Р Е Ш Е Н И Е
№ 260036
гр.Пловдив, 07.01.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и седми ноември, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 6313/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-002426 от 16.03.2020г., издадено от Д. Г. В. , на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на В.Г.З., ЕГН:**********, с адрес ***, на
основание чл.183, ал.5, т.2 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/, за нарушение
на чл.120, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се поддържа, че по точка втора от наказателното
постановление, с възражение е приложено банково авизо, жалбоподателят е бил
уверен по телефона, че глобата е била „свалена“. По точка първа от
наказателното постановление посочва, че неговият светофар е светел зелено, а
червеният светофар е бил за бул.„Мария Луиза“, на пешеходната пътека е нямало
пешеходци, не е нарушил светофара. Предлага наказателното постановление да бъде
потвърдено. Жалбоподателят се явява пред съда и поддържа своята жалба, като
отново посочва, че сигналът, който е бил червен е на светофар, който не се
вижда от ул.„Родопи“, той е на бул.„Княгиня Мария Луиза, както и че има има
разминаване между акта и наказателното постановление.
Ответната страна – ОД МВР –
Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща представител, в писмено становище
сочи, че не са налице процесуални нарушения, които да нарушават правото на
защита на жалбоподателя. Посочва още, че фактическата обстановка е изяснена, в
административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем, категорични и
безспорни доказателства, които да доказват вината на жалбоподателя и да
обуславят административнонаказателната му отговорност. Още сочи, че редовно
съставения акт има доказателствена сила за наказващия орган до доказване на
противното, което оборване следва да се осъществи от нарушителя. Предлага
жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 06.08.2020г. – видно от приложената
към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив
чрез сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР –
гр.Пловдив на 07.08.2020г., съгласно отразения входящ номер,. Жалбата също така
е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 19.02.2020г., около 15:20 часа, в гр.Пловдив,
жалбоподателят В.Г.З. управлявал МПС –
лек автомобил „Мазда Демио“ с рег.№ „***“ по ул.„Родопи“, при което достигнал
до кръстовището на последната и бул.„Княгиня Мария Луиза“. При това
жалбоподателят З. извършил маневра – завой на дясно и включвайки се в
движението по бул.„Княгиня Мария Луиза“, преминал на забранителен (червен)
светофар на светофарната уредба, намираща се на бул.„Княгиня Мария Луиза“, на
няколко метра от описаното кръстовище с ул.„Родопи“.
При това свидетелят Б.П.П. – в качеството му на *** в Четвърто РУ
при ОД МВР - Пловдив спрял за проверка МПС – лек автомобил „Мазда Демио“ с
рег.№ „***“ и установил, че същото било управлявано от жалбоподателя З..
С оглед на горното, на място и в присъствието на жалбоподателя,
свидетелят П. съставил АУАН с бланков № 775444 от 19.02.2020г. срещу
жалбоподателя З. за нарушение на чл.120, ал.1, т.1 от Закона за движението по
пътищата, който последният подписал, като отразил възражения. Въз основа на
същия АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетели Б.П.П. и М.
Ц. Ц., който помнят случая и описват обстоятелствата по последния – включително
движението на управлявания от жалбоподателя автомобил. Следва да се посочи, че
липсват всякакви противоречия в показанията на П. и Ц. относно последното. Ето
защо съдът кредитира показанията на същите двама свидетели като последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. Противното в случая не се установява, в
светлината на горепосочената доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните
правомощия, като материалната компетентност на административнонаказващия орган
се установява от така представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи, като за
актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, то наказателното постановление не
отговаря на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето му е допуснато
съществено нарушени на процесуалните правила, които да води до опорочаване на
административнонаказателното производство, както и ограничавайки право на
защита на жалбоподателя, предвид следното:
В противоречие с разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, в
обжалваното наказателно постановление липсва посочване на нарушената законова
разпоредба, което да кореспондира с описанието на нарушението, сторено в
обстоятелствената част.
Така в обстоятелствената
част на наказателното постановление е посочено, че извършеното от жалбоподателя
нарушение се изразява в това, че същия преминал с управляваното от него МПС на забранителен
(червен) светофар на светофарната уредба,
Последното поведение би следвало да съставлява нарушение на чл.120,
ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, съгласно която разпоредба
водачът е длъжен - „при подаване на сигнал, който забранява преминаването -
да спре пред пешеходната пътека“.
Въпреки горното, в наказателното постановление като нарушена
законова разпоредба е посочена тази на чл.120, ал.1, т.2 от Закона за
движението по пътищата, съгласно която разпоредба водачът е длъжен, съгласно
която - „след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да
пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека“.
Очевидно е, че последната разпоредба не може да намери приложение към описаната
в наказателното постановление фактическа обстановка, в която се твърди
преминаване не на сигнал, който позволява същото, а на забранителен такъв.
Още прави впечатление, че в съставния от свидетеля П. АУАН с бланков № 775444 от 19.02.2020г. срещу
жалбоподателя З. е посочено нарушение
на чл.120, ал.1, т.1 от Закона за
движението по пътищата, което кореспондира с описаната фактическа обстановка.
Ето защо неясна остава причината в издаденото наказателно постановление
квалификацията да бъде променена на чл.120,
ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата, която не съответства на
описаните факти.
Ето защо, така описаните нарушения на разпоредбите на чл.57, ал.1,
т.5 и т.6 от ЗАНН – за наказателното постановление, следва да се преценят като
такива от категорията съществените процесуални нарушения, доколкото липсата
съответствие между описаната фактическа обстановка и посочената като нарушена
правна норма лишава лицето, сочено като нарушител, от правото му да разбере
горните и съответно - от възможността да организира защитата си. Последните
съществени процесуални нарушения мотивират отмяната на обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
Още с оглед изчерпателност следва да се посочи, че горното
несъответствие между описаната фактическа обстановка и посочената като нарушена
правна норма води до практическа невъзможност за съда да разгледа по същество
въпроса осъществено ли е твърдяното в наказателното постановление нарушение,
предвид липсата на яснота в административнообвинителната теза.
На последно място, отново с оглед изчерпателност следва да се
посочи, че макар в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление
да са описани две нарушения, то същото е издадено само за нарушението на
чл.120, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата, за което единствено е
наложено и наказанието глоба на основание
чл.120, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата. Ето защо не
подлежат на коментар от съда възраженията на жалбоподателя относно останалите
факти, описани в обстоятелствената част
на АУАН и наказателното постановление, доколкото те не са предмет на
произнасяне на административнонаказващия орган с обжалваното наказателно
постановление.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 20-1030-002426 от 16.03.2020г., издадено от Д. Г. В. , на длъжност *** сектор
„Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на В.Г.З., ЕГН:**********, с
адрес ***, на основание чл.183, ал.5, т.2 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/, за
нарушение на чл.120, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и
обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.