№ 24
гр. Раднево, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на тринадесети март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Р.П.
при участието на секретаря И.Д.С.
като разгледа докладваното от Р.П. Административно наказателно дело №
20245520200018 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №23-1228-002947 от
30.06.2023г., издадено от началник група в ОД на МВР Стара Загора, сектор
Пътна полиция Стара Загора, с което на В. В. Б. на основание чл. 182, ал.5 вр.
с ал.2, т.4 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 600 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 м.
За констатираното нарушение е съставен АУАН
№АД231433/16.03.2023г. от И. А. К. – мл. автоконтрольор в ОД на МВР
Стара Загора, в присъствието на свидетелите Е. З. Х. и Т. Г. Т..
Жалбоподателят твърди, че НП и АУАН са издадени при съществени
нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното
производство, поради което моли съда да отмени наказателното
постановление. На първо място в жалбата се сочи, че е нарушена
разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН – АУАН е съставен на 16.03.2023 г., а
твърдяното нарушение било извършено на 21.10.2022 г., т.е след изтичането
на 3-месечния срок, уреден в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. На следващо
място, счита че е допуснато и нарушение на процесуалните правила при
описание на нарушението, доколкото не бил описан начина по който се
установило, че нарушението е извършено в условията на системност. Твърди,
че е допусната и още една неяснота в описанието на извършеното нарушение,
1
тъй като един път било посочено като място на извършване на нарушението
„извън населено място“, а на друго „автомагистрала“. Допълнително с молба
излага и аргументи за нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН.
Моли наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание, жалбоподателят В. В. Б. редовно призован, не
се явява. Постъпило е писмено становище от процесуалния му представител
адв. П., с което поддържа подадената жалба, моли наказателното
постановление да бъде отменено, претендира разноски в размер на 600 лв.,
представляващи заплатен адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител в
съдебно заседание. Към административнонаказателната преписка е
представено становище от процесуалния представител на
административнонаказващия орган, с което заявява, че счита атакуваното НП
за законосъобразно и излага съображения в тази насока. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства и представените
такива с административнонаказателната преписка, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 21.10. 2022 г. около 15:06 ч. по АМ Тракия , общ. Раднево, обл.
Стара Загора на км. 213 в посока гр. София, В. В. Б. управлявал л.а.
автомобил рег. № ****, собственост на „ *** като се движел със скорост 177
км/ч при допустима за извън населено място – автомагистрала 140 км/ч.
Скоростта била установена с АТСС/ARH CAM S1/С №11443в2 И ВИДЕО №
51362, с приспаднат километров толеранс от 3%. Нарушението било
извършено в условията на системност с влезли в сила на 22.11.21 г.
електронни фишове серия К №49355771/14.06.21 г. и фиш серия К
№5370145/25.10.21 г., връчени на 07.11.2021 г. и вл. в сила на 22.11.2021 г.
Нарушителят бил установен на 24.02.2023 г. чрез попълнена декларация по
чл. 188 от ЗДвП.
При установяване на посочените факти на жалбоподателят В. В. Б. бил
съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 в условията на
системност, по смисъла на пар. 6 т. 62 от ДР на ЗДвП. АУАН е съставен в
отсъствие на нарушителя на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН, след връчване на
надлежна покана за съставяне на АУАН. Въз основа на АУАН е издадено и
обжалваното наказателното постановление №23-1228-002947 от 30.06.2023г.
2
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира
изцяло като достоверни и непротиворечиви, а именно - разпитите на
свидетелите, както и приложения снимков материал; протокол от техническа
проверка, декларация по чл. 188 от ЗДвП, електронни фишове серия К
№49355771/14.06.21 г. и фиш серия К №5370145/25.10.21 г., удостоверение за
одобрен техническо средство за измерване, протокол за използване на АТСС,
справка за нарушител/водач, заповеди за компетентност, както и от
останалите писмени доказателства, приети и приложени по делото по реда на
чл. 283 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
началник група в ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара
Загора при спазване на неговата материална и териториална компетентност.
Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на
жалбоподателя за неспазване на 3 – месечния срок за съставяне на АУАН,
регламентиран в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Действително описаното в
АУАН и НП нарушение е извършено на 21.10.2022 г. а АУАН е съставен на
16.03.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН „ Не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от открИ.е на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението…“ В настоящия случай нарушителят е открит чрез попълнена
декларация на основание чл. 188 от ЗДвП на 24.02.2023 г. Моментът, от
който започва да тече срока за съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, е
този на открИ.ето на нарушителя. Нарушението се счита за открито, когато са
налице достатъчно данни за неговото извършване и за самоличността на
нарушителя. В конкретният случай деянието е извършено на 21.10.2022 г.
АУАН е съставен на 16.03.2023 г. , тоест в едногодишният срок за съставяне
3
на АУАН. Спазен е и по-краткия срок от три месеца от открИ.е на
нарушителя, тъй като началната дата, от която е започнал да тече този срок е
датата на попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП - 24.02.2023 г. Именно от
този момент контролните органи са били наясно със самоличността на водача,
респективно от тази дата следва да се приеме, че нарушителят е бил открит по
смисъла на ЗАНН.
Съдът намира, че не е допуснато твърдяното от жалбоподателя
нарушение при описанието на извършеното нарушение, свързано с неяснота
относно начина на установяване на факта „системност“ на извършеното
нарушение. В АУАН и НП ясно е отбелязано, че нарушението е извършено в
условията на системност, като са посочени и два броя влезли в сила
електронни фишове, издадени на същия водач за същото по вид нарушение,
приложени към административнонаказателната преписка. Каква проверка и в
кои свои регистри или програмни продукти е извършвал
административнонаказващият орган, за да установи този факт е ирелевантно
и по никакъв начин не накърнява правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице.
Действително АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но в хода
на съдебното производство бе представена надлежно връчена на 24.02.2023г.
покана до нарушителя за съставянето му, с което е спазена разпоредбата на
чл. 40, ал.2 от ЗАНН.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за допусната неяснота
относно мястото на извършване на нарушението. В обстоятелствената част на
АУАН и НП е посочено, че нарушението е извършено на автомагистрала
Тракия, на км. 213 в посока гр. София. Макар и малко по надолу в
обжалваното НП да е посочено, че водачът системно превишава разрешената
максимална скорост извън населеното място, не може да се приеме, че това
представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на
защита на привлеченото към отговорност лице, доколкото в НП при самото
описание на нарушението ясно и точно е описано мястото на извършването
му - автомагистрала Тракия, на км. 213 в посока гр. София и тази неточност
на едно място в НП не може да бъде определена като съществено
процесуално нарушение.
И двата акта съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – ясно е
посочено в какво се изразява нарушението, къде, кога и по какъв начин е
4
осъществено, включително и как е установено. Посочено е и съответното
техническо средство, с което това е сторено, поради което съдът намира, че
възраженията в жалбата за липса на реквизити на АУАН и НП са изцяло
неоснователни.
Административнонаказаващият орган е определил нарушението като
системно по смисъла пар. 6 т. 62 от ДР на ЗДвП и именно тук, съдът намира
че материалният закон е приложен неправилно. Съгласно нормата на пар. 6, т.
62 от ДР на ЗДвП, системно е това нарушение, което е извършено три или
повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно
постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се
налага наказание за същото по вид нарушение. За да е налице системност,
законодателят изисква след като лицето е наказано за същото по вид
нарушение, то да е извършило поне три нарушения в едногодишен срок от
влизането в сила на НП или ЕФ, с което лицето е наказано за първи път за
нарушение от съответния вид. В процесния случай не са налице три деяния, а
освен това, следва да се посочи, че ЕФ серия К №49355771/14.06.21 г. и ЕФ
серия К №5370145/25.10.21 г. са вл. в сила на 22.11.2021 г, защото са връчени
на лицето в един и същ ден – 07.11.2021 г. и не са обжалвани. От наказването
на лицето за тези две нарушения започва да тече срокът от една година, в
който ако лицето осъществи поне три пъти същото по вид нарушение, то
може да бъде наказано за системно такова. Ето защо, процесното нарушение
не се явява системно по смисъла на ЗДвП, а само повторно, защото по силата
на пар. 6, т. 33 от ЗДвП "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен
срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
И доколкото това нарушение е по-леко наказуемо от това за което на
въззивника е наложена санкция (в конкретния случай за повторно извършено
нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП в нормата на ал. 4 на същия член от
закона е предвидено само наказание глоба в двойния размер (в случая 600
лв.), а за системно такова в нормата на ал. 5 е предвидено наказание глоба в
двойния размер, както и кумулативно наказание лишаване от
правоуправление за срок от 6 месеца) и няма никакво изменение на
фактическото обвинение - касае се за едно и също деяние, то съдът
съобразявайки и задължителните указания дадени с ТР № 8/16.09.2021 г. на
ОСС от І и ІІ колегия на ВАС по т. д. № 1/2020 г. счита, че няма пречка да
5
преквалифицира деянието за което въззивника е привлечен към
административнонаказателна отговорност и да измени НП като му наложи
санкция съобразно нормата на чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП, а именно
глоба в размер на 600 лв. /двойния размер на санкцията предвидена в нормата
на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП/.
Упражняването на правомощието за прилагане на закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемото нарушение от съда е не само гаранция за
законосъобразност на административнонаказателната дейност, но и
инструмент за постигане на бързина в правораздаването предвид
правораздавателния характер на наказателното постановление и липсата на
правомощие на районния съд, след като отмени наказателното постановление,
да връща преписката на административнонаказващия орган със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона. Обратното би означавало
нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на
извършено административно нарушение от фактическа страна, т. е. да остане
ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на
различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба,
който резултат противоречи на целите на административното наказание,
регламентирани в чл. 12 ЗАНН.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прави извода, че
атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено, но следва да
бъде изменено като на въззивника бъде наложено наказание съобразно
нормата на чл. 182, ал. 4, предл. първо, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение
извършено в условията на повторност.
По разноските:
С оглед изхода на спора, искането на въззивника за присъждане на
адвокатско възнаграждение е неоснователно.
По искането на въззиваемата страна:
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че въззивника следва да бъде осъден да плати
такова на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК,
вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ. В случая делото не е с фактическа и правна сложност от една страна,
а от друга това, че процесуалният представител на въззиваемата страна не се
6
е явил в съдебното заседание по делото като единствено е депозирал писмени
бележки съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80 лв. като
посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника в полза на Областна
Дирекция на МВР-Стара Загора.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №23-1228-002947 от
30.06.2023г., издадено от началник група в ОД на МВР Стара Загора, сектор
Пътна полиция Стара Загора, с което на В. В. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: **** на основание чл. 182, ал.5 вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 600 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 м. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като НАЛАГА
на същия адм. наказание глоба в размер на 600 лв. на основание чл. 182, ал. 4,
предл. първо, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение извършено повторно.
ОСЪЖДА В. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: **** да
заплати в полза на ОД на МВР- Стара Загора юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Стара Загора в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
7