РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 28.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора
КИРИЛ П. като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 137 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 114 от 08.06.2020 г., постановено по НАХД № 486/2019 г. Ловешкият районен съд, трети състав, е отменил Наказателно постановление № 1790 от 18.04.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с което на Р.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, лицензиран лесовъд, регистриран в публичния регистър с Удостоверение № 1663 от 03.05.2011 г., на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 1000 лв., за нарушение на чл. 257, ал. 2 от ЗГ, във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, като незаконосъобразно.
Недоволна от така постановеното решение е останала Регионална
дирекция по горите – Ловеч, която чрез юрк. С.Т., в законния срок е подала
касационна жалба против решението на ЛРС. Излагат се аргументи, че при издаване
на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, сочи се, че видно от всички
доказателства административното нарушение е доказано, като правната
квалификация на същото е законосъобразна. Оспорва се като неправилна преценката
на районният съд, че АУАН е издаден след тримесечния давностен срок по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН. Сочи се, че безспорно е установено, че административното
нарушение е извършено с издаване на позволителното за сеч на 17.07.2018 г., като
се сочи, че АУАН е съставен в едногодишния срок от извършването на административното
нарушение на 17.07.2018 г. и в тримесечния срок от откриването на нарушителя.
Сочи се, че през
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрк. Т., която поддържа касационната жалба. Касаторът моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Ответникът по касационната жалба Р.П.М., се явява лично и се представлява от адв. Х.И. от ЛАК, като в писмен отговор и в съдебно заседание ответникът намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на ЛРС за законосъобразно. Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение съгласно списък на разноски на л. 37 от делото
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна, като сочи, че в конкретния случай не е имало възможност АУАН да се състави по-рано. Отделно сочи, че относно срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН важи по-дългият срок.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Според мнозинството на състава жалбата е основателна.
С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 1790 от 18.04.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с което на Р.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, лицензиран лесовъд, регистриран в публичния регистър с Удостоверение № 1663 от 03.05.2011 г., на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 1000 лв., за нарушение на чл. 257, ал. 2 от ЗГ, във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
Посочената подробно в мотивите на решението на РС фактическа обстановка не се оспорва, поради което касационната инстанция не следва да я повтаря.
Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано, като е отменил наказателното постановление поради допуснато процесуално нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Районният съд е изложил мотиви, че е основателно възражението за допуснато нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, съгласно който не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Районният съд е посочил че по-дългият давностен срок е винаги субсидиарен спрямо по-краткия. При открит автор е недопустимо образуването на производство, ако не е съставен акт в тримесечния срок от извършване на нарушението. Посочил е че, сроковете започват да текат от момента, в който материално и териториално компетентният да състави акт орган установи признаците на нарушението. Нарушението се изразява в издаване на позволително за сеч при липса на предвидените в закона предпоставки и няма спор, че датата на нарушението е датата на издаване на документа, а именно 17.07.2018 година. Позволителното за сеч се издава от информационната система на ИАГ - София чрез потребителско име, регистрирано на жалбоподателя Р.М., който на база заповед на изпълнителния директор, има достъп до тази система.
Районният съд е приел, че компетентният да състави АУАН орган е имал яснота относно личността на нарушителя и деянието към датата 17.07.2018 година. Това е така, тъй като нарушението е извършено чрез електронната система именно на компетентния да издаде АУАН държавен орган. Тази система се поддържа от наказващия орган, който има назначени по места в страната служители с контролни функции. Районният съд е изложил мотиви, че липсва правно основание да бъде прието, че АНО не е знаел кой е издателят на позволителното към датата 17.07.2018 година. Няма основание да бъде прието също, че АНО не е могъл да знае, че към тази дата е извършено нарушение, изразяващо се в издаване на позволително за сеч в нарушение на законовите изисквания. В тази връзка твърдението на процесуалния представител на АНО, че с качването на позволителното за сеч в информационната система на ИАГ – София, няма как да бъде установена липсата на изискуемия договор не може да послужи като оправдание за забавата, тъй като от една страна съгласно чл. 57, т. 8 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, позволителното за сеч се обезсилва, когато е издадено в нарушение чл.52 – 56 от същата, а от друга страна на контролните органи е предоставен двудневен срок от издаване на позволителното за сеч до самото започване на сечта именно за проверка на редовността на позволителното. Следователно основните признаци на нарушението е следвало да са били ясни за АНО в тримесечният срок от извършването му, дори без полагане на процесуални усилия да търси автора или да извършва разследване на спорни обстоятелства. Сроковете по чл. 34 ал.1 и 2 от ЗАНН са давностни, в който смисъл е тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция. С изтичането на давността държавата губи възможността да реализира административнонаказателната отговорност на дееца.
Поради това районният съд е приел, че като е повдигнал административно обвинение срещу жалбоподателя М. след тримесечния срок, а именно на 12.12.2018 година за нарушение, извършено на 17.07.2018 година, АНО е нарушил материалния закон, което опорочава цялото административнонаказателно производство и представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.
Мнозинството на състава не споделя тези мотиви на РС, като намира, че административното нарушение е открито на 25.09.2018 г., след представянето в РДГ – Ловеч на досието на имота и едва от тази дата е започнал да тече 3-месечният давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който не е изтекъл към датата на съставяне на АУАН на 12.12.2018 г.
Поради това мнозинството на състава намира, че решението на ЛРС следва да бъде отменено и вместо него постановено друго решение, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.
При този изход на делото следва да бъде осъден ответника по касация на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ да заплати на Регионална дирекция по горите – Ловеч сумата от 80 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение, които са своевременно заявени в съдебно заседание на 29.09.2020 г.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 114 от 08.06.2020 г., постановено по НАХД № 486/2019 г. на Ловешкия районен съд, трети състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1790 от 18.04.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с което на Р.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, лицензиран лесовъд, регистриран в публичния регистър с Удостоверение № 1663 от 03.05.2011 г., на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 1000 лв., за нарушение на чл. 257, ал. 2 от ЗГ, във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, като законосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН Р.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Регионална дирекция по горите – Ловеч сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: