РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Кюстендил, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря Зоя Й. Чамова-Равенска
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20221520101073 по описа за 2022 година
Производството по делото е по искова молба, подадена от Г. С. М., с
ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №243, ет.5,
ап.14 против М. З. З., с ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил, ул.“Цар
Освободител“ №243, ет.5, ап.14 за делба на съсобствен на страните недвижим
имот.
Твърди се по исковата молба, че страните са съсобственици на
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №41112.503.1260.2.13 по КККР на гр.Кюстендил, находящ се
на ет.5 в сграда с идентификатор №41112.503.1260, с предназначение:
жилище, апартамент, брой нева на обекта: 1, с площ от 89.68 кв.м., ведно с
прилежащото на самостоятелния обект избено помещение №14 с площ от
3.39 кв.м. и ведно 4.264 % иделни части от общите части на сградата и от
правото на строеж.
Твърди се, че ищецът в производството притежава ¼ ид.част от
описания имот по нпаследство от баща си С. Г. М., а ответникът притежава ¾
ид.части въз основа на покупко-продажба през време на брака й със С. М. и по
наследство от същия.
1
В срока по чл.131 ГПК е изцяло оспорен предявения иск за
делба.Повдигнато е възражение за пълна трансформация на лични средства
по чл.23, ал.1 СК, като имота бил закупен изцяло с лични средства, дарени от
родителите й, приятели и получен кредит от ОББ АД.
Описано е, че имота е закупен срещу сума от банков кредит от 36 900
лв., който кредит ответникът и към момента изплаща.Наследодятелет на
страните бил с влошено здравословно състояние, изискващо скъпо лечение, за
което изцяло ответникът поела разходите.Била извършена бъбречна
трансплантация в Пакистан, за което отново ответника поела всички
разходи.Ищецът в производството никога не полагал грижи за баща си и по
никакъв начин не участвал в лечението му.Ответникът полагала
непосредствени грижи за съпруга си, който разчитал изцяло на средствата
й.Без средствата на ответника не било възможно придобиването на това
имущество, както и средствата за лечението му, поради което се твърди, че
имота е придобит изцяло с лични средства, поради което е изключителна
собственост на собственост на ответника и предявения иск за делба е
неоснователен.
По делото са представени и приети като доказателства: копие от НА
№178, т.16, д.№2346/21, НА №89, т.4, д.№775/2007г. на СВ Кюстендил,
препис-извлечение от акт за граждански брак, удостоверение за наследници,
удостоверение за сключен граждански брак, медицинско направление и
експертни решения, НА №142, т.2, рег.№225, д.№301/23.03.2007г., вноски
бележки за погасителни вноски по банков заем, договор за предоставяне на
кредит и допълнително споразумение към него, вноски бележки и
кореспонденция с болница „Аадил“ в Пакистан, разпореждания за отпускане
на пенсия.Като доказателство по делото е прието съдебно оценителна
експертиза, изготвена от в.л.Г.-основна и 2 допълнителни.Приети са кото
доказателства и уведомление за щета, застрахователна полица и опис на
увредено имущество.В ка„еството на свидетели са разпитани И. К., А. М., Р.
З., Е. И..
Като доказателства по делото са приети и справка от НАП за
декларирани данни и годишни данъчни декларации на ЕТ „***“, Г, З. и
копие от удостоверение за раждане на ответника в производството, както и
препис от експертна оценка на недвижим имот по договор за кредит.
2
От описаните доказателства по делото се установи следната фактическа
обстановка:
От показанията на св.Калинчева по делото ске установи, а и е безспорно
между страните, че този свидетел и С. Г. М. са били съпрузи, сключили
граждански брак през 1983г., прекратен с развод през 2005г.Техен син е
ищецът Г. С. М..Същата година, на 27.10.2005г. С. Г. М. сключил граждански
брак с ответника в производството М. З. З..
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, във формата на НА
№80, т.2, рег.№1907, д.№246/2007г. на нотариус с рег.№188 НК, С. Г. М.
продал на съпругата си М. З. З. недвижим имот, представляващ апартамент
№14, ет.5, вх.А на жилищна сграда-блок №ЕП -151 на ул.“Цар Освободител“
гр.Кюстендил.В договора е посочено, че продажна цена в размер на 15 000 лв.
е заплатена и получена в брой, преди подписване на договора..C М. е починал
на 07.09.2012г. и е оставил наследници по закон М. З. З.-съпруга и Г. С. М.-
син.
На 08.11.2021г., ищецът се снабдил с констативен нотариален акт за
собственост №87, т.2, рег.№5540, д.№271 от 2021г. на нотариус рег.№696 на
НК, с който е признат за собственик по наследство на недвижим имот-1/4
ид.част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№41112.503.1260.2.13 по КККР на гр.Кюстендил.
От писменните доказателства по делото и показанията на всички
разпитани в хода на производството свидетели, по делото се установи, че С.
М. от 2003г. е бил с влошено здравословно състояние с водеща диагноза
хронична бъбречна недостатъчност.
На 23.03.2007г. е сключен договор за учредяване на договорна ипотека,
по който М. З. З., действаща лично като кредитополучател и ипотекарен
длъжник и С. Г. М., действащ лично като трето лице-ипотекарен длъжник са
ипотекирали описания имот в полза на ОББ АД за отпуснат на М. З. банков
кредит в размер на 36 900 лв.Към средата на април 2007г. на С. М. е направена
операция за трансплантация на бъбрек на стойност 36 000 долара.От
показанията на св.З. и И., по делото се установи, че всички разходи, свързани
с тази операция и последвалото лечение са били поети от ответника.Парите от
изтегления банков кредит са били предназначени за тази операция.Още преди
операцията са били закупени самолетни билети и заплащани суми в
3
болницата в Пакистан.
При така установената, релевантна за спора фактическа обстанвока,
съдът счита, че предявения иск за делба е основателен, а възражението по 23,
ал.1 СК за неоснователно, като съображенията в тази насока са следните:
Наличието на пълна или частична трансформация се преценява съм
датата на придобиване правото на собственост, в който смисъл е и приетото в
т. 2 от ППВС № 5 от 31.10.1972 г., както и постоянната практика на ВКС,
обективирана в множество решения. Ето защо, за да бъде оборена
презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК за съвместен принос, средствата, изплатени
в момента на сключване на договора следва да имат изцяло личен характер,
като на основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на страната, която се позовава
на пълна или частична трансформация е да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличието на такива средства.
Константна е практиката на ВКС, според която за да се признае пълна
или частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по
време на брака на страните недвижим имот, и да се уважи иск по чл. 23, ал. 1
или ал. 2 СК, в тежест на съпруга е да докаже при условията на пълно и
главно доказване следните факти: 1. придобивната стойност на имота; 2.
размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл.
22 СК; 3. влагането на тези средства за придобиване на имуществото.
В случая въз основа на показанията на посочените по-горе свидетели
тези факти не могат да се приемат за доказани. Показанията на свидетелите са
общи, неопределени, без достатъчно конкретни сведения както относно
общия размер на дарените на лично на ищеца суми от неговите родители,
така и относно влагането им за придобиване на имота. От тях не може да се
направи категоричен извод колко пари ищецът е получил от родителите си и
дали са изразходвани за плащане на цената на процесния имот.Данните,
съдържащи се в показанията на свидетелите са относно направени множество
разходи във връзка с лечението на наследодателя.Доказания факт, че след
сключване на договора за покупко-продажба имота е ипотекиран и е изтеглен
кредит по никакъв начин не променя този извод.
Действително, в конкретния случай, в хипотезата на продажба на личен
имот на единия съпруг, през време на брака, на другия съпруг и записано в
договора, че продажната цена в размер на 15 000 лв.-изплатена изцяло и в
4
брой, преди подписване на договора, следва извод, че по правилото на чл.21,
ал.1 СК върху този имот възниква СИО.Законовата презумпция на посочената
разпоредба не се опроверга по см. чл.21, ал.3 СК от събраните по делото
доказателва и установената от съда релевантна фактическа обстанвока,
поради което и иска за делба е основателен и следва уважаването му.
При горното, при прекратяване на брака със смъртта на наследодателя
на страните, ответникът в производството е придобила ½ ид.част от
прекратената СИО и ¼ ид.част по наследство, а ищецът е придобил ¼ ид.част
по наследство от починалия наследодател.В този смисъл имота е съсобствен
между страните при посочените права и по този начин следва да се допусне
до делба.
Следва да се посочи, че по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК съдът може да
постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползува до
окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат
заплащани между съделителите срещу ползването, като по този начин се
извършва привременно разпределение на ползуването на имотите предмет на
делбата, до приключване на делбеното производство. Началният момент на
плащането на обезщетението по чл. 344, ал. 2 ГПК е определен в закона -
считано от влизане в сила на определението, следователно обезщетение по
реда на цитираната процесуалноправна разпоредба не може да бъде
присъдено от момента на предявяване на иска. Определените, по реда на чл.
344, ал. 2 ГПК, суми за плащане имат действие и значение само за
производството по извършване на делбата, същите могат да бъдат
присъждани само и единствено за бъдеще време от момента на влизане в сила
на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК до приключване на делбеното
производство. Присъждане на обезщетение по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК има
характер на привременна мярка досежно ползването. От друга страна
претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуването по
реда на чл. 31, ал. 2 ЗС може да бъде предявена за период предхождащ
делбеното производство или за период следващ предявяването на иска за
делба, но предхождащ постановяването на решението по допускане на
делбата. Гореизложеното обуславя извода, че разграничителният критерий за
това дали следва да бъде предявен иск по чл. 31, ал. 2 ГПК или искане на
обезщетение по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, имащо характер на привременна
мярка, е моментът на постановяване на решение за допускане на делба.
5
Когато не е постановено такова решение следва да се предяви иск с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС, след постановяването му следва да се претендира
присъждане на обезщетение по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК в този смисъл /
Определение № 475/17.07.2013 г., по ч.гр.д. № 2258/2013 г. по описа на ВКС;
Определение № 1009/26.10.2010 г. по гр.д. № 666/2010 г., по описа на ВКС /.
В процесния случай видно от петитума на исковата молба ищецът е поискал,
на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, да му бъде присъдено обезщетение, считано
от датата на решието по допускане на делба. В случая, съдът е сезиран именно
с искане по чл.344, ал.2 ГПК, което би се дължало от датата на влизане в сила
на определението за това.
При горното, съдът намира, че претенцията по чл.344, ал.2 ГПК е
основателна.В исковата молба, връчена на отвитника на 27.06.2022г. се
съдържа искане за заплащане на обезщетение за ползването на имота.При
горните изводи, че имота е съсобствен между страните при права 1/4 ид.част
за ищеца и ¾ ид.части за ответника.С отговора на ответника, депозиран в
срока по чл.131 ГПК липсват твърдения, че е предоставил на ищеца
възможност да ползва имота, съобразно притежаваните от него права.Липсват
наведени твърдения от страна на ответника, че е осигурил възможност на
ищеца да ползва имота, нито, че му е предоставен ключ.В заключението на
вещото лице е посочено, че имота се ползва от ответника.От показанията на
всички свидетели се установява, че имота се ползва от страна на ответника.
В заключение, прието в съдебно заседание от 12.12.2022г., вещото лице
Г. е посочила, че месечвия наем на това жилище е в размер на 247.61 лв., като
зе дела на ищеца в размер на ¼ е 61.90 лв., поради което претенцията на
ищеца е изцяло основателна, след направеното изменение в размера й в
същото съдебно заседание.
Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски, като видно от
представеното адвокатско пълномощно такива са заплатени общо за
производството по делба, поради което този въпрос следва да се разреши в
производството по втора фаза на делбата.Искането за присъждане на
разноски-изплатено възнаграждение за вещо лице, пряко свързано с
претенцията по чл.344, ал.2 ГПК, съдът счита, че е основателно и следва да се
възложат на ответника разноските за това в размер на 200 лв. по приетото
заключение на вещото лице Г. относно стойността на пазарния наем на имота.
6
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Допуска до делба между Г. С. М., с ЕГН **********, с адрес в
гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №243, ет.5, ап.14 и М. З. З., с ЕГН
**********, с адрес в гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №243, ет.5, ап.14
на следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №41112.503.1260.2.13
по КККР на гр.Кюстендил, одобрени със заповед РД-18-96/28.10.2008г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Кюстендил, ул.“Цар
Освободител“ №243, бл.151, ет.5, находящ се на ет.5 в сграда с
идентификатор №41112.503.1260.2, с предназначение: жилище, апартамент,
брой нива на обекта:1, посочена в документа площ: 89.68, прилежащи части:
избено помещенеие №14 с площ 3.39 кв.м., ведно с 4.264% ид.части от ОЧС и
пр.на строеж, съседни самостоятелни обекти:на същия етаж:
41112.503.1260.2.14, под обекта:41112.503.1260.2.10 и над обекта:
41112.503.1260.2.16, при права :
1.1/4 ид.част за Г. С. М.;
2.3/4 ид.част за М. З. З..
Осъжда М. З. З., с ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил, ул.“Цар
Освободител“ №243, ет.5, ап.14 да заплаща обезщетение по чл.344, ал.2 ГПК
за ползването на имота на Г. С. М., с ЕГН **********, с адрес в
гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №243, ет.5, ап.14 в размер на 61.90 лв.
месечно, считано от влезане на решението в сила до окончателното
извършване на делбата.
Осъжда М. З. З. да заплати на Г. С. М. деловодни разноски в
производството по чл.344, ал.2 ГПК в размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му
на страните пред ОС гр.Кюстендил, а в частта му относно обезщетението по
чл.344, ал.2 ГПК решението е с характер на определение и подлежи на
обжалване в седмичен срок от връчването му на страните пред ОС
гр.Кюстендил с частна жалба.
7
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8