№ 93
гр. В.Т., 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Йордан Воденичаров
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500590 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази :
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „Е.П. “ АД
В против Решение № 238/19.02.2020г. постановено по гр.д. № 3115/2019г. на
Районен съд – В.Т., с което е прието за установено , че П. ИВ. П. , ЕГН
********** не дължи на „ЕП “ АД гр. В сума в размер на 20752,06лв. ,
представляваща начислена по партидата му като абонат на ответника сума за
недоставена и непотребена енергия за периода от 07.02.2018г. до 06.02.2019г.
на адрес в гр. В.Т. , ул. „З“ № 7. Делото е образувано след връщането му от
ВКС съгласно Решение № 108/28.07.2021г. по гр.д. № 3091/2020г. на ВКС за
ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- В.Т..
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на първоинстанционния съдебен акт, както следва :
Жалбоподателят обосновава дължимостта на исковата сума на основание
чл. 183 и сл. От ЗЗД и чл. 327 от ТЗ , а именно за реално потребена ел
енергия , а не за служебно начислена такава.
Безспорно е установен по делото фактът на запис на показания в скрит
регистър на електромера, затова изводите на първоинстанционния съд,
че не е доказано реалното потребление на количеството ел. енергия са
неправилни. Фактът, че стойностите на отчитаната ел. енергия не са
изписани на дисплея на електромера не означава, че той не е измервал
действително преминалата през него такава.
Процесното СТИ е било напълно годно да измерва ел. енергия,
доставяне и потребявана в обекта на абоната и с оглед констатациите на
1
БИМ в изготвения протокол от метрологична проверка на СТИ,
изключена е възможността в скрития регистър да е имало записи на ел.
енергия, непотребена от абоната.
Независимо от това, че не е установен началният момент на отчитане на
енергия в скрит регистър на електромера,установено е безспорно, че тя е
преминала реално през него и е потребена от абоната.
Предвид това, че е установено както правното, така и техническото основание
за заплащане на исковата сума, претенцията на ищеца за установяване на
нейната недължимост, е неоснователна.
Отправя се искане към въззивнвия съд да отмени обжалваното решение и да
отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба
ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Моли
съда да отхвърли иска, като навежда доводи за неоснователност на
оплакванията на жалбоподателя и за правилността на обжалваното
първоинстанционно решение.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1,
изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността :
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта:
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1,
изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК,
въззивният съд счита решението за правилно.
Съображенията за този извод са следните:
Ищецът в исковата си молба твърди, че е абонат на ответното
дружество по договор за доставка на ел. енергия . Твърди, че освен сметката
му за ел . енергия , с фактура от 24.09.2019г. по партидата му като
2
потребител на ел. енергия му е начислена и сума от 20 752,06 лв. Твърди, че
не дължи така начислената му сума и че не е потребил посоченото
количество ел. енергия. Тъй като потребителят не носи отговорност за
изправността на техническите средства за измерване на неговото
потребление, то той не носи отговорност и за заплащане на суми, начислени в
следствие на неизправност на тези средства. По развити подробно
съображения ищецът отправя искане към съда да постанови решение, с което
да приеме за установено, че той не дължи на ответника исковата сума.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът заема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че
исковата сума е стойността на ползвана и незаплатена от ищеца електрическа
енергия за периода от 07.02.2018г. до 06.02.2019г. Количеството ел. енергия е
установено като отчетено в невизуализиран регистър на СТИ , измерващо
потреблението на ищеца, със съставен съгласно изискванията на закона
констативен протокол. След проверка на СТИ, което е било демонтирано, в
БИМ, се установява, че то е годно да измерва преминалата през него ел.
енергия. Тъй като част от потребената ел. енергия се е трупала ежемесечно в
невидим при отчитането на СТИ регистър, тя следва да бъде заплатена от
ищеца. В тази връзка ответникът моли съда да отхвърли предявения
отрицателен установителен иск.
От фактическа страна съдът приема за установени по делото следните
факти :
Ищецът е абонат на ответното дружество, като за периода, за който му е
начислена исковата сума, е потребявал ел. енергия по посочената в исковата
молба партида. На 06.02019г. служители на ЕРП Север, в чиито правомощия
попадат дейностите по проверка изправността на средствата за търговско
измерване на ответното дружество, са извършили проверка на СТИ, отчитащо
потреблението на ищеца и са съставили констативен протокол, в който са
вписали, че освен по трите тарифи, по които електромерът е настроен да
отчита, са налице показания и в ненастроена и невизуализирана на дисплея на
СТИ тарифа 1.8.4. СТИ е демонтирано и предадено за метрологична
експертиза в БИМ, като с протокол от извършена такава е констатирано, че
липсва видима външна намеса или видима повреда в схемата на електромера,
а при софтуерно четене е установено наличие на регистрирана енергия по
тарифа 1.98.4 – 107477 киловатчаса, която не е визуализирана на дисплея на
електромера. Според протокола, изготвен от БИМ, електромерът отговаря на
изискванията за измерване на електрическата енергия, но не съответства на
техническите характеристики.
Пред първоинстанционния съд е изслушано заключението на съдебно-
техническа експертиза, което, предвид поставените на вещото лице задачи,
съдът намира за компетентно и обосновано. То обаче не отговаря на основния
въпрос, който е релевантен за изхода на спора, а именно- дали количеството
електроенергия, отчетено от тарифа 1.8.4 на процесното СТИ е реално
потребено от ищеца по делото за периода, за който е начислена неговата цена
в процесната фактура.
3
За изясняването на този въпрос пред въззивната инстанция е изслушано
заключението на комплексна съдебно- техническа и софтуерна експертиза,
което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано. Съгласно
същото при софтуерния прочит на процесното СТИ не може да се установи
причината за регистрация на цифрови показания в невизуализирания и
фабрично ненастроения регистър Т4. Също така не е възможно да се извлече
информация, посредством която да се установят данни за първоначалния
момент, както и за причината, поради която са регистрирани показанията в
регистър Т4 . В паметта на СТИ липсват данни за часа и деня на извършените
от СТИ самоотчети. Цифровите показания на всички 15 самоотчета по тарифи
са еднакви. Според заключението софтуерното четене на СТИ не дава
информация за настройването и текущото състояние на тарифната схема на
СТИ. В паметта на електромера няма регистрирани събития за въздействие
върху софтуера или хардуера и насочване към разпределяне на действително
потребена енергия върху невизуализирана тарифа. В паметта на СТИ според
вещите лица няма записани събития за въздействие върху софтуера или
хардуера на електромера, а всяко препараметризиране се отразява в паметта
на електромера.
Заключението сочи, че определената в становището количество
електроенергия в размер на 107477,2 киловатчаса за периода за който е
начислена може да бъде доставена, да премине и да бъде отчетена от СТИ без
това да навреди на техническите възможности на същото, но такова
потребление на електрическа енергия е нереално за битов потребител.
Вещите лица потвърждават констатациите на заключението и в съдебно
заседание.
При тези данни от фактическа страна въззивният съд намира, че искът с
правно основание чл. 124 от ГПК, предявен от ищеца, е основателен,
решението на първата инстанция, с което той е уважен – правилно, а
въззивната жалба на ответника- неоснователна.
Жалбоподателят е обосновал дължимостта на начислената по сметката
на ищеца сума с разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД вр. с чл. 327 от ТЗ (които
несъмнено намират приложение в случая) и с твърдението, че ищецът е
потребил количество ел. енергия, чиято цена е исковата сума, за период от
една година, а именно от 07.02.2018г. до 06.02.2019г. Тъй като към момента
на съставяне на цитирания по-горе констативен протокол не са действали
правила за измерване на количеството електрическа енергия, не би могло да
се приеме, че констативният протокол обвързва ищеца, доколкото той е
частен документ, удостоверяващ изгодни за ответника, който го представя,
факти, и не носи подписа на ищеца. От друга страна обаче, не може да се
приеме, че липсват доказателства за наличието на данни по невизуализирания
на дисплея на процесното СТИ регистър 1.8.4. Действително протоколът за
метрологична проверка на БИМ и заключенията на двете, изслушани по
делото експертизи установяват категорично този факт.
В конкретния случай обаче, за да обори тезата на ищеца за
недължимост на исковата претенция, ответникът е следвало да докаже, не
4
само факта на показания в тарифа 4 на процесното СТИ, а и че количеството
ел. енергия, отразено в тези показания, реално е доставено, реално е
потребено и е отчетено от процесното СТИ за периода, посочен в издадената
от него фактура. Събраните по делото доказателства не установяват тези
факти. Напротив, от заключението на комплексната съдебно-техническа и
софтуерна експертиза по категоричен начин следва, че не е възможно да се
установи времевия период, през който в тарифа Т4 на процесното СТИ е
натрупано процесното количество ел. енергия. Не е възможно да се установи
с категоричност и дали това количество действително отразява реално
потребление, или натрупването му се дължи на друга причина. Въобще е
невъзможно да се установи причината за натрупването му.
Предположенията на вещите лица за възможните причини за натрупването на
показания в невизуализирания регистър на процесното СТИ, както и относно
това, че е възможно такова количество ел. енергия да премине през СТИ за
процесния период, си остават предположения и на тях съдът не може да
изгради изводите си и да основе решението си.
Отделно от това и самите вещи лица посочват, че такова количество ел.
енергия не е реалистично да бъде потребено за битов абонат за процесния
период.
Възражението на жалбоподателя, че макар да не е установен началният
момент на натрупване на процесното количество ел- енергия, то категорично
е отчетено от СТИ като потребено, е неоснователно. Първо, жалбоподателят
сам твърди, че количеството е натрупано през точно определен времеви
период – факт, който е недоказан по делото и второ, по делото не е доказано,
че количеството е потребено реално.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззиввния съд
обосновават извода, до който е достигнал и първоинстанционния съд в
решението си, а именно- че исковата сума не се дължи на ответника като цена
на доставена и потребена ел. енергия за процесния период. С оглед това
решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде
потвърдено като такова.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по
жалба сторените от него разноски по водене на делото пред въззивната и пред
касационната инстанция, именно- общо 3600 лв. за защита пред въззивната
инстанция и 1200 лв. пред касационната инстанция, представляващи
възнаграждение за един адвокат.
Жалбоподателят е навел възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, което настоящият състав намира за
неоснователно. Възнаграждението на процесуалния представител на ищеца не
надвишава съществено предвидения в Наредба № 1/2004г. минимум
съобразно цената на предявения иск, а от друга страна е съобразено и с
фактическата и правна сложност на делото, като се има предвид развитието на
цялото производство пред трите съдебни инстанции.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 238/19.02.2020г. постановено
по гр.д. № 3115/2019г. на Районен съд – В.Т..
ОСЪЖДА „ЕП “ АД гр. В , ЕИК *** да заплати на сумата от 6100лв. (
шест хиляди и сто лева ) разноски по водене на делото пред въззивната и
касационната инстанция, представляващи заплатено възнаграждение за един
адвокат.
Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6