№ 5843
гр. С., 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110108798 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от Н. С. Б.
срещу ЗАД „О.-З.“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: 4 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, във връзка с ПТП, настъпило на
21.06.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 04.08.2023 г.
/датата на която е сезиран ответникът за образуване на застрахователна щета/
до окончателно изплащане и сумата от 113,30 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи за
лечение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.09.2023 г.
/датата на която е сезиран ответникът за образуване на застрахователна щета/
до окончателно изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 21.06.2023 г. около 07:55 ч. в гр. С., по
бул. „Б. Б.“, с посока на движение от ул. „К.“ към ул. „Л.“, Е. Н. Т. управлявала
тролейбус с инв. № ******, собственост на „С. И.“ ЕАД. Приближавайки
кръстовището с бул. „Т. К.“ водачът на тролейбуса предприел маневра
„завиване на дясно“ с посока бул. „Б.“, при което не пропуснал попътно
движещия се велосипедист – настоящ ищец и реализирал ПТП. Твърди, че
водачът на тролейбуса е имал възможност да предотврати настъпването на
ПТП, но нарушил правилата за движение по пътищата и предизвикал ПТП,
при което по непредпазливост на ищеца били причинени следните
травматични увреждания: навяхване и разтягане на свързващия апарат на
шийния отдел на гръбначния стълб, травма на гръдния кош, контузия на двете
подбедрици, лекостепенна протрузия на дисковете на С4-С5 и С6-С7, начална
спондилоза и ункоартроза. След ПТП, ищецът бил прегледан от екип на
ЦСМП, след което бил транспортиран до УМБАЛ П.. Твърди, че му е
1
предписана медикаментозна терапия, превръзки и нови консултации и
промяна на здравословното състояние. Сочи, че поради продължаващи болки
в шийния отдел, на 17.07.2023 г., провел МРТ на цервикални прешлени, като
от извършеното изследване била установена лекостепенна протрузия на
дисковете на С4-С5 и С6-С7, начална спондилоза и ункоартроза. Твърди, че от
настъпването на ПТП до момента е в тежко физическо състояние, както и че
има силни болки в областта на долните крайници и гръбначния стълб. Сочи,
че оздравителният процес бил дълъг и възстановяването настъпвало много
бавно, изпитвал затруднения в бита, срив на самочувствието и тежък
психически шок. Във връзка с лечението твърди, че е сторил разходи: на
27.06.2023 г. – 40,00 лв. за превръзка; на 28.06.2023 г. – 33,30 лв. за лекарства;
на 30.06.2023 г. – 40,00 лв. за дерматологичен преглед. Твърди, че във връзка с
процесното ПТП е образувано административно-наказателно производство по
АУАН № ** ******/21.06.2023 г., като с влязло в сила НП № **-****-
******/13.07.2023 г. на водача било наложено наказание глоба в размер на
20,00 лв. по чл. 185 ЗДвп. Сочи, че за управлявания от Е. Н. Т. тролейбус има
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника.
Излага, че с молба с вх. № **-****/04.08.2023 г. е сезирал ответника за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, а с молба от 14.09.2023 г.
претендирал и обезщетение за имуществени вреди, като на 31.01.2024 г.
представил и банкова сметка, но плащане до момента не било постъпило. При
тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва изключителната вина за настъпване на процесното ПТП
да е на водача Е. Н. Т. и прави възражение за съпричиняване, като сочи, че
ищецът се е придвижвал с велосипед на място, където не е обозначено и не е
разрешено придвижването на пешеходци и велосипедисти, а именно върху
платното за движение на МПС, когато това не е било безопасно и водачите на
преминаващите МПС, не са имали видимост и възможност да възприемат
пострадалия. Освен това твърди, че пострадалият дори не се е движил
възможно най-близо до дясната граница на платното за движение в нарушение
на чл. 80, т. 2 ЗДвП, с оглед на което счита, че пострадалият има изключителна
вина за настъпването на ПТП. Сочи още и че велосипедът не е имал светлини,
както и че велосипедистът е бил без светлоотразителна жилетка. Оспорва
механизма на ПТП и подробно аргументира, че по-голяма вина има
велосипедистът. Оспорва интензитета на претърпените болки и страдания,
респ. размера на претенцията за неимуществени вреди. Оспорва началната
дата, от която се претендира лихва. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са искове по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Уважаването на претенцията по чл. 432, ал. 1 КЗ предпоставя
кумултивната наличност на следните обстоятелства: 1. предпоставките по чл.
45, ал. 1 от ЗЗД за вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС,
2
които са: виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка с
което са произлезли вреди; вид и размер на вредите; вина – която се
предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази
презумпция е в тежест на ответника. 2. наличие на договор за застраховка
гражданска отговорност между ответника и виновния водач; реализиран в
хода на действие на същия застрахователен риск. Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ,
застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди в следствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или
престой, включително неимуществените и имуществените вреди в следствие
на телесно увреждане или смърт; пропуснатите ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от увреждането; лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2
КЗ.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е при условията
на пълно обратно доказване по чл. 154, ал. 2 от ГПК да обори презумпцията за
вина.
В тежест на ответника е да докаже и възраженията наведени с отговора
на исковата молба: че ПТП е причинено изцяло и изключително по вина на
ищеца; че ищецът е допринесъл за настъпване на ПТП.
Съдът е отделил като безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване, че към дата на ПТП тролейбус с инв. № ******, собственост на „С.
И.“ ЕАД, е бил застрахован при ответника по валидна застраховка
„Гражданска отговорност“; както и че ищецът е предявил претенция за
плащане на застрахователното обезщетение пред ответното дружество с
покана, която е получена и не е налице плащане.
По делото са приети като доказателства медицински документи – лист
от преглед на ищеца в център за спешна помощ гр. С., съставен на 21.06.2023
г. /л. 16/; амбулаторен лист № 23172В02768F от 21.06.2023 г. /л. 17/, в който е
отбелязана диагноза на ищеца след ПТП: навяхване и разтягане на свързващия
апарат на шийния отдел на гръбначния стълб; амбулаторен лист №
************* от 21.06.2023 г. /л. 18/, в който е отбелязана диагноза на ищеца
след ПТП: травма на гръдния кош, неуточнена; медицинско направление за
провеждане на клинични процедури/амбулаторни процедури /л. 19/; протокол
от образна диагностика № *****/21.06.2023 г. /л. 21/ при диагностичен
ултразвук на коремни органи и малък таз; амбулаторен лист №
******/21.06.2023 г. /л. 22/; амбулаторен лист № ******/21.06.2023 г. /л. 23/;
амбулаторен лист № ******/21.06.2023 г. /л. 24/; протокол от образна
диагностика № *****/21.06.2023 г. /л. 25/ при рентгенография на гръден кош;
допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО № ****** /л.
27/; медицински направления за превръзки /л. 32-33/; болничен лист №
************ за временна нетрудоспособност, с който на ищеца е определен
отпуск да домашен-амбулаторен режим на лечение за 2 дни – от 21.06.2023 г.
до 22.06.2023 г. /л. 34/; магниторезонансна томография на цервикални
прешлени /л. 35/.
3
Приети са документи, удостоверяващи извършени от ищеца разходи за
терапия и лекарствени и медицински продукти – фактура от 27.06.2023 г. за
сумата от 40,00 лева – цена на превръзка /л. 36/; фискален бон от аптека за
сумата от 33,30 лева /л. 37/; фактура от 30.06.2023 г. за сумата от 40,00 лева –
цена на дерматологичен преглед.
Приета е молба от ищеца до ответното дружество, депозирана при
застрахователя на 04.08.2023 г. за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 21.06.2023 г. /л. 39/;
молба от 30.08.2023 г. от ищеца до ответника с приложени медицински
документи /л. 41/; молба от ищеца до ответното дружество от 14.09.2023 г., с
която е заявена претенция за имуществени вреди, претърпени в резултат от
процесното ПТП – сумата от 113,30 лева /л. 41/; молба от ищеца до ответника
от 04.10.2023 г. с представени доказателства за ПТП /л. 42/; молба от ищеца до
ответника-застраховател от 31.01.2024 г. с представена банкова сметка.
Приети са писма от застрахователното дружество до ищеца от
07.08.2023 г., 15.09.2023 г. и 05.10.2023 г. /л. 44-46/, с които застрахователят е
поискал от ищеца доказателства във връзка с процесното ПТП.
Прието е писмо от застрахователя до ищеца от 17.11.2023 г. /л. 47/, с
което дружеството информира ищеца, че отказва изплащане на обезщетение
по предявената претенция до представяне на изискуемите документи.
От СДВР е представен препис от АНП във връзка с процесното ПТП,
която АНП е приета по делото /л. 99 - 109/. Видно от наказателно
постановление № **-****-****** от 13.07.2023 г. на водача на тролейбус
„Ш.“, ******, Е. Н. Т. е наложено наказание за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗДвП. Посочено е, че на 21.06.2023 г. около 7,55 часа в гр. С., по бул. „Б. Б.“, с
посока на движение от ул. „К.“ към ул. „Л.“, Т. управлява тролейбус с инв. №
******, собственост на „С. И.“, и на кръстовището с бул. „Т. К.“ при маневра
завиване надясно посока бул. „Б.“ с поведението си причинява ПТП с
материални щети с пресичащия по бул. „Т. К.“ велосипедист Н. С. Б.. Приет е
и Акт № ******/21.06.2023 г. за УАН, съставен от мл. автоконтрольор при
СДВР, отдел „Пътна полиция“ /л. 101/, с който е установено извършеното от Т.
нарушение на ЗДвП, към който е съставена и скица на ПТП /л. 102/; Като част
от АНП е прието и сведение от Е. Н. Т. от 21.06.2023 г. /л. 104/, в което Н.
излага, че на 21.06.2023 г. около 7,54 ч. управлявала тролейбус по линия № 2 с
инв. № ****; от бул. „Б. Б.“ направила завой по бул. „Т. К.“; спряла да изчака
пешеходци, а когато потеглила леко велосипедист се ударил в тролейбуса.
По делото е изслушано заключение по СМЕ, изготвено от д-р Л. П.,
неврохирург, което заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.
Настоящият състав кредитира изводите на вещото лице като обосновани и
непротиворечиви.
От депозираното заключение /л. 111-121/ се установява, че в резултат от
процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: а/ Разтягане на
лигаментарния апарат на шийните прешлени /„дисторзио"/ - травматично
увреждане с временно разстройство на здравето неопасно за живота, водещо
до болка и страдание с увреда на снагата в шиен отдел; б/ Шийна дискова
4
херния в шийна област на ниво С5-6 - травматично увреждане, водещо до
болка и страдание с хронично-рецидивиращ характер и възможност за
прогресиращ ход, при авансиране на протрузиите и дисковата херния са
възможни притискане на гръбначния мозък и съответните нервни
коренчета,което води до увреди на подлежащи области на тялото с нарушение
на сетивността и мускулната сила на горни и долни крайници; в/ Контузия на
двете подбедрици с открити рани по тях /охлузвания/ - травмено увреждане с
разстройство на здравето, неопасно за живота, водещо до болка и страдание.
От заключението се установява механизма на получаване на описаните
увреждания - а/ при дисторзиото механизмът на получаване е от непряко
насилие върху шията; характерен вид навяхване на шийната част на
гръбначния стълб е синдром, наречен хиперекстензионно -
хиперфлексионнен, и той се явява след насилствена хиперекстензия и
хиперфлексия на гръбначния стълб; б/ шийна дискова херния настъпва при
подобен механизъм на дисторзиото, съчетан с ротационно-компресивен
елемент; в/ разкъсно-охлузните рани се получават при падане върху твърд и
неравен терен; при тази травма раневите ръбове на кожата са неравни,
подпухнали и често обърнати навън, поради настъпилото инфилтриране с
кръв на околните тъкани. Вещото лице посочва, че е възможно уврежданията
да бъдат получени при процесното ПТП, като експертът приема като сигурно
доказателство посещението на ПТП инцидента и описанията на събитието от
екипите на Пътната полиция и екипа на ЦСМП. От СМЕ се установява, че
първоначално лечение на ищеца е оказал дошлият на място екип на БМП.
След като е транспортиран до спешно отделение на болница „П." ищецът е
прегледан от лекарите в спешното отделение. Назначено е рентгеново
изследване на шийни прешлени. Назначени УЗД диагностика на коремни
органи и Рьо графия на сърце и бял дроб. Извършен е преглед от лекар –
ортопед, назначени Рьо графии на таз, лумбални прешлени и подбедрици.
Направен ТАП, първична хирургична обработка на раните на подбедрицата и
стерилна превръзка. Извършените назначени диагностични изследвания на
ищеца-Рьо графия на гръден кош, лумбални прешлени,подбедрици и малък таз
и УЗД на корем и малък таз не са показали отклонения от нормата. Липсват
фрактури и друга патология. Рьо графия на шийни прешлени - фас, ляв и
десен профил: „Без фрактури на прешлените. Изгладена шийна лордоза". В
периода след травмата и получената медицинска помощ в „П." ищецът е
продължил лечението си. Посетил е двукратно клиника „Естетикс ет
дерматолоджи" на датите 27 и 30.06.23г., където са му правени превръзки на
подбедриците. На ищецът е издаден болничен лист за дните 21 и 22.06.23г. с
диагноза „Открита рана на други части на подбедрицата". Оплакванията на
ищеца от болки в шията са продължили, поради което той е насочен за МРТ
изследване на шиен гръбнак. На 17.07.23 г. му е направен МРТ на шийни
прешлени в МДЛ „Спектър". Диагноза при изследването- „....дискови
протрузии и дегенеративни промени на нива С4-5 и С5-С6 ,дискова херния на
ниво С5-6, ункоартрози промени в тези области". Вещото лице пояснява, че
дисторзията означава навяхване, нарушаване целостта на ставните връзки и
разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб.
5
Дисторзията може да има три степени, от който първата е най-лека - такова
нараняване разтегля ставната връзка или причинява само микроскопични
разкъсвания на нишките и. Тези разкъсвания не повлияват съществено общата
стабилност на ставата тъкмо такава е дисторзията при ищеца. Болките и
страданията при тази увреда 1-ва степен при спазване на старателен лечебно-
двигателен режим е 10 до 15 дни. По отношение на установената шийна
дискова херния в шийна област на ниво С5-6 вещото лице посочва, че болките
и страданията при тази травма са най-изразени в първите 15-30 дни, след което
при правилни лечение и двигателна активност затихват но могат да продължат
занапред с хронично-рецидивиращ ход. Контузия на двете подбедрици с
открити рани/охлузвания/ по тях. Болките и страданията при тази травма са
най-изразени в първите 3-5 дни. Зарастването на наранената кожа при
адекватно лечение и грижи става за период от 10-15 дни. На 19.11.2024 г.
вещото лице е извършило личен преглед на ищеца Н. Б., като е установило
следното: по дясна подбедрица - по предна част на голям пищял има кожни
промени -белези с депигментация и атрофична кожа с ръзмери на дължина
около 20 см и ширина 5-6 см.; лява подбедрица -по задно странична част на
прасеца кожен белег с депигментирана област с неправилна форма и
размерири 3/4 см. Описаните белези могат да се интрепретират като следи от
зараснали контузно-охлузни рани. Средно изразен долен цервиковертебрален
синдром-болка при ротация и накланяне на главата настрани и напред,
непостоянни парестезии по дерматоми С5 и С6 повече в ляво. При прегледа
ищецът е заявил, че изпитва периодични болки в шията и тръпнене в
ръцете.Такива оплаквания имал и преди, но след травмата те се засилили и
станали почести. След процесното ПТП носил мека шийна яка десетина дни,
която си слагал периодично след това, когато имал по-изразени болки в шията.
Вещото лице посочва, че дисторзиото на шийни връзки е отзвучало; разкъсно-
контузни рани на подбедриците са зараснали, като са налице атрофични
промени и депигментация на кожата в раневите области, получени при
процесното ПТП; шийна дискова херния С5-С6 има известно затихване, но
непълно излекуване изразяващо се в периодично обострящо се състояние-т.н.
хронично - рецидивиращ ход - при тази патология има възможност за
прогресия, водеща до притискане на гръбначния мозък и нервните коренчета,
с резултат нарушение на сетивността и мускулната сила на горни и долни
крайници. Експертът предвижда, че занапред в здравният статус на ищеца би
могло да се очакват проблеми относно болките във врата,които могат да
прогресират и да се утежнят. За момента на изготвяне на заключението
ищецът няма изразени постоянни оплаквания от болки. Такива се появяват
периодично във врата и двете ръце по типа на хронично-рецидивиращи
оплаквания. Вещото лице е установило, че представените фактури на
стойност общо 113,30 лева за платени медицински прегледи и закупуване на
медикаменти са за разходи, направени във връзка с лечението на
травматичните увреждания, получени вследствие на процесното ПТП.
По делото е изслушана САТЕ, заключението по която е изготвено от инж.
Й. Й.. Заключението не е оспорено от страните и е прието от съда.
Настоящият състав го кредитира като обективно и непротиворечиво. От САТЕ
6
се установява следния механизъм на процесното ПТП: на 21.06.2023 г., около
07:55 часа тролейбус „Ш. С.“, с инв.№ ****, се движи по бул. „Б. Б.", с посока
от ул. „К.“ към бул. „Л.", и на кръстовището бул. „ Т. К.“, водачът предприема
маневра за завой на дясно, при която реализира ПТП с движещия се от дясната
му страна велосипедист. Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка,
причините за настъпване на процесното ПТП са следните: 1/ Поведението на
водача на тролейбус „Ш. С.“, с инв.№ ****, който при извършване на маневра
за завой на дясно не е изчакал преминаването на движещия се от дясната му
страна, по обособена велоалея, преминаваща в пешеходна пътека, велосипед
„******“, управляван от Н. С. Б.. 2/ Поведението на велосипедиста,
който е предприел преминаване от велоалеята към пешеходната пътека,
управлявайки велосипеда, без да слиза от него. От анализа на данните вещото
лице определя мястото, където е възникнало първоначалното
съприкосновение: по дължина на пътното платно - на ул. „Т. К.“,
непосредствено след кръстовището с бул. „Б. Б.“, в посока от бул. „Ц. Б. ***“
към бул. „Б.“. Експертът сочи, че инициалният удар е настъпил в предния
десен страничен панел на тролейбуса. От САТЕ се установява, че ищецът-
велосипедист се е движил по обособената велоалея, която се намира на
тротоара, и е разположена успоредно на платното за движение по бул. „Б. Б.“,
като в зоната на кръстовището с ул. „Т. К.“ велоалеята преминава в обособена
пешеходна пътека. Експертът уточнява, че предотвратимостта на
произшествието се намира в пряка и функционална зависимост от скоростите
на движение на двете превозни средства, преди настъпване на произшествието
и отстоянието им в момента на възникване на опасността. Излага, че
велосипедистът е имал възможност да предотврати настъпването на
произшествието, ако преди навлизане на пешеходната пътека е слязъл от
превозното средство в края на велоалеята и е изчакал преминаването на
тролейбуса.
Пред СРС като свидетел е разпитан водачът на тролейбуса, участвал в
процесното ПТП – Е. Н. Т.. Пред първоинстанционния състав този свидетел
излага, че си спомня за ПТП от 21.06.2023 г. с тролейбус и велосипедист. Било
сутрин, в светлата част. Управлявала тролейбус. От бул. „Б. Б.“, посока бул. „Т.
К.“, на завоя изчаквала пешеходци и един велосипедист се ударил в
тролейбуса. Свидетелката забелязала велосипедиста, след като той се удари.
Твърди, че при удара тролейбусът е бил спрял и изчаквала пешеходци.
Велосипедистът се блъснал в спрелия тролейбус. Ударът настъпил зад
предната гума. Тролейбусът бил навлязъл в завоя и бил в покой, не бил
навлязъл на пешеходната пътека. След инцидента извикали екип на Бърза
помощ, който взел пострадалия велосипедист. Пред съда свидетелят твърди,
че съставила сведението, приложено към АНП, по указания на служители на
МВР, тъй като била притеснена. Посочва, че подписала протокола за ПТП, но
той не бил съставен от нея.
Настоящият състав намира, че показанията на свидетелката Т. за
механизма на процесното ПТП не могат да бъдат кретидирани. Първо, съдът
констатира, че е налице противоречие между изложеното пред СРС и
описаното в сведение за органи на МВР – докато пред съда свидетелят
7
категорично твърди управляваното от нея превозно средство да е било в покой
при настъпване на ПТП, в сведението е посочено, че инцидентът е настъпил
след като Т. пропуснала пешеходците и потеглила. Няма никакви индикации,
извън заявеното пред СРС, че върху свидетелката е оказван натиск от
служители на МВР да изложи дадено описание на инцидента, като подобно
твърдение е и нелогично. Свидетелката не е оспорвала констатациите в АУАН
и й е наложено административно наказание. Второ, при изслушване на САТЕ
вещото лице посочва, че за да настъпи удар зад предната гума на тролейбуса,
то той следва да е навлязъл на пешеходната пътека. Свидетелката
потвърждава, че ударът е настъпил зад предната гума на тролейбуса, но
твърди, че не е навлязла на пешеходната пътека. Това противоречие
компрометира изложената от свидетелката версия за механизъм на ПТП.
Трето, вещото лице по САТЕ изрично посочва при изслушването си, че от
велоалеята има пряка видимост към кръстовището и няма как велосипедистът
да не забележи тролейбуса. Ако тролейбусът е бил в покой, както твърди
свидетелката, и е върху пешеходната пътека, както установява вещото лице по
САТЕ, възприемащият го велосипедист разумно би направил опит да спре или
да направи опит да предотврати удара. Няма житейска логика, която да
обоснове поведение на велосипедист, който самоволно се блъска в спрял
тролейбус.
Пред СРС като свидетел е разпитана й Т. Р. И.. Тя посочва, че познава
ищеца и знае за процесния инцидент. Свидетелят излага, че след ПТП ищецът
имал болки във врата, впоследствие започнали да му изтръпват ръцете, не
можел да хваща, както преди. Случвало се да изтърва телефон. Изтръпвали му
постоянно ръцете, краката го болели, подбедриците му били в охлузвания и
рани и около месец накуцвал. След това се установило, че има дискова херния
във врата. След инцидента всеки ден ръцете на ищеца изтръпвали. И към
момента на разпита /02.12.2024 г./ това се случвало понякога. И към момента
на разпита ищецът изпитвал болки във врата. Преди ПТП нямал такива
оплаквания.
От събрания по делото доказателствен материал съдът достига до извод,
че причина за ПТП е противоправното поведение на водача на застрахования
при ответника тролейбус. Това се потвърждава от влязлото в сила наказателно
постановление, издадено на водача на тролейбуса за нарушение на чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗДвП.
Установява се от представените по делото писмени доказателства и от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, че вследствие на ПТП
ищецът е получил следните увреждания: а/ Разтягане на лигаментарния апарат
на шийните прешлени /„дисторзио"/ - травматично увреждане с временно
разстройство на здравето неопасно за живота, водещо до болка и страдание с
увреда на снагата в шиен отдел; б/ Шийна дискова херния в шийна област на
ниво С5-6 - травматично увреждане, водещо до болка и страдание с хронично-
рецидивиращ характер и възможност за прогресиращ ход, при авансиране на
протрузиите и дисковата херния са възможни притискане на гръбначния
мозък и съответните нервни коренчета,което води до увреди на подлежащи
области на тялото с нарушение на сетивността и мускулната сила на горни и
8
долни крайници; в/ Контузия на двете подбедрици с открити рани по тях
/охлузвания/ - травмено увреждане с разстройство на здравето, неопасно за
живота, водещо до болка и страдание.
Обичайният възстановителен период при подобни увреди е около 15 –
30 дни, при по-интензивни болки в първите дни, като болките и страданията,
свързани с шийната дискова херния могат да продължат занапред с хронично-
рецидивиращ ход, тъй като това увреждане не е напълно лечимо. От
показанията на свидетеля Иванова се установява, че при ищеца е налице
хронично-рецидивиращ ход на заболяването.
При така приетото за установено, съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска по чл. 432 КЗ.
Искът е допустим съгласно чл. 498 КЗ, тъй като ищецът представил
всички доказателства на ответника и е поискал изплащане на обезщетение,
като е получил изричен отказ за заплащане, като искането е депозирано при
ответника на 04.08.2023 г. /по отношение на обезщетението за неимуществени
вреди/ и на 14.09.2023 г. /по отношение на обезщетението за имуществени
вреди/.
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че в причинна връзка с
противоправно поведение на водача застрахован при ответника е претърпял
твърдените неимуществени вреди, както и тяхната продължителност и
интензивност, както и че ответникът е застраховал гражданската отговорност
на делинквента към датата на настъпване на вредите.
Противоправността на поведението на водача на тролейбус с инв. № ТН
**** се установява от събраните по делото писмени доказателства. Установява
се и обстоятелството, че гражданската отговорност на този водач е била
застрахована от ответника, по силата на сключена полица със срок на
валидност обхващащ датата на ПТП.
Що се отнася до вината, по силата на оборимата презумпция на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД същата се предполага. Ответникът не е релевирал конкретни
обстоятелства, които да изключват вината на водача на тролейбуса – Т., нито
сочи доказателства за подобни факти, поради което по настоящото дело
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена.
Наличието на валидно сключена застраховка гражданска отговорност, в
периода на застрахователно покритие на която е настъпило процесното ПТП,
не се оспорва от страните и е отделено като ненуждаещо се от доказване.
Настоящият състав достига до извод, че процесното ПТП е настъпило
при движение на тролейбуса, който не пропуска движещия се по пешеходна
пътека велосипедист.
От страна на ответника своевременно е направено възражение за
съпричиняване, което настоящия състав намира за основателно при описания
механизъм на ПТП. Първоинстанционният съд приема, че двамата водачи са в
еднаква степен виновни за настъпване на процесното ПТП, поради което е
налице съпричиняване от 50 %. За да достигне до този извод съдът приема
9
следното:
По спорния въпрос за съпричиняване от страна на пострадалия следва да
се съобрази, че е налице задължителна съдебна практика-т. 7 от ППВС №
17/1963 г., в което е акцентирано върху предпоставките за намаляване на
обезщетението за вреди от непозволено увреждане - допринасяне от страна на
увредения за тяхното настъпване и пряка причинна връзка между поведението
му и настъпилия вредоносен резултат. Приносът следва да бъде доказан по
категоричен начин от страната, която е направила възражение за
съпричиняване, при условията на пълно главно доказване, а не и да е
предполагаем. За да е налице принос на увредения към щетата, е необходимо
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. /Така Решение №
206/12.03.2010г на ВКС по т. д. № 35/2009г, II Т. О., ТК, решение №
154/31.10.2011г на ВКС по т. д. № 977/2010г, II Т. О., ТК, решение №
45/15.04.2009г по т. д. № ***/2008г на II Т. О., решение № 159/24.11.2010г по
т. д. № ****/2009 г. и решение № 58/29.04.2011г по т. д. № 623/2010г на II Т. О.
/
Когато водач на велосипед се движи по пешеходна пътека, е пешеходец,
режимът за движение и защита е както за пешеходците, и ако настъпят
съставомерни последици, опасната зона за спиране не е оневивяващо
обстоятелство за неговия водач. Водачът на автомобила няма нарушение на чл.
122 ППЗДвП. Водачите на велосипеди, мотопеди, мотоциклети са пешеходци
по смисъла на закона, само когато тикат или теглят по пътя посочените
превозни средства съгл. чл. 107, т. 2 ЗДвП и пар. 41 от ЗР на ППЗДвП.
Режимът на движение на тези превозни средства е различен от този на
пешеходците. Поначало пешеходните пътеки са предназначени за преминаване
на пешеходци и именно те са защитени с чл. 122 от ППЗДвП, а не водачите на
ППС.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че
велосипедистът се е движел по пешеходна пътека, управлявайки велосипеда
си, а не бутайки го, поради което същият няма качеството на пешеходец.
Нарушението на правилото, че като велосипедист се е движел по пешеходната
пътека, управлявайки велосипед, с което е нарушил чл. 81, т. 5 от ЗДвП да
управлява превозно средство на място, предназначено само за пешеходци,
каквото е пешеходната пътека, съгласно пар. 6, т. 54 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, като част от пътното платно за движение, очертана или
не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за
преминаване на пешеходци, с оглед заключението по САТЕ води до извод, че
ако беше спазена разпоредбата да се бута велосипедът по пешеходната пътека,
нямаше да настъпи ПТП и уврежданията му.
Както беше посочено по-горе, от неоспореното и прието по делото
заключение по САТЕ се установява, че причините за настъпване на
процесното ПТП са свързани с поведението на двамата водачи: 1/
Поведението на водача на тролейбус „Ш. С.“, с инв.№ ****, който при
извършване на маневра за завой на дясно не е изчакал преминаването на
движещия се от дясната му страна, по обособена велоалея, преминаваща в
10
пешеходна пътека, велосипед „******“, управляван от Н. С. Б.; както и 2/
Поведението на велосипедиста, който е предприел преминаване от велоалеята
към пешеходната пътека управлявайки велосипеда, без да слиза от него.
Вещото лице изрично посочва, че велосипедистът е имал възможност да
предотврати настъпването на произшествието, ако преди навлизане на
пешеходната пътека е слязъл от превозното средство в края на велоалеята и е
изчакал преминаването на тролейбуса.
При изложените мотиви настоящият състав на съда достига до извод за
съпричиняване при равни степени за двамата водачи. Водачът на
застрахования при ответника тролейбус е нарушил правилото на чл. 5, ал. 1, т.
1 ЗДвП, а ищецът е нарушил правилото на чл. 81, т. 5 от ЗДвП, като и двете
нарушения поравно са станали причина за настъпване на ПТП и вредите.
Кои са критериите при определяне на обезщетението за претърпени
неимуществените вреди.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
са: 1. степента и характера на телесното увреждане; 2. продължителност и
интензитет на физическите болки, 3. Необходимост от лечение и/или
операция, и/или чужда помощ, продължителен период до пълно
възстановяване на пострадалия 4. начинът на извършването на увреждащото
деяние причинило вредите; 5. обстоятелствата, при които е извършено; 6.
допълнителното влошаване състоянието на здравето, както и причинени
неудобства; 7. причинените морални страдания от осакатявания, загрозявания
и др. невъзстановими трайни увреждания (вж. т. II от ППВС 4/1968 г.). Към
тези други следва да се добавят още следните критерии: 8. психологическите
аспекти на страданието свързани с личностните особености на пострадалия, 9.
средните обезщетения определени от съдебната практика при сходни
наранявания и обстоятелства, 10. развитието на икономическата обстановка в
страната, както и застрахователните лимити.
При така дадения отговор за критериите съдът приема следното
съобразно фактите по делото:
Степента и характера на телесното увреждане. Уврежданията са
„дисторзио", шийна дискова херния в шийна област на ниво С5-6 и контузия
на двете подбедрици с открити рани по тях /охлузвания/.
Обичайният възстановителен период при подобни увреди е около 15 - 30
дни, като шийна дискова херния има потенциал да продължи занапред с
хронично-рецидивиращ ход. Значимостта на уврежданията са свързани не
само с високата интензивна болка в началния период 7-8 дни, но и с това, че
едното от тях продължава да съпътства ищеца – шийна дискова херния.
Съдът взе предвид, че има стресиращ начин за причинените увреди –
падане от колело и че това е този е психически травмиращ за ищеца.
Все пак съдът взе предвид, че не се е наложило продължително
11
болнично лечение и оперативни интервенции, няма усложнения и трайни
наранявания. Кратък е периода за възстановяване. Ищецът е ползвал едва два
дни отпуск поради общо заболяване след ПТП.
Съдът съобрази и размерите на обезщетенията определени със следните
съдебни решения, които са влезли в законна сила и са постановени по сходни
казуси.
От анализа на съдебната практика се установява, че при сходни по интензитет
увреждания - травматично увреждане с временно разстройство на здравето
неопасно за живота, и при сходен възстановителен период /около 30 дни/
обичайният размер на определеното възнаграждение е в рамките на 4000,00
лева / Решение № 6309 от 7.12.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 3742/2023 г./ -
6000,00 лв. /Решение № 446 от 23.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 10976/2022
г./.
Съдът съобрази икономическата обстановка в страната към края на
съдебното дирене.
Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за
неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000, 00
лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000, 00 лева (вж.
§ 27 от ПЗР на КЗ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000, 00 лева (вж. чл.
266 от КЗ). През 2018 г. за неимуществени и имуществени вреди вследствие
на телесно увреждане или смърт е предвиден размер от 10 000 000 лв. за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица – виж 492 КЗ в сила от
01.01.2016 г., както и § 4, ал. 3 ДР на КЗ.
Икономическата обстановка в страната се отразява на размера на
минималната работна заплата, която е била 780,00 лв. към датата на ПТП.
Съдът като съобрази характера на претърпените физически и
психически страдания и неудобства, които включват физически болки, както и
обичайната им продължителност, намира че справедливият размер на
обезщетението за физическите болки и психическите страдания в случая е в
размер на 5000,00 лв.
Този размер на обезщетението следва да бъде редуциран с оглед на
установеното съпричиняване до 2500,00 лв., тоест искът е основателен до този
размер, а за разликата до пълния предявен размер от 4000,00 лв. претенцията
за неимуществени врени е неоснователна.
Претенцията за обезщетяване на имуществени вреди съдът намира за
доказана по основание. От представените писмени доказателства /фактури и
фискален бон/ и заключението по СМЕ се установява, че сумата от 113,30 лв.
действително е заплатена от ищеца за лечение и медицински средства. При
съобразяване на съпричиняването този иск следва да се уважи за 56,65 лв., а за
разликата до пълния претендиран размер от 113,30 лв. – да се отхвърли.
По отношение на иска по чл. 86 ЗЗД за лихва.
Съгласно чл. 497. (1) Застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
12
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3;
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда
на чл. 106, ал. 3.
Съгласно константната практика решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. №
2466/2018 г. на I т. о., решение № 50043/06.06.2023 г. по т. д. № 53/2022 г. на I
т. о. и решение № 50001/03.02.2023 г. по т. д. № 2530/2021 г. на I т. о., както и в
други актове на ВКС е прието, че на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят покрива спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за вреди
от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане
на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне или плащане на
обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си
забава. Изложени са съображения, че при уважаване на иск за обезщетение за
вреди от деликт законната лихва върху главницата се дължи без да има
отправена покана от датата на деликта, ако е поискана от ищеца /чл. 84, ал. 3
ЗЗД/. В хипотезата на пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за обезщетение за
вредите, причинени от застрахования деликвент, в застрахователната сума по
чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от датата на уведомяване на застрахователя
за настъпилото застрахователно събитие, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, а не от увреждането. Изложени са
аргументи, че разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо
увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор следва
както от разпоредбите на чл. 429, ал. 1-ал. 3 КЗ, така и от въведената с новия
КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск срещу
застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите съгласно чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ - отправянето на
писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380
КЗ. След предявяване на тази претенция за застрахователя тече нормативно
установеният срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и
неплащането на застрахователно обезщетение в срока е свързано, от една
страна, с изпадане на самия застраховател в забава, за която дължи лихва, а от
друга страна, с възможността увреденото лице да предяви иск на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ.
На 04.08.2023 г. застрахователят е получил от ищеца искане за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди. Видно от представената молба към
нея са приложени доказателства по чл. 106, ал.3 КЗ. С писмо от 07.11.2023 г.
застрахователят е отказал плащането на обезщетение поради непредставяне на
констативен протокол за пострадали лица или служебна бележка от МВР,
удостоверяващи, че ищецът е пострадал от ПТП. Доколкото обаче с молбата от
04.08.2023 г. е представен протокол за ПТП, съставен от орган на МВР, както и
медицински документи за ищеца, настоящият състав намира, че отказът на
13
застрахователя се явява неоснователен. Петнадесетдневният срок е изтекъл на
19.08.2023 г., поради което лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди се дължи от 20.08.2023 г.
На 14.09.2023 г. застрахователят е получил искане за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди. Петнадесетдневният срок е изтекъл на
29.09.2023 г. Лихва се дължи от 30.09.2023 г.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.
Ищецът претендира разноски в общ размер на 639,53 лв., както и
присъждането на възнаграждение за адвокат О. по чл. 38, ал. 2 ЗА.
Пропорционално на уважената част от исковете на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 396,51 лв.
На адвокат О. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 672
лв. с ДДС с оглед на фактическата и правна сложност на делото, размерът на
уважените претенции, броя и вида на извършените от процесуалния
представител действия, броя на проведените ОСЗ.
Ответникът претендира разноски, както следва: 25 лв. – депозит за
свидетел, 200 лв. – САТЕ, 250 лв. – СМЕ, както и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., т.е. общо 575 лв., от
които следва да бъдат присъдени в полза на тази страна – 218,50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК *********, да заплати на Н. С. Б., ЕГН
**********, на основание чл. 432 КЗ сумата от 2500,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 21.06.2023 г., ведно със законната лихва от 20.08.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 56,65 лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие
на ПТП, настъпило на 21.06.2023 г., ведно със законната лихва от 30.09.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по
чл. 432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 2500,00 лева
до пълния предявен размер от 4000,00 лева, и за законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди от 04.08.2023 г. до 19.08.2023 г., както
и предявения иск по чл. 432 КЗ за обезщетение за имуществени вреди за
сумата над 56,65 лева до пълния предявен размер от 113,30 лева, и за
законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от 14.09.2023 г.
до 29.09.2023 г.,
ОСЪЖДА ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК *********, да заплати на Н. С. Б., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 396,51 лева – разноски в
производството пред СРС.
ОСЪЖДА ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. В. В. О.
14
от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 672 лева с ДДС –
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на
ищеца в производството пред СРС.
ОСЪЖДА Н. С. Б., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „О.-З.“ АД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 218,50 лева –
разноски в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15