№ 2635
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110216365 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на ЕТ „Д..“ с ЕИК ХХХХ срещу
Наказателно постановление № 586045-F586616/07.07.2021 г. на Л.П.Х. –
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление
на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на търговеца е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 /три
хиляди/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и несправедливост на
наложената имуществена санкция. Твърди се, че откритите в касата при
осъществяване на проверката парични средства били предназначени за
покриване на разходи от облигационноправен характер, както и текущи
такива за доставени комунални услуги. По съображения, свързани с
намалената работоспособност на извършителя, се моли за преразглеждане на
акта и постановяване на справедливо решение.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, се явява
лично. Моли за намаляване размера на наложената санкция, а в условията на
алтернативност – за отмяна на наказателното постановление. Поддържа
изложеното в жалбата по отношение предназначението на откритата парична
сума.
1
Въззиваемата страна - ТД на НАП – София, редовно призована, се
представлява от юрк. Г., който моли за потвърждение на наказателното
постановление, респективно – оставяне на жалбата без уважение, както и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, намира за
установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят ЕТ „Д..“, с ЕИК ХХХХ стопанисвал търговски обект
по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – ателие за шивашки услуги,
находящо се в гр. София, /АДРЕС/. Във връзка с дейността на стопанисвания
търговски обект дружеството имало зачислено работещо фискално
устройство в обекта от вида електронен касов апарат с фискална памет
/ЕКАФП/ модел DAISY, № на фискалното устройство DY472018 и № на
фискалната памет 36630054.
На 14.01.2021 г. в 17:00 часа служители на ЦУ на НАП – София
извършили проверка в търговския обект. Съгласно изготвения междинен
отчет от горепосоченото фискално устройство, дневният оборот бил в размер
на 00.00 лева, а фактическата наличност в касата на обекта била в размер на
242.21 лева, съгласно изготвения опис на парични средства в касата.
Установената била промяна в касовата наличност на положителна
стойност от 242.21 лв. Същата не била регистрирана във ФУ чрез функциите
„служебно изведени“ и „служебно въведени“ суми, които функции
устройството притежавало. Посочените обстоятелства били отразени в
протокол за извършена проверка от 14.01.2021 г.
Предвид това, свидетелят С.Г., на длъжност главен инспектор по
приходите в ЦУ на НАП – София приел, че е налице нарушение на чл. 33, ал.
1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, за което
съставил против едноличния търговец-въззивник АУАН №
F586616/20.01.2021 г. в присъствието на свидетеля Г.Н. и в личното
присъствие на физическото лице, притежаващо търговско качество – Р. ХР.
АНТ.. Препис от така съставения АУАН бил връчен на същата дата, видно от
инкорпорираната в акта разписка.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение от
търговеца, в което се твърди, че откритата при проверката парична сума била
предназначена за заплащане на наем на недвижимия имот, в който се
помещавало шивашкото ателие, за покриване на задължения за ток, вода и
телефонни сметки, а част от парите били оборотни-за покриване на текущи
разходи.
Въз основа на посочения АУАН, било издадено и обжалваното
Наказателно постановление № 586045-F586616/07.07.2021 г. на Началника на
отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на основание
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на търговеца е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева за нарушение
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите
2
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства, съдържащи се в показанията
на свидетеля С.Г. - актосъставител, както и въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като същите се
подкрепят от приложените по делото документи, не съдържат противоречия и
са логични и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването и на двата
административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Нарушението е установено на 20.01.2021 г., като актът за установяване
на административно нарушение и последвалото наказателно постановление
са съставени в предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени
без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално
основание.
3
По приложението на материалния закон:
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата „Извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми“.
По делото безспорно се установява, че дружеството – жалбоподател не
е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да регистрира
промяната в касовата наличност чрез посочените операции „служебно
въведени/изведени суми“. В конкретния случай фискалното устройство,
използвано в проверения търговски обект, е притежавало посочените
функции и същите са били активирани. Установената разлика между
наличните и документираните средства препятства проследяването на
паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата
за регистрация и отчетност. Касовата наличност се формира от средствата,
които са постъпили от продажби за съответния ден, средствата, с които е
започната работа в началото на деня, както и средствата, които постъпват или
излизат от касата във връзка с извършени разплащания с други търговци.
В случая се доказа, че при извършената от контролните органи проверка
фактическата касова наличност е била 242.21 лв., като сумата била
генерирана чрез въвеждане на пари в касата. В същото време, разчетената от
фискалното устройство наличност била на нулева стойност, което показва
значителна разлика между двете стойности, дължаща се на неизпълнение на
задължението на наказаното лице да отбелязва във фискалното устройство
приходящите парични средства чрез операцията „служебно въведени“ суми.
След анализ на данните по делото съдът стигна до извода, че намерените в
касата парични средства действително би могло да съставляват оборотни
такива и с тях е възможно да се оперира за нуждите на извършваната
търговска дейност, както и да служат за погасяване на текущи задължения на
търговския обект. В този смисъл изложеното от жалбоподателя от фактическа
страна би могло да се приеме за достоверно, но въпреки това
предназначението на средствата е ирелевантно за съставомерността на
извършеното деяние, тъй като с констатираното неизпълнение на задължение
за отбелязване на промени в касовата наличност от страна на жалбоподателя,
нарушението на нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 се счита за
извършено от обективна страна. Същото е формално, като за
съставомерността му не е необходимо да настъпят вредни последици.
Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС „Извън случаите по ал. 1 на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
4
санкциите по ал. 1.“
В мотивната част на атакуваното наказателно постановление
административнонаказващият орган е обосновал причините да не приложи
чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС. В хода на проверката длъжностните лица на ЦУ
на НАП са извършили контролна покупка, като са се възползвали от
предлаганите услуги на търговския обект, а именно – зашиване на джоб на
зимно яке. След заплащане на дължимата сума обаче на проверяващите не бил
издаден касов бон от намиращото се в обекта и функциониращо фискално
устройство. Това е дало основание на АНО да приеме, че нарушението на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18 в настоящия случай е довело до неотразяване на
приходи, доколкото след извършване на покупката сумата не е била
документално отразена по законоустановения ред. Поставеното в работен
режим фискално устройство в стопанисвания от жалбоподателя обект е
притежавало операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми,
поради което въвеждането на пари в касата, независимо от техния произход и
предназначение, е следвало да бъде регистрирано в паметта на ЕКАФП, тъй
като проверката на оправомощените контролни органи за правомерното
движение на парични средства от и към касата се извършва именно чрез
проследяване на въвеждането им в паметта на фискалното устройство, което е
надлежно регистрирано за тази цел.
С оглед на изложеното съдът намира, че правилно е приложена
процесната санкционна разпоредба към нарушението на разпоредбата на чл.
33, ал. 1 от Наредбата.
Настоящият състав не намира основания за квалифициране
нарушението като маловажно, доколкото обществените отношения по
регулиране на финансово-стопанската дейност имат за цел недопускане
ощетяване на фиска. Извършеното от жалбоподателя нарушение не попада в
хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, когато с
оглед липсата или незначителност на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства нарушението представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. Правонарушението е от типа
на формалните, като същото се явява довършено със самия факт на
осъществяване на изпълнителното деяние чрез бездействие – неотразяване на
промяна в касовата наличност посредством използването на функцията
„служебно въведени“ суми, с която разполага фискалното устройство, като не
предполага настъпването на съставомерен резултат. Макар и извършено за
първи път, деянието не разкрива ниска степен на обществена опасност,
доколкото нерегистрираните средства са в значителен размер спрямо
отразената стойност на реализиран оборот в търговския обект от началото на
работното му време до извършването на проверката. Същевременно,
последната е осъществена в 17:00 часа. Времевия диапазон попада в късните
часове на работния ден – време, което обичайно се приема за края на
работния процес. Извлечените от фискалното устройство резултати показват
5
нулева стойност на реализираната за деня печалба, което предвид
извършената непосредствено преди проверката контролна покупка, навежда
на извод, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на
нарушителя, е осъществено, което от своя страна е довело до неотразяване на
приходи.
Наложената на дружеството санкция е определена в минимален размер,
поради което и съгласно чл. 27 от ЗАНН съдът не може да ревизира нейния
размер.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид
обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае
неизпълнени задължения към държавата (по аргумент от чл. 83 от ЗАНН).
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклите фази на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание не са опорочени поради допуснати
съществени процесуални нарушения, а отговорността на дружеството-
жалбоподател е ангажирана правилно.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление
е законосъобразно и като такова същото следва да бъде потвърдено изцяло
като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода от делото и императивната разпоредба на чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН, жалбоподателят следва да поеме разноските на насрещната страна
за оказано ѝ от юрисконсулт възнаграждение за процесуално
представителство. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на
делото, разглеждането му в едно съдебно заседание и изслушването на един
свидетел, присъденото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
определено в минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, а именно – 80.00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 586045-
F586616/07.07.2021 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – София
в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на ЕТ „Д..“ с ЕИК
ХХХХ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 3000.00 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС.
6
ОСЪЖДА ЕТ „Д..“ да заплати на Националната агенция за приходите
сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7