О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……......
гр.Варна, 16.01.2017 год.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, единадесети състав, в закрито заседание
на шестнадесети януари две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 86 по описа за 2017 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 398 от ГПК.
В
постъпилата искова молба от Р.Т.М., ЕГН ********** срещу Л.Р.М., ЕГН **********,
с която е предявен иск с правно основание чл.42 от ЗН и в условията на
евентуалност чл. 43 б. „а“ от ЗН, за прогласяване на нищожността, респ.
унищожаване на завещание на Милка Стефанова Иванова, ЕГН ********** от
29.10.2013г., с което са завещани на ответницата посочените в исковата молба два недвижими
имота, е отправено искане за допускане на обезпечение на исковете.
С
разпореждане No 47792 /
29.11.2016г. на РС – Варна, постановено по гр.д.
14575/2016г. на ВРС, връчено на ищеца на 02.12.2016г. съдът е оставил без
движение производството по делото, като е дал надлежни указания. В
предоставения срок с молба от 14.12.2016г. ищецът е отстранил нередовността на
исковата молба. С Определение No 13484 /14.12.2016г., постановено по гр.д. 14 575 / 2016г. по описа на
ВРС производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на ВОС,
ред който е образувано и настоящото производство. ВОС с разпореждане от
16.01.2017г. е оставил без ход производството, като е указал на ищеца да впише
исковата молба.
Така
направеното искане за допускане на обезпечението, съдът намира за неоснователно
и като такова следва да бъде оставено без уважение, поради следните доводи и
съображения:
Обезпечаването на
иска представлява сериозно ограничаване правната сфера на страна в процеса и в
този смисъл правораздавателният орган трябва не само да прецени доколко
предявеният, иск е допустим и вероятно основателен, но и доколко е налице
обезпечителна нужда, респ. какво е съотношението между нея и търсената с
обезпечението защита. Съобразно Тълкувателно решение No 6 от
2014г. по тълк.д. 6/2013г., ВКС, ОСГТК, налице е
обезпечителна нужда от налагане на възбрана в периода между постъпване на
исковата молба и вписването й.
В
този смисъл, обаче, фактът на вписване на исковата молба обуславя липсата на
обезпечителна нужда. Вписването на исковата молба има защитно действие –
осуетява възможността третото лице - приобретател да
придобие собствеността върху процесните имоти.
Последиците от налагането на “възбрана” и вписване на исковата молба върху
недвижим имот са еднакви досежно придобитите от трети лица вещни права върху обекта.
Защитното действие на вписването на исковата молба и на налагането на
“възбрана” е идентично, като съдът своевременно е издал предходно разпореждане,
с което е задължил ищеца да впише молбата. Предвид, че има вече издадено такова
разпореждане, което по смисъл и защитно действие е такова, като определението
за допускане на обезпечението в посочения в тълкувателното решение период,
съдът намира, че не е налице обезпечителна нужда и искането следва да се остави
без уважение.
Воден
от горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
особеното искане на Р.Т.М.,
ЕГН ********** с адрес: *** за
допускане на обезпечение на основание чл. 389 от ГПК, чрез налагане на
“възбрана” върху процесните два недвижими имота,
описани в исковата молба по предявения от него иск с правно основание
чл.42 от ЗН и в условията на евентуалност чл. 43 б. „а“ от ЗН, за прогласяване
на нищожността, респ. унищожаване на завещание на Милка Стефанова Иванова, ЕГН **********
от 29.10.2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от ищеца с частна
жалба пред Апелативен съд – Варна, в 7-дневен срок от съобщаването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: