Разпореждане по дело №165/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 406 от ГПК във връзка с чл. 433 ал.1 т. 3 от ГПК.

С Разпореждане № 850/25.02.2014г. по гражданско дело № 140/2011г. по описа на ОС Б., съдът въз основа на писмена молба от адв. М. И. Л., пълномощник на В. К. Н., въз основа на влязло в законна сила Решение № 70/11.06.2012г. по гражданско дело № 140/2011г. по описа на ОС Б., относно присъденото обезщетение и разноски в полза на В. К. Н., е уважил искането за издаване на изпълнителен лист, в частта му на присъденото обезщетение за вреди на основание чл. 45 от ЗЗД и в частта му разноските, като е осъдил Н. А. П., ЕГН *, от село С., с постоянен адрес: град П., Благоевградска област, ул. “... № 5 и настоящ адрес – село С., Община П., Благоевградска област, да заплати на В. К. Н., с ЕГН *, от село С., Община П., Благоевградска област, сумата– 10 000/десет хиляди/лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, съставляващи обезщетение за претърпени от пострадалия болки и страдания, в резултат на увреждането му на 14.09.2008г., в м. “Бесничовец”, находяща се в землището на село С., Община П., причинено по непредпазливост, от деянието на Н. А. П., ведно с дължимата законна лихва върху тази главница, от датата на настъпването на вредоносното деяние–14.09.2008г. до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата 800.00лв./осемстотин лева/, за сторените по делото разноски за адвокатски хонорар и възнаграждения на експерти по делото пред първата съдебна инстанция, съразмерно на уважената част от предявените искове. Постановил е за издаването на изпълнителния лист, да се направи надлежна бележка върху акта послужил като изпълнително основание, по реда на чл. 406 ал. 3 от ГПК.

Искането за издаване на изпълнителен лист съдът е счел за процесуално допустимо, тъй като е направено от страна имаща правоспособността да иска издаването на изпълнителен лист.

Окръжният съд след като е извършил проверка по реда на чл. 406 ал.1 от ГПК, е установил редовността на акта на който искането се основава от външна страна – съдебно решение, което е валидно постановено и влязло в законна сила. Счел е че същото е измежду съдебните изпълнителните основания, подлежащи на принудително изпълнение по смисъла на чл. 404 т. 1 от ГПК, а доколкото съдебното решение е осъдително, присъдени са с него дължими суми като обезщетение за причинени вреди на основание чл. 45 от ЗЗД и за разноските по делото пред първата съдебна инстанция. Поради изложените съображения настоящият състав на ОС Б. е счел, че е удостоверено подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника.

След постановяване на цитираното разпореждане на ОС Б. и издаване на изпълнителен лист, по делото е депозирана молба от Н. А. Н., от град Б.. В писмената молба се сочи, че с Определение № 35 от 27.01.2014г. на ВКС по гр.д. № 4087/2013г. на ІV г.о., съдът е освободил сумата от 10 000лв., внесена като обезпечение по реда на чл. 282 ал.2 от ГПК, като със същото определение въз основа на изразено писмено съгласие на длъжника, сумата е преведена по банкова сметка, посочена от В. К. Н. в „Юробанк България” . Твърди се още в писмената молба от молителя Н. А. Н., че дължимата лихва върху главницата от 10 000лв., общо в размер на 5 920.67лв., начислена за периода от датата на увреждането- 14.09.2008г. до 27.01.2014г. е била преведена от длъжника Н. А. Н. на пострадалия В. К. Н. с две платежни нареждания, приложени към писмената молба, като молителят твърди че е внесъл и сумата 800.00лв., като разноски за адвокатски хонорар.

На основание изложеното в писмената молба, молителят Н. А. Н. моли съда да отмени постановеното Разпореждане № 850/25.02.2014г. по гражданско дело № 140/2011г. по описа на ОС Б., с което съдът е уважил искането за издаване на изпълнителен лист, тъй като дължимите въз основа на влязлото в законна сила съдебно решение са изцяло изплатени още преди постановяване на самото разпореждане и към момента на издаването на изпълнителния лист длъжника Н. А. Н. не дължи на В. К. Н. посочените в издаденото разпореждане суми за главница и лихви.

Преди да се произнесе по искането, съдът констатира, че наистина с Определение № 35 от 27.01.2014г. на ВКС по гр.д. № 4087/2013г. на ІV г.о., съдът е освободил сумата от 10 000лв., внесена като обезпечение по реда на чл. 282 ал. 2 от ГПК, като със същото определение въз основа на изразено писмено съгласие на длъжника- Н. А. Н., сумата е преведена по банкова сметка, посочена от В. К. Н. в „Юробанк България” .

От представените с писмената молба платежни нареждания е видно, че на два пъти, съответно на 27.12.2013г. и на 04.03.2014г., Н. А. Н. е превел по същата сметка на В. К. Н. в „Юробанк България” , общо сумата – 5 934.86лв., в която освен лихвата за забава върху присъденото обезщетение е заплатена и сумата 800.00лв. за дължимите разноски за адвокатски хонорар по делото.

Съдът счита, че искането на Н. А. Н. е процесуално допустимо, доколкото същото се основава на възраженията за плащане на дължимото по влязло в законна сила Решение № 70/11.06.2012г. по гражданско дело № 140/2011г. по описа на ОС Б., извършено от длъжника Н. А. Н. по сметката на кредитора В. К. Н., още преди издаването на разпореждането на съда, с което е уважил искането за издаване на изпълнителен лист, а освен това допустимо е искане за обезсилване на вече издадения изпълнителен лист, на основание чл. 433 ал.1 т. 3 от ГПК, тогава когато се докаже че признатото с него право за принудително изпълнение не е съществувало или е погасено поради плащане от страна на длъжника.

С Разпореждане № 850/25.02.2014г. по гражданско дело № 140/2011г. по описа на ОС Б., чиято отмяна се иска от молителя Н., съдът е уважил искането за издаване на изпълнителен лист, като е съобразил че е налице влязло в законна сила осъдително Решение № 70/11.06.2012г. по гражданско дело № 140/2011г. по описа на ОС Б., което е измежду съдебните изпълнителните основания, подлежащи на принудително изпълнение по смисъла на чл. 404 т. 1 от ГПК, поради което удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. Към този момент обаче съдът не е разполагал с доказателства, че вземането на В. К. Н. от Н. А. Н. въз основа на цитираното съдебно решение е погасено поради извършено от длъжника плащане в полза на кредитора. Установява се въз основа на приложеното дело на ВКС и представените с молбата платежни нареждания, че с Определение № 35 от 27.01.2014г. на ВКС по гр.д. № 4087/2013г. на ІV г.о., съдът е освободил сумата от 10 000лв., внесена като обезпечение по реда на чл. 282 ал.2 от ГПК, като със същото определение въз основа на изразено писмено съгласие на длъжника, сумата е преведена по банкова сметка, посочена от В. К. Н. в „Юробанк България” , а от платежните нареждания е видно, че Н. е изплатил на В. К. Н. и дължимата лихва върху тази главница, ведно с разноските за адвокатски хонорар в размер на 800.00лв.

За да бъде уважено искането за издаване на изпълнителен лист, съдът следва към момента на решението си за неговото издаване да установи, че е налице притезание на кредитора от длъжника въз основа на влязъл в законна сила съдебен акт, което се нуждае от принудително удовлетворяване защото не е доброволно удовлетворено от длъжника. В настоящия случай обаче се установява, че към момента на депозирането на искането за издаване на изпълнителен лист пред съда, длъжника Н. А. Н. е заплатил дължимата главница в размер на 10 000лв. и лихвата върху нея от датата на увреждането- 14.09.2008г. до датата на плащането 27.01.2014г., общо в размер на 5 934.86лв., като към момента на издаването на изпълнителния лист с атакуваното разпореждане на съда, вземането е било погасено поради плащане. Това е направило издаването на изпълнителен лист безпредметно, тъй като е налице доброволно плащане на дължимото от длъжника и следователно не е налице нуждата от принудително изпълнение срещу него за вече платените суми.

Да се приеме обратното и да се допусне въз основа на издадения изпълнителен лист да бъде образувано изпълнително производство и да започне принудително изпълнение срещу Н. А. Н., за вече изплатените от него суми е недопустимо, тъй като основен принцип в правото е недопускането на неосновтелно обогатяване на едно лице за сметка на друго, без правно основание за това, поради което законът не позволява принудително изпълнение за вече събран дълг. Така съобразно чл. 433 ал.1 т. 1 от ГПК, дори такова изпълнително производство да е започнало и да е образувано изпълнително дело срещу длъжника, същото следва да бъде прекратено ако длъжника представи пред съдия изпълнителя убедителни доказателства за това че е платил дълга си по гладницата и лихвите върху нея. Съгласно разпоредбата на чл. 79 ал.1 от ГПК, длъжникът в изпълнителното производство ще носи отговорност за направените от взискателя разноски дори и тогава когато е платил доброволно, независимо дали преди или след започване на изпълнителното производство. Следователно в тази случай Н. А. Н. би бил натоварен без основание с разноските по изпълнителното производство, въпреки че вече е платил доброволно дълга си към В. К. Н..

Изложеното дава основание на съда да счете че искането е основателно и след като не са били налице основанията за уважаване на искането за издаване на изпълнителен лист от съда, поради доброволно плащане на длъжника, изпълняемото право не е съществувало, като следва Разпореждане № 850/25.02.2014г. по гражданско дело № 140/2011г. по описа на ОС Б. да бъде отменено, а издадения въз основа на това разпореждане Изпълнителен лист от 26.02.2014г. по гражданско дело № 140/2011г. по описа на ОС Б. да бъде обезсилен.

Водим от горното и на основание чл. 406 от ГПК във връзка с чл. 404 и сл. от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Разпореждане № 850/25.02.2014г. по гражданско дело № 140/2011г. по описа на ОС Б., за издаване на изпълнителен лист.

ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на същото разпореждане Изпълнителен лист от 26.02.2014г. по гражданско дело № 140/2011г. по описа на ОС Б..

Определението подлежи на обжалване, с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението му на страните, пред АС С..

ПРЕДСЕДАТЕЛ :