РЕШЕНИЕ
№ 1292
гр. Варна, 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20233110201190 по описа за 2023 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от „Магна Ойл“ ООД против НП № BG2022/2000-225/ 23.02.2023г.
издадено от Директор на Териториална Дирекция Митници Варна, с което на „Магна
Ойл“ ООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер
на 441,07лева, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни
вземания, на осн. чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал.1 т.1 от ЗМ.
В жалбата си въззивника моли съда да отмени наказателното постановление,
като навежда доводи затова.
В съдебно заседание въззивника редовно призован, не се явява, но се представлява,
като процесуалния представител поддържа жалбата и моли да бъде отменено
наказателното постановление.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата.
След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата
страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 03.02.2021 г. на МП BG002005 Пристанище Варна, са представени
документи за поставяне под режим „Допускане за свободно обращение" на
стоки, изпратени от Швейцария с получател „МАГНА ОЙЛ" ООД, както
1
следва-лек автомобил употребяван с повреди Порше с шаси
№:wp0zzz97zal047149 и лек автомобил употребяван с повреди Хонда с шаси
№:jhmcl96903c210339.
За стоки номер 1 по МД с MRN 21BG002005049268R7/ 03.02.2021 г. е
декларирана тарифна преференция с „код 300" в полета „4/17-Кл.36
Преференции", въз основа на вписан текст за произход във фактура за
покупко-продажба от 08/01/2021, даващ право за преференциално тарифно
третиране, във връзка със Споразумението между Европейската
икономическа общност и Конфедерация Швейцария.
С оглед наличната документация и информация, събрани в хода на
проверката и поради възникнали съмнения по отношение на деклариран „код
300" за двете стоки по митническата декларация (МД) MRN
21BG002005049268R7/ 03.02.2021 г., както и съмнения относно автентичност
и достоверност на представените пред митническите органи документи
(Fattura/Ricevuta di vendita) за един употребяван автомобил с държава на
изпращане Конфедерация Швейцария, в рамките на извършваната проверка,
от директора на ТД Митница Варна е изпратено писмо per. № 32-
137361/27.04.2022 г. до директора на дирекция МРР, ЦМУ, с искане за
извършване на последваща проверка на документи по линия на
международното сътрудничество относно обстоятелствата дали износителят е
съставил и подписал доказателствата за произход „декларация върху фактура"
и налице ли са доказателства, които да обосновават декларираните по този
начин обстоятелства за двата употребявани автомобила.
В Агенция „Митници" е получен отговор от Швейцарската митническа
администрация с per. № 32-250694/ 27.07.2022 г. относно фактури за доставка,
включващ стоките, допуснати за свободно обращение с МД с MRN
21BG002005049268R7/ 03.02.2021 г., позиции1.
Отговорът е препратен до ТД Митница Варна с придружително писмо per. №
32-252052/ 28.07.2022 г. на директора на дирекция „Митническа дейност и
методология" към ЦМУ -Агенция „Митници", в което се посочва, че
износителят на въпросните автомобили в Швейцария не е декларирал и не е
подписвал декларации за произход на тези стоки, поради което следва да се
считат за стоки с непреференциален произход.
Предвид изложеното следва да се счита, че декларацията за произход,
2
съставена върху фактурата от дата 08/01/2021 за стока номер 1 по МД с MRN
21BG002005049268R7/03.02.2021 г. не може да бъде приета за целите на
предоставяне на тарифни преференции съгласно разпоредбите на чл. 56,
параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка със
Споразумението между Европейската икономическа общност и
Конфедерация Швейцария и следователно за нея следва да бъде заплатено
дължимо мито по отношение на трети страни.
С действията си при деклариране, „МАГНА ОЙЛ ООД, е избегнало
заплащането на дължимите мита и част от другите публични държавни
вземания, събирани от митническите органи, като неправомерно е приложило
разпоредбите на чл. 56, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013 за
преференциално третиране и не е спазило изискванията на чл. 55, ал. 1 от
ЗДДС, поради което следва да носи административно-наказателна
отговорност за нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ.
С оглед горното е установено, че на 03.02.2021 г. на МП BG002005
Пристанище Варна, „МАГНА ОЙЛ" ООД, е осъществило състава на
митническо нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, тъй като за внасяната
стока с митническа декларация с MRN 21BG002005049268R7/03.02.2021 г.,
позиция 1:
• Стока № 1 - лек автомобил употребяван с повреди „Порше",
модел:Рапатега, ran:4S брой места: 4, първ.рег: 20100706, цвят: черен
раб.обем: 4806 куб. см., мощност:294 KWDIN двиг.неоткрит бензин, шаси
No:WP0ZZZ97ZAL047149, неправомерно е декларирало преференциален
произход, като по този начин е избегнало заплащането на дължимото мито и
част от другите публични държавни вземания, събирани от митническите
органи в общ размер на 441,07 лв., от които: Мита- 367,56 лв. и ДДС - 73,51
лв.
При тези констатации бил съставен срещу «Магна Ойл» ООД АУАН
за нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото доказателства: от разпита на свид.Ц., както и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на свидетелката следва да бъдат кредитирани като последователни,
безпротиворечиви и логични, като за съда не съществуват основания за
3
съмнение в тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на
законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва
да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с
оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на
приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.
При издаване на АУАН и НП са спазени формалните изисквания на
ЗАНН. И двата са издадени от оправомощени за това лица съгл. чл.230 и 231
от ЗМитниците и Заповеди. АУАН и НП са формално редовни актове,
съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са
връчени на нарушителя, като му е дадена възможност да организира
адекватна защита. Издаването на НП означава, че административно
наказващият орган е счел, че е налице нарушение, извършено от конкретното
лице , а основателността или неоснователността на тази преценка не
представлява задължителен реквизит на наказателното постановление и
предпоставка за редовността му от външна страна, а е въпрос по същество.
Правото на защита на жалбоподателя е реализирано в цялост с
депозиране на настоящата жалба. Поради това съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Разпоредбата на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ дефинира едната хипотеза на
понятието митническа измама, като предвижда, че за такова деяние следва да
бъде наказано лице, което избегне или направи опит да избегне пълно или
частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични
държавни вземания, събирани от митническите органи. От своя страна
втората алинея на цитираната норма определя предвидените за митническа
измама санкции. Наказващият орган правилно е издирил приложимия закон
за твърдяното от него нарушение, както и относимата санкционна разпоредба,
като е определил наказание в минималния размер, предвиден в чл.234, ал.2
т.1 вр. ал.1 т.1от ЗМ, а именно 100 % от размера на счетените за избегнати
публични вземания.
Неоснователно е направеното възражение, че в АУАН и НП липсвала
4
посочена норма, която била нарушена. На дружеството е вменено нарушение
на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците,която разпоредба съдържа и
санкция, и съответното правило за поведение. Съгласно същата, който
избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или
обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания,
събирани от митническите органи се наказва за митническа измама. От
доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че въззивното
дружество е поставило под митнически режим "допускане за свободно
обращение" процесните употребявани автомобили, като е декларирало
тарифна преференция с "код 300", въз основа вписан текст за произход във
фактурата за покупко-продажба, даващ право за преференциално тарифно
третиране. В хода на извършената проверка след направено запитване до
компетентните власти в Швейцария дали износителят е съставил и подписал
доказателствата за произход "декларация върху фактура" и налице ли са
доказателства, обосноваващи декларираните обстоятелства за употребявания
автомобил се установява, че износителят на автомобила не е декларирал и не
е подписвал декларация за произход на стоката. Следователно наказващият
орган правилно е формирал извод, че автомобилът следва да се третира като
стока с непреференциален произход. В този смисъл е неоснователно
възражението, че не са налице годни доказателства за извършени от
дружеството нарушения. Касае се за официален отговор от швейцарските
митнически органи, издаден по надлежния за това ред, съобразно тяхната
компетентност, след извършена проверка при износителя. Разпоредбата на чл.
11, т. 2 от Споразумението изрично предвижда възможност за използването
на получената информация (под формата на доклади, документи и т. н. - чл. 8,
т. 1) в съдебни или административни процедури, заведени вследствие на
нарушения на митническото законодателство. Договарящите се страни имат
право да използват като доказателствен материал в доклади и показания пред
съдилища, получена информация и прегледани документи в съответствие с
разпоредбите на този протокол (чл. 11, т. 3). Като държава-членка на
Европейския съюз Република България е обвързана от нормите на
Споразумението. Следователно по силата на цитираните разпоредби
полученият писмен отговор и приложената към него фактура се явяват
надлежни доказателства за отразените в тях обстоятелства. Обстоятелство, че
при извършен последващ контрол в счетоводството на дружеството му не са
5
открити да се съхраняват фактури, различни от тези, които е представило
пред Българските митнически органи не опровергава обвинението.
Нарушението е квалифицирано правилно и отговорността на дружеството
законосъобразно е била ангажирана по реда на чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ.
Наказанието е наложено в минималния размер, определен по реда на чл. 234,
ал. 2, т. 1 от ЗМ, поради което не следва да бъде коригиран.
По изложените съображения съдът приема, че наказващият орган
правилно е констатирал наличието на процесното нарушение, надлежно е
издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба, като е
наложил законосъобразно наказание. Неоснователни са възраженията за
липса на виновно поведение от страна на дружеството.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица е
безвиновна, поради което наличието или липсата на виновно поведение от
страна на конкретни физически лица е без правно значение. Не са налице
основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от типичните
нарушения от този вид. Доколкото се касае за формално нарушение,
несвързано с настъпването на конкретен резултат, за да бъде счетено същото
за маловажно е необходимо наличието на някакви особени извинителни
обстоятелства около извършването му, а такива в случая липсват.
Предвид изложеното съдът приема, че не са налице основания за
отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление. Същото
следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена
без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на
Териториална дирекция Митница Варна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда. Случаят не се отличава със значителна фактическа или правна
сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум, а именно-80
6
лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № BG2022/2000-225/ 23.02.2023г. издадено от Директор
на Териториална Дирекция Митници Варна, с което на „Магна Ойл“ ООД е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 441,07лева,
представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания, на
осн. чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал.1 т.1 от ЗМ.
ОСЪЖДА "Магна ойл" ООД да заплати на Териториална дирекция
Митница Варна в Агенция "Митници" сумата от 80 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВАС по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7