№ 137
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Кристина Гюрова
при участието на секретаря Таня Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20211100604172 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда от 14.06.2021 г., постановена от СРС, НО, 1-ви състав по
НЧХД № 11041/ 2016 г. съдът е признал подсъдимия Т. Д. ХР. за ВИНОВЕН
в това, че на 01.08.2015 г. след 21:15 часа, в гр. София, на ул. Беньо Цонев
заедно с непознато лице, като съизвършители, са нанесли на частния тъжител
В.Д. удари по главата, първоначално с юмруци, а впоследствие и с крака, в
резултат на което на частния тъжител В.Д. му били причинени травматични
увреждания, изразяващи се в открито счупване на костите на носа, лицева
асиметрия от деформация на носната пирамида, оток на носа, травматичен
епистаксис (кървене от носа) и неразместено счупване на дясната ябълчена
кост, които увреждания са причинили на В.Д. временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 130, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание
„ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки:
- „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” за срок
от ЕДНА ГОДИНА с периодичност 2 пъти седмично;
- „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
1
СЛУЖИТЕЛ” за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на основание чл. 304 от НПК
Е ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото му обвинение, а именно в
резултат на нанесените му увреждания В.Д. да е загубил съзнание.
С оглед изхода на делото, съдът е осъдил подсъдимия Т. Д. ХР., на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител ВЛ. АНГ.
Д., с ЕГН: ********** сума в размер на 212 лева, представляващи сторените
от частния тъжител разноски по делото, както и 5 лева държавна такса за
издаване на изпълнителен лист, както и ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата,
по сметка на Софийски районен съд, сума в размер на 50 лева,
представляващи сторените по делото разноски, както и 5 лева държавна такса
за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
подсъдимия Т.Х. чрез упълномощения му защитник адв. Г. СТ., в която се
изразява недоволство от присъдата на първата инстанция и се моли същата да
бъде отменена изцяло и подсъдимият да бъде оправдан, като се твърди, че
присъдата е необоснована и не отговаря на събраните по делото
доказателства. Сочи се и процесуално нарушение от страна на
първоинстанционния съд, изразяващо се в отказ за назначаване на втора
медицинска експертиза.
В съдебното заседание по делото адв. С. поддържа изцяло жалбата и
допълнението към нея, не прави доказателствени искания и искания за
отводи.
Поверениците на частния тъжител В.Д. - адв. А.В. и адв. В.Б., оспорват
жалбата. Не правят доказателствени искания и искания за отводи.
В хода по същество адв. С. моли присъдата на СРС да бъде отменена.
Излага становище, че първоинстанционният съд не се е съобразил със
събраните в хода на производството доказателства, като твърди, че по делото
не е разпитан нито един свидетел, който да сочи подзащитния му като
участник в нанесения на частния тъжител побой. Заявява, че подс. Х. на
процесната дата е бил на почивка извън София.
Адв. В. моли съда да отхвърли въззивната жалба, като намира, че
атакуваната присъда е законосъобразна, обоснована, правилна и постановена
при задълбочено и внимателно обсъждане на събраните доказателства, въз
2
основа на което са изведени правилни фактически и правни изводи.
Адв. Б. се присъединява към становището на адв. В., като добавя, че
констатираното от адв. С. забавяне на делото се е дължало изцяло на
действията на подсъдимия и неговия защитник.
Подсъдимият Х. поддържа казаното от своя защитник, като твърди, че на
процесната дата не е бил в София.
В последната си дума подсъдимият моли съда да бъде оправдан, тъй като
не е извършил това деяние.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба и тези, изложени в
съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намира следното:
Подсъдимият Т. Д. ХР. е роден на **** г. в гр. София, българин,
български гражданин, живущ в гр. София, кв. ****, със средно образование,
работещ, вдовец, ЕГН: **********, осъждан.
На 01.08.2015 г. възникнал словесен конфликт между С. Д. – брат на
частния тъжител В.Д. и С. Х. - дете на св. С. Х.а, като С. Х. нарекъл С. Д.
„гъска“. За нанесената обида С. Д. издърпал ухото на детето и му ударил
шамар, вследствие на което то се разплакало.
Впоследствие вечерта на същата дата, след 21:15 часа, в гр. София, кв.
Левски, на ул. Беньо Цонев, пред дома на частния тъжител В.Д. отишъл
подсъдимия Т.Х., за да потърси сметка от ЧТ за инцидента с удареното дете.
На място с подсъдимия бил и още едно лице от мъжки пол. Когато на улицата
се появил ЧТ В.Д., подсъдимият Т.Х. започнал да му нанася удари с ръце, а
след като В.Д. паднал на земята, подсъдимият продължил да му нанася удари
с ритници. През цялото време на В.Д. нанасяло удари и другото лице. В
резултат на нанесените му удари ЧТ В.Д. получил редица травматични
увреждания.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени
данни, изготвена от вещото лице Д.Н. (л. 124-129 от делото, приета с
протоколно определение на л. 161-гръб от делото), се установява, че на
частния тъжител В.Д. са били нанесени следните травматични увреждания:
открито счупване на костите на носа, лицева асиметрия от деформация на
носната пирамида, оток на носа, травматичен епистаксис (кървене от носа),
3
неразместено счупване на дясната ябълчена кост, които увреждания са
причинили на В.Д. временно разстройство на здравето.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от събраните от
първоинстанционния съд писмени доказателства и доказателствени средства
както следва:
Гласни:
Обясненията на подсъдимият Т.Х.; показанията на свидетелите Е. Д.а;
А.Я. и С. Х.а.
Писмени:
Съдебномедицинско удостоверение № C-232/ 2015 г.; прокурорска
преписка № 30629/2015 г.; Заключението на назначената по делото СМЕ,
изготвена от вещото лице Н..
Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като е преценил
същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е извел правилни
фактически изводи относно мястото и датата на деянието, начина на
извършване му и участието на подсъдимия в него.
Що се отнася до предшестващия процесното деяние конфликт с детето на
свидетелката С. Х.а, въззивният съд не може да се съгласи с фактическите
изводи на първоинстанционния такъв, че в него е участвал ЧТ В.Д..
Показанията на свидетелите действително са еднопосочни досежно това
обстоятелство, както СРС е коментирал, но от техния прочит става ясно, че
конфликтът е възникнал между синът на свидетелката С. Х.а и лицето С. Д. –
брат на частния тъжител В.Д.. В тази насока са показанията на свидетелите Е.
Д.а – съпруга на С. Д., А.Я. и С. Х.а, които категорично сочат именно С. Д.
като участник в коментираната ситуация, поради което и доколкото не са
налице противоречащи на това твърдение данни, съдът приема за безспорно
установено това обстоятелство.
Анализът на събраните по делото доказателства води до безспорен извод,
4
че на посочените в частната тъжба дата и място на ЧТ В.Д. е нанесен побой
от две лица. Данни за това обстоятелство се извеждат от показанията на
свидетелите Е. Д.а и С. Х.а, които са били преки очевидци на случилото се.
Изложеното от тях е логично, последователно, изцяло еднопосочно и не се
оспорва от страните по делото, като същевременно намира подкрепа в
изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, както и в дадените от
св. А.Я. показания, която макар да не е пряк очевидец на нанесения побой, е
излязла от дома си непосредствено след него и е видяла ЧТ тъжител В.Д. с
кръв по лицето и двама души, които се качват в автомобил и се оттеглят от
мястото. С оглед изложеното въззивният съд се солидизира с фактическите
изводи на СРС относно нанесения над ЧТ Д. побой, както и мястото и
времето на същия, и кредитира показанията на свидетелите Д.а, Х.а и Я.
досежно тези обстоятелства.
Основен въпрос по делото и предмет на въззивната жалба се явява
участието на подсъдимия в инкриминираното деяние. СРС е извършил
подробен анализ на доказателствената съвкупност във връзка с това
обстоятелство, като е отчел заинтересоваността на разпитаните свидетели,
преценил е показанията им поотделно и ги е съпоставил едни спрямо други и
спрямо останалия доказателствен материал, вследствие на което е достигнал
до правилен извод за несъмнено участие на подс. Х. в побоя, нанесен на
частния тъжител Д., който извод настоящият съдебен състав споделя изцяло.
Първоинстанционният съд правилно е посочил, че данни за това
обстоятелство се съдържат в показанията на свидетелката С. Х.а – снаха на
подсъдимия Т.Х.. Свидетелката подробно и последователно описва своите
наблюдения от процесния случай, като разказва, че е видяла как подсъдимия е
пристигнал пред къщата на ЧТ Д. с автомобил заедно с още едно лице, а
впоследствие е настъпила размяна на удари между подсъдимия и ЧТ В.Д.. Св.
Х.а се е прибрала в дома си с децата, тъй като те са се разстроили от случката
и съответно не е наблюдавала конфликта докрай, но е категорична, че подс. Х.
е бил пряк участник в него. Изложеното от нея намира косвена подкрепа в
показанията на свидетелите Е. Д.а и А.Я., които разказват, че на по-късен етап
са разбрали, че ЧТ В.Д. е бил нападнат от подс. Х.. Правилни са съжденията
на СРС, че показанията на свидетелките Д.а и А. в тази им част представляват
производен доказателствен източник, който е допустим, но следва да бъде
5
преценен особено внимателно и съпоставен с другите доказателства по
делото. В настоящия случай изложеното от тях възпроизвежда твърдението на
св. С. Х.а, че е видяла подс. Т.Х. да участва в процесния побой. Тук е мястото
да се отбележи и че свидетелката Х.а е роднина на подс. Х. – негова снаха,
поради което не е налице основание за съмнение в нейната обективност по
отношение на изложеното, доколкото ако е налице заинтересованост, то тя би
се проявила по-скоро в премълчаване на уличаващите подсъдимия в
извършването на престъпление обстоятелства. Предвид тези съображения
настоящият съдебен състав счита, че прочита на показанията на св. С. Х.а и
съпоставката им с тези на св. Е. Д.а и А.Я., както и със съдебно-медицинската
експертиза, изготвена по делото, водят до категоричен извод за участие на
подсъдимия Т.Х. в нанесения на частния тъжител В.Д. побой и понесените
вследствие на него травми, поради което съдът кредитира показанията на
посочените свидетели и в частта им относно участието на подсъдимия в
инкриминираното деяние.
С оглед гореизложеното съдът намира за неоснователно възражението на
защитата, че по делото не е разпитан нито един свидетел, сочещ подс. Т.Х.
като участник в побоя, доколкото свидетелката С. Х.а представлява именно
такъв, при това пряк очевидец и роднина на подсъдимия, като данни в тази
насока изнасят и свидетелите Д.а и Я.. Неоснователно се явява и твърдението
на подсъдимия, че на процесната дата той се е намирал извън София и
изобщо не е участвал в процесния побой. Въззивният състав констатира, че
обясненията на подсъдимия имат двойствен характер – като средство на
защита и като доказателствено средство, поради което и следва да бъдат
внимателно анализирани и съпоставени с останалите доказателства по делото.
В конкретния случай това изявление на подсъдимия е изцяло изолирано и
пряко си противоречи с показанията на неговата снаха – св. С. Х.а, както и с
изнесеното от свидетелите Е. Д.а и А.Я., че впоследствие са разбрали, че
подсъдимият е нанесъл побой на ЧТ В.Д.. В този смисъл въззивният съд
споделя преценката на първоинстанционния такъв да не кредитира
обясненията на подсъдимия в частта им относно обстоятелството, че се е
намирал извън София на процесната дата.
Настоящата съдебна инстанция се съгласява и с оценката на СРС относно
изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза и кредитира същата
като обоснована, отговаряща на поставените въпроси и изготвена от
6
компетентно за целта лице. Вещото лице е дало изчерпателни и обективни
отговори на поставените му въпроси, а именно има ли причинени телесни
увреждания на В.Д., какъв е механизмът на същите и каква е
медикобиологичната им характеристика, поради което въззивният съд намира
възражението на адв. С. в това отношение за неоснователно.
Посочената по-горе фактическа обстановка, с изключение на словесния
конфликт, възникнал между С. Д. и детето на св. С. Х.а, може да бъде приета
за изяснена и от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен
и достатъчно пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата,
имащи от значение за правилното решаване на делото – фактите относно
извършване на деянието, авторството на същото от страна на подсъдимия Х.,
механизма на извършването му, субективната страна на престъплението и
обстоятелствата, при които е било извършено.
Настоящият състав счита, че основните фактически констатации на СРС
са правилно установени, изведени без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката
на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на
чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото
доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е
изградил фактически констатации, които въззивният съд възприема изцяло.
Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка съдът е
извел правните си изводи, че с деянието си подсъдимият Т. Д. ХР. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
От обективна страна безспорно се доказа, че на 01.08.2015 г. след 21:15
часа, в гр. София, на ул. Беньо Цонев, подсъдимият Т.Х., заедно с непознато
лице, като съизвършители са нанесли на частния тъжител В.Д. по главата,
първоначално с юмруци, а впоследствие и с крака, в резултат на което на
частния тъжител В.Д. му били причинени травматични увреждания,
изразяващи се в открито счупване на костите на носа, лицева асиметрия от
деформация на носната пирамида, оток на носа, травматичен епистаксис
(кървене от носа), неразместено счупване на дясната ябълчена кост, които
увреждания са причинили на В.Д. временно разстройство на здравето,
7
неопасно за живота.
От субективна страна деянието е извършено от Х. при форма на вината
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето
деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял
настъпването на този престъпен резултат. Подсъдимият е формирал и
представи в съзнанието си, че извършва деянието заедно с още едно лице при
общност на умисъла.
По вида и размера на наказанието :
Настоящата инстанция извърши проверка на присъдата и по отношение
на вида и размера на наложеното наказание при което не намери основание за
изменение на присъдата в тази й част.
Първоинстанционният съд правилно е отчел смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства при индивидуализацията на наказанието.
Правилни са и съжденията на СРС, че спрямо подс. Х. не е приложима
разпоредбата на чл. 78а от НК, доколкото същият е със статут на осъждано
лице. Наложеното от проверявания съд наказание е справедливо и годно да
изпълни целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.
Предвид всичко изложено Софийски градски съд, НО, ХІІІ въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 14.06.2021 г., СРС, НО, 1-ви състав,
постановена по НЧХД № 11041/ 2016 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9