№ 12775
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря В.Т.Е.
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110173748 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „*************” ЕАД
срещу Ч. М. П., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и
сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца
за сумата в общ размер на 7143,14 лева – главница, от която сумата 7120,54 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., и сумата 22,60 лева, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1610,15 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 31.08.2018 г. до 05.08.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът Ч. М. П. бил клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни
актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*************“ ЕАД на потребители в
гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на *******орите
на „*************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от
11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил определен 45-дневен срок за
заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след
изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответникът ползвал доставената от ищеца
топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно:
1
******************************, с абонатен № *********, през периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2019 г., но не бил заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в
сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „************” ЕООД. През
отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края
били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени
изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.09.2021 г. по ч. гр. д. № 50577 по
описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите
искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Ч. М. П. за отговор,
като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата. Ответникът оспорва изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани. Възразява, че приложеният към
исковата молба протокол от общото събрание на етажните собственици не бил заверен
нотариално, каквото било законовото изискване. Оспорва показанията на общия топломер в
сградата – етажна собственост и размера на начислените суми за топлинна енергия за
процесния имот. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на част от вземанията. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът „*************” ЕАД, редовно призован, се представлява
от юрк. Първанов. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на
устните състезания юрк. Маноилова моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявените искове. Дори да се приемело, че протоколът от общото събрание на етажните
собственици не бил подписан от ответника, това не опорочавало взетото решение за
сключване на договор с „************“ ЕООД. Посоченото дружество имало право да
сключва договор с подизпълнител, което било направено. Претендира направените по
делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът Ч. М. П., редовно призован, се явява лично.
Ответникът поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания изразява
становище, че по делото било доказано единствено сключването на договор за извършване
на услугата дялово разпределение с „************“ ЕООД, което дружество обаче заявило,
че няма нищо общо с процесния имот. А с „*******“ ЕООД нямало сключен договор, поради
2
което посоченото дружество нямало право да извършва услугата дялово разпределение.
Оспорва претендираните от ищеца разноски.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията,
ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия, дейности по
третиране на отпадъци и други дейности, обслужващи основните.
Ответникът не оспорва, че е бил собственик на процесния имот през исковия период,
поради което посоченото обстоятелство е отделено от съда като ненуждаещо се от
доказване.
Не се оспорва и обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се
намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало
ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От
приложените по делото Договор № 313 от 11.09.2002 г., сключен между „************“
ЕООД и етажната собственост, и протокол от 22.05.2002 г. от общото събрание на етажните
собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяване на сградата на
*******************
Видно от протокол от 22.05.2002 г., общото събрание на етажните собственици в
сградата на ********* взело решение за сключване на договор с „************” ЕООД за
извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и
индивидуални сметки (т. нар. услуга „топлинно счетоводство”). В изготвения като
приложение към посочения протокол списък на етажните собственици, за процесния
апартамент били отбелязани 5 броя радиатори, 5 броя разпределители и 5 броя термостатни
вентили, като списъкът съдържа подпис за праводателя на ответника. Обстоятелството, че
положените подписи не са изпълнени от самия Ч. П., се потвърждава от приетото от съда и
неоспорено от страните заключение на съдебно-графическата експертиза. Съдът намира, че
заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно
неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 11.09.2002 г. бил подписан
договор № 313/11.09.2002 г. между етажната собственост в *********, в качеството на
възложител, и „************” ЕООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който
възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши доставка и монтаж на
термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на
топлинна енергия, както и индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия
и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването
на обща и индивидуални сметки. С молба от 03.10.2023 г. „************“ ЕООД е заявило,
3
че не е извършвало услугата дялово разпределение през исковия период по отношение на
топлоснабдения имот на ответника с абонатен № ******.
С договор № Д-О-67/03.06.2020 г. ищецът възложил на „************“ ЕООД
извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от
договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.
Видно от представени по делото от „*******“ ЕООД 2 броя индивидуални справки за
отопление и топла вода за периодите 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. и 01.05.2018 г. – 30.04.2019
г. и да протокола за неосигурен достъп до процесния имот от 28.04.2018 г. и от 07.05.2019 г.,
за процесния имот била начислявана топлинна енергия за отопление за 5 броя отоплителни
тела по максимална оценка по мощност, за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване на база поради липса на монтирани водомери.
Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „*************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на *******орите на „*************“
ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По
делото няма данни ответникът да е изразил несъгласие с тях и да е предложил на
топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в
подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ).
Следователно, приложените по делото общи условия влезли в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на
„*************” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия клиентите били
длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на
изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите
имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След
изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово
компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите
условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.
Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда, но е оспорено от ответника. Същото е изготвено след
запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото
лице от ищеца и от „*******“ ЕООД. От заключението се установява, че за периода от
01.07.2017 г. до 30.04.2019 г. в сградата в режим на етажна собственост била постъпила
топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в ежемесечни количества,
съгласно представена от ищеца справка за показанията на общия топломер в абонатната
4
станция. Топлинна енергия се измервала в кВтч, като данните от общия топломер били
отчитани към 0,00 часа на първо число на месеца съгласно правилата. От отчетените
стойности били приспаднати т. нар. „технологичните разходи“ или „загуби в абонатната
станция”, тъй като същите били за сметка на ищцовото дружество. Установено е, че
размерът на технологичните разходи е съответстващ на нормативните изисквания. За
разликата били издадени фактури за всеки месец и същата следвало да се заплати от
потребителя. Вещото лице установило по представените от „*******“ ЕООД формуляри за
отчет, че в процесния апартамент се разпределяла топлинна енергия за отопление по
максимална оценка за 5 броя отоплителни тела съгласно т. 6.5 от приложението към чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.) поради неосигурения достъп до
имота, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване на база при норма за
разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие поради
липса на монтирани водомери на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 и ал. 4, т. 2, б. „б“ от Наредба №
16-334 за топлоснабдяването (отм.). Вещото лице установило, че топлинната енергия за
сградна инсталация била изчислена съгласно методиката, определена в т. 6.1.1. от
приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.) и в
зависимост от пълния отопляем обем на процесния имот – 238 куб. м. За исковия период от
ищеца ежемесечно били изготвяни фактури за дължимите суми за доставената топлинна
енергия по прогнозни данни за потребление, като общата сума по фактури в размер на
6537,06 лева не включвала просрочени суми от предходни периоди. Изравняването на
сумите от „*******“ ЕООД за абонатен № ****** било извършено съгласно действащите
през съответния период цени на топлинната енергия и възлизало общо на 583,51 лева (за
доплащане) за целия исков период. За периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г. начислените
суми по фактури били в общ размер на 3477,13 лева, а сумата за изравнение била в размер
на 646,38 лева (за доплащане). Вещото лице установило, че сумата за топлинна енергия за
имота на ответника била определена съгласно изискванията на действащата нормативна
уредба и актуални цени на топлинната енергия за периода. Измерването на потребеното
количество топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост през процесния
период било извършвано от общ топломер за търговски цели. Общият топломер в
абонатната станция бил обект на метрологичен контрол и периодични проверки от
лицензирани лаборатории през м. 07.2015 г., м. 08.2017 г. и м. 09.2021 г., като било
установено, че същият е технически годен. Съдът намира, че заключението на вещото лице е
пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което
го възприема изцяло.
Допусната е по искане на ищеца и съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда, но е оспорено от ответника. От същото се установява, че няма
данни за извършени от ответника плащания на претендираните от ищеца суми. Общата
стойност на изравнителните сметки за процесния период била в размер на 583,51 лева и
представлявала сума за доплащане. Вещото лице установило, че от изравнителните сметки
нямало погасени задължения на ответника извън процесния период. Стойността на
потребената топлинна енергия за процесния период с включени изравнителни сметки
5
възлизала на 7120,54 лева, а таксите за дялово разпределение били в размер на 22,60 лева.
Вещото лице изчислило, че законната лихва върху претендираната главница, считано от
първия ден след срока за плащане на всяко задължение до 05.08.2021 г., била в размер на
1604,48 лева – върху сумата за топлинна енергия и 5,67 лева – върху сумата за дялово
разпределение. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и
не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от
разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.), Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), и Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „*************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на *******орите на „*************“
ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ:
Ответникът не оспорва, че е собственик на процесното жилище и е притежавал правото
на собственост през исковия период. Основното възражение, направено в отговора на
исковата молба и поддържано в хода на производството, касае основателността и
редовността на извършеното дялово разпределение и дължимостта на претендираните суми.
В тази връзка следва да бъде посочено следното. Съгласно чл. 139, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или
от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. А разпоредбата на чл. 139б ЗЕ предвижда, че клиентите
в сграда - етажна собственост избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за
извършване на услугата дялово разпределение (ал. 1). Изборът по ал. 1 се извършва с
писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в
сградата - етажна собственост (ал. 2). В настоящия случай законовите изисквания са били
изпълнени по отношение на „************“ ЕООД, което дружество е било избрано от
собствениците в сградата на *************** да извършва услугата дялово разпределение.
Но от постъпила по делото молба от 03.10.2023 г. се установява, че „************“ ЕООД
не е извършвало услугата дялово разпределение през исковия период по отношение на
топлоснабдения имот на ответника с абонатен № ******. С допълнителна молба ищецът
заяви, че тази услуга била извършвана от „*******“ ЕООД, но по делото не бяха
представени доказателства, установяващи избора на тази фирма за дялово разпределение от
6
собствениците в процесната сграда и сключването на договор с нея за разпределението на
постъпващата топлинна енергия между отделните обекти. Неподкрепени от събрания по
делото доказателствен материал останаха и твърденията на процесуалния представител на
ищцовото дружество, че „************“ ЕООД сключил договор с подизпълнител за
извършване на услугата дялово разпределение.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за
определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи
по несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен
състав намира, че в случая ищецът не представи никакви доказателства, още по-малко
несъмнени такива за наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и
„*******“ ЕООД, както и между последното и етажната собственост на ***************,
въпреки че с доклада по делото беше разпределено в негова доказателствена тежест
установяването на посоченото обстоятелство. При тази доказателствена съвкупност за съда
възниква правото и задължението да приложи последиците от недоказването, а именно да
приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан. Ищецът
не успя да докаже, че „*******“ ЕООД е било избрано по реда на чл. 139б ЗЕ от
собствениците на обекти в сградата – етажна собственост да извършва услугата дялово
разпределение през процесния период, поради което съдът намира, че посоченото дружество
не е разполагало с правото да прави каквото и да било разпределяне на топлинната енергия
между отделните клиенти. Направените от ответника в тази насока възражения се явяват
основателни.
Тези изводи са от съществено значение в настоящия случай, доколкото делът на
ответника от общото количество постъпила в сградата топлинна енергия е бил определен на
мощност поради неосигурен достъп съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването (отм.), вр. т. 6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334 за топлоснабдяването (отм.) и чл. 69, ал. 2, т. 2 от същата наредба. Разпоредбата на чл.
70, ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) предвижда като
основно задължение на всички клиенти да осигурят достъп до отоплителните тела и
изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие
и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща
вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Но
това задължение има за свой единствен адресат представители на топлопреносното
предприятие и/или на лицето по чл. 139б ЗЕ. По делото не беше установено „*******“
ЕООД да е лице по чл. 139б ЗЕ. В съдебната практика се приема, че когато не е осигурен
достъп за отчитане, не е необходимо да има реално потребление на доставената топлинна
енергия в сградата от съответния етажен собственик. В отношенията си с доставчика
потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител индивидуалното отчитане и
разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата - етажна собственост, е
обвързан от съставените в съответствие с нормативните изисквания от топлинния
7
счетоводител документи (вж. Решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр. д. № 6397/2013 г., IV г.
о., ВКС). Следователно, когато липсва подобно възлагане, както е в настоящия случай, нито
един от съставените от „*******“ ЕООД документи не обвързва ответника. И доколкото от
страна на ищеца не беше установено, че ответникът реално е потребил топлинната енергия,
чиято стойност се претендира в настоящото производството, то следва изводът, че Ч. П. не
дължи нейното заплащане.
Освен това настоящият съдебен състав счита, че претенцията ищеца е неоснователна и
по отношение на сумата за услугата дялово разпределение. Посочената услуга се извършва
не от „*************“ ЕАД, а от трето за спора лице без надлежно възлагане от страна на
етажните собственици. На второ място, съгласно разпоредбата на чл. 149б, ал. 3 ЗЕ в
писмения договор за продажба на топлинна енергия, сключен между доставчика и клиентите
в сграда – етажна собственост, услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на
доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на
чл. 139а ЗЕ. Следователно, ищецът няма правно основание да претендира заплащане на
стойността на тази услуга от потребителите и то в своя полза.
Тези крайни изводи водят до неоснователност на предявения иск по чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, който следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. С оглед изхода на спора
по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл.
ЗЕ и предвид обстоятелството, че искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
акцесорен на първия, то същият се явява неоснователен и също следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отношение на разноските:
Ответникът не е поискал присъждане на направените по делото разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*************” ЕАД, ЕИК ***********,
представлявано от изпълнителните *******ори П.Р.П. и М.С.Ц., със седалище и адрес на
управление гр. **********************, срещу Ч. М. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. ********************, кумулативно обективно съединени искове, както следва:
иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и
сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца
8
за сумата в общ размер на 7143,14 лева – главница, от която сумата 7120,54 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г. до следния топлоснабден имот, а именно: ******************************, с
абонатен № *********, и сумата 22,60 лева, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1610,15 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 31.08.2018 г. до 05.08.2021 г., които вземания са били
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.09.2021 г.,
издадена по ч. гр. д. № 50577 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ
гражданско отделение, 60-ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 50577 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9