№ 10489
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110112633 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
С исковата молба ищецът Община Б. е предявил против Г. Д. М. положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 5629,72 лв., представляваща неплатена наемна цена по договор за
наем на земеделски земи № 62 от 14.02.2011 г. за ползване на земеделски земи с обща площ
60,924 дка, находящи се в землището на с. Зелениково, а именно: Поземлен имот № 00074,
Поземлен имот № 096112, Поземлен имот № 096115, Поземлен имот № 144011, Поземлен
имот № 149008, Поземлен имот № 198007, Поземлен имот № 210005, Поземлен имот №
214005, Поземлен имот № 219020, Поземлен имот № 217015, Поземлен имот № 255022,
Поземлен имот № 258001, Поземлен имот № 215012, Поземлен имот № 251001, Поземлен
имот № 243004, за стопанските 2014/2015 година, 2015/2016 година, 2016/2017 година,
2017/2018 година, 2018/2019 година, 2019/2020 година, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното
изплащане, както и за сумата от 2402,26 лв. - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода 30.09.2011 г. - 11.06.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 27.09.2021 г. по ч. гр. д. №
41231/2021 г. по описа на СРС, 24 състав.
Ищецът твърди, че на основание сключен с ответницата договор за наем на
земеделски земи от 14.02.2011 г. на последната са предоставени за временно и възмездно
ползване земеделски земи с обща площ 60,924 дка, находящи се в землището на с.
Зелениково, а именно: Поземлен имот № 00074, Поземлен имот № 096112, Поземлен имот
№ 096115, Поземлен имот № 144011, Поземлен имот № 149008, Поземлен имот № 198007,
1
Поземлен имот № 210005, Поземлен имот № 214005, Поземлен имот № 219020, Поземлен
имот № 217015, Поземлен имот № 255022, Поземлен имот № 258001, Поземлен имот №
215012, Поземлен имот № 251001, Поземлен имот № 243004. Договорът за наем е сключен
за срок от 10 селскостопански години, т. е. до 2021 г., като ответницата се е задължила да
заплаща наемна цена в размер на 730,10 лв. за една стопанска година. В чл. 2, ал. 3 от
договора страните уговорили, че за всяка следваща година годишният наем от предходната
година се актуализира с процента на инфлация за предходната година, според Националния
статистически институт. Съгласно ал. 4 на същия член наемната цена може да бъде
актуализирана след приключване на която и да е от стопанските години, ако е взето решение
на Общинския съвет на гр. Б. за промяна на наемните цени. Ищецът твърди, че съобразно
посочените разпоредби е актуализирал наемната цена по договора, но ответницата спряла
изплащането на наемните вноски от стопанската 2014/2015 година, поради което изпаднала
и в забава за изплащане на наемните вноски за следващите стопански години. Моли за
уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който
оспорва частично предявените искове като погасени по давност. Оспорва размера на
наемното задължение, отразен в извлечението за периодите след 2011 г. при твърдения, че
наемната цена е фиксирана в договора - 730,10 лв. и не е имало основание за нейната
промяна. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с правно
основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, при повторна проверка за допустимост на настоящото производство, счита, че
то подлежи на прекратяване по отношение на сумата от общо 2190,30 лв. - главница за
наемна цена за стопанските 2017/2018 година, 2018/2019 година и 2019/2020 година (по
730,10 лв. за всяка от трите стопански години) и за сумата от 599,34 лв. - мораторна лихва
върху посочената главница. Съществуването и надлежното упражняване на правото на иск
по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е обусловено от следните предпоставки: 1) наличие на издадена
заповед за изпълнение; 2) подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК в срок и 3)
спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането
по чл. 415, ал. 4 ГПК. В конкретния случай длъжникът е подал възражение в срок, но от
предметното му съдържание е видно, че същият изрично признава, че дължи главница за
наемна цена за стопанските 2017/2018 година, 2018/2019 година и 2019/2020 година (по
730,10 лв. за всяка от трите стопански години) и мораторна лихва върху посочената
главница, като оспорва разликите до пълните предявени размери, съответно: вземането за
главница за разликата над 2190,30 лв. до 5629,72 лв. (или сумата от 3439,42 лв.) и вземането
за мораторна лихва за разликата над 599,34 лв. до 2402,26 лв. (или сумата от 1802,92 лв.),
ведно със законната лихва и съдебните разноски. Предвид изложеното исковата молба е
недопустима в коментираната част, тъй като заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е
2
влязла в законна сила по отношение на удостоверените парични вземания както следва:
2190,30 лв. - главница за наемна цена за стопанските 2017/2018 година, 2018/2019 година и
2019/2020 година (по 730,10 лв. за всяка от трите стопански години) по договор за наем на
земеделска земя № 62 от 14.02.2011 г., ведно със законната лихва от 14.07.2021 г. до
изплащане на вземането, и 599,34 лв. - мораторна лихва върху посочената главница. При
това положение, ищецът няма правен интерес да води исково производство, тъй като от
формална страна в негова полза съществува изпълнително основание за посочените парични
вземания, поради което в тази част производството по делото е недопустимо и следва да
бъде прекратено. Същото остава висящо за сумата от общо 3439,42 лв. - главница за наемна
цена по договор за наем на земеделска земя № 62 от 14.02.2011 г. за стопанските 2014/2015
година, 2015/2016 година и 2016/2017 година - по 925,37 лв. за всяка година, които се
оспорват като размер и като погасени по давност, както и за дължима наемна цена за
разликата над признатите по 730,10 лв. за стопанските 2017/2018 година, 2018/2019 година и
2019/2020 година до претендираните както следва: 925,37 лв. за стопанската 2017/2018
година (или за разликата от 195,27 лв.), 951,28 лв. - за стопанската 2018/2019 година (или за
разликата от 221,18 лв.) и 976,96 лв. - за стопанската 2019/2020 година (или за разликата от
246,86 лв.), които се оспорват от длъжника с доводи, че липсва основание за едностранно
изменение на наемната цена над първоначално уговорената от 730,10 лв., както и за сумата
от общо 1802,92 лв. - мораторна лихва, формирана както следва: 16,11 лв. за периода от
30.09.2011 г. до 15.12.2011 г. върху платена главница от 762,95 лв., 0,22 лв. за периода от
30.09.2012 г. до 01.10.2012 г. върху платена главница от 784,01 лв., 7,45 лв. за периода от
30.09.2013 г. до 29.10.2013 г. върху платена главница от 925,35 лв., 628,48 лв. за периода от
30.09.2014 г. до 10.06.2021 г. върху главница от 925,37 лв. с падеж на 30.09.2014 г., 534,66
лв. за периода от 30.09.2015 г. до 10.06.2021 г. върху главница от 925,37 лв. с падеж на
30.09.2015 г., 440,58 лв. за периода от 30.09.2016 г. до 10.06.2021 г. върху главница от 925,37
лв. с падеж на 30.09.2016 г., 72,95 лв. за периода от 30.09.2017 г. до 10.06.2021 г. върху
главница от 195,27 лв. с падеж на 30.09.2017 г. (разликата над признатите 273,81 лв. за лихва
върху главница от 730,10 лв. с падеж на 30.09.2017 г.), 60,24 лв. за периода от 30.09.2018 г.
до 10.06.2021 г. върху главница от 221,18 лв. с падеж на 30.09.2018 г. (разликата над
признатите 199,78 лв. за лихва върху главница от 730,10 лв. с падеж на 30.09.2018 г.) и 42,23
лв. за периода от 30.09.2019 г. до 10.06.2021 г. върху главница от 246,86 лв. с падеж на
30.09.2019 г. (разликата над признатите 125,75 лв. за лихва върху главница от 730,10 лв. с
падеж на 30.09.2019 г.).
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя
от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки
(юридически факти): наличието на действително правоотношение по договор за наем на
земеделски земи за процесния период, по силата на който на ответницата е било предадено
държането на описаните поземлени имоти с посочената площ в състояние според
уговореното предназначение на земята, а за ответницата е възникнало задължение да
3
заплати уговорената цена в претендирания размер за посочения период; размера на
наемните вноски, включително, че са налице основанията на чл. 2, ал. 3 и ал. 4 от договора
за наем за актуализиране на първоначално уговорената наемна цена от 730,10 лв. и новия
размер на наема; че ответницата е изпаднала в забава с настъпване на уговорения падеж, а
при липса на такъв с получаване на покана за плащане.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е
погасила претендираното вземане на падежа, както и че е изтекъл законоустановеният
давностен срок за вземанията.
В тежест на ищеца е да докаже наличие на обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
С доклада по делото, приет без възражения от страните, на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че
между страните е сключен договор за наем на земеделска земя № 62 от 14.02.2011 г., по
силата на който на ответницата, в качеството й на наемател, са предоставени от ищеца, в
качеството му на наемодател, за временно и възмездно ползване общински земеделски земи
с обща площ 60,924 дка, находящи се в землището на с. Зелениково, а именно: Поземлен
имот № 000754 (нива с площ от 1,480 дка) в м. „Бял камък“, Поземлен имот № 096112 (нива
с площ от 3,701 дка) в м. „Реални граници 18Ж“, Поземлен имот № 096115 (нива с площ от
2,427 дка) в м. „Реални граници 18Ж“, Поземлен имот № 144011 (нива с площ от 2,316 дка) в
м. „Бял камък“, Поземлен имот № 149008 (нива с площ от 3,804 дка) в м. „Бял камък“,
Поземлен имот № 198007 (нива с площ от 1,101 дка) в м. „Малтепе-Изток“, Поземлен имот
№ 210005 (лозе с площ от 1,368 дка) в м. „Джатови ниви“, Поземлен имот № 214005 (лозе с
площ от 27,194 дка) в м. „Цанев геран“, Поземлен имот № 219020 (лозе с площ от 3,159 дка)
в м. „Цанев геран“, Поземлен имот № 217015 (лозе с площ от 7,106 дка) в м. „Оф геран“,
Поземлен имот № 255022 (нива с площ от 2,063 дка) в м. „Бял камък“, Поземлен имот №
258001 (нива с площ от 0,701 дка) в м. „Бял камък“, Поземлен имот № 215012 (лозе с площ
от 1,845 дка) в м. „Оф геран“, Поземлен имот № 251001 (индустриална култура с площ от
1,559 дка) в м. „Умата“, Поземлен имот № 243004 (индустриална култура с площ от 1,100
дка) в м. „Умата“.
По делото е приет и самият договор за наем на земеделска земя - частна общинска
собственост, сключен на основание чл. 24а, ал. 4 ЗСПЗЗ, чл. 14, ал. 2 ЗОбС и чл. 111 от
Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, видно
от който срещу предоставянето на посочените по-горе земеделски земи наемателят се
задължава да заплаща на наемодателя годишен наем общо за всички описани имоти в размер
на 730,10 лв. за една стопанска година (чл. 2, ал. 1). Уговорено е, че за стопанската
2010/2011 година годишният наем в размер на 730,10 лв. се заплаща при подписване на
договора, а за всяка следваща стопанска година наемът се заплаща преди началото на
стопанската година, т. е. до 30.09 (чл. 2, ал. 2, т. 2.1 и т. 2.2). В чл. 2, ал. 3 и ал. 4 е прието, че
за всяка следваща година годишният наем от предходната година се актуализира с процента
на инфлация за предходната година според Националния статистически институт, както и че
4
наемната цена може да бъде актуализирана след приключване на която и да е от стопанските
години, ако е взето решение на Общинския съвет - гр. Б. за промяна на наемните цени.
Съгласно чл. 2, ал. 6 с настъпване на посочените в ал. 2 срокове за заплащане на наема
настъпва и падежът на всяка една отделна вноска и същата става изискуема веднага.
В чл. 6 е предвидено, че наемодателят има право при промяна на наемните цени от
Общинския съвет - Б. след изтичане на селскостопанската година да направи промяна на
годишния наем съобразно решението на Общинския съвет, като уведоми за това писмено
наемателя. В чл. 8 е предвидено насрещното задължение на наемателя да плаща годишния
размер на наема съгласно сроковете, уговорени в чл. 2 от договора. В чл. 20, ал. 1, т. 1.1
страните са постигнали съгласие, че договорът за наем се прекратява преди изтичане на
срока, за който е сключен, с писмено предизвестие, ако наемателят не приеме предлаганото
от наемодателя изменение на размера на наемната цена. Договорът е сключен за срок от 10
селскостопански години, т. е. до 2021 г. (чл. 3) и е вписан в Агенция по вписванията, Служба
по вписванията - гр. П. под акт № 126, том 3, вх. рег. № 5595/19.03.2011 г.
По делото е приета Наредба за базисните /начални/ цени за отдаване под наем на
имотите - общинска собственост, приета с Решение на Общински съвет - Б. № 246 от
30.11.2012 г., изм. и доп. с решение № 353, п-л № 26.06.2013 г., в сила от 01.10.2013 г., с
която с установена наемната цена на имотите, отдадени по реда на чл. 14 ЗОбС, в частност
ниви и трайни насаждения, в размер от 10 лв. до 20 лв., в зависимост от съответната
категория на земята, като е предвидено, че по отношение на земеделските земи от
общинския поземлен фон и терените в урбанизираните територии наредбата влиза в сила от
датата на обявяване на официалния сайт на общината. Предвидено е, че след актуализация
на цените се коригират и наемните цени в сключените договори за наем, в случай, че са по-
ниски от визираните в Наредбата.
Прието е писмо изх. № 94-00-1767/13.08.2013 г. от Община Б. до Г. Д. М. относно
актуализация размера на наема за стопанската 2013/2014 година за ползване на общински
земеделски земи и дворни места, конкретно ответницата е уведомена, че с решение № 246 от
30.11.2012 г. на Общинския съвет - гр. Б. е приета нова Наредба за базисните /начални/ цени
за отдаване под наем на имотите - общинска собственост (публикувана на официалния сайт
на община Б.), изм. в сила от 01.10.2013 г. Ответницата е уведомена, че съгласно приетата
Наредба дължимият наем за стопанската 2013/2014 година по договори за наем за ползване
на земеделски земи в землището на с. Зелениково - частна общинска собственост ще бъде в
размер на 925,37 лв. (по договори за наем за 15 имота с площ 60,924 дка). Посочено е, че в
срок до 15.09.2013 г. ответницата следва писмено да уведоми, в случай че не желае да
заплаща изменения наем с оглед предприемане на действия за разваляне на договора за
наем. По делото няма данни за връчване на писмото на ответницата, както и за отправено от
същата изявление, че не желае да заплаща така променения размер на наемната цена.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като компетентно изготвено и в пълнота отговарящо на
поставените задачи. От него се установява, че общият размер на наемните вноски за периода
5
от стопанска 30.09.2014/2015 година до стопанска 30.09.2019/2020 година е 5629,64 лв.
Мораторната лихва, считано от 30-то число на м. септември за всяка една стопанска година
до 11.06.2021 г. или до датата на плащане е 2396,11 лв. Вещото лице е изчислило и
дължимите наемни вноски и лихви върху тях при цена от 730,10 лв. за всяка стопанска
година, както следва: общият размер на наемните вноски за периода от стопанска
30.09.2014/2015 година до стопанска 30.09.2019/2020 година е 4380,60 лв. Мораторната
лихва, считано от 30-то число на м. септември за всяка една стопанска година до 11.06.2021
г. или до датата на плащане е 1863,06 лв. В Таблица № 1 към заключението е отразено
последно плащане на главница за стопанската 2013/2014 година в размер на 925,35 лв. (при
предходни плащания от 730,10 лв. за 2010/2011 година, 762,95 лв. за 2011/2012 година,
784,01 лв. за 2012/2013 година).
При тези данни съдът приема, че за процесния период страните са били обвързани от
договор за наем на земеделска земя и че ищецът е изправна страна по договора, тъй като е
изпълнил задължението си да предаде имотите в състояние, което отговаря за ползването
им, които факти не се оспорват от насрещната страна. Следва да се посочи, че с т. 2 от ТР №
2/20.07.2017 г. по тълк. д. № 2/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС е прието, че договорът
за наем с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, към който са
приложими разпоредбите на ЗЗД е действителен, независимо от наличието на специална
законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на
обекти, посочени в чл. 1, ал. 3 от специалния Закон за аренда в земеделието (ЗАЗ). Със
същото тълкувателно решение е прието, че разпоредбата на чл. 1, ал. 3 ЗАЗ не регламентира,
че земеделската земя и/или недвижимите и движимите вещи за земеделско производство
могат да бъдат обект само и единствено на аренден договор, само предмет на арендни
правоотношения, и не изключва възможността земята и вещите за земеделско производство
да участват в гражданския оборот под правна форма, различна от аренден договор. В
разглеждания случай договорът от 14.02.2011 г. съдържа всички съществени елементи на
наемното правоотношение и съдът приема, че е породил действие за страните.
Спорните по делото въпроси се свеждат до това какъв е дължимият размер на
наемната цена за съответната стопанска година и погасени ли са оспорените вземания по
давност.
Видно от договора за наем, първоначално уговорената цена е в размер на 730,10 лв.
за стопанска година, като страните са уговорили, че за всяка следваща година годишният
наем от предходната година се актуализира с процента на инфлация за предходната година,
според Националния статистически институт - чл. 2, ал. 3 от договора. За тази промяна на
цената не е предвидено изрично писмено уведомяване на наемателя от страна на
наемодателя, поради което съдът приема, че актуализацията настъпва автоматично, без да е
необходимо нарочно уведомяване. Относно възможността за промяна на наемната цена след
приключване на стопанската година по решение на Общинския съвет - гр. Б. страните са
уговорили изрично, че за това следва писмено да е уведомен наемателят, за да прецени дали
е обосновано запазването на договора при променените условия, още повече неприемането
6
на предлаганото изменение на размера на наемната цена е предвидено и като случай на
прекратяване на договора за наем преди изтичане на срока, за който е сключен, с писмено
предизвестие - чл. 20, ал. 1, т. 1.1.
От представената Наредба за базисните /начални/ цени за отдаване под наем на
имотите-общинска собственост, приета на 30.11.2012 г. се установява, че Общинският съвет
на Община Б. е приел решение за актуализиране на наемните цени, считано от стопанската
2013/2014 година, за което на ответницата е изпратено писмо от 13.08.2013 г. Действително,
по делото не са ангажирани доказателства за връчването на това писмо на ответницата, но
настоящият съдебен състав приема, че последната е била запозната с изменението на
наемната цена и се е съгласила с това изменение, тъй като няма данни за прекратяване на
договора по посочения по-горе ред, напротив - ответницата изрично признава дължимостта
на наема за стопанските 2017/2018 година, 2018/2019 година и 2019/2020 година, а от
заключението на ССчЕ, което не е оспорено от страните, се установява, че ответницата е
заплатила сумата от 925,35 лв. за стопанската 2013/2014 година, т. е. била е уведомена за
актуализацията на цената и се е съгласила с нея, или след узнаването не е поискала
прекратяване на договора. В тази връзка следва да се посочи, че в чл. 16, ал. 1 от договора за
наем е предвидено, че ако след сключване на договора за наем обстоятелствата, от които
страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това
доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните
може да поиска изменение на договора, което съгласно ал. 2 се сключва в писмена форма и
се вписва в службата по вписванията при РС - П., като изменението не може да засяга
уговорения срок (чл. 16, ал. 3). Доколкото изменението на наемната цена въз основа на
инфлационните процеси и по решение на Общинския съвет е предвидено изрично в
договора, като е предвиден и начинът на съобщаване на това изменение - писмено на
наемателя, за който е предвидена възможност да прекрати договора, съдът приема, че
страните са постигнали съгласие, че промяната на наемната цена по смисъла на чл. 2, ал. 3 и
ал. 4 не налага това изменение да се сключва в писмена форма и да се вписва в службата по
вписванията, съответно и не представлява трайно изменение на обстоятелствата, водещо до
очевидно несъответствие на поетите по договора задължения, налагащо изменението да
става по реда на сключване на договора за наем.
Предвид изложеното, наемодателят надлежно е упражнил правото си да промени
наемната цена, съответно дължимата наемна цена за стопанските 2014/2015 година,
2015/2016 година, 2016/2017 година и 2017/2018 година е в размер на по 925,35 лв.
(съгласно ССчЕ), а за стопанските 2018/2019 година и 2019/2020 година е в размер на 951,28
лв. и на 976,96 лв., което отразява и промяната в инфлацията през предходните години (2017
г. - 2,8 %, 2018 г. - 2,7 %, според данни от Националния статистически институт), или общо
5629,64 лв. (от които ответницата не оспорва сумата от общо 2190,30 лв. - по 730,10 лв. за
стопанските 2017/2018 година, 2018/2019 година и 2019/2020 година).
Ответницата е направила своевременно възражение за погасяване на част от
вземанията по давност, което възражение е частично основателно. По смисъла на чл. 111, б.
7
„в“ ЗЗД вземанията за наем се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност. В
разглежданата хипотеза заявлението по чл. 417 ГПК е подадено на 06.07.2021 г. (видно от
датата на пощенското клеймо), от която дата се счита предявен и искът по чл. 422, ал. 1
ГПК, съответно от която дата давността е прекъсната, или всички вземанията с падеж до
06.07.2018 г. са погасени по давност. В случая това са вземанията с падеж на 30.09.2014 г.,
изискуемо от тази дата съгласно уговореното, на 30.09.2015 г., изискуемо от тази дата
съгласно уговореното, на 30.09.2016 г., изискуемо от тази дата съгласно уговореното, и на
30.09.2017 г., изискуемо от тази дата съгласно уговореното, или вземанията както следва:
925,35 лв. за стопанската 2014/2015 година, 925,35 лв. за стопанската 2015/2016 година,
925,35 лв. за стопанската 2016/2017 година, 925,35 лв. за стопанската 2017/2018 година
(доколкото с възражението по чл. 414 ГПК длъжникът е признал дължимостта само на
сумата от 730,10 лв., за стопанската 2017/2018 година, съдът приема, че главницата за
разликата над тази сума до сумата от 925,35 лв. също следва да се отхвърли като погасена по
давност), или непогасени по давност са вземанията за стопанската 2018/2019 година в
размер на 951,28 лв. и за стопанската 2019/2020 година в размер на 976,96 лв. (от които
съдът прекрати производството за по 730,10 лв. поради липса на възражение), или искът е
основателен до сумата от 468,04 лв. (остатък от 221,18 лв. за стопанската 2018/2019 година
и остатък от 246,86 лв. стопанската 2019/2020 година), до който размер следва да бъде
уважен, съответно отхвърлен за разликата до сумата от 3439,42 лв. (за която сума искът по
чл. 422 ГПК за главница е допустим). Като законна последица от уважаването на иска за
главница следва да се присъди и законна лихва от 14.07.2021 г. (както е издадена заповедта
за изпълнение) до окончателното плащане на главницата.
Върху погасената по давност главница лихва не се дължи - чл. 119 ЗЗД, включително
и върху платените главници на 15.12.2011 г., на 01.10.2012 г. и на 29.10.2013 г., доколкото
плащането е извършено повече от три години преди подаване на заявлението по чл. 417
ГПК.
Върху определената главница от 468,04 лв. ответницата дължи лихва за забава, тъй
като в договора страните са определили срок за заплащане на наема (най-късно на 29.09.), с
настъпването на който настъпва и падежът на отделната вноска и същата става изискуема
веднага, съответно денят за изпълнение на задължението е определен и длъжникът изпада в
забава след изтичането му, без да е необходимо отправянето на покана - чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Лихвата за забава се дължи от 30.09.2018 г. върху главницата за стопанската 2018/2019
година, съответно от 30.09.2019 г. за стопанската 2019/2020 година до 11.06.2021 г. Същата,
определена за главница от 468,04 лв., съгласно Таблица № 1 от ССчЕ и по реда на чл. 162
ГПК е в размер на 60,24 лв. - за стопанската 2018/2019 година и 42,23 лв. - за стопанската
2019/2020 година, или общо 102,47 лв., до който размер искът за лихва е основателен и
следва да бъде уважен, съответно отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
1802,92 лв. (за която искът по чл. 422 ГПК за мораторна лихва е допустим).
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни.
8
От ищеца се претендират разноски в заповедното производство в размер на 160,64
лв. - държавна такса и в исковото производство в общ размер на 710,64 лв. (от които 160,64
лв. - държавна такса, 250 лв. - депозит за експертиза и 300 лв. - адвокатско възнаграждение).
За прекратената част от производството съдът приема, че разноски се дължат само на
заявителя съобразно претендираните за заповедното производство (за държавна такса) - като
за влязла в сила заповед за изпълнение, доколкото искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен в
тази част поради погрешно дадени указания, като останалите претендирани от страните
разноски следва да бъдат съобразени единствено с допустимата част от производството
(доколкото биха били сторени и в случай, че исковата молба беше подадена само за
оспорените от длъжника вземания). Ето защо за заповедното производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, съразмерно на прекратената част от производството - 2789,64 лв. и уважената
част от исковете - 570,51 лв. на ищеца следва да се присъди сумата от 67,20 лв. - за държавна
такса.
За исковото производство на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената
част от исковете в общ размер на 77,33 лв.
От ответницата се претендират разноски за исковото производство в размер на 1020
лв. - адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от
02.02.2023 г. (в който е вписано, че касае защита по исковото дело), срещу което не е
направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ето защо на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, в полза на ответницата следва да се присъди
сумата от 909 лв. От последната се претендират и разноски за заповедното производство, но
съдът не присъжда такива - на първо място искането не е направено своевременно с
възражението по чл. 414 ГПК, а на следващо място - няма доказателства за сторени разноски
от длъжника в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА исковата молба на Община Б., БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Б., ул. „Г.
Д.“ № 25 срещу Г. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С.............., по която е образувано гр.
д. № 12633/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, в частта относно сумата от 2190,30 лв. -
главница за наемна цена за стопанските 2017/2018 година, 2018/2019 година и 2019/2020
година (по 730,10 лв. за всяка от трите стопански години) по договор за наем на земеделска
земя № 62 от 14.02.2011 г., ведно със законната лихва от 14.07.2021 г. до изплащане на
вземането, и в частта относно сумата от 599,34 лв. - мораторна лихва върху посочената
главница (за периода 30.09.2017 г. - 11.06.2021 г.), за които суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 27.09.2021 г. по ч. гр. д. № 41231/2021 г. по описа
на СРС, 24 състав и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 12633/2022 г. по описа на
СРС, 48 състав, в тази част поради липса на правен интерес.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Община Б., БУЛСТАТ
9
*********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. Д.“ № 25 срещу Г. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
С.............., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, че Г.
Д. М. дължи на Община Б. сумата от общо 468,04 лв. - главница по договор за наем на
земеделска земя № 62 от 14.02.2011 г. (остатък от 221,18 лв. от наем в размер на 951,28 лв.
за стопанската 2018/2019 година и остатък от 246,86 лв. от наем в размер на 976,96 лв. за
стопанската 2019/2020 година), ведно със законната лихва от 14.07.2021 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от
27.09.2021 г. по ч. гр. д. № 41231/2021 г. по описа на СРС, 24 състав, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за главница за разликата над 468,04 лв. до сумата от 3439,42 лв. (или за
разликата от 2971,38 лв., формирана както следва: наем в размер на 925,37 лв. за
стопанската 2014/2015 година, наем в размер на 925,37 лв. за стопанската 2015/2016 година,
наем в размер на 925,37 лв. за стопанската 2016/2017 година, остатък от наем в размер на
195,27 лв. за стопанската 2017/2018 година), ведно със законната лихва от 14.07.2021 г. до
окончателното плащане на главницата, за която сума е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК от 27.09.2021 г. по ч. гр. д. № 41231/2021 г. по описа на СРС, 24
състав, като погасена по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Община Б., БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. Д.“ № 25 срещу Г. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
С.............., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. Д.
М. дължи на Община Б. сумата от общо 102,47 лв. - мораторна лихва върху сумата от
468,04 лв. - главница по договор за наем на земеделска земя № 62 от 14.02.2011 г., която
лихва е формирана както следва: 60,24 лв., дължима за периода от 30.09.2018 г. до
11.06.2021 г. (върху остатък от 221,18 лв. от наем в размер на 951,28 лв. за стопанската
2018/2019 година) и 42,23 лв., дължима за периода от 30.09.2019 г. до 11.06.2021 г. (върху
остатък от 246,86 лв. от наем в размер на 976,96 лв. за стопанската 2019/2020 година), за
които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 27.09.2021 г. по ч.
гр. д. № 41231/2021 г. по описа на СРС, 24 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за мораторна
лихва за разликата над 102,47 лв. до сумата от 1802,92 лв. (или за разликата от 1700,45
лв., формирана както следва: 16,11 лв. за периода от 30.09.2011 г. до 15.12.2011 г. върху
платена главница от 762,95 лв., 0,22 лв. за периода от 30.09.2012 г. до 01.10.2012 г. върху
платена главница от 784,01 лв., 7,45 лв. за периода от 30.09.2013 г. до 29.10.2013 г. върху
платена главница от 925,35 лв., 628,48 лв. за периода от 30.09.2014 г. до 10.06.2021 г. върху
главница от 925,37 лв. с падеж на 30.09.2014 г., 534,66 лв. за периода от 30.09.2015 г. до
10.06.2021 г. върху главница от 925,37 лв. с падеж на 30.09.2015 г., 440,58 лв. за периода от
30.09.2016 г. до 10.06.2021 г. върху главница от 925,37 лв. с падеж на 30.09.2016 г., 72,95 лв.
за периода от 30.09.2017 г. до 10.06.2021 г. върху главница от 195,27 лв. с падеж на
30.09.2017 г.), за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от
27.09.2021 г. по ч. гр. д. № 41231/2021 г. по описа на СРС, 24 състав, като погасени по
давност.
ОСЪЖДА Г. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С.............. да заплати на Община Б.,
10
БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. Д.“ № 25, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 67,20 лв. - разноски по ч. гр. д. № 41231/2021 г. по описа на СРС, 24 състав, съразмерно с
прекратената част от производството и уважената част от исковете и сумата от 77,33 лв. -
разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Община Б., БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. Д.“ № 25 да
заплати на Г. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С.............., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 909 лв. - разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението в частта, с която е върната исковата молба и е прекратено производството,
има характер на определение и може да се обжалва от страните с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му, а в останалата част - подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11