№ 28
гр. Велико Търново , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ПЛАМЕН ПОПОВ
при участието на секретаря ВАНЯ Г. ЧАНТОВА
в присъствието на прокурора Антоанета Георгиева Чакърова (АП-Велико
Търново)
като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20204000600323 по описа за 2020 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно по чл.313 и сл. от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба от подсъдимия В. Д.
Д., чрез защитника му адв.С.С. от АК-Русе, против Присъда № 4 от
16.01.2020год., постановена по НОХД № 687/2018год. по описа на Русенския
окръжен съд.
С обжалваната присъда първоинстанционният съд признал
подсъдимия В. Д. Д. за виновен в това, че на 27.10.2014год. от гр.Русе до
с.Вардим, обл.Велико Търново, вкл., в съизвършителство с Д. С. В., без
надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества с цел
разпространение, както следва:
- 11,405 гр.хероин, със съдържание на активно действащ компонент
6,6% на стойност 570, 25лв
- 10,307гр. хероин, със съдържание на активно действащ компонент
1
5,4% на стойност 515,35лв
- 10,583 гр. хероин, със съдържание на активно действащ компонент
7,8% на стойност 529,15лв
- 0,793 гр. хероин, със съдържание на активно действащ компонент
7,6% на стойност 39,65лв, всичко 33,088 гр. хероин, на обща стойност
1654,40лв
- 0,076 гр. метамфетамин, на стойност 1,90лв
- 0,140 гр. метамфетамин, на стойност 3,50лв, всичко 0,216 гр.
метамфетамин, на обща стойност 5,40лв, и
- 4,425 гр. коноп/канабис, марихуана/ със съдържание на активно
действащ компонент 9,9% на стойност 26,55лв.
- 4,090 гр. коноп/канабис, марихуана/ със съдържание на активно
действащ компонент 10,4% на стойност 24,54лв
- 5,075 гр. коноп/канабис, марихуана/ със съдържание на активно
действащ компонент 11,5% на стойност 30,45лв, всичко 13,590 гр.
коноп/канабис, марихуана/ на обща стойност 81,63лв,
поради което на основание чл.354а ал.1 пр.4 и чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от
НК, го осъдил на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като не
наложил по - лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието
лишаване от свобода, а именно ГЛОБА.
Със същата присъда първоинстанционният съд признал подсъдимия
В. Д. Д. за виновен в това, че на 27.10.2014год. от село Кривина, обл.Русе до
с.Вардим, обл.Велико Търново, вкл., без надлежно разрешително държал
високорискови наркотични вещества:
- 11,198 гр. коноп /канабис, марихуана/ със съдържание на активно
действащ компонент 12.9% на стойност 67,19лв и 1,666гр. коноп/канабис,
марихуана/ със съдържание на активно действащ компонент 9,1% на стойност
10, 00лв, всичко 12,864гр. коноп /канабис, марихуана/ на обща стойност
77,19лв.,
поради което и на основание чл.354а ал.3 пр.2 т.1 пр.1 и чл.55 ал.1
т.1 и ал.3 от НК, го осъдил на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
като не наложил по-лекото наказание, което законът предвижда наред с
наказанието лишаване от свобода, а именно ГЛОБА.
2
С присъдата, на основание чл.23 ал.1 от НК, първоинстанционният
съд наложил на подсъдимия В. Д. Д. едно общо, най-тежкото от отделно
определените наказания лишаване от свобода, а именно ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като постановил това наказание да се изтърпи
ефективно, при първоначален строг режим.
С присъдата, на основание чл.68 ал.1 от НК, първоинстанционният
съд постановил подсъдимия В. Д. Д. да изтърпи отделно наказанието ДВЕ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено му със
споразумение за решаване на делото, одобрено с Определение №
109/27.08.2010год. по НОХД № 509/10год. по описа на Окръжен съд - Велико
Търново, като определил първоначален строг режим за изтърпяване на това
наказание.
На основание чл.354а ал.6 от НК, първоинстанционният съд с
присъдата отнел в полза на държавата наркотичните вещества предмет на
престъпленията и средствата за извършване на престъпленията.
С присъдата съдът се разпоредил с останалите веществени
доказателства и осъдил подсъдимия В. Д. Д. да заплати разноски, направени в
досъдебното производство – по сметка на ОД на МВР - Русе – 457, 31 лв. и
разноски, направени на съдебното следствие – 242, 42 лв.- в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Русе.
С въззивната жалба на подсъдимия В. Д. Д., подадена чрез
защитника му адв.С.С., са наведени оплаквания за неправилност на
първоинстанционната присъда, поради това, че е постановена в нарушение на
материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.
Въззивната жалба е бланкетна и в нея не са изложени доводи в подкрепа на
заявените оплаквания за неправилност на присъдата.
Иска се въззивният съд да отмени присъдата на първоинстанционния
съд и да постанови нова присъда, с която да оправдае подсъдимия В.Д. по
предявеното му обвинение за престъпление по чл.354а ал.1 пр.4 от НК; да
измени присъдата в частта, с която същият подсъдим е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.354а ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК, като
преквалифицира деянието като престъпление по чл.354а ал.5 от НК и да
наложи за него наказание глоба в размер на 1000 лева, както и да отмени
присъдата в частта относно приложението на чл.68 от НК.
3
В съдебно заседание във въззивната инстанция, прокурорът от ВТАП
изразява мотивирано становище за неоснователност на въззивната жалба и
иска въззивният съд да потвърди присъдата на първоинстанционния съд.
Адв.С.С., в качеството му на защитник на подсъдимия В.Д.,
поддържа подадената от него въззивна жалба. Счита, че присъдата е
постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди, че обвинението за престъпление по чл.354а
ал.1 от НК не е доказано по несъмнен начин, а деянието по чл.354а ал.3 от НК
е неправилно квалифицирано. Възразява се, че присъдата в по-голямата си
част се основава на предположения, оценката на доказателствения материал е
избирателна и насочена изцяло в подкрепа на обвинителната теза, като съдът
не е изпълнил задълженията си по чл.13 и чл.14 от НПК и поради това е
стигнал до неправилния извод, че подсъдимият Д. е осъществил от
субективна и обективна страна престъплението по чл.354а ал.1 от НК.
Излагат се съображения, че по делото няма доказателства за това, че целта на
подсъдимия Д. и св.В. е била да пренесат наркотични вещества от гр.Русе до
с.Вардим и не е доказано, че е била налице уговорка между тези лица да
пренесат наркотични вещества. Излага се, че придобиването на 12 гр.
марихуана от св.Ц. е предмет на второто обвинение и по никакъв начин не
доказва, че подсъдимият е знаел какво съдържат кроасаните. Твърди се, че по
делото няма доказателства за субективната страна на престъплението по
чл.354а ал.1 от НК, а именно за това, че подсъдимият е съзнавал, че държи в
кроасаните наркотични вещества.
Относно обвинението по чл.354а ал.1 от НК, адв.С. счита, че в
конкретния случай става въпрос за значително по ниска степен на обществена
опасност на деянието и дееца, като споделя изложените от
първоинстанционния съд съображения за наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Счита, че към тях следва да се
прибавят относително малкото количество наркотично вещество, ниското
съдържание на активен компонент, което е значително по-нисък процент, в
сравнение с обичайните случаи на държане във връзка с разпространение на
наркотични вещества- между 25-30 тегловни единици. Според защитника на
подсъдимия, не е без значение и големия период от време от извършване на
деянието, който е почти седем години. По тези съображения адв.С. моли да се
направи преквалификация на деянието по чл.354а ал.5 от НК.
4
В съдебно заседание във въззивната инстанция защитникът на
подсъдимия прави алтернативно искане присъдата да бъде отменена и делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Подсъдимият В.Д. поддържа въззивната жалба и казаното от
защитника му по време на съдебните прения във въззивната инстанция.
Упражнявайки правото си на последната си дума във въззивната
инстанция, подсъдимият В.Д. заявява, че иска съдът да прецени кое е най-
редно.
Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното в
жалбата, доводите на страните изложени в съдебно заседание,
доказателствата по делото и като на основание чл.314 ал.1 от НПК служебно
провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице,
което притежава активна процесуална легитимация, по форма и съдържание
отговаря на изискванията на закона и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Първоинстанционният съд е събрал по надлежния процесуален ред
всички необходими доказателства за разкриване на обективната истина,
подложил ги е на внимателна проверка и въз основа на тях обосновано и
законосъобразно е приел за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия В.Д. е роден на 08.01.1989год. в гр.Русе. Към 2014год.
живеел в село Николово, в близост до града, като извършвал работа, свързана
с изработване на гробищни паметници. Бил осъждан за извършен през
2010год. грабеж в съучастие с други лица в гр.Свищов, като един от другите
съучастници в него бил процесният свидетел Ц. Ц.(споразумение по НОХД№
509/10год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново). Продължавал да тече
периода от време, за който било отложено изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода, наложено на Д. по това дело, по реда на чл.66, ал.1 от
НК.
Св.Д. С. В. (бивш подсъдим по делото, спрямо когото настоящото
производство било прекратено със споразумение) е роден на 18.03.1986год. в
5
гр.Русе и също живеел в града, като към 2014год. вече бил няколкократно
осъждан за различни по вид престъпления, част от наказанията за които бил
търпял и ефективно. Бил осъждан и за престъпление с предмет наркотични
вещества (държане на хероин в гр.Русе – по НОХД№ 1315/10год. по описа на
Районен съд – Русе), и изтърпял наложеното наказание лишаване от свобода,
излизайки от затвора на 05.10.2011год.
Подсъдимия Д. и св.В. се познавали, както и всеки от тях и със св.Т.
П. П.. Последният се запознал с всеки от тях, при техни общи престои при
предходни престои в затвора по едно и също време, а подс.Д. имало случаи
при които откарвал с автомобил родителите на св.П., докато същия се
намирал в затвора, както и посещавал св.П. и самостоятелно. При един от
тези случаи, в донесените по молба на св.П. от подс.Д. вещи за един от
затворниците, в тях били установени наркотични вещества. Св.П. бил наясно,
че подс.Д. и св.В. се занимават с дейност, свързана с наркотични вещества.
Към месец Октомври 2014год. св.П. се намирал в Затвора – Белене. В
същото време там наказание изтърпявал и св.С. К. К., който имал телефон, с
карта, регистрирана на името на приятелката му св.Пламена Чавдарова и
давал телефона на множество затворници, за да го ползват. Св.П. провеждал
разговори с подс.Д., както и със св.В., чрез мобилен телефон, който се
ползвал от различни затворници. При един от тези разговори, св.П. се свързал
и с двамата - подс.Д. и св.В. и във връзка с това, последните двама се
разбрали в конкретен следващ ден с управлявания от подс.Д. автомобил да
отидат от гр.Русе до село Вардим, обл.Велико Търново, на конкретно място,
малко преди селото, посока Свищов, до един стопански двор покрай основния
път. Подс.Д. и св.В. целели с автомобила да пренесат до последното място
наркотични вещества. Там щели да ги предоставят на лице на име Георги
(останало неустановено по делото), и така да се сдобият с парични средства.
В изпълнение на уговорката, на 27.10.2014год. подс.Д. и св.В. се
срещнали в района на уличище „В. Левски“ в гр.Русе, като подс.Д. дошъл с
управлявания от него лек автомобил - марка „Алфа Ромео“ с рег.№ Р 45 ****,
зелен на цвят. Вече се били снабдили (по неустановен начин) с различни по
вид и съдържание на действащи компонетни, наркотични вещества – хероин -
общо 33,088 гр. на стойност 1654,40лв; метамфетамин - общо 0,216 гр. на
стойност 5,40 лева; коноп (канабис, марихуана) - общо 13,590 гр. на стойност
6
81,63лв.
Наркотичните вещества били разпределени, опаковани и укрити по
следния начин:
Във вътрешността на кроасан марка „7 Days Double Max”, чиято
опаковка била повторно залепена с моментно лепило, бил сложен
полиетиленов плик, съдържащ три броя по-малки полиетиленови пликчета,
които съдържали съответно:
- 11,405 гр.хероин, със съдържание на активно действащ компонент
6,6% на стойност 570, 25лв
- 10,307гр. хероин, със съдържание на активно действащ компонент
5,4% на стойност 515,35лв
- 10,583 гр. хероин, със съдържание на активно действащ компонент
7,8% на стойност 529,15лв. Оставили този кроесан под дясната част на
предното обзорно стъкло в лекия автомобил, над жабката.
Във вътрешността на друг кроасан от същата марка, в бял
полиетиленов плик било сложено наркотично вещество - 4,425 гр. коноп
/канабис, марихуана/ със съдържание на активно действащ компонент 9,9% на
стойност 26,55лв. Опаковката на този кроасан била разпечатана.
Във вътрешността на трети кроасан били сложени два плика –
прозрачен самозалепващ плик, в който имало три хартиени свивки – две от
които съдържали общо 0,793 гр. хероин, със съдържание на активно действащ
компонент 7,6% на стойност 39,65лв. и едно топче, което съдържало 0,140 гр.
метамфетамин на стойност 3,50лв. Втория плик, сложен в този кроасан бил
бял полиетиленов плик, в който били поставени 5,075 гр. коноп/канабис,
марихуана/ със съдържание на активно действащ компонент 11,5% на
стойност 30,45лв. Опаковката на този кроасан също била отворена.
Във вътрешността на четвърти кроасан, с частично отворена
опаковка, в саморъчно свито топче от бял полиетилен били поставени 4,090
гр. коноп /канабис, марихуана/ със съдържание на активно действащ
компонент 10,4% на стойност 24,54лв. Последните три кроасана, заедно с
една тубичка лепило „Jip Super Glue“ били поставени в прозрачна
полиетиленова торба, която подс.Д. св.В. оставили между предните седалки
в лекия автомобил, до ръчната спирачка. До тази торба те били оставили и
едно малко хартиено пакетче, което съдържало 0,076 гр. метамфетамин на
7
стойност 1,90лв.
Отделно от това, в задния джоб на дънките, с които бил обут св. В.,
той държал за себе си и друго наркотично вещество – общо 1, 667 гр.
метамфетамин, на стойност 41.67лв. То било опаковано в 12 бр. малки
хартиени свивки, които били поставени в полиетиленов самозалепващ се
плик.
Двамата с тези наркотични вещества, тръгнали от Русе с автомобила,
като го управлявал подс.Д., а св.В. пътувал на предната дясна седалка до него.
По пътя от гр.Русе до село Вардим, обл.Велико Търново, подс.Д. първо отбил
през с.Кривина, обл.Русе, където спрял до къща, намираща се на ********, в
която живеел приятеля му- св.Ц. Ц. (двамата и с друго лице през 2010год.
били извършили задружен грабеж в гр.Свищов). В този момент, в къщата в
Кривина, св.Ц. държал с цел разпространение 3279, 57 гр. марихуана, на обща
стойност 19 677, 45лв. Св.Ц. дал на подс.Д. от наркотичното вещество – 11,
198 гр. марихуана, която била със съдържание на активно действащ
компонент 12.9% на стойност 67,19лв, както и 1,666гр. марихуана със
съдържание на активно действащ компонент 9,1% на стойност 10, 00лв,
всичко 12, 864гр. марихуана на обща стойност 77,19лв. Това наркотично
вещество било разпределено и опаковано съответно в две полиетиленови
топчета, които подс.Д. прибрал за себе си във вътрешния джоб на якето, с
което бил облечен и в джоба на дънките си.
Междувременно в РУ на МВР – Свищов постъпила информация, че
две лица ще внесат наркотични вещества в района, обслужван от това
полицейско управление, като ще бъдат с лек автомобил „Алфа Ромео“ и че
ще имат среща с друго лице в района на портала на „Сортови семена„ - село
Вардим. Също, имало информация, че се целяло доставяне на наркотични
вещества в Затвора – Белене. Освен това била получена информация и
конкретно за самоличността на двете лица, като един от тях – св.В. според
оперативна информация бил лице, занимаващо се с дейност с наркотични
вещества, а подс.Д. бил известен с предходно извършения грабеж в
гр.Свищов. Във връзка с това, бил формиран екип от полицейски служители в
сектор „Криминална полиция“ при РУ на МВР – Свищов, в които влизали
свидетелите В. В. Х., Й. Н. Й., З. Г. Г. и Р. Б. Д.. Те се установили в района на
“Сортови семена“ - Вардим, където се очаквало да пристигнат съответните
8
лица.
Около 14,00 – 14,10 часа на 27.10.2014год. подс.Д. и св.В.
пристигнали в района на „Сортови семена“ – Вардим, като подс.Д. спрял там
автомобила. Това било възприето от намиращите се в изчакване полицейски
служители и същите незабавно предприели действия по задържане на лицата
и автомобила. И четиримата бързо отишли при автомобила и застанали по
двама от двете страни до всяка от вратите на водача и на пътника до него.
Ясно разяснили на глас качеството си, казвайки „Спри“, „Полиция“, както и
разпоредили и на двамата да излязат от автомобила. Конкретно свидетелите
Х. и Й. се насочили към водача на автомобила – подс.В.Д., който се подчинил
на разпореждането им и излязъл от превозното средство. При излизането на
подс.Д. извън автомобила, от скута му изпаднала полиетиленовата торба, в
която имало едно лепило и три кроасана “7 Days”, в които били скрити
описаните наркотични вещества. Подс Д. доброволно предал на св.Х.
държаното от него количество марихуана, общо 12,864гр. на стойност
77,19лв., което бил взел от Ц. Ц.. Подс.Д. казал на служителите, че малко по-
рано тази марихуана му била дадена от св.Ц. Ц., в къщата в с.Кривина.
Конкретно Г. и св.Д. обиколили автомобила от дясната му страна и
се насочили към св.Д. В.. Той не се подчинил на полицейското разпореждане,
което наложило извеждането му от автомобила. При това св.В. успял да се
извърти и да извади от задния джоб на дънките си полиетиленовото
самозалепващо пликче, в което държал 1,667 гр. метамфетамин на стойност
41.67лв., опаковани в 12бр. хартиени свивки. Той изхвърлил пликчето, което
паднало на около 50 см. северно от паркирания л.а. „Алфа Ромео“. Това
негово действие било забелязано от св.Д. и частично от св.Х..
Полицейските служители запазили местопроизшествието, а
впоследствие бил извършен оглед, при който били фиксирани, установени и
приобщени като веществени доказателства по делото всички описани
наркотични вещества, както и два мобилни телефона – марка „Нокия“ - черен
на цвят и марка „Нокия С201“. В частност съобразно изводите на съответни
експертизи, били установени вида, количество и качествено съдържание,
както и стойност на наркотичните вещества.
Освен това, още докато били на мястото и след като научили от
подс.Д. за придобиването на предадената от него марихуана, полицейските
9
органи извършили организация и последвало претърсване в имота в село
Кривина, обл.Русе, при което там било установено в държане на св.Ц. Ц.
цялото горепосочено количество марихуана. В тази връзка св.Ц. бил
привлечен като обвиняем в започналото досъдебно производство, наред с
процесния подсъдим Д. и св.В.. В досъдебната му фаза св.Ц. се признал за
виновен по обвинението и съответно бил осъден за държане с цел
разпространение на 3279, 57 гр. марихуана, на обща стойност 19 677, 45лв. и
за това, че от това количество разпространил на подс.Д. 12,864гр. марихуана
на обща стойност 77, 19лв (с влязлото в сила на 26.09.2018год., Определение
№ 31/26.09.2018год. за прекратяване на наказателното производство по
НОХД№ 582/18г. по описа на Окръжен съд – Русе – делото приложено към
настоящото).
Първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно приел, че
гореизложената фактическа обстановка се установява от част от обясненията
на подсъдимия В.Д. – дадени по време на съдебното следствие и значителна
част от тези, дадени по време на досъдебното производство, включително и
при проведени очни ставки, приобщени към доказателствения материал по
делото по реда на чл.279 от НПК; от част от показанията на св.Д. В. – дадени
по време на съдебното следствие; от показанията на свидетеля Й. Й. –дадени
по време на съдебното следствие и тези, дадени по време на досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал по делото по реда
на чл.281 от НПК; от показанията на свидетеля Росен Д. - дадени по време на
съдебното следствие и тези, дадени по време на досъдебното производство,
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281 от
НПК; от показанията на свидетеля В. Х. - дадени по време на съдебното
следствие и тези, дадени по време на досъдебното производство, приобщени
към доказателствения материал по делото по реда на чл.281 от НПК; от
показанията на свидетеля З. Г. - дадени по време на съдебното следствие и
тези, дадени по време на досъдебното производство, приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл.281 от НПК; от част от
показанията на св.С. К. - дадени по време на съдебното следствие и част от
дадените по време на досъдебното производство, включително и при
проведените очни ставки, приобщени към доказателствения материал по
делото по реда на чл.281 от НПК; от показанията на свидетеля С. К. - дадени
по време на съдебното следствие и тези, дадени по време на досъдебното
10
производство, частично приобщени към доказателствения материал по делото
по реда на чл.281 от НПК; от показанията на свидетеля Пламена Радева -
дадени по време на съдебното следствие и тези, дадени по време на
досъдебното производство, частично приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл.281 от НПК; от показанията на свидетеля Ц.
Светанов - дадени по време на съдебното следствие; от Съдебна физико-
химическа експертиза № I-113/09.04.15г. и разясненията по нея от експерта С.
Л. при разпит в съдебното заседание; от Допълнителна химическа експертиза
№ 337/22.06.18г.; от Физикохимична експертиза № 18/НАР-422 от 08.05.18г.
и разясненията по нея от експерта Ина Методиева при разпит в съдебното
заседание; от материалите по НОХД№ 582/18г. по описа на Окръжен съд –
Русе - споразумение за частично прекратяване на настоящото наказателно
производство в досъдебната фаза – по отношение на Ц. Л. Ц.; от Протокол от
с.з. на 24.04.2019год. по НОХД№ 269/19г. по описа на описа на Окръжен съд
– Русе, отразяващ споразумение за частично прекратяване на настоящото
наказателно производство – по отношение на подс.Д. В.; от Протокол за
доброволно предаване; от Протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него; от Протоколи за огледи на веществени доказателства и
фотоалбуми към тях; Разписка за върнати вещи; от Трудов договор,
длъжностна характеристика и Акт за прекратяване на трудов договор; от
Справки от мобилни оператори; от справки за съдимост относно В.Д., Ц. Ц. и
Д. В.; от Автобиография, Декларация и Справка за съдимост относно подс.Д..
Така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка се оспорва от подсъдимия В.Д. и защитника му адв.С. само в
частта, в която е прието за установено, че подс.Д. е знаел за наличието на
наркотичните вещества поставени в опаковките с кроасани и двамата със
св.В. са се разбрали с управлявания от подс.Д. автомобил да отидат от гр.Русе
до с.Вардим, обл.Велико Търново, с цел да пренесат до там наркотични
вещества, които да предоставят на лице на име Георги /неустановено по
делото/ и така да се сдобият с парични средства.
Доводите на защитника на подсъдимия, в подкрепа на възражението,
че по делото изобщо няма събрани доказателства, от които да се установяват
горепосочените фактически обстоятелства, относно субективната страна на
престъплението по чл.354а ал.1 от НК, за което подсъдимия В.Д. е признат за
виновен с присъдата и че в тази част присъдата почива на предположения, са
11
лишени основание.
Пред първоинстанционния съд подсъдимият В.Д. е дал обяснения, в
които твърди, че опаковките с кроасани, в които са били поставени
наркотичните вещества, са били донесени в автомобила от св.В. и
подсъдимият Д. не е знаел за наличието на тези наркотични вещества, до
задържането на двамата от органите на МВР в района на с.Вардим.
При наличието на законовите предпоставки на чл.279 ал.1 т.3 и т.4
пр.2 от НПК, първоинстанционният съд правилно е приобщил на това
основание обясненията дадени от подс.В.Д. в качеството му на обвиняем на
досъдебното производство по същото дело пред съдия, по време на разпит
проведен на 29.10.2014год. В тези му обяснения, които са дадени два дни след
инкриминираното деяние, подсъдимият В.Д. е заявил, че по време на
пътуването от гр.Русе до с.Вардим на 27.10.2014год., около с.Обретеник, е
разбрал, че в опаковките с кроасани има наркотични вещества, но едва при
последвалия обиск е разбрал какви точно наркотични вещества има. При този
му разпит подсъдимият Д. по същество признава, че е узнал по време на
пътуването на инкриминираната дата за съдържанието на наркотични
вещества в опаковките с кроасани, които са се намирали в автомобила му,
макар да се опитва да омаловажи извършеното от него, като отрича да е знаел
за това обстоятелство още при тръгването от гр.Русе. След прочитането на
обясненията, които е дал пред съдия на досъдебното производство,
подсъдимият Д. е заявил, че ги е дал точно него ден, когато го задържали
/което не отговаря на истината, защото са дадени два дни по-късно/ и може би
от вълнение, притеснение, да е дал тези обяснения без адвокат. Въпреки
липсата на конкретика в изявленията му след прочитане на горепосочените
обяснения от досъдебното производство, подсъдимият Д. не ги отрича
категорично, а по-скоро твърди, че няма конкретни спомени относно
обстоятелствата, за които е дал обяснения и излага предположение, че е дал
тези обяснения, за да не го задържат за постоянно и да го пуснат.
Обясненията на обвиняемия /подсъдимия/, освен средство за защита,
са и доказателствено средство. В конкретния случай, обясненията на
подсъдимия В.Д. дадени пред съдия на досъдебното производство, съдържат
преки доказателства относно това, че подсъдимия Д. е знаел за съдържанието
на наркотични вещества в опаковките с кроасани, които са се намирали в
12
управлявания от него автомобил по време на пътуването от гр.Русе до
с.Вардим. Тъй като знанието на подсъдимия Д., относно съдържанието на
наркотични вещества в опаковките с кроасани се установява косвено и от
други доказателства, въззивният съд кредитира обясненията на подсъдимия
дадени на досъдебното производство пред съдия, но само частично, като
приема, че подсъдимият не е узнал за съдържанието на наркотични вещества
в опаковките с кроасани по време на пътуването, а е знаел за това
обстоятелство още при потеглянето им със св.В. от гр.Русе, като целта на
пътуването на двамата до с.Вардим е била именно разпространението на тези
наркотични вещества чрез предоставянето им срещу заплащане на
неустановено по делото лице.
Обстоятелството, че подсъдимият Д. е знаел за поставените в
опаковките с кроасани наркотични вещества, се установява косвено от
показанията на св.В. Х. и протокола за оглед на местопроизшествие с
приложен към него фотоалбум. От показанията на св.В. Х. се установява, че
при излизането на подсъдимия В.Д. от автомобила, от скута му е паднал
прозрачен полиетиленов плик, в който са били поставени три от опаковките с
кроасани, за които в последствие се е установило, че е имало поставени
наркотични вещества. В тази им част показанията на св.В. Х. са съответни на
отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие, че вън от
автомобила, непосредствено до предна лява врата, на земята е намерен
прозрачен полиетиленов плик, съдържащ 3 броя опаковки кроасани, за които
в последствие е установено, че в тях са поставени и наркотични вещества.
Изпадналия от подсъдимия Д. прозрачен полиетиленов плик с три опаковки с
кроасани, в които е имало поставени наркотични вещества, са фиксирани и на
снимки от фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие,
намиращи се на л.52 и л.59, п.1 от досъдебното производство. В последствие,
видно от протокола за извършен оглед на веществени доказателства, е било
установено, че в трите броя опаковки с кроасани има поставени наркотични
вещества, както и това, че освен тях, в полиетиленовия плик е била поставена
и 1 бр. тубичка с лепило. Подсъдимият В.Д., в обясненията си на досъдебното
производство и на съдебното следствие в първата инстанция, не отрича факта,
че при слизането му от автомобила от него е изпаднал полиетиленовия плик,
в който са се намирали три опаковки с кроасани с поставени в тях наркотични
вещества и 1 бр. тубичка с лепило, но в обясненията си на съдебното
13
следствие в първата инстанция излага предположение, че като е излизал от
колата, може нещо да е залепнало за него. Доказателства в подкрепа на
изразеното от подсъдимия предположение, че полиетиленовия плик, в който
са се намирали 3 бр. опаковки с кроасани с поставени в тях наркотични
вещества и 1 бр. тубичка с лепило, е бил залепнал за него и това е причината
да изпадне на земята при слизането му от автомобила липсват, поради което
същото не е доказано, като се има предвид, че дори подсъдимият не го твърди
с категоричност. От друга страна, предположеното от подсъдимия залепване
към него на въпросния плик, е нямало как да се получи, тъй като тубичката с
лепило се е намирала вътре в плика, при изпадането му на земята до
автомобила.
Установения посредством горепосочените доказателствени
източници факт, че при слизането му от автомобила, от скута на подсъдимия
В.Д. е изпаднал на земята прозрачния полиетиленов плик, в който са се
намирали 3 бр. опаковки с кроасани с поставени в тях наркотични вещества,
както и 1 бр. тубичка с лепило, косвено подкрепя направения извод, че
подсъдимият Д. е знаел за наличието на наркотични вещества в опаковките с
кроасани и то още при потеглянето му от гр.Русе. Това обстоятелство, в
съчетание с факта, че на арматурното табло на автомобила пред дясната
предна седалка, на която е седял св.В., е намерена четвъртата опаковка с
кроасан с поставено в нея наркотично вещество, косвено подкрепя и извода,
че фактическа власт върху намерените в четирите кроасани наркотични
вещества са упражнявали съвместно и съзнателно подсъдимия Д. и св.В.. От
установените действия на подсъдимия Д. и св.В. на инкриминираната дата, от
начина на укриване на наркотичните вещества в опаковките с кроасани и от
липсата на установена друга причина за пътуването им до с.Вардим, се
установява, че, целта на пътуването им до с.Вардим е била да продадат на
неустановено лице наркотичните вещества, които са били поставени в
опаковките с кроасани и да се сдобият по този начин с парични средства.
Предвид горното въззивният съд не кредитира обясненията на
подсъдимия Д. и показанията на св.В. в частите, в които всеки от тях се
опитва да прехвърли отговорността върху другия. Въпреки, че св.В. се е
признал за виновен по одобрено от друг състав на съда споразумение за
същото деяние, при разпита му в качеството на свидетел отрича
съпричасността си към извършеното деяние.
14
Като пряк източник, касателно деятелността на св.В., опровергаващ
заявената в показанията му в качество на свидетел несъпричастност към
инкриминираното деяние по чл.354а ал.1 от НК, първоинстанционният съд
правилно е съобразил одобреното споразумение за решаване на делото
спрямо св.В. по НОХД№ 269/2019г. на Окръжен съд – Русе.
Едновременно с това, първоинстанционният съд неправилно и в
нарушение на процесуалните правила е приел в мотивите на присъдата, че
посоченото споразумение е индиректен източник по отношение същата
деятелност на подс.Д., спрямо наркотичните вещества, предмет на
обвинението за съизвършителство между него и св.В.. Одобреното от съда
споразумение за решаване на делото по реда на глава двадесет и осма от
НПК, което съгласно разпоредбата на чл.383 ал.1 от НПК има последиците на
влязла в сила присъда, съгласно разпоредбите на чл.413 от НПК има
задължителна сила само по отношение на признатата с него виновност на
св.В., като последиците на това споразумение не се разпростират нито
директно, нито индиректно по отношение на подсъдимия Д., независимо, че
св.В. е осъден с влязъл в сила съдебен акт за престъпление, извършено в
съизвършителство с подсъдимия Д..
Неправилно и в нарушение на процесуалните правила
първоинстанционният съд е отчел като особено важно обстоятелство,
установяващо индиректно съпричастността и конкретно знанието на подс.Д.
за наличието в опаковките кроасани на наркотични вещества, установеното
въз основа показанията на св.В. Х. /л.164, п.2 от ДП/, в частта
възпроизвеждащи заявеното от подсъдимия Д. по време на извършване на
полицейските действия, че в „в кроасаните имало и други наркотични
вещества…..“. Показаниата на св.В. Х., който е полицейски служител, в
частта, в която свидетелят възпроизвежда направени извънпроцесуални
изявления на подсъдимия Д., по време на полицейска проверка, не могат да
бъдат използвани при постановяване на присъдата, тъй като това би довело до
заобикаляне на закона и нарушаване правото на защита на подсъдимия.
Възпроизведените от св.В. Х. изявления на подсъдимия Д., не са били
направени в обичайна житейска обстановка, а пред полицейски орган при
изпълнение на функциите му по разкриване на престъпление и конкретно при
извършени действия по отношение на подс.Д.. Към него момент подсъдимият
В.Д. не е имал качеството на обвиняем и не е бил запознат с правата си по
15
чл.55 от НПК, включително и с правото му да не дава обяснения, поради
което тези изявления на подсъдимия пред св.Х., пресъздадени в показанията
на последния, не могат да се ползват като доказателство при решаването на
въпросите касаещи наказателната отговорност на подсъдимия Д..
По изложените съображения въззивния съд изключва от
доказателствените източници, въз основа на които приема за установени
гореизложените фактически положения отнасящи се до субективната страна
на престъплението по чл.354а ал.1 от НК, за което подсъдимия В.Д. е признат
за виновен с присъдата, одобреното споразумение за решаване на делото
спрямо св.В. по НОХД№ 269/2019г. на Окръжен съд – Русе и показанията на
св.В. Х. в частта, в която свидетелят възпроизвежда направени
извънпроцесуални изявления на подсъдимия Д. по време на полицейска
проверка.
Анализът на показанията на св.Т. П. не разколебава направения
извод, че подсъдимият Д. е знаел за наличието на укрити наркотични
вещества в четирите броя опаковки с кроасани, които е превозвал в
автомобила си на инкриминираната дата. Между показанията на св.Т. П.
дадени по време на двете фази на процеса и при разпитите и очните ставки на
досъдебното производство, съществуват съществени противоречия, които
пораждат сериозни съмнения за достоверността им. В показанията, които е
дал при първите му два разпита на досъдебното производство- на
27.01.2015год. и на 27.01.2016год., св.Т. П. категорично отрича да е имал
каквото и да е участие в организирането на пътуването на подсъдимия Д. и
св.В. на инкриминираната дата. Едва при проведената очна ставка с
подсъдимия Д. на 18.07.2016год., св.Т. П. за пръв път подкрепя версията на
подсъдимия Д., че той е организирал пътуването на подс.Д. и св.В. срещу
заплащане от страна на последния, понеже В. се нуждаел от транспорт до
гр.Свищов. Тази теза св.Т. П. е повторил и при проведената очна ставка
между него и св.В./тогава обвиняем/ на 09.02.2017год. и при разпита му в
качеството на свидетел на съдебното следствие в първата инстанция.
Настоящият съдебен състав приема, че противоречията между отделните
показания на св.Т. П. се дължат на притесненията му, че може да бъде
подведен под наказателна отговорност като съучастник на подсъдимия Д. и
св.В. за държането на високорискови наркотични вещества с цел
16
разпространение. Именно по тази причина св.П. първоначално изцяло отрича
участието си в организирането на пътуването на подс.Д. и св.В. на
инкриминираната дата, а в последствие признава, че има участие в
организирането на това пътуване, но подкрепя защитната теза на подсъдимия
Д., тъй като същата изцяло ползва и св.П..
По отношение на останалите приети за установени от
първоинстанционния съд фактически обстоятелства, не е налице оспорване от
страна на никоя от страните. Тези фактически обстоятелства са приети за
установени от първоинстанционния съд въз основа на обективно, всестранно
и пълно изследване на всички доказателствени материали, които подробно са
били анализирани в мотивите на присъдата, в съответствие с предписанията
на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, като мотивите напълно удовлетворяват
изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. При това положение въззивният съд
намира, че не е нужно да повтаря анализа на доказателствените материали
извършен от първоинстанционния съд, във връзка с установяването на
фактическите обстоятелства, които не се оспорват от страните.
При тези установени фактически положения, въззивният съд намира,
че подсъдимият В.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.354а ал.1 пр.4 вр. с чл.20 ал.2 от НК. Възраженията и
доводите на защитата на подсъдимия Д., относно осъждането му за
престъпление по чл.354а ал.1 пр.4 от НК са неоснователни по гореизложените
съображения. Тези възражения се отнасят до приетите за установени факти, а
не до дадената им от първоинстанционния съд правна квалификация.
От обективна страна, на инкриминираната дата, от гр.Русе до
с.Вардим, обл.Велико Търново, подсъдимият В.Д. в съизвършителство със
св.Д. В. и без надлежно разрешително е държал горепосочените
високорискови наркотични вещества, които са били укрити в четирите броя
опаковки с кроасани, като е упражнявал фактическа власт върху тях.
От субективна страна подсъдимият Д. е извършил деянието
умишлено, при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване. Налице е и допълнителния субективен признак, а именно
специалната цел за разпространение, предвид установеното по делото от
фактическа страна, че подсъдимият Д. и св.В. са отишли до с.Вардим,
17
обл.Велико Търново, като целта им е била да се срещнат там с неустановено
по делото лице, на което да предоставят срещу заплащане наркотичните
вещества, които са се намирали в четирите броя опаковки с кроасани и така
да си набавят парични средства.
Първоинстанционният съд с присъдата си правилно е признал
подсъдимия В.Д. за виновен в това, че на 27.10.2014год. от гр.Русе до
с.Вардим, обл.Велико Търново, вкл., в съизвършителство с Д. С. В., без
надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества с цел
разпространение, както следва:
- 11,405 гр.хероин, със съдържание на активно действащ компонент
6,6% на стойност 570, 25лв
- 10,307гр. хероин, със съдържание на активно действащ компонент
5,4% на стойност 515,35лв
- 10,583 гр. хероин, със съдържание на активно действащ компонент
7,8% на стойност 529,15лв
- 0,793 гр. хероин, със съдържание на активно действащ компонент
7,6% на стойност 39,65лв, всичко 33,088 гр. хероин, на обща стойност
1654,40лв
- 0,076 гр. метамфетамин, на стойност 1,90лв
- 0,140 гр. метамфетамин, на стойност 3,50лв, всичко 0,216 гр.
метамфетамин, на обща стойност 5,40лв, и
- 4,425 гр. коноп/канабис, марихуана/ със съдържание на активно
действащ компонент 9,9% на стойност 26,55лв.
- 4,090 гр. коноп/канабис, марихуана/ със съдържание на активно
действащ компонент 10,4% на стойност 24,54лв
- 5,075 гр. коноп/канабис, марихуана/ със съдържание на активно
действащ компонент 11,5% на стойност 30,45лв, всичко 13,590 гр.
коноп/канабис, марихуана/ на обща стойност 81,63лв,
но неправилно е посочил, че цифрова квалификация на извършеното
от подсъдимия Д. деяние е само по чл.354а ал.1 пр.4 от НК, като е пропуснал
да посочи връзката с чл.20 ал.2 от НК, въпреки че при словесното описание
на извършеното престъпление изрично е посочено, че подсъдимият Д. е
извършил деянието в съизвършителство с Д. С. В..
18
Аналогичен пропуск е допуснат и от прокурора в обвинителния акт,
въз основа на който е образувано съдебното производство в първата
инстанция.
За разлика от независимото съпричиняване при непредпазливите
престъпления, което не е част от правната квалификация на тези деяния, при
умишлените престъпления формата на съучастие по чл.20 от НК е част от
правната квалификация на деянието и задължително следва да намери
отражение както при словесното описание на престъплението, така и при
посочване на цифровата му квалификация. В конкретния случай
непосочването в цифровата квалификация на деянието по чл.354а ал.1 пр.4 от
НК на връзката с чл.20 ал.2 от НК е процесуално нарушение, но същото не е
съществено, тъй като при словесното описание на престъплението в
обвинителния акт и в диспозитива на присъдата, изрично е посочено, че
подсъдимият Д. го е извършил в съизвършителство с Д. С. В., т.е. в съучастие
като извършител по смисъла на чл.20 ал.2 от НК. При това положение,
въпреки констатираната непрецизност при изписването на цифровата
квалификация на престъплението в обвинителния акт и в присъдата, правото
на защита на подсъдимия Д. не е било нарушено, тъй като е имал възможност
да разбере за какво престъпление му е повдигнато обвинение с обвинителния
акт и за какво престъпление е признат за виновен и осъден с присъдата.
Въпреки че горепосоченото процесуално нарушение не е
съществено, за правна прецизност същото следва да се отстрани от въззивния
съд. Присъдата следва да се изменени в частта, с която подсъдимият В.Д. е
признат за виновен, че е извършил престъпление по чл.354а ал.1 пр.4 от НК,
като деянието се квалифицира по чл.354а ал.1 пр.4 вр. с чл.20 ал.2 от НК.
При установените по делото фактически положения въззивният съд
намира, че подсъдимият В.Д. е осъществил от обективна и субективна страна
и състава на престъпление по чл.354а ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК, тъй като на
27.10.2014год. от село Кривина, обл.Русе до с.Вардим, обл.Велико Търново,
вкл., без надлежно разрешително държал високорискови наркотични
вещества:
-11,198 гр. коноп /канабис, марихуана/ със съдържание на активно
действащ компонент 12.9% на стойност 67,19лв и 1,666гр. коноп/канабис,
марихуана/ със съдържание на активно действащ компонент 9,1% на стойност
19
10, 00лв, всичко 12,864гр. коноп /канабис, марихуана/ на обща стойност
77,19лв. и с присъдата си първоинстанционния съд правилно е признал
подс.Д. за виновен в извършването на това престъпление.
Изложените в мотивите на присъдата фактически и правни
съображения на първоинстанционния съд, относно обективната и субективна
съставомерност на това деяние на подсъдимия Д. са правилни и изцяло се
споделят от въззивния съд.
Оплакването и доводите на защитника на подсъдимия изложени във
въззивната жалба и в съдебното заседание във въззивната инстанция, че
първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал деянието на
подсъдимия Д. като престъпление по чл.354а ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК, вместо
като престъпление по чл.354а ал.5 вр. с ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК, са лишени от
основание.
За да се квалифицира деянието по чл.354а ал.5 вр. с ал.3 пр.2 т.1 пр.1
от НК, е необходимо случаят да е маловажен, а конкретния случай не е
маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК, тъй като извършеното от
подсъдимия Д. престъпление по чл.354а ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК не
представлява по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи на престъпление от този вид. Действително, още от задържането на
подсъдимия Д. на 27.11.2014год., същият неизменно прави самопризнания
относно това деяние, съдействал е на органите на полицията и тези на
разследването за установяване на източника на придобиване на наркотичните
вещества и има принос да бъде разкрита и документирана престъпната
дейност на Ц. Ц., но тези обстоятелства не са достатъчни да обусловят извод,
че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи на престъпление от този вид.
Другите обстоятелства, които защитникът на подсъдимия сочи във
връзка с искането за преквалифициране на деянието в такова по чл.354а ал.5
от НПК, а именно наличието на данни за настъпили промени в положителна
насока до постановяване на присъдата, както от обществена гледна точка, а
именно промяна в поведението на подсъдимия, прекратяване на престъпни
деяния, полагане на труд, полагане на грижи за малко дете и големия период
от почти седем години от извършване на деянието, действително са налице и
могат да се отчетат като смекчаващи отговорността обстоятелства при
20
индивидуализацията на наказанието, но същите не са свързани пряко или
косвено с инкриминираното деяние и не оказват влияние на степента на
обществена опасност на престъплението, поради което са ирелевантни за
въпроса дали случаят е маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК.
Във връзка с искането за преквалифициране на деянието по чл.354а
ал.5 от НК, защитникът на подсъдимия излага и доводи, свързани с предмета
на деянието, като твърди, че държаното от подсъдимия наркотично вещество
е относително малко количество и с със значително по-ниско процентно
съдържание на активно действащ компонент от обичайните случаи на
държане на наркотични вещества, при които според защитника на
подсъдимия активно действащия компонент е 25-30 тегловни %. Тези доводи
също са неоснователни. Предмет на извършеното от подсъдимия Д.
престъпление по чл.354а ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК е марихуана с общо тегло
12,864 гр. Това количество наркотично вещество не е относително малко в
сравнение с обичайните случай на престъпления по чл.354а ал.3 от НК, при
които предмета на престъплението обикновено е само няколко грама, защото
държането на наркотични вещества в по-големи количества, в повечето
случаи разкрива наличието на цел за разпространението им и обуславя друга,
по-тежка правна квалификация на деянието- такава по чл.354а ал.1 от НК.
Процентното съдържание на активно действащ компонент в двата обекта
марихуана влизащи в предмета на престъплението -12,9 % и 9,1 %, не е
значително по-ниско от обичайните случай на деяния свързани с държане на
високорисково наркотично вещество- марихуана, според съдебната практика,
с която е запознаят настоящия състав. Не е ясно въз основа на какви
източници адв.С. твърди, че в обичайните случаи на деяния изразяващи се в
държане на марихуана без надлежно разрешително, активно действащия
компонент е 25-30 тегловни %, поради което настоящия състав не е в
състояние да отговори с по-голяма конкретика на този довод на защитника на
подсъдимия. Стойността на предмета на престъплението по чл.354 ал.3 пр.2
т.1 пр.1 от НК, която възлиза общо на 77,19 лева, също не е относително
ниска и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност на извършеното
от подсъдимия престъпление, в сравнение с обичайните случаи на
престъпления от този вид.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия В.Д. за
извършеното престъпление по чл. 354а ал.1 пр.4 вр. с чл.20 ал.2 от НК,
21
първоинстанционният съд правилно е отчел като смекчаващи отговорността
обстоятелства направеното частично самопризнание в първоначално дадените
обяснения, действията на подсъдимия, с които спомогнал за разследването и
за разкриването на престъпната дейност и на друго лице, данните за
настъпила в периода от деянието до моментна на постановяване на присъдата
положителна промяна в подс.Д. от общественогледна точка, а и
индивидуална, предвид данните, че полага грижи за малко малолетно дете,
както и полага общественополезен труд и големия период от време изминал
от извършване на деянието. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
първоионстанционният съд правилно отчел факта на предходно осъждане за
грабеж. Правилно първинстанционният съд приел, че наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства са многобройни и най-лекото предвидено в
закона наказание за престъплението по чл.345а ал.1 пр.4 вр. с чл.20 ал.2 от
НК- две години лишаване от свобода, в случая се явява несъразмерно тежко
и на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК определил и наложил на подсъдимия Д.
наказание под-най ниския предел, а именно осем месеца лишаване от
свобода, като на основание чл.55 ал.3 от НК не наложил на подсъдимия Д.
кумулативно предвиденото за това престъпление наказание глоба.
Наложеното на подсъдимия В.Д. наказание за извършеното от него
престъпление по чл.354а ал.1 пр.4 вр. с чл.20 ал.2 от НК е съответно на
обществената опасност на престъплението и на подсъдимия, на смекчаващите
и отегчаващи отговорността обстоятелства и не целите по чл.36 от НК. В
настоящия случай липсва подаден протест с искане за увеличаване на
наказанието, поради което увеличаването му е принципно недопустимо. В
случая липсват основания и за намаляване на наложеното наказание, тъй като
няма причина за проявяване на по-голяма снизходителност към подсъдимия,
предвид това, че е налице и едно отегчаващо отговорността обстоятелство.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия В.Д. за
извършеното престъпление по чл. 354а ал.3 пр.2, т.1 пр.1 от НК,
първоинстанционният съд правилно е отчел като смекчаващи отговорността
обстоятелства доброволното предаване на наркотичното вещество,
направеното самопризнание, действията с които спомогнал за разследването и
за разкриването на престъпната дейност и на друго лице, данните за
настъпила в периода от деянието до моментна на постановяване на присъдата
положителна промяна в подс.Д. от общественогледна точка, а и
22
индивидуална, предвид данните, че полага грижи за малко малолетно дете,
както и полага общественополезен труд и големия период от време изминал
от извършване на деянието. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
първоионстанционният съд правилно отчел факта на предходно осъждане за
грабеж. Правилно първинстанционният съд приел, че наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства са многобройни и най-лекото предвидено в
закона наказание за престъплението по чл.345а ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК- една
година лишаване от свобода, в случая се явява несъразмерно тежко и на
основание чл.55 ал.1 т.1 от НК определил и наложил на подсъдимия
наказание под-най ниския предел, а именно пет месеца лишаване от свобода,
като на основание чл.55 ал.3 от НК не наложил на подсъдимия Д.
кумулативно предвиденото за това престъпление наказание глоба.
Наложеното на подсъдимия В.Д. наказание за извършеното от него
престъпление по чл.345а ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК е съответно на обществената
опасност на престъплението и на подсъдимия, на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства и не целите по чл.36 от НК. В настоящия случай
липсва подаден протест с искане за увеличаване на наказанието, поради което
увеличаването му е принципно недопустимо. В случая липсват основания и за
намаляване на наложеното наказание, тъй като няма причина за проявяване на
по-голяма снизходителност към подсъдимия, предвид това, че е налице и
едно отегчаващо отговорността обстоятелство. Искането на защитата, за това
деяние на подсъдимия да му бъде наложено наказание глоба, е пряко
свързано с искането за преквалифициране на деянието по чл.354а ал.5 от НК.
Тъй като по гореизложените съображения искането за преквалифициране на
деянието по чл.354а ал.5 от НК е неоснователно, не може да бъде
удовлетворено и искането за определяне на наказание глоба, тъй като такова
по вид наказание не е предвидено и не може да бъде наложено за
престъплението по чл.354а ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК нито при условията на
чл.54 от НК нито при условията на чл.55 от НК.
Подсъдимият В.Д. е извършил двете престъпления преди да е бил
осъден с влязла в сила присъда, за което и да е от тях и първоинстанционният
съд с присъдата правилно е приложил чл.23 ал.1 от НК, като е определил на
подсъдимия Д. едно общо наказание, най-тежкото от горепосочените
определени за отделните престъпления, а именно осем месеца лишаване от
свобода. Предвид наличието на предходно осъждане на подсъдимия на
23
лишаване от свобода по НОХД № 509/2010год. по описа на ОС-Велико
Търново, първоинстанционният съд правилно е констатирал, че не са налице
предпоставките на чл.66 от НК за отлагане изпълнението на наложеното общо
наказание осем месеца лишаване от свобода и при наличие на предпоставките
на чл.57 ал.1 т.2 б. „в” от ЗИНЗС е определил първоначален строг режим за
изтърпяването му.
Тъй като престъпленията по настоящото дело са умишлени и са
извършени от подсъдимия В.Д. в петгодишния изпитателния срок по чл.66
ал.1 НК определен по НОХД № 509/2010год. по описа на ОС-Велико
Търново, на основание чл.68, ал.1 от НК, първинстанциеонният съд правилно
е постановил подсъдимият Д. да изтърпи отделно, при първоначален строг
режим, наказанието две години и шест месеца лишаване от свобода,
наложено му с Определение № 109/27.08.2010год., с което е одобрено
споразумение за решаване на делото по НОХД № 509/10год. по описа на ОС-
Велико Търново.
На основание чл.354а ал.6 от НК, първоинстанционният съд с
присъдата правилно отнел в полза на държавата наркотичните вещества
предмет на престъпленията и средствата за извършване на престъпленията.
Присъдата е правилна и в частите, с които съдът се е разпоредил с
останалите веществени доказателства и осъдил подсъдимия В.Д. да заплати
деловодните разноски направени в досъдебното производство и в съдебното
производство в първата инстанция.
Не може да бъде удовлетворено и направеното от защитника на
подсъдимия алтернативното искане за отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанцияонния съд, тъй
като в първата инстанция не са допуснати отстраними съществени нарушения
на процесуалните правила, отстраняването на които да е невъзможно да се
направи от въззивния съд.
По изложените съображения присъдата на първоинстанционния съд
следва да се измени в частта, с която подсъдимият В.Д. е признат за виновен,
че е извършил престъпление по чл.354а ал.1 пр.4 от НК, като деянието се
квалифицира по чл.354а ал.1 пр.4 вр. с чл.20 ал.2 от НК.
В останалата част присъдата е правилна и следва да се потвърди, тъй
като при извършената въззивна проверка по жалбата на подсъдимия и
24
служебно, настоящия съдебен състав не намери основания за отмяна или
изменение на присъдата в тази част.
Мотивиран така и на основание чл.337 ал.1 т.2 и чл.338 от НПК,
Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 4 от 16.01.2020год., постановена по НОХД №
687/2018год. по описа на Русенския окръжен съд в частта, с която
подсъдимият В. Д. Д. е признат за виновен, че е извършил престъпление по
чл.354а ал.1 пр.4 от НК, като квалифицира това деяние по чл.354а ал.1 пр.4
вр. с чл.20 ал.2 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА същата присъда в останалата част.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховен
касационен съд в 15-дневен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25