№ 410
гр. Варна, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100503041 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се развива след като с Решение № 60248 от 01.11.2021
г. постановено по к.гр.д. № 3664 по опис на ВКС за 2020 г. е отменено предходно въззивно
решение № 260219 от 28.07.2020 г. постановено по гр.д. № 1356 по опис на ВОС за 2020 г.
и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Образувано е възоснова на въззивна жалба с вх. № 2637 от 15.05.2020 г. на „Енерго-
Про Продажби“ АД срещу Решение № 54 от 11.03.2020г. по гр.д. № 1392/2019г. по описа на
ДРС, II-ри състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в
отношенията между страните, че Г. СТ. С. с ЕГН ********** не дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г” сумата от 7 301.90 /седем хиляди триста и един лв. и
деветдесет ст./ лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел.
енергия за обект на потребление, находящ се в гр. ****, с кл. № ********** и аб. №
********** за периода от 29.08.2017г. до 28.08.2018г., за която сума е издадена фактура №
********** от 10.09.2019г. Жалбата е основана на оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението, като постановено в противоречие с
доказателствата по делото. Обосновани са съображения, че е налице правно основание за
възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на реално доставено и
потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл.
200, ал. 1 от ЗЗД. Поддържа се становище, че отменената процедура по чл. 47 от ПИКЕЕ /в
сила от 16.11.2013г./ не лишава дружеството доставчик от правота да съставя частни
свидетелстващи документи, в които да вписва установените при проверка факти, доколкото
действащи към момента на проверката са били и разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ.
В жалбата се поставя въпроса за правото на оператора да извършва едностранна
корекция на сметки, като се поддържа становището, че констатациите на метрологичната
проверка от БИМ за неточна работа на СТИ представляват доказателство за обективен факт,
а констатациите при проверка са факти, които имат обвързваща доказателствена сила
1
предвидена в ОУ. От правна страна се поддържа становището, че обжалваното решение, с
което съдът е приел, че доставчика няма право да приложи корекционна процедура
противоречи на материалния закон. Поддържа, че начислената сума представлява стойност
на реално доставена и потребена от ищеца електроенергия. Моли за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което преяденият иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание, чрез пр. представител поддържа въззивната жалба и претендира
разноски.
В писмен отговор на въззивната жалба, въззиваемият чрез пр. представител оспорва
жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на съдебния акт и претендира
разноски в производството.
Съдът след като се запозна със събраните поделото писмени и гласни доказателства,
съобразявайки доказателствената тежест и материално правните норми регламентиращи
процесните отношения, приема за установено следното от фактическа страна:
С Решение № 54 от 11.03.2020г. по гр.д. № 1392/2019г. по описа на ДРС, II-ри
състав, първоинстанционния съд се е произнесъл по предявен отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124 от ГПК с цена на иска 7301.90 лева, начислени като
задължение на Г. СТ. С. в качеството му на потребител на ел. енергия в обект с абонатен №
********** и административен адрес – в гр. ****, за периода от от 29.08.2017г. до
28.08.2018г., за която сума е издадена фактура № ********** от 10.09.2019г.
Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, а по правилността и
обосноваността на, съдът намира следното:
С предявения иск ищецът е отрекъл парично задължение, което е индивидуализилано
във фактура.
Предвид вида на предявения иск, ответникът в писмен отговор е въвел ново
фактическо и правно основание за претендираната сума като представляваща „цената на
реално доставена и потребена ел. Енергия в размер на 38857 кВтч”. Посочва и правната
квалификация на претенцията като такава по чл. 50 от ПИККЕ във вр. С чл. 200, ал.1 пр. 1
от ЗЗД. Излага, че измервателносто средство е демонтирано и представено на БИМ за
извършване на измервания, които са маериализирани в констативен протокол,
отсъдържанитона която се установява, че е извършена софтуерна намеса, която отклонява
количеството доставена и потребена ел. Енергия в регистър, който не е визуализиран на
дисплея и съответно невидим за отчитане и заплащане. Възоснова на тези констатации
ответното држуството е приело, че е налице разлика между отчинатине и преминалите
количества ел. Енергия и е издал процесната фактура.
На стр. 4 от писмения отговор е въвел в условията на евентуалност и второ основание
за дължимост на сумата - доставеното и премиланото количество ел. Енергия – разпоредбата
на чл. 183 от ЗЗД, без да обвързва тази претенция с корекционата процедура по чл. 50 от
ПИКЕЕ.
Първоинстанционният съд е приел, че към датата на проверката и предвид отмяната
на чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за метрологична,
функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени
корекционните процедури по неотменените все още разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/. По
отношение на заявеното като второ и в условията на евентуалност основание за плащане чл.
183 от ЗЗД, първоинстанционния съд не е формирал изрични мотиви. Въззивният съд в
решението, което е отменено от ВКС е коментирал основанието на чл. 183 от ЗЗД, като е
потвърдил първоинстанционния съдебен акт поради това, че ответникът не е доказал пълно
и главно размера на преминалата ел. енергия и разценката по отчитането на дневна, нощна и
върхова ставка.
Настоящият въззивен съд, като съобрази становищата на страните, събраните по
делото доказателства, преценени съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест и материално правните разпоредби спрямо релевантните факти,
2
включително указанията на ВКС за приложениетона материалния закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от констативен протокол № 1104847/28.08.2018 г. служители на ЕРП Север са
извършили проверка на средството за търговско измерване отчитащо електроенергията
доставяна в горепосочения обект на потребление. Констатирано е, че в регистър 1.8.3 е
налице показание от 38857 кВтч ел.енергия. Електромерът, отчитащ доставената в обекта
електроенергия е демонтиран и изпратен за проверка в БИМ в индивидуална опаковка,
пломбирана с пломба № 508259. Протоколът е подписан от съставителите и от абоната.
За резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен протокол №
2019/30.09.2019г. на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, Регионален отдел Варна, в който е отразено, че изследваният
електромер е получен в плик, пломбиран с пломба № 507744. Метрологичната проверка е
отчела външна софтуерна намеса в тарифната схема на електромера, в следствие на която е
констатирано наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3 от 38857кВтч, която не е
визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Със становище от
09.09.2019г., изготвеното от специалист „ЕК“ при „ЕРП Север“ въз основа на констативен
протокол от метрологичната проверка № 2019/03.09.2019г. е одобрено начисляване на
допълнително количество ел. енергия за периода от 29.08.2017г. до 28.08.2018г. в размер на
38857 кВтч общо. Ответното дружество е остойностило допълнително начисленото
количество ел. енергия като е издало фактура № **********/10.09.2019г. за сумата от
7 301.90 лева.
Пред първоинстанционният съд е изслушано заключение по допуснатата СТЕ. В
заключението е посочено, че към датата на проверката уредът е бил годно техническо
средство за измерване на ел.енергия. Минал е метрологична проверка през 2015г.Свален е
при проверката още на 28.08.2018г. Според вещото лице е налице несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни, доколкото в базата данни е въведено измерваната ел.енергия да се отчита по две
тарифи, а не по три. Натрупаната в регистър 1.8.3 невизуализирано отчитане на ел.енергия,
не са били отчетени за плащане. Според вещото лице ел.енергията натрупана в регистър
1.8.3 в размер на 38857 кВтч е преминала през електромера в посока доставка до обекта на
потребление. Този отговор е базиран на КП № 1983/29.08.2019г.
Вещото лице поддържа, че количеството ел.енергия от 38857 кВтч не е влязло в
редовен периодичен отчет и счита, че извършените изчисления за остойностяване на
определената за доплащане ел.енергия са математически точни, но за периодите и
натрупаното количество ел.енергия за тях, са посочени в становището, на базата на което са
и извършени математическите пресмятания. Видно от протокол № 1136576/14.01.2014г.,
при монтажа на електромера, не са констатирани показания по 1.8.3, които да служат като
базов отчет за пресмятания възоснова на показанията по тарифи 1.8.1 и 1.8.2 и сумарния
регистър.
При новото разглеждане на делото пред настоящия въззивен съд, с оглед
разпределението на доказателствената тежест и указанията на ВКС за предмета на делото
очертан с твърденията на ответника относно второто основание на претендираната
сума/общите разпоредби на ЗЗД в частта, която регламентира задълженията на купувача/,
съдът е изслушал заключение на комплексна СТЕ. Вещите лица са посочили три
възможности, в следствие на проявление на която и да е от тях, да се достигне до
състояние, при което измервателното средство не би могло да отчита преминала през него
ел. енергия. Първата е по технически причини – повреда или отпадане на захранването-
прекъсване на оперативната нула. Втората е по механични причини - шунтиране и откачане
на фазовия проводник. Третата е софтуерна - невизуализиране на екран за отчитане на ел.
енергия.
За да се достигне до състоянието на третата причина е необходимо да се активира
3
тарифа, която не се визуализира. Осъществено е софтуерно въздействие при което в
тарифната схема се указват само времеви интервали, през които потребената електроенергия
се натрупва към съдържанието на един или друг, но точно определен регистър. Какво ще е
потреблението през съответният интервал зависи само от поведението на потребителите на
съответният обект, а също и от включените консуматори със собствен режим на работа, като
хладилници, фризери. климатици, отоплители с терморегулатор и др. Това означава, че няма
предварително определено съотношение на разпределяне на потребената електроенергия в
съдържанието на тарифните регистри. Софтуалната намеса се осъществява, чрез
инфрачервеният порт, но се поддържа от вътрешният софтуер на устройството и в
действителност всички промени в данните се извършват именно от този софтуер а не от
софтуера на външното устройство за параметризация, т.е. може да бъдат променени само
тези данни, които фирмуерът разреши. Това е валидно, когато връзката с данните е
осъществена през инфрачервеният порт за комуникация. В общият случай може да бъде
препрограмирана всяка една памет външна за микрокопроцесора или той да бъде подменен с
друг. предварително записан с друга данни или фирмуер, но за това е необходим достъп до
вътрешността на устройството - т.е. до печатната платка и схемата. Заключението е
категорично, че липсват данни за хардуерно вмешателство в електромер, тип МЕ162с
фабричен № 1114021566079552 и че преди демонтирането на процесният електромер, цялата
потребена от инсталацията на обекта електроенергия е преминавала през него. В
зависимост от настроените параметри на СТИ - статичен монофазен електромер,
преминатата електроенергия се е натрупвала в прочетените и описани в протокола на БИМ
регистри, общо 3 на брой. Тази електроенергия е отчетена от електромера и е натрупана в
описаните 3 броя регистри, според програмираните в електромера часови интервали на
денонощието. Вероятната дата на активиране на тарифа ТЗ е дата, близка до датата на
монтаж на СТИ.
Вещите лица са категорични, че електромерът с фабричен № 1114021566079552 е
монтиран нов в обекта с нулеви показания по първа и втора тарифа (КП № 1026019/11.12.15
г), и което означава, че показанията по останалите тарифи също са нулеви, тъй като
производителя не допуска измервателен уред в търговската мрежа без той да е преминат
задължителна техническа и метрологична проверка и заключават, че не се касае за
техническа грешка от производителя, а за неправомерно вмешателство в измервателната
схема на СТИ, тип МЕ162 1114021566079552. Производителят на СТИ първоначално
записва един и същи фабричен софтуер т.нар. „фирмуер" във всички електронни изделия от
типа МЕ162. Допълнителни настройки - параметризация се правят в потребителските
параметри на СТИ по поръчка на заявителя. При липса на специално указана заявка
електромерите се произвеждат настроени да отчитат потребената ел.енергия по 2 тарифи -Т1
и Т2. Закова съдът приема, че софтуерната намеса е осъществена с помощта на
комуникация през инфрачервеният порт на електромера и е резултат от волеви човешки
действия с определена цел, а не резултат от техническа грешка.
Приема още, че допустимата мощност е 12 киловата в съотвествие с Наредба №
3/09.06.2004 г за устройството на ел.уредби и ел.проводни линии- глава 9. раздел II - при
монофазно захранване определената допустима мощност за битови абонати е 12 kW и
потреблението за период от 1 година при тази мощност може да достигне до 73584 kWh. От
справката за потреблението през последните 12/24/36 месеца е видно, че максималната
стойност на отчетеното потребление на присъединителните съоръжения в процесния обект
за едногодишния период по процесната фактура от 29.08.2017 г. до 28.08.2018 г. е 5083
kWh. Като се прибави определената за доплащане ел.енергия от 38857 kWh, се получава
общо 43940 kWh за период от 365 дни, в обекта е в рамките на допустимата, т.е може да
бъде доставена за едногодишен период.
Съдът приема като обективно и компетентно дадено заключението относно
преминалото колечиство ел. енергия в размер на 38857 kWh, поради което следва да се
счита, че това количество е доставено и съответно потребено, независимо, че не е отчетено
във видима тарифа. Електроразпределителното дружество Е.ОН България Мрежи АД
4
разполага с софтуер, позволяващ промяна на тарифните схеми, сверяване на вградения
часовник, нулиране на флагове за състояние, изтриване на списъци със събития, избор на
визуализираните на дисплея тарифи, избор на показваните параметри при команда ReadOut,
промяна на паролите за достъп до тези функции. Протоколът за комуникация през
инфрачервеният порт се поддържа от вътрешният софтуер на устройството и в
действителност всички промени в данните се извършват именно от този софтуер а не от
софтуера на външното устройство за параметризация, т.е. може да бъдат променени само
тези данни, които фирмуерът разреши. Това е валидно, когато връзката с данните е
осъществена през инфрачервеният порт за комуникация. В общият случай може да бъде
препрограмирана всяка една памет външна за микрокопроцесора или той да бъде подменен с
друг, предварително записан с други данни или фирмуер. но за това е необходим достъп до
вътрешността на устройството - т.е. до печатната платка и схемата. В настоящия случай,
няма данни за хардуерно вмешателство в електромер, тип МЕ162с фабричен №
1*114021566079552. Може да се счита, че преди демонтирането на процесният електромер,
цялата потребена от инсталацията на обекта електроенергия е преминавала през него. В
зависимост от настроените параметри на СТИ - статичен монофазен електромер,
преминалата електроенергия се е натрупвала в прочетените и описани в протокола на БИМ
регистри, общо 3 на брой. Тази електроенергия е отчетена от електромера и е натрупана в
описаните 3 броя регистри, според програмираните в електромера часови интервали на
денонощието. Наличието на показания в тарифа 3. която не е предвидена да се използва за
отчитане на консумирана електроенергия в обект с абонатен № ********** означава, че
електромер МЕ 162. с фабричен № 1114021566079552, не работи нормално, т.е. основната
функция на измервателния уред е нарушена -консумираната ел.енергия не се измерва и
отчита правилно.
От заключението по допълнителната СТЕ се установява, че консумираната ел.
енергия, изисквана за заплащане по фактурата от 29.08.2018 г. както е описано в
предходната СТИ, е натрупана за периода от последната параметризация до датата на
демонтажа 28.08.2018г. Поради липата на доказателство за датата на параметризация,
вещото лице е приело, че съобразно изградения модел на потребление и коефициентни
съотношения между видими и невидими регистри, параметризацията е осъществена на дата
близка до датата на монтаж на електромера - 11.12.2015 г. Енергията в регистър 1.8.3 е
38857 kWh е натрупана между двата периода, които очертават общо 992 дни. Средното
дневно потребление само в Т3 е равно на 39.17kWh за 1 ден.
Вещите лица са възприели два начина за изчисление, първия от които чрез
определяне на равностойността за периода на корекцията със средноаритметични стойности
/ 365 дни * дневната консумация = 14297 kWh годишно потребление/. Релевирания период
попада в две ценови групи според определените от КЕВР. За месеци юли и август 2018г. е
натрупана общо 999kWh енергия по цени 0.197676лв., а в периода от 29.08.2017 г. до
30.06.2018 г.- 13298kWh, което е на цена 0.186036лв.
Вторият модел за математически изчисления, който макар и с много близки
стойности, не съвпада с първия. Профилът на потребление индивиизиран в първоначалната
експертиза със съответни коефициенти, се формира като съотношение съотношение в
консумацията между визуализирани и невизуализирани тарифи. Реалните стойности от
последните 6 месеца съдържат среден коефициент 2.46 към 1 (Т3 към Т1+Т2). Общият
коефициент за целия период от време на работа на процесния електромер е 2.75. Изчислено
на база ниския и високия коефициент се получава използвана мощност за последните 365
дни респективно 13555 kWh и 15152 kWh. Както е видно от предната таблица, полученото
потребление от 14297 kWh е в границите на възможните резултати.
При тази фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи:
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, „Енерго про
Продажби” АД следва да установи при условията на пълно и главно доказване, 1. по
главната претенця, че е спазил приложима възоснова на действаща правна норма
корекционната процедура, а по 2. Евентуалната претенция /чл. 183 от ЗЗД/ , че е изправна
5
страна по договора за доставка на ел. Енергия, че претендираната за плащане ел. Енегия е
доставена в рамките на една календарна година с фиксиран начален и краен момент в
становището и във фактурата, че количеството е измерено с изправно техническо средство,
което отчита и периода на потреблението и че претендираната за плащане сума,
представлява договорената, а не е фикция на недопустимата за прилагане корекционна
процедура.
Безспорно е, че ищецът е потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от
Закона за енергетиката и че Общите условия са влезли в сила по отношение на ищеца.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да
извърши корекция в сметката на потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов
нормативен акт. За извършената корекция на сметките, „Енерго-Про Продажби“ АД
поддържа, че е приложена разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ, послужила като нейно
основание. В чл. 50 от ПИКЕЕ е предвидено, че в случаите на установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от
клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа
енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на
грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. Настоящият
въззивен съд, в съотвествие с приетото от първоинстанционния счита, че СТИ не е било
параметризирано да отчита по повече от две тарифи, като при положение, че абонатът е
битов, недоказано е обстоятелството за начина и причината, в резултат на която в СТИ е
отчетена електроенергия в регистър 1.8.3. Поради което установените обстоятелства не
могат да поктирят фактическия състав в хипотезата на на чл. 50 от ПИКЕЕ – несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея. Порави това, че при монтажа на елекромера не са въведени данните
съществуващи към този момент в тарифа 1.8.3 следва, че фикционната процедура за
определяне на размера на задължението в рамките на една година е неприложима. Отделно,
от правна страна, възражението на ответника се основава на отменени правни норми,
поради което и неоснователно.
Вмешателството в софтуерната схема е факт установен със заключенията и по двете
СТЕ /първоначална и комплексна/. Този факт е от значение към преценката, дали
претендиращата страна /доставчикът/ е изправна в задължението да осигури техническо
средство в метрологична годност, което да отчита количеството доставена ел. Енергия. След
като гражданският съд не е ангажиган с писмено доказателство, за авторстото на
софтуерното вмешателство, то не следва да се възприема като следствие само от користен
интерес на едната страна от договора /потребителя/, тъй като користният интерес в тази
форма на въздействие изпълва фактическия състав на резултатното престъпление кражба.
Освен, че следва да е установено по съответия ред на НПК с влязъл в законна сила съдебен
акт, такова вмешателство като деликт може да ангажира само извъндоговорната
имуществена отговорност, но не и претенция по чл. 183 от ЗЗД срещу потребителя.
Относно приложимата материално правна норма, настоящият съд е длъжен да се
съобрази с указанията на ВКС, дадени в Решение № 60153 от 28.07.2021 г. по гр.д. №
3232/2020 г., според които при отмяна на ПИКЕЕ и специалните правни норми в ЗЕ
приложими са тези по чл. 183 и следващите от ЗЗД, когато сделката не е търговска, какъвто
е настоящия случай. За да бъде ангажирана отговорността на потребителя, която той отрича
пред съда, следва доставчикът пълно и главно да докаже допусната грешка при отчитане на
доставката, съответно заплатен по-малък размер от дейтвително потребеното количество ел.
Енергия. В конкретния случай, пълно и главно е доказан факта, че измервателното средство
е било манипулирано по такъв начин, че е отчитало количество преминала ел. енергия в
невидим за инкасаторите регистър. Количестото на тази енергия е установено при
проверката, чрез измерванията в БИМ и съдебното производство чрез СТЕ.
Спорно обаче е, към кой момент в регистъра на измервателното средство е
6
натрупано това число от 38857 кВТч, преди или след 2015 г., в периода от 2015 г. до
демонтажа през 2018 г. или в процесния период от 1 година след демонтажа. В случаите, в
които е монтеран нов електромер и този факт е доказан, следва да се приеме, че ел. енергия в
скрит регистър е доставена на потребителя, със съответния клиентски номер за това
измервателно средство. В случаите, в който при монтажа са вписани с цифрово изражение
данните от всички регистри, вкл. и неактивираните тарифи и може да бъде засечено начало
и край на периода на натрупване, съдът следва да приеме, че е количеството в скрития
регистър е доставено и потребено от конкретен абонат, но в случаите, в които при монтажа
е поставен използван електромер, за който няма данни да е занулен във всички възможни
тарифи при поставянето му, доказването не е пълно и главно и претенцията за заплащане на
такива количества е неустановима чрез СТЕ.
В настоящия случай, ново измервателното средство е монтирано през 2015 г., поради
което дори и да не са вписани нулеви показания в тарифа 1.8.3 в протокола за монтаж,
съдът приема, че при монтажа не е имало натрупване на показания за доставено количество
ел. енергия и числото 38857 кВТч е натрупано след 2015 г.
В тежест на ответника е да докаже, че числото натрупано количество е
доставено/потребено в периода по процесната претенция от 29.08.2017 г. до 28.08.2018 г.
Докзателства за установяване на този факт не са ангажирани, нито в първоинстанционното,
нито във въззивното производство /в това число и в производството, завършило с отменето
възизвно съдебно решение и частично обезсилено/. Затова настоящият съд приема, че
цялото количество е натрупано в по-дълъг период, с начален момент 11.12.2015 г. до
28.08.2017 г. Затова, отчитайки правилата на доказателствената тежест и събраните по
делото преки доказателства, съдът приема, че пълно и главно ответникът е установил, че в
период от монтажа на нов електромер 11.12.2015 г. до неговия демонтаж 28.08.2017 г. е
натрупано количество в срит регистър, без да е възможно да се установи точния период на
доставката, съответно разходването.
Според размера на доставеното количество и разхода за битов абонат, съдът приема
за вероятно, цялото количество да е натрупано в период по-дълъг от 1 година, без да може
да се установи кои години обхваща този по-дълъг преиод. Доколкото в практикатана ВКС по
идентични казуси се възприема за правилно игнориране на точните календарни дати в
периода, то следва, че цялото количество може да бъде разпределено в период по-дълъг от
една година, като за процесната календарна ще е средното аритметично число на цялото
задължение, предявено с издадената фактура.
Математически, горният алгоритъм има следното цифрово изражение: Количеството
ел. Енергия от 38857 кВТч е съотвество на 7301.90 лева с ДДС за периода от 11.12.2015 г. до
28.08.2017 г., а за периода от 29.08.2017 г. до 28.08.2018 г. количеството ел. Енергия е
17297.18 кВТч съответна на цената от 2893.04 лева с ДДС. Тази цена потребителят дължи
на остование общите правила на ЗЗД.
С оглед изхода от спора в тежест на ответника, следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за всички инстанции, съобразно уважената част от иска на
ищеца, а в полза на ответника и по реда на чл. 294, ал.2 разноските съответни на частта от
претенцията, която е отхвърлена. Всяка от страните е направила възражение за
прекомерност. Видно от списъците за разноски, ответникът претенидра адв. Възнаграждение
за всяка инстанция в размер на 1668 лева, който съотвества на да и половина пъти над
минимално предвиденото възнаграждение в чл.7, ал.2 т.3 от Наредба № 1 минималните
размери на адвокатските възнаграждения. След като делото е върнато за ново разглеждане,
поради несъбиране на доказателства свързани с доказателствената тежест на ответника
следва, че осъщественото процесуално представителство е обусловило извършване на
повторни разходи, претендирането на които в този размер не можеда обоснове
справедливост на принципите за съотвествие с изхода от спора и пропорционалност на
разноските. Затова, съдът следва да упражни правото на положителна преценка за
прекомерност, като намали разхода за процесуално представителство на ответника до
предвидения мининум. От общия размер на претендираните от ответника разноски –
7
7644.08 лева следва да се приспадне разликата над минималното възнаграждение за
процесуално представителство т.е. сумата от 3891.64 лева. Претенцията за разноски на
ответника след редоциране на възнаграждението за пр. Представителство до нормативен
минимум е 3752.44 лева. Съответна на отхвърлената част от иска е сумата от 2 523.52 лева.
Претенцията за разноски на ищеца следва да бъде уважена върху сумата от 4408.86 лева.
Видно от списък на разноските, уговореното и заплатено адв.възнаграждение надхвърля със
104.91 лева размера определен в чл.7, ал.2 т.3 от Наредба № 1 минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерност на ответника е
основателно за сумата над 2285.27 лева. От тази сума съответна на уважената част от иска е
сумата от 1379.83 лева.
Мотивиран отгореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 54 от 11.03.2020г. по гр.д. № 1392/2019г. по описа на
ДРС, II-ри състав, в частта, в която е прието за установено, че Г. СТ. С. с ЕГН **********
не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г” сумата от 4 408.86
/четири хиляди четиристотин и осем точка осемдесет и шест/ лева, представляваща
разликата над 2893.04 лева до сумата от 7301.90 лева, начислена в резултат на извършена
корекция на сметката на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. ****, с кл. №
********** и аб. № ********** за периода от 29.08.2017г. до 28.08.2018г., за която сума е
издадена фактура № ********** от 10.09.2019г.
ОТМЕНЯ Решение № 54 от 11.03.2020г. по гр.д. № 1392/2019г. по описа на ДРС, II-
ри състав, в частта, в която е прието за установено, че Г. СТ. С. с ЕГН ********** не дължи
на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г” сумата от 2 893.04 лева ,
представляваща разликата над 4408.86 лева до сумата отричаната в цялост сума от 7301.90
лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел. енергия за обект на
потребление, находящ се в гр. ****, с кл. № ********** и аб. № ********** за периода от
29.08.2017г. до 28.08.2018г., за която сума е издадена фактура № ********** от 10.09.2019г.
, както и изцяло в частта за разноските и вместо него, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪЛРЯ предявения от Г. СТ. С. с ЕГН ********** против „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г” отрицателен установенителен иск за сумата от сумата
от 2 893.04 лева , представляваща разликата над 4408.86 лева до 7301.90 лева, начислена в
резултат на извършена корекция на сметката на ел. енергия за обект на потребление,
находящ се в гр. ****, с кл. № ********** и аб. № ********** за периода от 29.08.2017г. до
28.08.2018г., за която сума е издадена фактура № ********** от 10.09.2019г., на основание
чл. 124, ал.12 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г” ДА ЗАПЛАТИ на Г.
СТ. С. с ЕГН ********** сумата от 1379.83 лева представляващи направените по делото
разноски, съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК .
ОСЪЖДА Г. СТ. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ „Енерго-Про Продажби” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” №
258, „Варна Тауърс-Г” сумата от 2 523.52 лева представляващи направените по делото
разноски, съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен
съд в едномесечен сок от връчване на препис от настоящия съдебен акт на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9