Р Е Ш Е Н И Е № 291
гр. Сливен 14.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седми декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 389/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 26, ал. 11 от Закон за чужденците в Република България (ЗЧРБ).
Образувано е по жалба от Л.А., роден на ***г., гр. на Р. К., подадена чрез адв. М.Х. ***, срещу Решение рег. № 343з-11791/05.10.2020 г. на Началник група „Миграция“ към ОД на МВР – Сливен, с което е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване на жалбоподателя в Република България, на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ, като на основание чл. 69, ал. 1 от ППЗЧРБ му е определен 7-дневен срок след влизане в сила на решението да напусне страната.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. Посочва, че жалбоподателят работи на трудов договор на дл. „г.“ в „Ен Ти ПИ К.“ ЕООД, ЕИК …………, което дружество работодател е българско юридическо лице, изпълнител по договор със Съединените американски щати според ССОО /Споразумение между правителството на РБ и правителството на САЩ за сътрудничеството в областта на о., подписано в София на 28.04.2006 г., ратифицирано от НС на РБ на 26.05.2006 г./. Дейността се осъществявала на в. с. у. п. „Н. с.“. Поради това счита, че жалбоподателят се явява служител на изпълнител по договор със САЩ. Намира мотивите за отказ на административния орган за неправилни. Счита, че съгласно Споразумение по прилагане относно държавни придобивания, процедури за сключване на договори в изпълнение на ССОО, доразвиващо правната рамка е отпаднало изискването изпълнителят да бъде единствено чуждестранно юридическо лице, за да се подчинява на правилата на ССОО. С тези доводи е отправено искане за отмяна на оспореното решение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от пълномощника адв. Х., която поддържа жалбата. Непретендира разноски.
Ответникът – Началник група „Миграция“ към ОД на МВР – Сливен, се явява лично и с гл. юрисконсулт К. Б., която оспорва жалбата. Подробни съображения излага в писмена защита. Счита, че оспореното решение е издадено в съответствие с административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона. С тези доводи моли за отхвърляне на жалбата.
От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Л.А. е подал заявление с рег. № 343000-8544/03.09.2020 г. до Директора на ОДМВР-Сливен, с което е поискал да му бъде предоставено право на продължително пребиваване в страната, на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ. Към заявлението за предоставяне право на пребиваване от лицето са приложени изискуемите документи по чл. 17 от ППЗЧРБ, а именно: копие на редовен паспорт - национален паспорт № Р…………, валиден до 06.02.2029 г.със страниците на снимката, личните данни, виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ и печата за последното влизане в страната. Приложени са : писмо за адреса на пребиваване, трудов договор № 00000004/02.09.2020 г., преведено и легализирано свидетелство за съдимост, застрахователна полица за задължителна медицинска застраховка, Удостоверение № 348/20 от МВР – П. К., технологична карта. Към административната преписка са приобщени удостоверение от 09.07.2020 г. на Агенция към Министерство на о. на САЩ за предоставяне на услуги и стоки на армията и въздушните сили в американските бази извън пределите на САЩ, обяснения от Л.А. от 05.10.2020 г. и Заповед № 343з-378/22.02.2018 г. на Директора на ОД на МВР Сливен.
С писмо изх. № 343000-8636/08.09.2020 г. е изискано становище от директора на ТД ДАНС – Сливен, на основание чл. 41, ал.1, т.2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и чл. 57, ал. 1 от ППЗЧРБ. В отговор с писмо вх. № 343000-8878/14.09.2020 г. е заявено, че Държавна агенция „Национална сигурност“ не разполага с данни, които дават основание да се предполага, че лицето А.Л., роден на *** г., гр. на К., представлява заплаха за националната сигурност, поради което не възразява да получи право на продължително пребиваване на чужденец в РБ.
От събраните в хода на административното производство данни, административният орган е направил извод, че А.Л. осъществява трудова дейност по трудов договор на дл. „г.", като служител на българско юридическо лице ,,ЕН ТИ ПИ К." ЕООД, ЕИК:……………., което дружество има договор за концесия с AAFES, а ч. не изпълнява служебни задължения като служител на AAFES. Аргументирайки се с понятията "изпълнители по договори със Съединените щати" и "служители на изпълнители по договори със Съединените щати", по смисъла на чл.II, т.4 от ССОО, приел, че А.Л. не се явява служител на небългарско юридическо лице, което има сключен договор за доставка на стоки и услуги на силите на САЩ, тъй като същият е служител на „ЕН ТИ ПИ К." ЕООД, ЕИК:……………., което е българско юридическо лице.
При тези данни Началник група „Миграция“ при ОД на МВР-Сливен постановил Решение рег. № 343з-11791/05.10.2020 г., по така подаденото заявление, като приел, че не са налице условията и предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ, тъй като ч. не се явява служител на изпълнителен по договор със Съединените щати.
По делото са представени и приобщени концесионно споразумение и писма до управителя на „ЕН ТИ ПИ К." ЕООД.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Съгласно чл. 105, т. 1 от ЗМВР и чл. 18, ал. 1, т. 11 от Правилника за устройството и дейността на МВР, при осъществяване на дейността си по регулиране на миграционните процеси и административния контрол върху пребиваването на чужденци в Република България директорите на областните дирекции на МВР издават, или отказват издаването на разрешения за пребиваване по реда на ЗЧРБ. Към датата на издаване на административният акт със Заповед № 343з-378 от 22.02.2018 г. на Директора на ОД на МВР Сливен е делегирана компетентност на издаващия акта орган и решението е издадено от компетентен орган.
Оспореното решение е издадено в законоустановената писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, като при постановяване на същото не се установява да са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесния отказ, не се установява органът да е пропуснал да изследва фактите за предоставяне право на продължително пребиваване в Република България на ч.. Напротив, във връзка с констатираното противоречие между удостоверение от 09.07.2020 г. от Агенция към Министерството на о. на САЩ за предоставяне на услуги и стоки на армията и въздушните сили в американски бази, извън пределите на САЩ /AAFES/ и представения със заявлението трудов договор №00000004/02.09.2020 г. с „ЕН ТИ ПИ К." ЕООД, ЕИК:………… за назначаване на работа с дл. г., с месторабота В. б. „Н. с." са поискани обяснения, дадени на 05.10.2020 г. от Л.А., в които ч. заявява, че няма договор с Американска агенция AAFES и потвърждава сключения трудов договор. След като подробно същите се анализират, въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предпоставките по чл. 24, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ. Административната преписка е попълнена с достатъчно доказателства, въз основа, на който органът законосъобразно е постановил отказа си.
При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:
Съгласно нормата на чл. 24, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ и са чуждестранни специалисти, пребиваващи в страната по силата на международни договори, по които Република България е страна. Не се спори, че ч. притежава виза /л. 24/.
От цитираната разпоредба следва изводът, че правото на продължително пребиваване на чужденец на посоченото основание е предпоставено от пребиваването на чужденеца в страната като специалист по силата на международен договор, по който РБ е страна. Видно от представения трудов договор, както и от дадените обяснения Л.А. е работник /служител/ - г. з. за б. х. с работодател „ЕН ТИ ПИ К." ЕООД, ЕИК:……….., което е българско юридическо лице, учредено по реда на ТЗ и с регистрация по ЗТР.
Съгласно дадените определения в чл. II, т. 4 от ССОО Понятията "изпълнители по договори със Съединените щати" и "служители на изпълнители по договори със Съединените щати" означават небългарски юридически или физически лица и техните служители, които не са български граждани или постоянно пребиваващи на територията на Република България, които се намират на територията на Република България, за да доставят стоки и услуги на силите на Съединените щати на територията на Република България по силата на договор или договор за подизпълнение, сключен със или за нуждите на силите на Съединените щати. Следователно, както правилно е приел административният орган „ЕН ТИ ПИ К.“ не попада в обхвата на дадените по-горе дефиниции и в този смисъл неговият служител в лицето на оспорващия не отговаря на условието по чл. 24, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ.
Доводите
изложени в жалбата, относно прилагането на Споразумение по прилагане относно
държавните придобивания, процедури за сключване на договори и статут на
изпълнителите по договори, сключено в изпълнение на ССОО, съдът намира за
неоснователни. Цитираното споразумение е сключено в съответствие с чл. XXX
и XXXI - „Процедури за
сключване на договори" от ССОО и „Статут на изпълнителите на договори" от
ССОО и следователно се прилага за целите само и единствено на чл. XXX и чл.ХХХІ
от ССОО и не включва чл.VIII
„Влизане и напускане" на ССОО. Това се потвърждава от т. 3 на чл.ХХХІ от
ССОО „3. Подробностите относно прилагането на този член се уреждат в
споразумение по прилагане на това споразумение" и чл. 2 на Допълнителното
споразумение „2. Дефиниции: Когато се използват в това споразумение по
прилагане, понятията по-долу имат следното значение:". Двете норми
определят обхвата на Допълнителното споразумение, като дефинициите в него се
прилагат само за целите на това споразумение. Подобни дефиниции като
„Изпълнител", „Изпълнител по договор" се
съдържат и в други Допълнителни Споразумения, свързани със ССОО, чийто обхват е
за целите на съответното допълнително споразумение, за условията по прилагането
на определен член от ССОО, като например Споразумение по прилагане относно
освобождаване от данъци и данъчни облекчения и др. Доколкото няма Допълнително
споразумение за прилагане на чл.VIII
„Влизане и напускане" от ССОО, следва да се прилагат дефинициите на ССОО. Следователно
приложими при определяне на режима на влизане и напускане, предвиден в чл.
чл.VIII от ССОО са дадените определения в
чл. II, т. 4 от ССОО.
В обобщение на гореизложеното съдът намира, че по отношение на Л.А. не са налице предпоставките по чл. 24, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ.
В съответствие с чл. 69, ал. 1 от ППЗЧРБ административния орган е определил срок за доброволно напускане на Република България.
Съдът намира, че оспореното решение е постановено и в съответствие с целта на ЗЧРБ, с който закон са определени условията и реда, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат Република България.
Предвид изложеното оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, постановено е в съответствие с материалния закон и целта на закона. Не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, Административен съд -
Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.А., роден на ***г., гр. на Р. К. срещу Решение рег. № 343з-11791/05.10.2020 г. на Началник група „Миграция“ към ОД на МВР – Сливен, с което му е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България, на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ, като на основание чл. 69, ал. 1 от ППЗЧРБ му е определен 7-дневен срок след влизане в сила на решението да напусне страната.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: