Р Е Ш Е Н И Е
№ 260183
гр.Ботевград, 03.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи
съдебен състав, в публичното заседание на трети декември две хиляди и двадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Ц.П.
при
секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия
П. НАД №274 по описа за 2020 година
и
за да се произнесе,взе предвид следното
:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„***” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Д.Б., обл.С. ул.”***” №1, с управител А.Г.Д., чрез адв.В.Г.
от САК е обжалвало в законния срок наказателно постановление №*** от ***г.,
издадено от Председател на Д.А.М.Т.Н. /ДАМТН/, с което за
извършено нарушение на чл.47, ал.4 вр.
чл.47, ал.1, т.5 от Закона
за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ на основание чл.67, ал.3 от ЗЕВИ, му е
наложено административно наказание
- „имуществена санкция” в размер на 50000.00лева. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление и моли да бъде отменено изцяло, със
законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателят ***”
ООД – гр.Д.Б. се представлява от адв.В.Г.
от САК, който поддържа жалбата срещу горепосоченото
наказателно постановление и сочи твърдения за неказконосъбразност и неправилност на атакуваното НП и неспазване на реда на вземане на съответните
проби. Адв. Г. претендира за осъждане на
ДАМТН за заплащане на направените разноски от жалбоподателя.
Въззивната
страна – се представлява от юрк.И.Т., с което се иска процесното НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно и оспорва искането за разноски.
Ботевградска районна прокуратура,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира
становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съдът приема, че от приложените
по делото писмени доказателства: писмо до „***“ ООД и обратна разписка; заповед № ***г.; заповед № ***г.;
протокол № ***г.; фискален бон – 2 бр. за контролни проби; декларация за
съответствие на качеството на течните горива; приемо-предавателен протокол от ***.;
акцизен данъчен документ; копие от търговския регистър; сертификат за
акредитация от ***.; заповед № ***/***.; заявка за изпитване на течни горива № ***г.;
критерии за изпълнимост; протокол от изпитване № ***г.; експертно заключение за
съдържание на биогориво в течно гориво № ***г.; заявка за изпитване на течни
горива № ***г.; критерии за изпълнимост; заявка за изпитване на течни горива № ***г.;
критерии за изпълнимост; протокол от изпитване № ***г.; КП № ***.; писмо до управителя на „***“ООД; известие за
доставяне; покана; известие за доставяне; покана; АУАН № ***г.; разписка за
предадени/получени документи от ***г.; възражение от Атанас Груев управител на
„***“ ООД; калкулация за разходите по вземане и изпитване на проба - заверени копия и
събраните гласни доказателства -
показанията на св.Г.Г.Б.– актосъставител, св. Д.С.С. , П.Н.Д. и И.М.С. се установява следната
фактическа обстановка:
На 04.11.2019г. св. Г.Г.Б. - инспектор в отдел
„Инспекция на качеството на течните горива“ (ИКТГ) към Главна дирекция „Контрол
на качеството на течните горива“ (ГД ККТГ) при ДАМТН и неговият колега св. Д.С.С. извършили проверка в обект – бензиностанция в гр.П., бул.“***“
№14А, управляван от жалбоподателят „***” ООД - гр.Д.Б., обл.С., при която от бензиноколонка №2 с налично количество
14888л. били взети контролна и
арбитражна проби от течно гориво - автомобилен бензин A -95Н, с протокол за проверка и
вземане на проба от течно гориво № ***. При проверката било установено, че
последната доставка на горивото е в количество 10022л. по приемо-предавателен
протокол №***/***. и с Декларация за
съответствие с № ***г., издадена от „***” ООД - гр.Д.Б., за партида
№ ***в количество 3413т. След изпитване на контролна проба в
стационарната изпитвателна лаборатория за горива, смазочни материали и присадки
към ДАМТН - ГД ККТГ, гр. С., сертификат за акредитация на БСА per. № ***/ ***, валиден до 30.09.2020г. бил
издаден протокол от изпитване № ***г. На основание изготвения протокол
от изпитване в ГД ККТГ била извършена експертиза и бил изготвен Констативен протокол № ***г., съгласно който полученият резултат
за съдържание на биогориво в течното гориво - автомобилен бензин
А-95Н, се отклонявал от допустимата гранична стойност и полученият резултат от
изпитването е бил под 8.67% обемни, и в този смисъл продуктът не съответствал
на изискването на съдържание на биогориво в автомобилен бензин.
Протоколът от изпитване и
констативния протокол били изпратени на „***” ООД - гр.Д.Б..
С
писмо-покана, изх. № ***г. управителят на „***” ООД - гр.Д.Б. бил поканен да се яви за съставяне и връчване на акт за
установяване на административно нарушение (АУАН). На 13.12.2019г. в гр.С.св.Г.Б., в присъствието на св.Д.С. и на А.Д.– управител на
търговското дружество съставил
АУАН № ***г. против „***” ООД. Актосъставителят квалифицирал
деянието като нарушение на чл.47, ал.4 вр. чл.47, ал.1, т.5 от Закона за
енергията от възобновяеми източници. Акта бил връчен на управителя на дружеството – А.Д., който го подписал.
Въз основа на така извършената
проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №*** от ***г.
от Председателя
на Д.А.М.Т.Н. /ДАМТН/.
Съдът счита, че жалбата е
допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице и в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът приема, че разгледана
по същество, жалбата е основателна.
На първо място съдът намира, че АУАН и НП
са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В същото време обаче констатира, че в хода
на адм. наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на
процес. правила, а именно както в АУАН така и в НП липсват факти които в
достатъчна степен описват нарушението, за което е ангажирана адм. наказателна
отговорност, както и нарушената законова норма.
Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да се съдържа
пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните
обстоятелства, при които същото е извършено, като изрично следва да се посочат
датата и мястото на извършване на нарушението. В този смисъл, в
обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи
съставомерните признаци на нарушението.
В случая, АНО е описал нарушението, като е
посочил, че съгласно констативния протокол, издаден след извършената експертиза
е установено, че „биогоривото в течното гориво – автомобилен бензин А-95 Н се
отклонява от допустимата гранична стойност, както следва:“, след което не е
описал конкретно и точно каква именно е
тази стойност на изследваното гориво. В
атакуваното НП, АНО единствено е посочил, че в съответствие с §1, т.1 б.“б“ и
б.“в“ от ДР на ЗЕВИ, съдържанието на биогориво в автомобилен бензин е 8.29%
обемни, но не се конкретизира тези стойности отнасят ли се именно за взетите
проби от автомобилен бензин А-95Н, или е количество, което
следва да се съдържа въобще във всеки
автомобилен бензин, предвид направената връзка /в съответствие/ с
цитираните допълнителни разпоредби. В
този смисъл настоящият съдебен състав
намира, че с оглед на това, че в НП единствено по такъв начин са представени
показателите от изследването на
съдържанието на биогориво в процесните
проби, може само да се предполага, че
8.29% обемни е именно съдържанието на биогориво в иззетия от жалбоподателя бензин
А-95Н. Съдът счита, че е
недопустимо жалбоподателят или съдът да предполага изложеното в НП и какво
е смисловото съдържание на отразеното в същото при
описване на самото нарушение и съставомерните му обстоятелства, и в този смисъл
намира, че в случая е допуснато съществено процесуално нарушение на
процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното
НП.
Допуснатите в
случая процесуални нарушения са съществени и опорочават издаденото НП до
степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му.
С оглед на всичко горепосочено, съдът
приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на основанието за отмяна
разглеждането по същество е безпредметно.
Предвид изхода на спора и на осн.чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94 от
29.11.2019 г. / на „***”
ООД се дължат и следва да се заплатят разноски в производството
по делото. Претендира се заплащане на разноски за процесуално представителство
в размер на 2925, 00 лв. По делото е
представен договор за правна
защита и съдействие, в който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение
в размер на 2925, 00 лв лв. в полза
на адв. В. Г. от САК, като е
удостоверено, че същото е заплатено в брой
Съдът счита, че с оглед представените по делото доказателства и
направеното възражение срещу направеното искане за присъждане на разноски,
следва да осъди /ДАМТН/ да
заплати на „***” ООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Д.Б., обл.С.
ул.”***” №1, с управител А.Г.Д. сумата в размер на 2130,00 лв. В случая, така
определеното от съда адвокатско
възнаграждение е в минималния размер,
определен в чл.18, ал.2
и чл.7, ал.2 т.4 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното,
Д.А.М.Т.Н. /ДАМТН/ следва да заплати на „***” ООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Д.Б., обл.С.
ул.”***” №1, с управител А.Г.Д. разноски в размер на 2130,00 лв. /две хиляди сто и тридесет лева/ за осъществено
процесуално представителство в производството по а.н.дело № 274/2020г. пред Районен съд Ботевград.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №*** от ***г., издадено от
Председател на Д.А.М.Т.Н. /ДАМТН/, против „***” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Д.Б., обл.С. ул.”***” №1, с управител А.Г.Д., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА, на осн. 63, ал. 3 ЗАНН Д.А.М.Т.Н. /ДАМТН/ с адрес на управление – гр.С., бул.“***“
№*** да
заплати на „***” ООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Д.Б., обл.С.
ул.”***” №1, с управител А.Г.Д., сумата в размер на 2130,00 лв. /две хиляди сто и
тридесет лева/представляващи, сторените от него разноски в съдебното производство по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му,
пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С.ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :