Р Е Ш Е
Н И Е
№………./…...12.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на четвърти декември през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
при
секретар Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 230 по описа за 2017 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно,
образувано по искова молба на „ДМ-Х.ВИ” ООД, ЕИК *********, гр. Варна, чрез процесуален представител, с която
са предявени искове
против Н.Т.Т., ЕГН **********,***, както следва:
1. по чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да върне на ищеца сумата 30 398 лева, представляваща
общия размер на получени без основание парични средства, чрез извършени
тегления на каса от банковата сметка на дружеството в „Банка ДСК” АД, въз
основа на учредена представителна власт по пълномощие в периода от 02.04.2016
г. до 27.12.2016 г., както следва:
-
на
16.05.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 1 100 лева;
-
на
17.05.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 1 500 лева;
-
на
09.06.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 1 550 лева;
-
на
15.06.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 800 лева;
-
на
24.06.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 600 лева;
-
на
01.07.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 50 лева;
-
на
01.09.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 1 200 лева;
-
на
07.09.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 1 740 лева;
-
на
09.09.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 2 000 лева;
-
на
13.09.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 930 лева;
-
на
17.09.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 1 270 лева;
-
на
20.09.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 1 260 лева;
-
на
27.09.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 900 лева;
-
на
27.09.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 2 510 лева;
-
на
29.09.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 2 980 лева;
-
на
12.10.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 1 260 лева;
-
на
19.10.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 690 лева;
-
на
27.10.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 1 100 лева;
-
на
07.11.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 1 000 лева;
-
на
08.11.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 2 320 лева;
-
на
09.12.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 1 390 лева;
-
на
23.12.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 2 248 лева;
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
иска до окончателното й изплащане;
2. лихва за забава плащането,
считано от датата на изтичане дадения срок за доброволно изпълнение –
20.01.2017 г. до датата на исковата молба ‒ в размер на 295.54 лева.
В
условие на евентуалност претенцията за главница се заявява за връщане на осн.
чл. 59 от ЗЗД поради неоснователно обогатяване на ответника за сметка на
дружеството.
Ищецът „ДМ-Х.ВИ” ООД твърди в исковата
молба, че дружеството има основен предмет на дейност транспортни услуги, международна и
вътрешна спедиция, транспорт на пътници и товари в страната и чужбина. Във
връзка с извършваната дейност управителят на дружеството Д. Х. упълномощил, с
пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 632 от 02.04.2016 г. на
нотариус Д.Б., с район на действие РС – Варна, ответника Н.Т. да извършва
определени фактически действия, включително да представлява дружеството пред
всички търговски банки в страната , включително да открива сметки на
дружеството и да се разпорежда с откритите сметки на дружеството. Заявява, че в качеството му на
пълномощник ответникът Т. е теглил средства от банковата сметка на дружеството
в „Банка ДСК” ЕАД, които не е разходвал за дружествени дела, нито е възстановил
по банкова сметка ***, с което е увредил дружеството за сумата от 30 938 лева, изтеглени парични средства в
периода от 02.04.2016 г. до 27.12.2016 г. В уточняваща молба във връзка с
Разпореждане на съда за отстраняване на наредовности на исковата молба ищецът
твърди, че не е бил налице мандат за
изтегляне на процесните суми и същите са изтеглени на база предоставени
пълномощия по едностранната сделка.
Твърди се по-натам в исковата молба,
че дружеството е узнало за процесните тегления на суми от банковата му сметка
при проверка на наличности и на 12.11.2016 г. и изпратило нотариална покана до
ответника в 7-дневен срок да възстанови изтеглените суми в общ размер на
30 398 лева. С поканата е заявено оттегляне на представителната власт по
пълномощното от 02.04.2016 г. Поканата била връчена лично срещу разписка на Н.Т.,
като не последвало плащане.
На 20.01.2017 г. по искане на ищцовото
дружество е съставен от нотариуса Констативен протокол, удосоверяващ, че в
посочения ден, час и място, след изтичане на срока за доброволно изпълнение
ответникът не се е явил, за да заплати сумата.
Счита, че сумата от 30 398 лева
подлежи на връщане по правилата на неоснователното обогатяване, ведно с лихва
за забава плащането, поради което и заявява приетите за разглеждане претенции.
Претендират се и сторените по делото разноски.
В допълнителната
искова молба ищеца
оспорва наведените с отговора твърдения от ответника, като неверни и недоказани
и отрича качеството на търговски пълномощник на ищеца по смисъла на чл. 26 от ТЗ. Възразява за това сумите да са разходвани за сочените в отговора дейности –
сключване на превозни договори, ремонтни дейности на превозни средства,
закупуване на консумативи, плащане на лизингови вноски за ППС, плащане на
заплати и други като излага подробни контрааргументи на визираните в отговора.
Правна квалификация на
иска: чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по иска,
предявен в условията на евентуалност: чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
В
постъпилия отговор на исковата молба ответникът Н.Т. оспорва иска по основание
и по размер. Възразява, че не дължи суми на ищеца, тъй като изтеглените
средства са вложени за дружествените дела, като това е извършено със знанието и
без противопоставянето на ищеца, като по отношение на евентуалната претенция
сочи, че на същото основание не е налице обедняване на ищцовото дружество.
Претендира отхвърлянето на претенциите, като неоснователни. Твърди, че в
началото на 2016 г. страните се уговорили устно, че ще закупят съвместно два
автомобила на лизинг, като към този момент Н.Т., не участвал в друго дружество.
Един от автомобилите щял да бъде под управлението на Т., а вноските ще се
поемат от ответника в резултат на реализирани приходи от извършени транспортни
услуги, като в един по-късен момент „Т. 92” ЕООД, чиито едноличен собственик на
капитала е ответника ще замести „ДМ-Х.ВИ” ООД, в правоотношението му с
лизингодателя- „Евротрак лизинг” ЕООД. В тази връзка ищцовото дружество
сключило споразумение за заместването с лизингодателя. На следващо място
ответникът твърди, че е действал в качеството си на търговски пълномощник на
ищеца, като последния не се е противопоставял на извършвани от ответника
сключване на превозни договори, ремонти на МПС-та , закупуване на консумативи,
плащане на лизингови вноски, плащане на заплати и др. Твърди, че правата по
пълномощното не предвиждат непременно внасяне на каса на изтеглени от банкови
сметки средства. След влошаване на отношенията между двамата управители на
ищцовото дружество - баща и син, пълномощното било оттеглено. Ответникът
изготвил опис на извършените разходи за транспортни услуги за периода от
15.04.2016 г. до 19.12.2016 г., но не е имал достъп до воденото счетоводство от
„ДМ- Х.ви” ООД. Част от преведените суми, напр. 27.09.2016 г. са наредени от
ответника за захранване на кредитна сметка на управителя Д.М., а на 02.06.2016
г. с лични средства на ответника е наредено касово плащане на сумата от
2 500 лева по сметка на дружеството, послужила за покриване на задължение
по договора за лизинг. Претендира отхвърляне на иска като неоснователен и
присъждане на сторените по делото разноски.
В постъпилия допълнителен отговор
ответникът поддържа да е имал качеството на търговски пълномощник на ищцовото
дружество, оспорва всички наведени твърдения в допълнителната искова молба и
оспорвания по представените доказателства и прави уточнение, че е предоставил
лични средства на ищцовото дружество представляващи 20 % от първоначалната
вноска от цената с ДДС по договора за лизинг, които е финансирал чрез договор
за кредит.
В съдебно заседание исковете се
поддържат на заявените основания от управителя на дружеството ищец и от
процесуален представител. В писмена защита по същество на спора развива
аргументи, че събраните по делото доказателства установяват в цялост предявените
претенции. Заключението по ССЕ сочи, че единствено върната от изтеглените от
банковата сметка на дружеството, средства са в размер на 2500 лева. По
пълномощното не са предоставени права по чл. 38 ал.1 от ЗЗД – ответникът няма
право да договаря сам със себе си, нито с лица, които представлява, няма и
право да се разпорежда със средства на дружеството в своя полза. След като
упълномощителната сделка е за пряко представителство по смисъла на чл. 36 от ЗЗД, то последиците от извършените действия се отразяват направо в патримониума
на доверителя, респективно и всички суми, получени от сделки, сключени от
пълномощника на ищцовото дружество принадлежат и се следват в патримониума на
същото. Според ищеца дори и да се приеме, че като мандат по упълномощителната
сделка е възложено сключване на сделки от кръга на дейността на търговеца, то
това отношение с мандат се регламентира отново по правилата на договора за
поръчка, то ответникът има задължение да даде отчет за извършеното и предаде
всичко, което е получил в изпълнение на правата му по пълномощното и/или
поръчката. Следователно ответникът дължи връщане на всичко получено, за което
не са ангажирани каквито и да е доказателства. Не е доказано според ищеца и
твърдяното в отговора по иска, че с изтеглените средства са заплащани горива,
заплати, пътни, застраховки и други. Освен това всички служители са такива при
ищеца, ответникът не е заплащал нито възнаграждения, нито е наемал лица за
осъществяване на някаква дейност. Оспорва да е действал Т. като търговски
пълномощник на дружеството, не само поради отсъствие на договор по ТЗ, а и
предвид това, че пълномощникът се подписва прибавяйки към фирмата своето име и
добавка, че е пълномощник. Счита, че наличието или не на договори за
транспортни услуги е ирелевантно към предмета на спора, доколкото и по същите
полученото е за дружеството, а не за пълномощника. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ответникът лично и
чрез процесуален представител моли за отхвърляне на исковите претенции като
недоказани. Не представя писмена защита в дадения срок. Претендира присъждане на разноски.
Съдът,
като взе предвид предметните предели на производството, очертани с твърденията
на страните, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и по
вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1.
По фактите:
Безспорни
и ненуждаещи се от
доказване са фактите, че управителят на дружеството „ДМ Х.ВИ” ООД Д. Х. е
упълномощил, с пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 632 от
02.04.2016 г. на нотариус Д.Б., с район на действие РС- Варна с рег. № 12,
ответника Н.Т. да извършва определени фактически действия, включително да
представлява дружеството пред всички търговски банки в страната, включително да
открива сметки на дружеството и да тегли суми от тях и да се разпорежда с тях,
без ограничение в размера на сумите.
Установява се по делото, че в периода
02.04.2016 г. – 27.12.2016 г. ответникът Н.Т. е теглил суми от банкова сметка, ***
„ДМ Х.ВИ” ООД в „БАНКА ДСК” ЕАД, които съгласно заключението по неоспорената
ССЕ възлизат на 30 398 лева. Основанията за теглене са съгласно
пълномощното. В счетоводството на дружеството процесните суми не са
осчетоводени като внесени на каса, а като получени от ответника и е заведено
вземане от ищцовото дружество по счетоводна сметка 498. Отразени като върнати
по счетоводната сметка са 2 500 лева по банков път, респективно остатъкът
по сметка 498 е в размер на 27 898.00 лева.
Не е спорно, че с нотариална покана от
12.01.2017 г. ответникът е бил поканен за възстанови изтеглените от него суми
от сметката на дружеството в размер на 30 398 лева в периода от 02.04.2016
г. до 27.12.2016 и със същата покана е
оттеглена представителната власт по пълномощното. Ответникът не е престирал по
нотариалната покана.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел на всяка от страните за установяване
на релевантни твърдения. Свидетелят на ищеца Ж.С. – счетоводител в ищцовото
дружество заяви, че Н.Т. е посещавал дружеството, но е носил документи за
осчетоводяване свързани с продажби и покупки, най-вече фактури. Посочи, че не е
знаела от самото начало за наличието на процесното пълномощно в полза на ответника.
Свидетелят на ответника В.Т., чиито показания съдът кредитира като обективни,
доколкото съответстват и на останалия доказателствен материал по делото посочи,
че в началото на 2016 г. ответникът и Д. Х. са започнали разговори за общ
бизнес – транспортна дейност и в тази връзка за закупуване на тежкотоварни
автомобили. Предвид обстоятелството, че „ДМ Х.ВИ” ООД са притежавали лиценз за
извършване на съответния вид дейност, а ответникът не е имал дружество с такъв
лиценз, уговорката е била камионите да се закупят на името на дружеството-ищец.
Договорите за лизинг са били сключени с лизингова къща в гр. Бургас,
обстоятелство, което се потвърждава и от приложените към отговора по исковата
молба писмени доказателства /договор за наем на МПС от 31.03.2016 г. и
допълнително споразумение от 21.12.2016 г., договори за предварителна продажба
на МПС, л. 85 и следващи по делото/. Твърди, че едното МПС е закупено, за да
може Н.Т. да осъществява собствен бизнес и си реализира приходи, но чрез
дружеството, предвид притежавания лиценз с уговорката, че именно ответникът ще
изплаща лизинговите вноски по това МПС. В тази връзка свидетелят заявява, че Т.
е сключил договор за кредит /така приетия като писмено доказателство по делото
договор за кредит от 22.03.2016 г. л. 117 и следващи по делото/.
Според свидетеля Т., поради
неразбирателства между Н.Т. и Д. Х., а в началото на съвместната им дейност за
да се избегнат такива, „ДМ Х.ВИ” ООД открило сметка в „БАНКА ДСК” ЕАД,
предоставило пълномощно на ответника, за да оперира сметката като по тази
сметка, както казва свидетелят, да се получават средствата, реализирани от Т.
по транспортни договори с „неговия” камион. Заявява свидетелят, че шофьорите,
управлявали камиона, в последствие прехвърлен на дружество, представлявано от Н.Т. „Т. 92” ЕООД са били назначени към ищцовото
дружество. Свидетелят заяви, че от това с което е запознат, средствата,
реализирани от транспортни сделки, сключени от Н.Т., са постъпвали по сметката
в „БАНКА ДСК” ЕАД, която се е ползвала изцяло от Т., който след разплащане на
разходи за горива е заплащал лизингови вноски или е ползвал остатъка ако такъв
е наличен. Свидетелят заяви, че взаимоотношенията между упълномощител и
упълномощен са се обострили в края на 2016 г. като управителите на дружеството
и по-специално в разговор с Х. Х. са претендирали, като предпоставка да се
прехвърли единия от влекачите на Т., дължими от последния суми към дружеството
в размер на около 4200 лева, които свидетелят лично е дал. За дължими от Т.
суми в други размери свидетелят заяви, че не знае.
Писмените доказателства по
делото и по-специално представените от ответната страна и от третите лица по
реда на чл. 192 от ГПК заявки за транспорт и товарителници установяват, че са
заявени транспортни услуги към „ДМ Х.ВИ” ООД като в голяма част от заявките е
видно, че единственото или едно от транспортните средства е влекач с рег. № А
0964 МТ. Видно от представените договори за лизинг от 31.03.2016 г. и
допълнително споразумение от 21.12.2016 г. влекачът е този, по който лизингът е
поет от регистрираното от ответника дружество „Т. 92” ЕООД.
При преглед на
представения от ищцовото дружество Хронологичен регистър на сметка 503 при
„БАНКА ДСК” ЕАД се установява, че без изключение, сумите, посочени като навло в
представените заявки са постъпили и отразени като приходи от клиенти в 2016 г.
/при съпоставка на датите на постъпване на сумите, съотнесени към посочените в
договорите за транспортни услуги срокове за доставка и срокове за плащане/.
Действително, както сочи и
вещото лице в съдебно заседание по ГФО за 2016 г. на „ДМ Х.ВИ” ООД, обявен в
Търговския регистър, в актива на баланса в група „вземания” от раздел
„краткотрайни активи” е отразено като вземане 5 000 лева, респективно не
цялото задължение, отразено по сметка 489 и търсено в настоящото производство
към ответника е намерило счетоводно отражение в баланса. Няма данни при все
това за нередовно водено счетоводство.
При установената
фактология съдът дава следното разрешение
на спора по същество.
От всички анализирани
по-горе доказателства съдът приема безспорно, че между страните по спора са
възникнали отношения по упълномощителна сделка, но не само:
1.Касателно упълномощителната
сделка: съдът изрично е запитал ищеца с цел уточняване на претенцията твърди ли
мандатни правоотношения между дружеството и ответника и ако да – да наведе
праворелевантни твърдения като в отговор ищецът категорично е отрекъл
правоотношения между страните по спора, основани на договор за поръчка.
С оглед на горното
съдът при разпределение на доказателствената тежест е възложил на ответника да
проведе доказване, а именно разходване на изтеглените от него средства за
дружествени цели или връщане в патримониума на дружеството, респективно
основание за задържане. С оглед характера на упълномощителната сделка съдът
счита, че може да е съпътствана с учредяване или не на мандат. Вътрешните
правоотношения между представляван и представител, произтичащи от
упълномощаването може и да не са съпроводени с договор за поръчка.
Упълномощаването като едностранна сделка поражда правото на представителя да
ангажира с поведението си чужда правна сфера и от там правното положение на
представлявания да търпи в патримониума си правните последици от извършени
действия, респективно бездействия. В хипотезата, когато страните не са
обвързани от друго правоотношение, от което произтича овластяването, за
представителя не възникват задължения, включително да действа в упражняване на
учредената представителна власт. В случая пълномощното е за извършване на
комплекс от действия, в това число теглене на суми от банкови сметки на
дружеството и разпореждане със същите без обаче да е възложен мандат с
изтеглените средства да се извършат определени правни действия. При това
отношенията представляван представител се уреждат от упълномощителната сделка,
респективно ответникът следва да докаже валидно основание за задържане на
сумите или връщането им в патримониума на упълномощителя.
2. От друга страна
представените доказателства – договори за лизинг, договори за транспортни
услуги, гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля Т., безспорно
установяват, че между страните са се установили и отношения твърде наподобяващи
на ДЗЗД предвид очевидното съглашение за съвместна дейност и предоставената
възможност на ответника да реализира приходи от извършените транспортни услуги
с влекача, който е предмет на договора за лизинг, задълженията на
лизингополучател по който в последствие са прехвърлени на дружество, чийто
едноличен собственик е ответника. Поради тази причина съдът приема, че
ответникът е имал основание да задържи за себе си и се разпорежда в своя полза
с приходи от дейността, за която е ползван автомобил с рег. № А 0964 МТ. Тези
отношения се доказват и от поведението на страните в последно съдебно
заседание. Очевидно е, че след като шофьорите на влекача са назначени по
трудови договори в ищцовото дружество, то извършва разходи като заплати,
осигуровки и други. Отделно в последно съдебно заседание с оглед въпросите на
управителя Х. към свидетеля Т., се установи, че дружеството е имало претенции
към ответника и за участие в разходите за ремонти на МПС-то, за горива и за
заплащане на част от данъчните задължения по дейността, но такива суми не са
заявявани в настоящото производство.
Що се отнася обаче
до изтеглените от ответника средства надхвърлящи приходите от договорите за
заявки, то те принадлежат на дружеството, а ответникът не доказа отчитане в
счетоводството или основание за задържане, поради което следва да бъдат върнати
в патримониума на ищеца като получени без основание.
По размера: от представените по делото
заявки за транспорт и съотнесени към постъпилите суми по сметка 503 „БАНКА ДСК”
ЕАД в дружеството се установява, че по следните заявки е записано като МПС,
извършващо транспортните услуги това с рег. № А 0964 МТ: заявка-договор за
извършване на международен транспорт от „Сираков” ООД /л. 57 по делото/ при
стойност на навло 700 лева без ДДС; Заявка – договор № 1539 за транспорт от „АР
БИ ЕЛ ФУУД” ООД със стойност на навлото 2 440 евро без ДДС /л. 59 по
делото и товарителница л. 326 по делото//; заявка-договор за автомобилен
транспорт от „Глобал Трейд Лоджистик” ЕООД за сумата от 600 лева без ДДС /л. 62
по делото/; Заявка – договор за транспорт № 5811 от „Пластхим” АД за сумата от
920 лева без ДДС /л. 64 по делото/; Заявка от „Пластхим” АД № 5900 и № 5901 със
стойност на навлото 920 лева без ДДС за всяка /л. 68 и 69 по делото/; Заявка от
„Пластхим” АД № 4221 за сумата 580 лева без ДДС /л. 367 по делото/;
Заявка-договор за транспорт № 2046/24.11.2016 г. от „Параграф” ЕООД за сумата
от 500 лева без ДДС. Общата стойност на сумата е в размер на 9912.22 лева без
ДДС. В останалите заявки от „Пластхим” АД отсъстват данни за транспортното
средство. Действително в международните товарителници е изписан рег. № на
процесния влекач, но извън съдържанието на товарителницата, поради което и не
се съобразява. Отделно заключението по ССЕ установява, че сума в размер на 2500
лева е отчетена като върната по банковата сметка в дружеството, поради което и
общо осчетоводената като дължима към 31.12.2016 г. е в размер на 27 898
лева. След приспадане на сумата от 9912.22 лева, подлежащия на връщане остатък
е в размер на 17 985.78 лева, до който предявеният иск се явява
основателен. За горницата до предявения размер като неоснователен ще бъде
отхвърлен. Ответникът не доказва, че част от изтеглените суми е ползвал за
дейностите, описани от него на л. 133 и следващи по делото.
Предвид възприетото
от съда становище, че част от сумата ответникът държи и се разпорежда в своя
полза на валидно правно основание, неоснователен за тази част е предявеният
евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД. Касателно уважената част от главния иск, не се
е сбъднало вътрешно процесуалното условие за произнасяне по евентуалния.
Претенцията
за лихва за
забава плащането, считано от датата на изтичане дадения срок за доброволно
изпълнение – 20.01.2017 г. до датата на исковата молба ‒ 22.02.2017 г., ще се уважи до размера от 169.87 лева, изчислен от съда служебно с помощта на
програмен продукт „АПИС ФИНАНСИ” и отхвърли за горницата до първоначално
предявените.
По разноските:
При
този изход от спора разноски се следват на двете страни съобразно уважената,
респективно отхвърлената част от иска.
Ищецът
е направил разходи за държавна такса, експертиза и адвокатско възнаграждение в
общ размер на 2920.82 лева по представен списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства за извършени разходи. При материален интерес в уважената част
18 155.65 лева, се присъжда сума 1727.71 лева.
Ответникът
е направил разходи за експертиза и адвокатско възнаграждение по представен
списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършени разходи в общ размер на
1600 лева. При материален интерес в отхвърлителната част по иска 12 537.89
лева, се присъжда сума 653.59 лева.
По компенсация
ответникът следва да заплати разноски на ищеца в размер на 1074.12 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н.Т.Т., ЕГН **********,*** да заплати на „ДМ Х.ВИ” ООД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 17 985.78
/седемнадесет хиляди деветстотин осемдесет и пет и 0.78/ лева, подлежаща на връщане като получена без основание,
чрез извършени тегления на каса от банковата сметка на дружеството в „Банка
ДСК” АД, въз основа на учредена представителна власт по пълномощие в периода от
02.04.2016 г. до 27.12.2016 г., на осн. чл. 55 ал.1 т.1 от ЗЗД, ведно със
законната лихва от завеждане на иска 22.02.2017 г. до окончателното изплащане;
сумата от 169.87 /сто шестдесет и девет
и 0.87/ лева лихва за забава за периода 20.01.2017 г. до завеждане на иска
на осн. чл. 86 от ЗЗД и сумата от 1074.12
/хиляда седемдесет и четири и 0.12/ лева разноски в производството, на осн.
чл. 78 ал.1 от ГПК и след съдебна компенсция, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният главен иск и евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД
за главницата за горницата до първоначално претендираните 30398 лева и акцесорната претенция за лихвата до
първоначално заявените 295.54 лева като недоказани по основание и размер.
Решението може да се обжалва пред
Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: