Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3763 10.10.2019 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16101 по описа на ПРС за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по член 183 от КЗ /отм./
вр. член 283 КЗ /отм./ от Н.Д.И.
с ЕГН ********** против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК ********* за
заплащане на сумата от 450 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка "Злополука"
(полица № ***) във връзка с настъпил ***, след настъпила
с ищеца трудова злополука на 14.08.2006г.;
мор. лихва от
73,77 лева за периода 27.02.2017т. – 08.10.2018г., ведно със зак. лихва върху главницата, считано от 09.10.2018г- до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
Ищецът излага твърдения, за това, че по време на работа
през 2006 година е претърпял трудова
злополука, която е приета за трудова злополука, като в резултата на трудовата
злополука е претърпял травматично увреждане на дясното око - „***” на дясното
око, надлежно удостоверена с решение на ТЕЛК № ***от 20.04.2011г., което към
онзи момент е определило 15% трайна нетрудоспособност за трудова злополука.
Излага се в исковата молба, че здравословното състояние
на ищеца се влошило, като с ЕР на ТЕЛК от 12.09.2016 година му била определена
ТНР за трудова злополука от 30%, като според ищеца е налице ***. Твърди се също
така, че ищецът е поискал обезщетение от застрахователя по договора за сключена
застраховка „трудова злополука“, като му бело
отказано, с довода, че вземането е погасено по давност, както и че
застрахователят не покрива този застрахователен риск.
В писмения отговор ответника е оспорил наличието на
предпоставки за ангажиране на отговорността му по договор за застраховка
трудова злополука. Оспорил е наличието на ***, причинно-следствената връзка
между първоначалната диагноза, за която е изплатено обезщетението и настъпилият
в последствие ***. Възразява срещу изключително завишения размер на
обезщетението. Заявява, че ищецът е получил обезщетение от 450 лева, изплатена
му с РКО от 10.03.2010 година.
Съдът, като взе
предвид изложеното от страните и като
прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от
фактическа страна :
От съда са отделени като безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните факти и обстоятелства: сключен договор за застраховка трудова злополука със
срок на валидност 15.03.2006 г. – 15.03.2007 година и настъпила с ищеца трудова
злополука през 2006 година, в резултат на която същият е получил травматичното
увреждане - *** на дясното око.
За уважаването на предявения иск в доказателствена тежест
на ищеца при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на ***,
че за репариране на вредите, вследствие на ***а
отговаря ответника, в качеството му на застраховател и размера на
обезщетението, а в доказателствена тежест на ответника е да установи предпоставките
на отказа му да изплати застрахователното обезщетение на ищеца.
Не се установява така твърдяния
*** да се покрива като риск от договора за застраховка, което обстоятелство е
следвало да бъде доказано от ищеца като благоприятен за него факт и с оглед на
възражението на ответника, че съгласно общите условия, съставляващи неразделна
част от договора, застрахователни обезщетения за трайна загуба на
работоспособност, причинена от заболяване, се изплаща на застрахования за всяко
претърпяно от него заболяване в срока на застраховка.
Отделно от гореизложеното неизяснено по
делото е останало и обстоятелството какъв процент от застрахователната сума
следва да се изплати съобразно съдържанието на застрахователния договор,
доколкото по делото не се представя застр. договор и
общите условия към същите, а установяването на това обстоятелство също е било в
доказателствена тежест на ищеца.
С оглед на изложеното искът се явява недоказан и подлежи
на отхвърляне.
На осн. член 78, ал. 3 ГПК на
ответника ще се присъдят разноски от 180 лева за СМЕ и 100 лева за юрк. възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Д.И. с ЕГН ********** против ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД с ЕИК ********* иск за заплащане на сумата от 450 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка "Злополука"
(полица № ***) във връзка с настъпил ***, след настъпила
с ищеца трудова злополука на 14.08.2006г.;
мор. лихва от
73,77 лева за периода 27.02.2017т. – 08.10.2018г., ведно със зак. лихва върху главницата, считано от 09.10.2018 г. до окончателното й изплащане, като недоказан
и неоснователен.
Осъжда Н.Д.И. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК ********* съдебно-деловодни
разноски в размер на 280 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Пловдив
в двуседмичен срок считано от връчването му
на страните.
Районен съдия:/п/Анета
Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.