Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Сливен, 24.02.2021г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд,
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН
САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия
Стефка Михайлова гражданско дело №96 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството се движи по реда на
чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба на длъжника М.Е.К. срещу разпореждане
от 17.11.2020г. по изп.д.№492/2020г. по описа на СИС
при СлРС, с което са намалени на основание чл.78,
ал.5 от ГПК разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя от 300лв. на
200лв.
В
жалбата длъжникът чрез пълномощника си адв. Д. посочва,
че така определеният размер на разноските на взискателя, въпреки намаляването
по искане на длъжника, остава завишен. Заявява, минималният размер по Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно
разпоредбите, действащи към момента на образуване на изпълнителното дело,
заплащане на дължимите суми по издадения изпълнителен лист и изпращане на ПДИ, възлиза
на сумата от 100лв. С нарочна молба е поискал от съдебния изпълнител редуциране
на разноските до този размер. По изпълнителното дело взискателят
е подал само молба за образуване, без да са предприемани действия по посочване
на способ за изпълнение или други действия по удовлетворяване на вземането. С
оглед изложеното, жалбоподателят моли съда да намали адвокатското
възнаграждение до размер от 100лв.
Другата
страна по изпълнителното производство – взискателят Т.К.Г. е подала писмено възражение по
жалбата чрез пълномощника адв. К., като намира същата
за неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Посочва, че плащането
на задължението е направено с пощенски запис на 17.07.2020г. след образуване на
изпълнителното производство, поради което остават дължими разноските за
адвокатско възнаграждение. Посочва, че минималния размер, определен по
Наредбата е 200лв., до който размер го е намалил ДСИ.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК
съдебния изпълнител е депозирал писмени
обяснения, в които посочва, че длъжникът е платил задължението си извънсъдебно,
но след образуване на изпълнителното производство, като в срока за доброволно
изпълнение е възразил срещу размера на адвокатското възнаграждение. Посочва, че
въз основа на възражението е счел, че адвокатското възнаграждение е прекомерно
и го е намалил съобразявайки се чл.10 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От събраните по делото
доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното производство
изп.д.№492/2020г. по описа на СИС при СлРС е образувано по молба взискателя
Т.К.Г. от 08.07.2020г.
въз основа на изпълнителен лист от 26.06.2020г., издаден по НЧХД
№580/2019г. на СлРС за осъждането на М.Е.К. да заплати
на взискателя Т.К.Г. сумата от 1200лв.,
представляваща разноски по делото. Към молбата за образуване на изпълнителното
дело е представено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и
съдействие от 07.07.2020г. с уговорен и платен в брой адвокатски хонорар в
размер на 300лв.
ДСИ е приел и включил
в размера на дълга разноски на взискателя в размер на 300лв.
ПДИ е изпратена до
длъжника на 23.07.2020г. и получена от него на 31.08.2020г.
На 09.09.2020г. длъжникът К.
чрез пълномощника адв. Д. е подал молба, с която
представя разписка за пощенски превод от 17.07.2020г. до взискателя, с който
дължимата сума е платена. С тази молба е направено възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя и искане за
редуцирането му до минималния размер от 100лв.
С молба от 29.10.2020г. взискателят чрез пълномощника си адв.
К. е признал извънсъдебното плащане на сумата по изпълнителния лист с пощенския
запис от 17.07.2020г. Не се е противопоставил възнаграждението да се редуцира
до размера от 200лв.
С разпореждане от
17.11.2020г. съдебният изпълнител разпоредил платената извънсъдебно на
17.07.2020г. сума от 1200лв. за се вземе за отчета и да се отрази на изп. лист, както и на основание чл.78, ал.5 от ГПК, вр. чл.36 от ЗА, вр. с чл.10, т.1
от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е намалил
разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение от 300лв. на 200лв.
Разпореждането е съобщено на
страните, като на взискателя съобщението е връчено на 11.12.2020г.
Жалбата е подадена на 30.11.2020г.
От приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалба е процесуално
допустима като подадена в законоустановения срок, от
процесуално легитимирано лице – длъжник и срещу подлежащо на обжалване действие
на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението, съгл. чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
С обжалваното разпореждане,
съдебният изпълнител се е произнесъл по направеното от длъжника искане по
чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на разноските на взискателя за заплатено
адвокатско възнаграждение на един адвокат в изпълнителното производство.
Произнасянето безспорно е от компетентността на съдебния изпълнител. Тъй като
тази разпоредба е от общата
част на ГПК, тя следва да се прилага както в исковото, така и в изпълнителното
производство, т.е. и в настоящия случай.
За да се прецени основателността на възражението за
прекомерност и правилността на произнасянето на съдебния изпълнител, съдът
извърши изчисление на минималния размер на адвокатското възнаграждение по
правилата на Наредба № 1/19.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В случая, безспорно взискателят чрез
пълномощника си е поискал и извършил действие само по образуване на
изпълнителното производство. Действия по удовлетворяване на вземането на
взискателя не са извършвани. Длъжникът е заплатил доброволно и извънсъдебно,
действително след образуване на изпълнителното производство, но преди връчване
на ПДИ, сумата по изпълнителния лист.
Следователно, дължимото като разноски на взискателя
адвокатско възнаграждение следва да се определи по реда на чл.10, т.1 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Редакцията
на въпросната разпоредба обаче е претърпяла няколко изменения. Според съдебния
състав, в случая е приложима редакцията, актуална към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие между взискателя
Т.К.Г. и
пълномощника адв. К. – 07.07.2020г. и към момента на
образуване на изпълнителното дело /08.07.2020г./. Това е редакцията с
изменението с Решение №5419 на ВАС на РБ от 08.05.2020г., ДВ бр.45 от
15.05.2020г., действала до изменението с ДВ бр.68 от 31.07.2020г., според която
за образуване на изпълнително дело възнаграждението
е 100лв.
Като е редуцирал разноските
на взискателя за адвокатско възнаграждение до размер от 200лв., съдебният
изпълнител е приложил неправилно друга редакция на разпоредбата на чл.10, т.1от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
неприложима в случая.
Настоящият състав намира, че разноските, които следва
да се приемат в изпълнителното производство за адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя следва да се
намалят до размера от 100лв.
Ръководен от изложеното,
съдът
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ разпореждане от
17.11.2020г. на ДСИ при СлРС по изпълнително дело №492/2020г. по описа на СИС при СлРС,
като НАМАЛЯВА, поради прекомерност, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, размера на разноските
за адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя от 200лв.
на 100лв. /сто лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.