Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 185
гр.Свищов,
28.11.2018 год.
Свищовският районен съд в публично
заседание на 22.10.2018 гоД. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕНКА Й.
при секретаря Петя Братанова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 708 по описа за 2017 год., за да се
произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от ЗЗД
Ищецът М.С.М. , чрез пълномощника адв. М. от САК твърди, че на 27.01.2006г. с Д.Й. М., сега М.,
получили от *****съгласно Договор за банков кредит от 27.01.2006г. сумата
98 000,00 лева. Посочва, че поради необслужване на кредита редовно към
дата 24.01.2013г., същият е бил с дължими такси закъснения в размер на 3203,19
лева, дължима лихва 6 375,21 лева, заемни такси 60,00 лева и главница от
79 867,34 лева, или общо задължение към тази дата 89 505,74 лева,
според електронно писмо изпратено от *****, ведно с приложено към него
извлечение от кредита до кредотополучател М.М.. Заявява, че във връзка с невъзможността
кредитополучателите да обслужват посочения кредит, на 24.01.2013г. дружството *****превело по банковата сметка на М.С.М. в *****сумата
89 525,74 лева, необходима за пълно погасяване на кредита и 20,00 лева за залич**не на ипотеката, с която е бил обезпечен кредита.
Така с платежно нареждане от същия ден , заплатил на *****пълния размер на
дължимата сума, с което погасил кредита.Сочи, че по този начин за него
възникнал правен интерес от възстановяване на половината сума в размер на
44 762,87 лева от втория кредитополучател – ответницата. Същата въпреки
многобройните разговори отказвала да му възстанови тази сума. Моли да бъде
постановено решение, с което ответницата да бъде осъдена да му заплати
половината от заплатената от него сума за пълно погасяване на кредита, а именно
44 762,87 лева, от които частично претендира 24 900 лева. Претендира разноски. В хода на устните
състезания моли иска да бъде уважен. В
писмена защита по делото излага подробни съображения за основателност на
исковата претенция – категорично било опровергано становището на ответницата за
липса на доказателства за плащане на сумата по кредита от ищеца, било доказоно, че не било изпълнено предварително вземане с
ненастъпили падеж, а вземане обявено за
предсрочно изискуемо; сумата по кредита била отпускана на два транша, след
осъществяване на финансов и технически контрол от страна на банката, като
плащането на етапите от страна на банката е ст**ло след нейната финаснова и
техническа проверка; ремонтът бил завършен през 2006г., а ответницата е живяла
в семейното жилище до началото на 2014 гоД., поради
което било налице отношнеие между солидарни длъжници, и следвало това, което е платено на кредитора от
ищеца, да се понесе поравно. Взма становище за неоснователност на възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът
Д.Й.М., чрез пълномощника адв. Б.Г. от САК в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на иска. Позов**
се, че липсвало плащане от М., в качеството му на физическо лице, не било
доказано твърдението за заем между ***** и М.М..
Твърди, че сумата по заема е изоплзвана само то
длъжника М., но не и от ответницата М., която не се била ползвала и кондено от получената по банковия кредит сума. Твръди, че сумата по кредита не е употребена за целта на
кредита респективно не била ползвана за семейни разходи, поемане на задължения
или други, които да обуславят и солидарност по смисъла на чл. 36 от СК. В
случай, че бъде прието, че ответницата се е възползвала от заемната сума, се
прави възражнеие, че тя не дължи връщане на
припадащата и се част в претендирания размер. Счита,
че банковия кредит бил изплатен предсрочно, същият не е бил в състояние на
предсрочна изискуемост и към м. 01.2013г. не са били изискуеми всички суми по
него, а само тези, които са били падежирали към този
момент, като впоследствие и към момента били падежирали
и всички вноски до 10.2017г.. Счита, че длъжникът М. е изпълнил предварително
вземания с ненастъпил падеж, като едностранно е изменил правоотношението, по
което са страни. Същият не можел да иска изпъленние
от солидарния длъжник М., тъй като за нея не би настипъл
срокът за плащане на вноските с падеж за периода от м. 11.2017г. до края на
погасителния план, като ако бъде прието, че регрес е наличен, същият да бъде за
размера на падежиралите до момента суми. Възразяват
разходите за залич**не на ипотеката да са торени. В
случай, че бъде уважен иска на М., прави възражнеие
за прихващане с дължима от М.М. към Д. М. сума, на
основание чл. 127 ЗЗД в размер на 19 888,75 лева. Твърди, че със запорно съобщение по изп.дело
715/2013г. на ЧСИ Д.****, към което е присъединено и изп.
дело № 452/2013г. по описа на същия ЧСИ, е наложен запор на вземанията на Д.М.
към „Интер престиж“ЕООД, за което е образувано изп.дело
№841/2017г. на ЧСИ К.. Обезпечението било наложено във връзка с вземанията към ***и
***към ответницата. С изпълнителен лист от 28.01.2013г. по ч.гр.дело №
237/2013г. по описа на ВТРС/въз основа на който било образувано изп. № 452/2013/, са осъдени солидарно М.М. и Д.М. за заплащане на посочените в изпълнителния лист
суми. Твърди, че в случай, че ответницата получи плащане по изп.дело
№ 841/2017г., с което ще се погасят задълженията й по изп.дело
№ 452/2013г. , за нея ще възникне вземане срещу солидарния й съдлъжник М.М. за половината от
платената сума. Посочва, че дължимата сума по изп.дело
№ 841/2017г. е в размер на 27 500,00 лева главница и 12 277,50 лева –
законна лихва до 25.10.2017г., като сумата за всеки от солидарните длъжници ще е по
19 888,75 лева. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
С
протоколно определение от 07.03.2018г. е прекратено производството по делото по
отношение на ищеца ******, поради оттегляне на предявения от ******против Д.Й.М.
иск и залич**не на ******, като и щец
по делото.
С
протоколно определение от 07.03.2018г. е конституиран ******, като трето лице
помагач на страната на ищеца М.М.. Представя писмено становище, чрез пълномощника
адв. Б. , според което били налице доказателства за
размера на отпуснатия кредит за ремонт на семейното жилище на страните по
делото в гр. В.Търново, като от количествено-стойностната сметка се
установявало, че в жилището е извършен основен ремонт; установено било, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуемо, което принудило ищеца да заплати задължението на банката.
Посочва, че дружеството певело на 24.01.2013г. сумата
89 525,74 лева на ищеца , за пълното погасяване на кредита, като още същия
ден М. заплатил на кредитодателя ******пълния размер
на дължимата сума, с което погасил кредита.
Счита, че ответницата, като кредитополчател
дължи половината от платената от М. сума за пълното погасяване на кредита, поради
което искът бил основателен и доказан. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери
за установено следното:
Приложен
по делото е договор за кредит подобрение и ремонт на недвижим имот от 27.01.2006г.
между *****гр. В.Търново, като кредитор и М.С.М. – ищецът по делото и Д.Й. М.,
като кредитополучатели, видно от който банката е отпуснала на
кредитополучателите кредит в размер на 98 000 лева за ремонт и подобрение
на жилище в гр. В.Търново, ул. ****, със срок на издълж**не
180 месеца, считано от датата на първото усвояване на суми от кредита и
превръщането му в дълг. Страните по договора за кредит постигнали съгласие, че
срокът за ползване на кредита е до 14.01.2007г., както и че кредитът се усвоява
на етапи за завършение видове строителни работи/оборозечини части или подобекти на строежа/, като съобразно
приетата от кредитора количествено стойностна сметка, осигуряваща реализиране
целта на кредита, кредиторът определя следните етапи за усвояване: I етап – 49 000,00 лева, II-ри
етап – 49,000 лева. Уточнено било в договора, че видовете строително-монтажни и
довършителни работи, които ще се изпълняват в съответния етап, са договорени в
анекс, неразделна част от договора за кредита. Съгласно 4.4.
от договора, кредитът се усвоява на етапи чрез разплащателна сметка, а съгласно
т.4.5 за получаане на суми по т. 4.2 и т. 4.3
кредитополучателите предоставят писмено искане по образец на кредитора. Видно
от т. 4.6 от договора, кредиторът одобрява усвояването на суми от кредита след
осъществяване на финансов и технически контрол. Според договора, падежната дата
за издълж**не на месечните вноски е 28 ч4исло, а
кредитът се отчита по индивидуална заемна сметка № 17/11253293. В договора били
уточнени процента на фиксираната лихва,
както и при промяна на лихвения процент , че се определя нов размер на
месечната погасителна вноска, за което се предоставя на кредитополучателите
актуализиран погасителен план. В чл. 12 било уговорено, че вземането на
кредитора по отношение на кредитополучателите, е неделимо и може да бъде
събрано изцяло от вески един от тях. Кредотополучателите в чл. 13 се задължили да осигуряват
достъп и оказват съдействие на кредитора при извършване на проверки във връзка
с предоставянето, целевето използване, издълж**нето и обезпечеването на
кредита. В чл. 14 от договора кредиторът се задължил да предостави на
кредитополучателите информация за видовете строителни работи/обособени части
или подобекти/ на строежа, обхванати в етапите по т. 4.2. В чл. 18 от договора
било постигнато съгласие, че кредиторът преустановява по-нататъшното усвояване
на зуми по кредита при нецелево използван етап от
кредита и/или несъответствия и нарушения на строителните документи. В чл. 21.1 било уговорено право на кредитора
да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяка неплащане в срок на
уговорените погашения по лихва и/или главница, както и т.г/ при нецелево
използване на средства от кредита. Кредитът е обезпечен с ипотека върху
недвижим имот. Приложен по делото е и погасителния план към договора за кредит,
видно от който погасителните вноски по договора са 180.
Установи
се от нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот ******. на
Нотариус Т.**** – Нотариус в района на РС Велико Търново, че **** е отпуснала
на М.С.М. и Д.Й. М. кредит за ремонт и подобрения на недвижим имот в размер на
98 000 лева, като срокът за издълж**не на
кредита е 180 месеца ,считано от датата на първото усвояване на суми по кредита
и превръщането му в дълг, а за обезпеч**не на
вземането на банката по договора „Контакт Инвест“ЕООД,
представлявано от М.С.М. учредява в полза на банката ипотека върху собствения
си недвижим имот в гр. ****. Посочено е, че кредитополучателите и ипотекарния длъжник
се съгласяват с условията по договора, като при неплащане на която и да
е вноска по дълга, вземането ст** изцяло изискуемо и
кредиторът може да се удовлетвори предпочитателно от
цената на ипотекирания недвижим имот.
Отразено е, че всички разходи по учредяването и залич**нето
на ипотеката са за сметка на кредитополучателите М.М.
и Д. М..
Приложено
по делото е електронно писмо до ищеца , с което е приложено извлечение от
кредита, като е отразено, че сумата за пълно погасяване към 24.01.2013г. е
89 505,74 лева, като таксата за залич**не на
ипотека е 20 лева и е необходима молба за залич**не.
Приложено по делото е извлечение показване на заем от 24.01.2013г. , видно от
което сумата за пълно погасяване на заема е 89 505,74 лева. Тези две доказателства са оспорени от
ответника, като във връзка с това е
направил искане за изискване на цялото досие по отпуснатия кредит от ****,
както и искане за допускане на съдебно – икономическа експертиза.
Видно
от платежно нареждане за кредитен превод от 24.01.2013г. е, че ***** е превело на М.С.М. сумата
89 526,00 лева с посоочено основание – съгласно
договор. Съгласно платежно нареждане за кердитен превод от 24.01.2013г., ищецът М.М. е превел на **** сумата 89 525,74 лева с посочено
основание – пълно погасяване на ипотечен кредит от 28.01.2006г. и молба залич**не.
Преводните нареждания са оспорени от ответницата, във връзка с което
оспорване е направила и доказателствено искане за
изслушване на съдебно –и кономическа експертиза.
Представени
от **** и приложени по делото са документите, във връзка с процесния
договор за кредит за подобрения и ремонт на недвижим имот. Сред тях освен
договора за кредит е и погасителния план, както и нотариалния акт за договорна
ипотека върху недвижим имот, приложени и с исковата молба. Видно от
представеното от банката извлечение за периода от 27.01.2006г. до
07.03.2006г. от посочената сметка с титуляр ищеца, на 28.01.2006г. е усвоен
първия етап от кредита, а на 06.03.2006г. – втория етап, от по 49 000
лева. Приложена е и количество-стойностна сметка за обект Ремонт жилище гр.
В.Търново, ул. ****, в която са описани СМР по видове и стойност. С анекс към
договор за кредит за довършителни работи от 28.01.2006г. от 05.08.2008г. страните по анекса – представителите за
кредитора и кредитополучател М. се споразумели да се заличи обезпечението от
договора за кредит и кредитът да бъде обезпечен с недвижим имот в гр.
В.Търново, в ****, с площ от 657 кв.м., с променено предназначение за
изграждане на обект жилищна сграда. С приложения нотариален акт за договорна
ипотека върху недвжим имот ****, страните по договора
постигнали съгласие за обезпеч**не на остатъка на
вземането на **** по договор за кредит
от 27.01.2006г., в размер на 87 000 лева, за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот в гр. В.Търново, представляващ поземлен имот ****,
местност ****, с площ 657 кв.м., собственост на ****. Нотариялният
акт е подписан от страните по делото/ ответницата тог**
с фамилия М./. С допълнително
споразумение към договор за кредит, отчитан по кредитна сметка ****. , с което
била създадена нова точка за основания за обявяване на предсрочна изискуемост –
в случай, че срещу дълг, отчитан по посочените сметки на името на ****, на
името на титуляра бъдат предприети действия за цесия
или принудително събиране. В допълнително споразумение от 05.11.2010г. към договор за кредит от 28.01.2006г. е посочено, че с договора за кредит е
предоставен жилищен кредит за строителство и довършителни работи в размер на
98 000 лева, като остатъкът от дълга към датата на споразумението е
89 161,59 лева, от които 79 939,02 лева главница. С подписването на
споразумението било предоставено допълнително обезпечение с недвижим имот
собственост на ****, находящ се в гр. Китен, като
всички останали клаузи на договора се споразумели, че ост**т
непроменени. Допълнителното споразумение е подписано от двамата
кредитополучатели. Приложени по делото
са и Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, като съгласно
чл. 5.4 от осъщите, усвояването на средства по
кредита се извършва въз основа на подадено от кредитополучателя писмено искане
по образец и след осъществяване на технически контрол за достигната спетен на завършеност, като кредиторът не разреш** **нсово усвояване на
суми, а в чл. 7.2 е уредено, че кредиторът преустановява предоставянето а суми
по кредита при изтичане на договорения за това срок, при нецелево използване на
средствата за съответния етап или при несъответствия и нарушения на строителните документи.
Представен от банката е и погасителния план с посочените брой и размер на
вноските.
Видно
от запорно съобщение от ЧСИ Д.**** по изп.дело № 715/2013г.
до ЧСИ М. К., последният е уведомен за изпълнителен лист на РС В.Търново
по гр.дело № 1748/2012г. и удостоверение от ЧСИ Д.**** по ч.гр.дело №
237/2013г. на РС В.Търново е образувано изп.дело
срещу Д.Й.М. , по което лицето дължи сумата от 52314,51 лева, от които главница
1 100 лева, законна лихва 616,37 лева, главница 28 239,59 лева,
законна лихва 11 506,16 , разноски 680 лева, разноски по изпълнителното
дело 5 389,57 лева, в полза на взискателите ******като
е наложено запор върху вземанията на длъжника М. по негово изп.дело
№ 841/2017г..
Според
удостоверение от 07.09.2017г. по изп.дело №
841/2017г. на ЧСИ М.К. с район на действие ОС Благоевград, изпълнителното дело
е образувано въз основа на изпълнителен лист по гр.дело № 24/2017г. на АС Велико Търново, с който
длъжникът ******е осъден да заплати на кредитора на Д.М. сумата 30000 лева главница, ведно със
законната лихва от 05.06.2013г. , по което изпълнително дело е наложена
възбрана върху недвижим имот собственост на длъжника, като не е установено
друго имущество на длъжника, към което да бъде насочено принудителнното
изпълнение. Ответникът е представил справка за изчисляване на лихва от
електронен калкулатор върху сума
27 500 лева за периода 05.06.2012г. до 25.10.2017г., по която общо
дължимите лихви са 12 277,50 лева.
Изпълнителен
лист от 28.01.2013г. по ч.гр.дело № 237/2013г. на ВТРС е за солидарно заплащане от длъжниците
М.С.М. и Д.Й. М. на кредитора **** гр. София, сумата 42 90127 евро до договор
за кредит за покупка на недвижим имот от 01.03.2005г., 4608,44 евро лихва,
законна лихва от 24.01.2013г. и разноски 1858,42 лева и 1379,21 лева юрисконсултско възнаграждение.
Видно
от удостоверение изх. № 4357/12.06.2015
г. на ВТРС е, че с влязло в сила решение по гр. 4076/2013г. е прекратен
с развод брака между Д.Й. М. и М.С.М., упражняването на родителските пр** по отношнеие на детето М. е
предоставено на бащата, като майката е осъдена да заплаща на бащата, като
законен представител на детето ежемесечна издръжка в размер на 85,00 лева,
считано от 14.03.2014г. , като е постановено след прекратяване на брака жената
да възстанови предбрачното си фамилно име М..
Видно
от писмо изх. № 007759/13.11.2017г. на ЧСИ
К., по изп.дело № 841/2017г. до ЧСИ Д.****,
със запорно съобщение получено в кантората на ЧСИ К.
е наложен запор върху вземанията н длъжника М. по изп.дело
№ 715/2013г., както и със запорно съобщение получено
в Кантората на ЧСИ К. на 03.11.2017г. е наложен запор върху вземанията на
длъжника М. по изп.дело № 121/2015г.. Посочено е, че
при извършване на разпределението е съблюд**но
становището, изразено от Съвета на КЧСИ, а именно да се извърши превод по
първия наложен запор по изп. дело № 715/2017г..
Съгласно приложеното извлечение от електронно банкиране е преведена сума
39 962,57 лева за получател ЧСИ ****, за длъжника М..
Видно
от съобщение на ЧСИ К. от 31.10.2017г. по изп.дело №
841/2017г. до ******, последния е уведомен, че с Разпореждане от 31.10.2017г.
изпълнителното производство поооо изпълнителното дело
е приключено. Видно от разпореждане на ЧСИ К. от 31.10.2017г. по изп.дело № 841/2017г. са погасени всички разноски по
изпълнението, лихви, както и главницата по предявения срещу длъжника ******изп.лист по гр.дело № 24/2017г. на АС В.Търново и
изпълнителното производство по изпълнителното дело се приключва. Според
Удостоверение от 31.10.2017г. на ЧСИ К. по изп.дело №
841/2017г. , длъжникът ******е заплатил целия размер на задължението по
изпълнителното дело. Приложена по делото е и поканата за доброволно изпълнение
до ******по същото изпълнително дело, както и изпълнителния лист по в.т.д. №
24/2016г. на АС В.Търнов, издаден в полза на Д.Й. М.
против ******за посочените в него суми – 30 000 лева главница, ведно със
законната лихва от 05.06.2013г.. В удостоверение от 05.10.2017г. на ЧСИ К. по изп.дело № 841/2017г.
е посочени общия размер на задължението на длъжника по изпълнителното
дело с отразяване, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на
05.10.2017г..
Приложен
по делото е представения от ответницата протокол за извършено разпределение по изп.дело № 121/2015г. за извършено плащане от Д.Й.М. в
размер на 39 962,57 лева от наложен запор върху вземане на длъжника по изп.дело № 715/2013г. , като в графата предмет на
изпълнението фигурира изпълнителен лист по гр.дело № 4076/2013г. , взискател М.М., като е описан и
дължим остатък след разпределението – остатък по изп.дело
№ 452/2013г. с взискател ******, остатък 85,00 лева
по гр.дело № 4076/2013г. на РС Велико Търново и такси. Относно взискателите
е описано, че за М.М. вземането е издръжка за детето М.
М.. От изпълнителния лист по гр.дело № 4076/2013г. на РС Велико Търново се
установи, че същия е издаден срещу Д. Й. М. за издръжката, която същата да
заплаща за малолетното дете М., чрез неговия баща и законен представител М.С.М.
в размер на 85,00 лева, считано от датата на решението – 14.03.2014г..
С писмо
изх. № 27-00-02-2096/07.12.2012г.
/нотариална покана/ до страните по делото, същите били уведомени за
задълженията към банката към 07.12.2012г.
по два договора за кредит, както и, че задължението по договора за
кредит от 28.01.2006г. с изискуема главница 79 867,34 е обявено за
предсрочно изискуемо на 30.08.2012г.. С писмо изх. Номер от 07.12.2012г. на *****
до ищеца, копие до ответницата, последните били уведомини,
че по договор за банков кредит от 28.01.2006г. им бил отпуснат кредит в размер
на 98 000 лева, който поради нередовното обслужване е обявен за предсрочно
изискуем, като са описани дължимите суми към 07.12.2012г..
Останалите
писмени доказателства са неотносими към предмета на
доказване и не следва да бъдат обсъждани.
Видно
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице Д.,
сумата по прецисния договор е усвоена съгласно
уговореното в договора, на два транша, които са преведени от индивидуалната заемна сметка за отчитане
на кредита *****с титуляр М.М. по банкова сметка *** М.М., съответно на
28.01.2006г. – 49 000 лева първи етап
и на 06.03.2006г. 49 000 лева втори етап. Вещото лице е заключило,
че с преведените от индивидуалната заемна сметка за отчитане на кредита *****с
титуляр М.М. по банкова сметка *** М.М. са извършени следните плащания: на
28.01.2006г. 46 100 лева броена сума на М. ; на 01.03.2006г. 2000 лева
броена сума на М., на 06.03.2006г. 49 000 лева – броена сума на М. и на
28.02.2006г. 811,18 лева – от банковата сметка с титуляр М. е преведена в
индивидуалната заемна сметка за отчитане на кредита *****с титуляр М. сумата ,
като основание за плащането е „плащане по заем“. Вещото лице е дало заключение, че на
24.01.2013г. са извършени следните транзакции – В *****– с платежно нареждане №
000587/24.01.2013г. от банковата сметка с титуляр ***** е извършен паричен
превод в размер на 89 526,00 по банкова сметка *** М., като основание за
извършения превод е „по Договор“., на същата дата с платежно нареждане № 588 М.
от своя банкова сметка ***,*****извършва плащане по банкова сметка ***,74 лева,
като основание за извършения превод е „пълно погасяване на ипотечен кредит от
28.01.2006г.“. Вещото лице е заключило, че в **** с получената сума по
финансовата сметка на Банката в размер на 89 525,74 лева е погасена
дължимата сума по процесния договор в размер на
89 505,74 лева по индивидуалната кредитна смета *****с титуляр М.М. и дължима такса 20,00 лева за заллич**не
на ипотека по договора. Заключението на вещото лице е и , че в счетоводството
на фирма ******процесната сума 89 527,00 лева е
осчетоводена на дата 24.01.2013г. със счетоводна статия по кредита на
счетоводна сметка 504 Разплащателна сметка в лева и по дебита на счетоводна
сметка 4981 Други дебитори партида М.М., като при
осчетоводяването са спазени изискванията на Закона за счетоводството за текущо
счетоводно отчитане на стопанските операции. В съдебно заседание вещото лице
заяви, че направила справка в счетоводството на *****както и й била
предоставена информация от *****. Вещото лице заяви , че проследила извършения
превод по сметката и същата сума веднага била прехвърлена в сметка на *****,
откъдето е погасен по индивидуалната партида целия заем по процесния
договор. Допълни, че крайния срок на заема не е бил настъпил, но от банката и
предоставили информация, че кредитът е обявен за предсрочно изискиум
и остатъка от сумата, която е преведена е погасила изцяло дължимата сума.
Вещото лице заяви, че към датата на която е извършено плащането , кредитът е
бил обявен за предсрочно изискуем и е преведена сума за вдигане на ипотеката по
заема или към момента на превода кредита е бил предсрочно изискуем, което и
било казано и от финансовия мениджър на Банката, който и показал на екран
сумата, която е обявена за предсрочно изискуема, но не могъл да и даде
разпечатка, тъй като заемът бил отнесен във финансовата сметка на Банката.
Относно въпрос 2 от заключението, заяви, че сумите са броени на М. на касата, а
самото разходване на средствата установила от извлечението от сметката.
Ответницата
по реда на чл. 176 от ГПК даде обяснения, че месец септември 2011 гоД. подала първата молба за развод и от тог** „нямам нищо общо с този човек“, а решението за
развода било от месец февруари 2014г., защото подала нова молба, тъй като преди
това бившия и съпруг със заплахи и манипулации я накарал да си оттегли молбата.
Ищецът
по реда на чл. 190 от ГПК беше задължен да представи документи, с които
разполага, във връзка с разходването на средствата по процесния
кредит от 27.01.2006г. . Същият не представи такива. Същият представи Разрешение
за строеш № 10/22.02.2006г. , с който е разрешено на ******,
представлявано от Д. М. съгласно одобрен проект за хотел да извърши строеж,
както и договор за упражняване на независим строителен надзор в проектиране на
строителството от 15.02.2006г. за упражняване на незамисим
строителен наздор в проектирането и строителството на
този обект. Приет като доказателство е протокол от съдебно заседание на
18.01.2012г. по гр.дело № 3954/2011г. на ВТРС, видно от който с протоколно
определение е прекратено производството по делото, поради неявяване на ищцата Д.
М.. Съгласно приложение по делото протокол за принудително отменане
и пред**не на вещи от 11.12.2013г. в присъствието на М.М.
и Д. М. е предадено владението на недвижим имот
на ул. *********като е определен срок от 30 дни от датата на протокола
за изнасяне на вещи от имота на Д. М..
При тези данни от фактическа страна, съдът намира ищцовата претенция за основателна и доказана. В случая е предявен иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от ЗЗД. Съгласно нормата на чл.127 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Установената в чл.127 ал.1 от ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по равно. Същото важи и за съпрузите съгласно чл.36 ал.2 от СК, когато единият от тях поеме задължение за задоволяване на нуждите на семейството. В тези случаи на поемане на солидарно задължение общото е, че се предполага, че длъжниците са се облагодетелствали в равна степен или в тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от задължението е да докаже, че е получил по-малка част или че дадена част е облагодетелствала в по-голяма степен другия. Съгласно чл.127 ал.2 от ЗЗД солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв, какъвто е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга такъв какъвто е бил в момента на погасяването. При оборване на презумпцията за равна задълженост, важно доказателствено значение имат изявленията на страните, тъй като те очерт**т предмета на доказване и съставляват признания за факти, които следва да бъдат ценени от съда с оглед всички обстоятелства по делото. Когато солидарните длъжници са съпрузи, дори само един от тях да е получил заем, той трябва да заяви за какво е разходвана сумата. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Ако това не бъде направено следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди(В този смисъл Решение№211/23.07.2012г. по гр.дело№177/2011г. - IVг.о. ВКС). Установи се в конкретния случай, че страните по делото са страни по договор за кредит подобрение и ремонт на недвижим имот от 27.01.2006г., с който кредиторът **** е отпуснал на кредитополучателите – страните по делото кредит в размер на 98 000 лева за ремонт и подобрение на жилище в гр. В.Търново, ул. ****. Установи се от уговореното в договора, че кредитът се усвоява на етапи за задължение видове строителни работи, като съгласно приета от кредитора количествено-стойностна сметка, осигуряваща реализиране целта на кредита, кредиторът определя два етапа , всеки от по 49 000 лева. В чл. 25 изрично е посочено, че на кредитополучателите им е известно, че носят солидарна отговорност за издълж**нето му, по силата на чл. 25 ал. 2 от СК. Съгласно договора, кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателите информация за видовете строителни работи, обхванати в двата етапа, както и да предостави разрешнеия кредит при догворените условия и срокове, както и било уредено правото на кредитора да преустанови по-нататъшно усвояване на суми при нецелево използван етап от кредита и/или несъответствия и нарушения на строителните документи. Видно от съдържанието на договора, една от хипотезите за превръщане на кредита в предсрочно изискуем е при нецелево използване на средства от кредита. Изрично страните п одоговора уговорили в чл. 4.6, че кредиторът одобрява усвояването на суми от кредита след осъществяване на финансов и технически контрол. Такъв финансов контрол от банката при отпускането на суми се упражнява и според Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити. По делото беше представена количествено-стойностната сметка, за ремонта на жилището в гр. В.Търново, ул. ****. Установи се от представеното банково извлечение, както и от заключението на вещото лице, че сумата по процесния договор е усвоена на два транша, които са преведени от индивиудалната заемна сметка за отчитане на кредита по сметка с титуляр ищеца, съответно на 28.01.2006г. – 49 000 лева първи етап и на 06.03.2006г. – 49 000 лева втори етап. Съгласно уговорките между страните по договора за кредит, именно след финансов и технически контрол от банката/ т. 4.6 от договора/ и на основание количествено-стойностната сметка е извършен и втория етап по кредита – усвояването на 06.03.2006г. на сумата от 49 000 лева. Приложени по делото са и цитираните допълнителни споразумения към този договор за кредит от 2010г. , подписани от страните по делото, години след като сумите по кредита са усвоени за извършването на ремонт на посоченото жилище. Ответницата оспорва, че кредитът е за семейни нужди, но не ангажира безспорни доказателства в тази насока. Същевременно твърди, че не може да представи доказателства за разходването на средствата по кредита, тъй като след напускането на жилището не разполага с документи. Представи се от ищеца протокол за принудително отнемане и пред**не на вещи от 11.12.2013г., видно от който на ответницата е предоставен едномесечен срок от тази дата за изнасяне на вещите й от същия недвижим имот. Не кореспондира с доказателствата по делото обяснението на ответницата по реда на чл. 176 от ГПК, че първото дело по подадената от нея молба за развод през 2011г. било перкратено, защото била принудена да оттегли молбата, и че от под**не на молбата за развод „фактически нямам нищо общо с този човек от тог**“. В тази връзка следва да се посочи, че се установи, че бракът на страните е прекратен с влязло в сила решение по гр. 4076/2013г. на ВТРС, както и се установи, че на ответницата е предоставен месечен срок от датата на протокола – 11.12.2013г. да освободи имота и да изнесе вещите си. Действително ищецът е задължен по реда на чл. 190 от ГПК да представи намиращи се у него документи за разходването на средствата по кредита, същият не представя такива, но с оглед и на останалите обстоятелства по делото, съдът приема, че кредита е разходван за семейни нужди и поетото задължение е именно за задоволяване на семейни нужди. При липса на доказателства, че удовлетворената с кредите нужда не е семейна, следва да се приеме, че процесния договор за кредит е усвоен изцяло за задоволяване на нужди на семейството, поради което двамата съпрузи следва да отговарят солидарно за поетото задълженеи. Когато един от солидарните длъжници - в конкретния случай бивш съпруг, удовлетвори кредитора след прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. Основанието да се търси припадащата се част от задължението се базира на принципа за преодоляване на неоснователното обогатяване, защото се предполага, че погасеното задължение е задоволило нужди на семейството, факт, който съдът приема за безспорно установен в отношенията между страните в случая. За да бъде уважен регресния иск по чл.127, ал.2 от ЗЗД на платилия солидарен длъжник, срещу другия солидарен длъжник, законодателят поставя условието да е платено в повече от дължимото от този длъжник, да е изпълнено нещо в повече от неговата част за сметка на останалите длъжници. В случая установената в чл.127, ал.1 от ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници не е оборена, ответницата не доказа възражението си, че кредитът не е използван за семейни нужди, поради което съдът приема, че двамата дължат по равно. Видно от нотариалната покана и писмото на банката, кредита е обявен за предсрочно изискуем на 30.08.2012г.. Вещото лице в съдебно заседание заяви, че към датата на която е извършено плащането, кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем и е преведена сума за вдигане на ипотеката по заема, като финансов мениджър от банката и показал на екран сумата, която е била обявена за предсрочно изискуема. Видно от заключението на вещото лице на 24.01.2013г. с платежно нареждане, което е приложено по делото, ***** са превели по банковата сметка на и щеца сумата 89 526 лева, като основание за плащането е „по договор“, а на същата дата от банковата сметка на ищеца в Пиреос Банк България с платежно нареждане, приложено по делото, ищецът извършил плащане по банкова сметка ***,74 лева, като основание за превода е за пълно погасяване на ипотечен кредит от 28.01.2006г.. Вещото лице е дало заключение, че в ***** с получената сума по финансовата сметка на Банката в размер на 89 525,74 е погасена дължима сума по процесния договор в размер на 89 505,74 лева по индивидуалната кредитна сметка с титуляр ищеца и дължима такса 20 лева за залич**не на ипотека по договора. Безспорно се установи, че на 24.01.2013г. ищецът е извършил плащане в полза на банката, с което е погасил изцяло процесния кредит. Установи се, че това е сторил с преведена от ***** парична сума, като вещото лице описва счетоводните операции за този превод по съответните счетоводни сметки, както и д** заключение, че при осчетоводяването са спазени изискванията на Закона за счетоводството, а в съдебно заседание заяви, че осчетоводяването на сумата по сметка Други дебитори означ**, че ищецът вече иима задължение към дружеството. Ищецът е извършил плащане на посоченото в електронното писмо на ***** задължение по кредита, за пълното му погасяване, както и за залич**не на ипотеката. Следва да се посочи, че съгласно нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот ******. на Нотариус ****, всички разходи за учредяването и залич**нето на ипотеката са за сметка на кредитополучателите – страните по делото. При това положение ответницата е задължена с половината от платената от ищеца сума за погасяване изцяло на кредита и за залич**не на ипотеката.
При това
положение се налага извод, че ответницата е задължена към ищеца със сумата от
24 900,00 лева, която се претендира частично от половината от заплатената
сума за пълно погасяване на кредита, със заплащането на която ищецът е погасил
нейно задължение по договора за кредит. Горното обуславя извод за основателност
на предявения иск за исковата сума, претендирана
частично.
Основателността
на предявения иск налага произнасяне и
по направеното от ответницата възражение за прихващане с дължима от М.М.
към Д. М.** сума на основание чл. 127 ЗЗД в размер на 19 888,75 лева. В отговора на исковата молба, с който е
направено възражението за прихващане, ответницата твърди, че по изп.дело № 715/2013г., към което е присъединено изп.дело 452/2013г. на ЧСИ Д.****, е наложен запор на
вземанията на ответицата към ******, за което е
образувано изп.дело № 841/2017г. на ЧСИ Казарски, посочвайки, че обезпечението е наложено във
връзка с вземания на ****към ответницата. Твърди, че по ч.гр.дело № 237/2013г.
по описа на ВТРС, въз основа на изпълнителния лист по което било образувано изп.дело № 452/2013г., страните по делото били осъдени
солидарно за заплащане на посочените в изпълнителния лист суми. Твърди, че в
случай, че получи ответницата плащане по изп.дело №
841/2017г. ,с него ще се погасят задълженията и по изп.дело
№ 452/2013г. и за нея ще възникне вземане срещу солидарния длъжник – ищецът ,
за половината от платената сума. Същевременно не се представят доказателства за
платено от ответницата задължение, по което ищецът да е солидарно задължен с
нея, което да породи и правото и по чл. 127 от ЗЗД да търси половината от
платената сума. С ангажираните по делото доказателства – Протокол за извършено разпределине от 07.12.2017г. по изп.дело
121/2015г. на ЧСИ Д.**** се установи погасено вземане по изпълнителен лист по
гр.дело № 4076/2013г. на ВТРС, с взискател ищеца по
делото, което не се спори, че е за суми, дължими от ответницата за издръжка на
малолетното им дете, видно и от приложения изпълнителен лист.
Възражението за прихващане се явява
допустимо: направено е в процеса като средство
за защита на ответника срещу
предявения иско, както и като
средство за установяване със сила на присъдено
нещо по отношение
на него вземането,
предмет на възражението за прихващане спрямо ищеца по предявения
иск. В чл.103 ал.1 от ЗЗД се визират предпоставките
за основателност на възражението за прихващане: наличие на две
насрещни вземания, идентичност на субектите по двете
правоотношения, еднородност
и заместимост на престациите,
изискуемост на насрещното вземане
и ликвидност на вземането, което
се определя от това спорно
ли е или не вземането. В случая ответницата е предявила
в условията на евентуалност възражение за прихващане с правно основание чл. 127
от ЗЗД, твърдейки, че в случай, че получи ответницата плащане по изп.дело № 841/2017г. ,с него ще се погасят задълженията и
по изп.дело № 452/2013г. и за нея ще възникне вземане
срещу солидарния длъжник – ищецът , за половината от платената сума. Същата представя доказателства, че с
постъпили суми по изп.дело № 841/2017г. на ЧСИ К. е
погасила задължение, но към ищеца, за издръжка на малолетното им дете. Липсват
доказателства за заплащане на задължение от ответницата, по което страните по
делото да са солидарни длъжници. Съдът намира за
неоснователно направеното възражнеие за прихващане,
поради недоказаност възникването на активното вземане на ответника на претендираното основание.
При този изход на делото ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски по
делото в размер на 2 300,00 лева, по
представения списък на разноските, представляващо заплатено адвокатско
възнаграждение. Неоснователно се явява възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С оглед цената на иска – 24 900
лева, съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 гоД. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско
възнаграждение е 1277 лева. В случая първоначално заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение е 1500,00 лева, малко над минималното адвокатско
възнаграждение. Касае се за дело с
фактическа сложност, по което са представени многобройни доказателства и са
направени доказателствени искания, многократно отлагано. Съображение за
неоснователност на възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение е и разпоредбата на чл. 8 от цитирината Наредба, според която за
при защита по дела с повече от две съдебни заседания, за всяко следващо
заседание се заплаща допълнително по 100,00 лева. Следва да се отчете и , че
ответникът е предявил възражение за прихващане, по което ищецът чрез
процесуалния си представител се е защит**л и е ангажирал доказателства,
изразявал е становище.
С
протоколно определение от 07.03.2018г. е прекратено производството по делото по
отношение на ищеца ******, поради оттегляне на предявения от ******против Д.Й.М.
иск и залич**не на ******, като и щец
по делото. Ответницата претендира да и бъдат заплатени разноски поради
прекратяване на делото, но такива не следва да бъдат присъждани, с оглед
обстоятелството, че производството по делото е продължило по предявения от
другия ищец иск, а и с оглед крайния изход на делото. На третото лице помагач
не следва да бъдат присъждани разноски, с оглед разпоредбата на чл. 78 ал. 10
от ГПК.
Въз
основа на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Й.М. с ЕГН ********** *** ****ДА
ЗАПЛАТИ на М.С.М. с ЕГН ********** *** сумата 24 900,00 лева/двадесет и
четири хиляди и деветстотин лева/ - частична претенция на основание чл. 127 ал.
2 от ЗЗД от половината от заплатената сума за
пълно погасяване на кредита по Договор за кредит подобрение и ремонт на
недвижим имот от 27.01.2006г..
ОСЪЖДА Д.Й.М. с ЕГН ********** *** ****ДА
ЗАПЛАТИ на М.С.М. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер
на 2300,00 лева /две хиляди и триста лева/ - адвокатско възнаграждение.
ДЕЛОТО е разгледано
и решено при участието на третото
лице ******, ****, седалище и адрес на управление ***,
като трето лице помагач на страната на ищеца М.М..
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: