Решение по дело №1014/2024 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 114
Дата: 21 февруари 2025 г.
Съдия: Татяна Димитрова Богоева Маркова
Дело: 20241210101014
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Б.........., 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.........., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова

при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210101014 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба,
подадена от В. Л. К., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Бл.........., чрез адв. М. В. М.,
против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С........... (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.......“, представлявано от изпълнителния директно
- С.Р.Я. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С........... (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.......“, представлявано от изпълнителния директно
- ИИ.В.Ш..
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да:
-признае за установено, че Договор за потребителски кредит № CN 2640475 от
16.09.2022 година, сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК ********* и В. Л. К., ЕГН:
**********, е изцяло недействителен, поради нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
-В условията на евентуалност,се иска от съда да признае за установено, че следните
клаузи по сключения между "КРЕДИСИМО" ЕАД, с ЕИК ********* и В. Л. К., ЕГН:
**********, Договор за потребителски кредит № CN 2640475 от 16.09.2022 година, са
нищожни, а именно: т. 7 от Приложение № 1- Условия на Кредита, което е неразделна част
от Договор за потребителски кредит № CN 2640475 от 16.09.2022 година, съгласно която се
дължи възнаградителна лихва в размер от 40,00 % /четиридесет/ процента върху главницата;
Чл. 4 от Договор за потребителски кредит № CN 2640475 от 16.09.2022 година, съгласно
който в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави
обезпечение на кредита, то последния следва да представи банкова гаранция в 10 дневен
срок от подаване на заявлението или да сключи договор за поръчителство с одобрено от
кредитополучателя юридическо лице "Поръчител" в срок от 48 часа от подаване на
заявлението.
- да признае за установено, че договора за поръчителство към Договор за
потребителски кредит № CN 2640475 от 16.09.2022 година, сключен между „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С........... (сграда А), ет. 4,
Бизнес център „Б.......“ и В. Л. К., ЕГН: **********, е изцяло недействителен поради
противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД.
-да признае за установено, че Договор за потребителски кредит с № CN 2831802 от
1
04.09.2023 година, сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК ********* и В. Л. К., ЕГН:
**********, е изцяло недействителен, поради нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
-в условията на евентуалност, се иска от съда да признае за установено, че следните
клаузи по сключения между "КРЕДИСИМО" ЕАД, с ЕИК ********* и В. Л. К., ЕГН:
**********, Договор за потребителски кредит с № CN 2831802 от 04.09.2023 година, са
нищожни, а именно: т. 7 от Приложение № 1 - Условия на Кредита, което е неразделна част
от Договор за потребителски кредит с № CN 2831802 от 04.09.2023 година, съгласно която се
дължи възнаградителна лихва в размер от 40,00 % /четиридесет/ процента върху главницата;
Чл. 4 от Договор за потребителски кредит с № CN 2831802 от 04.09.2023 година, съгласно
който в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави
обезпечение на кредита, то последния следва да представи банкова гаранция в 10 дневен
срок от подаване на заявлението или да сключи договор за поръчителство с одобрено от
кредитополучателя юридическо лице "Поръчител" в срок от 48 часа от подаване на
заявлението.
-да признае за установено, че договор за поръчителство към Договор за
потребителски кредит с № CN 2831802 от 04.09.2023 година, сключен между „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С........... (сграда А), ****
Бизнес център „Б.......“ и В. Л. К., ЕГН: **********, е изцяло недействителен поради
противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД.
- да осъди „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК ********* да заплати на основание чл.
55 от ЗЗД недължимо платените суми от В. Л. К., ЕГН: ********** в размер на BGN 240
/двеста и четиридесет лева/ във връзка с Договор за потребителски кредит № CN 2640475 от
16.09.2022 година и договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит № CN
2640475 от 16.09.2022 година.
- да осъди „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК ********* да заплати на основание чл.
55 от ЗЗД недължимо платените суми от В. Л. К., ЕГН: ********** в размер на BGN 330
/триста и тридесет лева/ във връзка с Договор за потребителски кредит с № CN 2831802 от
04.09.2023 година и договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит с № CN
2831802 от 04.09.2023 година.
Претендират се сторените разноски.
Твърди се, че между В. Л. К., с ЕГН: **********, в качеството й на кредитополучател
и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на гр. С........... (сграда А),
ет. 4, Бизнес център „Б.......“, в качеството на кредитор, е сключен Договор за потребителски
кредит № CN 2640475 от 16.09.2022 година, който е сключен при условията на закона за
електронния документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Сочи се, че по
силата на този договор, кредиторът е следвало да предостави заемни средства в размер на
BGN 1240,99 лв. на ищцата, като съгласно приложение № 1 към договора за кредит -
годишният лихвен процент по заема е в размер на 40%, а годишният процент на разходите е
48.21% .
Твърди се, че във връзка с Договор за потребителски кредит № CN 2640475 от
16.09.2022 година и на основание глава II, чл. 4 от последния, ищцата е сключила и договор
за поръчителство с втория ответник „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с ЕИК *********, с цел
обезпечение на вече подписвания договор за потребителски кредит. Сочи се, че с договорът
за поръчителство се уговаря, че ищцата дължи възнаграждение на ответника „АЙ ТРЪСТ”
ЕООД с ЕИК ********* за това, че става гарант по кредитното правоотношение, което
възнаграждение се заплаща от К. директно по сметките на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК
********* ежемесечно, заедно с първоначално уговорената погасителната вноска по
кредита. Сочи се, че възнаграждението за поръчителя във връзка с Договор за потребителски
кредит № CN 2640475 от 16.09.2022 година е в размер на BGN 1100 лева.
2
Навежда се, че въпреки тези факти, касаещи договора за поръчителство, ответникът
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК ********* не е отразил това обстоятелство в годишния
процент на разходите и не е включил този разход в годишния процент на разходите, въпреки
че е трябвало.
Твърди се, че ищцата е заплатила доброволно и извънсъдебно заемът, като сумата
която е платила без основание във връзка с процесния договор за кредит и договорът за
поръчителство е в общ размер на BGN 240 лева., като последната е сбор от възнаградителна
лихва, такса за поръчител и други такси по договора. Сочи се, че всички парични средства са
внесени по сметка на ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********.
Твърди се, че на 04.09.2023 година В. Л. К., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр.
Б....... в качеството си на кредитополучател и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на гр. С........... (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.......“, в качеството на
кредитор, е сключила и втори договор за заем, като последният Договор за потребителски
кредит е с № CN 2831802. Посочва се, че съглашението отново е сключено при условията на
закона за електронния документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ и по
силата на този договор, последният е следвало да предостави заемни средства в размер на
BGN 3960,92 лева на ищцата. Посочва се, че съгласно приложение №1 към договора за
кредит - годишният лихвен процент по заема отново е в размер на 40 % , а годишният
процент на разходите е 48.21%.
Твърди се, че както при Договор за потребителски кредит № CN 2640475 от
16.09.2022 година, в чл. 4 от Договор за потребителски кредит с № CN 2831802
от 04.09.2023 година за ищцата е поставено условие да предостави поръчител по
правоотношението, като в тази връзка е сключила договор за поръчителство с АЙ ТРЪСТ
ЕООД с ЕИК ********* отново с цел обезпечение на вече подписвания договор за
потребителски кредит, като договорът е подписан в същият ден, както и при първия договор
за кредит. Сочи се, че с договора за поръчителство се уговаря, че К. дължи възнаграждение
на АЙ ТРЪСТ ЕООД с ЕИК ********* за това, че става гарант по договора. Навежда се, че
договореното възнаграждение ищцата отново следва да заплаща по сметките на
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, като последното се кумулирало към ежемесечната
му вноска по кредита. Твърди се, че към днешна дата процесния договор е изцяло погасен,
като се посочва, че възнаграждението за поръчителя във връзка с Договор за потребителски
кредит № CN 2640475 от 16.09.2022 година е в размер на BGN 3500 лева.
Излага се, че и при този договор, ищцата е заплатила доброволно и извънсъдебно
заема, като сумата която е внесла във връзка с процесния договор за кредит и договорът за
поръчителство е в общ размер на BGN 330 лева, като последната е сбор от възнаградителна
лихва, такса за поръчител и други такси по договора. Отново се твърди, че всички парични
средства са внесени по сметка на ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********. Смята
се, че процесните договори за кредит са недействителни на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4
ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като Заемодателя е изискал и е събрал
от ищцата лихви, такси и комисионни, свързани с договорите за кредит, които не са
предвидени в сключените договори за потребителски кредит. Макар да са посочени в
договорите лихвен процент и годишен процент на разходите, се сочи, че ответникът не е
пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР.
Смята се, че в договорите не са включени такси, комисионни и други видове
плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ищецът твърди, че ответникът
няма право да формира ГПР, което и по двата договора е в размер на 48.21%. Посочва се, че
освен възнаградителната лихва, следва като разход по заема да се включи и
възнаграждението за поръчителство. Поради некоректно посочения размер на годишния
процент на разходите се твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и
съответно клаузата от всеки от договорите, касаеща годишния процент на разходите, следва
3
да бъде обявена за нищожна на основание алинея 5 от същия член. В тази връзка се счита,
че това нарушение има за правна последица недействителност на договорите за заем и
дължимост единствено на чистата стойност по кредитите, в съответствие на разпоредбата на
чл. 22 ЗПК
Смята се, че ако сумата за поръчителство по двата договора за кредит е била
включена в годишните проценти на разходите по правоотношенията, то същите биха били
многократно над допустимия максимум по закон. Невключването на таксата „поръчител“ в
разходите по заема според ищеца цели единствено въвеждане в заблуждение на ищцата
относно стойността на разходите, които трябва да направи по обслужването на кредитите.
Навежда се, че предвидените суми в договорите за поръчителство са скрити разходи
по заемите и като такива е следвало да бъдат включени в годишните проценти на разходите,
съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Посочва се, че годишният процент на разходите по кредита
включва в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора. Посочва се, че съгласно чл. 4, от всеки
от договорите за потребителски кредит, ищцата е следвало да предостави в срок от 48 часа
поръчител, но въпросният поръчител по всички договори винаги е „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с
ЕИК *********, като същевременно договорите за поръчителство, се сключват
непосредствено след подписване на основаните договори. Същевременно в договорите за
поръчителство се предвижда възнаграждение, а това възнаграждение се дължи
пропорционално на възнаградителната лихва и погасителните вноски по основаните
договори. В тази насока се цитира съдебна практика: Решение № 332 от 25.04.2023 г. на PC -
Сливен по гр. д. № 3739/2022 г.; Решение № 1402 от 3.08.2021 г. на PC - Пловдив по гр. д. №
3464/2021 г.; Решение № 70 от 11.02.2022 г. на PC - Стара Загора по гр. д. № 3847/2021 г;
Решение № 63 от 14.03.2022 г. на PC - Д........... по гр. д. № 1442/2021 г./
Смята се, че е направен опит за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. По този начин,
чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, се посочва, че се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна
лихва.
Сочи се, че от приложената справка от Търговския регистър е видно, че едноличен
собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с ЕИК ********* е „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с
ЕИК *********, като печалбата на първото дружество за извършваната от него търговска
дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********.
С цел заблуда на потребителя се сочи, че никъде в основаните договори за заем не се
посочва, че исканото поръчителство се предоставя от свързано лице на „КРЕДИСИМО“
ЕАД, с ЕИК *********, и че това поръчителство ще бъде възмездно. Основната причина за
сключването на акцесорния договор според ищеца е чрез нелоялна търговска практика, да се
направи опит за заобикаляне ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и да се постигне
свръхпечалба за ответника, което от своя страна води и до недействителност на договорите
за кредит.
Излага се, че завишаването на разходите по кредитите без да е изрично посочено
такова, представлява и нелоялна търговска практика, като разпоредбата на чл. 68г от ЗЗП
дава легалната дефиницията на нелоялната търговска практика, която се използва в
настоящия случай, с цел свръхпечалба на Кредитора. Посочва се, че такава практика от
страна на търговец към потребител се извършва ако противоречи на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност и е възможно да промени съществено
икономическото поведение на средния потребител. Сочи се, че член 68д от същия закон
4
гласи, че заблуждаваща е такава търговска практика, при която се съдържа невярна
информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез
цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния
потребител, дори и ако представената информация е фактически точна и има за резултат или
е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без
използването на търговската практика. Излага се, че в процесните договори за
потребителски кредит, е уговорено размерът на оскъпяването по кредитите да е в един
размер, а в действителност е друг, като по този начин се е целяло неоснователно
обогатяване.
За пълна изчерпателност се сочи, че съгласно член 8, параграф 1 от Директива
2008/48 преди сключването на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да
включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 от
Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите
средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този
начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на
Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането
в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица
ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители
в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни
изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този
смисъл се посочва параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело С-565/12 на четвърти
състав на СЕС. Сочи се, че клауза, която предвижда, че следва да се предостави поръчител
след подписване на основания договор е в пряко противоречие с целта на Директивата. На
практика се посочва ,че такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията, в
случай че е уговорено възмездно поръчителство. Навежда се, че по този начин на длъжника
се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като
обезпечението вместо да облекчи условията по договора и да спомогне редовното
обслужване на заема, води до нарастване на дълга и вероятността от просрочие по
последния, т.е. с такива нелоялни търговски практики се създава предпоставка за
свърхзадлъжнялост на длъжника. Посочва се, че целта е, ако има съмнение в
платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето
му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на
Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за
потребителския кредит/в тази връзка са и решения по дела С-106/89 Marleasing и 14/83 Von
Colson/. С оглед на всичко изложено, се навежда, че поръчителството е предварително
предвиден разход по заема и следва да бъде калкулирано в годишния процент на разходите
по заема.
На следващо място се твърди, че договорът за поръчителство е с акцесорен характер,
поради което може да съществува валидно само при действителен главен дълг. С оглед
гореизложените съображения, касаещи нищожността на кредитните сделки и твърдението,
че последните не са произвели правен ефект, се смята, че и уговорките за заплащане на
възнаграждения на гаранта „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с ЕИК ********* за учредяване от негова
5
страна на лично обезпечение също са нищожни.
Твърди, се че конкретният договор е недействителен и на самостоятелно основание,
като се посочва, че договорът за поръчителство е уреден в чл. 138 ЗЗД и представлява
съглашение между кредитора и поръчителя, като за този договор длъжникът е трето, не
участващо лице. Посочва се, че договорът е възмезден и каузален, като целта му е
кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на
длъжника. Сключеният договор за поръчителство с длъжника, а не с кредитора се навежда,
че на практика лишава от основание самия договор. Освен това се сочи, че поставянето на
изискване към потребителя да заплати възнаграждение за покриване на риска от
неизпълнение на кредитора на задължението му за предварителна оценка на
платежоспособността, води до допълнително увеличение на задълженията и противоречи на
Директива 2008/48, за което обстоятелство бяха изложени мотиви по-горе.
На самостоятелно основание се счита, че приложената и по двата процесни договора
възнаградителна лихва, в размер на 40 % /четиридесет/ процента, е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Сочи се, че съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, лихви могат да се
уговарят до размер, определен от Министерски съвет, а според чл. 9 от същия закон,
страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да
противоречи на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите
нрави определят максималния размер, до който може да се уговаря възнаградителна парична
лихва. Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следва да компенсира
заемодателя за това, че се е лишил временно от опредЕ. своя парична сума, предоставяйки я
на трето лице/кредитополучателя/, но да не води до неоснователното му обогатяване за
сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се прави с оглед
момента на сключване на договора и като се съобразят всички относими
обстоятелства.Според приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на
Върховния касационен съд, противоречива на добрите нрави се твърди, че се явява
уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а
когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение - надвишаващата
двукратния размер на законната лихва, определен с акт на Министерски съвет /съответно
ПМС/. В процесния случай се посочва, че задълженията по договорите за кредит са
необезпечени, но договорената лихва и по двата процесии договора надхвърля трикратния
размер на законната лихва за двата претендирани периода, с което прави клаузите,
уговарящи размера й нищожни. В тази насока се цитира съдебна практика /Решение №
906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС. 2 г. о.; Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д.
315/2005 г. на ВКС. 2 г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС. 2 г. о.:
Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС. 4 г. о.. както и практиката на
ПОС: Решение № 526 от 2,05.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 393/2017 г. Решение №
1210 от 12.10,2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1426/2018 г. Решение № 943 от 5.07.2018
г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2018 г. Решение № 85 от 16.01.2019 г. на ОС - Пловдив
по в. гр. д. № 2272/2018 г./
С оглед гореизложеното се счита, че ищцата е заплатила, въпреки липсата на
основание по Договор за потребителски кредит № CN 2640475 от 16.09.2022 година, сумата
от BGN 240 /двеста и четиридесет лева/ и в тази връзка се иска да бъде осъден ответника да
възстанови процесната сума на ищцата, като се посочва, че паричните средства в общ размер
на BGN 240 /двеста и четиридесет лева/ - недължимо платени суми от страна на ищеца към
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, представляват възнаградителна лихва и
възнаграждение / такса за поръчителя „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с ЕИК *********.
Твърди се, че ищцата е заплатила, въпреки липсата на основание по Договор за
потребителски кредит с № CN 2831802 от 04.09.2023 година, сумата от BGN 330 /триста и
тридесет лева/, поради което се иска да бъде осъден ответника да възстанови процесната
6
сума на ищцата. Посочва се, че паричните средства в общ размер на BGN 330 /триста и
тридесет лева/ - недължимо платени суми от страна на ищеца към „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с
ЕИК *********, представляват възнаградителна лихва и възнаграждение / такса за
поръчителя „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с ЕИК *********.
По отношение на осъдителните искове с правно основание чл. 55 от ЗЗД се посочва,
че същите се предявяват само срещу ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, тъй
като всички парични средства заплащани от кредитополучателя във връзка с договорите за
кредит и договорите за поръчителство са внасяни изцяло и единствено по сметка на
ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********.
По отношение размера на платената възнаградителна лихва и възнаграждение на
поръчителя, се иска от съда да приеме, че сумите ще бъдат допълнително конкретизирани,
поради обстоятелството, че ищцата няма при себе си процесните договори за заем и
договори за поръчителство.
С Разпореждане № 1780/12.06.2024 г. съдията-докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с
нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил
препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответниците с
указание, че в едномесечен срок може да подадат писмен отговор, отговарящ на
изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответниците и
връчен на 27.06.2024 година чрез юрисконсулт.
В указания от съда едномесечен срок на 24.07.2024 г. ответното дружество
„Кредисимо“ ЕАД е депозирало писмен отговор, с който не се оспорва сключването на
процесните договори за потребителски кредит. Не се оспорва, че ответникът е получил
плащане в размер на 240 лева по договора от 16.09.2022 година и сумата от 330 лева по
договора от 04.09.2023 година, с което е било погасено задължение различно от това за
главницата. Оспорват се исковете изцяло по основание и се иска от съда да ги отхвърли в
цялост.Прави се възражение, че са налице предпоставките на чл. 38 Задв., и, че ищецът не е
материално затруднено лице, поради което се иска да не бъде присъждано на процесуалния
педставител адвокатско възнаграждение, а в условията на евентуалност се прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение претедирано от ищцата.
Не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит № 2640475 /
16.09.2022г, между ищецът, като кредитополучател, и Кредисимо ЕАД (Кредисимо), като
кредитодател, като размерът на предоставената по договор главница възлиза на 1 240,99
лева, като кредитополучателят се е задължил да я върне на 7 месечни погасителни вноски
при ГПР от 48,23% и ГЛП от 40,00%. Твърди се, че за обезпечаване на задължението на
ищеца по въпросния договор е сключен договор за предоставяне на поръчителство между
кредитополучателя и другия ответник ,Ай тръст“ ЕООД, по силата който дружеството се е
задължило да гарантира като поръчител задължението на ищеца спрямо доверителя ми. Ай
тръст“ ЕООД изпълни задължението си и сключи с ответника договор за поръчителство, с
който встъпи като поръчител по дълга.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че задължението му по гореописания договор е
изцяло погасено. Сочи се, че погасяването е предсрочно, поради което не са заплатени
дължимите възнаградителни лихви в пълен размер. Не се оспорва твърдението, че
ответникът е получил плащане в размер на 240,00 лева, с което е било погасено задължение
различно от това за главница.
Не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит Ns 2831В02
/04.09.2023г, (договора за кредит) между ищецът, като кредитополучател, и Кредисимо ЕАД
(Кредисимо), като кредитодател, като размерът на предоставената по договор главница
7
възлиза на 3 960,92 лева, като кредитополучателят се е задължил да я върне на 24 месечни
погасителни вноски при ГПР от 47,65% и ГЛП от 39,61%. Оспорва се твърдението на ищеца,
че уговорения ГЛП е 40 00% а ГПР е 48,21%.
Твърди се, че за обезпечаване на задължението на ищеца по въпросния договор е
сключен договор за предоставяне на поръчителство между кредитополучателя и другия
ответник „Ай тръст“ ЕООД, по силата който дружеството се е задължило да гарантира като
поръчител задължението на ищеца спрямо доверителя ми. „Ай тръст“ ЕООД изпълни
задължението си и сключи с ответник договор за поръчителство, с който встъпи като
поръчител по дълга.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че задължението му по гореописания договор е
изцяло погасено, като погасяването е предсрочно, поради което не са заплатени дължимите
възнаградителни лихви в пълен размер. Не се оспорва твърдението, че ответникът е получил
плащане в размер на 330,00 лева, с което е било погасено задължение различно от това за
главница.
По отношение размерът и начинът на формиране на ГПР по процесния договор се
сочи, че съгласно § 19, раздел II .ДЕФИНИЦИИ“ от приложимите към Договора за
потребителски кредит Общи условия под ГПР „ще означава Годишен процент на разходите
съгласно Закона за потребителския кредит“. В чл. 11, раздел VII „Кредитни продукти.
годишен процент на разходите“ от Общите условия е посочено, че „Годишният процент на
разходите по Кредита е посочен в Договора, като размерът му е изчислен в съответствие с
Приложение Ns 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, при отчитане на цитираните в тази разпоредба
общи положения, какго и на следните допълнителни допускания:“, след което от буква „а"
до буква ,д“ са изброени допусканията. Сочи се, че съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит“.
В конкретния случай се посочва, че в ГПР по кредита като разход е включена
единствено възнаградителна лихва, като стойностите на ГПР и ГЛП са посочени в
Приложение №1 към Договора за потребителски кредит.
Оспорва се, че за ищецът било задължително да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с другия ответник. Сочи се, че съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите
към договора за кредит Общи условия кредитополучателят има право, но не и задължение
да предостави обезпечение на кредита. Посочва се, че видовете обезпечение, които
„Кредисимо“ ЕАД като кредитодател приема са посочени в цитираната разпоредба и те са
(1) банкова гаранция в 10 дневен срок от кандидатстването и (2) предоставяне на поръчител.
Кредитоискателят може и да не предостави обезпечение, като в този случай „Кредисимо“
ЕАД ще разгледа заявлението му, ще направи оценка на кредитоспособността му и ще
прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление
на риска. Сочи се, че обезпечените и необезпечените кредити на Кредисимо не се отпускат
по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „Кредисимо“ ЕАД, не са пряко
свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяването му.
Във връзка с горното се сочи, че следва да бъде разгледана и клаузата на чл. 4, ал. 1 от
договора за кредит във връзка с чл. 4, ал. 3 от договора за кредит, като се посочва, че и двете
клаузи регламентират различни хипотези и избор от кредитоискателя при кандидатстване за
кредит. Твърди се, че договорът за кредит предвижда изричната възможност (чл 4, ал. 3 от
договора за кредит) потребителят да си избере необезпечен кредит - т.е. потребителят има
избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит. Сочи се, че няма задължително
условие кредитът да е обезпечен.
8
Не на последно място се сочи, че дори и кредитоискателят да е заявил кредит с
обезпечение „поръчител“, то той има правото, закрепено в раздел НЕ, чл. 13 от
приложимите към договора за кредит Общи условия, съгласно което преди подписване на
договора за кредит първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно
промени от кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното
заявление за кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с
„Кредисимо“ ЕАД. Т.е. твърди се, че клиентът е имал право да се откаже от
кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство, което е още един аргумент в насока
на твърдението ни, че предоставянето на поръчител не е задължително условие за отпускане
на кредита.
Оспорва се твърдението, че вземанията на Ай Тръст ЕООД е следвало са се включат в
ГЛП и ГРП, съгласно чл. 19 от ЗПК.
Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен,
не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва
в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК.
На следващо място се сочи, че „Кредисимо“ ЕАД към датата на сключване на
договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на
дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Договорът за
предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се посочва, че се сключва
след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕОД. Твърди се, че „Кредисимо“
ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по
бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя Ай Тръст, по който бъдещ договор
„Кредисимо“ ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по
бъдещия договор се твърди, че не е известно на кредитодателя към момента на сключването
на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл.
19 от ЗПК.
Не се оспорва, че действително „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на
капитала на „Ай Тръст“ ЕАД, но се сочи, че въпреки това двете дружества са самостоятелни
юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и
правила на дейност. В този смисъл се сочи, че „Кредисимо“ ЕАД няма достъп до договора за
предоставяне на поръчителство, съответно няма данни за размера на паричните задължения
на кредитополучателя по същия.
Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищецът и „Ай
Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него
възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Сочи се, че по силата на
договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД се задължава да извърши за
сметка на доверителя (ищецът) възложените от него действия, а именно да отговаря пред
кредитора „Кредисимо“ ЕАД солидарно с него за изпълнението на всички негови
задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията по кредита. Посочва се, че вземанията за възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство възникват в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на
кредитодателя „Кредисимо" ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не е страна по договора между ищеца и
„Ай Тръст" ЕООД.
Не на последно място дори и да се приеме, че процесният договор за предоставяне на
поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен (което ответникът оспорва),
се твърди, че неговата евентуална недействителност на основанията изложени в исковата
молба би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати
на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на
самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със съшия договор за
9
поръчителство. В този смисъл се сочи, че вземането на ответника по договора за
потребителски кредит е действително, поради което платените по същия суми в размер на
1419.61 лева не подлежат на възстановяване.
В указания от съда едномесечен срок на 24.07.2024 г. и ответното дружество „Ай
Тръст“ ЕООД е депозирало писмен отговор, с който не се оспорва сключването на договор за
потребителски кредит между Кредисимо ЕАД и ищеца, които са обезпечени със сключени
договори а представяне на поръчителство с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител В. Л.
К.. Оспорват се исковете изцяло по основание и се иска от съда да ги отхвърли в цялост.
Прави се възражение, че са налице предпоставките на чл. 38 Задв., и, че ищецът не е
материално затруднено лице, поради което се иска да не бъде присъждано на процесуалния
педставител адвокатско възнаграждение, а в условията на евентуалност се прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение претедирано от ищцата.
Оспорва се изцяло предявения иск по основание и размер.
Не се оспорва, че на 16.09.2022г. е сключен договор за потребителски кредит №
2640475 / 16.09.2022г., във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство с поръчител „Ай Тръст" ЕООД и потребител В. Л. К.. Сочи
се, че по силата на договора за предоставяне на поръчителство ответника се е задължил
срещу възнаграждение от 780,01 лева да гарантира задължението на ищеца по цитирания
договор за кредит. Сочи се, че размерът на главницата по договора за кредит възлиза на 1
240,99 лева и следва да бъде върната за срок от 7 месеца при ГПР от 40,00 % и ГЛП от
48,23%., като общият размер на дължимите по кредита суми възлиза на 1 414,49 лева.
Твърди се, че ответникът е сключил с „Кредисимо" ЕАД договор за поръчителство, по
силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното в предходния абзац
задължение на ищеца. Сочи се, че съгласно предоставени от страна на „Кредисимо" ЕАД на
„Ай Тръст" ЕООД, в качеството му на поръчител, данни относно актуалното състояние на
кредита, същият е предсрочно погасен.
На следващо място не се оспорва твърдението на ищеца, че на 04.09.2023г. е сключен
договор за потребителски кредит № 2831802 /04.09.2023г., във връзка с обезпечаването на
който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „Ай Тръст" ЕООД и
потребител В. К.. Сочи се, че по силата на договора за предоставяне на поръчителство
доверителят ми се е задължил срещу възнаграждение от 3 545,69 лева да гарантира
задължението на ищеца по цитирания договор за кредит, като размерът на главницата по
договора за кредит възлиза на 3 960,93 лева и следва да бъде върната за срок от 9 месеца при
ГПР от 39,61% и ГЛП от 47,65%., а общият размер на дължимите по кредита суми възлиза
на 5 843,51 лева.
Твърди се, че ответникът отново е сключил с „Кредисимо" ЕАД договор за
поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното в
предходния абзац задължение на ищеца. Сочи се, че съгласно предоставени от страна на
„Кредисимо" ЕАД на „Ай Тръст" ЕООД, в качеството му на поръчител, данни относно
актуалното състояние на кредита, същият е предсрочно погасен.
Във връзка с предоставена от ответника услуга за поръчителство на договора за
потребителски кредит, се иска от съда да вземе предвид следното:
Сочи се, че кандидатстването за кредит започва чрез попълване от страна на
кредитоискателя на заявка в страницата на кредитодателя „Кредисимо" ЕАД, като при
подаване на заявката кредитоискателя посочва размерът на главницата и периодът на
кредита, като системата на кредитодателя автоматично генерира примерен погасителен план
спрямо посочените параметри. На този етап кредитоискателя посочва дали желае кредитът
да бъде обезпечен и какво обезпечение може да предостави, като в случай че избере опцията
за предоставяне на поръчителство от страна на „Ай Тръст" ЕООД на кредитоискателя се
10
визуализира месечна вноска, чиято стойност е сбор от вноската по потребителския кредит и
вноската за възнаграждението на поръчителя. В следващата стъпка се сочи, че
кредитопоискателят въвежда свои лични данни - имена, ЕГН, адрес, прикача свое селфи,
необходимо за идентификацията му като клиент и др., след това кредитоискателят подписва
договора за потребителски кредит и общите условия към него чрез маркиране на
първоначално празни полета и натискане на бутона „Вземи парите сега" (самите документи
са достъпни чрез активни връзки, при натискането на които същите се визуализират с пълния
си текст на клиента, т.е. сочи се, че на този етап кредитоискателят има възможност да се
запознае с конкретните параметри на договора за кредит - главница, лихва, период, размер
на месечната вноска и др.). След подписване на договора за кредит по описания начин и в
случай че е избрал кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „Ай Тръст" ЕООД се
излага, че кредитоискателят се прехвърля автоматично към електронната система на
ответника, където се визуализира договора за предоставяне на поръчителство и клиентът
има възможност да го подпише чрез въвеждане на 6 цифрен уникален код, изпратен на
мобилния му телефонен номер.
Предвид изложеното се сочи, че сключването на договора за предоставяне на
поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който
основните параметри на кредита вече са договорени между страните. Сключването на
договора се посочва, че става в рамките на независимата електронна среда на „Ай Тръст"
ЕООД, до която „Кредисимо" ЕАД няма достъп. Впоследствие се посочва, че ответникът
предоставя на „Кредисимо" ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за
поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му, но това е единствено с целите на
улесняване на плащането от страна на потребителя, за което по-долу подробно ще изложа
твърдения.
Твърди се, че „Кредисимо" ЕАД предоставя потребителски кредити при условия,
които индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези условия е обезпечаването
на договора. В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита", чл. 4, ал. 3 от договора за
кредит изрично е вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без
обезпечение. Сочи се, че обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето
на „Ай Тръст“ ЕООД е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя.
Излага се, че кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за обезпечен
или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и
ще премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на
кредитодателя „Кредисимо" ЕАД. Сочи се ,че обезпечените и необезпечените кредити на
„Кредисимо" ЕАД не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта
на „Кредисимо" ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му
за погасяване.
Предвид изложеното се сочи, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде
включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК,
респективно на Член 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО. Съгласно въпросната дефиниция, за
да бъде включено едно парично задължение в ГПР, то трябва да има следните три
характеристики: трябва да е (1) разход за кредитополучателя, който е (2) свързан с договора
за кредит и е (3) известен на кредитора към датата на сключване на договора. В случай, че
разходът представлява възнаграждение за допълнителна услуга, то той се включва в ГПР
само когато „сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита".
Излага се, че предоставянето на обезпечение, в това число и поръчител е изцяло
доброволно и зависи от избора на конкретния клиент, като в този смисъл сключването на
този договор не е „задължително условие за получаване на кредита", като възнаграждението
за поръчителя не следва да бъде включено в ГПР.
11
На следващо място се сочи, че § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисква разходите, пряко
свързани с договора за кредит да са „известни на кредитора" към сключване на договора за
кредит, за да се считат ГПР разход по кредита за потребителя. Договорът за предоставяне на
поръчителство Гв случай че бъде избран такъвУ се сключва след подписването от
кредитоискателя на Договора за кредит с „Кредисимо" ЕАД. „Кредисимо" ЕАД не знае и
няма как да узнае предварително какво възнаграждение ше се уговори по бъдеш договор
между кредитоискателя и поръчителя Ай Тръст, по който бъдеш договор „Кредисимо" ЕАД
не е страна. Сочи се, че възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст" ЕООД по бъдещия
договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит
от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е
Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
На последно място се твърди, че наличието на свързаност между Кредисимо и Ай
Тръст ЕООД само по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита“. Не се отрича, че
„Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст" ЕООД, което е видно
от публичния регистър ТРРЮЛНЦ. Сочи се, че „Ай Тръст" ЕООД, обаче, е отделно
юридическо лице със собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен
предмет на дейност (гаранционни сделки и придобиване на вземания по кредити и друга
форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други). От интернет страницата на
ответника (https://itrust.bq/) се посочва, че става ясно, че ответникът предлага услугите си на
неограничен брой лица, в това число предлага гарантирането на ипотечни и бизнес кредити,
като клиентската му база не е ограничена до кредитополучателите по договори с
„Кредисимо" ЕАД. Като отделно юридическо лице ответникът има собствено имущество и
отделен персонал, счетоводство, деловодство, вътрешни правила на работа и всички
огранизационни характеристики на едно предприятие, развиващо самостоятелна търговска
дейност. Сочи се, че в договора за предоставяне на поръчителство е предоставена
възможност на клиента да избере начин за заплащане на възнаграждението за поръчителя,
като това може да стане по сметка на ответника или по сметка на „Кредисимо" ЕАД заедно с
плащането на месечните вноски, като се посочва, че този вариант е предпочитан от
кредитополучателите, тъй като ги поставя във финансово по-благоприятна позиция - правят
се разходи само за едно плащане (банкови такси и др.) В този случай се твърди, че
„Кредисимо" ЕАД единствено получава от името и за сметка на ответника плащането,
същият не е титуляр на вземането и не се разпорежда със същото, което е изрично уговорено
в договора за поръчителство (чл. 13, ал. 1 от същия).
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В писмена молба, подадена от пълномощник се поддържат предявените
искове. Направено е искане за изменение на предявените искове по чл. 214 ГПК.
В съдебно заседание ответникът „Кредисимо“ ЕАД, редовно призован не се явява
представител, с писмена молба се поддържа подадения отговор, изразява се становище за
неоснователност на предявените срещу него искове, претендират се сторените разноски с
представен списък по чл. 80 от ГПК. Сторено е възражение за дължимост на адвокатското
възнаграждение по чл. 38 от ЗА, респ. възражение за прекомерност.
В съдебно заседание ответникът „Ай Тръст“ ЕАД, редовно призован не се явява
представител, с писмена молба се поддържа подадения отговор, изразява се становище за
неоснователност на предявените срещу него искове, претендират се сторените разноски с
представен списък по чл. 80 от ГПК, сторено е възражение за недължимост на адвокатското
възнаграждение по чл. 38 от ЗА, респ. за прекомерност.
С оглед направено искане от ищеца за изменение на исковете, съдът с протоколно
определение от 02.10.2024 г. на основание чл. 214 от ГПК е допуснал изменение в размера
на предявения иск по реда на чл. 55 от ЗЗД, с който се иска осъждането на „КРЕДИСИМО“
ЕАД, с ЕИК ********* за недължимо получени суми от В. Л. Керанджиевa, с ЕГН:
12
**********, във връзка с Договор за потребителски кредит №2640475/16.09.2022г., и
договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит № 2640475/16.09.2022г
година в насока увеличение на иска от 240, 00 лв /двеста и четиридесет лева/ на 462, 11 лв.
/четиристотин шестдесет и два лева и единадесет стотинки/, представляващи сбор от
възнаградителна лихва и такса за гаранция. Със същото протоколно определение е
допуснато изменение и в размера на предявения иск по смисъла на чл. 55 от ЗЗД, с който се
иска осъждането на „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК ********* за недължимо получени суми от В.
Л. Керанджиевa, с ЕГН: **********, във връзка с Договор за потребителски кредит
№ 2831802 от 04.09.2023 г. и договор за поръчителство към Договор за потребителски
кредит № 2831802 от 04.09.2023 г. в насока увеличение на иска от 330, 00 лв. /триста и
тридесет лева/ на 1 329, 61 лв. /хиляда триста двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/,
представляващи сбор от възнаградителна лихва и такса за гаранция.
Съдът с протоколно определение № 2109/13.11.2024 година, на основание чл. 126
ГПК е прекратил производството по Гражданско дело №1014/2024 година по описа на
Районен съд Б.........., в частта, с която се предявени искове, а именно: - да се признае за
установено, че Договор за потребителски кредит № CN 2640475 от 16.09.2022 година,
сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК ********* и В. Л. К., ЕГН: **********, е
изцяло недействителен, поради нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. -В условията на
евентуалност, се иска от съда да признае за установено, че следните клаузи по сключения
между "КРЕДИСИМО" ЕАД, с ЕИК ********* и В. Л. К., ЕГН: **********, Договор за
потребителски кредит № CN 2640475 от 16.09.2022 година, са нищожни, а именно: т. 7 от
Приложение № 1- Условия на Кредита, което е неразделна част от Договор за потребителски
кредит № CN 2640475 от 16.09.2022 година, съгласно която се дължи възнаградителна лихва
в размер от 40,00 % /четиридесет/ процента върху главницата; Чл. 4 от Договор за
потребителски кредит № CN 2640475 от 16.09.2022година, съгласно който в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, то
последния следва да представи банкова гаранция в 10 дневен срок от подаване на
заявлението или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитополучателя
юридическо лице "Поръчител" в срок от 48 часа от подаване на заявлението, както ти да се
признае за установено, че договора за поръчителство към Договор за потребителски кредит
№ CN 2640475 от 16.09.2022 година, сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С........... (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.......“ и В.
Л. К., ЕГН: **********, е изцяло недействителен поради противоречие с разпоредбите на
ЗПК и ЗЗД; да се осъди „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК ********* да заплати на основание чл.
55 от ЗЗД недължимо платените суми от В. Л. К., ЕГН: ********** в размер на BGN 240
/двеста и четиридесет лева/ във връзка с Договор за потребителски кредит № CN 2640475 от
16.09.2022 година и договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит № CN
2640475 от 16.09.2022 година. Протоколното определение не е обжалвано от страните и е
влязло в законна сила.
С Определение № 2549/20.12.2024 година, постановено по настоящото дело по реда
на чл. 248 ГПК, съдът е допълнил Протоколно определение № 2109/13.11.2024г.,
постановено по гр.д.№ 1014/2024г. по описа на РС-Б.........., в частта за разноските, както е
осъдил на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК В. Л. К., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.
Б.........., ул. М..... чрез адв. М. В. М. да заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С........... (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.......“,
представлявано от изпълнителния директно - С.Р.Я. сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение по
прекратения иск, както и е осъдил на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК В. Л. К., ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. Б.........., ул. М..... чрез адв. М. В. М. да заплати на „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С........... (сграда
А), ет. 4, Бизнес център „Б.......“, представлявано от изпълнителния директно - ИИ.В.Ш.
13
сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение по прекратения иск.
С протоколно определение, постановено на 29.01.2025 година, съдът е допуснал по
искане на ищеца на основание чл. 214 ГПК изменение в размера на предявения иск по
смисъла на чл. 55 ЗЗД, с който се иска осъждане на „Кредисимо“ ЕАД за недължимо
получени суми от В. Л. К. във връзка с Договор за потребителски кредит №
2831802/04.09.2023 година и Договор за поръчителство към Договор за потребителски
кредит № 2831802/04.09.2023 година в насока неговото увеличение от 1329,61 лева /хиляда
триста двадесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/ на 1376,08 лева /хиляда триста
седемдесет и шест лева и осем стотинки/, представляваща сбор от възнаградителна лихва по
договора; заплатено възнаграждение за поръчител; лихва за забава и такса за извънсъдебно
събиране на просрочени задължения.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Страните не спорят, обявено е за ненуждаещо се от доказване и се установява от
приобщените писмени доказателства, че на 04.09.2023 г. между В. Л. Арнаудова и
„Кредисимо" ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 2831802. Видно от
договора и Приложение № 1 към него / е, че ответникът „Кредисимо“ ЕАД е предоставил на
ищеца заем в размер на 3500 лева, и размер на застрахователна премия 460,92 лева, или
общо 3960,92 лева, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 24, като в
Приложение № 1 е посочен фиксиран лихвен процента – 39.61 % и ГПР в размер на 47,65
%, общ размер на всички плащания е 5843,51 лв. Инкорпориран е и погасителен план на 24
вноски с посочен падеж, главница, лихва и общ размер на вноската.
В чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е уговорено, че
страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави
обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция
съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от
КРЕДИСИМО гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на
кредит. В ал. 3 е посочено, че в случай, че кредитополучателя е заявил кредит без
поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/
дни. /а предложението за кредит съгласно СЕФ е валидно 10 дни/.
В Общите условия на „Кредисимо" ЕАД към Договор за потребителски кредит,
представляващи неразделна част и приложими по отношение на всички договори за
потребителски кредити, следователно относими и към настоящия казус, се посочват какъв е
начина за сключване и отпускане на кредит по ДПК, правата и задълженията на всяка една
от страните по договора за кредит, санкциите и кога настъпва предсрочната изискуемост, по
какъв начин се връчва известието до кредитополучателя и реда и начина за изменение на
Общите условия. Договорено е между страните, че за ползвания кредит кредитополучател
дължи на кредитора годишна лихва, чийто процент е определен в индивидуалния договор.
Видно е от общите условия че кредитополучателят се задължава да върне на кредитора така
предоставените парични средства, заедно с ДВЗ и дължимото възнаграждение при закупена
допълнителна услуга, в размер и срок съгласно посоченото в договора и според погасителен
план, неразделна част от ДПК.
По делото не е спорно, а това се установява и от писмените доказателства, че на
датата на сключване на договора между „Кредисимо" ЕАД и ищеца К., на 04.09.2023г.
последната и втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД са сключили договор за предоставяне па
поръчителство, по силата на който „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: ********* е поело
задълженията да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо" ЕАД , по силата на който
да отговаря пред „Кредисимо" ЕАД солидарно с ПОТРЕБИТЕЛЯ за всички задължения на
14
потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Въз основа на
сключения договор за предоставяне на поръчителство, според обективираното в чл. 8 от
договора за предоставяне на поръчителство, потребителят - заемател се е задължил да
заплати на поръчителя възнаграждение за предоставеното обезпечение. Видно от
Приложение №1 към същия договор, възнаграждението е било определено на сумата в
размер на 3545,68 лв. на месечни вноски.
Видно от договора за поръчителство, К. е следвало да заплаща възнаграждението,
като „Кредисимо" ЕАД е овластено вместо поръчителя „АЙ ТРЪСТ" ЕООД да събира в
тяхна полза сумите по процесния договор- съгласно чл. 8 ал. 5 от Договор за поръчителство,
както и е приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по
основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр. второ от договора за
поръчителство.
По делото не е спорно, че „Кредисимо" ЕАД е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
От справка в търговския регистър се установява, че кредиторът „Кредисимо" ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст" ЕООД.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Договора за кредит, в тежест на заемателя е да осигури едно
измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор),
или одобрено от заемодателя дружество - поръчител).
По делото не е спорно и е обявено за ненуждаещо се от доказване, че в процесния
договор за кредит в ГПР не е калкулирана такса за поръчител, а единствено
възнаградителна лихва, както и, че същите са изцяло погасени.
По делото е представено удостоверение от „Ай Тръст“ ЕООД, в уверение на това, че
В. Л. Арнаудова към дата 20.01.2024 година не дължи суми и няма задължения по договора
за предоставяне на поръчителство от 04.09.2023 година. От приложената справка за
извлечение от системата на Ай Тръст е видно, че по процесния договор са постъпили
плащания по договора за предоставяне на поръчителство от 826,82 лева платена на
Кредисимо ЕАД и администрирано от Кредисимо ЕАД към Ай Тръст ЕООД.
Видно от приложената по делото Справка от Кредисимо ЕАД е, че по процесния
договор за кредит е платена главницата в размер на 3960,92 лева, погасена лихва – 498,90
лева, погасена лихва за забава – 5,36 лева; погасени суми по извънсъдебно събиране на
просрочните вземания – 45 лева, погасена вноска по поръчителство в размер на 826,82 лева.
По отношение на всички останали приложени по делото писмени документи,
касаещи Договор за потребителски кредит CN2640475/16.09.2022 година, договор за
поръчителство, съдът намира, че не следва да бъдат обсъждани, тъй като производството,
касаещо тези договори е прекратено.
От правна страна, по допустимостта и основателността на предявените искове, съдът
намира следното:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, са пердявени
следните искове:
По отношение на ответника „Кредисимо“ ЕАД са предявени при условията на
евентуално съединяване иск за недействителност на сключения между „Кредисимо“ ЕАД и
В. Л. К. договор за паричен заем, както и при условията на евентуалност е предявен иск за
нищожност на клаузи от договора, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона,
накърняване на добрите нрави, липса на основание- правно основание чл.26, ал.1, предл.1,
пр. 2 и 3 ЗЗД, чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД , с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2 и чл. 10а,
ал. 4 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл.68д от ЗЗП вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, , съединен
в условията на обективно съединяване с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1
15
от ЗЗД за връщане на получено без основание.
По отношение на ответника „Ай Тръст“ ЕООД е предявен иск за недействителност на
договор за предоставяне на поръчителство- правно основание чл. чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД,
чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД , чл. 138 ЗЗД-противоречие на разпоредбите на ЗПК и ЗЗД.
Предявените искове са допустими. Ищецът има правен интерес от предявяването им,
тъй като ответниците оспорват претенциите му, което обуславя спорност на вземането, няма
постигната спогодба между страните, не са налице процесуални пречки за разглеждане
спора по същество.
По иска за недействителност на договора за кредит срещу„Кредисимо“ ЕАД, съдът
намира следното:
За да е налице нищожност, на която и да е договорна клауза тя трябва да има толкова
съществени пороци, че да й пречат да породи правното си действие още към момента на
сключването на договора.
Една от предпоставките за предявяване на възражение с правно основание чл. 26, ал.
1 от ЗЗД е наличието на правен интерес, който според съда за ищеца е налице, тъй като
между страните съществува спор относно действителността на договор за предоставяне на
потребителски кредит.
Даже при липса на въведено възражение, съдът е длъжен да констатира и отстрани
всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.
В правовата държава е въведен принципа на законността (чл. 4 от КРБ), като разпоредбата
на чл. 5 от ГПК сочи законността като основен принцип на гражданския процес и задължава
съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият
интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които
регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в процеса (чл. 6 от ГПК). Съдът
следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. Е
нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; 2. Е относимо до формата (външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ); 3. Е налице противоречие с добрите нрави (в този смисъл
решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС; т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др.); 4. Е налице неравноправна клауза.
По делото не се спори и е обявено за ненуждаещо се от доказване, че страните са
сключили процесния договор. Налице е сключен между страните договор за потребителски
кредит. В конкретният случай приложение намират нормите на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, в съответствие с които съдът приема, че писмената форма на
договора е спазена и няма основания за подписване на електронния документ, чрез
електронен подпис или последващо подписване на хартиен носител.
С попълване на заявлението и изпращането му на кредитодателя, след получаване по
електронната поща на договора, ОУ за предоставяне на кредити, СЕФ за предоставяне на
информация за потребителските кредити, ищецът е направил електронно изявление, че
приема условията на договора.
Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба.
Недействителността на целия договор е обоснована със съществени пороци на една от
клаузите на договора, а именно - клаузата на чл. 4, съгласно която, в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, то
последния следва да представи банкова гаранция в 10 дневен срок от подаване на
заявлението или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитополучателя
юридическо лице "Поръчител" в срок от 48 часа от подаване на заявлението.
Кредитополучателят има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а
16
именно - физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. По отношение на
действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните
разпоредби на чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя. При тълкуване обхвата на закрилата,
предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва
да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на
потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да
получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат
със себе си и да обмислят. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност
на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор
следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. С оглед
горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК, ще е налице не само,
когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не
позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини,
както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на
ГПР не съответства на действително прилагания между страните. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което общите разходи
по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва,
комисионни, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на
нотариални разходи. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит; 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя.
Нарушената правна норма, която се твърди е тази на чл. 19 ал. 4 ЗПК. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият
максимално допустим размер- пет пъти размера на законната лихва. Съгласно §1, т. 1 ДР
ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, в случаите, когато сключването на договора за
17
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В конкретния случай не е посочен начина на определяне на ГПР, но е налице и спор
дали посоченият в договора годишен процент на разходите в размер на 47,65 % отговаря на
действително приложимия между страните ГПР.
В конкретния случай се установи от договора, че при посочване на ГПР в договора,
не са включени разходите, извършени от Кредитополучателя, представляващи
възнаграждения за поръчителство по договора за гаранция сключен с поръчителя „АЙ
ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *********. При включване на тези разходи, ГПР който е определен в
договора за кредит на 47,65 % безспорно ще го надхвърли значително ограниченията по чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния. В случая в
договора за кредит не е отразена действителната обща сума, дължима от потребителя. В
погасителния план не е включено задължението, поето по договора за поръчителство. От
страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д,
ал. 2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение №1 е посочена обща сума, дължима от потребителя
по кредита от 5843,51 лв., без в нея да е включено възнаграждението, което ищецът се
задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на
посочения ГПР.
Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок
(48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и
процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и
договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява
разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима
във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за
предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.
Съдът приема, че възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с
предмета на договора за потребителски кредит и доколкото касае обезпечение на вземанията
по договора. В същото време, съгласно, договора за предоставяне на поръчителство,
заемодателят е овластен да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Съдът приема за установено, че
на кредитора е било известно задължението на ищеца да заплаща услугата по
предоставеното поръчителство, тъй като това е определено като условие за отпускане и
усвояване на кредита. По този начин макар формално клаузата на чл. 4 от договора за кредит
да не съдържа условия по формиране на ГПР, води до неговата реална промяна, защото
задължава кредитополучателя да предприеме правни действия, като се задължи с
допълнителни разноски пред дружеството поръчител. Съгласно чл. 19 ал. 5 ЗПК, клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, се считат за нищожни. Анализът на
клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят извод за доброволност при избора
на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че потребителят, за да не заплаща
разходи за неизпълнение на задължения по договора, следва да сключи договор за
предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за предоставяне на
гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции. Съдът намира, че клаузата, въз основа на която е сключен процесният договор за
18
предоставяне на гаранция е неравноправна, защото изискването за предоставяне на
обезпечение, чрез поръчителство на одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което
предоставя гаранционни сделки, което с оглед установените данни за свързаност с
кредитополучателя и обстоятелствата около избора на поръчителя в деня на сключване на
договора за кредит, включване на възнаграждението в погасителния план по договора за
кредит и събиране на сумата от заемодателя (едноличен собственик на капитала на
дружеството - поръчител) води до единствен извод, че с предвиждане на избор за сключване
на възмездно поръчителство с одобрено от заемодателя дружество - поръчител - не се цели
обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение
под формата на възнаграждение за поръчител, свързан с кредитора.
Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед изпълнение
на задължението по договора за заем в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат
вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и следва да е
одобрено от кредитодателя.
Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал.
1 от ЗПК. При отчитането на възнаграждението за предоставяне на поръчителство като
несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително завишен и размерът би
надхвърлил законоустановения, което не се и оспорва от ответника „Кредисимо“ ЕАД. На
основание изложеното съдът приема, че заемодателят по договора за кредит не е посочил
действителния ГПР по договора за кредит, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Поради това и потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на
сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще
стори. Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната
норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Допълнителен извод за допуснатото нарушение е и
липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за това кои компоненти формират посочения ГПР.
Липсата на тази методика не дава възможност на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора; налице е невярна информация относно общите
разходи по кредита, което пък води до нелоялна и по- специално заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, §1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е
възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го
подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на
сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4,
§ 1 от Директива 93/13/ЕО и влече на основание чл. 22 от ЗПК недействителност на
договора в неговата цялост. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от
25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 07.07.2020 г. на
ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г. и др. / ГПР не се уговаря между страните. Той
представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК,
въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната,
която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
19
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера на този
договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на
процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде
взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на
конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК -
за определяне на ГПР.
На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, за прогласяване
недействителността на Договор за потребителски кредит № 2831802/04.09.2023 г., сключен
между ищцата и ответника "КРЕДИСИМО" ЕАД е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изложеното, съдът приема, че не следва да се произнася по предявените при
условията на евентуалност искове за нищожност на отделни клаузи от Договора за
потребителски кредит.
По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за връщане на
получено без основание от „Кредисимо“ ЕАД:
Уважаването на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
предпоставя ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на
договор за потребителски кредит, наличието на основания за недействителност, плащане на
процесната сума. В тежест на ответника е да докаже, че процесната сума е платена на годно
правно основание.
В случая съдът прие, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради
което при недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита, поради което ответникът не е доказал наличие на валидно основание за
получаване на сумата, а искът се явява изцяло основателен.. Видно от приложената по
делото Справка от Кредисимо ЕАД е, че по процесния договор за кредит ищцата е платила
главницата в размер на 3960,92 лева, погасена лихва – 498,90 лева, погасена лихва за забава
– 5,36 лева; погасени суми по извънсъдебно събиране на просрочните вземания – 45 лева,
погасена вноска по поръчителство в размер на 826,82 лева.
Ето защо, извън платената сума за главницата в размер на 3960,92 лева, останалата
платена от ищцата сума подлежи на връщане, а именно платената сума от ищеца в размер
общо на 1376,08 лева по недействителния договор за потребителски кредит, която се
установи, че е дадена при начална липса на основание за плащането, поради което е
недължимо платена и подлежи на връщане на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Установи се, че ищецът е платил възнаграждението за поръчител именно на
ответника „Кредисимо“ ЕАД.
С оглед установената по-горе в мотивите пряка свързаност на възнаграждението за
поръчител с договора за кредит и обусловеност на одобряването на кредита от
представянето на договора за поръчителство, то предвид недействителността на договора за
кредит, договора за поръчителство се явява лишен от основание с оглед обезпечителния му
20
характер на задълженията на длъжника по договора за кредит. Следователно плащането на
възнаграждението за поръчителство подлежи на връщане от ответника „Кредисимо“ ЕАД,
защото за него е липсвало основание да го получи, а обстоятелството дали е превел тази
сума на третото лице - поръчител, е без правно значение, тъй като касае вътрешните му
отношения с това трето лице. Още повече че предоставената с договора за поръчителство
услуга не е в полза на ищеца, а единствено на ответника. Доколкото сумата е постъпила е
постъпила в патримониума на кредитора „Кредисимо“ ЕАД като плащане по нищожен
договор за кредит, то именно той дължи връщането й като недължимо получена на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

С оглед установеното, съдът намира, че и предявената искова претенция с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД се явява основателна и доказана и като такава следва
да бъде уважена.
По иска по отношение на ответника „Ай Тръст“ ЕООД за недействителност на
договор за предоставяне на поръчителство:
Няма спор по делото, че в деня на сключване на договора за потребителски кредит на
04.09.2023 г. ищецът е сключил с втория ответник и договор за поръчителство. Въпреки, че
всеки един от процесните два договора -този за кредит и този за предоставяне на
поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, те следва да се разглеждат
като един комплексен договор. Връзката между двата договора е опредЕ. от клаузата за
приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор
за поръчителство на кредитополучателя с определено от кредитора юридическо лице -
поръчител, както и сключването на договора за предоставяне на поръчителство е в същия
ден, в който е сключен и договорът за кредит. Нещо повече, предвидена е изрична уговорка
за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното
задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр. второ от договора за
поръчителство. В този смисъл и доколкото двата процесни договора се намират във
взаимовръзка по между си и като комплекс от правоотношения между страните,
последиците от прогласяването на недействителността на договора за потребителски кредит
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство.
Кредитополучателят е икономически по-слабият субект на правоотношението, за когото
практически липсва каквато и да е свобода да договаря условията за поръчителство.
Съдът намира, че процесният Договор за предоставяне на поръчителство от
04.09.2023 г. се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за
кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по
поръчителството. Т.е. липсва необходимостта от сключване акцесорния договор.
Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за
неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено
възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за
плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за
последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за
възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 4, ал. 2 от договора за
предоставяне на поръчителство). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение,
без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е
платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се
явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи
от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. По силата на посоченото
правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга. Обезпечението е
единствено и само в полза на кредитора "Кредисимо" ЕАД, за което цялото възнаграждение
е поето от потребителя. Поръчителят по договора за предоставяне на поръчителство, който е
21
и икономически по- силният субект, разполага и със защитата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД, която му
дава възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е платил,
както и законна лихва върху платените суми от датата на плащането, което е и договорено в
чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 2. Така поетият от поръчителя риск при предоставянето на
поръчителство е напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на
уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство е абсолютно необоснован
и несъответен на този риск. Срещу заплащането на възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, което е в размер на 3545,68 лв. - близък до този на
получената в заем сума, ищецът - потребител не получава каквато и да било услуга. Ето
защо, този договор се явява нищожен, като накърняващ добите нрави, в каквато насока са и
оплакванията на ищеца.
В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и
липсва престация от една от страните по договора - поръчителя, поради което и този договор
се явява недействителен като лишен от основание. При настоящата хипотеза за преценка
нищожността на договора за предоставяне на поръчителство съдът съобрази и
задължителните указание в ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и
предвид това, че основанието за нищожност произтича и е видно от съдържанието на самата
сделка.
Договорът за предоставяне на поръчителство, има акцесорен характер по отношение
на договора за потребителски кредит. В случая сключеният договор за поръчителство е с
юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с
него лице, тъй като същият е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител.
Това обстоятелство обосновава, че на длъжника не е предоставено право на избор и
възможност за индивидуално договаряне, което води до значително неравновесие между
правата на потребителя на услугата и търговеца и нарушаване на принципа на
добросъвестност, от което може да се изведе основание за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявената срещу ответника "Ай Тръст"
ЕООД искова претенция за прогласяване недействителността на сключения Договор за
предоставяне на поръчителство от 04.09.2023 г. се явява основателна и доказана и следва да
бъде уважена като такава.
По разноските:
Предвид изхода на делото разноски се дължат на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК само
на ищеца.
От същия е направено искане на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв на
процесуалния представител на ищеца - адв. М. В. М. да се присъди възнаграждение за
осъществената правна услуга.
В производството по делото ищецът е представляван от адвокат М. В. М. въз основа
на сключен Договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското
възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата, т. е.
на материално затруднено лице.
От страна на ответниците е сторено възражение за прекомерност.
Настоящият съдебен състав констатира, че в практиката на ВКС е налице
противоречие относно това дали ответната страна може да оспорва наличието на материална
затрудненост на страната, която е получила безплатна правна помощ или не. След като се
запозна с постановената в тази насока най-нова практика на ВКС, намира, че следва да
изостави разбирането, че ответника може да оспорва присъждането на адвокатско
възнаграждение при оказана безплатна правна помощ.
В практиката на ВКС, се приема, че осъдената за разноски насрещна страна не може
да оспорва правото на адвоката да получи възнаграждение съгласно чл.78 от ГПК за нейна
22
сметка по съображения, че в действителност материалното състояние на безплатно
представлявания не е затруднено. Изявленията за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка
за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38,
ал.2 от ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 от ЗА; заявление, че предоставената
правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават;
отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 от ГПК.
Достатъчно е да се представи договор за защита и съдействие, в който да е посочено,
че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от тези основания.
Касае се за вътрешни отношения между страните, в които съдът не може се намесва, за
разлика от хипотезата при освобождаване от публични държавни вземания по чл.83 от ГПК.
Възражението на другата страна, че ползващият безплатна правна помощ не е материално
затруднен по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатура всъщност не е основание
тази страна да се освободи от разноски. Адвокатът вече е осъществил действията по
защитата на страната, следователно разноските са реално извършени и заплащането им се
дължи съгласно разпоредбите на чл.78 от ГПК. Именно тези разпоредби са приложими по
отношение на отговорността за разноски, а не общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, което
касае установяването на фактите, свързани с предмета на спора /Определение
№220/02.02.2024г. по ч.т.д.№653/2023г. на ВКС, I т.о.; Определение №1738/10.04.2024г. по
гр.д.№1522/2023г. на ВКС, II г.о.; Определение №60227 от 03.06.2021г. по ч.гр.д.
№1954/2021г. на ВКС и др./.
При определянето на размера на адвокатското възнаграждение, предвид приетото с
решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, че
посочените в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не обвързват
съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС, настоящият състав
съобразявайки предмета на делото, обжалваемия материален интерес, вида и количеството
на извършената от адвоката правна дейност, правната и фактическа сложност на делото,
обстоятелството, че исковете срещу двамата ответници произтичат от взаимно свързани и
обусловени правоотношения, както и че се касае за искове, част от заведени голям брой
еднотипни дела /включително от настоящия ищец в РС- Б........../, по които има формирана
трайна съдебна практика, намира, че обоснован и справедлив съобразно критериите по
чл.36, ал.2 от ЗАДв е адвокатски хонорар от 800, 00 лв. с ДДС общо по предявените искове
срещу двамата ответници /по 400, 00 лв. по иска за нищожност на договора за кредит и по
иска за нищожност на договора за поръчителство/ - Определение №1239 от 13.05.2024г. по
т.д.№1555/2023г. на ВКС, II т.о.; Определение №917 от 12.04.2024г. по ч.т.д. №328/2024г. на
ВКС, II т.о; Определение №50043 от 23.05.2024г. по т.д.№1442/2022г. на ВКС, I т.о./. Ищецът
претендира възнаграждение и по втория предявен иск срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД
по чл.55, ал.1 от ЗЗД. Според съда неприложима за процесния случай е разпоредбата на чл.2,
ал.5 от Наредба №1/2004г., съгласно която адвокатските възнаграждения за осъществяване
на процесуално представителство по граждански дела се определят съгласно цената на всеки
иск, съобразно вида и броя на предявените искове. При приложение на посочената
разпоредба и присъждане на две възнаграждения за двата кумулативно предявени иска
срещу този ответник би се стигнало до злоупотреба с право, неоснователно обогатяване и
нарушаване на критериите, залегнали в чл.36, ал.2 от ЗАдв. За обоснован и справедлив
размер на възнаграждението. За да отговаря на тези изисквания възнаграждението следва да
съответства на обема и сложността на извършената от адвоката работа, както и на
фактическата и правна сложност на делото. В случая се касае за предявени искове, които
произтичат от един и същи юридически факт - договор за предоставяне на поръчителство,
като осъдителната претенция е следствие на нищожността на договора, предмет на първия
23
иск. Разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г. би била приложима, ако претенциите
произтичаха от различни договори, какъвто настоящият случай не е. /В същата насока и
Определение № 721/26.06.2024 г. по в.ч.гр.д. № 640/2024 г. по описа на ОС-Б........../.
По отношение на дължимата се държавна такса, ищцата с Определение №
910/16.05.2024 година на основание чл. 83, ал. 2 ГПК е освободена от заплащането на
държавна такса, следователно на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят по сметка на Районен съд Б.......... дължимата се държана такса, както
следва:
Съдът, като взе предвид цената на предявения иск за нищожност на договор за
кредит, която се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 и т. 1 ГПК, съобразно установената
последователна практика на ВКС /в т.ч. Определение № 1912/08.07.2024г. по ч.т.д. №
1076/2024г. по описа на ВКС, Iт.о., включително ч. гр. д. № 4590/2021 г., IV г. о.), от сбора на
главницата и уговорената лихва, без обаче да включва размера на допълнителните
евентуални вземания за обезщетения, лихви за забава, неустойки и др. под., обусловени от
допълнителни юридически факти (съответните неизпълнения на поетите с договора
задължения), намира, че цената на иска е 5843,51 лв. /главница 3960,92 лева + лихва 1882,59
лева/, то дължимата държавна такса съобразно така посочената цена на иска е в размер на
233,74 лв., поради което ответникът Кредисимо ЕАД следва да заплати по сметка на
Районен съд Б.......... дължимата се държавна такса върху този иск в размер на 233,74 лева, а
по отношение на иска по чл. 55 ЗЗД, ответникът Кредисимо ЕАД следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд Б.......... и държавна такса в размер на 55,04 лева.
По отношение на дължимата се от Ай Тръст ЕООД държавна такса, съдът намира, че
цената на иска по договора за поръчителство е 3545,68 лева, поради което ответникът Ай
Тръст ЕООД следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Б.......... дължимата
се държавна такса в размер на 141,83 лева.
По изложените съображения , съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26 ал.1, предл.1, ЗЗД, вр. с чл. 23 във вр.
с чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона, Договор за потребителски кредит с № CN
2831802 от 04.09.2023 година, сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК ********* и В.
Л. К., ЕГН: **********.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.26, ал.2, пр.4 от
ЗЗД, поради противоречие на закона и липса на основание, Договор за предоставяне на
поръчителство към договор за потребителски кредит с № CN 2831802 от 04.09.2023 година,
сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С........... (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.......“ и В. Л. К., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С........... (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.......“,
представлявано от изпълнителния директно - С.Р.Я. да заплати на В. Л. К., ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. Б.........., ул. М..... чрез адв. М. В. М., сумата в размер на 1376,08 лева
/хиляда триста седемдесет и шест лева и осем стотинки/, представляваща недължимо
платени суми от В. Л. К., ЕГН: ********** по нищожен договор.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ОСЪЖДА „ Кредисимо" ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център "Б.......", представлявано от С.Р.Я. да заплати по сметка на Районен съд Б.......... сумата
в размер общо на 288,78лв. /двеста осемдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляваща дължима се държавна такса по исковете срещу този ответник.
24
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център "Б.......", представлявано от ИИ.В.Ш. Управител да заплати по сметка на Районен съд
Б.......... сумата от 141,83 лв. /сто четиридесет и един лева и осемдесет и три стотинки/,
представляваща дължима се държавна такса по иска срещу този ответник.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „Кредисимо"
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" №
146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "Б.......", представлявано от С.Р.Я. да заплати на
Еднолично адвокатско дружество М. вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, с
адрес гр.Стара Загора, бул. „Княз Александър Батенберг“ № 28, ет. 5, офис 42,
представлявано от М. В. М. сумата от 400, 00 лв. /четиристотин лева/ с включен ДДС,
представляваща възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата АЙ ТРЪСТ"
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" №
146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "Б.......", представлявано от ИИ.В.Ш. Управител да
заплати на Еднолично адвокатско дружество М. вписано в регистър БУЛСТАТ под №
*********, с адрес гр.Стара Загора, бул. „Княз Александър Батенберг“ № 28, ет. 5, офис 42,
представлявано от М. В. М. сумата от 400, 00 лв. /четиристотин лева/ с включен ДДС,
представляваща възнаграждение за адвокат.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК посочва банкова сметка на ищеца, по която може да
бъдат заплатени присъдените суми - IBAN *******с титуляр В. К..
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Б.......... в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Б..........: _______________________

25