Мотиви по НОХД № 1042/2011г. по
описа на Пловдивския окръжен съд,
наказателно отделение
Срещу
подсъдимия С.В.К. *** е повдигнала обвинение за следните престъпения:
по чл.256, ал.2,
пр.3 вр. ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че през
периода 02.06.2009г. - 14.08.2009г. в гр.Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, като посредствен извършител чрез Т.Н.Н., управител на „****” ООД,
чрез използване на документи с невярно съдържание - справки-декларации за данък
върху добавената стойност /СД/, които се изискват по силата на чл.125, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ „За всеки данъчен период
регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл.124”, подадени пред Национална агенция по приходите,
Териториална дирекция гр.Пловдив /ТД на НАП/,
е получил за „****” ООД от държавния бюджет неследваща се парична сума в
особено големи размери – 149 115.11 лева, както следва:
на
02.06.2009г. в гр.**** чрез използване на документ с невярно съдържание - СД по
ЗДДС, вх. № 16001290387 от 02.06.2009г. за данъчен период м.май 2009г.,
подадена пред ТД на НАП гр.**** е потвърдил неистина относно размера на
начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит в раздел „Б” от декларацията,
като е декларирал размер от 60 027.28 лева, а действително установеният е
166.60 лева и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал
ДДС за възстановяване в размер на 59 466.49 лева и в раздел „Д” е декларирал
процедура по чл.92, ал.3 от ЗДДС в размер на 59 466.49 лева, а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 394.19 лева, в резултат
на което е получил за „****” ООД от държавния бюджет неследваща се парична сума
в особено големи размери – 59 466.49
лева, възстановена с АПВ № 911756/02.07.2009г.;
на
11.07.2009г. в гр.**** чрез използване на документ с невярно съдържание - СД по
ЗДДС, вх. № 16001315923 от 11.07.2009г. за данъчен период м. юни 2009г.,
подадена пред ТД на НАП гр.**** е потвърдил неистина относно размера на
начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит в раздел „Б” от декларацията,
като е декларирал размер от 42 735.12 лева, а действително установеният е
183.12 лева и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал
ДДС за възстановяване в размер на 42 432.10 лева и в раздел „Д” е
декларирал процедура по чл.92, ал.3 от ЗДДС в размер на 42 432.10 лева, а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 119.90 лева, в резултат
на което е направил опит да получи за „****” ООД от държавния бюджет неследваща
се парична сума в особено големи размери – 42 432.10 лева, като деянието е
останало недовършено по независещи от него причини;
на
14.08.2009г. в гр.**** чрез използване на документ с невярно съдържание - СД по
ЗДДС, вх. № 16001341810 от 14.08.2009г. за данъчен период м. юли 2009г.,
подадена пред ТД на НАП гр. **** е потвърдил неистина относно размера на
начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит в раздел „Б” от декларацията,
като е декларирал размер от 47 650.32 лева, а действително установеният е 95.62
лева и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за
възстановяване в размер на 47 216.52 лева и в раздел „Д” е декларирал
процедура по чл.92, ал.3 от ЗДДС в размер на 47 216. 52 лева, а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 338.18 лева, в резултат
на което е направил опит да получи за „****” ООД от държавния бюджет неследваща
се парична сума в особено големи размери – 47 216.52 лева, като деянието е
останало недовършено по независещи от него причини;
по чл.255, ал.3 вр.
ал.1, т.2 от НК за това, че на 11.03.2010г. в гр.****, в качеството му на
управител на „****” ООД, е избегнал плащането на данъчни задължения в особено
големи размери – 74 983.78
лева, като е потвърдил неистина в писмена декларация, която се изисква по
силата на закон /чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен
корпоративен данък/ за финансовата 2009г. за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства в ГДД по ЗКПО с вх.№
3144/11.03.2010г., подадена пред ТД на НАП гр.****, като е декларирал общо
разходи в размер на 758 826.95 лева, при действително установени в размер
на 8 989.13 лева, което е довело до промяна в счетоводния финансов
резултат за данъчно преобразуване, като е декларирал положителен финансов
резултат в размер на 128 619.24 и полагащ се корпоративен данък в размер
на 12 860.23 лева при действително
установен положителен финансов резултат в размер на 878 440.01 лева и
полагащ се корпоративен данък в размер на 87 844.01 лева.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.**** поддържа
така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия К.. Счита, че на същия следва да се
наложи, за всяко едно от деянията, наказание лишаване от свобода, за първото и
лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК, определени по размер при
отегчаващи отговорността обстоятелства. Предлага на основание чл.23 от НК да се
определи едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода, което да се изтърпи
реално, както и да се приложи разпоредбата на чл.68 от НК по отношение на
предишни осъждания на подсъдимия.
Защитниците
на подсъдимия К. изразяват становище, че техният подзащитен трябва да се признае
за невиновен и оправдае. Излагат доводи, че липсват доказателства да е извършил
вменените му деяния.
Подсъдимият
К. се присъединява към изложеното от тях и моли да бъде оправдан.
За
съвместно разглеждане в наказателното производство не е приет, предявения от
представителя на Министъра на финансите граждански иск срещу подсъдимия.
Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено, от фактическа
и правна страна, следното:
Подсъдимият
С.В.К. е роден на ***г. в гр.****, ****ска област. Живее в същия град. Той е българин,
български гражданин. Със средно образование е. Семеен, с едно дете. Управител е на „****” ООД гр.****. Осъждан е
три пъти.
С
присъда № 134/09.05.2006г., постановена по НОХД № 907/2005г. по описа на ПРС,
влязла в сила на 22.11.2006г., за престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 вр. чл.
209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, извършено на 12.11.2001г., му е наложено
наказание лишаване от свобода в размер на три години, като на основание чл. 66,
ал.1 от НК изпълнението му е отложено за срок от пет години, считано от влизане
на присъдата в сила.
С
присъда № 20/18.03.2009г., постановена по НОХД № 44/2009г. по описа на Районен
съд гр. Карлово, влязла в сила на 03.04.2009г., е признат за виновен за
престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, извършено
на 25.10.2001г., и е осъден на 11 месеца лишаване от свобода, изпълнението на
което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
С
определение № 77/21.01.2010г., постановено по НОХД № 268/2010г. по описа на
ПРС, влязло в сила на 21.01.2010г., за престъпление по чл. 311, ал.1 от НК, извършено
на 28.07.2003г., му е наложено наказание глоба в размер на 850 лева.
Подсъдимият
К. и свидетелят Т.Н. се познавали от близо десет години. Съвместно развивали
търговска дейност.
На
07.12.2006г. било регистрирано „****” ООД
гр.****. За определен период от време съдружници в него били Серьожа
Сергеев, съпруг на майката на подсъдимия, и свидетелят Н., който бил и
управител. На 24.09.2008г. общото събрание на дружеството освободило последния
от ООД и дало съгласие той да продаде дяловете си на подсъдимия К.. Продажбата
била извършена с договор от 25.09.2008г. /т.5,л.194 от досъдебното производство, л.220-222, 258-274,395-403 от
съд.дело/.
Подсъдимият
и свидетелят Н. решили да създадат друг търговски субект - „****” ООД гр.****.
Използвали част от името на горното дружество и неговия предмет на дейност – производство
и търговия с козметични продукти. Решили съдружници в него да са свидетелят Н.
и братът на подсъдимия – Х.К. /л.404-410 от съд.дело/.
„****”
ООД гр.**** било вписано в търговския регистър към Агенцията по вписвания на
14.10.2008г. със седалище и адрес на управление гр. ****, ул. „Богомил” № 9,
вх. Г, ет.8, ап.15, с управител свидетеля Н..
На
14.10.2008г. дружеството било регистрирано по Данъчно- осигурителен процесуален
кодекс /ДОПК/ в Териториална дирекция на Национална агенция по приходите /ТД на
НАП/ гр.****, а на 18.11.2008г. - по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Свидетелят
Н. се занимавал с финансите, а Х.К. - с производството и разноса на изделията. В
тази им дейност били подпомагани от подсъдимия К.. Разполагали с малка
производствена база, в която пакетирали продуктите, след което ги предлагали в
аптеки. Ценовата политика се определяла от свидетеля Н. и подсъдимия. За
определен период от време в дейността на дружеството били ангажирани Н.Б.
/починала/ и свидетелката Б. А.. Същите
пакетирали и предлагали изделията в аптеките без да имат сключен трудов
договор. С оглед отчетността попълвали тетрадки, въведени от свидетеля Н. Давали
информация за продажбите на него и на подсъдимия К..
Счетоводно
„****” ООД гр.**** се обслужвало от свидетелката М.Т., която имала фирма за
счетоводни услуги „**” ООД с.Т., ****ска област, по препоръка на подсъдимия. Договорките
със свидетеля Н. били подсъдимият К. да контактува със счетоводителката и да й представя
фактурите и другите документи. Той й носел всички документи и й плащал. Свидетелят
Н. изготвил пълномощно, по силата на което представител на счетоводната фирма изпращал
справки-декларации по ЗДДС ведно с дневници за покупки и продажби в ТД на НАП
гр.**** по електронен път. Счетоводната къща работела само с един електронен
подпис, този на В.Б., поради което в съответните документи фигурирало нейното
име.
Свидетелката
Т. се занимавала с организацията на счетоводното обслужване на „****” ООД гр.****. Съставяла проекти на счетоводни и данъчни
документи, включително справки-декларации, месечни дневници по ЗДДС. Изпращала
редовно и в срок в ТД на НАП гр.**** за ООД като
регистрирано лице по ЗДДС справки-декларации /СД/ в съответствие с изискванията
на действащата нормативна уредба.
Според чл.125
от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация,
съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите
по чл.157. Съгласно чл.116, ал.1 от ППЗДДС регистрираното лице е длъжно за
всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл.125, ал.1 от закона по
образец.
Регистрацията
по ЗДДС изисквала воденето на аналитични, отчетни регистри - дневник за покупките
и дневник за продажбите. По силата на чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 от
ППЗДДС регистрираните лица по този закон водят задължително регистри - дневник
за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информация за всички получени и
издадени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно
изискванията на закона или правилника за неговото приложение.
Въз
основа на правата, произтичащи от издаденото й пълномощно свидетелката Т. за инкриминирания
период формирала окончателните задължения на „****” ООД гр.**** с подаване на
справки-декларации по ЗДДС, основани на аналитични регистри - дневници за
покупки и за продажби. Относно тяхното съдържание тя контактувала с подсъдимия К.,
като го уведомявала за получения данъчен резултат по СД. Той й предавал и всички
документи, подлежащи на осчетоводяване.
Подсъдимият
знаел, че търговското дружество като регистрирано лице само определяло
резултата за всеки данъчен период и че с включване на фактури, по които няма
реално получени доставки, в дневниците
за покупки ще постигне целения резултат - данък за възстановяване от
републиканския бюджет.
В дневниците за
покупки фигурирали фактури, по които търговският субект се явявал купувач и като
такъв бил заплатил ДДС. Той представлявал данъчен кредит, който подлежал на
приспадане. С отразяване на фактури за недействителни доставки, т.нар. „безстокови”, се променяло съотношението
между начисления данък от регистрираното лице и данъчния кредит така, че
резултатът за данъчния период представлявал данък за възстановяване, а не данък
за внасяне или се намалял последния.
За
данъчни периоди месец май, юни и юли 2009г. подсъдимият К. предоставил на
свидетелката Т. такива „безстокови” фактури от името на „***” ЕООД гр.София и „**”
ЕООД гр.София, които били включени в дневниците за покупки и СД на „****” ООД гр.****
и от името на представляващия задълженото лице, свидетеля Н., били подадени в ТД
на НАП гр.****.
За
същите данъчни периоди в дневниците за продажби и подадените декларации били
отразени реални продажби на „****” ООД гр.****. Върху тези облагаеми продажби като
регистрирано по ЗДДС дружеството начислявало и събирало косвен данък - ДДС. Подсъдимият
целял промяна на данъчния резултат в подаваните справки-декларации чрез
редуциране на дължимия косвен данък, посредством ползване на данъчен кредит по
„безстокови” данъчни фактури, от които реално ООД не било
получило доставки и за които нямало плащане. Това било водено систематично, за
да се увеличи привидно данъчния кредит, който да превиши начисления данък, като
разликата да представлява данък за възстановяване съгласно нормата на чл.88,
ал.3 от ЗДДС.
Данъчен период месец май 2009г.
За този
данъчен период подсъдимият К. предал лично на свидетелката Т. данъчни фактури с
№№ 6529/18.05.2009г. на стойност 51 922.00 лева и начислен ДДС в размер на
10 384.40 лева, № 6532/18.05.2009г. на стойност 53 200.00 лева и начислен
ДДС в размер на 10 640.00 лева, № 6535/18.05.2009г. на стойност
58 519.00 лева и ДДС в размер на 11 703.80 лева, № 6537/18.05.2009г.
на стойност 34 336.00 лева и ДДС в размер на 6 867.20 лева, № 6538/20.05.2009г.
на стойност 29 700.00 лева и ДДС в размер на 5 940.00 лева, №
6539/21.05.2009г. на стойност 1 327.40 лева и ДДС в размер на 265.48 лева, №
6541/22.05.2009г. на стойност 27 250.00 лева и ДДС в размер на
5 450.00 лева, № 6542/23.05.2009г. на стойност 18 400.00 лева и ДДС в
размер на 3 680.00 лева, 6544/25.05.2009г. на стойност 16 580.00 лева
и ДДС в размер на 3 316.00 лева и № 6546/27.05.2009г. на стойност 8 070.00
лева и ДДС в размер на 1 614.00 лева с посочен доставчик „***” ЕООД, за
осчетоводяване.
В
действителност подобни доставки не били извършени. Свидетелят Н., като управител
на ООД, не бил влизал в търговски отношения с „***” ЕООД, нито пък разполагал с
информация от съдружника си, Х.К., за такива.
Изпълнявайки
задълженията си, произтичащи от договора за счетоводно обслужване, свидетелката
Т. включила горните фактури в дневника за покупки и обобщила информацията в СД,
като в раздел „Б” Данни за упражнено право на данъчен кредит вписала сумата 60 027.28
лева, без да имала задължение да проверява действителността на извършените
доставки.
Въпреки,
че знаел, че по тези данъчни фактури не било налице данъчно събитие, подсъдимият
ги предал за осчетоводяване. С това целял данъчният резултат да бъде ДДС за
възстановяване и така да получи от държавния бюджет парична сума в особено
големи размери.
Така с отразяването
на фактури за мними доставки в дневника за покупки и подаването на справка-декларация
по ЗДДС на 02.06.2009г. в ТД на
НАП гр.**** по електронен път, заведена под № 16001290387
за данъчен период месец май 2009г., от името на „****” ООД гр.****, подсъдимият К. ползвал неправомерно
размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит, който бил вписан в
раздел „Б” от декларацията като с представените за осчетоводяване данъчни
фактури била вписана сумата 60 027.28 лева - начислен ДДС с право на пълен
данъчен кредит, а действително установеният бил 166.60 лева, което довело до
промяна в резултата за периода, като в раздел „В” била вписана сумата - ДДС за
възстановяване в размер на 59 466.49 лева и в раздел „Д” - процедура по чл.92,
ал.3 от ЗДДС в размер на 59 466.49 лева, а действително установеният бил
ДДС за внасяне в размер на 394.19 лева.
Подадената
СД била обект на проверка от органа по приходите, извършена само по документи от
свидетелките Й.З. и Л.С., във връзка с декларирано обстоятелство по реда на чл.92,
ал.3 от ЗДДС. Исканите документи били представени от подсъдимия К., който
контактувал със свидетелката З..
Съгласно
чл.92, ал.3 от ЗДДС независимо от ал.1 данъкът за възстановяване по чл.88, ал.3
се възстановява в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията, когато
лицето е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми
доставки с нулева ставка на обща стойност повече от 30 на сто от общата
стойност на всички извършени от него облагаеми доставки.
На
02.07.2009г. бил издаден акт за възстановяване № 911756 /т.1,л.243-251 от
досъдебното производство/ на ТД на НАП гр.**** от свидетелката С., с който на „****” ООД гр.**** била възстановена сума в размер на
58 745.18 лева, след извършено прихващане на 721.31 лева за данъчен период
месец април 2009г.
Актът
за възстановяване бил връчен на свидетеля Н. на 02.07.2009г. от свидетелката З..
Сумата от 58 745.18 лева била преведена по банковата сметка на дружеството
в „***” АД клон ****.
Данъчен период месец юни 2009г.
За този
данъчен период подсъдимият К. предал лично на свидетелката Т. данъчни фактури с
№№ 6547/03.06.2009г. на стойност 78 630.00 лева и начислен ДДС в размер на
15 726.00 лева, № 6548/16.06.2009г. на стойност 72 360.00 лева и начислен
ДДС в размер на 14 472.00 лева, № 6549/25.06.2009г. на стойност
61 770.00 лева и ДДС в размер на 12 354.00 лева с посочен доставчик „***”
ЕООД, за осчетоводяване. Свидетелката Т. ги включила в дневника за покупки и
обобщила информацията в СД, без да имала задължение да проверява
действителността на извършените доставки.
Подсъдимият
знаел, че по така представените данъчни фактури не било налице данъчно събитие.
Предал ги за осчетоводяване с цел данъчният резултат да бъде ДДС за
възстановяване и така да получи от държавния бюджет парична сума в особено
големи размери.
На 11.07.2009г. в ТД на
НАП гр.**** по електронен път била подадена СД
по ЗДДС, вх. № 16001315923/11.07.2009г. за
данъчен период месец юни 2009г., от името на „****” ООД
гр.****, в която подсъдимият К. потвърдил неистина относно размера на начисления
ДДС с право на пълен данъчен кредит в раздел „Б” от декларацията, като с
представените за осчетоводяване данъчни фактури била вписана сумата
42 735.12 лева - начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит, а действително установеният бил 183.12
лева, което довело до промяна в резултата за периода, като в раздел „В” била
вписана сумата - ДДС за възстановяване в размер на 42 432.10 лева и в
раздел „Д” - процедура по чл.92, ал.3 от ЗДДС в размер на 42 432.10 лева,
а действително установеният бил ДДС за внасяне в размер на 119.90 лева.
По така
подадената СД, независимо от декларираните обстоятелства по реда на чл.92, ал.3
от ЗДДС, не била извършена проверка от органа по приходите. Сумата от
42 432.10 лева не била възстановена, поради издадена заповед за данъчна
ревизия на „****” ООД гр.****.
Впоследствие с РА № *********/25.05.2010г. /т.4 и 5 от досъдебното производство/
бил отказан данъчен кредит за месец юни 2009г. в размер на 42 432.10 лева
/т.1,л.298 от досъдебното производство/.
„***” ЕООД гр.София се представлявало
от свидетеля П.М., едноличен собственик на капитала. Било с предмет на дейност
производство и търговия с алуминиева и ПВЦ дограма. Свидетелят М. не бил упълномощавал
друг да осъществява търговска дейност от името на ЕООД. През
2005г. била извършена кражба на лекия му автомобил с намиращи се в него кочан с
фактури, касовия апарат, печата на фирмата.
За случая били сезирани съответните полицейски и данъчни органи. След
време дружеството станало обект на насрещни проверки по повод фактури с посочен
издател „***” ЕООД,
които не били издавани от ЕООД. Това наложило свидетелят М. да регистрира друга
фирма, тъй като постоянно се издавали фактури с доставчик „***” ЕООД.
Според показанията на свидетеля М.
дружеството му никога не е имало търговски взаимоотношения с „****” ООД гр.****.
Не е издавал горните 13 броя данъчни фактури. Не познава лицето Т. Н., вписан като МОЛ на дружеството получател.
Не е подписвал фактурите. Не различава подпис на лицата, упълномощени от него
да го представляват пред данъчните органи, нито почерка. Положеният печат не е
на търговското му дружество.
Видно от показанията на упълномощените лица, свидетелите
Г.И., Н.П., П.В., Г.Д., Е.Ц., същите не са извършвали търговска дейност от
името на „***” ЕООД и не са издавали данъчните фактури. Те били от кочан, а
тези на ЕООД били електронни, формат А4. Не им е известна фирмата „****” ООД
гр.****. Подписът на фактурите не бил на свидетеля М.. Не били попълнени от
служител на счетоводната кантора, обслужвала ЕООД. Печатът не бил на дружеството.
То не се занимавало с доставки на ел.материали. Прикрепените към фактурите
фискални бонове изглеждало по различен
начин.
Нито
една от визираните 13 броя фактури, имащи за предмет доставка на ел.кабели, не
била включена в дневниците за продажби на „***” ЕООД за данъчни периоди май 2009г. и юни 2009г. и в
СД. Данъчните органи установили, че прикрепените към тях фискални бонове не са
издадени от регистрираното фискално устройство на „***” ЕООД, а от такова на друг търговец – ЕТ
„***”, чийто собственик е починал.
Данъчен период месец юли 2009г.
За този
данъчен период подсъдимият К. предал лично на свидетелката Т. данъчни фактури с
№№ 322/06.07.2009г. на стойност 71 214.40 лева и начислен ДДС в размер на
14 242.88 лева, № 328/07.07.2009г. на стойност 60 313.50 лева и начислен
ДДС в размер на 12 062.70 лева, № 329/08.07.2009г. на стойност 47 188.40 лева и
ДДС в размер на 9 437.68 лева, № 334/10.07.2009г. на стойност 59 057.10
лева и начислен ДДС в размер на 11 811.42 лева с посочен доставчик „**” ЕООД гр.София
за осчетоводяване. Свидетелката Т. ги включила в дневника за покупки и обобщила
информацията в СД, без да имала задължение да проверява действителността на
извършените доставки.
Подсъдимият
бил наясно, че по горните данъчни фактури, с предмет ел.материали, не било
налице данъчно събитие, но ги предал за осчетоводяване, целейки данъчният
резултат да бъде ДДС за възстановяване и да получи от държавния бюджет парична
сума в особено големи размери.
„**” ЕООД
гр.София се представлявано по документи от свидетеля П.Й., едноличен собственик
на капитала Последният е категоричен в
показанията си, че никога не е извършвал търговска дейност, не е сключвал
търговски сделки, не познава дружество „****” ООД гр.****. Не е издавал
въпросните фактури. Не ги е виждал. Не познава почерка в тях.
На ..2009г. по
електронен път била подадена СД по ЗДДС, вх. № 16001341810/14.08.2009г. за
данъчен период месец юли 2009г. от името на „****” ООД гр.****, в която подсъдимият К. потвърдил
неистина относно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит в
раздел „Б” от декларацията, като с представените за осчетоводяване данъчни
фактури била вписана сумата 47 650.32 лева - начислен ДДС с право на пълен
данъчен кредит, а действително установеният бил 95.62 лева, което довело до
промяна в резултата за периода, като в раздел „В” била вписана сумата - ДДС за
възстановяване в размер на 47 216.52 лева и в раздел „Д” - процедура по
чл.92, ал.3 от ЗДДС в размер на 47 216.52 лева, а
действително установеният бил ДДС за внасяне в размер на 338.18 лева.
По така
подадената СД, независимо от декларираните обстоятелства по реда на чл.92, ал.3
от ЗДДС, не била извършена проверка от органа по приходите. Сумата
47 216.52 лева не била възстановена, поради издадена заповед за данъчна
ревизия на „****” ООД гр.****. Впоследствие
с РА № *********/25.05.2010г. /т.4 и 5 от досъдебното производство/ бил отказан
данъчен кредит за месец юли 2009г. в размер на 47 216.52 лева /т.1,л.298
от досъдебното производство/.
Свидетелката
Т. уведомила свидетеля Н. за проверката от ТД на НАП гр.**** по повод процедурата
за възстановяване на данъчен кредит за данъчен период месец май 2009г. Така последният
разбрал, че оборотите на „****” ООД гр.**** се увеличили изведнъж и била налице
сума за възстановяване. Преценил, че не било редно да получи тази сума, тъй
като бил нарушен принципът в дейността на дружеството данъчният резултат да са
суми за внасяне, а не за възстановяване. Било несвойствено да се получи този
резултат при липса на такова производство, както и на продажби. Изтеглил възстановената сума от
58 745.18 лева от обслужващата банка и я предал на подсъдимия К.. Решили
да му продаде дяловете си в дружеството, което направили с договор от 07.08.2009г.
/л.410 от съд.дело/.
С удостоверение от 10.08.2009г. на Агенцията по вписвания били вписани
промени в регистрацията, а именно освобождаване на свидетеля Н. като
управител и вписване на нов управител и представляващ дружеството – подсъдимия С.В.К..
Адресът за кореспонденция на дружеството бил сменен на гр.****
, ул.”С.З.” № 20 бл.52, вх.А, ет.4, ап.13.
Свидетелят
Н. сочи в показанията си, че не е упълномощавал подсъдимия да извършва
търговска дейност от името на „****” ООД гр.****. Дружеството не се е
занимавало със сделки с предмет ел.материали. Не е сключвало договори с чужди
контрагенти. Не е изнасяло продукция в чужбина. Не е имало ВОД. Не е ползвало
услугите на транспортни фирми. Свидетелят Н. е категоричен, че не му е било
известно съдържанието на отчетните регистри и СД. Не е имал информация за
данъчния резултат за данъчните периоди. Въпросните фактури не са му известни,
както и „***” ЕООД, „**” ЕООД, „***” ЕООД
гр.К.. Няма негов подпис при тях. Не познава предявените му договори
на „****” ООД гр.**** с чужди партньори. Последните също.
Не ги е подписвал. Печатът за продавач е на ООД. Не е имало случай да предава
фактури на подсъдимия, които последният да предостави на свидетелката Т..
Описаните
по-горе данъчни фактури с посочени издатели „***” ЕООД /на обща стойност 512 064.40
лева/ и „**” ЕООД /на обща стойност 237 773.42
лева/ били включени като разход в подадената годишна данъчна декларация /ГДД/
по ЗКПО за финансовата 2009г.
Съгласно
чл.92 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ на 11.03.2010г. подсъдимият
К., в качеството му на управител на „****” ОДД
гр.****, подал в ТД на НАП гр.**** ГДД за финансовата 2009г. с вх. №
3144/11.03.2010г., с която избегнал плащането на данъчни задължения в особено
големи размери - 74 983.78 лева.
В ГДД
подсъдимият декларирал общо разходи в размер на 758 826.95 лева, включвайки
горните данъчни фактури с издатели „***” ЕООД и „**” ЕООД на обща стойност 749 837.82
лева, при действително установени в размер на 8 989.13 лева. Това довело
до промяна в счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване, като
декларирал положителен финансов резултат в размер на 128 619.24 лева.
Същият след преобразуване е показан като данъчна печалба от 128 602.28
лева и полагащ се корпоративен данък в
размер на 12 860.23 лева, при данъчна ставка на корпоративния данък 10 на сто съгласно
чл.20 от ЗКПО. В случая действително установеният положителен финансов резултат
е в размер на 878 440.01 лева и полагащият се корпоративен данък е 87 844.01
лева. Разликата от 74 983.78 лева се явяват избегнатите от подсъдимия данъчни
задължения.
Дейността
по ЗДДС на „****” ООД гр.**** станала
предмет на данъчна ревизия, която обхванала периода 18.11.2008г. - 31.07.2009г.
Била извършена от свидетелките П.Д. и В.С., инспектори по приходите в ТД на НАП
гр.****. Приключила с ревизионен акт № *********/25.05.2010г. /т.4 и 5 от
досъдебното производство/. Той бил връчен на 25.05.2010г. на подсъдимия К. и
влязъл в сила в законоустановения срок /т.1, л.140 от досъдебното
производство/.
В хода
на ревизионното производство инспекторите по приходите, след извършена насрещна
проверка на доставчика „***” ЕООД и представените документи от управителя П.М.,
установили, че въпросните 13 броя фактури, отразени в дневниците за покупки и
СД по ЗДДС за данъчни периоди месец май и юни 2009г. на „****” ООД гр.****, не били издадени от посочения доставчик,
не били включени в дневниците му за продажби и СД, поради което на основание
чл.70, ал.5 от ЗДДС отказали правото на приспадане на данъчен кредит в размер
на 102 412.68 лева по тях.
Насрещна
проверка била извършена и на другия
доставчик „**” ЕООД относно четири броя данъчни фактури за периода месец юли
2009г. Било установено, че визираните фактури не били отразени в дневника за продажби на ЕООД
за този данъчен период. Било прието, че не е налице реално извършване на доставка, поради което не е настъпило данъчно
събитие и не е налице доставка на стоки по смисъла на ЗДДС. Отказано било правото
на приспадане на данъчен кредит в размер на 47 554.70 лева по тях.
В хода
на ревизионното производство било констатирано, че по така декларираните
доставки с право на пълен данъчен кредит от „***” ЕООД и от „****” ЕООД, „****” ООД гр.**** декларирало продажби – ВОД
/вътреобщностни додставки/ към „Г. А.Е” Г., „И.е. Р.” Р., „**” ООД Г. и „К. Р.” Г.. След извършените проверки данъчните
органи приели, че не е налице ВОД на стоки по смисъла на ЗДДС.
Договори
с горните чужди партньори подсъдимият К. предоставил на свидетелката Т. при
счетоводното обработване на документите.
От
заключението на съдебносчетоводната експертиза
/т.1,л.226-229 от досъдебното производство/ се установява, че ползваният
данъчен кредит от „****” ООД гр.**** за
месец май и юни 2009г. по фактури с издател „***” ЕООД е в общ размер на
102 412.88 лева, а ползваният данъчен кредит за месец юли 2009г. по
фактури с издател „**” ЕООД е 47 554.68 лева или общо 149 967.56 лева.
Според
заключението на допълнителната съдебносчетоводна експертиза /т.1,л.237-239 от досъдебното производство/ дължимият
корпоративен данък по ЗКПО за финансовата 2009г. от „****” ООД гр.**** е в размер на 87 844.01 лева.
Видно
от заключението на
съдебнографическата експертиза /т.1,л.303-310 от досъдебното производство/ подписите
за продавач в договорите за международна покупко-продажба на „****” ООД гр.****
с чуждестранните партньори не са изпълнени от подсъдимия К. и свидетеля Н..
Ръкописният текст във фактурите с издател „***” ЕООД и „**” ЕООД са изпълнени
от едно и също лице. Не са изпълнени от подсъдимия К..
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица, тъй като са изготвени компетентно,
професионално, с необходимите познания и опит в съответните области. Не са и
оспорени от страните.
Съдът възприема
изцяло показанията на свидетелите В.С., П.Д., М.Т., П.М., П.Й., Г.И., Н.П., П.В., Г. Д., Е.Ц., А.Я., Т.Н., Г.Г., Й.З., Л.С., Б. А., Г.М., тъй като са
обективни, логични и последователни. Не
са противоречиви по-между си и с останалите доказателства по делото.
Относно
тези на свидетеля Н. съдът счита, че те не се дискредитират от факта, че не е
изтеглил възстановената сума наведнъж, както твърди, а на два пъти, в два
последователни дни. Това несъответствие следва да се отдаде на изминалото време
и липсата на спомени у този свидетел относно техническото теглене на парите.
Той не си спомня дали писмено или по телефона е заявил пред банката операцията, в какъв срок тя е изпълнила
заявката.
При
преценка обясненията на подсъдимия К. трябва да се отчете, че те са не само
доказателствено средство, но и средство за защита. Ето защо съдът дава вяра
само на тази част от тях, която не е в противоречие с другите доказателства по
делото.
Обясненията му, че е бил
представен в кантората на свидетелката Т. от свидетеля Н., който ги запознал
през 2006-2007г., се опровергават от показанията на последния. Не намират опора
и в тези на свидетелката Т., според които свидетелят Н. й се е представил и
сключили договор, като й казал, че документите ще се предоставят от подсъдимия
и по този въпрос ще контактува с него. При внимателен прочит на показанията на
свидетелката Т. може да се направи извод, че тя се е познавала с подсъдимия К. преди
да се запознае със свидетеля Н.. Още повече, че е обслужвала счетоводно и „****”
ООД гр.****, представлявано от
подсъдимия.
Не
следва да се кредитират обясненията на последния и в частта им относно
причините, поради които се е стигнало до
продажба на дяловете на свидетеля Н. в „****” ООД гр.**** на него, че не
е получил възстановената сума по ДДС, че не е знаел за визираните фактури, за
тяхното съдържание и предмет, че фактурите са били оставяни в офиса от
свидетеля Н., че само ги е носил, че не е бил насяно със счетоводната отчетност на ООД. Те са в противоречие с показанията на
свидетеля Н.. Съдът намира, че трябва да се даде вяра на показанията на същия
не само защото той носи наказателна отговорност за твърденията си, но и защото се
подкрепят от тези на свидетелката Т.. Тя е категорична, че е контактувала с
подсъдимия К. относно
счетоводното обслужване на ООД. Той не само й е предавал всички документи,
подлежащи на осчетоводяване, но с него е общувала при изготвяне на дневниците за
покупки и за продажби, СД. Него е уведомявала за тяхното съдържание, за
получения данъчен резултат по СД. Подсъдимият й е казвал кога е предал всички
фактури или има още за предаване с оглед изготвяне на аналитичните регистри и
СД. Според нея той е изготвял част от счетоводната документация.
Твърденията
на подсъдимия К., че
свидетелката Т. е обслужвала и други фирми на свидетеля Н., че е носил техни документи,
не намират опора в показанията на двамата свидетели.
Соченото
от подсъдимия, че не знае свидетелката Т. да е изисквала допълнително документи, че свидетелят Н. й
е плащал, се опровергава от последната.
Обясненията на подсъдимия К., че не знае свидетелката
Т. на кого е представяла дневниците за покупки и продажби и СД по ЗДДС, че не е
бил запознат с данъчния резултат, не се е интересувал, е в противоречие с
показанията на свидетелката Т.. Видно от тези на свидетелката З. подсъдимият е
контактувал с нея и е представял необходимите документи в хода на проверката за
възстановяване на данъчния кредит за месец май 2009г.
Заявеното
от подсъдимия К., че не
е знаел за ВОД се опровергават от свидетелката Т.. Той й е предоставил цялата
необходима документация при осчетоводяване на фактурите, включително и въпросните
договори.
Твърденията
му, че в ГДД са отразени обстоятелства, за които не той има отношение, а
свидетелят Н., влизат в противоречие с други, че по време на ревизията разбрал,
че по въпросните фактури няма реални доставки. Тя е започнала през август 2009г.
Като
израз на правото му на защита следва да се разглежда и опитът му да се оневини
относно подадената от него ГДД по ЗКПО.
Описаната фактическа обстановка
се установява по безспорен и категоричен начин частично от обясненията на
подсъдимия К., от показанията на свидетелите В.С., П.Д., М.Т., П.М., П.Й., Г.И., Н.П., П.В., Г. Д., Е.Ц.,
А.Я., Т.Н., Г.Г., Й. З., Л.С., Б. А., Г.М.,
от заключенията на съдебносчетоводните и съдебнографическата експертизи,
от протоколите за вземане на образци за сравнително изследване, от приложените
по делото писмени доказателства – уведомление от ТД на НАП гр.**** /т.1,л.7-14 от дп/, фирмено досие
/т.1,л.56-57,274-283 от дп/, справка от ТД на НАП гр.**** /т.1,л.140,298 от дп/, фактури,
товарителници /т.1,л.163-169 от дп/, АПВ /т.1,л.242-251 от дп/, справка за съдимост
с бюлетини/т.1,л.286-287 от дп, л.24-29,116-117,339-344,384-385 от съд.дело/, протоколи
за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, дневници за продажби и покупки /т.2,л.4-30
от дп/, договори /т.2,л.31-39,138-146 от дп/, фактури /т.2,л.40-42,104,107-110,135
от дп/, фактури /т.2,л.70-96,117-134 от дп/, товарителници /т.2,л.64-66 от дп/,
документи /т.2 от дп/, справка от сектор „ПП” при ОД на МВР гр.**** /т.3,л.8 от дп, л.134 от сд/, удостоверение
от АВ, нот.актове, възбрани /т.3,л.10-29 от дп/, характеристична справка
/т.3,л.31 от дп/, РА № *********/25.05.2010г. с приложения /т.4 и 5 от дп/, СД
с приложения за „****” ООД
гр.**** /л.192-222 от сд/, информация от „Търговска банка Д” АД /л.253,256-257
от сд/, СД с приложения за „****”
ООД гр.****/л.258-274 от сд/, справка от ТД на
НАП гр.**** /л.327 от сд/, препис-извлечение
от акт за смърт /л.334 от сд/, дружествени договори с приложения /л.395-410 от
сд/.
При така установената по делото
безспорна фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият К. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.256, ал.2, пр.3 вр. ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че през периода 02.06.2009г. -
14.08.2009г. в гр.****, при условията на продължавано престъпление, като
посредствен извършител чрез Т.Н.Н., управител на „****” ООД, чрез използване на
документи с невярно съдържание - справки-декларации за данък върху добавената
стойност /СД/, които се изискват по силата на чл.125, ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ „За всеки данъчен период регистрираното лице
подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по
чл.124”, подадени пред Национална агенция по приходите, Териториална дирекция
гр.**** /ТД на НАП/, е получил за „****”
ООД от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери –
149 115.11 лева, както следва:
на 02.06.2009г. в гр.**** чрез
използване на документ с невярно съдържание - СД по ЗДДС, вх. № 16001290387 от
02.06.2009г. за данъчен период м.май 2009г., подадена пред ТД на НАП гр.**** е
потвърдил неистина относно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен
кредит в раздел „Б” от декларацията, като е декларирал размер от 60 027.28
лева, а действително установеният е 166.60 лева и е променил резултата за
периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 59
466.49 лева и в раздел „Д” е декларирал процедура по чл.92, ал.3 от ЗДДС в размер
на 59 466.49 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер
на 394.19 лева, в резултат на което е получил за „****” ООД от държавния бюджет
неследваща се парична сума в особено големи размери – 59 466.49 лева, възстановена с АПВ №
911756/02.07.2009г.;
на 11.07.2009г. в гр.**** чрез
използване на документ с невярно съдържание - СД по ЗДДС, вх. № 16001315923 от
11.07.2009г. за данъчен период м. юни 2009г., подадена пред ТД на НАП гр.**** е
потвърдил неистина относно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен
кредит в раздел „Б” от декларацията, като е декларирал размер от 42 735.12
лева, а действително установеният е 183.12 лева и е променил резултата за
периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на
42 432.10 лева и в раздел „Д” е декларирал процедура по чл.92, ал.3 от ЗДДС в размер на 42 432.10 лева, а действително установеният е ДДС за
внасяне в размер на 119.90 лева, в резултат на което е направил опит да получи
за „****” ООД от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи
размери – 42 432.10 лева, като деянието е останало недовършено по
независещи от него причини;
на 14.08.2009г. в гр.**** чрез
използване на документ с невярно съдържание - СД по ЗДДС, вх. № 16001341810 от
14.08.2009г. за данъчен период м. юли 2009г., подадена пред ТД на НАП гр. ****
е потвърдил неистина относно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен
кредит в раздел „Б” от декларацията, като е декларирал размер от 47 650.32
лева, а действително установеният е 95.62 лева и е променил резултата за
периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на
47 216.52 лева и в раздел „Д” е декларирал процедура по чл.92, ал.3 от ЗДДС в размер на 47 216. 52 лева, а действително установеният е ДДС за
внасяне в размер на 338.18 лева, в резултат на което е направил опит да получи
за „****” ООД от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи
размери – 47 216.52 лева, като деянието е останало недовършено по
независещи от него причини.
Подсъдимият е субект на деянието,
въпреки че към инкриминирания период управител на „****” ООД гр.**** е бил свидетелят Н., от чието име са
се подавали СД по ЗДДС. Чрез последния той
е действал под формата на посредствено извършителство.
Според правната теория и съдебната
практика при посредственото извършителство може да се ползва и пълнолетно наказателноотговорно
лице. Разграничителният критерий в случая между извършител и посредствен
извършител е субективната представа в
съзнанието на такова лице относно съставомерните елементи на извършеното
престъпление. Когато едно лице формално извършва действия, които запълват
състава на престъпление, но то не съзнава, че в обективната действителност тези
факти са се осъществили по определен начин, у него липсва съзнание за тяхната съставомерност.
В случая свидетелят Н. не е
знаел, че подсъдимият К. е предал на свидетелката Т. за включване в аналитичните
регистри и СД по ЗДДС фактури с посочен доставчик „***” ЕООД
и „**” ЕООД, които са фиктивни, както и че тези „безстокови”фактури са били
отразени. В представното съдържание на
свидетеля Н. е съществувало убеждението, че подсъдимият предава за осчетоводяване
документи само за реални сделки и в отчетните регистри и СД по ЗДДС намират
отражение само такива. Обективните основания за тази субективна увереност са били
оборотите в рамките на около 5 000 лева и спазване принципа данъчният
резултат да са суми за внасяне, а не за възстановяване, тъй като той
съответствал на търговската дейност на ООД. Налице е незнание у свидетеля Н. на
фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението по
чл.256 от НК. Това изключва интелектуалния
елемент на умисъла в поведението му. В подкрепа на този извод е и последващото
му поведение - прекратяване на участието му в ООД, след като разбрал за
възстановения данъчен кредит.
По този
начин подсъдимият е
потвърдил неистина в изискуемите по закон декларации съгласно чл.125 от ЗДДС относно
данъчната основа за получените доставки. Променил е данъчния резултат за периодите,
като е декларирал ДДС за приспадане в размер по-висок от действителния и е редуцирал
дължимия данък. В СД са били включени фактури за недействителни доставки. С това се е целяло да се
промени съотношението между начисления данък от регистрираното лице и данъчният
кредит така, че резултатът за данъчния период да представлява данък за
възстановяване, а не данък за внасяне или да се намали последния. Използването
на СД с невярно
съдържание е имало за цел да се получи от държавния бюджет неследваща се
парична сума.
В СД за данъчни периоди май-юли
2009г. подсъдимият К. е включил фактури за получени доставки от „***” ЕООД и „**”
ЕООД, без да са били налице сделки. С това е искал да бъде признат и приспаднат
данъчен кредит за начислен ДДС. В случая не е било налице данъчно събитие –
доставка на стоки и услуги, извършена от данъчнозадължени лица по ЗДДС, тъй като фактурите са безстокови /фиктивни/ и по тях
липсва продаване. Лъжливото документиране на СД е в причинна връзка с
получаването на неследваща се сума от фиска.
Налице е усложнена форма на престъпна дейност продължавано престъпление,
тъй като деянията осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващото е продължение на предшестващото от обективна и
субективна страна. Някои от тях са довършени, други представляват опит. Тъй
като последните не се отразяват значително върху характера на цялостната
престъпна дейност, следва да се приеме, че се касае за довършено престъпление.
То е по-тежко квалифицирано поради размера на получените
неследващи се парични суми от държавния бюджет. Те са в особено големи размери с оглед разпоредбата на чл.93, т.14 от НК - общо в размер на 149 115.11 лева.
От субективна
страна престъплението е извършено при
пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият К. е
съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици е искал настъпването им. Съзнавал е, че действа
при посредствено извършителство чрез свидетеля Н., че поведението му се
изразява в използване на документи с невярно съдържание и има за резултат получаване
на неследваща се парична сума в
особено големи размери от държавния бюджет, като е целял
точно това.
При така установената по делото безспорна фактическа обстановка, съдът
счита, че подсъдимият К. е осъществил от
обективна страна състава на
престъпление по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.2 от НК, за това, че на 11.03.2010г. в гр.****, в
качеството му на управител на „****” ООД, е избегнал плащането на данъчни
задължения в особено големи размери – 74 983.78 лева, като е потвърдил
неистина в писмена декларация, която се изисква по силата на закон /чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък/ за
финансовата 2009г. за удостоверяване истинността на някои обстоятелства в ГДД
по ЗКПО с вх.№ 3144/11.03.2010г.,
подадена пред ТД на НАП гр.****, като е декларирал общо разходи в размер на
758 826.95 лева, при действително установени в размер на 8 989.13
лева, което е довело до промяна в счетоводния финансов резултат за данъчно
преобразуване, като е декларирал положителен финансов резултат в размер на
128 619.24 и полагащ се корпоративен данък в размер на 12 860.23 лева при действително установен
положителен финансов резултат в размер на 878 440.01 лева и полагащ се
корпоративен данък в размер на 87 844.01 лева.
Подсъдимият е субект на деянието, тъй като е бил управител и е
представлявал „****” ООД гр.**** към март 2010г.
При подаването на ГДД е потвърдил неистина в изискуема по закон декларация
съгласно чл.92 от ЗКПО относно данъчния финансов резултат и дължимия годишен
корпоративен данък. Декларирал е повече разходи от действително направените.
Така е променил счетоводния финансов резултат и е заявил по-малък положителен
финансов резултат от реалния, което е довело до по-нисък корпоративен данък. С недеклариране
на разликата от 74 983.78 лева е избегнал плащането на дължимите данъчни
задължения, които са в особено големи размери по смисъла на чл.93, т.14 от НК. Деянието е по-тежко квалифицирано поради размера на укритите данъчни задължения.
От субективна
страна престъплението е извършено при
пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият К. е
съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици е искал настъпването им.
При така установената правна
квалификация на извършените престъпни деяния, както и като се съобрази с тяхната обществена опасност и тази
на дееца, съдът счита, че за постигане целите на наказанието, на подсъдимия К. следва
да се наложат наказания, определени при условията на чл.54, ал.1 от НК при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива съдът взема
предвид семейното му положение и трудовата заетост. Отегчаващо такова са предишните му осъждания.
При така отчетените смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, съдът намира, че най-справедливо е на подсъдимия К. да
се наложат следните наказания:
- за
престъплението по чл.256,
ал.2, пр.3 вр. ал.1, пр.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК - четири
години лишаване от свобода и лишаване от
право да упражнява търговска
дейност за срок от шест години
- за престъплението по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.2 от НК - четири години лишаване от свобода.
Подсъдимият К. е извършил двете деяния, за
които е признат за виновен, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и
да е от тях. Те се намират в условията на реална съвкупност. На основание чл. 23, ал. 1 от НК от
определените му за всяко едно от престъпленията наказания, налага най-тежкото
от тях в размер на четири години лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал.2 от НК
към така наложеното общо най-тежко наказание в размер на четири години лишаване
от свобода, се присъединява и наказанието лишаване от право да упражнява
търговска дейност за срок от шест години.
Съдът не налага кумулативно предвидената
санкция конфискация за двете деяния, тъй като подсъдимият не притежава налично имущество.
На основание чл.61, т.2 вр.
чл.60, ал.1 от ЗИНЗС така наложеното наказание в размер на четири години
лишаване от свобода подсъдимият следва да изтърпи при първоначален „строг”
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.25, ал.1 вр.
чл.23, ал.1 от НК трябва да се групират наказанията, наложени на подсъдимия К.
с присъда № 134/09.05.2006г., постановена по НОХД № 907/2005г. по описа на ПРС,
влязла в сила на 22.11.2006г., лишаване от свобода в размер на три години, с
присъда № 20/18.03.2009г., постановена по НОХД № 44/2009г. по описа на Районен
съд гр.Карлово, влязла в сила на 03.04.2009г., лишаване от свобода в размер на 11
месеца и с определение № 77/21.01.2010г., постановено по НОХД № 268/2010г. по
описа на ПРС, влязло в сила на 21.01.2010г., глоба в размер на 850 лева, като му се наложи едно общо най-тежко
наказание в размер на три години
лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК
към така наложеното общо най-тежко наказание в размер на три години лишаване от
свобода, се присъединява и наказанието глоба в размер на 850 /осемстотин и
петдесет/ лева.
На основание чл.61, т.2 вр.
чл.60, ал.1 от ЗИНЗС така наложеното наказание в размер на три години лишаване
от свобода подсъдимият следва да изтърпи при първоначален „строг” режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Причини за извършване на престъплението от подсъдимия К. са незачитане на
установения финансов ред, стремежа за облагодетелстване по неправомерен начин.
Подсъдимият следва да заплати по полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ****ски окръжен съд сумата от 832 /осемстотин тридесет и два/, лева
направени разноски по делото.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: