Решение по дело №11053/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264659
Дата: 12 юли 2021 г. (в сила от 12 юли 2021 г.)
Съдия: Димитринка Иванова Костадинова- Младенова
Дело: 20201100511053
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                               

 

                             

 

 

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                    гр. София, 12.07.2021год.

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на  тридесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова

ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова

Димитринка Костадинова-Младенова

 

при секретаря А. Петрова, като разгледа докладваното от съдия Костадинова-Младенова в. гр. дело 11053 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение № 125080 от 18.06.2020г., постановено по гр. дело № 44904/2011год. по описа на СРС, ГО, 25 състав, изменено с Определение № 168866 от 05.08.2020г.  в частта за разноските e отхвърлил искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 213, ал. 1 КД (отм.) вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******за признаване за установено по отношение на „Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, че дружеството дължи сумата от 4431.91 лв., регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Карго“, сключена с „А.“ ЕООД по силата на абонаментна полица № 711 за вреди от липса на част от товар, приет за превоз с въздушна товарителница № ********** от 16.04.2009г., установено на 22.05.2009г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от подаване на заявлението  по чл. 410 ГПК на 28.04.2011г. до окончателното плащане, както и сумата от 751.48 лв. мораторна лихва за периода от 03.07.2009г. /датата на заплащане на обезщетението/ до 28.04.2011г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17770/2011г. по описа на СРС, 60 състав. С посоченото решение ищецът З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******е осъден да –заплати на ответника Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 550лв. разноски по делото.

С Определение № 168866 от 05.08.2020г. съдът е изменил Решение № 125080 от 18.06.2020г., постановено по гр. дело № 44904/2011год. по описа на СРС, ГО, 25 състав като е осъдил З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******да заплати на ответника „Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* още 157 лв. разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение в цялост е постъпила въззивна жалба от  ищеца- З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******. Въззивникът твърди, че от представените по делото писмени доказателства се установявало извършването на превоз на товар от гр. Пазарджик, РБългария до гр. Екс ан Прованс, Франция от страна на превозвача „Д.Е.Е.Б.“ ЕООД, наличие на валидна застраховка „Карго“ за превозния товар, сключена в З. „Б.В.И.г.“, установена е липсата на част от превозваната стока, както и изплатено от страна на застрахователно дружество застрахователно обезщетение. Твърди, че неправилно съдът е приел, че след като превозът е извършен с въздушен превозвач, то не е налице покрит риск по смисъла на посочената полица, удостоверяваща наличие на застрахователно правоотношение между въззивника и товародателя. Излага твърдения, че по делото са събрани доказателства, че товарът е преминал по суша през няколко транзитни пункта в гр. Будапеща, Унгария; гр. Линц, Австрия, Венисьо, Франция, Марсилия Франция. Освен това бил представен и съставен Констативен протокол, в който изрично е посочено, че стоката е доставена с автомобил на ответника, както е отразено и в представената по делото абонаментна  застрахователна полица № 711. Сочи, че от застрахователния договор е уговорена клауза „Пълно покритие“ по застраховка „Карго“, съгласно която ще се покриват всички настъпили по време на превода повреди и/или липса на превозения товар. Отделно излага аргументи, че от страна на ответника не е  направил оспорване, че настъпилото застрахователно събитие представлява покрит риск по процесната застрахователна полица. В жалбата се твърди, че от представените писмени доказателства несъмнено се установява липсата на изпратените  артикули: един колет  тегло 37-70 кг. съдържащ  147 броя тениски, от които 86 бр. на цената на 15 евро, а останалите 61 броя на цената на 16 евро. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът по въззивната жалба - „Д.Е.Е.Б.“ АД оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, а въззивната жалба е бланкетна. Твърди, че съгласно приложената застрахователна полица № 711 между „А.“ ЕООД и З. „Б.В.И.Г.“ АД е сключен абонаментен застрахователен договор с период на валидност  от 01.09.2008г. до 31.08.2009г. в полицата отбелязани специфични условия: „Вид транспорт-Автомобили /камиони на ОНГ“, „Дестинация - износ за Европа“, „Покритие: Общи условия за застраховане на товари по време на превоз/01.01.1996г. Клаузи Пълно покритие“ АУ1.1.87“.Според застрахователното правоотношение застрахователят се е задължил за застрахователни сбития, описани в общите условия, които не са представени по делото. Поради това първоинстанционният съд не е могъл да провери наличие на предпоставки за ангажиране на отговорността и правилно е отхвърлил предявения иск. По делото е представена Въздушна товарителница № **********/16.04.2009г. от която се установява, че „А.“ ЕООД е изпратило от гр. Пазарджик, България до Сарс Вида Мода, гр. Ек сан Прованс, Франция 6 бр. колети с текстилни артикули с общо тегло от 150 кг. С оглед на вида на товарителницата  следва да се  приеме, че  превозът на стоки не е бил автомобилен, а въздушен, поради което не може да се   направи категоричен извод за това, че липсва или увреда на товар, настъпили по време на този превоз с риск по смисъла на застрахователната полица. С оглед на изложеното твърди, че искът е недоказан и правилно е отхвърлен. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Срещу Определение № 168866 от 05.08.2020г, постановено по горепосоченото дело, с което е допуснато изменение на основание чл. 248 ГПК е подадена в законоустановения срок частна жалба от ищеца З. „Б.В.И.Г.“ АД, Твърди се, че по делото липсват доказателства адв. К. да е регистрирана по ЗДДС. Освен това твърди, че по делото липсват доказателства за реално заплащане на претендираната от ответника сума като платено възнаграждение за процесуален представител. С оглед на изложеното моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се отхвърли искането на ответното дружество за присъждане на сумата от 707 лв. сторени разноски в първоинстанционното производство за възнаграждение за един адвокат. При условия  на евентуалност моли за намаляване на присъденото възнаграждение до сумата от 450 лв.   

Ответникът по частната жалба Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, е депозирал отговор, в който излага съображения за неоснователност на частната жалба. Моли за потвърждаване на обжалваното определение като правилно. Претендира разноски за частното производство в размер на 300 лв., като представя списък по чл. 80 ГПК.

 

 По подадената въззивна жалба:

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) вр. с чл. 45 ЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване  правото на вземане на ищеца З. „Б.В.И.Г.“ АД от ответника „Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД за сумата от 4431.91 лв., представляващо регресно вземане  за заплатено застрахователно обезщетение  по застраховка „Карго“, сключена с „А.“ ЕООД по силата на абонаментна полица № 711 за вреди от липса на част от товар, приет за превоз с въздушна товарителница № ********** от 16.04.2009г., установена на 22. 09.2009г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 28.04.2011г. до окончателно плащане н, както и на сумата от 751.48 лв. мраторна лихва за периода от 03.07.2009г. /датата на изплащане на обезщетението/ до 28.04.2011г., за които по реда на чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото възражение по чл. 414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на установителния иск по чл. 422 ГПК /в т. см. и решение № 246/11.01.2013 г. по т. д. № 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т. д. № 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по гр. д. № 801/11 г. на ІV ГО на ВКС. и др. /.

 Ищецът - З. „Б.В.И.Г.“ АД твърди, че с Товарителница № ********** от 16.04.2009г. ответникът Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД приема за превоз от гр. Пазарджик, България до гр. Ек сан Прованс, Франция, 6 бр. колети с облекла. Товарът е бил застрахован с абонаментна полица № 711. При предаване на пратката на получателя е установена липсата на  на 1 бр. колет с общо тегло 37.7 кг.  За констатираната липса  съставен протокол от 2.05.2009г. от получателя. Във връзка с липсата от  страна на  изпращача на товара -  „А.“ ЕООД  е предявена пред ищцовото дружество, претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените вреди. По образуваната щета № 110209090900040 ищецът е заплати на „А.“ ЕООД сумата от 2266 евро с левова равностойност 4431.91 лв.  с платежно нареждане на 03.07.2009г. 

След плащането ищецът е изпратил рекламация до превозвача – ответното дружество, с която се поканва да възстанови  заплатеното застрахователно обезщетение за загубения при превода товар. След като ответникът не е заплатил исканата сума ищцовото дружество е подало заявление за издаване а заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано ч. гр.  № 17770/2011г.  по описа на СРС , 60 състав.

Ответното  дружество  - Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД е подало възражение по чл. 414 ГПК на 12.07.2011г. Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 16.09.2011г. Исковата молба е подадена на 21.10.11г. /в срока по чл. 415 ГПК/.

 По делото е представена застрахователна полица № 711, която удостоверява, че между „А.“ ЕООД и ДЗАД „Б.В.И.Г.“  АД е сключен абонаментен застрахователен договор с период на валидност 01.09.2008г. до 31.08.2009г. Условията на действие на полицата- „Вид транспорт – Автомобилен /камиони наDHL/; Дестинация  - „Износ за Европа“;  Покрития – Общи условия за  застраховане на товари  по време на превоз/1.1.1996; Клаузи – Пълно покритие“ (А).1..87“. Към него е приложен и въпросник за предварителна оценка на риска за сключване на абонаментна полица по застраховка „Карго“, попълнен от  „А.“ ЕООД, товародател. В него е посочено, че стоките, които се очаква да бъдат  превозвани са дрехи (тениски, бельо и др.), опаковани в кашони на  DH, транспортирани в регион Европа с въздушен транспорт. 

Представена е въздушна товарителница № ********** от 16.04.2009г. от която се установява, че „А.“ ЕООД е изпратило от гр. Пазарджик, Бълг.ария до „С.В.М.“ гр. Ек сан Прованс, Франция шест броя колета с текстилни артикули с общо тегло 150 кг.

По делото е представено уведомление от товародателя -  фирма „А.“ ЕООД, представлявано от управителя А.ас Петров, с което информира ищцовото дружество, че в товар, застрахован с полица № 711007/17.04.2009г. е констатирана липса. То е придружено с претенция, вх. №  3259/04.06.2009г. и констативен протокол от 22.05.2009г. В последния е описано ,че на 22.04.2009г в Сарл вила мода, в гр. Ек сан прованс, се явил камион на DHL, да достави 5 кашона, изпратени от „А.“ ЕООД България. При доставката била установена липсата на един кашон със стойност на стоката – 2266 евро.

По делото е представена рекламация  изх. № 0774/14.09.2009г. от „Б.В.И.Г.“ ЕАД, адресирана до ответното дружество,  образуване на преписка по щета № 110209090900040 със стойност на застрахователното обезщетение 4431.91 лв.. В нея е посочено, че по товарителница № ********** от 14.04.2009г. ответникът е приел да превози пратка от 6 колета с облекла. От представени от товародателя документи се установявала липсата на един кашон с обявена стойност  4431.91 лв. Ответникът е поканен да заплати заплатената като застрахователно обезщетение сума в размер на 4431.91 лв. в тридесет дневен срок от получаване на поканата. Към рекламацията е приложено разпечатка на проследяване на пратка от 16.04.2009г. до 22.04.2009г.

По делото  е представен отговор от ответника, адресиран до ищцовото дружество. Изх. № А-108/01.10.2009г. ВС него уведомяват застрахователното дружество, че рекламацията изх. № 0774/14.09.2009г. е просрочена. Пратката била приета от превозвача на 16.04.2009гт. и до момента на получаване на писмото от застрахователя нямало рекламация от страна на фирмата товародателя „А.“ ЕООД. А срокът за такава бил тридесет дневен, съгласно чл. 7 от Общите удловия на превозвача.

  

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл. 213, ал. 1 иззечение първо КЗ. Ищецът обосновава претенцията си с позицията на застраховател, встъпил в правата на удовлетворения по силата на застрахователен договор за застраховка „Карго” застрахован субект „А.“ ЕООД срещу ответника, отговарящ в качеството на превозвач за вредите от застрахователно събитие, настъпило по време на превоз на товар, изпълняван от него въз основа на сключен със застрахования договор за превоз на стоки.

Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Успешното провеждане на иска предпоставя кумулативна даденост на елементите от фактическия състав на регресното право, които ищецът следва да докаже, като установи, че по силата на действителен застрахователен договор за имуществена застраховка се е ангажирал да покрива процесния риск и е изплатил на застрахования съответното застрахователно обезщетение за понесените от него в резултат на настъпило застрахователно събитие вреди, които ответникът е задължен да репарира по правилата на деликтната или договорната отговорност (в този смисъл Решение № 152/02.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 51/2010 г., I т. о., ТК). Последният, от своя страна, би могъл да противопостави на застрахователя както възражения, почерпени от договорната си връзка със застрахования, така и такива, които произтичат от застрахователното правооотношение, включително за отсъствие на предпоставките по чл. 213, ал. 1, изр. І-во от КЗ (отм.) и за неоснователността на извършеното застрахователно плащане (в този смисъл Решение № 64 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 667/2009 г., I т. о., ТК, и Решение № 2 от 20.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 1031/2011 г., I т. о., ТК).

Съобразно чл. 183, ал. 1 от КЗ (отм.) с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или парична сума. Като обект на имуществено застраховане чл. 200 от КЗ (отм.) допуска всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. Императивът на чл. 195, ал. 1 КЗ (отм.) въвежда като условие за валидността на застрахователната сделка съществуващ застрахователен интерес, разбиран в смисъла на § 1, т. 34 от ДР на КЗ (отм.) като правно призната необходимост от защита срещу последиците от застрахователно събитие, каквато по правило изпитва субектът, чиито имуществени и/или неимуществени блага са предмет на застрахователна защита, и който § 1, т. 4 от ДР на КЗ (отм.) дефинира като „застрахован”.

От представената по делото въздушна товарителница № ********** от 16.04.2009г. се установява, че товародателят „А.“ ЕООД е изпратил от гр. Пазарджик, България до „С.В.М.“ гр. Ек сан Прованс, Франция  шест броя колета с текстилни артикули с общо тегло 150 кг. От вида на представената товарителница може да се направи категоричен извод, че превозът на стоки е бил с въздушен транспорт.  

На застраховките срещу рисковете по превоза е посветена диспозитивната уредба на чл. 215 от КЗ (отм.). Според ал. 1 и ал. 2 от разпоредбата застрахователният договор при сухопътни, въздушни и речни превози покрива всички рискове, на които е изложен превозваният товар, като влиза в сила с предаването на товара за превоз и има действие до предаването му на получателя, включително при претоварване и складиране. В представената Застрахователна полица № 711 е посочено, че застрахователят „Б.В.Г.“ АД се задължава да заплати обезщетение по застрахователно покритие, което е определено и конкретизирано в „Общи условия за застраховане на товари по време на превоз“ /1.1.1996г. По делото не са представени Общите условия, към които препраща застрахователната полица. От това следва, че ищецът не е доказал конкретните покрити рискове, по които се е задължил. При това положение поетото задължение на застрахователя  следва да се изведе само от вписаното в полицата, а в нея е отразено, че предмет на застрахователния договор са само товари, превозвани чрез автомобилен транспорт.

С оглед на изложеното липсата на валидно застрахователно покритие на товара на третото лице - „А.“ ЕООД по време на извършване на въздушен превод, установен и от  приложена разпечатка на проследяване на пратка от 16.04.2009г. до 22.04.2009г. лишава от основание суброгационното право на застрахователното дружество –въззивник.

По изложените съображения въззивната жалба следва да бъде оставена без уважения, обжалваното решение потвърдено като правилно.

По отношение на разноските във въззивното производство:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, направени във въззивното производство. Ответното дружество чрез процесуалния си представител е претендирало сумата от 708 лв., като своевременно е представил списък по чл. 80 ГПК към който е приложил заверено копие на фактура № 1466/28.09.2020г.; и заверено копие на платежно нареждане от 28.09.2020г. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Съдът констатира, че по делото не е представен договор, сключен между ответното дружество и представляващият го адвокат Юлиян Спасов. Представеният ред първата инстанция договор е с друго договорено възнаграждение, освен това учредена представителна власт не могат да дерогират липсата му.  С оглед на изложеното претенцията за присъждане на разноски се явява неоснователна.

    

По подадената частна жалба:

На 02.07.2020г. ответното дружество „Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД, действащ чрез процесуалния си представител адв. Юлиан Спасов е подал молба, съдържаща искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Изложил е съображения, че след като съдът е уважил възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение неправилно е  определил размера. Твърди, че в полза на ответника следва са бъдат присъдени разноски за  адвокатско възнаграждение в размер на 707 лв. с ДДС, който се явява минимален такъв с оглед чл. 7, ал. 1 т. 3 от Наредба № 1  за  минималния размер на адвокатските възнаграждения, в редакцията, действала към момента на издаване на фактурата за претендираното възнаграждение за процесуално представителство.

С Определение № 168866 от 05.08.2020г. съдът е допуснал  по молба на ответника „Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД  изменение на Решение № 125080 от 18.06.2020г. в частта относно разноските като е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски  по делото в размер на още 157 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение (общ размер на адвокатското възнаграждение 707 лв.).

Срещу определението, с което е допуснато изменение на основание чл. 248 ГПК е подадена в законоустановения срок частна жалба от ищеца З. „Б.В.И.Г.“ АД.  След преценка на фактите по делото, съдът намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

  От представените по делото фактура № 1418/11.05.2020г, издадена от Адвокатско дружество „М.и П.“ с получател ответното дружество става ясно, че посоченото адвокатско дружество е осчетоводило в полза на ответника правни услуги на  за процесуално представителство по гр. д. № 44904/201г. на стойност 708 лв., към която е приложено и платежно нареждане от 13.05.2020г. Същевременно от представения договор за правна защита и съдействие № 021745 от 11.11.2011г. се установява, че договореното възнаграждение за процесуално представителство е в размер на 450 лв., платими по банков път. От представените документи не може да се приеме за доказан уговорения конкретен размер на възнаграждението и начина на заплащането му. Поради което настоящия състав намира за неоснователна претенцията на ответното дружество за разноски. Въззивният съд не приема за доказана претенцията му за присъждане на претендираните разноски за адвокат за производство пред СРС в размер на 2400 лв., което становище съдът намира за съответстващо и на разясненията, дадените в т. 1 от ТР от 6.11.2013 г. по тълк. д. №6/2012 г., на ОСГТК на ВКС. Дори и да се приеме тезата на молителя, че съдържанието на представената със списъка по чл. 80 ГПК фактура №3811 от 22.11.2019 г. обективира съдържанието на сключен между страните договор с предмет процесуално представителство по конкретното дуело, не са представени категорични доказателства, установяващи реалното заплащане на претендираните разноски. Освен посоченото нито размерът на преведената сума, нито вписаното основание водят до еднозначен и недвусмислен извод, че в действителност исканото адвокатско възнаграждение е заплатено.

По изложените съображения, съдът счита, че следва да бъде отменено Определение №188170 от 31.08.2020г. за изменение на Решение № 121852 от 16.06.2020г., постановено по гр. д. № 50653/2019г. в частта за присъдените допълнително разноски в размер на 157 лв. като исковата претенция на ответника за присъждане на допълнителни разноски разноски за платен адвокатски хонорар следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а искането на ответника  по чл. 248, ал. 1 ГПК – отхвърлено.

    Предвид изложените съображения, съдът

                                                 

                                                       Р    Е    Ш    И :  

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 98773 от 22.05.2020г., постановено по гр. дело № 75446/2018год. по описа на СРС, ГО, 148 състав, изменено с Определение № 187065 от 29.08.2020г. в обжалваната част.

ОТМЕНЯ Определение № 168866 от 05.08.2020г., с което съдът е изменил Решение № 125080 от 18.06.2020г., постановено по гр. дело № 44904/2011год. по описа на СРС, ГО, 25 състав, с което е осъдил З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******да заплати на ответника „Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* още 157 лв. разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* за изменение на Решение № 98773 от 22.05.2020г., постановено по гр. дело № 75446/2018год. по описа на СРС, ГО, 148 състав в частта за разноските.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1/                                2/