Р Е Ш Е Н И Е
№
I-26
11.02.2020г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на пети февруари две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 2032 по описа
за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е въз основа
на въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР,
представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище в гр. София, бул.
“Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Красимира Иванова против Решение №
2650/22.10.2019г. постановено по гр.д. № 4665/2019г. по описа на РС Бургас, с
което Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, е осъдена да заплати на Д.В.Д.,
ЕГН **********, съдебен адрес в гр. Свиленград,
ул.“Г.Скрижовски“ №1, чрез адв.Иван Иванов, сумата от 1526,21 лева (хиляда петстотин двадесет и шест лева и
двадесет и една стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение
за 229,09 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения
от него нощен труд през периода 11.06.2016 г. - 11.06.2019 г. и преизчисления
такъв с коефициент 1,143 и сумата от 191,38 лева (сто деветдесет и един лева и
тридесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва за периода 30.07.2017
г. – 10.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 380,00 лева
(триста и осемдесет лева), представляваща направените от ищеца разноски по
делото.
С Определение № 10283/27.11.2019г. по гр.д. № 4665/2019г. БРС е
допълнил решението в частта за разноските като същото не е обжалвано от
страните.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е
неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се,
че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране
на положения от него извънреден труд, е
приложима нормативната уредба по Закон за МВР. Счита, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание
Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата) се прилага единствено и
само за работници и служители по трудово правоотношение (чл. 2, ал. 2), какъвто
ищецът не е бил през процесния период. Поддържа се, че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на МВР, тъй
като по отношение на тях в процесния период е действала друга специална
нормативна уредба. Счита за неоснователно приетото от съда,
че е налице празнота, която следва да се попълни от нормативната база на
Кодекса на труда, тъй като е налице изрична уредба, касаеща начина на
изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано
отработено време на тримесечен период. Посочва още, че НСОРЗ е неприложима за
служителите на МВР, тъй като не са налице в кумулативно наличие четирите
предпоставки за прилагането й: 1) подневно отчитане на работно време; 2) работа
на смени; 3) продължителност на нощното работно време, по-малка от
продължителността на дневното; 4) трудово възнаграждение, заработено по трудови
норми. Твърди се, че ищецът не е полагал нощен труд извън рамките на
установеното за него работно време. Поддържа се, че превръщането на нощните
часове положен труд с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване
заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0, 25
лв., а не за
генериране и заплащане на извънреден труд. Намира посочения коефициент за
неприложим и поради това, че за
служители на МВР съотношението не
е 8 ч. дневен труд към 7 ч.
нощен труд, а е 8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава
коефициент 1. Счита, че ответната ГДГП е изпълнила задължението си и е
изплатила изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд. Позовава се на
съдебна практика. Поддържа се, че извънреден труд би бил налице само ако
служителят действително работи извън установеното за него работно време.
Посочва се, че дори да се приеме, че НСОРЗ е приложима, след преизчисляване на нощния
труд се дължи възнаграждение в увеличен размер, а не възнаграждение за
извънреден труд, тъй като работната смяна
не е превишавала законоустановената продължителност. Цитира съдебна практика.
Поддържа се, че поради неоснователността на главния иск влече и неоснователност
на иска за присъждане на мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД и законна такава от
датата на завеждане на исковата молба. Моли да се отмени обжалваното решение и
исковете да се отхвърлят. Претендира разноски. Няма искания по доказателствата.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от Д.В.Д., чрез адв. Иван
Иванов, с който намира жалбата за неоснователна и
моли да се потвърди обжалваното решение като излага подробни съображения и
цитира съдебна практика. Представя пълномощно. Претендира разноски.
Съдът като намери, че въззивната жалба е подадена в законния срок,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирано лице, като редовна
и допустима, я внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.
В съдебно заседание пред въззивна инстанция жалбоподателят, редовно
призован, не се явява като представя молба - становище по същество, с която моли
да се даде ход на делото, поддържа въззивната жалба, излага подробни
съображения по същество. Въззиваемият, редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, представя се писмено становище от адв. Иванов, с което моли за потвърждаване на решението.
Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК, по вътрешно убеждение намира за
установено следното от фактическа страна:
РС Бургас е сезиран с искова молба от Д.В.Д. чрез адв. Иван
Иванов, против Главна Дирекция „Гранична полиция“
МВР, с която сочи, че за периода 11.06.2016г. до 11.06.2019г. полагал труд като
мл. инспектор/ст. полицай в група „Летищна сигурност“ при Гранично полицейско
управление – „Летище Бургас“ към Регионална Дирекция „Гранична полиция“ –
Аерогари София, която е на структурно подчинение към Главна Дирекция „Гранична
полиция“ – София. Работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа, като
положил общо 1800 часа нощен труд, което следвало да се преизчисли с коефициент
1,143 и възлизал на 2057 часа, което водило до извънреден труд от 257 часа, който
работодателят не му бил заплатил. Претендира заплащане на сумата в размер на
1657 лева – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на
257 часа за процесния период, както и сума в размер на 191,05 лева – лихва
заради забава върху дължимите от работодателя суми за периода от 30.07.2016г.
до подаване на исковата молба в съда
10.06.2019г., ведно със законната лихва върху сборната главница считано от
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор като предявените
искове се намират за неоснователни. Излагат се съображения, че в процесния
случай приложение намират нормите на ЗМВР и че организацията на работното
време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители се определят с Наредба №8121з-407/11.08.2014
г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018 г. Намира,
че заплащането на възнаграждение за положения нощен труд е уредено в посочените
наредби и НСОРЗ, която е издадена на основание КТ се прилага само за
работниците и служителите по трудово правоотношение. Не се оспорва
обстоятелството, че за процесния период ищецът е работил при ответника, както и
че е полагал труд на смени по график, но се твърди, че положения от него труд
му е заплатен. Моли исковете да се отхвърлят като неоснователни.
В съдебно заседание на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на
иска като се счита за предявен за сума в размер на 1526,21 лева, представляваща
дължимо възнаграждение за положен извънреден труд, като за разликата до пълния предявен
размер е направен отказ от иска, а иска за мораторна лихва се увеличава и да се
счита за предявен в размер на 191,38 лева.
Не е спорно, че ищецът е служител при ответника и че е полагал труд
съгласно графици. По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство
съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за периода от 11.06.2016г. до
11.06.2019г. ищецът е положил нощен труд на 12-часови смени общо 1602 часа,
който преизчислен в дневен с коефициент 1,143 става 1831,09 часа в резултат от
преизчислението се получава разлика в размер на 229,09 часа, която разлика не е
отчитана, съответно не е плащана от ответника. Общият размер на трудовото
възнаграждение за извънреден труд за 229,09 часа възлиза на 1526,21 лева.
Лихвата за забава изчислена за всеки месец поотделно е общо 191,38 лева.
РС Бургас е намерил, че през процесния исков период са действали
Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през
нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че
при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва
да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на
действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016 г., разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. съдът е приел, че представлява празнота в специалната
правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез
прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. Това субсидиарно
прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от
ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от
работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен
труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в
по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е
недопустимо и е намерил, че приложение следва да намери чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, поради което е
уважил изцяло предявените главен и акцесорен иск.
С оглед така приетата фактическа обстановка, която не е спорна между
страните, от правна страна съдът намира
следното: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР. Спорните по делото въпроси могат да се посочат като следва ли
да се прилага в случая субсидиарно НСОРЗ, дължи ли се превръщане на часовете
положен нощен труд в дневен, какъв е алгоритъмът на изчисляването на положените
часове труд и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
(чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал.
6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи
(чл. 187, ал. 9 ЗМВР). Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и
06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР.
Основното възражение във въззивната жалба е, че за служителите в МВР
не следва да се прилага субсидиарно НСОРЗ, а по отношение на тях приложение
следва да намерят наредбите посочени по-горе, издадени от Министъра на
вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР,
които уреждат реда за организация и разпределяне
на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата,
времето за отдих и почивки. Видно е, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
(отм.) и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (отм.) липсва изрично
регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат
отработените часове за положения труд през нощта, каквато е била уредбата в
действалата преди тях Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (отм.) като съгласно
чл.31, ал.2 от същата – при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по
0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. При това положение, в действащите в процесния период
подзаконови нормативни актове е налице празнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, както правилно е приел и районния съд. Съгласно чл.46, ал.2
ЗНА когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се
прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на
целта на акта. Изрично разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че
държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се
ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител
в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и които биха получили по-високо
възнаграждение за положения от тях нощен труд при сумирано изчисляване на
работното време.
На следващо място не се спори, че е налице служебно правоотношение по
чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните
служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в
действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ,
бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо
друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67,
ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива
и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения
по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство. В цитираните по-горе
наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно
което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумирано изчисляване
на работното време. Но тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса
на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то този
състав намира за правилен извода на РС, че приложение следва да намери Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
цитирания нормативен акт, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Неоснователни са доводите на въззивника в представеното писмено
становище, че при приравняване на положения нощен труд в дневен се получава
коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд), а не посочения в
исковата молба коефициент 1, 143 (7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд). Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).
За работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време
се изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал 3 ЗМВР). ЗМВР разрешава
полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, което
не изключва приложението на общите правила, както и приравняването на нощния
труд към дневния и съответно, не изключва приложение на правилата за заплащане
на извънреден труд. Съгласно чл. 140, ал. 2 КТ нощен е трудът, който се полага
от 22,00 ч. до 06,00 ч., а съгласно ал. 1 на чл. 140 КТ нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа. Ето защо съотношението между нормалната продължителност на дневното (8
часа) и нормалната продължителност на нощното работно време (7 часа) е 1,143. Възприемането
на обратното становище, както се посочи, би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чиито правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване
на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник
или служител в края на отчетния период. В случай, че нормата работно време за
този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над
определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда
на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ). Неоснователни са доводите, че положените от
ищеца часове нощен труд следва да бъде заплатени само с по 0,25 лева на час. На
държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане
на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., като условията и редът за изплащане на
тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). На ищеца съгласно заключението на вещото лице е заплатено допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер 0,25 лв. Съгласно общото правило на чл. 8 от НСОРЗ за всеки отработен
нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в
размер не по-малък от 0,25 лв. В НСОРЗ е поместена и разпоредбата на чл. 9, ал.
2, която предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи
разпоредби, които установяват два отделни способа за овъзмездяване на нощния
труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат
съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби се
прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК).
Мотивиран от изложеното, настоящият състав приема,
че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана по основание. От събраните доказателства – приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, се установява размера на претенцията. За
процесния период от време – 11.06.2016 г. – 11.06.2019 г. ищецът е положил нощен труд в размер на 1602 часа,
преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на дневно работно време тези
часове възлизат на 1831,09 часа, като разликата от 229,09 часа се отчита като
извънреден труд, който не е отчетен и чиято стойност не е начислена, съответно
– не е изплатена. Дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен
и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1526,21 лева. Предвид
основателността на главния иск се установява и основателност на акцесорния иск
за заплащане на мораторна лихва, който размер също се установява от
заключението на вещото лице и възлиза общо в размер на 191,38 лв.
Ето защо решението на първа инстанция е правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща
към тях. При този извод обжалваното решение следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на
въззиваемия да му бъдат присъдени и направените по делото разноски в размер на 360
лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, платено в брой съгласно
договор за правна защита и съдействие. Претендираното възнаграждение за адвокат
е изчислено съгласно минималния предвиден размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което възражението за прекомерност е неоснователно.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2650/22.10.2019г. постановено по гр.д. №
4665/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от
Директора Светлан Кичиков, седалище в гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №46,
да заплати на Д.В.Д., ЕГН **********, съдебен адрес в
гр.Свиленград, ул.“Г.Скрижовски“ №1, сумата в размер на 360 (триста и шестдесет) лева, представляваща възнаграждение
за адвокат пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.