Решение по дело №80/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260020
Дата: 7 февруари 2022 г.
Съдия: Диляна Николова Йорданова
Дело: 20212100100080
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 260020

гр. Бургас, 07.02.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски окръжен съд, първо гражданско и търговско отделение, в открито съдебно заседание, на седми януари, две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

Съдия: Диляна Йорданова

 

при секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 80по описа на БОС за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба, с която е предявен иск от  С.Ю.М., ЕГН**********, гр. София, ул. Позитано №9, вх.А, ет.3, офис 9, чрез адв. Павел Смолички срещу ЗАД Далл Богг Живот и здраве АД, ЕИК200299615, със седалище гр. София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. Г.М. Димитров №1, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, предявена като частично вземане от сумата в общ размер на 150 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на ПТП, реализирано на 23.11.2019г., на път BGS2068 в посока с. Невестино, община Карнобат, в посока към път II-73, поради нарушаване на правилата на движение от М.А.А., при управлението на лек автомобил марка БМВ, ДК №А77436МС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта – 23.11.2019г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че  произшествието е настъпило по изключителна вина на водача на застрахованото към датата на непозволеното увреждане при ответника-застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ МПС, който загубил управление върху автомобила, отклонил се вдясно и се блъснал в крайпътно дърво, вследствие на което е причинил увреждания на пътувалия на задната седалка ищец. Излага се, че вследствие на ПТП ищецът е получил следните телесни увреждания: комоцио със загуба на съзнание, хематоми в лявата половина на главата, оток на ляво око, рани по главата, скъсан и външно ротиран крак и счупване на тазобедрена става. Поддържа, че травматичните увреждания наложили да бъде извършена операция репозиция на фрактура на тазобедрена става с поставяне на метална остеосинтеза. Изнася данни, че е претърпял и продължава да търпи неизмерими болки и страдания. Според ищеца престоят му в болница е продължил 7 дни, на 14-тия ден са свалени конците, но все още не може да стъпва на краката си, не може да извършва ежедневни дейности и да се обслужва сам, наложило се месеци да стои вкъщи и да спазва постелен режим, обездвижването го е сринало физически, не можел да излиза навън, да спортува и да прави нещата, които обича. Заявява, че на два пъти родителите му го водили на контролни прегледи в УМБАЛ Бургас на 06.01.2020г. и на 05.03.2020г., като му била препоръчана рехабилитация на оперираната става от ортопедите. Раздвижването протекло много бавно и мъчително, до месец март 2020г. не можел да посещава училище и след обявяване на епидемичната обстановка изключително се затруднило обучението му. Посочва, че преди инцидента е бил енергичен младеж и спортувал по няколко пъти седмично, като в момента се чувства непълноценен и не може да води предишния си начин на живот, контузиите на краката и тазобедрената става му пречат да води активен начин на живот, към настоящия момент продължава да изпитва болки и да накуцва, предвижва се с помощни средства, предстои му операция по изваждане на металната остеосинтеза. Позовава се и на претърпян  силен емоционален стрес вследствие на инцидента, избягва да се вози в автомобил, изпитва тревожност  и чувство на безпокойство, избягва срещи с хора и приятели, има нарушения на съня, чувства неудобство от останалия му белег след операцията. Ищецът е останал недоволен от  определеното му застрахователно обезщетение от ответното дружество в размер на 12 000 лева, което твърди, че не му е изплатено.  Ангажира доказателства. Претендира разноски.

 

 

 

 

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Възразява по редовността на исковата молба предвид непосочване от ищеца за всяко от телесните увреждания както обезщетение се претендира. Твърди, че е изплатил на ищеца определеното обезщетение в размер на 12 000лева, за което сочи доказателства. Оспорва твърденията на ищеца в исковата молба, че се чувства непълноценен след инцидента и, че не може да води предишния си начин на живот, че понастоящем продължава да изпитва силни болки, предвижва се с помощни средства и накуцва, че избягвал да се вози в автомобил и да се среща с хода, че не е преодолял стреса от катастрофата. Оспорва размера на предявения иск, който счита за твръде завишен. Оспорва началния момент на законната лихва, която според ответника не следва да се дължи от датата на деликта. Прави възражение за съпричиняване, като посочва, че ищецът е нарушил разпоредбата на чл.137а от ЗДВП за поставяне на обезопасителен колан. На следващо място твърди, че ищецът допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като не се явил на предписаните му контролни прегледи и не провел необходимата рехабилитация при подобен вид травми.  Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ към настъпване на застрахователното събитие. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Съдът счете за неоснователно възражението на ответника за нередовност на исковата молба. За претърпените вреди съдът присъжда глобално обезщетение, като се касае за един иск за неимуществени вреди, а не за отделни претенции. Достатъчно е ищецът да посочи цената на иска за неимуществени вреди, като не е необходимо за всяко телесно увреждане да индивидуализира размера на претърпените неимуществени вреди.

По правната квалификация и допустимостта на исковете.

БОС е сезиран с искове по чл. 432, ал.1 вр. чл. 493 от Кодекса за застраховането вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, които са допустими предвид изтичането на рекламационния срок по чл. 496 от КЗ.

 Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, издаден от ОД на МВР-РУ –Карнобат на 24.11.2019г. Съгласно протокола за ПТП на 

23.11.2019г. е настъпил инцидент, при следните обстоятелства:   на път BGS2068 в посока с. Невестино, община Карнобат, в посока към път II-73, М.А.А., при управлението на лек автомобил марка БМВ, ДК №А77436МС е допуснал ПТП.

По делото не е спорно, че поради загуба на управление върху автомобила водачът М. А. се е блъснал в крайпътно дърво, като на задната седалка зад него по време на ПТП се е намирал ищецът С.М..

С постановление за прекратяване на наказателното производство от 22.06.2020г. по ДП №282 ЗМ-326/2019г. по описа на РУ-Карнобат, пр. вх.№888/2019г. на КРП е прекратено образуваното досъдебно производство за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б“б“ вр.чл. 342, ал.1 от НК срещу водача М.А.А., при което е причинил средна телесна повреда на С.Ю.М., изразяваща се в счупване на тазобедрена става на основание чл. 234, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.9 от НПК.

Видно от приложената епикриза № 28383 от Отделението по ортопедия и травматология при УМБАЛ-Бургас ищецът е постъпил за лечение на 24.11.2019г. и изписан на 01.12.2019г. с поставена окончателна диагноза „пертрохантерна фректура на ляво бедро и контузия на главата. Съгласно анамнезата, снета по данни на пациента, е пострадал при ПТП, като изпитва силни болки в горната част на лявото бедро. С оперативен протокол от 25.11.2019г. под обща анамнеза е извършена кръвна репозиция на фрактурата и поставена метална остеосинтеза.  Посочено е, че ищецът е изписан в подобрено общо състояние, като следоперативният период е протекъл без усложнения.

От представения амбулаторен лист №571 от 05.03.2020г. се установява, че му е поставена диагноза „петрохантерно счупване“, като след операцията се движи с патерици. Предписано е домашно лечение за 30 дни за периода от 05.03.2020г.-03.04.2020г. съгласно приложената медицинска бележка №191 към амбурлаторен лист от 05.03.2020г.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитана свидетелката Н.А.-сестра на ищеца, която посочва, че след процесното ПТП е бил откаран от екип па спешна медицинска помощ в Окръжна болница-Бургас. При посещението на свидетелката в болницата брат й бил със счупен ляв крак, имал рани на главата отзад и синини по лицето.  Свидетелства, че по време на седемдневния период на С.М. в УМБАЛ-Бургас претърпял операция. Спомня си, че след операцията ищецът се чувствал зле, имал постоянни болки, бил на системи. При изписването му пострадалият не можел да става, да ходи до тоалетна и да се обслужва самостоятелно. В продължение на два месеца бил на легло и памперси и спазвал постелен лежим. На втория месец дошъл на преглед в гр. Бургас, като след втория месец постепенно започнал да се предвижва с патерици, след петия месец започнал да стъпва на краката си без да ползва патерици. Посочва, че все още болката в крака не е отшумяла напълно и при лошо време има промяна в походката, накуцва и го боли. По време на катастрофата ищецът бил ученик в 12 клас и не можел да посещава учебни занятия. Обяснява, че след инцидента брат й много се променил – вече не можел да спортува, да играе мачове, да ходи на разходка в планината с приятели, качил килограми, има големи белези на крака след операцията. Съобщава, че преди катастрофата ищецът не е имал здравословни проблеми и имал желание да стане шофьор, но вече се страхувал и когато се качи в кола искал да се кара бавно.

Свидетелят Х.М.-баща на ищеца в показанията си, депозирани пред БОС,  поддържа, че след изписването му от болницата С.М. два месеца не можел да се обслужва сам и да стъпва на крака си и бил на памперси, имал силни болки и вземал болкоуспокояващи. Постепенно след втория месец започнал да се предвижва с патерици, като ги ползвал в продължение на пет месеца. През нощта се събуждал от стрес и сънувал кошмари. Според показанията на свидетеля ищецът в момента продължава да куца, като състоянието му особено се влошава по време на зимните месеци. Преди катастрофата се записал на курс за шофьор, но не го завършил, защото се страхувал, не могъл да завърши и средното си образование Посочва, че синът му има голям белег на крака, с 18-20 шева и се срамува от него, не носи къщи панталони. Обяснява, че има промяна в поведението му, не иска да се вижда с приятели, да играе мачове както преди, страхува се когато се вози с автомобил, не минава по пътя, където е станала катастрофата.

Свидетелят М.Х.е пътувал като пътник в автомобила по време на инцидента на задната седалка отдясно. Твърди, че ищецът се е возил на задната седалка вляво, зад водача М. Процесното ПТП се случило на пътя от с. Костен за с. Невестино, към 23 часа вечерта, като автомобилът се блъснал в дърво. Посочва, че водачът се  е движил със скорост от около 100 км./час, карал на дълги светлини, имало лек завой на ляво и на пътя излязъл чакал, като за да не го удари се ударили в едно дърво. Заявява, че по време на инцидента ищецът е бил с поставен предпазен колан.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, които не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства.

По делото не е спорно, че е налице застраховане на гражданската отговорност на причинилия ПТП водач  при ответника – застраховател по време на настъпването на застрахователното събитие.

Според приетото по делото заключение на вещото лице Юлиан Петров по назначената съдебна авто-техническа експертиза, неоспорено от страните, след излизане от с. Невестино в посока главен път  ГП II 73 Лозарево-Карнобат водачът на лек автомобил БМВ, модел 525 Д, рег.№ А7743МС, М.А.А. е навлязъл в ляв завой, като в осветеността на фаровете му е попаднало диво животно-чакал на пътното платно. Установява се от заключението на вещото лице, че в опит да избегне удара водачът е изгубил управление над автомобила, напуснал е пътното платно и се е блъснал в крайпътни дървета. Вещото лице е определило скоростта, с която се е движил водачът М. А. непосредствено преди и към момента на настъпване на ПТП -80 км./час при максимално разрешена скорост в процесния участък 60 км./ч. Загубата на управление е настъпила вследствие на внезапно навлязлото животно на  пътното платно, както и несъобразена скорост, като водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП при движение със съобразена скорост и да реагира на внезапно настъпилата опасност на пътното платно.

Видно от заключението на вещото лице Тома Чаушев по назначената съдебно-медицинска експертиза  ищецът е получил автомобилна травма-пътник в лек автомобил, пострадал при неговото блъскане отпред отляво в крайпътното дърво, при което е получил пентрохантерно счупване /счупване през голяма върга на бедрена кост/ на ляв долен крайник и контузия на главата. След извършените прегледи, изследвания и проведени консултации в Спешното отделение на УМБАЛ Бургас, в което е бил откаран със санитарен автомобил непосредствено след процесното ПТП, е настанен в Отделението по ортопедия и травматология, като не са установени данни за счупване на черепни кости, ребра, прешлени и други счупвания на крайниците, освен счупване на лява бедрена кост, няма увреждания на мозъка или негово структури, на белите дробове и други гръдни органи, както и органи в коремната кухина. Според изложеното от вещото лице ищецът е претърпял контузия /натъртване/ на главата, изразяваща се в кръвонасядания в областта на главата и лява очница, без синдром на мениго-радикулерно дразнене, огнищна неврологична систематика и нарушаване на зрението. На 25.11.2019г. пострадалият е опериран под обща ендротрахеална анестезия, като разместените костни фрагменти на счупената бедрена кост са наместени и фиксирани с метални фиксиращи тела, след възстановяване на общото му състояние е изписан на 01.12.2019г. след едноседмичен престой в отделението. При извършения контролен преглед на 05.03.2020г. от доктор Димитър Челебиев е констатирано петрохантерно счупване на ляв долен крайник, като според рентгеновото изследване са установени данни за консолидация, т.е. възстановяване на счупените части на бедрената кост. Вещото лице Чаушев поддържа в заключението, че срокът за имобилизация при такива счупвания е около 6 месеца, като пред това време крайникът не трябва да се натоварва и пострадалият се предвижва с помощни средства. При правилно протичане на оздравителния процес пълното възстановяване на крайника се постига за срок от 8-10 месеца. Според вещото лице лечението на пострадалия е протекло благоприятно, без усложнения и прогнозата за възстановяване на левия крайник е благоприятна. По отношение на уврежданията в областта на главата и лява очница оздравителният процес е в рамките на 20-25 дни. Полученото сътресение от ищеца е протекло с липса на пълен явен спомен от случилото се, без да е изпаднал в пълно безсъзнание до степен кома, с опасност на живота. Вещото лице посочва, че получените травматични увреждания са в пряка и непосредствена причинна връзка от възникналото ПТП, като най-добре отговарят да са получени вследствие на деформации по автомобила от лявата страна около място на пострадалия пътник на задната седалка. Поддържа в заключението, че са налице предпоставки пострадалият да получи същите увреждания, дори и да е със закопчан предпазен колан, тъй като коланът не може да предпази тялото на пътника от притискането на деформираните части на катастрофиралия автомобил.

По делото е изпълнено заключение по назначената съдебно-психологична експертиза на вещото лице Адриана Рангелова, като към момента на прегледа от вещото лице на ищеца емоционалното му състояние е значително подобрено, но продължават да персистират резидиуални емоционално-волеви симптоми като лека дистимия, намален емоционален резонанс, ограничени подтици и нежелание за контакти и намалено либидо. От проведените тестове вещото лице е констатирало наличие на лека депресия  вследствие на преживяната травма от катастрофата. Наличието на лека депресивна симптоматика продължава до 2 години след травмиращото събитие и според МКБ 10 представлява протрахирана депресивна реакция, нарушено е относително стабилното и устойчиво равновесно състояние на личността на ищеца, като преживява микро психотравма, засягаща функционирането на мисленето, емоциите и поведението на тялото. Налице е негативно влияние на инцидента върху образователните постижения, интимни, романтични и дългосрочни взаимоотношения, общуването с приятели и социални взаимоотношения, както и самостоятелното функциониране. Към изготвяне на заключението ищецът С.М. не е превъзмогнал случилото се и не е достигнал ниво на функиониране, предшестващо травмата.

БОС кредитира заключенията на вещите лица по авто-техническата, съдебно-медицинската  и съдебно-психологичната експертизи, които са обстойно обосновани.

На 22.01.2021г. след образуване на делото ответникът е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 12 000 лева с преводно нареждане на стр.51 по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Нормата на чл.432 от КЗ урежда прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“, който поема задължение да заплати на увреденото лице обезщетение за причинените му вреди. 

По делото беше установено, че водачът на застрахования при ответника автомобил, за който е сключена застраховка гражданска отговорност,  виновно е допуснал ПТП като е извършил нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, вследстие на което е причинил на ищеца пентрохантерно счупване /счупване през голяма върга на бедрена кост/ на ляв долен крайник и контузия на главата и лява очница, както и  сътресение с липса на пълен явен спомен от случилото се, без да е изпаднал в пълно безсъзнание.

По безспорен и несъмнен начин е доказан фактическият състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно противоправно деяние, вреда, причинно-следствена връзка между тях и вина на извършителя на деянието. Ответникът е поел договорно задължение да заплати обезщетение на всяко увредено лице.

Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и налице ли е съпричиняване, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Относно размера на дължимото обезщетение съдът определя същия по справедливост, като взе предвид броя, произхода, вида и степента на причинените на ищеца телесни увреждания, произхода, тяхната продължителност и интензивност, възрастта на пострадалия и икономическата конюнктура в страната. На основание чл. 52 от ЗЗД,  съдът намира, че присъждането на обезщетение в размер на 40 000 лева в полза на ищеца би репарирало в пълна степен причинените му неимуществени вреди вследствие на деликта. В тази връзка БОС съобрази, че на С. М. са причинени средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на бедрена кост, както и няколко леки телесни повреди – мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание, контузия на главата и лява очница.   Въпреки, че възстановяване на счупените части на бедрената кост е протекло без допълнителни усложнения, при нормален оздравителен период от 8-10 месеца, пострадалият е получил вследствие на операцията голям белег в областта на ляв долен крайник – с 18-20 шева, от който се срамува и му създава допълнителен психически и социален дискомфорт.  След инцидента е нарушен нормалният ритъм на живот на ищеца, като травмите от телесните увреждания продължават и не са отшумели към приключване на съдебното в настоящата инстанция - куца с левия крак при лошо време, не спортува и излиза с приятели, както преди, изпитва притеснения от белега, страхува се да пътува в автомобил, ограничил е социалните си контакти. Безспорно процесното ПТП се е отразило негативно на учебния процес и завършване на средно образование на пострадалия, на желанието му да се запише на курс за водач на МПС и на цялостните му планове за бъдещо развитие като млад човек,  като все още не е превъзмогнал в емоционален план случилото се и има лека депресивна симптоматика две години след процесното ПТП към изготвяне на заключението по назначената съдебно-психологическа експертиза.

Съдът приема за неоснователно  възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца по следните съображения:  

В процесния случай безспорно се доказва по делото от събраните гласни доказателства, че ищецът е пътувал на задна лява седалка с поставен предпазен колан, като освен това предпазният колан, с оглед механизма на ПТП не е решаващ за получените телесни увреждания според вещото лице Чаушев, които са вследствие на настъпилите деформации върху автомобила. Направеният извод от вещото лице Петров по назначената авто-техническа експертиза при изслушване на заключението в с.з. от 17.09.2021г., че най-вероятно тялото на ищеца се е преместило напред и ударило в твърдата част на автомобила или в седалката, вследствие на което е настъпило счупването, като при поставен обезопасителен колан би се ограничило движението на тялото напред, почива на предположения и не следва да бъде ценено. В тази връзка БОС кредитира посоченото от вещото лице Чаушев в заключението по съдебно-медицинската експертиза, че коранът не може да предпази тялото на пътника от притискане на деформираните части на автомобила. Недоказано остана възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат поради обстоятелството, че ищецът не се е явил на предписаните му контролни прегледи и не е провел необходимата рехабилитация при подобен вид травми. Не се установява пострадалият да е неглежирал лечението си, както и да е налице причинна връзка между така твърдяното поведение на ищеца, изразяващо се в бездействие и претърпените вреди. Напротив от заключението по съдебно-медицинската експертиза се установява, че му е провеждан контролен преглед от доктор Челебиев на 05.03.2020г., като в показанията си свидетелката Н. М. посочва, че на втория месец след операцията - през месец януари 2020г.  брат й отишъл на преглед в гр. Бургас и след това правел упражненията, които му показали там с помощта на близките си в домашни условия.

При горните мотиви съдът приема, че предявеният частичен иск за неимуществени вреди е частично основателен. В полза на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 28 000 лева, след приспадане от обезщетението в размер на 40 000 лева на платеното в хода на делото обезщетение в размер на 12 000 лева от ответника.

За горницата над посочения размер до предявения размер от 50 000 лв. искът за неиуществени вреди е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съгласно чл.429, ал.3, изр. 2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност”, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая уведомяването до ответника  със заявление от пострадалия е от 24.09.2019г., когато е предявил молба за изплащане на застрахователно обезщетение, вх.№0287/24.09.2020г., находяща се на стр. 23 по делото. С оглед на това акцесорната претенция за лихви върху обезщетението за неимуществени вреди е основателна, считано от 24.11.2019г. до окончателното плащане, като за периода от датата на деликта до 23.11.2019г. следва да бъде отхвърлена.

          

Съразмерно на уважената част от иска и при отчитане на платеното в хода на процеса обезщетение, за което ищецът не е дал повод за завеждане на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заплатен депозит за изготвяне на СМЕ в размер на 240,80 лева.        

В полза на адв. С. следва да бъде определено възнаграждение в размер на 1730 лева по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, като възражението на ответника за прекомреност е неоснователно, с оглед определянето му в минималния размер по Наредба №1/2004г.

Ищецът следва да заплати на ответника сумата от  254 лева разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска и при отчитане платеното в хода на процеса обезщетение.

Ответникът следва да заплати по сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, дължимата държавна такса за разглеждане на иска в размер на 1600 лева, както и 351 лева изплатено от бюджета на съдебната власт възнаграждение на вещото лице по съдебно-психолочината експертиза.

 Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

           

ОСЪЖДА  ЗАД Далл Богг Живот и здраве АД, ЕИК200299615, със седалище гр. София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. Г.М. Димитров №1, да заплати на С.Ю.М., ЕГН**********, съдебен адрес гр. София, ул. Позитано №9, вх.А, ет.3, офис 9, чрез адв. Павел Смолички, сумата от 28 000 лева /двадесет и осем хиляди/ лева,  предявена като частично вземане от сумата в общ размер на 150 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на ПТП, реализирано на 23.11.2019г., на път BGS2068 в посока с. Невестино, община Карнобат, в посока към път II-73, поради нарушаване на правилата на движение от М.А.А., при управлението на лек автомобил марка БМВ, ДК №А77436МС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2019г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения частичен иск за горницата над уважения до предявения размер от 50 000лева, както и акцесорната претенция за законна лихва от датата на деликта до 23.11.2019г.

ОСЪЖДА ЗАД Далл Богг Живот и здраве АД да заплати на С.Ю.М. сумата от 240,80 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА ЗАД Далл Богг Живот и здраве АД да заплати на адвокат П.С. възнаграждение в размер на 1730 лева.

ОСЪЖДА С.Ю.М. да заплати на ЗАД Далл Богг Живот и здраве АД сумата от 254 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски

ОСЪЖДА ЗАД Далл Богг Живот и здраве АД да заплати по сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 1600 лева държавна такса и сумата от 351 лева изплатено от бюджета на съдебната власт възнаграждение на вещото лице по съдебно-психолочината експертиза.

 Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: