№ 381
гр. Перник, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720105290 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 12 от Закона за защита от домашно насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба по чл. 8 от ЗЗДН от Ф. КР. В. с искане за издаване на заповед
за защита против съпруга й В. Д. В., поради осъществени от него на 09.10.2021 г. актове на
домашно насилие – физическо и психическо, изразяващо се в отправяне на заплахи,
стискане на ръцете й, предмишниците, нанасяне на удари с юмруци по двата й крака и
устата й, изливане бутилка вода върху главата на молителката, осъществени след изразена
от молителката воля бракът помежду им да бъде прекратен.
Твърди се, че през следващите дни – в периода от 10.10.2021 г., включително и в деня
на депозиране на молбата за защита и уточненията към нея (на 11.10 и 12.10) последвали
обаждания по телефона със заплашително съдържание, както и съобщения по Вайбър, като
в телефонен разговор на 10.10.2021 г. ответникът заплашил молителката, че ако бъде с друг
конкретен човек, „ще ебе майката и на двамата“. При реакция на молителката, че ще се
снабди със заповед за защита, ответникът отговорил, че „си има и други начини това да
стане“.
Посочва се, че от два месеца страните не живеят заедно, като молителката заедно с
двете им малолетни деца обитава съвместното им жилище на ***, а ответникът се е изнесъл
при родителите си *** но все още не й е предал ключовете от общото им жилище. Посочва
се, че в семейното жилище се съхранява и регистриран на името на ответника газов
пистолет.
Изложени са данни, че през периода на съвместното им съжителство е имало и други
случаи на осъществено от ответника насилие.
1
При изложените съображения се иска да бъде ограничена възможността за
вижданията между молителката и ответника, включително ограничаване на посещенията му
до местата й за отдих, работното й място и апартамента, в който живее. Изрично уточнява,
че няма претенции кога ответникът да вижда децата си, тъй като е добър баща и никога не е
упражнявал физическо насилие върху тях.
След издаване на заповедта за незабавна защита, молителката е депозирала молба за
оттегляне на молбата си за защита. В о.с.з. заявява, че процесуалното действие е било
продиктувано от страх и несигурност, като изразява воля за продължаване на
съдопроизводствените действия. В последното заседание посочва, че психическият тормоз,
осъществен върху нея, е продължил, включително и до предходния ден, в който било
насрочено заседанието за развод между страните по взаимно съгласие, след приключването
на което ответникът отново отправил заплахи, че ако я види с друг човек, „ще изкърти
зъбите“ и на двамата.
Редовно призован за първото поред с.з. и редовно уведомен за следващите заседания
по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, ответникът не се явява, не е изпратил представител и не
депозира становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Молбата по чл. 8 ЗЗДН е процесуално допустима, като подадена от легитимирано
лице, пред родово и местно компетентен съд, съгласно чл. 7, ал. 1 ЗЗДН, насочена към
постановяване на допустими мерки за защита съгласно чл. 5 ЗЗДН, срещу лице по чл. 3, т. 1
ЗЗДН, с изложени твърдения за конкретен осъществен акт насилие спрямо пострадалата.
Молбата съдържа данни за връзката на молителката с извършителя, с приложена декларация
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подписана от нея. Спазен е преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, с
оглед описания акт на домашно насилие с посочената дата на осъществяване – 09.10.2021 г.
Предмет на настоящото производство е обстоятелството осъществени ли са спрямо
пострадалото лице действия, които могат да се квалифицират като „домашно насилие“ по
смисъла на чл. 2 ЗЗДН и които да налагат необходимост да му бъде осигурена защита чрез
мерки, пропорционални и съответни на извършените актове на домашно насилие. Съгласно
чл. 2, ал. 1 ЗЗДН като домашно насилие се определя всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Уважаването на процесното искане за защита е обусловено от установяване
наличието на твърдяната родствена връзка със сочения извършител на акта, както и от
наличието на осъществен от ответника акт на насилие като конкретно предприети от него
действия, свързани с посегателство върху молителя.
В молбата са изложени твърдения за неколкократни извършвани актове на домашно
насилие – физическо и психическо, осъществявани в периода, в който молителката и
ответникът са се намирали в брачна връзка. Конкретно се описва следният акт на физическо
и психическо насилие, осъществен на 09.10.2021 г. в семейното им жилище. Посочва се, че
при изразена от молителката воля да се разведе със съпруга си поради чувства към друг
човек, ответникът проявил по отношение на нея физическа агресия, стискайки ръцете й,
предмишниците, нанесъл удари с юмруци по двата й крака, излял бутилка вода върху
2
главата на молителката, нанесъл удар по устата й. На проявената агресия свидетели станали
и двете малолетни деца. В следствие на проявеното физическо насилие молителката
получила травматични увреждания, като ответникът нанесъл повреди и върху движимите
вещи в апартамента – часовник, ваза, удар по леглото на децата, дупка във вратата и
счупена част от етажерката за играчки.
Посочените в молбата актове на насилие са описани по идентичен начин и в приетата
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от 19.04.2018 г., подадена от молителката. В нея молителката е
декларирала, че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от страна на В.В. като
деянието е конкретно описано по време, начин и място на извършване, идентично по
начина, описан и в молбата за защита. Декларацията, подадена от молителката в личното й
качество на пострадало лице, съставлява годно доказателствено средство за установяване
конкретния акт на домашно насилие и неговото авторство и е допустимо, при липса на
други доказателства, заповед за защита да се издаде само въз основа на нея – арг. чл. 13, ал.
2, т. 3 и ал. 3 ЗЗДН. При тази фактическа обстановка, идентична с изложената в молбата за
защита, декларацията, която е приложена към молбата за защита от домашно насилие е
годно доказателство за установяване на твърдените актове на физическо, психическо и
емоционално насилие спрямо нея.
Доколкото са налице данни, че насилието е извършено в присъствие на малолетните
деца, само по себе си това обстоятелство сочи за осъществено насилие и спрямо същите
(арг. чл. 2, ал. 2 ЗЗДН). В уточненията си обаче молителката изрично е уточнила, че няма
претенции за отношенията между децата и ответника, доколкото същият е добър баща,
поради което и същите не са предмет на настоящия спор.
Същевременно твърденията в молбата се подкрепят и при съвкупен анализ на
останалите ангажирани в процеса писмени и гласни доказателства. В това производство в
тежест на молителя е да установи осъществените актове на насилие. Тежестта на доказване
не следва да е „отвъд всяко съмнение“, тъй като подобен висок стандарт на доказване не
съответства на спецификите на домашното насилие и трудностите, които стоят пред
жертвите в защита на свои основни човешки права, като в този смисъл са и решенията на
Комитета на Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на
жените- V.K. vs Bulgaria от 25.07.2011 г. и S.L. vs Bulgaria от 19.07.2019 г. Релевантните
факти биха могли да бъдат установени пълно и чрез верига от косвени доказателства, които
преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка да водят до извод за осъществяване на
главния факт, предмет на доказване (така Решение № 226/12.07.2011 г. по гр.д. № 921/2010
г. на ВКС; Решение № 31/09.03.2012 г. по гр.д. № 502/2011 г. на ВКС; Решение №
61/01.03.2016 г. по гр.д. № 4578/2015 г. на ВКС).
Съгласно представеното по делото медицинско удостоверение № 237/2021 г. след
личен преглед на молителката, съдебен лекар е установил конкретни увреждания,
изразяващи се в множество овални кръвонасядания в областта на двете мишници, дясно
бедро, охлузване по лигавицата на долната устна, оплаквания от болезненост в областта на
лява подбедрица и дясно коляно. Заключението е, че описаните увреждания са получени по
механизма на действие на твърди тъпи предмети и е възможно да са получени по начин и
време, каквито съобщава освидетелстваното лице (побой от страна на съпруга й, като я е
стискал с ръце за горните крайници и я е удрял с ръце по долните крайници), което й е
причинило страдание.
В производството са ангажирани гласни доказателства, като е изслушана и свид.
Н.А.П.. Същата споделя, че в средата на м. октомври 2021 г. молителката отишла в дома й,
като предварително и изпратила и снимки. Свидетелката непосредствено възприела, че
Филипа имала синини и подутини отстрани на краката, на ръцете и на устата.
Свидетелката споделя, че преди този случай ответникът често е упражнявал върху
молителката психическо и емоционално насилие – телефонни обаждания защо молителката
3
не е вкъщи по конкретно време, демонстрирал вербална агресия, обиди, крещене,
включително и в присъствие на децата. Свидетелят отправял агресивни забележки
единствено в тесен кръг, но не и пред по-широка компания. За пръв път свидетелката
видяла синини по молителката в началото на 2019 г. В тази част показанията на свид.
Петрова кореспондират с представеното съдебно-медицинско удостоверение № 4/2019 г. от
07.01.2019 г., при което съдебният лекар е установил кръвонасядане по дясна мишница,
резултат от действието на твърд тъп предмет, възможно да е получено по съобщения от
пострадалата начин – дърпане от страна на съпруга й.
Съдът прецени показанията на свидетелката съобразно чл. 172 ГПК, като независимо
от приятелската връзка между свидетелката и молителката, съдът намира, че показанията й
са последователни, логични и обосновани. В частта относно възприетите телесни
увреждания показанията й са преки и пресъздават факти, които непосредствено
свидетелката е възприела. Същевременно при изслушване на свидетеля съдът е констатирал,
че в момента, в който описва възприетите телесни увреждания („синини и подутини
отстрани на краката, на ръцете и на устата“), невербално свидетелят последователно
посочва съответно горната част на крака си, ръката си над лакътя, както и устата си, като в
този смисъл е налице синхрон между думите и езика на тялото. Свидетелските показания
относно конкретния акт на насилие кореспондират на посоченото в декларацията по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН, както и в съдебно-медицинското удостоверение, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
Показанията кореспондират и с отразеното в предходната медицинска документация,
като в съвкупност установяват, че насилственото поведение не е било еднократен акт, а е
предшествано от други прояви на физическа и вербална агресия от страна на ответника.
По повод служебно изисканата информация към ОД-МВР Перник, е постъпила
информация, че във връзка с процесния акт на насилие е депозиран сигнал към
компетентните органи на полицията. Във връзка със същия снети обяснения от
жалбоподателката и от ответника, приобщаване на писмени доказателства – медицински
документи, изискано е и справка относно притежавано от ответника огнестрелно оръжие. В
жалбата до полицейските органи, Ф.В. е описала по идентичен начин събитията, описани и в
молбата за защита до ПРС. В допълнително изисканите сведения жалбоподателката
подробно е изложила, че поводът за физическото насилие е бил ревност от страна на В.В.,
по повод признанието й, че в живота й се е появил друг човек. Изложено е, че с оглед
постигнато между страните съгласие бракът им да бъде прекратен със споразумение,
жалбоподателката е решила да оттегли жалбата си.
В сведението, дадено до полицейските органи, В.В. идентично е изложил твърдения,
че след признанието на съпругата му, че е влюбена в друг мъж и иска развод, той изпаднал в
състояние на афект, плиснал шише с вода в лицето й, хванал я за двете ръце и я бутнал, при
което тя паднала на земята, макар целта му да не била съпругата му да падне. Признава, че
поради гнева си отправял закани и заплахи към съпругата си (които по съдържание не си
спомня конкретно) макар да нямал намерението да ги изпълни. Посочва, че газовият
пистолет бил взет за самозащита на Филипа, тъй като през годините жилището им е било
разбивано.
Съставен е протокол за предупреждение и ответникът е бил запознат със Заповедта за
незабавна защита. В обяснението си, дадено конкретно по повод запознаването му със
Заповедта за незабавна защита, В.В. отрича да е извършил насилие спрямо съпругата си, а
признава единствено й е хванал ръцете.
Макар и показанията, изложени в друго производство, да не са годни гласни
доказателствени средства в гражданския процес (те трябва да бъдат събрани от съда с
участието на страните), когато са дадени от страна – главна или подпомагаща, и
обективират неизгодни за нея правнорелевантни обстоятелства, те представляват
4
извънсъдебни признания, които трябва да се преценяват с оглед на всички събрани по
делото доказателства – арг. чл. 175 ГПК. А признанието на факти е едно от най-
достоверните, надеждни и безспорни гласни доказателства в гражданския процес, които
преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на
правния спор, предмет на делото.
Признанието на неизгоден за страната факт /съдебно или извънсъдебно/, релевантен
за спорните обстоятелства, има доказателствено значение относно неговата истинност, като
съгласно разпоредбата на чл. 175 ГПК се преценява от съда с оглед всички обстоятелства по
делото. В случая истинността на заявеното в писмените обяснения относно изливането на
бутилка с вода върху пострадалата, хващането на ръцете й, бутането и отправянето на
заплахи спрямо нея, не се разколебава, а се подкрепя от останалата доказателствена
съвкупност.
Видно от документите сред полицейската преписка, В.В. притежава сигнален газов
револвер /л. 53/.
Видно от справката за съдимост, издадена от РС Перник, преди осъществяване на
актовете на домашно насилие, ответникът не е осъждан.
Ответникът не се води на отчет към Психиатричното отделение към МБАЛ
„Р.Ангелова“ гр. Перник и няма други заведени дела срещу него по реда на ЗЗДН.
Съгласно служебно изготвената справка от Специалния регистър към РС-Перник, в
същия не са вписани други молби по ЗЗДН, съответно няма образувани дела срещу него и
налагани мерки по реда на специалния закон.
При така установеното от фактическа страна съдът формира правния извод, че с
поведението си – стискане на ръцете и предмишниците, нанасяне на удари по краката,
изливането на бутилка вода върху главата на съпругата си, нанасянето на удари по устата й
и отправянето на заплахи, ответникът В. е реализирал спрямо молителката акт на насилие –
психическо и физическо.
Независимо, че освен двете малолетни деца липсва пряк свидетел очевидец на
конкретното посегателство от 09.10.2021 г., налице са достатъчно косвени доказателства,
които в своята последователност и съвкупност водят до този единствен, безпротиворечив
извод. Касае се за акт на домашно насилие, който по естеството си, времето, мястото и
начина на осъществяването му сочи логически и житейски на липсата на възможност за
възприемането му пряко и непосредствено от свидетел очевидец. Поради това данни за
осъщественото насилие могат да се почерпят единствено от косвените доказателства,
обсъдени във връзка с представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подадена от
молителката в лично качество.
Ето защо, веригата от преки и косвени доказателства – медицинска документация,
свидетелски показания относно последващото състояние на молителката, данните, събрани
от полицейските органи, наред с представената декларация, позволява изграждането на
логически извод за осъществяване на процесните актове на насилие.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗДН със заповедта за защита съдът налага
една или повече мерки за защита, което води до извод, че последният не е обвързан от
искането на страните, както и от вече определените мерки с предходно издадената заповед
за незабавна защита. Независимо от този извод, съдът приема, че определената вече
привременна мярка за незабавна защита в най – пълна степен би защитила здравето на
молителката от последващи посегателства, доколкото от данните по делото се установи, че
са налице и предходни такива, но доколкото стоят извън предмета на това производство,
същите не са коментирани.
В настоящия случай, при съобразяване с вида на извършения акт насилие, характера
и начина на осъществяването му, съдът намира, че на ответника следва да бъдат наложени
5
кумулативно мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН – да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката и по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН – забрана на да приближава
жилището и местата ѝ за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м.
В процесния случай съдът счита за необходимо ответникът да бъде задължен да
посещава специализирани програми. Това произтича от данните, събрани чрез писмените и
гласни доказателствени средства, че конкретният акт на насилие, а също и последващите
прояви на психическо насилие след образуване на настоящия процес, са свързани с
конкретна тема, обуславяща проявата на негативен афект у ответника – влошени
междуличностни отношения и евентуална нова романтична връзка на съпругата му, като
заплахите не са престанали и след образуване на настоящия процес и издаването на ЗНЗ.
В този смисъл, за да бъдат предотвратени повторни прояви на агресивно поведение за
в бъдеще и доколкото страните имат съвместно деца (които са ставали свидетели на
осъществяваните актове на психическо насилие), следва да намери подходящ начин за
общуване и преодоляване на личностните проблеми. Уместно е ответникът да усвои
адаптивни стратегии за справяне с емоционалното си състояние по конкретната тема,
разпознаване на гнева и неговия контрол и преодоляване, предприемане на правомерно
поведение при разрешаването на конфликти, изграждане на алтернативни модели за
ненасилствени взаимоотношения, усвояване на асертивно поведение – с което отстоява
своите интереси, без да нарушава интересите и правата на другите.
Горното би могло пълноценно да бъде осъществено в рамките на процес по
психологическо консултиране, в специализирана програма с извършители на насилие,
предлагана от фондация „П.У.Л.С“ – гр. Перник, тел. 076 601 010, 076 60 33 60.
Съдът счита, че с определените мерки за закрила ответникът би осъзнал проявеното
правно и морално укоримо поведение към своята съпруга, като би му се попречило да
извърши спрямо пострадалата нов акт на насилие и за същия се създаде допълнителна
гаранция за защита от такова бъдещо поведение.
В разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН е предвидено, че мярката по чл. 5, ал. 1 от закона
се налагат за срок от три до осемнадесет месеца. Съдът, при съобразяване с фактическите
отношения между страните, доказателствата психическото и емоционалното състояние на
молителката, събраните в производството данни за упражняван натиск върху нея да оттегли
молбата си за защита, продължаващото поведение на ответника да отправя заплахи към
молителката, в случай, че същата започне връзка с нов партньор – през който период е
действала издадената по делото заповед за незабавна защита, намира, че тази мярка следва
да бъде определена за срок от девет месеца, считано от постановяване на съдебното решение
и издаване на заповедта за защита, през които за ответника ще съществува процесната
забрана и който би му оказал необходимото превантивно въздействие.
Съгласно императивната норма на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, във всеки случай на осъществен
акт на домашно насилие на нарушителя се налага глоба в размер от 200 до 1000 лв., която се
прилага независимо от останалите мерки за защита по чл. 5, ал.1 ЗЗДН и чийто конкретен
размер се определя от съда при съобразяване на редица фактори. Глобата има подчертано
санкционна функция, поради което от съществено значение за определяне на нейния
справедлив размер на първо място са тежестта на деянието, условията, подбудите и другите
обстоятелства, при които е било извършено, последиците за пострадалия, характера на
актовете на домашно насилие, степента на тяхната интензивност, обекта на насилието.
В конкретния случай съдът намира, че размерът на глобата, адекватен на характера и
степента на проявеното от ответника поведение, възлиза на 300 лв., платими в полза на
държавата.
Всичко изложено обосновава извод за постановяване на решение, с което спрямо
молителите да бъдат наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 ЗЗДН, заради
6
осъществения акт на насилие от ответника и на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН да бъде
издадена заповед за защита, съдържаща и предупреждение към извършителя за последиците
от неизпълнението по чл. 21, ал. 3 от закона, а именно, че полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
Прокуратурата.
По разноските:
При този изход на делото – основателност на молбата за защита и на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд –
Перник държавна такса за производството в размер на сумата от 25,00 лева, в съответствие
със задължителните за съда разяснения, дадени в т. 22 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.
дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. Молителката не е поискала и не е направила разноски в
хода на процеса.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА МЕРКИ ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА на Ф. КР. В., ЕГН **********
срещу В. Д. В., ЕГН **********, *** за осъществен по отношение на нея на 09.10.2021 г.
акт на домашно насилие, като:
ЗАДЪЛЖАВА В. Д. В. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Ф. КР. В.;
ЗАБРАНЯВА на В. Д. В. да приближава Ф. КР. В., жилището й находящо се в гр.
Перник, ***, бл. 63 2А, ет. 1, както и всяко друго жилище, в които Ф.В. се установи да
живее, работното й място при фирма ***, както и местата й за социални контакти и отдих,
на разстояние по-малко от 100 /сто/ метра, за срок от девет месеца, считано от
постановяване на решението и издаване на заповедта за защита.
ЗАДЪЛЖАВА В. Д. В. да посещава специализирани програми за работа
извършители на насилие, организирани от фондация „П.У.Л.С“ – Перник, тел. 076 601 010,
076 60 33 60, за срок от девет месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА В. Д. В., че на осн. чл. 21, ал. 3 ЗЗДН при неизпълнение на
Заповедта, полицейският орган, констатирал нарушението, незабавно задържа нарушителя и
уведомява органите на Прокуратурата.
УКАЗВА, че съгласно чл. 296 от Наказателния кодекс, който попречи или осуети по
какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от
домашното насилие, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет
хиляди лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съдържаща предупреждението за
последиците от неизпълнението ѝ по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и чл. 296 НК.
НАЛАГА на В. Д. В., ЕГН ********** на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН глоба в размер
на 300,00 лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
7
Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН В. Д. В., ЕГН ********** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Перник сумата от 25,00
лева, представляваща държавна такса, дължима по делото, както и 5,00 лева, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежат на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник в
седемдневен срок от връчването на препис на страните.
ДА СЕ ИЗИСКА от фондация „П.У.Л.С.“ – гр. Перник ежемесечна информация
относно спазването на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8