Р Е Ш Е Н И Е
№ 88
гр. Габрово13.04. 2017
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен
съд колегия в открито
заседание на
двадесет и първи март
през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : В. Генжова
при секретаря В.Г.
като разгледа докладваното от съдията
Генжова т..д. № 43
по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 от ГПК,
образувано по искова молба, подадена от Г.И.П. срещу "БУЛ ИНС" АД -
София, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ/ Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016
г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ,
в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД
и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 17.02.2016 г. около 21 часа , на
път GAB 1169, км. 2+ 500 в община Севлиево водачът С.Г.В. управлявал л.а.марка
"Форд" , модел „Фокус”, с рег. № *** в посока от с. Крушево към гр.
Севлиево. На предната дясна седалка на автомобила пътувала ищцата.Пътното
платно било сухо и водачът упрявлявал автомобила със скорост от 80 км/ч. Поддържа
се, че водачът на лекия автомобил
нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал.1 от ЗДвП,
задължаващ водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват, при ляв завой отклонил
вниманието си, в резултат на което загубил управление върху автомобила,
напуснал платното за движение в дясно, при което последвал удар на предната странична
част на автомобила в крайпътно дърво. В резултат от възникналия удар ищцата получила
увреждания с характер на средна телесна повреда изразяваща се в счупване на дясно ставно краче на 3-ти шиен
прешлен на гръбначния стълб, довело до трайно затрудняване движението на врата.
Проведено й било болнично лечение в Клиника по Неврохирургия при УМБАЛ „Д-р
Георти Странски” ЕАД – гр.Плевен., където постъпила на 18.02.2016г. и била
изписана на 22.02.2016г. с диагноза: -„ контузио капатис. Комоцио
церебри.фрактура С3. Вулнус лацеро контузум капатис регио париеталис. Била приета без спомен за случилото се, с
кървене от рана на главата, с оплаквания за главоболие, болка във врата и
гърдите, като след проведените първоначални изследвания в МБАЛ –Севлиево била
транспортирана с шийна яка до клиника в гр. Плевен за диагностично уточняване,
наблюдение и лечение. Била и извършена операция с местна упока с реплантация на
скалп, почистване и опресняване на ръбовете на разкъсно-контузната рана и
спиране на кървенето, с налагане на шевове и превръзка, с предписан режим и
поставена шийна яка, за срок от три месеца. Твърди се, че настъпилото ПТП е
изцяло по вина на водача на лекия автомобил. Поддържа се, че по повод
настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство № 93/2016 г. по описа на РУ
на МВР-Севлиево, което било прекратено с влязло в сила постановление на
РП-Севлиево. Твърди се, че в следствие
на увреждането ищцата търпяла и продължавала да търпи болки и страдания
изразяващи се в болка и скованост на врата и гърба, довели от своя страна до
драстична промяна на начина й на живот.В резултат на травмата ищцата поддържала
ограничен двигателен режим. Продължително време била неработоспособна. Били
възможни и допълнителни усложнения от провеждането на поддържащото лечение.
Продължавали оплакванията й и към момента от силни болки в шията, излъчващи се
към лявото рамо, изтръпване на пръстите, силно сковани движения в шията и
ръката, затруднени ежедневни движения, главоболие, световъртеж, вътрешна
напрегнатост, болки в гърба и гърдите. Поддържа се, че към момента на настъпване
на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при
ответното дружество със задължителна полица BG
/02/ 115002405721 от 24.09.2015г., валидна от 26.09.2015г. до 25.09.2016г.
Моли Съда
да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 30
000 лв. обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие
уврежданията получени при настъпилото ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането-17.02.2016г. до окончателното издължаване. Претендират се
разноските по делото, включително и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.
На 27.10.2016 г. е постъпил отговор
от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
наличието на всички елементи от необходимия фактически състав за основателно
претендиране и присъждане на застрахователно обезщетение. Твърди, че искът е
предявен в прекомерно завишен размер. Прави възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата с твърдението, че същата е пътувала без поставен
предпазен колан.
В срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която оспорва
твърденията на ответника, включително и възражението за съпричиняване.
В срока за допълнителен отговор
ответникът поддържа изцяло становището си и оспорванията в отговора.Направил е
възражение за недопустимост на иска, тъй като не е заведена щета пред
застраховятела и не е започнал да тече,
респективно не е изтекъл срокът по реда на чл. 496 КЗ, във вр. с чл. 498, ал.3 КЗ.
В съдебно
заседание ищцата поддържа иска си чрез своя процесуален представител.
Претендира разноски, представляващи адвокатско възнаграждение определено по
реда на чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Ответникът „БУЛ
ИНС" АД, в съдебно заседание чрез писмени становища на процесуалния си
представител оспорва предявените искове. Съображения е изложил в писмени
бележки по делото. Претендира разноски, като
представя списък на разноските по чл. 80 ГПК/
стр. 59 от д./.
Габровския окръжен съд, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Между
страните не е спорно, а и от представената застрахователна полица, се
установява, че по отношение на увреждащото МПС е била налице валидна
застраховка "Гражданска отговорност" с полица BG /02/ 115002405721 от 24.09.2015г., валидна от
26.09.2015г. до 25.09.2016г.
От протокол за оглед на
местопроизшествие от 17.02.2016 г., скица на ПТП и фотоалбум към протокола, от
заключението на САТЕ, се установява, че произшествието е станало на 17.02.2016
г. около 21 часа. Водачът С.Г.В. управляваки л.а.марка "Форд" , модел
„Фокус”, с рег. № *** в посока от с. Крушево към гр. Севлиево на път GAB 1169,
км. 2+ 500 в община Севлиево , при ляв
завой отклонил вниманието си, в резултат на което загубил управление върху
автомобила, напуснал платното за движение в дясно, при което последвал удар на предната странична
част на автомобила в крайпътно дърво.
Вещото лице дава заключение, че водачът и пътничката, седяща на предната дясна
седалка – ищцата Г.П. са пътували в автомобила без поставени предпазни колани,
макар автомобилът да е бил оборудван с такива. При такъв удар твърди, че с
предпазен колан уврежданията имат друг
характер.
От
приетото по делото и неоспорено заключение на СМЕ се установява, че в пряка и
непрекъсната причинно следствена връзка от процесното ПТП Г.И.П. е получила травма на главата с рана тип скалп в задната
срединна теменна област на границата с тилната област, в окосмената й част,
която е била зашита и към момента е
останал Г- образен белег с размери : - 5-3 на 0,5 см., като това
увреждане представлява временно разстройство на здравето неопасно за живота за
период от 2-3 седмици; травмата на главата е причинила мозъчно сътресение,
протекло с количествено нарушение на съзнанието без загуба на съзнание,
причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от
около 1,5-2 месеца, като и в момента се оплаквала от периодично главоболие и
световъртеж; кръвонасядане на десен лакът, причинило болки и страдания за срок
от около 2 седмици; травма в шийния отдел на гръбначния стълб, при който е било
счупено дясното „краче „ на втори шиен прешлен, съобразно първоначалната
констатация извършена в УМБАЛ – Плевен. Оплакванията й от болки при движения в
областта на шията, изтръпване и болки в лявото рамо и в по-малка степен в левия
горен крайник са свързани с неврологична увреда на нерви изходящи на ниво трети
шиен прешлен. Макар да не можело да се конкретизира вида на уврежданията на
гръбначния стълб в шийната му област, механизма на причиняване на травмата
напълно отговарял на този вид травми – удар в тилно-теменната област на
главата, най-вероятно в тавана на автомобила, при което ударното въздействие се
предавало по дължината на шията и настъпват различни по изразеност и вид
травматични увреди на шийни прешлени. В случая се касаело за комбинирана увреда
– счупване на ляв напречен или ставен израстък; вероятно счупване или пукване
на „зъба” на втори шиен прешлен с изместване на ставната му повърхност спрямо
четвърши шиен прешлен.
Вещото лице твърди, че липсата на спомен за случилото
се с нея при ПТП и след него било симпотм на претърпяно мозъчно сътресение, но
не било доказателство за загуба на съзнание.
По
повод на така получените травми ищцата била 155 дни в отпуск по болест, от
които 5 дни болнично лечение.
Пред настоящата инстанция е разпитана свидетелката М.И.П., майка на ищцата,
която установява, че веднага след ПТП и
било съобщено за инцидента с дъщеря й. Тя отишла веднага в „Бърза помощ”, като
към момента на пристигането й ищцата била на изследване със скенер.Видяла я
веднага след това и твърди, че ищцата била в безпомощно състояние. Косата й
била в стъкла. Била в съзнание, но обърката. Било й студено и треперела. Не
помнела какво е станало и отговаряла объркано, но все пак казала, че са
катастрофирали – ударили се в дърво, но не помнела как са излезли от колата.Оплаквала
се от болки. По време на болничното лечение не можела да легне, тъй като била с
шийна яка и стояла в една поза.Не можела да стане от леглото нито да извърши
необходимия тоалет, което наложило да ползува помощта на свидетелката. Около
10-15 дни била на подлога, което допълнително и причинявало неудобства. Както в
периода на болнично лечение, така и в домашени условия изпитвала силни болки и
страдания и се нуждаела от чужда помощ в
ежедневието си. Била и проведена и 20 дневна рехабилитация, но болките не
отзвучали. В момента дори, при пломяна на времето отново изпитва силни болки в
областта на шийните прешлени горната част на гърб и ръката. Изпитвала страх да
пътува в автомобил, като тази травма не била преодоляна и в момента.
Свидетелят С.С.К. твърди, че
работи в „Бърза помощ” и бил дежурен когато съобщили за инцидента с участието
на ищцата. Пристигнали на мастото на ПТП и той видял ищцата и водача на лекия
автомобил легнали до гумата на автомобила. По главата на ищцата имало кръв и тя
се оплаквала от болки в главата, както и, че не може да стане, което наложило
да бъде поставена на носилка и транспортирана до болничното заведение.
При така установената по-горе
фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна
страна:
Предявен е
иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди, който съдът квалифицира по чл. 226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016
г./, във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ,
в сила от 01.01.2016 г., във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Отговорността
на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.); е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По силата
на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
С
оглед събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че
презумпцията на чл. 45 от ЗЗД
не е оборена, като безспорно вина за настъпване на произшествието има водача на
лекия автомобил С.Г.В..
Поведението
на същия е в нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, който вменява в
задължение на водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват, което поведение е и основна причина за настъпване на
произшествието.
Установени
са по делото, от приетото заключение на
СМЕ, че ищцата при настъпилото
ПТП е получила увреждания на здравето.
Установена е пряка причинна връзка между
настъпилото на 17.02.2016г. ПТП и конкретно установените по делото увреждания
на здравето на ищцата П., т.е. съдът намира за установени по делото всички
елементи на сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД.
Предвид горното предявеният иск се явява
основателен.
По отношение на размера на предявения иск:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за
тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата
конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на
трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за
задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени
вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са
достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000
000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ
(отм.); и чл. 266 КЗ
(отм.);, съответно тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след
11.06.2012 г., приложими в настоящия случай: 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв.
Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент следва да се отчитат като
ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл
е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК
- решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение
№ 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове
Съобразявайки се с
изложените по-горе критерии и като съобрази вида и характера на получените
увреждания, интензитета на претърпените болки и страдания, неудобствата във
връзка с оздравителния процес, продължителността на същия, както и, че дори към
настоящия момент все още ищцата има оплаквания свързани с последици от
получената травма, съдът счита, че за репариране на претърпените от нея болки и
страдания е достатъчна сума в размер на 24 000 лв., като счита, че този размер удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства
по делото. Над посочения размер и до пълния такъв претендиран от ищцата –
30 000 лв. претенцията се явява неоснователна и недоказана.
Така определеното по-горе обезщетение
следва да бъде намалено със 50%, поради доказаното от ответника съпричиняване
от страна на пострадалата.
Съпричиняване ще е налице, когато със
своето поведение, пострадалата, като участник в движението по пътищата и в
нарушение на правилата за това движение, е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат.
Съобразно с
въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането
е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в
частност - в нарушение на Закона за движение
по пътищата и виновно.
Безспорно е между страните по делото, а и от заключението на приетата
САТЕ се установява, че ищцата е пътувала
в автомобила, без да е поставила предпазен колан, съгласно императивното
изискване залегнало в чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. При използване на същия,
съобразно заключенията на експертите изготвили
САТЕ и СМЕ, уврежданията щяха да имат друг характер и интензитет.
При това положение искът следва да
бъде уважен за сумата от 12 000 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 30 000 лв., поради прието съпричиняване.
По искането за присъждане на
лихви за забава.
Съгласно
разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ
(отм.);, застрахователят изплаща и обезщетение за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На основание чл. 45 ЗЗД
виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава,
считано от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност
на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на
деликта. По изложените съображения,
ще следва да бъде присъдена и законна лихва върху главницата, считано от датата
на увреждането - 17.02.2016 г. и до
окончателното й изплащане .
Ищцата е освободена от такси и
разноски, поради което такива не се присъждат.
Видно от
представеното с исковата молба пълномощно, ищцата се представлява от адвокат С.К.
- ГАК безплатно по чл. 38 ЗА/ л.82от д./.
При цена на иска 30 000 лв., размерът на минималното адвокатско възнаграждение
възлиза на сумата от 1430 лв., съобразно нормата на чл. 7, ал.2, т.4(нова
- ДВ, бр. 84 от 2016 г. ) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, съобразно която, при интерес от 10 0
00 лв. до 100 000 лв., адвокатското възнаграждение се определя като сбор от 830
лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.
От тази сума 1430лв.
и на основание чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на адвокат С. К. адвокатско възнаграждение, съответно на уважената част
от иска /12 000 лв./ в размер на сумата от 572 лв.
Ответникът
е направил разноски в размер на 450 лв. депозит вещи лица, и разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв.
От общата сума от 2950 лв. направени разноски и на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника сума
в размер на 1770 лв., която сума е
съответна на отхвърлената част от иска /18 000 лв./
На основание
чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Габровски окръжен съд сума в размер на 480 лв. държавна такса, съответно на
уважената част от исковете.
На основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на осн. чл. 226, ал.1 от КЗ, във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ,
във връзка с чл. 45 от ЗЗД
„БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Джеймс Баучер”, № 87,
представлявано заедно от С.С.П. и К.Д.К. да заплати на Г.И.П., ЕГН *** сумата
от 12 000 лв./дванадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от деликт- ПТП осъществено на 17.02.2016г. и по
застрахователна полица BG /02/ 115002405721 от 24.09.2015г., ведно със законната лихва
върху присъдената сума, считано от 17.02.2016г. и до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният на осн. чл. 226, ал.1 от КЗ, във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ,
във връзка с чл. 45 от ЗЗД
иск от Г.И.П., ЕГН *** против
„БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.”Джеймс Баучер”, № 87 за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
резултат от делискт – ПТП, осъществено на 17.02.2016г. за сумата над
12 000 лв./ дванадесет хиляди лева/ и до пълния предявен размер от
30 000 лв./тридесет хиляди лева/, като неоснователен, недоказан и поради
прието съпричиняване.
ОСЪЖДА„БУЛ
ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.”Джеймс Баучер”, № 87, представлявано заедно от С.С.П. и К.Д.К. да заплати
на адвокат С.С.К. - ГАК сумата от 572
лв./петстотин седемдесет и два лева/, адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38
от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА
Г.И.П., ЕГН *** да заплати на чл. 45 от ЗЗД
„БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Джеймс Баучер”, № 87,
представлявано заедно от С.С.П. и К.Д.К. сумата от 1770 лв./ хиляда седемстотин
и седемдесет лева/ разноски по делото на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА„БУЛ
ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.”Джеймс Баучер”, № 87, представлявано заедно от С.С.П. и К.Д.К. да заплати
по сметка на Габровски окръжен съд сумата от 480 лв./ четиристотин и осемдесет
лева/ държавна такса, съответна на уважената част от исковете, на осн. чл. 78,
ал.6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред АС-В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Председател: