№ 25
гр. Велико Търново, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И.А ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от И.А ПОПОВА Въззивно гражданско дело №
20224000500179 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 78 от 14.03.2022 г., постановено по гр.д. № 358/2021 г./ погрешно в
решението е посочена годината 2011 вместо 2021г./ Плевенският окръжен съд е осъдил на
основание чл.49, вр. чл.52 ЗЗД МБАЛ „Червен бряг“ ЕООД гр.Червен бряг, ЕИК *********
да заплати на В. В. Л. от гр.Койнаре, Община гр.Червен бряг, ЕГН ********** сумата от
40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, и настъпила необратима детеродна неспособност от непозволено
увреждане вследствие на оперативна интервенция – цезарово раждане и постоперативен
период за времето от 17.03.2016 г. до 25.03.2016 г. в МБАЛ „Червен бряг“ ЕООД гр.Червен
бряг, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.03.2016 г. – датата на
преустановяване на увреждането до окончателното й изплащане, като за разликата до
100 000 лв. е отхвърлил иска като неоснователен. Осъдил е на осн. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2
ЗАдв МБАЛ „Червен бряг“ ЕООД да заплати адвокатско възнаграждение на адв.И. Х. Ц. от
ПлАК-адвокат на ищцата в размер на сумата от 1 730 лв. за оказаната й безплатна правна
помощ съобразно уважената част от иска. Осъдил е на осн. чл.78, ал. 6 ГПК МБАЛ „Червен
бряг“ ЕООД да заплати на Плевенски окръжен съд ДТ върху уважената част от иска в
размер на 1 600 лв., както и сумата от 1 250 лв. разноски за вещи лица, т.е. общо 2 850 лв.
Отхвърлил е искането на МБАЛ „Червен бряг“ ЕООД за присъждане на разноски за
настоящото производство като неоснователно.
Въззивна жалба е подадена от ищцата В. В. Л., чрез адв. И. Ц., против горното
1
решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до 100 000 лв.
Първоинстанционния съд, визирайки задължителни указания на ППВС № 4/1968г., е счел,
че за справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД и е определил обезщетението, като се е
съобразил „с предвидимите и неминуемо настъпващи вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането - необратима загуба на орган, в едно с петнадесет дневни
интензивни болки и страдания, както и шест месечно разстройство в адаптацията за
преживяване на последиците от загубата„. Оплакването е, че с това съдът е изчерпил
мотивите си в тази насока, като не се е съобразил със съответната практика на ВКС в тази
посока, а именно, че при определяне на размера на обезщетение за болки и страдания,
несвързани с настъпила смърт, се ползват следните критерии: дали са настъпили в резултат
на някакво физическо увреждане; колко са причинените увреждания; има ли трайно
засягане на орган респ. сетива; има ли загуба на орган; обратимост на състоянието;
продължителност на страданието; има ли преживени от ищеца допълнителни операции
/манипулации/ - брой, вид, анестезия; период на възстановяване; възраст на ищеца;
работоспособност; налице ли са трайни последици от увреждането. Жалбоподателката-ищца
твърди, че по делото е доказано е, че тя след стандартната операция за цезарово раждане,
проведена на 16.03.2016г. в ответното дружество, е претърпяла още две животоспасяващи
хирургични интервенции - на 23.03.2016 г. и на 25.03.2016 г. И при двете последвали
операции е била подложена на пълна анестезия. За времето между първата и втората
оперативна интервенция, същата е с поставена лапаростома /отворена стомашна кухина/ с
цел инспекция, развитието на перитонита. През този период от време, видно от съдебно-
медицинската експертиза, ищцата е била с реална опасност за живота. С отстраняването на
матката и загубата й като орган, е настъпила необратима детеродна неспособност на ищцата
в репродуктивна възраст от 23 години. Изложен е довод, че съвкупността от всички
гореизброени обстоятелства, неминуемо са довели до тежки психически травми, свързани
със затруднена адаптация и трудно преживяване загубата на орган и липсата на
репродуктивност. В тази връзка, справедливостта при определяне на обезщетението, трябва
да почива на анализ на фактите по делото, защото макар и субективна, тя не е абстрактно
понятие. Жалбоподателката-ищец счита, че неправилно е становището на окръжния съд, че
в частта над сумата от 40 000 лева до предявения размер от 100 000 лева, искът се явява
завишен и несъобразен с обществено-икономическите условия към момента на настъпване
на увреждането - 25.03.2016 г. От времето на деликта до завеждане на исковата претенция
обществено-икономическите условия, на които се позовава в решението си
първоинстанционният съд, не са съществено променени и тези условия, сами по себе си, не
могат да бъдат определящи при преценката относно размера на полагащото се обезщетение.
Решаващия съд е допуснал определянето на ниско обезщетение поради несъобразяване със
съдебната практика и съдържанието на принципа на справедливост. Искането е да се отмени
решението в обжалваната част и да се постанови решение, с което предявеният иск да се
уважи в размер на 100 000 лв.
Ответникът по тази въззивна жалба „МБАЛ-Червен бряг“ ЕООД не е подал писмен
отговор на жалбата.
Въззивна жалба против решението постъпила и от ответника „МБАЛ-Червен бряг“
ЕООД. Същият счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
поради което моли да бъде отменено. Поддържа се довод, че в мотивите съдът е приел за
неоснователни направените възражения на защитата на едноличното дружество с
ограничена отговорност, че одитът не е акцентирал на административни нарушения при
лечението на ищцата, а на нарушения на медицинските стандарти и на неспазване на
Правилата на добрите медицински практики, като пропуските на лекуващия лекар са
2
установени и от изводите на комплексната съдебно-медицинска експертиза. Според
жалбоподателя-ответник тези изводи на съда са неправилни, незаконосъобразни и
необосновани. Твърди се в жалбата, че обясненията на вещите лица от комплексната
съдебно-медицинска експертиза, дадени в съдебно заседание, проведено на 14.02.2022 г.,
както и по писменото им заключение, депозирано в съда, са интерпретирани неправилно от
решаващия съд. При внимателен прочит на протокол № 61/14.02.2022 г. от съдебно
заседание, проведено на 14.02.2022 г. по гражданско дело № 358/2021 г. на Окръжен съд –
Плевен, не се установяват обяснения на вещите лица в смисъла, в който същите са
интерпретирани в съдебния акт. Липсва, каквато и да е причинно-следствена връзка между
твърдяното в исковата молба противоправно поведение на лекарския екип и настъпилите
неимуществени вреди, а от събраните в производството по делото доказателства се
установява, че не са налице пропуски, нарушаващи добрата медицинска практика, нито са
допуснати грешки, било поради некомпетентност, било от бездействие или небрежност.
Жалбоподателят МБАЛ-Червен бряг“ ЕООД счита, че не е налице основание за заплащане
сумата, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди за периода 16.03.2016 г. -
деня на извършена операция до момента на предявяване на исковата молба - 11.05.2021 г.,
изразяващи се в преживени от нея болки и страдания, включително психическо натоварване
и болезнени притеснения. Счита, че липсва основание за ангажиране на гаранционно-
обезпечителната отговорност на лечебното заведение като възложител за деяние, и в
частност липсва причинна връзка между твърдяното деяние и резултат, поради което
искането е да се отхвърли иска изцяло като неоснователен. Жалбоподателят моли да се
постанови решение, по силата на което да се отмени решението на Окръжен съд - Плевен и
вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърлите като неоснователен и недоказан
предявеният иск.
В отговора си насрещната страна В. В. Л. заема становище, че жалбата на ответника е
неоснователна.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата,
становищата на страните и доказател ствата по делото, приема за установено следното:
Предявен е иск по чл.49 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба на 11.05.2021 г., допълнена с молба от 07.06.2021 г., от В.
В. Л. от гр.Койнаре, чрез адв.И. Ц., против МБАЛ „Червен бряг“ ЕООД гр.Червен бряг, с
правно основание чл.49, вр. чл.51 ЗЗД с искане съдът да осъди МБАЛ „Червен бряг“ ЕООД
да плати на ищцата сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и настъпила
необратима детеродна неспособност от непозволено увреждане вследствие на оперативна
интервенция – цезарово раждане и постоперативен период, като за времето от 17.03.2016 г.
до 22.03.2016 г. като оператор и в трудови правоотношения с ответника, д-р С. Ц. П. –
Началник АГ отделение, не е спазил принципите на своевременност и достатъчност на
болничната помощ – не извършил своевременно микробиологични изследвания на телесни
течности, не e отразил в медицинската документация състоянието на оперативната рана, не
3
е консултирал своевременно ищцата с национален консултант по АГ веднага след
установяване на данните за забавена инволуция – високостояща матка, вяла и забавена
перисталтика, отделяне на оскъдно количество лохии с лутридна миризма, фебрилитет,
което представлява нарушение на чл.81 ал.2, т.1 ЗЗ, според който правото на достъпна
медицинска помощ се осъществява при прилагане на принципите за своевременност,
достатъчност и качество на медицинската помощ, ведно със законната лихва върху сумата
считано от датата на увреждането – 16.03.2016 г. до окончателното изплащане на същата,
както и разноските по настоящото дело. Ищцата твърди, че на 16.03.2016 г. постъпва в
Болницата в гр.Червен бряг с нерегулярна родова дейност след желана и контролирана
бременност. Поради това, че е глухоняма по рождение след информирано съгласие от нея
екипът от АГ отделението взема решение за извършване на секцио. Според оперативния
протокол то е осъществено от 11,00 часа до 12,00 часа същия ден – 16.03.2016 г. от оператор
д-р С. П., асистент – д-р Г. Г. и анестезиолог – д-р Е. Н.. Родено е момче в добро общо
състояние. Следоперативният период е протекъл със забавена инволуция. На 20.03.2016 г.
ищцата е била с 39 градуса температура, 120 удара в минута пулс, с треска, болки в корема и
изпотяване. На 21.03.2016 г. след консултация с регионален консултант по АГ – доц. д-р Й.
П., същият заключил, че се касае за послеродов ендометрит. Назначена е нова
медикаментозна терапия, която до 22.03.2016 г. не дава резултат и след обяд по спешност е
приведена в КАГ при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД гр.Плевен. Там е
диагностицирана с перитонит – илеус и по спешност е взето решение за оперативно лечение.
На 23.03.2016 г. от 17,30 часа до 19,30 часа е извършена животоспасяваща операция на
ищцата, при което е намерен дифузен перитонит. Извършена е супервагинална
хистеректомия на ищцата. На 25.03.2016 г. е извършена повторна операция, установено е, че
перитонитът е в обратно развитие и коремът може да бъде затворен. Направени са
изследвания в Лабораторията по микробиология на УМБАЛ на общо 12 материала, при
което при една от пробите от ранев секрет е изолиран щам на Ешерихия коли с висока
чувствителност на всички тествани антибиотици, от което водещият специалист на
лабораторията заключил, че е почти изключена възможността от вътреболнична инфекция.
На 07.04.2016 г. ищцата е изписана с подобрение на общото състояние. Подала сигнал в МЗ
и от ИА Медицински одит извършили проверка в двете лечебни заведения – установено е,
че в Болницата в гр.Ч. бряг при лечението на ищцата са направени пропуски, които са
нарушили правото й да получи медицинска помощ в пълен обем. Не са изпълнени
изискванията на медицинския стандарт Акушерство и гинекология относно изписване на
всички изискуеми данни в оперативния протокол. От действията и бездействията на
лекуващия екип в гр.Ч. бряг ищцата е била с реална опасност за живота, със
животоспасяващата операция й е причинена детеродна неспособност, търпяла е значителни
болки и страдания, а след лечението е изпаднала в истерия, душевна депресия, станала
необщителна. Твърди, че изключителна вина за нарушеното здравословно състояние на
ищцата, претърпените от нея болки и страдания, настъпилата реална опасност за живота й и
последвалата от това необратима детеродна неспособност за В. В. Л., имат лекарите от
намиращия се в трудово-правни отношения екип, извършил оперативната интервенция
4
Секцио Цезареа при раждането на ищцата на 16.03.2016 г. и в постоперативния период, като
за времето от 17.03.2016 г. до 22.03.2016 г. д-р С. Ц. П. не спазил принципите на
своевременност и достатъчност на биологичната помощ – не извършил своевременно
биологични изследвания на телесни течности, не отразил в медицинската документация
състоянието на оперативната рана, не е консултирал своевременно ищцата с регионален
консултант по акушерство и гинекология веднага след данните за високостояща матка –
забавена инволуция, вяла и забавена перисталтика, отделяне на оскъдно количество лохии с
лутридна миризма, фебрилитет, което представлява нарушение на чл.81 ал.2, т.1 ЗЗ, според
който правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на принципите
за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че не са налице действия или бездействия от
страна на екипа, осъществил лечението в лечебното заведение. Възразява, че не е налице
причинна връзка между твърдяното в исковата молба противоправно поведение и
настъпилите неимуществени вреди. Направено е възражение за изтекла погасителна
давност.
От фактическа страна се установява следното:
На 16.03.2016 г. ищцата постъпва в МБАЛ „Червен бряг“ ЕООД с нерегулярна
родова дейност след желана и контролирана бременност. Не е спорно и това се установява
от ЕРТЕЛК от 07.10.2014 г. че ищцата е глухоняма/ пожизнен инвалид – 80% ТНР/.
Видно от представената по делото Етапна епикриза от 16.03.2016 г., издадена от
ответната болница, че екипът от АГ отделението на болницата взема решение раждането
при ищцата да се извърши чрез Секцио Цазареа поради това, че е глухоняма и очакван
едър плод при първескиня. Дадено е информирано съгласие от ищцата за извършване на
операцията. Секцио Цазареа е осъществено от 11,00 часа до 12,00 часа на 16.03.2016 г. от
оператор д-р С. Ц., асистент – д-р Г. Г. и анестезиолог – д-р Е. Н.. Родено е дете от мъжки
пол в добро общо състояние – тегло 3 900 гр. и дължина 52 см. В етапната епикриза е
отразено, че от 20.03.2016г. ищцата е започнала да покачва температурата до 38 градуса;
лохийните води останали оскъдни, както и че въпреки разширената терапия състоянието на
родилката не бележи тенденция на подобрение , а към влошава и същата се превежда в АГ
клиника към УМБАЛ гр.Плевен.
Видно от отбелязванията в Историята на бременността и раждането на ищцата от
ответната болница следоперативният период е протекъл със забавена инволуция. В дните
след операцията - 17 и 18 март е отбелязано- оскъдно количество лохии с лека миризма.
Видно от температурния лист ищцата е била с температура на първия ден след операцията-
17 март 2016г.-37.7 градуса. В същия ден й е назначен антибиотик Медаксон. На
19.03.2016г. ищцата също е била с повишена температура-38.3 градуса, което е видно от
температурния лист към ИБР. На 20 март ищцата е била консултирана с хирург, който е
предписал свещички за дефекация. На 21 март ищцата отново е била с повишена
температура от 37.9 градуса до 39 градуса. В този ден е била консултирана от доц. Д-р П.-
регионален консултант по АГ от Медицинския университет гр. Плевен, който е предписал
допълнителна медикаментозна терапия и препоръка за следене на кръвната картина. На 22
март-14 часа в ИБР е отразено, че ищцата е с увредено общо състояние с температура от
5
38.4 градуса, с корем-балониран, с пулс 124 и че след консултация с д-р П. се превежда в
УМБАЛ-Плевен. Там е диагностицирана с перитонит – илеус и по спешност е взето решение
за оперативно лечение. На 23.03.2016 г. от 17,30 часа до 19,30 часа е извършена
животоспасяваща операция на ищцата, при което е намерен тотален фибринозен перитонит,
поради което е взето решение и е извършена вагинална хистеректомия/видно от епикризата,
издадена от УМБАЛ-Плевен/. На 25.03.2016 г. е извършена повторна операция, установено е
че перитонитът е в обратно развитие и корема може да бъде затворен. Направени са
изследвания в лабораторията по микробиология на УМБАЛ ЕАД гр.Плевен на общо 12
материала, при което при една от пробите от ранев секрет е изолиран щам на Ешерихия коли
с висока чувствителност на всички тествани антибиотици, от което водещият специалист на
лабораторията заключил, че е почти изключена възможността от вътреболнична инфекция.
На 07.04.2016г. ищцата е изписана с подобрение на общото състояние.
Няма спор и се установява от представената преписка на Изпълнителна агенция
„Медицински одит“, че по жалба на ищцата от 10.05.2016г. е извършена проверка от
Комисия при ИА Медицински одит на ответната Болница – МБАЛ Ч. бряг ЕООД гр.Ч. бряг,
която е изготвила Доклад до Изп. директор на Агенцията и е съставила АУАН № А 27-
205/02.09.2016 г. против д-р С. Ц. П. за две нарушения – 1. Нарушение на Наредба №
19/22.12.2014 г. на МЗ за утвърждаване на медицински стандарт Акушерство и гинекология
– чл.6, ал.1 от Наредбата – Дейността на лечебните заведения и на медицинските
специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти
за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита правата на пациента,
поради това, че оперативният протокол не и подписан от оператора и липсва име и подпис
на асистент и име на анестезиолог и 2. Нарушение на чл.81, ал.2, т.1 ЗЗ – Правото на
достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи:
Своевременност, Достатъчност и Качество на медицинската помощ за това, че при оказване
на медицинска помощ от д-р С. Ц. П. на родилката В. С. не са спазени принципите на
своевременност и достатъчност, тъй като не са извършени своевременно микробиологични
изследвания на телесни течности, не е отразено в медицинската документация, състоянието
на оперативната рана, не е консултирана своевременно с регионален консултант по
акушерство и гинекология веднага след установяване данните за забавена инволуция-
високостояща матка и вяла и забавена перисталтика, отделяне на оскъдно количество лохии
с путридна меризма, фебрилитет.
Изпълнителният директор на ИА Медицински одит е издал Наказателно
постановление № 27- 205/22.11.2016г. против д-р С. Ц. П., с което за тези нарушения на осн.
чл.116, ал.1 ЗЗ на същия е наложено наказание глоба в размер на 1 000лв. за първото
нарушение и на осн. чл.229, ал.1 ЗЗ е наложено наказание глоба в размер на 500лв. за
второто нарушение. Наказателното постановление е влязло в сила на 05.12.2016 г.
От показанията на свидетелката Ф. С. – майка на ищцата се установява, че
бременността на дъщеря й протекла добре. Редовно ходили на консултации при д-р Ц. в
Червен бряг. Детето добре се развивало, даже било големичко. На 16-ти март дъщеря й
6
постъпила в болницата в гр.Червен бряг. По обяд я вкарали за операция. След известно
време я изкарали, всичко било наред. Тя била добре, бебето също било добре. На другия ден
вече я карали да ходи. Тя ходела из коридора, защото била упорита. Свидетелката С.
правела тоалет на ищцата, но от нея не изтичало нищо. Тя носела всяко едно парче при
акушерките и след като ги видели, започнали да й слагат инжекции в корема. Но въпреки
това нищо не течало все още от нея. Отново ищцата продължила да се разхожда по
препоръка на лекарите. След няколко дни ищцата я втресло, станало й студено, включили й
печки, завивали я с одеяла, слагали й пак инжекции в корема. После вдигнала температура.
Побъркали се да търсят термометри, за да се уверят, че мерят вярно. Тогава свидетелката
била вътре и ги чула лично. Преодолели го това, но след няколко дни пак същото се
случило. През това време все още не изтичало нищо от нея. След няколко дни се повторило
същото. Тогава д-р Ц. извикал професора от Плевен. Човекът дошъл. Вкарали апарата в
стаята при нея. Той я погледнал на видеозона, като направил забележка, че апаратът е стар,
черно-бял и нищо не се вижда на него. Взел си снимка от видеозона и това било.
Продължавало нищо да не изтича от ищцата. Свидетелката започнала да пита какво се
случва с дъщеря й, като й се отговаряло, че ще тя се оправи и е добре за нея да се разхожда.
Разхождала се отново, минало много време, но отново нищо. Според свидетелката С. за
трети път пак така станало с температурата и втрисането. През няколко дни това се случвало
с ищцата, но свидетелката не си спомня през колко точно дни. На 22-ри с линейка ги
докарали в Плевен. Може би два часа преглеждали ищцата. Накарали я да се изхожда, за да
видят какво изхожда. Карали старшата сестра да го помирише, за да каже на какво мирише.
После ги вкарали в стаята, окичили стойката със системи и така цяла нощ до сутринта.
Предупредили я да не й дава вода и сок. Към обяд на другия ден ги вкарали в Окръжна
болница. Там вече си я поели, вкарали я в операция на 23-ти в 16 часа и я изкарали в 19 часа.
След това ищцата останала в интензивното, а свидетелката се прибрала, но д-р Декова лично
й казала, че дъщеря й е била в опасност, че е била 50 на 50, но вече всичко било наред.
Лекарката й споделила, че не са я шили, тъй като трябвало да изкара още 24 часа и да я
отворят пак, тъй като ако са били оставили една прашинка - сякаш нищо не са направили и
това ще започнело наново. На другия ден В. останала в Окръжна болница близо месец.
След като се прибрала от болницата, минало известно време и ищцата се заимала с едно
момче. Той започнал да живее в тях. Но когато дойдела датата за менструация ищцата
започвала да прави проблеми – била нервна, крещяла, казвала, че е по-добре да умре.
Момчето видяло в каква ситуация се намира, разбрало, че тя не може да има деца и
изчезнало. Много пъти свидетелката се връщала от работа, защото дъщеря й има кризи.
Търсили психологическа помощ, но нямало такъв специалист, който да владее
жестомимичния език, за да разговарят на четири очи. А и никой не бил й казал, че трябва да
пие нещо - хапчета някакви след това, нито в Червен бряг, нито в Плевен. Сега ищцата била
добре в сегашното си семейство. Женена е в Правец и живее там. Детето си е с нея. Има си
семейство с друг мъж. И до ден днешен като дойде датата пооткачва, но тя се извинява след
това на момчето, обяснява му, че не знае какво прави. Осакатили са я и това е.
От показанията на св.Л. В. Б., която е приятелка и колежка на майката на ищцата В.
7
се установява, че след раждането В. е получила усложнения. За това й споделила майката на
ищцата. Тя й казала, че екипът от лекари не са обръщали достатъчно внимание на В.. Също
така, че секретът, който е трябвало да излиза от нея не е изтичал изобщо. Затова са
започнали да й бият инжекции в корема. За всичко това Ф. й е споделяла, чували са се по
телефона, за да й разкаже. След това свидетелката Бетовска разбрала, че ищцата са я
вдигнали в Плевен в болницата с големи усложнения, след като екипът в Червен бряг
изобщо не е обърнал внимание. С течение на времето, след като В. родила, нещо се
отключило в нея. Просто се сринала, постоянно била нервна и неспокойна. Майка й Ф.
започнала работа и постоянно се притеснявала от това. Случвало се е да реве на машината.
Понякога през деня звънели комшии, за да кажат, че дъщеря й буйства. Имало е случаи, в
които Ф. е трябвало да напусне работно си място, за да отиде в къщи, тъй като имала
проблеми с дъщеря си.Свидетелката си спомня за три - четири пъти. Ф. стояла постоянно
под напрежение. Имало е случаи, в които заради това състояние на В., майка й не отивала
на работа поради тази причина.
От показанията на свидетеля д-р С. Ц. П. се установява, че работи в МБАЛ –
гр.Червен бряг като Началник Акушергинекологично отделение от 1995 г. Спомня си за
пациентката В. Л., понеже спецификата била такава, че тя била глухоняма и повечето
контакти с нея били осъществявани посредством майка й. Той е водил бременността й -
консултацията. В месеците, в които идвала на преглед се установила инфекция на пикочно-
половата система и от влагалищния секрет, който изследвали се установило наличието на
Ешерихия коли. Съответно няколко пъти предложил на майката да остане в болницата за
болнично лечение, но отказвали, искали да е в къщи, в резултат на което се давала
съответната антибиотична терапия. Свидетелят не е проследявал нещата доколко се
изпълняват в къщи в домашни условия. Същият свидетел установява, че при постъпване на
ищцата в болницата за операцията, изследванията показали бактерии в урината и
левкоцитоза в урината, което не било пречка за извършване на операцията. Свидетелят П.
посочва, че в деня след операцията ищцата започнала да повишава температура и тогава той
обяснил на майка й, че ищцата следва да се движи по-активно, за да изтичат някои неща,
които са задържани в матката. Според показанията на същия свидетел на третия ден след
операцията, като видял, че нещата са в този порядък-забавено възстановяване на матката,
отдолу изтичат силно миришещи лохии, които са от недостатъчно свиване на матката,
обяснил на майката на ищцата, че предвид състоянието й може да се наложи да се изпрати в
Плевен, но майката казвала, че иска тук да остане и той да я лекува. От показанията на
свидетеля П. се установява, че била правена консултация с хирург предвид въздтановяване
на чревната проходимост, но той не констатирал наличие на остър хирургичен корем.
Свидетелят твърди, че на четвъртия ден след операцията е потърсил д-р П.-регионален
консултант по АГ, предвид това, че към обяд ищцата вдигнала температура 37.9-38
градуса, оплаквала се от болки в корема, неразположение, отпадналост. Д-р П. назначил
допълнителни неща за лечение и изследвания и казал, ако имало нещо, да се чуят.
Свидетелят П. посочва, че на следващия ден при ищцата продължавала същата
8
симптоматика-висока температура, отпадналост, от изследванията които назначили
допълнително се установила левкоцитоза и тогава той се обадил на д-р П.а и се уговорили
родилката да се приведе в родилното отделение-гр.Плевен. От показанията на свидетеля П.
се установява, че той е запознат с констатациите на медицинския одит при проверката на
случая и че не е обжалвал наложеното му наказание, тъй като констатацията касаела
основно документацията, която трябвало да се извърши от операционната акушерка, като
счита, че не са констатирани пропуски в лечебната дейност.
От показанията на св. д-р Е. М. Н., се установява, че работи в МБАЛ – гр.Червен бряг
от 20 години с прекъсвания. Длъжността му е анестезиолог - реаниматор. Свидетелят
Николов трудно си спомня за В. Л.. Имало е и други подобни случаи. Обикновено упойката
е спинална анестезия при този вид оперативно разрешаване на родовата дейност. Смътно си
спомня за този случай и свързаното с него усложнение, като информация, която е получил
на по-късен етап. При самата анестезия не е имало проблеми. Тя била вид местна анестезия.
Присъствал по време на самата операция. Тя била извършена от д-р С. Ц. П.. Той бил и
лекуващ лекар на В.. Не може да каже колко време тя е престояла в отделението. Той я е
видял два пъти - деня преди оперативната дейност, когато е направил
преданестезиологичната консултация и в деня на операцията - на следващия ден. На по-
късен етап разбрал какво се е случило, че е имало усложнение, което е наложило нейното
привеждане в гр.Плевен и там е била извършена операция, но каква точно, не може да каже.
Дали е било животозастрашаващо не знае. Разбрал е, че е била отстранена матката на
пациентката.
От писменото заключение на комплексната СМЕ, изготвена от вещите лица доц. д-р
И. П. Н. и д-р Л. А. Д. се установява, че при ищцата е спазен диагностично–лечебният
алгоритъм при извършване на Секцио цезарея. В следоперативния период се развива
прогресираща маточна инфекция с нейното разпространение към свободната перитонеална
кухина и развитие на остър перитонит. Настъпилото усложнение, диагностицирано на
шестия следоперативен ден, е показание за спешна реоперация, изразяваща се в
релапаротомия, хистеректомия, лаваж и дренаж на перитонеалната кухина. Реоперацията е
извършена от хирург и гинеколог. Тежестта на инфекцията е дала основание за завършване
на оперативната интервенция чрез лапаростома и след 48 часа извършване на т.нар. „втори
поглед“, и едва тогава извършване на дефинитивно затваряне на коремната кухина. Според
заключението при хоспитализацията на ищцата в УМБАЛ-Плевен е спазен диагностично-
лечебният алгоритъм. В тази част въззивният съд възприема заключението на комплексната
експертиза. Съдът възприема писменото заключение на комплексната експертиза и в
частта, с която вещите лица приемат, че ищцата е приета в АГ отделението на ответната
болница своевременно и правилно е било взето решението раждането да стане чрез цезарово
сечение. Въззивният съд не възприема писменото заключение на комплексната медицинска
експертиза, в частта му, с която е дадено заключение, че не намират нарушения на правата
на ищцата като пациент по отношение на основните принципи на правото на достъпна
медицинска помощ, касаещи своевременност, достатъчност и качество-чл.81 ал.2 от ЗЗ и не
9
намират длъжностни лица в трудови правоотношения с ответната болница, извършили
нарушения със своите действия или бездействия. В тази част заключението е обосновано
единствено с извода, че ищцата е била приета своевременно в АГО на ответната болница и
правилно е било взето решението раждането да стане с цезарово сечение. Въззивният съд
възприема обясненията на вещите лица, дадени пред първостепенния съд, с които те
допълват заключението си относно следоперативния период. Именно в тези обяснения
вещите лица Н. и Д. посочват какви действия е следвало да бъдат извършени в ответната
болница по отношение на ищцата през следоперативния период от длъжностните лица в
болницата, ангажирани с нейното лечение. Така вещото лице д-р Д. изяснява пред съда, че
принципно е нормална медицинска практика да бъдат извършени микробиологични
изследвания на проби от урина, лохии, ранев секрет и др. и че такива на ищцата са били
направени в гр. Плевен, когато тя вече е била в усложнено състояние. Добре е щяло да бъде,
ако е могло да бъдат пуснати тези изследвания и в болницата в гр.Червен бряг, но
обикновено се разчитало, че когато има пуснат антибиотик, той ще замъгли картината и
заради това е изчакано. Вещото лице д-р Д. посочва, че за жалост включения антибиотик на
ищцата в ответната болница не е повлиял добре и се е наложило допълнителна комбинация
в гр. Плевен, защото те са имали 12 изследвания. Антибиотикът е бил включен на сляпо, бил
е широкоспектърен. Същото вещо лице изяснява, че при нормално протичащо цезарово
сечение, за следоперативен период не си иска съвета на национален консултант, а когато
нещата не вървят добре е хубаво да се консултира навреме. В случая тенденцията е била към
влошаване на състоянието на пациентката и затова са пристъпили към консултацията и
според вещото лице общо взето, навременна е била. И според вещото лице д-р Н.
антибиотикът е бил включен като профилактика, без антибиограма. Вещото лице д-р Д.
счита като несъществен пропуск невключването на антибиотична диаграма при лечението,
но според вещото лице д-р Н. трябва да се направи антибиограма и липсата й може да се
приеме като пропуск. Същият счита, че при цезаровото сечение е следвало за де вземе
микробиологично изследване. Вещото лице д-р Н. счита, че е трудно в първите 72 часа да се
диагностицира дали се касае за една следоперативна инфекция или това е трудно протичащ
следоперативен период. И двете вещи лица от комплексната медицинска експертиза в
обясненията си пред първостепенния съд посочват, че е пропуск, че не е взета
микробиология. Същите са категорични, че между направеното секцио и крайния резултат
има причинна връзка. В обясненията си пред съда вещите лица Д. и Н. заявяват, че
частично потвърждават констатациите на медицинския одит в медицинската им част-за
това, че няма микробиологично изследване, че не са отразявани ректалната температура и
състоянието на раната. Вещото лице д-р Н. посочва, че факт е, че пациентката прави
следоперативно усложнение и тя го прави на 72 час, което означава, че има поставена късна
диагноза, но счита, че е много трудно още в първите 24 часа да се каже, че се прави това
усложнение. Трудно е поради нормалното наличие на болка, на чревна пареза, а понякога и
на едно повишение на температурата, без да има инфекция.
Видно от заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична
експертиза, изготвена от вещите лица д-р И. И. В.-психиатър и психолога Ч. Д. М. се
10
установява, че освидетелстваната В. В. Л. на 28 г. от гр.Койнаре е с вродена глухота. От
преживените болки и страдания е изпитвала чувства за непоправима загуба и малоценност
от преживявана несправедливост, което е довело до негативна самооценка и е затруднило
процеса на адаптация към новата реалност. Ниският когнитивен потенциал вследствие на
вродената глухота и не на последно място прекратеното специализирано обучение в ранна
детска възраст затрудняват намирането на адекватни решения в ежедневни и екстремни
житейски ситуации, изискващи комуникация. Ищцата В. Л. преживява значителна житейска
промяна, изводима от продължителни неприятни обстоятелства, свързани с биологични и
социални стресори, в резултат на което развива Разстройство в адаптацията. Симптомите на
разстройството в адаптацията при осв. настъпват до един месец от стресогенното събитие и
сериозната жизнена промяна. Налице е причинно-следствена връзка между тях и появата на
симптомите. Клиничната картина на разстройството в адаптацията при освидетелстваната
включва потиснато настроение, тревожност, безпокойство за бъдещето, чувство за
невъзможност за справяне със ситуацията, нежелание за контакти и изолация, довели до
значително нарушаване на ежедневното функциониране. Постепенно и във връзка с грижите
около детето те намаляват по интензивност и отзвучават. Продължителността на
разстройството не надвишава шест месеца и хода му е флуктуиращ. Според вещите лица
понастоящем при В. Л. липсват клинични данни за депресивно или тревожно разстройство.
Съобщените от свидетелите данни за драматично поведение с повишена тревожност,
раздразнителност и агресивно поведение експертите извеждат от вродената липса на слух,
която поставя ищцата в състояние на фрустрация. Според вещите лица, изготвили
комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза, вродения дефект се приема
по-лесно отколкото придобития поради липса на загуба.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивният съд в настоящия си състав намира, че предявеният иск по чл.49 от ЗЗД за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди е частично основателен.
Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по този текст е безвиновна и възниква тогава, когато лицето, на което е
възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане при и по повод
извършването на последната. Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.За да е налице деликтната отговорност е необходимо
деяние/действие или бездействие/, което да е противоправно, да е извършено виновно, да
причинява вреди другиму, както и да има причинна връзка между извършеното деяние и
претърпените вреди. Противоправност е налице, когато деецът с действие или бездействие
засяга чужди субективни права, а причинната връзка е необходимо, закономерно следствие
на конкретното деяние с вредоносен резултат.
В процесния случай противоправното поведение, извършителят, причинената вреда и
11
причинната връзка са установени.
Съгласно чл.81 ал.1 от Закона за здравето всеки български гражданин има право на
достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за
здравното осигуряване. Съгласно ал.2 на чл.81 от ЗЗ правото на достъпна медицинска
помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1.своевременност,
достатъчност и качество на медицинската помощ; 2.равнопоставеност при оказване на
медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година;
3.сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните
заведения; 4. зачитане правата на пациента.
Въз основа на комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства,
въззивният съд достига до извода, че в случая е налице противоправно поведение на лекар
от ответната болница, тъй като на ищцата не е предоставена своевременна, достатъчна и
качествена медицинска помощ. Нарушен е принципът на чл.81 ал.2 т.1 от Закона за
здравето.
Налице е противоправно поведение на лекар от ответната болница-д-р С. П., който
след извършване на оперативната интервенция на ищцата-цезарово сечение, не е назначил
микробиологични изследвания на телесни течности от ищцата с цел да се установи има ли
опасност от инфекция за родилката. Лекарят не назначил микробиологични изследвания на
телесни течности от ищцата, въпреки, че като лекар, наблюдаващ бременността на ищцата
му е било известно, че същата по време на бременността е имала Ешерихия коли в
урината/като не е било проследено дали преди раждането е била излекувана/. Не били
назначени такива изследвания, въпреки, че при ищцата е констатирано в дните след
операцията - 17 и 18 март оскъдно количество лохии с лека миризма, както и телесна
температура на 17 март от 37.7 градуса. Посочените изследвания не са били назначени,
въпреки, че ищцата е имала повишена температура и през следващите дни-19 март-38.3
градуса, 21 март-37.9 до 39 градуса, както и че ищцата е имала три пъти, според показанията
на свидетелката Ф. С., втрисания. Свидетелката С. е майка на ищцата и като такава е
заинтересована от изхода на делото, но няма основание показанията й относно това, че след
операцията ищцата е имала оскъдно количество изтичане на лохии, както и няколкократни
втрисания и повишена температура, тъй като тези обстоятелства с изключение на данните за
втрисане на родилката, са вписани в История на бременността и раждането/ИБР/. Както
посочват в обясненията си пред съда вещите лица от комплексната медицинска експертиза,
в микробиологични изследвания на ищцата през шестдневния следоперативен престой в
ответната болница на ищцата не са били назначени. Такива са били назначени в УМБАЛ-
Плевен. От лекаря в ответната болница, отговарящ за лечението на родилката В. Л., не е
била назначена Антибиограма, въпреки данните за повишена температура. Становището на
вещите лица, че след операцията е назначен широкоспектърен антибиотик като
профилактика не съответства на данните от ИБР, тъй като антибиотика е назначен не
веднага след операцията, а на следващия ден, когато при ищцата е констатирана повишена
температура от 37.7 градуса/видно от температурния лист/. Вещите лица от комплексната
12
медицинска експертиза считат за правилно назначаването на антибиотик на ищцата.
Независимо от назначаването на широкостпектърния антибиотик в първия ден след
операцията, до края на престоя на родилката в отделението в ответната болница, на същата
не е била назначена антибиограма, при продължаваща повишена температура, данни за
забавена инволуция-високостояща матка и вяла и забавена перисталтика, отделяне на
оскъдно количество лохии. Ако в първия ден след операцията лекуващият лекар не би могъл
да предвиди развитието на инфекция при ищцата, то в следващите дни, при горепосочените
данни е следвало да назначи необходимите микробиологични изследвания. В
следоперативния период, когато ищцата е била в ответната болница, не е отразявано в
медицинската документация, състоянието на оперативната рана. Това може да се дължи на
пропуск в попълването на медицинската документация, но може да се дължи на
неизвършване на това наблюдение. В нито един от дните на престоя на ищцата в ответната
болница след цезаровото сечение/шест дни/ не е отбелязано състоянието на оперативната
рана в История на бременността и раждането. Липсват и доказателства по делото, че след
операцията, при ищцата е проследявано състоянието на оперативната рана. Това дава
основание на съда да счете, че в случая не се касае за пропуск в попълването на
медицинската документация, а за неизвършване на проследяване на оперативната рана на
родилката В. Л.. При наличието на данни за високостояща матка, вяла и забавена
перисталтика, отделяне на оскъдно количество лохии и повишена температура, лекуващият
лекар на ищцата е поискал консултация с регионалния консултант по акушерство и
гинекология, която е осъществена 21.03.2016г., т.е. едва на петия ден след операцията на
ищцата, което сочи на забавяне предвид констатираното състояние на ищцата и наличните
данни, отразени в медицинската документация.
Посочените действия и бездействия на лекуващия лекар се установяват от
отбелязванията в История на бременността и раждането на ищцата, водена в ответната
болница. Същите са констатирани като пропуски в лечението на ищцата и от медицинския
одит в съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление, които не са оспорени от лекуващия лекар д-р С.
П., който е началник АГ отделение в ответната болница и е в трудовоправни отношения със
същата.
Гореописаните пропуски в лечебната дейност се потвърждават и от вещите лица,
изготвили комплексната медицинска експертиза в обясненията им пред първостепенния съд.
Като не е извършил горепосочените диагностични дейности по отношение на ищцата
лекуващият лекар е нарушил принципа своевременност, достатъчност и качество на
медицинската помощ/чл.81 ал.2 т.1 от Закона за здравето/, поради което поведението му е
противоправно. Настъпилото усложнение при ищцата е било диагностицирано на шестия
следоперативен ден и то в УМБАЛ-Плевен, където тя е била преместена, но не е било
диагностицирано по време на престоя й в ответната болница. С това си поведение
лекуващият лекар е допуснал влошаване състоянието на ищцата-дифузен перитонит, което
довело до извършването на животоспасяваща операция на ищцата в УМБАЛ-Плевен, при
13
която е отстранена матката на ищцата, което води до състояние на детеродна неспособност.
Въззивният съд приема, че е налице причинна връзка между извършената оперативна
интервенция на ищцата-цезарово сечение от лекар в ответната болница, престоя на ищцата в
ответната болница след операцията за времето от 17.03.2016г. до 22.03.2016г./14 часа/ и
развилия се инфекциозен процес при ищцата-развива прогресираща маточна инфекция с
нейното разпространение към свободната перитонеална кухина и развитие на остър
перитонит, довел до спешна реоперация, при която е извършена
хистеректомия/отстраняване на матката/ на ищцата. Неправилно в диспозитива на
обжалваното решение е отбелязан постоперативния период в ответната болница до
25.03.2016г., вместо то 22.03.2016г., което се дължи вероятно на фактическа грешка, тъй
като в мотивите на решението правилно е отразен този период от 17.03.2016г. до
22.03.2016г. Това не се отразява на правилността на решението.
Неблагоприятното развитие на следоперативния период при ищцата с развилата се
инфекция, липсата на изследвания и проследяване състоянието на раната, късната
консултация с регионалния консултант са в пряка причинна връзка с настъпилите вредни
последици. Този извод произтича от анализа на писмените доказателства по делото,
показанията на свидетелите, заключението на комплексната съдебно медицинска
експертиза, включително обясненията на вещите лица от същата експертиза, дадени пред
първостепенния съд, и заключението на съдебно психиатрично психологичната експертиза.
Вината се предполага до доказване на противното. В случая ответникът не е оборил
тази презумпция.
Въззивният съд намира за неоснователен довода на жалбоподателя-ответник в
първоинстанционното производство, че действията на лекуващия екип са били адекватни и
навременни, тъй като никой не можел в 72 часовия период да установи дали се касае за
следоперативно усложнение или е резултат на една нормална оперативна болка и чревна
пареза. Независимо от становището на вещото лице Н., че е много трудно в първите 72 часа
след операцията да се установи дали се касае за следоперативно усложнение или за една
нормална следоперативна болка и чревна пареза, по делото е установено, че при ищцата не
се е касаело само до наличие на болка и чревна пареза, но и на други показания- оскъдно
изтичане на лохии и повишена температура, които са основание да се предприемат действия
за диагностициране на състоянието й-назначаване на необходимите изследвания,
консултация с регионалния консултант. Без тези изследвания за лекуващия лекар
действително е трудно да диагностицира правилно състоянието на ищцата. Ищцата има
право на своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, но не е получила
такава в ответната болница, тъй като не са й били назначени необходимите
микробиологични изследвания своевременно. Тези изследвания са направени едва на
шестия ден, след като състоянието й е било влошено се е наложило превеждането й в
УМБАЛ-Плевен, където изследванията са направени.
Изтъкнатия в жалбата на ответната болница довод, че правилно е избран метода на
раждане при ищцата, чрез цезарово сечение, е неотносим към извода за противоправно
14
поведение на лекуващия лекар. Действително вещите лица дават заключение, че метода на
раждане при ищцата правилно е избран и този въпрос не е спорен по делото. Съществено е
поведението на лекуващия лекар в периода след операцията.
Неоснователен е довода на жалбоподателя-ответник, че на ищцата не е причинена
никаква вреда и че й е била предоставена медицинска помощ и лечение, адекватни на
състоянието й. Напротив в изложението по-горе са изложени подробни съображения, че
предвид състоянието на ищцата след операцията-данните за състоянието на матката, за
оскъдното изтичане на лохии, за повишената температура/отразена е в температурния лист,
но дали е била съобразявана/, липса на наблюдение на оперативната рана, на ищцата не са
назначени никакви изследвания за диагностициране на състоянието й след операцията, нито
пък своевременно е била консултирана с регионалния консултант, което сочи на извод за
непредоставяне на адекватна медицинска помощ. Вредата е установена по безспорен начин-
ищцата е получила перитонит, което е наложило да бъде оперирана по спешност,
състоянието й е било опасно за живота и се е наложило да бъде отстранена матката й,
поради което й е причинена детеродна неспособност.
Неоснователно е и оплакването, че при определяне на обезщетението не са взети
предвид всички обстоятелства. С оглед на изложеното въззивната жалба на ответника е
неоснователна.
По изложените съображения въззивният съд в настоящия си състав приема, че е
осъществен сложният фактически състав на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на
ответната болница.
При определяне на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди
съдът съобрази следните обстоятелства: претърпените болки и страдания от развилия се на
остър перитонит и извършените две оперативни интервенции, едната от които
животоспасяваща; загубата на орган-отстранена матка, довела до детеродна неспособност;
шестмесечно разстройство в адаптацията на последиците от загубата; възрастта на
пострадалата-22 години; икономическите условия в страната към момента на увреждането.
При тези данни и съобразно критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД въззивният съд
намира, на ищцата следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на
40 000 лв., което да бъде заплатено от ответната болница на основание чл.49 от ЗЗД вр. с
чл.45 от ЗЗД. Обезщетението се дължи ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 25.03.2016г./деня на увреждането/ до окончателното изплащане.
Не са налице основания за определяне на обезщетение в по-голям размер, каквато е
претенцията на ищцата във въззивната й жалба. Съдът съобразява обстоятелството, че
понастоящем при ищцата липсват клинични данни за депресивно и тревожно разстройство,
а данните за драматично поведение с повишена тревожност, раздразнителност и
агресивност, съобщени от свидетелите, според вещите лица от психиатричната и
психологична експертиза, се дължат на вродената липса на слух у ищцата. Същата е
преодоляла разстройството в адаптацията на последиците от загубата, създала е ново
15
семейство. Не се установява по делото ищцата да е била напусната от приятеля си-баща на
детето й, поради загубената от нея детеродна способност. Изяснено е по делото, че не това
е причината за раздялата им.
Поради съвпадане на изводите на първостепенния съд с тези на въззивната инстанция
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото ответникът МБАЛ „Червен бряг“ ЕООД следва да заплати
на адвокат И. Х. Ц. от ПлАК на основаниие чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗАдв адвокатско
възнаграждение в размер на 1 730 лв. за оказаната на ищцата безплатна правна помощ в
производството пред въззивната инстанция.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 78 от 14.03.2022 г. на Окръжен съд-Плевен,
постановено по гр.д. № 358/2021 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА МБАЛ „Червен бряг“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на основание
чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат И. Х. Ц. от ПлАК сумата от 1 730 лв. като адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на В. В. Л. в производството пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16