№ 15409
гр. С, 24.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.А
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110149560 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. Д. З., ЕГН
**********, И. С. К., ЕГН ********** и К. С. К., ЕГН **********, с която са предявили
установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗС против СО за
признаване за установено, че собственици на по 1/3 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 68134.2822.634, находящ се в гр. С, район „В“, ул. „***-ма“ № 48А, целият с
площ от 380 кв. м, вид територия: урбанизирана, ниско застрояване /до 10 м/, заедно с
построената в него жилищна сграда със застроена площ от 66 кв. м, на един етаж, при
съседи: ул. „ГТ“, ул. „***-ма“, поземлени имоти с идентификатори: 68134.2822.635,
68134.2822.633, 68134.2822.2478, 68134.2822.637, 68134.2822.636 и 68134.2822.635.
В исковата молба се посочва, че с договор за покупко-продажба от 30.09.1961 г.
общият наследодател на ищците С К. З придобил правото на собственост върху празно
дворно място, находящо се в гр. С, кв. „МП“, с площ 432 кв. м, при съседи: наследници на
ВГТ и Г Ив. С и ПМ Са, като същата година започнал да строи къща, завършена през 1962
г., в която и до момента живеело семейството на С З. Ищците поддържат, че за процесния
недвижим имот е налице влязла в сила кадастрална карта. Твърдят, че на 23.07.2019 г.
депозирали при ответника в Район „В“ молба – декларация за снабдяване с нотариален акт
на основание давностно владение чрез обстоятелствена проверка по отношение на
процесния имот. Посочват, че СО не заверила представения от ищците документ, а вместо
това общинската администрация съставила акт за частна общинска собственост №
3519/28.10.2020 г., който не бил предоставен на ищците. В този смисъл излагат твърдения,
1
че процесният недвижим имот винаги е бил частна собственост. Уточняват в първото по
делото открито съдебно заседание, че претендират да са придобили имота по наследство и
давност чрез реализирано лично от всеки давностно владение и присъединяване владението
на техния наследодател С З. Молят за уважаване на исковете. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Посочва, че СО е обявена
за собственик на процесния недвижим имот с идентификатор 68134.2822.634 при
одобряването на кадастралната карта, като бил съставен документ за собственост Акт за
частна общинска собственост № 3519/28.10.2020 г., издаден от общинска администрация –
район „В“. Допълва, че в АЧОС не е посочено лице, което да е претендирало да бъде
титуляр на правото на собственост върху имота, а актът за собственост бил съставен на
основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС. Твърди, че процесният имот е бил държавна собственост
към датата на закупуването му от наследодателя на ищците, като след влизане в сила на ЗОС
през 1996 г. имотът е преминал в режим на общинска собственост. С оглед посоченото,
излага твърдения, че недвижимият имот с идентификатор 68134.2822.634 не подлежи на
придобиване по давност. Счита, че представеният с исковата молба договор, с който се
твърди наследодателят на ищците да е придобил правото на собственост върху имота, няма
транслативно действие, а има характер на предварителен договор. Твърди, че не се доказва
началният момент на установяване на давностното владение върху процесния недвижим
имот. Счита, че претенциите на ищците са неясни – не се установявало дали се отнасят само
до правото на собственост върху поземления имот или и до правото на собственост върху
изградената в имота сграда. Поддържа, че не се доказва фактическият състав на твърдяното
от ищците за настъпило придобивно основание. Твърди, че упражняваната върху имота
власт е била от името на държавата, респ. общината, а ищците и техният наследодател са
били държатели. Позовава се на разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС, като посочва, че към
датата на актуване на имота не е било установено последният да е имал собственик. Моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
В представения с исковата молба договор от 30.09.1961 г. г. с нотариална заверка на
подписите е посочено, че РПТ, ВВТ, СВТ и ИВТ продават на С К. З празно дворно място,
находящо се в кв. МП с площ 482 кв. м. при съседи от една страна наследници на ВГТ и Г
Ив. С и ПМ Са, от друга. Посочено е, че владението на дворното място се предава в деня на
сключване на договора.
Установява се от Удостоверение за наследници Изх. № 10/02.07.2019 г. , изд. от
кметски наместник на с. Е, община Т, че С К. З с ЕГН ********** е починал на 26.11.2001 г.
и е оставил за свои наследници ищците - М. Д. З. – съпруга, И. С. К. – дъщеря, родена на
11.07.1966 г. и К. С. К., орден на 07.10.1969 г.
Видно от гърба на представената с исковата Молба – декларация от ищцата М. З. до
Нотариус с район на действие СРС за извършване на обстоятелствена проверка и признаване
правото на собственост върху ПИ с идентификатор 68134,2822.634 заедно с построената с
2
него сграда, представител на ответника СО, отдел „Общинска собственост и жилищно
настаняване“, район В не е установен АДС, съставен до 01.06.1996 г., а за частта , попадаща
в улица с площ 42 кв. м.р е съставен АОС №3518/ 28.10.2020 г. и за частта с площ 338 кв.м.
– АОС №3519/28.10.2020 г.
Представен и приет в производството е Акт № 3518 за публична общинска собственост
от 28.10.2020 г. /л. 43 / за имот, описан като реална част от поземлен имот с идентификатор
68134.2822.634, попадаща в улица О.Т. /156-73/ по плана на м. „МП“ с площ 43 кв. м. Като
основание на акта е посочено – чл. 2, ал. 1, т. 1 , чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС вр. чл. 59, ал. 1 и ал. 3
ЗОС.
Представен и приет в производството е Акт № 3519 за частна общинска собственост от
28.10.2020 г. /л. 48 / за имот, описан като реална част от УПИ Ж-634, кв. 49 по плана на м.
„МП“, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 68134.2822.634, с площ 338
кв. м. Посочено е местонахождение на имота – гр. С, СО район – В, ул. „***-ма“ №48а. Като
основание на акта е посочено – чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС вр. чл. 59, ал. 1 и ал. 3 ЗОС.
По делото е прието заключение на извършената от вещото лице инж. С. К. съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно
. Вещото лице е отговорило на поставените задачи след запознаване с приобщения по делото
доказателствен материал, извършен оглед и измервания на място на имота и събиране
информация чрез справки в СО-НАГ, АГКК и СО – район В. Видно от заключението
първият кадастрален план за района е изготвен преди 1956 г. и в него процесния имот не е
бил отразен като самостоятелен имот, а е представлява част от поземлен имот с пл. номер
360 от полигон 99, като в разписната книга към плана като негов собственик е вписан ВГТ.
Установен е одобрен със Заповед № 09.06.1956 г., но неприложен регулационен план, според
който процесния ПИ попада в обхвата на кв. 70 в терен, предвиден за физкултурен
комплекс. През 1972 г. бил изработен нов кадастрален план на район, който впоследствие е
използван за кадастрална основа на последващите регулационни планове и поддържан до
влизане в сила на кадастралната карта. По този КП процесният имот е нанесен като
самостоятелен имот с пл. № 634 от к.л. 196 и в скицата за КП, изработена през 1971 г. като
съсед на север е вписан Г И. С, а като съсед на юг – ВДГ и ТЗГ. При попълване на
кадастралната основа през 1990 г. като собственик на имот с пл. 634 е бил записан С К. З.
Със Заповед № РД – 50 – 09-155 от 07.05.1990 г. бил одобрен РЗП, който не е приложен и
КП за района, в който процесният имот е заснет като имот с пл. № 634. Действащият РП е
одобрен със заповед №РД 09-50-337 от 23.06.1997 г. и с него за ПИ №634 е отреден УПИ V-
534 от кв. 49 с изключение на 43 кв. м. от него, които попадат в отреждане за улица, която не
е изградена на място. По действащата КК, одобрена със Заповед № РД-18-39 от 20.07.2011 г.
имотът е нанесен с идентификатор 68134.2822.634, а построената в него сграда с
идентификатор - 68134.2822.634.
Вещото лице е констатирало, че улицата, на която се намира имота по предходните
планове, не е предвидена като такава, а към настоящия момент не е реализирана и
представлява пътека, от двете страни на която има открити вади за отпадни води.
Установено е, че административният адрес на имота по данни на ГИС С е на ул. ***, която
3
се намира северно от имота, а ул. СД /предишна ул. СК) е в източна посока. Според вещото
лице посочените в различните документи различни адреси се отнасят за един и същи имот с
идентификатор 68134.2822.634.
При оглед на място вещото лице е установило, че имотът е заграден по границите,
отразени в ККР и не са обособени описаните в актовете за общинска собственост две
реални части, а целият имот се ползва за жилищни цели с жилищната сграда в него.
Според заключението на вещото лице актуваните с АОС две реални части съставляват
целия имот с виртуално разделяне по регулационната граница, без включване на други
терени.
Според заключението на вещото лице имотът , описан в договора от 1961 г., е
идентичен с процесния и с ползвания към момента от ищците имот, както и в цялост с двете
части, актувани като реални части с двата акта за общинска собственост. Разликата в
площта е по границите със седите и улицата. Вещото лице не е установило данни за
отчуждаване на имота.
От разпита на свидетеля ЖЛС се установява, че същият живее в кв. МП на ул. ***-ма
от 1983 г., а ищците на ул. СД №48А в къща, построена в ограден двор. Свидетелят посочва,
че от 1983 г. помни ищцата М. и мъжа й заедно с двете им деца – ищците И. и К.. Според
свидетелят оградите на двора никога не са местени а отпред пред имота минавал и канал и
не е възможно изместване Сочи, че в съседство живее Г С с П, от друга страна – В. Не знае
някой да е оспорвал собствеността.
От показанията на свидетеля АБК се установява, че познава ищците от 1970 г., като до
2002 г. е живял в гр. С и често ги посещавал заедно с родителите си, а понастоящем - в с. В,
Т. Според свидетеля ищците живеят в кв. МП на ул. СД №48Ав къща с двор, който е
ограден, като оградата, откакто го посещава, е една и съща. В имота живеел и С К.ов К.
преди да почине, а някои от съседите, които познава са Г С и ПМ.
Според Удостоверение Изх. № 94-00-1740/01.06.2023 г., издадено от ГИС С поземлен
имот с идентификатор 68134.2822.634 и построената в него сграда с идентификатор
68134.2822.634.1, находящи се в пространството между ул. ГТ /наименувана с Решение
№790 от 17.12.2009 г. на Столичен общински съвет) и ул. *** към момента на издаване на
удостоверението се идентифицират на адрес: гр. С, ул. СД №48А.
В представената поделото скица имотът е отразен на административен адрес: гр. С,
район В, ул. ***-ма №48а.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявените пасивно субективно съединени искове са с правна квалификация чл. 124
ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79 ЗС и са за установяване правото на собственост на ищцата
върху поземлен имот с идентификатор 68134.2822.634 заедно с построената в него жилищна
сграда с идентификатор 68134.2822.634.1, поради придобиване на имотите по наследство и
давност за периода от 1961 г. до 26.08.2021 г. /дата на предявяване на исковата молба/
според уточненията на ищците в първото о.с.з.
Съгласно чл.79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
4
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Придобивната давност е
оригинерно основание за придобиване право на собственост, като установяването на този
способ за придобиване на право на собственост предполага наличието на следните
кумулативни предпоставки: владение върху конкретен имот, което да е непрекъснато /да не
е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.81 от ЗС/, спокойно /да не е установено по
насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да
се държи вещта като своя.
В настоящия случай се установява, че наследодателят на ищците – С К. З е започнал да
владее имота на основание сключения договор от 30.09.1961 г. , като от договора се
установява, че владението му е предадено от РПТ, ВВТ, СВТ и ИВТ . Имотът, описан в
договора е идентичен именно с процесния и ползвания от ищците имот, като за този извод
съдът кредитира заключението на вещото лице и съвпадението в съседите на имота,
посочени в договора от 30.09.1961 г. и отбелязани в скицата към кадастралиния план от 1972
г. / Г С / и сочени и от свидетелите /П и Г Си/.
Съвкупната преценка на обстоятелства, установени чрез изслушаното и прието
заключение на СТЕ и чрез гласни доказателствени средства води до извод, че от 30.09.1961
г. до смъртта му на 26.11.2001 г. С К. е упражнявал фактическа власт върху имота заедно с
членовете на семейството му – ищците, като ищцата М. З. и ищцата И. С. К. са живели там
поне от юли 1966 г. /с оглед датата на раждане на последната – 11.07.1966 г./ , а К. С. К. от
октомври 1969 г. /с оглед датата на раждането му - 07.10.1969 г./
От показанията на свидетелите е видно, че упражняваната фактическа власт върху
имота е с явно изразена воля същият да се ползва и да се стопанисва като лична собственост
на ищците и техния наследодател. В показанията си свидетелите ясно заявяват, че ищците и
техния наследодател са живеели в имота откакто те ги познават и са виждали този имот,
съответно свидетелят С – от 1983 г., а свидетелят К – от 1970 г.
От заключението на вещото лице и проследяване регулационния и кадастралния статут
на имота се установява несъмнено, че същият е с обособени имотни граници поне от 1972 г.,
когато е нанесен в кадастралния план като имот с пл. №634 и в същите граници е
впоследствие отбелязан при попълване на кадастралната основа през 1990 г. на името на
наследодателя ищците на основание договор от 1961 г. и са нанесени построени в него
сгради, вкл. процесната жилищна сграда.
Разпоредбата на чл.69 ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато
не се докаже, че я държи за другиго. В случая се установява, че ищците и техният
наследодател ясно са манифестирали, че имотът е техен собствен като са го владели явно,
необезпокоявано и непрекъснато в рамките на заявения давноствен срок.
Следователно налице са предвидените в чл.79 ЗС предпоставки за придобиване по
давност собствеността по отношение на имота.
При тези изводи на разглеждане подлежат правоизключващите възражения на
ответника за наличие на предвидени в закона пречки за придобиване правото на собственост
– а именно че ищците и наследодателя им не са можели да придобият имота по давност, тъй
като същият е общинска собственост и за него са издадени два акта за общинска
5
собственост.
Актовете за държавна собственост, съответно общинска собственост, които са
съставени по надлежния ред и форма, имат качеството на официален свидетелстващ
документ, който само констатира собствеността на държавата, съотв. общината без да я
поражда. Обстоятелствата, констатирани в акта, имат доказателствена сила до доказване на
противното (доколкото се касае до официален свидетелстващ документ). Това означава, че
на основание чл.179, ал.1 от ГПК съдът е длъжен да приеме за установени посочените в акта
факти, а именно, че същият е съставен на посочената дата и място от съответното
длъжностно лице; че се е осъществило посоченото основание за придобиване на имота от
общината (когато това основание е конкретно посочено); видът и състоянието на имота,
описани в акта. Следователно актът има доказателствена сила за правото на собственост
само доколкото в него е посочено конкретно годно придобивно основание, по силата на
което имотът е преминал в патримониума на държавата, респ. общината. Последното обаче
в случая съдът намира да не е налице с оглед съдържанието на представените два акта за
публична и частна общинска собственост.
В настоящия случай от заключението на вещото лице се установява, че с двата АОС са
актувани две части, които заедно съставляват и са идентични с процесния имот, като
разделението според вещото лице е по регулационната граница по действащия регулационен
план, одобрен със Заповед РД -09-50-337 от 23.06.1997 г. , Заповед РД -09-50-414 от
23.07.1998 г., потвърдена с Решение 85 по Протокол 56 то 06.08.2003 г. По този план ПИ с
№634 от кв. 49 е отреден за УПИ V-534 от кв.. 49 , като Акт № 3518 за публична общинска
собственост от 28.10.2020 г. е съставен за част от пл. номер 634 с площ 43 кв.м. попадаща в
отреждането за улица, а в останалата част, за която е съставен Акт № 3519 за частна
общинска собственост от 28.10.2020 г. границите на УПИ са по границите ПИ с пл. номер
634.
Ответната община навежда твърдения, че актовете имат доказателствена сила за
установяване правото на собственост на общината. Позовава се на разпоредбата на чл. 2, ал.
2, т. 5 ЗОС /ред. ДВ.бр .44/1996 г./ и твърди, че имотът е общинска собственост, тъй като не
е доказано, че е имал собственик. Както възраженията, така и издадените актове са
бланкетни, неконкретни и не кореспондират на фактическата обстановка.
Видно от Акт № 3519 за частна общинска собственост от 28.10.2020 г. за имот,
описан като реална част от УПИ Ж-634, кв. 49 по плана на м. „МП“, представляваща част от
поземлен имот с идентификатор 68134.2822.634, с площ 338 кв. м. като основание за
издаването му е посочено - чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС вр. чл. 59, ал. 1 и ал. 3 ЗОС. Съгласно чл. 2,
ал. 1, т.1 ЗОС Общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон. Съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и ал. 3 ЗОС при влизане в сила на кадастрална карта за имотите
- общинска собственост, се съставят нови актове за общинска собственост, в които се
посочват номерът и датата на предходно съставените актове за общинска собственост. В
случая предходни актове не са отбелязани и не се твърди и установява да са издавани.
Следователно конкретно основание реално в акта не е посочено.
Съставеният акт за частна общинска собственост няма правопораждащ ефект съгласно
6
чл. 5, ал. 3 ЗОС, а към датата на съставянето му се установява, че ищците са придобили
имота на основание упражненото от тях и наследодателя им давностно владение,
продължило повече от 10 години. Нито от съдържанието на акта, нито от събраните
доказателства не се установяват предпоставките на сочената от ответника норма на чл. 2 ,ал.
2, т. 5 ЗОС /в редакция, неактуална към датата на съставянето му/ , като в акта подобно
основание за възникване в полза на общината правото на собственост към предходен
момент дори не е посочено.
Видно от съдържанието на актовете Акт № 3518 за публична общинска собственост от
28.10.2020 г. за имот, описан като реална част от поземлен имот с идентификатор
68134.2822.634, попадаща в улица О.Т. /156-73/ по плана на м. „МП“ с площ 43 кв. м. като
основание за издаването му е посочено - чл. 2, ал. 1, т. 1 , чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС вр. чл. 59, ал. 1
и ал. 3 ЗОС. В случая предходни актове не са отбелязани и не се твърди и установява да са
издавани. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС публична общинска собственост са имотите и
вещите ,определени със закон. Не се установява да е провеждана отчуждителна процедура
както целия имот, така и по отношение частта, отредена за улица с площ 43 кв. м., а
регулационният план няма пряк отчуждителен ефект, поради което и не е налице основание
да се приеме, че собствеността е преминала в патримониума на общината. Не се установява
и в предходен момент да е реализирано друго основание за придобиване на собствеността
на целия имот с пл. № 634, за да е общинска собственост и съответно актуваната част от
него.
С оглед липсата на изрично посочено годно придобивно основание, както и предвид
наличието на данни, че процесният имот не е бил безстопанствен в конкретен релевантен за
твърденията на общината момент, следва да се приеме, че същият не е бил държавен към
датата на установяване на владение върху него от ищците и наследодателя им – съответно
1961 – 1969 г., не е имало пречка да бъде упражнявано давностно владение и ищците заедно
с наследодателя им са станали негови собственици най-късно през 1979 г. по силата на
упражняваното давностно владение, за което не е имало пречка по чл. 86 ЗС във всичките й
редакции и във връзка с пар.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността. След
смъртта на С К. З придобитите от него идеални части по давност са придобити по
наследство от ищците, поради което и последните към датата на приключване на съдебното
дирене се легитимират като единствени собственици при равни квоти на имота ведно с
построената в него сграда.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан
и следва да бъде уважен.
По разноските
Предвид изхода на спора право на разноски имат ищците. Същите са сторили разноски
за държавна такса в размер на 155,82 лева и за възнаграждение на вещо лице в размер на 150
лева, които следва да им бъдат присъдени в цялост. Ищците са сторили и разноски за
адвокаТ възнаграждение в размер на 1500 лева по договор за правна защита и съдействие от
18.06.2021 г. /л. 5/, което следва също да им бъде присъдено в цялост като съдът намира за
неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност, доколкото
7
възнаграждението е в минималния размер по чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед представителството за
защита на вещни права на трима ищци.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл. 79
ЗС, по исковете, предявени от М. Д. З., ЕГН **********, И. С. К., ЕГН ********** и К. С.
К., ЕГН ********** против СО, че М. Д. З., ЕГН **********, И. С. К., ЕГН ********** и
К. С. К., ЕГН ********** са собственици при равни квоти (по 1/3 ид.ч. всеки) по силата на
давностно владение и наследствено правоприемство на поземлен имот с идентификатор
68134.2822.634 съгласно КККР, одобрени със Заповед №РД-18-39/20.07.2011 г. на ИД на
АГКК с площ от 380 кв. м , с адрес: гр. С, район „В“, ул. „СД“ № 48А / а по скица – ул. ***-
ма № 48а/ заедно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 66 кв. м, на
един етаж, с идентификатор 68134.2822.634.1 .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СО, гр. С., ул. „М“ № 33 да заплати на М.
Д. З., ЕГН **********, И. С. К., ЕГН ********** и К. С. К., ЕГН ********** и тримата с
адрес: гр. С, ул. „СД“ № 48А сумата 1805,82 лева – разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8