№………
град Добрич, 18.05.2017
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Добричкият районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети април,
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ЛЕФТЕРОВА-САВОВА
СЕКРЕТАР: И. И.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №3671/2017 г., по описа на ДРС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1
ЗС. Производството е в първа фаза, по допускане на делбата.
Образувано е
по искова молба на В.С.Д. ЕГН **********, с адрес: *** против И.Й.Й. ЕГН **********,
с адрес: ***, за допускане до съдебна делба на недвижим имот подробно описан в
исковата молба.
Ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, чийто
брак е прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № 3143/2014 г. по описа на ДРС.
По време на брака двамата придобили недвижим имот - гараж със застроена площ от
17 кв.м, с идентификатор ***, изграден в сграда с административен адрес: гр. Д.,
ж.к. „*** находяща се в имот с идентификатор ***, при съседи: имот
идентификатор ***, имот с идентификатор **** и имот с идентификатор ****.
Ищцата сочи, че двамата с ответника придобили гореописания недвижим имот през
1992 г. от техен съсед, въз основа устен договор за покупко-продажба. На
14.11.2016 г. ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост на
процесния недвижим имот по давност, въз основа извършена обстоятелствена
проверка - № 142, том I, peг. № 5924, нoт. дело № 145/2016г. по описа на
нотариус М. С. вписан под № 175 в регистъра на НК с район на действие - PC-Д..
Ищцата намира, че доколкото бракът ѝ с ответника е прекратен с влязло в
сила решение на 09.04.2015 г., давностният срок е започнал да тече по време на
брака, поради което имотът е придобит в режим на СИО, като тя е собственик на 1/2
ид.ч. от имота, а ответникът - на другата 1/2 ид.ч. Твърди, че е налице
съсобственост по отношение на имота, но доколкото с ответника не могат
доброволно да уредят отношенията си, иска извършване на съдебна делба при равни
квоти.
В
срока по чл. 131 ГПК
по делото е постъпил отговор от ответника. Оспорва иска като неоснователен и
недоказан. Прави възражение, че при прекратяване на брака на страните е
представено споразумение по чл.51 СК, с което бившите съпрузи са уредили всички
лични и имуществени отношения, като не са посочили наличието на процесния
недвижим имот и същият не е включен в предмета на споразумението, прекратяващо
съпружеската имуществена общност. В споразумението съпрузите изрично са
заявили, че нямат други съсобствени имоти и че правоотношенията между тях,
възникнали при и по повод прекратената с развод СИО са уредени окончателно със
сключване на споразумението. Ответникът, чрез пълномощник сочи, че правото му
на собственост е възникнало с издаването на нотариалния акт, което извършено
след прекратяване на брака. С оглед това, няма как да е възникнала
съсобственост по силата на този нотариален акт, който посочва друг титуляр на
правото на собственост, като след прекратяването на брака не действа законовата
презумпция за съвместния принос и оттам възникването на СИО. Ответникът намира
за правно ирелевантно заявеното от ищцата обстоятелството, че собствеността е придобита
по силата на изтекла по време на брака давност, след като нито една от страните
по делото не се е позовала на това обстоятелство по време на брака, за да се
приеме, че в резултат е възникнала СИО. Ответникът заявява възражение, че само
той е бил член-кооператор на ЖСК „*** гаражи, с приемането му за член на 14.12.1994
г. за процесния имот. Членственото правоотношение в ЖСК не е СИО съобразно
разпоредбата на чл.15 ал.1 ЗЖСК, като от датата на прекратяване на брака с
развод е изтекъл много повече от месечния срок за предявяване на иска по чл.15
ЗЖСК, който е преклузивен, поради което намира за преклудирана възможността
ищцата да поиска присъждане на част от членственото правоотношение в ЖСК.
В с.з. ищцата
и ответника чрез процесуалните си представители, поддържат исковата молба и
отговора.
Добричкият
районен съд, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е конститутивен иск за съдебна делба с правно основание чл. 34, ал.1
ЗС. Производството е в първа фаза, по допускане на делбата. В тази
фаза задължение на съда е да установи: наличие на съсобственост между
съделителите върху имуществото предмет на делбата, основанието на което същата
е възникнала, лица и имоти, по отношение, на които ще се извърши делбата, както
и каква е частта на всеки съделител в съсобствеността.
Не
се спори между страните, а и видно от представените писмени доказателства,
гражданският брак на страните, сключен на 24.09.1983 г. е прекратен с влязло в
сила решение №41/09.04.2015 г. по гр. д. № 3143/2014 по описа на ДРС.
Видно от заповед №793/01.06.1990 г., на осн. чл.103
НДИ и чл.125 ЗТСУ, ИК на ОбНС гр. Т*, отстъпва право на строеж за построяване
на 80 бр. гаражи в ЖСК „**” – гаражи до
блок 41 върху площ от 2206 кв. м, на посочени в заповедта 80 лица. На 29.11.1994
г., въз основа на негова молба, член-кооператорът П. И. Б. е освободен от
членство в ЖСК „***” – гаражи. С решение на общото събрание на ЖСК от
14.12.1994 г., ответникът И.Й.Й. е приет за член-кооператор в ЖСК „*** –
гаражи. Съгласно разпоредбата на чл.13 ЗЖСК валидна както към 14.12.1994 г.,
така и към настоящия момент, нови членове на жилищностроителната кооперация се
приемат с решение на общото събрание, само ако по одобрения инвестиционен
проект за тях има свободен имот, като нов член-кооператор на мястото на
изключен може да се приеме след като решението за изключването влезе в сила
/чл.14, ал.1 ЗЖСК/. По отношение новоприети членове, членственото
правоотношение възниква от датата на решението на общото събрание за приемането
им.
Спорен между страните се явява въпросът дали е налице
съсобственост по отношение недвижимия имот заявен за делба и дали същият има
статут на имущество в режим на съпружеска имуществена общност.
Членственото правоотношение в ЖСК е строго лично.
Същото не представлява имуществено право, което да попада в обхвата на
съпружеската имуществена общност. Когато само един от съпрузите членува в ЖСК,
само той притежава това качество. Различна е хипотезата, когато двамата съпрузи
заедно членуват в ЖСК с цел придобиване правото на собственост върху конкретен
обект.
В случай, че процесният имот бе придобит по време на
брака, по реда на чл.35, ал.2 ЗЖСК, то същият би придобил статут на имущество в
режим на съпружеска имуществена общност. В конкретния случай тази хипотеза не е
налице. Към датата на прекратяване на гражданския брак на страните,
членственото правоотношение на ответника в ЖСК не е прекратено, а процесният
обект е все още собственост на ЖСК. В хода на настоящото производството не се
събраха данни ЖСК „Балик 41” – гаражи да е прекратена.
Предвид твърденията изложени в исковата
молба и изричното изявление в защитата по съществото на спора ищцата навежда
като придобивен способ за възникване на правото на собственост за себе си и
бившия си съпруг – придобивна давност, за която твърди, че е започнала да тече
и е изтекла по време на брака. В хода на процеса, ищцата не ангажира
доказателства, които да обосноват извод, както от кой момент процесният имот е
бил годен обект на владение /за да е налице годен обект на владение е
необходимо същият да е изграден в груб строеж/, така и относно конкретния
период /в т.ч. начален момент/ на упражняване фактическа власт върху вещта, поради
което съдът не може да извърши преценка дали давностният срок е изтекъл преди
прекратяване гражданския брак на страните. Действително, когато придобивната давност е започнала да тече по
време на брака и е изтекла през време на същия, следва извод, че и двамата
съпрузи са придобили правото на собственост върху недвижимия имот и той е
станал имуществена общност, като следва да се счита, че и двамата съпрузи са
упражнявали фактическа власт върху имота. В конкретния случай не се събраха
каквито и да е доказателства, че процесният имот е придобит от ищцата и нейния
съпруг въз основа изтекла придобивна давност с начало и край по време на брака.
Следва да се имат предвид и указанията, дадени в т.2 на ППВС №5/31.10.1972 г.,
а именно, че въпросът дали жилището или какъвто и да е друг недвижим имот,
движима вещ или право върху вещ са придобити през брака следва да се решава с
оглед момента, в който юридически става придобиването на правото на собственост
съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен
способ, при съобразяване правилата на приложимия СК.
Съгласно разрешението дадено с т.1 на ТР №5/2014 на
ВКС, ОСГК, при действието на забраната, установена с чл. 31, ал. 3 от Закона за
кооперациите от 1991 г. /Обн., ДВ, бр. 63 от 1991 г./, отменен със Закона за
кооперациите от 1999 г. /Обн., ДВ, бр. 113 от 1999 г./, правото на собственост
върху вещ, собственост на жилищностроителна кооперация, може да се придобие по
давност.
От друга страна, основателно се явява и
възражението на ответната страна, че ищцата не е упражнила в срок правото,
което чл. 15 ЗЖСК ѝ предоставя, а именно – при прекратяване на
имуществената общност между съпрузи, ако единият от тях е член на
жилищностроителната кооперация, съдът по иск на заинтересувания, предявен в
едномесечен срок от прекратяване на имуществената общност, да реши кой от двамата
съпрузи да продължи членството в ЖСК. Срокът за предявяване на иск по чл.15 ЗЖСК
започва да тече от влизане в сила на решението, с което гражданският брак на
страните се прекратява. В случай, че предвиденият в чл.15 ЗЖСК, срок е
пропуснат, не съществува друга възможност за получаване на дял от имоти, изградени
чрез ЖСК при прекратена съпружеска имуществена общност /така - постановеното по
реда на чл.290 ГПК решение №415/08.09.2010г. на І г.о. на ВКС по гр.д.№513/2009
г./
С оглед гореизложеното, предявеният иск за делба е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид изхода от спора и на осн. чл.78, ал.3 ГПК, в
полза на ответника се следват сторените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева.
На основание чл. 9 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ДРС, държавна такса в размер на 25 лева.
Водим от горното, съдът,
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от В.С.Д. ЕГН **********, с адрес: *** против И.Й.Й. ЕГН **********,
с адрес: *** за допускане извършване на съдебна делба на гараж със застроена
площ от 17 кв.м, с идентификатор ***, изграден в сграда с административен
адрес: гр. ** , находяща се в имот с
идентификатор ***, при съседи: имот идентификатор ***, имот с идентификатор ***
и имот с идентификатор ***, като неоснователен, на основание чл. 34, ал.1
ЗС.
ОСЪЖДА В.С.Д. ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на И.Й.Й. ЕГН **********, с адрес: *** сторените от ответника разноски в размер
на 600 лева.
ОСЪЖДА В.С.Д. ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати по сметка на Районен съд гр. Д. държавна такса в размер на 25 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчване препис на страните.