№ 260016
гр.Елхово, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският районен съд в открито съдебно заседание на дванадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: В.
Апостолова
при секретаря М. Д., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 211/2020 г., за да се произнесе, взе
в предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на предявена искова молба, с която в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни
искове за заплащане на следните суми: 1000.00 лева, представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 11.02.2020г. до окончателното й изплащане;
както и сумата от 100.00 лева, представляваща сбора от мораторните лихви
върху стойността на неизплатеното месечно допълнително възнаграждение за
извънреден труд за периода от 01.01.2017 година до 31.12.2019 година, изчислена
от 30-то число на месеца, следващ съответното тримесечие, до датата на
завеждане на исковата молба - 11.02.2020г.
Ищецът С.К. ***
в исковата си молба против Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР София
излага, че от 2014 година работи в системата на МВР, като за времето от 01.01.2017г.
до 31.12.2019г. е бил в служебно правоотношение с ответника и заемал
длъжността „ст.полицай, ВПА“ в ГОДГ при
ГПУ М. Търново към РДГП-Елхово при ГД „ГП”- МВР. Сочи, че през
процесният период от време е работил на смени, всяка от които с продължителност
по 12 часа като е полагал нощен труд за времето от 22.00 часа до 06.00 часа и
отработеното време се е изчислявало сумарно. Твърди се, че за същият период от
време той е положил извънреден труд, след преизчисляване на положения нощен
труд към дневен такъв с коефициент 1.143 съгласно разпоредбите на действалите в
същия период нормативни актове и с 50% увеличение на дневната ставка, който
работодателят-настоящ ответник не му е заплатил. Дължимото възнаграждение за
така положеният извънреден труд, се твърди, че е в общ размер на 1000.00 лева
за процесния период от време. Ищецът сочи и, че работодателят-ответник дължи и
лихва за забава върху дължимите суми за извънреден труд, считано от момента, в
който са станали изискуеми – от 30-то число на месеца, следващ отчетния
тримесечен период до датата на подаването на исковата молба в съда.
Поради това
ищецът желае съда да постанови решение, с което ответникът ГД „ГП”-МВР да бъде
осъден да му заплати сумата от 1000.00 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за извънреден труд за времето от 01.01.2017г. до 31.12.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното
плащане и сумата от 100.00 лв. – мораторна лихва върху неизплатените
възнаграждения за извънреден труд, считано от момента, когато са станали
изискуеми по тримесечия до предявяване на иска. Претендират се и разноските по
делото.
Ответникът -
Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР, чрез упълномощеният юрисконсулт Я.Т.,
е депозирал писмен отговор, в който заявява, че оспорва предявените искове по
основание и размер и същите следва да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани, като излага и съображенията си за това. Твърди, че не оспорва
обстоятелството, че за процесния период ищецът е заемал длъжността, посочена в
исковата молба, но положеният от него извънреден труд през процесния период е
бил изцяло заплатен. Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от
ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима
уредбата на специалния ЗМВР, както и специалните Наредби на Министъра на
вътрешните работи, поради което Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, издадена на основание Кодекса на труда, в случая не е
приложима. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован, не се явява, но неговият процесуален
представител - адв.В.Б. е представила, вкл. и допълнително след възобновяване
на производството след спирането му през 2020г. до произнасяне на СЕС по
отправено преюдициално запитване,
писмено становище, като заявява, че поддържа изцяло исковата молба по
основание, а по отношение размера на същата и съобразно заключението на вещото
лице на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК е направено и прието от съда
изменение на размера на предявения главен иск като същият е увеличен от 1000.00
лева на сумата 1753.36 лева. Направено е и изменение на размера на предявения
акцесорен иск за мораторни лихви като е увеличен от 100.00 лева на сумата
233.21 лева. Желае се предявените искове да бъдат уважени като основателни и
доказани. Претендират се и разноските по делото.
В съдебно заседание
ответникът не изпраща представител, но неговия процесуален представител –
ст.юриск. Я.Т. е подал писмени бележки, с които заявява, че поддържа посочените
в отговора на исковата молба основания за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и недоказани с довод, че не са налице основания за преизчисляване
на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение в случай, че съдът уважи
исковете, да не присъжда разноски за ищеца, които да надвишават минималния
размер на адвокатското възнаграждение, посочен в Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От събраните по
делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се
спори от страните, че ищецът С.К.К. през процесния период от 01.01.2017г. до
31.12.2019г. е работил по служебно правоотношение при ответника и е бил със
статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР,
като е заемал длъжността „ст.полицай, ВПА“ в ГОДГ към ГПУ Малко Търново при
РДГП Елхово, като последната е на структурно подчинение към ГД „ГП”- МВР.
По искане на
ищеца, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението на
вещото лице А.Т., основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни
дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени
на вещото лице от ответника, е видно, че за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019
година ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за
времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1714 часа
/подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към
заключението/. От заключението по ССЕ се установява и това, че положеният
от ищеца нощен труд от общо 1714 часа, преизчислен в дневен такъв с
коефициент 1.143, възлиза на 1959.10 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща
Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове
и приравнения с посоченият коефициент за процесния период е общо в размер
на 245.10 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца,
вкл. и към момента на извършването на справките от в.л. при ответника през м. юли
2020г. След извършени изчисления експертът е установил, че
допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за
процесния период възлиза на сумата от 1753.36 лева, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР, ред. 2016г. Обезщетението за забава върху претендираното допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд с натрупване за периода на забавата,
считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия до
подаването на исковата молба в съда – 11.02.2020г., възлиза на общата сума от
233.21 лева, съгласно заключението на експерта.
Така изготвеното
и поддържано от вещото лице в с.з. заключение по назначената
експертиза, не е оспорено от страните и се възприема изцяло от съда като
обективно и компетентно дадено.
От така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените в условията на обективно, кумулативно
съединяване искове, са с правно основание както следва: иск с правно
основание по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал. 5, т.2 и ал.6 от ЗМВР
редакция ДВ бр. 81 от 14.10.2016г. действал през време на процесния период - за
заплащане на сумата от 1753.36 лева, представляваща неизплатено възнаграждение
за извънреден труд за времето от 01.01.2017г. до 31.12.2019 година, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното й изплащане и акцесорен иск с правно основание по чл.86,
ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 233.21 лева, представляваща изтекли
мораторни лихви върху главницата, считано от момента, когато сумите по
тримесечия са станали дължими до датата на предявяване на исковата молба.
Исковете са допустими, ищецът е активно легитимиран и има
интерес да ги предяви, налице е и пасивна легитимация у ответника като
работодател на ищеца, за когото се твърди в исковата молба, че е останал
задължен към последния за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд
за процесния период от време.
Разгледани по същество исковете са основателни по следните
съображения:
І. По отношение на иска с правно основание чл.178, ал.1,
т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал. 6 от ЗМВР редакция ДВ бр. 81 от
14.10.2016г. действал през време на процесния период:
В настоящият
случай не се спори между страните, че отношенията между тях се регулират от специалния
ЗМВР, чийто разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна
сила на работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното
време на държавните служители в МВР, режима на работа, както и правото на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, установено в
разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съгласно
разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Сред предвидените в същия Закон допълнителни възнаграждения е и допълнително
месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя от работника, извън
установеното от него работно време.
Разпоредбата на
чл.187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и
с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за
служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени –
чл. 187, ал. 5 от ЗМВР /преди изм. ДВ бр.60/2020г., а сега ал.6/, действаща към
момента, за който се претендира вземането на ищеца.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния
период, ищецът е полагал труд на смени по график, всяка
с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни
почивка и е полагал
труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между
страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал.5-6 от ЗМВР /ред. преди изм.
ДВ бр.60/2020г./, предвиждащи компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени.
Според нормата
на чл.187, ал.9 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр. 60/ 2020г./, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. За процесния период от време по силата на изричната
законова делегация на чл.187, ал.9 и чл.188 от ЗМВР /ред. преди
изм. ДВ бр.60/2020г./, е действала Наредба № 8174з-776 от 29.07.2016г., издадена
от Министъра на вътрешните работи, която урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР.
Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.3 от тази Наредба за държавните служители в МВР при
работа на смени е възможно полагането и на труд през нощта между 22.00 часа и
06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа на всеки 24 часов период.
В действаща
по-рано Наредба № 8174з-407 от 11.08.2014г. – в чл. 31, ал.2, изрично
е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време, общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч.
за отчетния период се умножава по 0.143, а полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период /или с коефициент 1.143/. Тази
Наредба е била отменена с Наредба № 8174з-592 от 2015г., като
последната е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №
5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародване /ДВ,
бр. 59 от 2016 г., в сила от 29.07.2016 г./. В
действащата през процесния период Наредба № 8174з-776/2016г. няма норма, аналогична на цитирания чл.31,
ал.2 от Наредба № 8174з-407 от 2014г. за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Съдът приема, че
в рамките на процесния исков период за времето от 01.01.2017г.- 31.12.2017г. е
действала Наредба № 8174з-776 от 02.08.2016г. като при липсата на специално правило, въвеждащо метод за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, е налице нормативна
празнота, като в тази насока ищецът правилно се позовава на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, предвиждаща
преизчисляване на положения нощен труд.
Съдът споделя тези доводи, тъй като липсата на изрична норма не означава
законово въведена забрана за преизчисляване на положените
от ищеца часове нощен труд в дневен, още повече че такава забрана би
била и противоконституционна, а представлява празнота в уредбата на реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ. С цитираната разпоредба от НСОРЗ е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1.143,
който се получава като нормалната продължителност на работното време през
деня - 8 часа /установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната
продължителност на работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В действащата в предходен период от време цитирана по-горе Наредба №
8174з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент – 1.143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че
в посочената Наредба издателят й е възприел подхода, установен в Кодекса на
труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица със
служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България
утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и
изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон
гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд.
За
периода от 01.01.2018г. до края на процесния период – 31.12.2019г. приложение
намират разпоредбите на Наредбата за работното време, почивките и
отпуските (НРВПО), като съгласно чл.9а (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.)
от същата Наредба при сумирано изчисляване на работното време по
чл.142, ал.2 от КТ, работодателят утвърждава поименни графици за работа за
периода, за който е установено сумираното изчисляване, които се изготвят така,
че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода,
за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от
нормата за продължителност на работното време, определена по чл.9б (чл.9а, ал.1
вр.с ал. 3 от НРВПО). Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в
сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, когато се полага нощен труд, сборът от
работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен
труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
Съгласно
правилото на чл.9г (нов - ДВ, бр. 41/2017г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО,
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на
чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните
часове в дневни. По силата на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131
от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018
г.) в чл. 9г думите „без превръщане на нощните часове в дневни“
са заличени, считано от 17.07.2018г. От това изменение е видно, че
волята на законодателя е да признае за извънреден труд часовете, получени след
преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Като
съобрази двете редакции на разпоредбата, съдът намира, че с промяната се
прецизира единствено начинът на отчитане на извънреден труд пред Инспекцията по
труда, с оглед уеднаквяване на практиката при отчитане на извънредния труд пред
различните институции, но това не води до извода, че преди 17.07.2018г.
получените в резултат на преизчисляването на положения нощен труд часове над
нормата не следва да се заплащат като извънреден труд. По отношение
на периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. и при липсата на изрично
действащо законово правило, което да уреди въпроса дали е налице извънреден
труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9,
ал.2 от НСОРЗ, приложение следва да намери прогласеният в чл.5 от ГПК
принцип за законност, съгласно който съдът разглежда и решава делата според
точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви -
според общия им разум, като при липса на закон, съдът основава решението
си на основните начала на правото, обичая и морала. През целия процесен
период от 01.01.2017г.
до 31.12.2019 година е действало правилото
на чл.18, ал.3 от НСОРЗ, че при сумирано изчисляване на работното време броят
на отработените дни се установява като отработените часове през месеца след
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност
на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното
време. От това следва, че винаги часовете, надвишаващи нормалната
продължителност на работното време за съответния период, представляват
извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. В подкрепа на
това е и възведеното в чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж правило на пресмятане на трудовия стаж, което се
извършва, като изработените часове по графика за периода на сумирането, след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се
разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно
време. Въз основа на тези разпоредби, вкл. и с оглед на цитираният по–горе чл.
5 от ГПК, съдът приема, че общият разум на Закона, е да признае нощните
часове, преизчислените в дневни с коефициент 1.143, както за целите на
изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за
отчитането на извънредния труд. В този смисъл е и новата редакция на чл.9г от
НРВПО. В подкрепа на гореизложеното е и факта, че съгласно разпоредбата
на чл.188, ал.2 ЗМВР държавните служителите, които полагат труд за времето
между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на
труда и това препращане също предпоставя извод за субсидиарното прилагане на
НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни. Не
случайно и с изменение на ЗМВР /публ. в ДВ бр. 60 от 2020г./ е изменена
разпоредбата на чл. 187 като е приета нова ал.4 съгласно която при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал. 1, т.е. вече законово е уреден въпроса с преизчисляването на нощните часове
в дневни със сочения коефициент.
Ето
защо с оглед на гореизложените съображения, съдът намира, че при
липса на законово определение за преобразуване на нощния труд в дневен, то нощния труд, преизчислен в дневен с коефициент
1.143 по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, следва да се вземе предвид при решаването
на въпроса, дали е положен извънреден труд. В този смисъл е и даденият
от Съда на европейския съюз отговор на поставения въпрос по дело С-2152/20 г.
/до приключването на което производството по настоящото дело бе спряно/ - че не
се налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор
като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на такива
работници трябва да се вземат други мерки за защита, които да компенсират
особената тежест на полагания от тях нощен труд - под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки. В горепосоченото решение /т.79/, СЕС е посочил също, че ако не е
основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би
била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на
текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни
методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел /решение от
06.10.2021г., Sumal, C‑882/19,
EU:C:2021:800, т. 71 и
цитираната съдебна практика/. Предвид изложеното съдът счита, че в случая при
липса на други приложени мерки, именно уважаването на претенцията за заплащане
на положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация за тежестта на
положения от ищеца нощен труд.
Следователно за ищеца се поражда право да претендира
допълнително възнаграждение за извънреден труд при наличие на положен такъв,
което се доказа по несъмнен начин по делото съгласно заключението по приетата
съдебно-счетоводна експертиза, което както се посочи по-горе, не се оспори от
страните и съдът възприема като изготвено обективно от компетентно вещо лице и
съобразно поставената задача. Видно от данните от експертното заключение налице
е положен от ищецът С.К.К. извънреден труд за процесния период от 01.01.2017г. до
31.12.2019 г. общо 245.10 часа като неизплатеното възнаграждение за този труд е в размер
на 1753.36
лева, в какъвто размер е и заявената
претенция по този иск след направеното изменение по реда на чл. 214 ГПК.
Безспорно е, че положеният от
ищеца извънреден труд за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. вкл. е следвало да бъде изплатен преди подаването на
исковата молба.
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за
заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за
исковия период извънреден труд в установения от експертизата размер. Предвид
това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция по чл.178, ал.1,
т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР редакция ДВ бр. 81 от 14.10.2016г.,
действал през време на процесния период,
за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 01.01.2017г. до 31.12.2019 г., получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден, е основателна и
следва да се уважи в предявения след допуснатото изменение размер от 1753.36 лева.
Вземанията за всички главници по тримесечия са лихвоносни,
исковата молба има характер на покана, поради което претенцията за заплащане на
законна лихва върху дължимото за периода от
01.01.2017 година до 31.12.2019 година възнаграждение от 1753.36 лева, считано от подаването на исковата молба до окончателното й
плащане, каквото искане изрично е заявено от ищцовата страна, е
основателно и следва да се уважи.
ІІ. По отношение
на иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Предвид акцесорния характер на претенцията за мораторна
лихва, с оглед уважаването на главния обуславящ иск, основателна се явява
исковата претенцията за присъждане на мораторна лихва - обезщетение
за забавено изпълнение на главното парично задължение. Възнаграждението за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение,
за което е установен срок - при тримесечно сумарно отчитане на
работното време по смисъла на приложимата в случая разпоредба на чл.187,
ал.3 от ЗМВР. По делото не се доказа ответникът да е платил на ищеца
дължимото се допълнително възнаграждение за извънреден труд в
законоустановените срокове, поставящи го в забава. Размерът на мораторната
лихва със съответното натрупване според заключението на експерта възлиза на
общата сума от 233.21 лева върху неизплатеното допълнително
възнаграждение за периода от 01.01.17г. до 31.12.2019г. в общ размер на 1753.36 лева за положен извънреден труд, считано от 30-то
число на месеца, следващ последния месец на тримесечието, за което се дължи
заплащане на извънреден труд, до датата на завеждане на иска. До този
размер, заявен от ищеца и установен въз основа на кредитираното заключение на
вещото лице, акцесорният иск се преценя за основателен и доказан, поради което
съдът следва да го уважи изцяло, като присъди претендираната сума от 233.21
лева.
По отношение на разноските:
Направеното от ответника искане по чл. 78, ал.5 от ГПК, съдът
намира за неоснователно. Съгласно цитираната разпоредба, ако заплатеното от
страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗАдв. Съгласно чл. 36, ал.2 от
ЗАдв. размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. Минималния
размер, установен съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в случая е 369.06 лева. С оглед изхода на спора пред тази инстанция, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски пред настоящата
инстанция в размер на 370.00 лева, съобразно уважаването на иска и представените
доказателства за сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение –
370.00 лева, като тази сума надхвърля съвсем минимално сочената по-горе сума,
изчислена съгласно правилото на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал.3 и 4 от ГПК ответникът има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска и при прекратяване на делото. В полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, съгласно чл. 78,
ал.8 от ГПК. Тъй като в случая съдът уважи изцяло исковите претенции, на
ответника не се дължат разноски по делото.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК вр. с т.23 от ТР №
6/2012г. ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Елхово дължимата държавна такса в размер
на 79.46 лева върху размера на уважения иск, направените по делото разноски в
размер на 100.00 лева във връзка с назначената по делото ССЕ, както и държавна
такса в размер на 5.00 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от гореизложеното, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София,
със седалище и адрес на управление – 1202 София, бул. „Княгиня Мария
Луиза” 46, представлявана от Директора Гл.комисар Д М , ДА
ЗАПЛАТИ на С.К.К. с ЕГН – **********,***, със
съдебен адрес ***, офис 2, чрез адв. В. Б.,
СЛЕДНИТЕ СУМИ: на
основание чл.178, ал.1,
т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /редакция
преди изм. ДВ бр. 60/2020г./ сумата
от общо 1753.36 лева /хиляда седемстотин петдесет и три лева
и тридесет и шест стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен
такъв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.02.2020г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86
ал.1 от ЗЗД сумата от 233.21 лева
/двеста тридесет и три лева и двадесет и една стотинки/, представляваща лихва за
забава върху главницата, начислена за периода на забавата от момента,
когато сумите /за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г./ по тримесечия са
станали дължими до датата на подаване на иска в съда – 11.02.2020г., както и
направените разноски по делото в размер на 370.00 лева /триста и седемдесет лева/ с оглед
уважаване на исковите претенции.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР -гр.София, представлявана
от Директора - Гл. комисар Д М
, на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС-Елхово държавна такса в размер на 79.46 лева /седемдесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки/ върху
размера на уважените искове и
сумата от 100.00 лева /сто лева/ - разноски по делото /за вещо лице/,
изплатени от бюджета на съда, както и да заплати 5.00 лева /пет лева/ държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно ОБЖАЛВАНЕ
пред Ямболският окръжен съд чрез Елховският районен
съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...................
/В. Апостолова/