Р Е Ш Е Н И Е
Номер 07.10.2020 г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На двадесет и пети септември Година 2020
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
Секретар: Диана Борисова
като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело № 11810 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
Н.Ц.Н. излага в исковата молба, че е единствен
наследник на починалата си съпруга
Н.М.. Двамата сключили брак през 1974 г. и до смъртта й на
09.05.2019г. живели заедно
в апартамент в гр. София, ж.к. „Хиподрума“,
закупен от съпругата преди сключването на брака. Излага, че след смъртта
на съпругата си установил, че
ответникът Х.Х., който живее в същия блок,
се е обявил за собственик на
апартамента, в който ищецът живее, въз
основа на саморъчно завещание, с което починалата Н.оставя цялото си имущество на
него. Твърди, че завещанието е недействително, т.к. не е написано
саморъчно от Н.– почеркът не е нейният,
както и поради факта, че същото
няма достоверна дата – в завещанието има поставени две
дати – 03 март и 2/февруари/, след която има изписан
неразбираем текст. Моли на основание
гореизложеното съдът да прогласи нищожността
на процесното завещание.
На
следващо място, поддържа и че завещанието
е унищожаемо, т.к. към датата на
неговото съставяне Н.не е била в състояние
да формулира ясно своята воля
и да осъзнава последиците от своите действия, поради тежкото си здравословно състояние. Излага, че в последните 1-2 години, преди да
почине, Н.е била неадекватна, не познавала близките
си, често бъркала събития, почти не излизала
от вкъщи, не приемала да
ходи на лекар.
През последните няколко месеца преди смъртта си
била на легло
и трудно разбирала ставащото около нея, от време
на време не познавала близките
си – съпруга си и неговата дъщеря,
внучката, не изразявала мнение за нищо. Затова
моли съда да унищожи завещанието,
т.к. към момента на съставянето
му завещателката не е била способна
да ръководи постъпките си, поради тежкото си здравословно, психическо и физическо състояние.
Ако
завещанието не бъде признато за
нищожно, респ. унищожено, моли съда да постанови
възстановяване на запазената му част
като единствен наследник по закон
на Н.М..
С допълнителна молба е заявено
искане да бъде отменен констативен нотариален акт №33, том 125, №38787/2019г. по
описа на СВ- София, с който ответникът се е снабдил въз основа на оспореното по
делото завещание.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът подава писмен отговор, в който оспорва исковете.
Счита, че завещанието изцяло съответства на законовите изисквания – то е написано изцяло
от завещателката саморъчно, съдържа означение за дата,
както в началото, така и в края си,
няма добавки, поправки и зачерквания и е подписано от завещателя
след завещателните разпореждания. Датата –
11.03.2019г. е ясно и недвусмиследно
посочена и не е вярно твърдението, че има и друга
посочена дата. Доводите за унищожаемост
на завещанието поради тежко физическо,
здравословно и психическо състояние на завещателката
също са голословни
и неподкрепени с доказателства.
Оспорва авторството на представените от ищеца писма
и записки и счита, че от същите
не може да
се прави извод нито за
почерка на починалата, нито за нейното здравословно
състояние или неговата промяна. По отношение на
иска за възстановяване
на запазена част, счита че
ищецът не е материално легитимиран, т.к. не е приел
наследството по опис, каквото е императивното изискване на чл.30, ал.1 от ЗН. Моли всички искове
да бъдат отхвърлени.
Предявени са следните обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 42, буква „б“, вр. с чл.25, ал.1 от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание, поради това, че не е написано ръкописно от самия завещател и е означено с две различни дати, евентуално съединен с конститутивен иск с правно основание чл. 43, ал.1, б. „а“ от ЗН за унищожаване на завещанието, т.к завещателката по време на съставянето му не е била способна да завещава. Посочените искове са евентуално съединени с иск с пр. осн. чл.30 от ЗН за възстановяване на запазена част от наследството на починалата Н.М. в полза на нейния съпруг и единствен наследник по закон - Николай Н..
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа страна следното:
Установява се от
доказателствата по делото, а не се и спори между страните, че Н.П.М.е починала
на 09.05.2019г.
Съгласно представеното удостоверение за наследници, тя е оставила един наследник по закон – съпруга си Н.Ц.Н..
От приетото по
делото удостоверение за граждански брак е видно, че ищецът е бил в брак с
починалата от 28.08.1974 г.
От представения по делото нотариален акт №146, том I, дело №146/69г. на нотариус при Софийския народен съд, се установява, че на 03.02.1969г. М.е придобила чрез покупко-продажба от Софийския градски народен съвет правото на собственост върху апартамент №******, етаж 1 в ж.к. Хиподрума, гр. София.
Не се спори между
страните и че ответникът се легитимира като собственик на процесния
апартамент в ж.к. Хиподрума по силата на саморъчно завещание.
Спорът между страните е концентриран в това дали завещанието е написано и подписано от посочената като завещателка М.и дали към момента на съставянето му същата е била способна за разбира и ръководи постъпките си.
За установяване на
това дали процесното завещание е написано и подписано
от починалата по делото са изслушани първоначална и повторна съдебно-почеркови експертизи /повторната, по искане на ищцовата
страна, допусната като комплексна съдебно-графологична
и психиатрична експертиза, изготвена заедно с вещо лице - психиатър/.
Първоначалната СПЕ, изготвена от вещото лице Г.М., е категорична, че ръкописният текст в саморъчното завещание е написан, а подписът положен от Н.П.М.. За да достигне до този извод вещото лице е работило по сравнителен материал – образци от подписа на М.в документи от МВР – БДС и образци, представени по делото от страните. Сочи, че изследваният ръкописен текст в завещанието и подписа са изпълнени с ниска степен на обработеност. Наблюдават се ъгловатост и вълнообразност на овални и праволинейни елементи, скованост на движенията, изписване на по-малки и по-големи букви, сбиване на някои букви в думите или по-голям интервал на букви и срички, повтаряне на буквени и цифрови текстове и силно изместване на думи от линията на реда. Тези признаци са характерни за т.нар. „старческо изменение“ на почерка, свързано с влошено здравословно състояние и нарушено зрение. Това е и причината да има съществена разлика в общия изглед на завещанието и сравнителните образци, предоставени от ищцовата страна – пояснява вещото лице при разпит в съдебно заседание – тъй като образците са били изготвени в един много по-ранен момент. Поради тази прична в тях не се наблюдават и повторения на думи, изписване на букви една върху друга, изместване на реда.
Като е сравнил общите графически признаци и други, по-характерни, като направление на движението при изписване на началния елемент, относителен размер на втория вертикален елемент на буквата “Н“ спрямо първия, разположението спрямо редовата линия и др. вещото лице е достигнало до категоричния извод, че и текстът, и подписът, положен за завещател в обекта на изследване, са изпълнени лично от М..
В заключението е
посочено също така, че в завещанието има изписани три дати на две места. Едната
е изписана в началото на текста на лицевата страна, а другите две – в края на
текста на обратната страна на листа /над подписа на завещателката
и отново – на същия ред, на който е положен подписа/ и всички имат едно и също
смислово съдържание – 11.03.2019г.
Самият текст на завещанието, след разчитане от вещото лице с помощта на увеличителни прибори, поради изключителната му нечетливост, е изписан буквално в заключението, както е бил написан от завещателката, заедно с допуснатите правописни грешки и повторения на думи и изрази. Видно е, че в текста тези повторения и грешки са множество. Въпреки това, след внимателен прочит, смислово не остава съмнение, че волята на лицето е била да завещае цялото си имущество на посоченото в документа лице, а именно – ответника.
Комплексната съдебнопсихиатрична и графологична експертиза /в графологичната си част, представляваща по същността си повторна СГЕ/, базирана на аналитико-описателния и аналитико-сравнителния метод на Шнайкерт, с категоричност потвърждава заключението на първончалната. Вещото лице И.И. е установило характерни, устойчиви съвпадения в общите и частни графически признаци между предмета на изследване и сравнителния материал, които му дават основание да посочи, че както текстът, така и подписът в процесното завещание са положени от Н.М.. Изводът му относно броя и смисъла на изписаните дати също е идентичен.
Като кредитира заключенията на вещите лица, които са компетентно изготвени, пълни и се подкрепят взаимно, съдът приема от фактическа страна, че текстът на процесното саморъчно завещание е изписан от Н.М., положеният подпис за завещател е изпълнен от Н.М. и посочената дата на изготвяне на завещанието е 11.03.2019г., като същата е изписана веднъж в началото на текста на самото завещание, в изречението „На 11.03.2019г. подписаната Н.П.М.......“ и два пъти в края на текста, след завещателните разпореждания, а именно – веднъж след посочването на мястото на изготвяне на завещанието - „София, 11.03 2019“ и втори път – на същия ред, където е изписано „завещател“ и следва подписа на лицето.
По делото е проведен разпит на четирима свидетели, по двама на всяка от страните, за установяване на обстоятелствата относно състоянието на завещателката в периода преди нейната смърт и към момента на изготвяне на завещанието.
Свидетелката Р.Ц., дъщеря на ищеца, заявява при разпита в съдебно заседание, че е познавала починалата от 1972г., когато с баща й се събрали да живеят заедно. През годините поддържали контакт, виждали се по поводи и празници. През последните две години се виждали по-често, т.к. от лятото на 2018г. ищецът получил влошаване на свое заболяване, налагащо дъщеря му да му помага за посещения в болницата. Имало период, в който дори не можел да стане от леглото и дъщеря му поела грижите за купуване на лекарства, пазаруване, плащане на сметки. През есента на 2018г. Н.започнала да не може да се справя, вече не успявала да сготви, веднъж забравила газта пусната. Тогава свидетелката започнала да помага още повече, понякога идвала по три пъти на ден, купувала им готова храна. След Нова години положението се влошило още повече. Н.падала, свидетелката лично я вдигала поне 3-4 пъти. След това гледала с мътен поглед и 15-20 минути не била на себе си, оплаквала се от виене на свят. Като цяло в последните години станала некомуникативна и често мислела по три минути, преди да отговори на въпрос. През 2013г. и двамата възрастни хора били поети от нов личен лекар. Н.отказвала да я посещава, не искала да излиза, заради световъртежа. От личен разговор с лекарката свидетелката знае, че Н.не я е посещавала и лекарката казвала, че това трябва да се случи, за да й направи ЕКГ, да й пусне изследвания. Даже лекарката споделила, че по принцип няма право да дава рецепти за лекарствата на Н.на нейния съпруг, който ходел с двете рецептурни книжки. Накрая останали само капките за очи, т.к. Н.не желаела да приема другите лекарства. Свидетелката споделя за случай, при който Н.й казала, че баща й го няма вкъщи, че е излязъл, докато 45 минути по-късно установили, че всъщност той седял в хола. В друг случай, при общ разговор с дъщерята на свидетелката, Н.излязла от стаята и след като се върнала, не помнела за какво са разговаряли. Била на „включване“ и „изключване“. Слагала си сама капките за очи, защото се страхувала, че друг може да й бръкне в окото.
Свидетелката описва Н.като затворен и неконтактен човек, нямала приятелки. Като цяло се страхувала от хората, не обичала в тях да идват съседи. Често не отваряла вратата дори на касиерката от входа. Страхът й донякъде бил провокиран от това, че 4-5 години по-рано им обрали апартамента на два пъти. Единствено се чувала по телефона и приемала вкъщи една своя братовчеда, с която били на близка възраст. Другият човек, който свидетелката е засичала 2-3 пъти, е Х. – ответникът. За първи път го видяла през ноември в годината, преди Н.да почине. Тръгнал си веднага след като свидетелката влязла в хола. На въпроса й кой е той, Н.и съпругът й обяснили, че това е момчето на Дочева – жена, която той гледал във входа и чийто апартамент придобил срещу издръжка и гледане. С него са се чували по телефона няколко пъти. Само веднъж свидетелката сочи да го е молила за помощ – когато трябвало с баща й да отидат до вилата, а Н.не се чувствала здрава, се разбрали по-късно да се чуят, за да се увери свидетелката, че Н.е добре. След като на множество позвънявания Н.не отговаряла, свидетелката се обърнала към Х., който й върнал обаждане, посетил Н.и се уверил, че всичко е наред.
Свидетелят И.Ц.заявява, че познава леля Н.и чичо К.от 20 години, приятел е на дъщерята на ищеца. Съпругът плащал сметките, водел документацията и пазарувал, а Н.готвела и перяла. Била затворен човек, не обичала да излиза и го правела само със съпруга си, когато двамата заедно ходели да си вземат пенсията. Впоследствие уредили да им носят пенсиите вкъщи. Н.била недоверчива към хората и дори се страхувала, особено след като през последните пет години ги обрали два пъти. Отказвала дори да отиде със свидетеля и семейството си на вилата, където той ги карал с колата си. Някъде към края на 2018г. започнала да не се справя с готвенето, спряла да гледа и телевизия. Преди това се разхождала из апартамента, говорила със свидетеля по-дълго време, поръчвала му да й купи любимите шоколади и севън-ъп. Вземал й е също капките за очи против глаукома. След влошаването започнала да му отговаря с една-две думи, не се координирала добре, залитала, падала. През месец януари с приятелката му Р.заедно я вдигали след едно такова падане. Свидетелят лично посещавал апартамента около два пъти в седмицата, а Р.и по-често, понякога по два пъти на ден. До последно Н.се хранела сама и нямала нужда от помощ за това.
Свидетелката Л.С.,
на 83 г., заявява при разпита, че с Н.били
втори братовчедки, знаели се от малки, играели заедно като деца. Били много
привързани една към друга. Ходели си често на гости, главно у Н., защото тя не
обичала да излиза. Включително са се виждали и в последните месеци преди Н.да
почине. За смъртта й разбрала от Х.. По принцип се чували често по телефона.
Когато Н.й се обаждала, понеже не виждала телефона добре, викала Х. да й
помогне и двете си разказвали спомени, говорели си за роднини. Преди смъртта й
не се били чували 15-20 дни, защото свидетелката звъняла, звъняла,
но никой не отговарял. Тогава се обадила на Х. и той й казал, че Н.е починала.
Приживе тя го наричала „момчето“ и била много доволна от него. Казвала, че се
грижи за нея, купувал й лекарства, капки за глаукомата. Когато свидетелката е
посещавала Н., понякога и съпругът й бил там, но в повечето случаи отсъствал,
бил на вилата си, където гледал градина. Н.споделяла, че понякога веднъж в
месеца й носи домати, краставици, лук и бърза пак да се върне – да копае, да
плеви и полива. За последно се видели с Н.в месеца, преди да почине. Била
съвсем адекватна и се държала нормално. Свидетелката твърди, че Н.никога не е
имала проблеми със съзнанието и винаги е била във форма, с изключение на
зрението, което било много влошена заради глаукома.
Свидетелката Н.З.заявява, че с Х. са приятели от 6 години, покай него познавала Н.от около две години и половина. Х. и Н.се познавали, защото живеели в един вход. Пралелята на Х. и Н.били съседки и приятелки. Посещавала я е заедно с Х., както и сама. Съпругът й понякога вил вкъщи, понякога не. С Х. им помагали, купували им неща от първа необходимост, когато те нямали възможност или просто ходели да ги видят. Говорели си за нещата от живота, за професии, по-конкретно за бъдещата професия на свидетелката, която е студент по медицина. Според свидетелката Н.се държала напълно адекватно, била ориентирана за време и пространство, отговаряла точно и навреме. Последно се видели по Великден, в края на м. април, Н.била контактна, дори сама им отворила вратата. Някъде през февруари 2019г., няколко месеца преди да почине, с Х. уредили Н.да отиде на очен лекар. Също така се консултирали с лекар по телефона какви и колко лекарства да й дадат от тези, които принципно приемала, когато веднъж получила хипертонична криза, както и за какви странични реакции да следят. Съпругът й тогава го нямало, той много често пътувал на село и я оставял сама. Н.имала хипертонична болест и при високо кръвно приемала лекарства, изписани й от лекар. Средно за последните 6 месеца преди смъртта й, свидетелката сочи, че е посещавала Н.над четири-пет пъти месечно, по различно време на деня, като през половината от тези посещения, тя е била сама, съпругът й е отсъствал.
Съдът намира, че свидетелските показания отразяват събития, на които свидетелите са били очевидци и следва да бъдат кредитирани в тази си част, като бъдат ценени критично в частта им, в която свидетелите дават оценъчни съждения, предвид възможната им заинтересованост от изхода на делото.
По делото са приети като писмени доказателства и медицински документи – амбулаторни листове, рецептурна книжка и медицинско направление, обсъдени подробно от вещото лице, изготвило психиатричната част на комплексната експертиза, поради което съдът не ги обсъжда от отделно. За пълнота на мотивите, съдът посочва, че в медицинско направление от 02.08.2019г. личният лекар на починалата д-р В. Д. е посочила, че от 4 г. пациентката не е идвала за преглед в кабинета, като за изписване на лекарствата й за глаукома по рецептурна книжка, назначени от офталмолог, е идвал съпругът й Н.Н..
За установяване състоянието на завещателката в периода преди смъртта й и изясняване на въпроса за завещателната й дееспособност към момента на изготвяне на процесното завещание, са допуснати задачи към назначената комплексна експертиза, които са от компетентността на вещо лице – психиатър. Вещото лице д-р С., след подробен анализ на приетите по делото медицински документи и свидетелските показания, заключва, че не са налице никакви данни завещателката да е страдала от психично разстройство или деменция. Установените съгласно медицинската документация заболявания са – хипертонично сърце, други видове стенокардия, предсърдно трептене и мъждене и първична глаукома с отворен ъгъл. Никое от тези заболявания не е довело до интелектуален дефицит в смисъл на деменция – придобито слабоумие, което да е лишило Н.от способността й да действа разумно. Следва да се приеме, че тя е разбирала свойството и значението на завещателното разпореждане и е могла да ръководи постъпките си по отношение на него.
В няколкото случая, описани от свидетелите, в които е получавала степенно стеснение на съзнанието, изразяващо се в замъгленост и неконтактност, състоянията са били преходни и не са оставили трайни последици върху психичните функции на Н.. Има данни за известни когнитивни нарушения, типични за напредналата възраст – над 90г., но няма данни те да са достигнали тежестта на деменция. Н.е била съхранена, тя е можела да дава оценки на околните и е изразявала неизменно положително отношение към ответника, което според вещото лице определя и мотивацията на извършения завещателен акт.
При разпита в съдебно заседание вещото лице заявява, че макар напредналата възраст да сочи на по-висока вероятност да се развие някаква деменция, сама по себе си възрастта не е достатъчна, за да обуслови подобен извод. В случая, не открива доказателства за наличието на това заболяване у починалата. Счита, че макар това да не е установено документално, защото не е било изследвано от подходящи специалисти, с висока степен на вероятност може да се приеме, че Н.е страдала от мозъчно съдова болест, за която свидетелства част от оплакванията й, вкл. виенето на свят и краткотрайните промени в съзнанието, за които сочат свидетелите. Що се касае за особеностите в поведението на Н.в последните месеци преди да почине, а именно – неспособността й да се справя със задълженията си на домакина, като готви и пере, неспособността й да пише правилно, която е видна и от самото завещание – вещото лице сочи, че съвсем не е безспорно, че всички тези белези сочат на развитието на деменция, а напротив – те могат да бъдат обяснени и с напредналата глаукома, която силно е влошавала зрението на Н., което от своя страна е безспорен факт. Що се отнася до нейната затвореност, страхливост, некомуникативност – това са особености на характера, които са били налице много преди смъртта на завещателката и които не могат да се приемат като болестно състояние, те са просто особености на личността.
Съдът, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира, че заключението на вещото лице – психиатър е компетентно изготвено, пълно, логично и вътрешно безпротиворечиво, подкрепя се от събраните по делото доказателства, поради което го кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По главния иск с правно основание чл. 42, буква „б“, вр.
с чл.25, ал.1 от ЗН:
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1
от ЗН, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано
ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е
съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Липсата на който и да е от
посочените реквизити води до нищожност на завещателното
разпореждане.
Предвид
категоричното заключение на изслушаните по делото заключения на две вещи лица –
графолози, по делото се установи, че текстът на процесното
саморъчно завещание е изпълнен от Н.М., посочена като завещател, както и че
същото е подписано от нея. В началото на текста и в неговия край е поставена
една и съща дата – 11.03.2019г., като подписът е подставен след текста,
съдържащ завещателните разпореждания. Ето защо съдът
намира за безспорно установено по делото, че завещанието на Н.М. е написано
саморъчно от завещателката в неговата цялост,
включително и дата и място на съставянето му. Завещанието съдържа посочените
в чл. 25, ал. 1 ЗН реквизити и е подписано от завещателката.
Предвид на изложеното съдът приема, че е спазена формата на саморъчното
завещание и същото не е нищожно.
Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид
отхвърлянето на предявения установителен иск за
прогласяване на нищожност, следва да бъде разгледан предявеният при
евентуалност конститутивен иск за унищожаване на
саморъчното завещание на основание чл. 43, ал.
1, б. "а" " от ЗН.
По иска с правно основание чл. 43, ал. 1, б. "а" " от ЗН:
Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал.
1, б. "а" от ЗН завещателното
разпореждане е унищожаемо, когато е направено от
лице, което към момента, в който е съставено не е било способно да завещава.
Тежестта на
доказване на фактите, от които произтича унижощаемостта,
е върху страната, която се позовава на нея. Не се спори, че към датата на
завещанието завещателката е била пълнолетна и не е
била поставена под пълно запрещение поради слабоумие. Спори се по това дали по време на съставянето
на процесното завещание е била способна да действа
разумно. Доколкото се предполага, че
всеки пълнолетен човек е дееспособен /докато не се докаже противното/,
доказването на факта на неспособността на завещателката
да действа разумно, е в тежест на ищеца, който твърди обратното.
От събраните
доказателства се установява, че към момента на съставяне на завещанието наследодателката на ищеца е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи действията си, поради което недоказано
е останало твърдението, че Н.М. е била неспособна да завещава. Не е установено
към 11.03.2019 г. тя да е била във фактическа невъзможност поради болест или
друга причина собственоръчно да изрази в писмен вид волята си за разпореждане с
имуществото си за след своята смърт. На база на представената по делото
медицинска документация, показанията на разпитаните свидетели и назначената
комплексна експертиза в нейната психиатрична част, не се установява към момента
на съставяне на завещанието Н.М. да е страдала от същинско психично заболяване,
нито от интелектуален дефицит - деменция.
Предвид
изложеното, съдът намира, че не е налице основание за унищожаемост
на завещателното разпореждане на поддържаното
основание - като направено от лице, което по време на съставянето му не е било
способно да завещава, поради което иска с правно основание чл. 43, ал.
1, б. "а" от ЗН, е неоснователен и недоказан.
При сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, съдът следва да разгледа
последния евентуално съединен иск – за възстановяване на запазена част от
наследството на Н.М. в полза на нейния
съпруг и единствен наследник.
По иска с пр. осн. чл.30 от ЗН:
Съгласно чл.30,
ал.1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния
размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им
до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като
прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните
дарове. Алиня 2 на същата норма предвижда, че когато
наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица,
които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по
опис.
Безспорно е между
страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че ищецът е
единствен наследник по закон на починалата Н.М..
Съгласно приетото
от съда по горе, с валидно саморъчно завещание от 11.03.2019г. М.е завещала
цялото си имущество на ответника Х., следователно завещанието е универсално.
Не се твърди, не
се и доказва, ищецът да е приел наследството по опис, което според ответника е
пречка за упражняване правото му да претендира възстановяване в цялост на
запазената си част от същото чрез намаляване на направеното в полза на
ответника завещание.
Относно така
въведеното с чл. 30, ал. 2 ЗН изискване за приемане на наследството по опис, в т. 4
от Тълкувателно
решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. дело № 3/2013
г. на ОСГК на ВКС, е прието, че същото представлява
предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена
част от наследството спрямо заветник или надарен,
който не е призован към наследяване. Константна е практиката на върховната
съдебна инстанция, предвид така установеното с цитирания тълкувателен акт, че
изискването на нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН не е приложимо спрямо универсалното
завещателно разпореждане, т. е. че при наличие
на универсално завещание в полза на лице, различно от
наследниците по закон, последните не е необходимо да са приели наследството по
опис, за да могат да претендират възстановяване на запазената си част. В този
случай, обстоятелството какви конкретни имущества, права и задължения се
включват в наследственото имущество, е ирелевантно за
преценката дали наследодателят е накърнил запазената част от наследството на
посочените в чл. 28, ал. 1 ЗН лица, тъй като след смъртта му не остават свободни
имущества, от които тези лица биха могли да получат онова, което съставлява
тяхна запазена част от наследството.
Съгласно чл.28,
ал.1 от ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не
може със завещателни разпореждания или чрез дарение
да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.
Съгласно чл.29,
ал.1 от ЗН запазената част на съпруга, когато наследява сам, е ½ /една втора/.
Следователно,
разполагаемата част от наследството, която Н.М. е можела свободно да завещава,
възлиза на ½ от същото и като е завещала цялото си имущество на
ответника, същата е накърнила запазената част от ½ на своя съпруг –
ищеца.
Ето защо, искането
за възстановяване на запазената част, което следва да бъде извършено чрез
намаляване на процесното завещателно
разпореждане, е основателно и следва да бъде уважено.
Когато завещателното
разпореждане е универсално /тоест,
когато с него наследодателят се е разпоредил с цялото си имущество или с дробна
част от него/, съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН то придава качеството на наследник на лицето, в полза на
което е направено. Като наследник, лицето, в полза на което е направено универсалното завещание
придобива не само всички права на наследодателя, но и става отговорно за всички
негови задължения. Поради това, при предявен иск за възстановяване на запазена
част чрез намаляване на универсалното завещание до
размера на запазената част на наследник по закон, не е нужно да бъде образувана
маса по чл. 31 ЗН,
а намалението следва да се извърши направо в дробна част, съответстваща на
запазената част на наследника по закон съобразно разпоредбата на чл. 29 ЗН.
В случая, направеното
универсално завещателно разпореждане следва да бъде
намалено с ½ за възстановяване на запазената част на ищеца.
По разноските:
Предявени са три
иска с цена на всеки един от тях 65 999,40 лв. - данъчната оценка на
апартамент, представляващ наследството на Н.М., доколкото по делото не са
налице данни наследството да е включвало други права или задължения.
Следователно, дължимата държавна такса по всеки от предявените искове възлиза
за 659,99 лв. Ищецът е бил освободен от задължението за внасяне на държавна
такса и разноски по предявените искове на осн. чл.82,
ал.2 от ГПК с определение на съда, поради което на осн.
78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавната такса по
уважения конститутивен иск в полза на бюджета на съда.
На осн. чл.78, ал.1 ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение
/съразмерно с уважената част от исковете и заплатеното общо възнаграждение в
размер на 1 500 лв., съгласно представеният списък по чл.80 от ГПК и
доказателствата по делото/.
На осн. чл.78, ал.3 ищецът следва да заплати на ответника
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
исковете в размер на 666,67 лв. /от заплатените общо 1000 лв., съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата по делото/, както и 150
лв. - депозит за изготвената СгрЕ /в цялост,
доколкото същата има отношение само към отхвърления главен иск/.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Ц.Н., ЕГН ********** срещу Х.И.Х., ЕГН **********, иск
за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 11.03.2019г., съставено
от Н.П.М.в полза на Х.И.Х., поради това,
че не е написано и подписано от завещателя, и съдържа две различни дати.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Ц.Н., ЕГН ********** срещу Х.И.Х., ЕГН ********** иск
за унищожаване на саморъчно завещание от
11.03.2019г., съставено от Н.П.М.в полза на
Х.И.Х., поради това, че към момента на съставянето му Н.М. не е била
способна да завещава.
НАМАЛЯВА на основание чл.30, ал.1 от ЗН, с
1/2 (една втора)
универсално завещателно разпореждане – саморъчно завещание от 11.03.2019 г., направено от Н.П.М.с ЕГН **********, починала на
09.05.2019 г., в полза на Х.И.Х., като ВЪЗСТАНОВЯВА на преживелия
съпруг Н.Ц.Н. с ЕГН ********** полагащата му се
½ /една втора/ запазена част от наследството на съпругата му.
ОСЪЖДА Х.И.Х., ЕГН ********** да заплати на Н.Ц.Н. с ЕГН ********** на осн. чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 500лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.Ц.Н. с ЕГН ********** да заплати
на Х.И.Х., ЕГН ********** на осн. чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 816,67 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА Х.И.Х., ЕГН **********
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на
СГС сумата от 659,99 лв. - държавна
такса.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: