№ 671
гр. Варна , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на осми
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100503446 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна
жалба от Община Варна, Булстат *********, адрес: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“
№ 43, представлявана от кмета И.Н.П., чрез гл. юрисконсулт С.Ц., срещу Решение №
260330/17.09.2020 г., постановено по гр. д. № 13131/2019 г. по описа на РС - Варна, XXX
състав, с което Община Варна е осъдена да заплати на Д. Х. Т., ЕГН **********, сумата от
5000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди
вследствие на счупване на крак на 17.08.2014 г., изразяващи се в претърпените от него
болки, страдания, временна неработоспособност и психологически травми, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1520,00 лева, представляваща обезщетение за
забава, дължимо за периода от 20.08.2016 г. до датата на предявяване на иска, на основание
чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД.
Жалбоподателят Община Варна счита първоинстанционното решение за
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събрания
доказателствен материал по делото. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил
представените от жалбоподателя писмени доказателства, не е съобразил свидетелските
показания на арх. Д.Б., както и заключението на вещото лице по приетата по делото СТЕ,
като излага подробни съображения в тази насока. Сочи още, че атакуваният съдебен акт е
постановен в противоречие с нормата на чл. 11 ЗОС.
Настоява за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира разноски.
В законоустановения срок Д.Т. депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата.
Излага становище за правилността на първоинстанционното решение. Настоява за
потвърждаване на атакувания съдебен акт и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивната страна Община Варна, редовно призована, се
1
представлява от гл. юрисконсулт С.Ц.. Поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият Д. Х. Т., редовно призован, се явява лично.
Оспорва въззивната жалба, поддържа отговора на същата.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по предявени от ищеца Д. Х. Т., ЕГН **********,
срещу Община Варна, Булстат *********, адрес: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ №
43, представлявана от кмета И.Н.П., обективно кумулативно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 5000,00 (Пет хиляди) лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпените от него болки, страдания, психологически травми и временна
неработоспособност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 19.08.2019 г., до окончателното изплащане на сумата; иск
с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1520,00 (хиляда петстотин и
двадесет) лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 5000,00 лв.,
дължимо за периода от 20.08.2016 г. до датата на предявяване на иска.
В исковата молба се излага, че на 15.08.2014 г. ищецът празнувал в гр. Варна с
приятели и колеги 50-годишния си юбилей. На 17.08.2014 г., в ранния следобед, с група от
неговите гости се разхождали в центъра на града, като впечатление на гостите му от други
градове направила натрошената, лоша настилка с дупки в пешеходната зона около Окръжен
съд – Варна. Именно там – до сградата на Окръжния съд, срещу Часовниковата кула,
ищецът стъпил в една от големите дупки и счупил крака си. С помощта на двама от гостите
си бил откаран в Спешен център на МБАЛ „Света Ана“, където след рентгенова снимка
било установено, че е налице „множествено счупване на лява подбедрица“ и левият му крак
бил гипсиран до коляното. Излага, че гипсът му бил свален на 20.10.2014 г., като след тази
дата извършвал множество процедури на частни начала по рехабилитация и раздвижване на
левия глезен.
В периода от 17.08.2014 г. до 20.12.2014 г. се нуждаел от придружител, който да му
помага за осъществяване на елементарни физиологични необходимости. Не бил в състояние
сам да извършва придвижвания, нито да обслужва необходимите си жизнени функции -
обличане, събличане, хранене, физиологични потребности. Излага, че това състояние
влияело изключително обременяващо на психиката му, тъй като в разцвета на силите си,
вместо да е очакваната опора за семейството си, се превърнал в човек, нуждаещ се от личен
придружител. Самочувствието му и авторитетът му били изключително накърнени. Сочи, че
по професия е адвокат, а случилото се провокирало стрес - предвид преживяното, и
възпрепятствало временно извършването на служебните му ангажименти, а именно: да се
явява по съдебни дела и да приема в адвокатската си кантора.
Излага, че вследствие на получената телесна повреда, първите две години изпитвал
постоянни силни болки и не можел да обува високи обувки през зимата и по време на
дъждове. Изтъква, че и към настоящия момент продължава да търпи негативи, които са
пряка и непосредствена последица от претърпените телесни повреди - изпитва болки и
страдания, има моменти на схващане, след края на работния ден левият му глезен е подут и
син. Вече не е пълноценен в осъществяваните телодвижения, леко накуцва и спрял да
упражнява един от любимите си спортове - ски, което му причинило психологически
травми. Намалил физическата си активност, поради което напълнял. Трудно си намирал
обувки с оглед надутия глезен.
Сочи, че съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА (обн. ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г.), с
влизането на закона в сила, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване преминават в
2
собственост на общините, поради което именно Община Варна е длъжна да поддържа
добрата инфраструктура, което не е направила.
Настоява за уважаване на исковата претенция.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна Община Варна депозира писмен отговор,
чрез гл. юрисконсулт С.Ц., в който излага становище за неоснователност на исковата
претенция. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и
каквото и да е противоправно поведение на администрацията на Община Варна. Твърди, че
към датата на травматичното увреждане във визирания участък са се извършвали
строително-монтажни работи с възложител Община Варна по обект: „Естетизация и
модернизация на главни пешеходни зони и зони за обществен отдих на град Варна“ по схема
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG161PO001/1.4-09/2012 „Зелена и
достъпна градска среда“, Приоритетна ос 1“ „Устойчиво и интегрирано градско развитие“,
Операция 1.4: „Подобряване на физическата среда и превенция на риска“ на ОП
„Регионално развитие“ 2007-2013 г.“, извършвани по всички норми на Закона за устройство
на територията и всички подзаконови нормативни актове, като същите са поетапно
извършвани и началото им е поставено много преди да настъпи травматичното увреждане
на ищеца на 17.08.2014 г. Излага, че при осъществяване на посочените СМР от
компетентните лица са сложени изискуемите предупредителни знаци, ограждения,
респективно указано е мястото, от където е позволено да минават пешеходците, както и
забранените за това места. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като счита
същото за прекомерно високо. Излага, че законна лихва върху сумата на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се дължи от момента на предявяване на исковата претенция,
в конкретния случай - 19.08.2019 г.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Извадка от лична амбулаторна карта на Д. Х. Т., на същия са издадени
болнични листи за временна неработоспособност №1242535/22.08.2014 г.,
№1242828/21.09.2014 г. и № 0020408/18.08.2014 с отразена диагноза: множествено счупване
на надглезенна част на подбедрица, за периода от 18.08.2014 г. до 20.10.2014 г. По делото са
приложени и посочените болнични листи (л. 99-101).
В Етапна епикриза за периода от 20.07.2013 г. до 19.08.2019 г., издадена от
„АИПИПМП д-р Г.З. 63“ ЕООД, е отбелязана анамнеза: „травма 17.08.2014 г. – спешно
16:35 ч.“, по повод на която са проведени консултации на 18.08., 20.08., 23.09. и 06.10. 2014
г.
Видно от копие на Договор за строителство № BG 161PO001/1.4-09/2012/006-S-04 от
дата 26.11.2013 г. между Община Варна – възложител, и Обединение „Зебра - Трафик“ –
изпълнител, същият е сключен с предмет „Изпълнение на строително монтажни работи на
основен обект с обхват: Градска градина (поземлен имот 10135.1506.39) – площад
„Независимост“ (поземлен имот 10135.1507.3) – бул. „Княз Борис I“ (поземлен имот
10135.1507.403) – ул. „Русе“ (част от поземлен имот 10135.1506.172), в рамките на проект на
Община Варна „Естетизация и модернизация на главни пешеходни зони и зони за обществен
отдих на гр. Варна“. В чл. 8, ал. 1 на същия е отразено, че изпълнението на работите по
Договора е съгласно предложения от изпълнителя срок от 330 календарни дни и График за
изпъление на поръчката - неразделна част от договора.
С Разрешение за строеж №376/ГИ/21.12.2012 г., издадено от Дирекция „ИИБ“ –
Община Варна, на Община Варна се разрешава извършването на строително-монтажни
работи за строеж: „Естетизация и модернизация на главни пешеходни зони и зони за
обществен отдих по плана на 2, 3, 4, 8 и 10-и микрорайони на гр. Варна чрез реконструкция
3
на градска среда:
I етап: Градска градина (ПИ 10135.1506.39) – площад „Независимост“ (поземлен имот
10135.1507.3) – бул. „Княз Борис I“ (поземлен имот 10135.1507.403) – ул. „Русе“ (част от
поземлен имот 10135.1506.172);
II етап: бул. „Сливница (част от ПИ 10135.1508.1) в обхват от бул. „Княз Борис I” до
ул. „Петко Каравелов“;
III етап: бул. „Сливница“ (част от ПИ 10135.1508.1) в обхват от ул. „Петко
Каравелов“ до ул. „Стефан Караджа“;
IV етап: бул. „Сливница“ (част от ПИ 10135.1508.1) в обхват от ул. „Стефан
Караджа“ до ул. „Славянска“;
V eтап: бул. „Сливница“ (част от ПИ 10135.1508.1, ПИ 10135.1508.266, ПИ
10135.1508.267) в обхват от ул. „Славянска“ до бул. „Приморски“;
VI етап: площад „Митрополит Симеон“ (ПИ 10135.1506.38);
VII етап: ул. „Преслав“ (част от ПИ 10135.1507.852) в обхват от бул. „Княз Борис I“
до ул. „Хан Аспарух“;
VIII етап: ул. „Преслав“ (част от ПИ 10135.1507.852) в обхват от ул. „Хан Аспарух“
до ул. „Одесос“;
IX етап: ул. „Сан Стефано“ (част от ПИ 10135.1507.892) в обхват от ул. „Одесос“ до
ул. „Граф Игнатиев“;
X етап: ул. „Сан Стефано“ (част от ПИ 10135.1507.892) в обхват от ул. „Граф
Игнатиев“ до бул. „Приморски“;
XI етап: бул. „Сливница“ ( ПИ 10135.1508.74) – градинка „Севастопол“.
Видно от Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво на строежа „Естетизация и модернизация на главни пешеходни зони и зони за
обществен отдих по плана на 2, 3, 4, 8 и 10-и микрорайони на гр. Варна чрез реконструкция
на градска среда“, етап I: Градска градина (ПИ 10135.1506.39) – площад „Независимост“
(поземлен имот 10135.1507.3) – бул. „Княз Борис I“ (поземлен имот 10135.1507.403) – ул.
„Русе“ (част от поземлен имот 10135.1506.172), строителната площадка е открита на
01.04.2014 г.
Видно от Заповед № 1/03.04.2014 г. от Заповедна книга на строеж „Естетизация и
модернизация на главни пешеходни зони и зони за обществен отдих по плана на 2, 3, 4, 8 и
10-и микрорайони на гр. Варна чрез реконструкция на градска среда“, етап I: Градска
градина (ПИ 10135.1506.39) – площад „Независимост“ (поземлен имот 10135.1507.3) – бул.
„Княз Борис I“ (поземлен имот 10135.1507.403) – ул. „Русе“ (част от поземлен имот
10135.1506.172), изкопът за шахта фонтан и фонтан е изпълнен и е разрешено полагането на
подлежния бетон.
Видно от Протокол за приемане на извършени СМР № 3 от дата 24.07.2015 г., в
същия са отразени демонтажни работи и нови настилки на площад „Независимост“.
Видно от Копие на Разрешение за ползване с изх. № СТ-05-2607/29.12.2015 г.,
издадено от Национална дирекция строителен контрол, ползването на строеж „Естетизация
и модернизация на главни пешеходни зони и зони за обществен отдих по плана на 2, 3, 4, 8 и
4
10-и микрорайони на гр. Варна чрез реконструкция на градска среда“ е разрешено.
Заключението на допуснатата пред първата инстанция Комплексна
съдебномедицинска и психиатрична експертиза е изготвено от вещо лице д-р Р.М. –
ортопед-травматолог, и вещо лице д-р К.К. – психиатър.
От проведения медицински преглед при същата се установява: лек оток в областта на
лявата глезенна става около фибуларния малеол; движенията в глезенната става са 10 гр.
при свиване към гърба на стъпалото (при норма 20 гр.) и 45 гр. при свиване в
противоположна посока ( норма 45 гр.); ограниченото движение в глезенната става не се
отразява неблагоприятно на нормалното ходене, но затруднява бягането и пълното клякане.
Посочено е, че в резултат на травмата ищецът е получил счупване на фибуларния малеол на
лява глезенна става, обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник
за около два месеца. Проведено е лечение с обездвижване с гипсов ботуш от коляното до
основата на пръстите за 35 дни. След свалянето му е провеждана рехабилитация за
възстановяване на движенията в имобилизираните стави. Уточнено е, че обичайният срок за
лечение е около 2-3 месеца. Обяснено е, че след травмата болката е много силна,
обездвижването я намалява значително, прилагат се и обезболяващи лекарства. След
сваляне на имобилизацията болките отново се засилват със започване на раздвижването на
имобилизираните стави. Посочено е, че лечението е приключило, като при тези счупвания е
обичайно да остане описаното ограничаване на движенията в глезенната става. Механизмът
на травмата е извиване на стъпалото при едновременно прилагане на сила по оста на
крайника и е в причинно-следствена връзка с описаната травма в исковата молба. В съдебно
заседание вещото лице д-р М. уточнява, че след такова травматично увреждане може
лекичко да се бяга, да се кара колело, да се плува.
Отразен е психичният статус на ищеца към момента на СПО – психомоторно леко
напрегнат при разговор, свързан с инцидента, ориентиран цялостно. Не споделя
разстройства на ВПД. Емоционално-еутимен, но става тревожен, възбудим, чувствителен и
раним, когато се засегне темата за инцидента и последващите събития. Вещото лице приема,
че във връзка с инцидента, след 17.08.2014 г. ищецът е изпаднал в състояние на Остра
стресова реакция - Ф 43.0, състояние на субективен стрес и емоционално разстройство,
обикновено нарушаващо социалното функциониране, което възниква в период на адаптация
към значими жизнени промени или към последиците на стресогенно жизнено събитие. След
отзвучаване на Острата стресова реакция, след 3 месеца, ищецът отново е имал клинична
симптоматика на тревожно-депресивна реакция, която е свързана с психотравмения му
момент. Посочено е, че към настоящия момент не се диагностицират психични
разстройства, но връщането му към инцидента води до емоционален дискомфорт.
От Заключението на допуснатата пред първата инстанция СТЕ на вещото лице П.П.,
същото изготвено след запознаване с материалите по делото, при извършени справки и
оглед на място, се установява, че към момента на травматичното увреждане – 17.08.2014 г.,
видовете извършвани СМР в процесния участък са тези, отразени в 1) Акт за установяване
на състоянието на строежа при спиране на строителството от 16.08.2014 г. (Приложение
№ 10) - л. 139, и 2) Акт за установяване състоянието на строежа и СМР при
продължаване на строителството от 19.08.2014 г. (Приложение № 11) - л. 147, същите
относими към подетап 1.1. Уточнява, че изпълнението, касаещо процесния период, е
извършвано на два етапа, като етап 1 – „Градска градина“, е с два подетапа, и етап 2 –
„Площад „Независимост“ е с три подетапа. Посочено е, че начален момент на цялото
строителство по проекта е Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа от 01.04.2014 г., краен момент на същото - Разрешение
за ползване с изх. № СТ-05-2607/29.12.2015 г. Сочи, че предвид технологията на изпълнение
на СМР, същите са временно спирани поради влошени метео условия – валежи.
В съдебно заседание вещото лице изяснява, че от Приложение № 10 не е установил да
5
са извършвани демонтаж на плочи и демонтаж на бетон на процесния участък. Посочва, че
за да се стигне до изкопни работи, трябва да се мине през бетон, да се разруши
съществуваща настилка, съответно, ако това е направено, следва да е отразено в
Приложение № 10. От Приложение № 10 и № 11 се установява, че няма демонтаж на
настилки и бетонни разбивания; има само ревизионни шахти и улеи, които се полагат около
фонтана за деца в градинката зад самата Опера. Посочва още, че категорично в Заповедната
тетрадка (книга) не е установил заповед за приемане на строителство на мястото, където е
паднал ищецът, за този период - нито месец напред, нито месец назад от 16.08.2014 г. (датата
на временно спиране на СМР). Излага, че Протокол за приемане на извършени СМР № 3 от
дата 24.07.2015 г., в който са отразени демонтажни работи и нови настилки на площад
„Независимост“, касае СМР, извършени през 2015 г.
Първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля Д.П.Б. – на длъжност директор на дирекция „АГУП“ към Община
Варна и ръководител на проекта „Естетизация и модернизация на главни пешеходни зони и
зони за обществен отдих на гр. Варна“. Свидетелката излага, че началото на проекта е от
2012 г., като същият е завършил с въвеждане в експлоатация през 2015 г. Сочи, че към
проектната документация има одобрен план за безопасност и здраве, който е задължителен
елемент в инвестиционното проектиране. Сочи, че по проекта има девет подобекта, като
основният обект е от катедралата до входа на Морската градина, покрай Съда. Излага, че
пешеходната зона не е сграда, която да се затвори изцяло с плътна ограда, тя е линеен обект,
както улици и булеварди, и няма как да се сложат огради. Обезопасяването било на етапите
при СМР - като се обезопасявало с ленти, а в целия участък на строителната площадка е
имало обозначителни табели – едната задължителна по оперативната програма, а другата по
ПБЗ. Около шадравана на Окръжния съд обезопасяването било с ленти, а табелата гласяла,
че е строителен обект, с начална дата на започване на строителната площадка. Сочи, че
целият участък бил строителна площадка, затова имало няколко табели, сложени в целия
участък на различни места. С ленти се обезопасявали само местата, където в момента се
извършвали строителни дейности, защото по този начин хората нямало как да се движат. В
целия участък имало означени места за строителния фургон, механизация, строителни
материали. Сочи, че фургонът на строителните работници бил зад Съда, на самия паркинг,
там била и част от механизацията. Обяснява, че до фургона и строителните материали е
нямало проход за пешеходци; такъв бил даден, когато са сложили лентите, но когато в
участъка се копаело, той бил ограден и на хората били давани указания да минават зад
градинката. Посочва, че зад Операта били сложени палети с павета. Съдът кредитира
показанията на свидетелката като обективни, но счита, че същите са общи и недостатъчно
конкретни.
В показанията си, ценени от съда като обективни и последователни, св. К.И., без
дела и родство със страните, излага, че на 15.08.2014 г. ищецът празнувал кръгла
годишнина. На 17.08.2014 г. свидетелят, ищецът и още един техен приятел се срещнали до
хотел „Черно море“ и, тъй като ищецът бил получил подарък ваучер за рибарски магазин,
решили заедно да отидат до такъв магазин и да му помогнат да избере подаръка. Тръгнали
от хотел „Черно море“ и се насочили към рибарските магазини преди хотел „Голдън тюлип“,
покрай Окръжен съд и козирката. Посочва, че мястото, където паднал ищецът, било когато,
подминавйки Окръжен съд в посока козирката, били горе-долу изравнени със сградата
веднага след него – Архив, на 20-30-40 метра от подлеза насреща. Излага, че жълти ленти и
табели за ремонт точно на тези места още нямало, в тази част си били старите плочки.
Свидетелят не помни дали в момента на инцидента превалявало, но когато ищецът се
спънал, кракът му хлътнал в една дупка с дълбочина 10-15 см. в плочка - дупка, която не
личала. Нямало парче от плочката - те били големи около метър на метър. Излага, че след
като стъпил в дупката, ищецът извикал и паднал. Помогнали му да стане и видели, че не
може да стъпва на крака си. Помогнали да хванат такси и отишли в Окръжна болница, в
Спешното. След снимка разбрали, че ищецът ще остава за гипсиране. Свидетелят заявява, че
точно в този момент в този участък не се извършвал ремонт. Сочи, че целият ремонт не
6
вървял еднакво и може да е имало такъв по-назад.
От показанията на св. Г.Н., без дела и родство със страните по делото, които съдът
кредитира като непротиворечиви и последователни, се установява, че познава ищеца от
повече от 30 години, същите са в приятелски отношения, като са имали и професионални
такива.Сочи, че не е присъствал на самия инцидент, разбрал в телефонен разговор, че
ищецът е претърпял тежка злополука – счупил си е крака. Посочва, че по думи на
последния, стъпил в дупка близо до Окръжен съд, което предизвикало счупване. Свидетелят
излага, че ищецът винаги е бил жизнерадостен и оптимист, като инцидентът рязко променил
душевното му състояние. Имало рязка, коренна промяна преди и след инцидента. Заявява,
че по негова преценка това покривало признаците на депресия. Излага, че ищецът бил
получил като подарък от свои колеги ски ваканция, като „това нещо“ му попречило да
използва подаръка, за което ищецът страшно съжалявал, още повече, че искал да приобщи и
дъщеря си, която била в пубертета. Посочва, че ищецът винаги е ходил на ски, а това било
нова страница в неговия живот. Свидетелят сочи, че инцидентът донесъл неуредици и в
професионален план. Излага, че по това време имали общо адвокатско дружество с ищеца,
като срещите правили по улиците, с патерици. Последният много често го молел да му носи
книжа, тъй като не можел да качва стълби. Посочва още, че ищецът изпитвал семейни
проблеми, тъй като се грижел за стария си баща. Не помни дали в този момент са се
извършвали строително-ремотни работи около Съда, но колеги се шегували, че трябвало
ищецът да си счупи крака, за да започне ремонтът.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане са искове по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неправомерно бездействие,
изразяващо се в неподдържане на добра инфраструктура на пешеходната зона,
представляваща публична държавна собственост на Община Варна. Претърпените от
пострадалия вреди подлежат на обезщетяване на основание чл. 49 от ЗЗД, доколкото
вредите са свързани с човешка дейност по обезопасяването и поддържането на пешеходната
зона в изправност.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД по своята правна същност има обезпечително-
гаранционна функция, като тя настъпва след като натовареното лице, при или по повод
изпълнението на възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия.
Необходимо е в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти
(материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на
неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди (вредоносният резултат да е
закономерна, естествена, и присъща последица от виновното противоправно поведение); 5)
вина на делинквента, която, съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция, се
предполага; 6) виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на
възложената работа.
Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, общинска собственост са имотите и
вещите, предоставени в собственост на Общината със закон.
Според § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, в собственост на общините преминават и
държавни имоти, сред които общинските пътища, улиците, булеварди, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване (§ 7, т. 4 в
редакцията от ДВ, бр. 26/2000 г.). Няма спор по делото, че процесната територия
представлява публична общинска собственост. Подържането на процесната пешеходна зона
7
е задължение на Община Варна, а настъпилите вреди в резултат на бездействието на
Общината относно подръжката на същата ангажират отговорността й по чл. 49 от ЗЗД.
Задължението за поддръжка се извежда от общото задължение да не се вреди другиму, с
оглед предназначението на пешеходната зона, местонахождението, свободния достъп на
хора, осигуряване на безопасни условия, свързани с обичайното преминаване по нея.
Настоящият състав не споделя становището на въззивната страна, че е изпълнила
задължението си по чл. 11, ал. 1 от ЗОС със сключването на Договор за строителство № BG
161PO001/1.4-09/2012/006-S-04 от дата 26.11.2013 г. между Община Варна – възложител, и
Обединение „Зебра - Трафик“ – изпълнител, с предмет „Изпълнение на строително
монтажни работи на основен обект с обхват: Градска градина (поземлен имот 10135.1506.39)
– площад „Независимост“ (поземлен имот 10135.1507.3) – бул. „Княз Борис I“ (поземлен
имот 10135.1507.403) – ул. „Русе“ (част от поземлен имот 10135.1506.172), в рамките на
проект „Естетизация и модернизация на главни пешеходни зони и зони за обществен отдих
на гр. Варна“. В настоящия случай, твърдението е за вреди, настъпили от несъответствие на
вещ (пешеходна зона) с нормативните изисквания за безопасност, поради бездействие от
страна на собственика на вещта.
Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. указание, собственикът на вещта
отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта,
ако това не е направено, като отговорността по чл. 50 ЗЗД е само в случаите на
невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите
на вещта свойства. В случая, за Общината несъмнено е налице обективна възможност за
обезопасяването на пешеходната зона чрез привеждането й в съответствие с минималните
технически изисквания, осигуряващи безопасност при нейното използване, както и чрез
отстраняване на повреди по нея (дупки и неравности). Общината изпълнява тези дейности
чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените
задължения, като носи обективна гаранционно-обезпечителна отговорност при действията/
бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по подръжката
на улиците на територията на населеното място. Доколкото ищецът претендира, че именно
наличието на дупка е причинило падането му и респективно счупването на лява подбедрица,
същите се явяват резултат от бездействие.
Факт е, че ответната Община е възложила с цитирания по-горе Договор на трето лице
– изпълнител, извършването на строително монтажни работи по естетизация и
модернизация на главни пешеходни зони в града с обхват: Градска градина – площад
„Независимост“ – бул. „Княз Борис I“ – ул. „Русе“. Видно от Договора, обаче, същият не
касае поддръжка на настилката на площад „Независимост" преди започването на подмяната
на същата по Графика за изпъление на поръчката – неразделна част от Договора, с оглед
осигуряването на безопасно ползване на площада. В тази връзка, Общината не е положила
дължимата грижа да огради, обезопаси и обозначи дупката, в която пропаднал ищецът, по
начин, че да бъдат предотвратени увреждания. Бездействието на последната е в
противоречие с принципа "да не се вреди другиму", нарушава разпоредбите на чл. 11, ал. 1
ЗОС и е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от ищеца неимуществени
вреди, които подлежат на възмездяване в пълен размер.
От допуснатата СТЕ се установи, че през август 2014 г. не е извършван демонтаж на
настилки - плочи и бетон, на процесния участък, както и че няма бетонни разбивания;
полагани са само ревизионни шахти и улеи около фонтана за деца в градинката зад Операта.
Вещото лице категорично посочва, че в Заповедната тетрадка (книга) на обекта не е
установил заповед за приемане на строителство на мястото, където е паднал ищецът, за този
период - нито месец напред, нито месец назад от 16.08.2014 г. Видно от Протокол за
приемане на извършени СМР № 3 от дата 24.07.2015 г., подмяната на настилките на площад
„Независимост“ е осъществена едва през 2015 г. Община Варна, като възложител по
посочения Договор, следва да е била наясно с Графика за изпъление на поръчката и
8
предвидените с него срокове, както и с тяхното изпълнение.
По изложените съображения, съдът намира, че Община Варна не е изпълнила
задълженията си, вменени с разпоредбата на чл. 11, ал.1 от ЗОС, тъй като не е предприела
действия по поддръжка и осигуряване на безопасно преминаване на процесната пешеходна
зона.
Установи се, че именно при падане поради стъпване в необезопасена дупка ищцецът
е счупил лявата си подбедрица – налице е причинна връзка между виновното бездействие на
Общината и претърпяната травма.
От изслушаната съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните, са
установени травматичните физически увреждания, довели до болки и страдания и битови
затруднения за ищеца, каквито той описва в исковата си молба. Търпял е неудобства и
страдания в битово и хигиенно отношение, като е имал нужда от чужда помощ. В резултат
на травмата ищецът е получил счупване на фибуларния малеол на лява глезенна става,
обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за около два месеца.
Проведено е лечение с обездвижване с гипсов ботуш от коляното до основата на пръстите за
35 дни. След свалянето му е провеждана рехабилитация за възстановяване на движенията в
имобилизираните стави. Посочено е, че лечението е приключило, но при тези счупвания е
обичайно да остане ограничаване на движенията в глезенната става, както в настоящия
случай.
Установен е психичният статус на ищеца към момента на СПО -психомоторно леко
напрегнат при разговор, свързан с инцидента, същият става тревожен, възбудим,
чувствителен и раним, когато се засегне темата с инцидента и последващите събития.
Вещото лице приема, че във връзка с инцидента след 17.08.2014 г. ищецът е изпаднал в
състояние на Остра стресова реакция - Ф 43.0, състояние на субективен стрес и
емоционално разстройство, обикновено нарушаващо социалното функциониране, което
възниква в период на адаптация към значими жизнени промени или към последиците на
стресогенно жизнено събитие. След отзвучаване на Острата стресова реакция, след 3 месеца,
ищецът отново е имал клинична симптоматика на тревожно-депресивна реакция, която е
свързана с психотравмения му момент. Посочено е, че към настоящия момент не се
диагностицират психични разстройства, но връщането му към инцидента води до
емоционален дискомфорт.
При доказан фактически състав на деликта, искът за неимуществени вреди следва да
се определи в справедлив размер. При преценка по чл. 52 ЗЗД съдът преценява характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и
физически последици, настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо обстоятелство
при определяне на паричния еквивалент на вредите е и икономическата обстановка в
страната към момента на увреждането.
В настоящия случай, като обстоятелства, обосноваващи присъждане на пълния
размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 5000 лв., следва да се
отчетат характерът на телесното увреждане на ищеца и медикобиологичните му особености,
видът и продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на
възстановителния процес, наличието на остатъчни негативни последици от претърпяната
травма, степента на възстановяване, засегнатата физическа активност на ищеца, психичната
травма.
Предвид изложеното, съдът намира предявената претенция за основателена и
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По отношение претендираното обезщетение за забавено плащане върху главницата за
9
периода от 20.08.2016 г. до датата на подаване на исковата молба, настоящият състав намира
същото за основателно. Съобразно Решение №193/26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №
611/2011 г., I г.о., искът за обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане
е паричен по своя характер. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението възниква от момента на
увреждащото действие - арг. от чл. 69, ал.1 ЗЗД, а ако то продължава през определен период
от време - от крайния момент на периода.
По разноските:
При този изход от делото, на въззиваемия се следват разноски за защита във
въззивното производство по неоснователна въззивна жалба. Същият претендира разноски в
размер на 600,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
приложения списък по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие.
Съгласно т. 1 по Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС,
постановено по т. д. № 6/2012 г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка. Видно от представения Договор за правна
защита и съдействие, в него след "Платена сума" е записано 600 лева, но не е посочен
начинът на плащане, каквото е изискването на т. 1 от ТР 6/2012 от 06.11.2013 г. Ако в
Договора беше посочено, че сумата е била заплатена в брой, то същият би бил доказателство
за направените разноски. По изложените съображения, съдът счита, че в полза на
въззиваемия не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение, тъй като няма
доказателство за извършено плащане.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260330 от 17.09.2020 г., постановено по гр.д. № 13131
по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, XХХ състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10