РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. ХАСКОВО, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Ж. М. Д.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500247 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 92 от 15.02.2022 година, постановено по гр.дело №
1026/2021 година, Районен съд – Хасково е отхвърлил предявените от
„Балкам груп“ ООД - София срещу „Надежда" ЕООД - *** искове с правно
основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 вр. чл. 183 ал.
1 от ЗЗД, за установяване по отношение на „Надежда“ ЕООД, че дължи на
„Балкам Груп“ ООД сумата от 11 981,25 лева за главница – цена за доставени
и незаплатени стоки по фактури № ********** от 03.11.2020 г. и №
********** от 03.11.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
18.01.2021 г. до окончателното й изплащане, както и направените в
производството по ч. гр. д. № 123/2021 г. по описа на РС[1]Хасково разноски,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 260066 / 21.01.2021г. по ч.гр.д. № 123/2021г. по описа на
Районен съд Хасково.
С оглед изхода от делото, РС е осъдил ищеца да заплати на ответника
сумата 930 лева – деловодни разноски за първата инстанция.
1
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът
„Балкам груп“ ООД - София, поради което го обжалва чрез упълномощения
си адвокат Д.Ц. от САК. Въвежда доводи за неправилност на решението –
необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон, както и за
допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивникът акцентува
върху установеното по делото обстоятелство - че всички фактури – и тези,
признати от ответника и непризнатите, са подписани от едно и също лице,
макар и различно от управителя на „Надежда“ ЕООД. Същото това лице
подписало приемателно-предавателните протоколи за предаване на купувача
на стоката, предмет на процесните две сделки. Твърди, че до този начин на
съставяне и подписване на документи за доставка се стигнало поради наличие
на свързаност между служителя в дружеството-ищец, натоварен да извършва
доставки от името на „Балкам груп“ към „Надежда“ ЕООД – от една страта, и
неговия близък роднина – управителя на „Надежда“ ЕООД. Освен това, по
делото било установено, че дружеството-ищец води редовно счетоводство,
съответно на изискванията на ЗСч и Счетоводните стандарти, за разликата на
ответника, който осчетоводявал извършваните сделки избирателно: Така, той
не завел и осчетоводил двете процесни фактури, но освен тях не завел и
осчетоводил още две, задълженията по които признал и платил. С тези и
останалите доводи, изложени във въззивната жалба, моли съда да отмени
атакуваното решение на РС-Хасково и да постанови ново, с което
предявеният иск да бъде уважен в пълен обем. Претендира деловодни
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемият „Надежда“ ЕООД, чрез
упълномощен адв. С., подава писмен отговор, с който оспорва въззивната
жалба и изразява становище за нейна неоснователност. Моли за
потвърждаване на атакуваното решение на РС-Хасково.
В с.з. въззивникът се представлява от адв. Ц., който поддържа
подадената жалба с всички въведени доводи и искания.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени
искания.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните,
запозна се с представените по делото доказателства и извърши съвкупна
преценка на тези доказателства, приема за установено следното:
2
В условията на обективно кумулативно съединяване са предявени
искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал.
1 вр. чл.183, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че между него и ответника били
създадени правоотношения по повод търговски продажби, в които
дружеството-ищец било доставчик, а дружеството-ответник – получател. На
10.08.2020г. ищецът доставил на ответника стока на стойност 3580.00 лв.,
подробно описана във Фактура № **********/03.11.2020г., а на 12.08.2020г. -
стока на стойност 8 401.25 лв., подробно описана във Фактура №
**********/03.11.2020г. Във връзка с доставките били съставени приемо-
предавателни протоколи, подписани и от двете страни. Ответникът не бил
заплатил на ищеца никаква част от доставените стоки, ето защо ищецът
поканил ответника да заплати цената на доставените стоки с покана -
уведомление, чрез ЧСИ. Тъй като изпълнение не последвало, ищецът
инициирал заповедно производство и за претендираните суми била издадена
заповед № 260066 от 21.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 123 по описа за 2021г. на РС Хасково. Тъй
като ответникът възразил срещу дължимостта на сумите, за ищеца бил налице
правен интерес от провеждане на настоящите искове. С тези и останалите
доводи, изложени в исковата молба, „Балкам груп“ ООД отправя искане за
постановяване на решение, с което да бъде установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 11 981.25 лв. от която 3589.00 лв. по
Фактура № **********/03.11.2020г. и 8 401.25 лв. по Фактура№
**********/03.11.2020г.
Ответникът „Надежда“ ЕООД оспорва исковете с възражение за
неоснователност. Твърди, че с ищеца процесните договори за продажба не
бил сключвал и доставки не бил получавал. Ето защо те не намерили
отражение в счетоводството му. По отношение на протоколите за предаване
на стока от ищеца на ответника, „Надежда“ ЕООД заема становище за тяхна
непълнота и неяснота. Не било упоменато качеството на лицето, приело
услугата от страна на ответника, че поставеният подпис срещу приел стоката
не бил на управителя на дружеството - ответник. В единия от протоколите –
този от 10.08.2020г. липсвал подпис на лицето, предало стоката, както и
каквито и да било данни за същото, а в протокола от 12.08.2020г. с просто око
било видно, че подписът, поставен от лицето, предало стоката бил абсолютно
идентичен с този на лицето, приело стоката. С тези доводи се прави
3
възражение за неавтентичност и за невярно съдържание на оспорените
документи, както и че материализираните в тях изявления не изхождат от
представители на дружеството-ответник, нито отговаря на действителното
фактическо положение. Аналогични са възраженията на ответника и за
фактурите, на които се позовава ищецът. Прави се искане за отхвърляне на
предявените искове като неоснователни и за присъждане на деловодни
разноски за въззивната инстанция.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства и
материалите на ч.гр.д. № 123/2021 година по описа на РС-Хасково се
установява следната фактическа обстановка:
Ищецът в първоинстанционното производство „Балкам груп“ ООД е
подал заявление с вх. рег. № 261116 от 20.01.2021г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника „Надежда" ЕООД, за сумата от
11 981,25 лева за главница – цена за доставени и незаплатени стоки по
фактури № ********** от 03.11.2020 г. и № ********** от 03.11.2020 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.1.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 239,63 лева за платена
държавна такса и 780,00 лева за адвокатско възнаграждение, разноски по
делото. За посочените суми е издадена Заповед за изпълнение № 260066 /
21.01.2021г. по ч.гр.д. № 123/2021г. по описа на Районен съд Хасково. В
едномесечния срок от връчване на заповедта е постъпило възражение от
длъжника. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против
ответника настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на
заповедта.
По делото са представени в оригинал фактура № ********** от
03.11.2020 г. на стойност 3580,00 лв. с ДДС и фактура № ********** от
03.11.2020 г. на стойност 8401,25 лв с ДДС, с посочен доставчик „Балкам
груп“ ООД и получател „Надежда" ЕООД, за извършени доставки на кафе. И
в двете фактури, като дата на възникване на данъчното събитие е посочена
датата на издаването на съответната фактура – 03.11.2020г. Във връзка с тези
фактури са представени и Приемо-предавателни протоколи от 10.08.2020г. и
от 12.08.2020г. Назначената в първоинстанционното производство съдебно-
счетоводна експертиза, чието заключение ХОС възприема изцяло,
установява, че в счетоводството на дружеството-ответник и двете фактури са
4
намерили отражение, респективно са осчетоводени в съответствие с всички
правила на счетоводството, включени са в дневниците за доставки и справки-
декларации по ЗДДС за съответния данъчен период и за тях дружеството е
внесло дължимия размер ДДС. В същото време, вещото лице установява, че в
счетоводството на дружеството-ответник тези фактури не са намерили
отражение, нито фигурират в масивите за разчитането с НАП от страна на
„Надежда“ ЕООД в допустимия 12-месечен срок след издаването на
фактурите.
Във връзка с тезата на ищеца, че не се касае само за две изолирани
доставки, а за поредица от сделки в рамките на създадените между двете
дружества правоотношения, ищецът представя и са приети като доказателства
още 11 броя фактури, както следва: № **********/01.10.2020г.; фактура №
**********/05.10.2020г.; фактура № **********/06.10.2020г.; фактура №
**********/09.10.2020г.; фактура № **********/12.10.2020г.; фактура №
**********/14.10.2020г.; фактура № **********/14.10.2020г.; фактура №
**********/15.10.2020г.; фактура № **********/19.10.2020г.; фактура №
**********/22.10.2020г.; фактура № **********/23.10.2020г.; фактура №
**********/26.10.2020г., ведно с фискален бон; фактура №
**********/30.10.2020г., ведно с фискален бон – всички с посочен доставчик
„Балкам груп“ ООД и получател „Надежда“ ЕООД. Ответникът по делото не
спори относно реализирани търговски продажби по тези фактури. А според
заключението на ССчЕ – първите девет фактури са намерили счетоводно
отражение в счетоводствата и на двете дружества, както и са включени в
дневниците за продажби, респ. покупки, на доставчика и получателя и в
справки-декларации по ЗДДС. А фактурите № 190000241726.10.2020 година и
№ ********** не са заведени в счетоводството на дружеството-ответник, но
същото е заплатило на „Балкам груп“ ООД продажната цена по тях, за което
именно са издадени фискални касови бонове.
По делото е назначена и извършена съдебно-почеркова експертиза,
заключението на която не е оспорено от страните по делото. От заключението
се установява, че във фактурите № **********/01.10.2020г.; №
**********/05.10.2020г.;№**********/06.10.2020г.; №
**********/09.10.2020г.; №**********/12.10.2020г.;
№**********/14.10.2020г.;№ **********/14.10.2020г.;
№**********/15.10.2020г.; № **********/19.10.2020г.; №
5
**********/22.10.2020г. и № **********/23.10.2020г. подписите за
„получател“ са изпълнени от едно и също лице, което лице не е управителят
на „Надежда“ ЕООД Р.К.
В същото време, от събраните по делото гласни доказателства се
установява, че доставките към „Надежда“ ЕООД физически са били
изпълнявани, респективно стоката е била предавана на получателя от
търговския представител в „Балкам груп“ ООД П. С.К. За последното лице е
установено, че е племенник на управителя на „Надежда“ ЕООД Р.К. От
показанията на свидетеля Т.М. – *** в „Балкам груп“ ООД става ясно, че П.
К. разнасял стоката на клиентите и изготвял приемо-предавателните
протоколи, които представял на св. М. за издаване на фактура по дадена
доставка на стока. По същия начин процедирало ищцовото дружаство, респ.
неговия служител П.К., при извършване на спорните две доставки – П.К.
доставил както обичайно стоката на „Надежда“ ЕООД, за което изготвил
приемо-предавателните протоколи и ги представил на св. М. за издаване на
фактурите.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема,
че наведените във въззивната жалба оплаквания досежно необосноваността и
незаконосъобразността на постановения съдебен акт са основателни.
Събраните по делото доказателства сочат на наличие на договорни
отношения между страните, които притежават правните характеристики на
договор за търговска продажба, в които дружеството-ищец е доставчик, а
„Надежда“ ЕООД – получател на стоките. При това, анализирани поотделно и
в съвкупност, гласните (показанията на св. М.) и писмените доказателства (11
бр фактури за извършенени доставки между страните, неоспорени и
заплатени от ответника) дават основание за извода, че не се касае за
инцидентни сделки, а трайни търговски взаимоотношения, в които от 2018
година (св. М.) до момента на издаването на двете спорни фактури, страните
не са имали неуредени сметки. Отново стъпвайки на показанията на св. М.
съдът приема, че между страните е било обичайна практика – стоката
(насипно кафе) да се доставя и предава физически от търговския
представител в „Балкам груп“ ООД П.К. на неустановено лице- служител
или доверено лице в „Надежда“ ЕООД. Също така обичайна практика е било
– П. К. да се занимава с документалното оформление на извършените
6
доставки, а именно – съставянето на приемо-предавателните протоколи,
събирането на подписите на получателя и предаването на протоколите в
дружеството-ищец за издаване на фактурите по тях. От друга страна, както
вече бе посочено по-горе, П.К. е племенник на управителя на „Надежда“
ЕООД Р.К. Последният не е подписал за „получател“ нито една от
съставените в рамките на търговските взаимоотношения на страните фактури.
Не е подписал и процесните два приемо-предавателни протокола по
оспорените доставки. Но безспорно установеният факт по делото е, че във
всички тези документи от името на „Надежда“ ЕООД е положило подписа си,
т.е. действало е от името на дружеството-ответник едно и също лице.
Съпоставяйки всички тези установени по делото обстоятелства, ХОС
приема, че процесните две доставки, за които дружеството-ищец е издало
оспорените фактури, са били реализирани по начин, идентичен с предходните
доставки, за които спор няма. В рамките на обичайни и доверителни
търговски отношения, приемо-предавателният протокол е бил подписан по
възприетия до тогава от страните начин, срещу който не е имало
противопоставяне от страна и на двете дружества. Възприетият от ответника
подход – това неустановено по делото лице да подписва за него всички
отчетни (приемо-предавателни протоколи) и счетоводни (фактури) документи
по повод получаваните стоки, дава основание да се счита, че ответникът,
респ. управителят на „Надежда“ ЕООД е делегирал на това лице
правомощието да действа от неговото име и да го подписва. А след като е
така, то приетите от това трето лице доставки по оспорените сделки обвързват
дружеството-ответник и за него възниква задължението да заплати
продажната цена на получената стока.
Освен това, ясно, еднозначно и своевременно ответникът не е направил
пред своя съконтрагент възражение по чл. 301 от ТЗ: двата приемо-
предавателни протокола са връчени на „Надежда“ ЕООД ведно със
заявлението по чл. 410 от ГПК, в хода на заповедното производство по ч.гр.д.
№ 123/2021 година на ХРС. Видно от разписката, това е станало на 19.03.2021
година. След като търговецът веднага не е заявил противопоставянето си, че
подписващият приемо-предавателните протоколи е действал без
представителна власт, то по презумпцията по чл. 301 от ТЗ следва, че
търговецът потвърждава действията, извършени от негово име.
7
На следващо място, безспорно самите фактури, издадени във връзка с
търговските отношения на страните, не се явяват достатъчни доказателства за
извършените сделки. Но взетите във връзка с тези сделки счетоводни
записвания при наличие на констатация за редовно водено счетоводство (по
арг. от чл. 55 ал. 1 от ЗЗД) и най-вече включването на фактурите в дневниците
за покупки и продажби и справки-декларации по ЗДДС, са такива
доказателства. В разглеждания казус в.л.-счетоводител дава заключение за
това, че воденото в „Балкам груп“ ООД счетоводство е редовно, следователно
взетите от дружество счетоводни записвания и извършените от него разчети
по ДДС дават достоверна информация относно извършваната от дружеството
търговска дейност като цяло и в частност - за извършените доставки към
ответника: по дата на сделката, вид, количество на стоката, нейната цена,
предаването на стоката на получателя и наличие или липса на плащане по
сделката. За разлика от дружеството-ищец, счетоводството в „Надежда“
ЕООД следва да бъде преценено като нередовно водено. ХОС е съгласен с
довода на въззивника за това, че констатираният от ССчЕ подход при водене
на счетоводството е в разрез със ЗСч и счетоводните стандарти. Недопустимо
е дружеството да осчетоводява получените доставки избирателно, за което са
налице указанията в устния доклад на вещото лице: по две от фактурите
„Надежда“ ЕООД е получило стоката и е заплатило същата на „Балкам груп“
ООД, с което е признала сделките по основание и размер. В същото време,
дружеството не е осчетоводило тези две сделки в счетоводството си, а
следователно не е декларирало същите и пред данъчната администрация. Ето
защо ХОС кредитира с доверие само счетоводните записвания, взети във
връзка с процесните две фактури в счетоводството на ищеца и приема, че с
оглед нередовно водено счетоводство при ответника, липсата на насрещни
записвания в счетоводството на „Надежда“ ЕООД не изключва извършените
доставки по процесните фактури № ********** от 03.11.2020 г. и №
********** от 03.11.2020 г.
Няма спор по делото, че плащането на продажната цена на доставената
по двете фактури стока не е осъществено, т.е. дружеството-ответник не е
изпълнило задължението си на купувач да плати. Ето защо предявеният по
реда на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК главен иск с правно основание чл.
79 ал. 1 вр. чл. 327 ТЗ вр. чл. 318 ал. 1 от ТЗ за сумата в размер на 11 981,25
лева за главница се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде
8
уважен. С оглед извода за основателност на главната претенция, основателен
е и акцесорният иск за установяване дължимостта на законната лихва на
основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Като е достигнал до противоположни изводи, РС-Хасково е постановил
неправилен – необоснован и постановен в нарушение на материалния закон
съдебен акт, който подлежи на отмяна.
Основателно е и искането за присъждане на направените от ищеца
разноски по заповедното производство, поради което и с оглед разясненията,
дадени в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 година по тълк.дело № 4/2013 година на
ОСГТК на ВКС, съдът следва с отделен осъдителен диспозитив да се
произнесе по тях.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК,
направените от ищеца разноски по исковото производство – за двете съдебни
инстанции, за понасянето на които се представят надлежни доказателства,
следва да бъдат възложени на ответника.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 92/15.02.2022 година, постановено по гр.д. №
1026/2021 година по описа на РС-Хасково изцяло, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422
вр. чл. 415 ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 вр. чл. 327 от ТЗ вр. чл. 318 ал. 1
от ТЗ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, предявен от „Балкам груп“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Сливница“ № 9, съдебен
адрес: град София, п.к. 1404, ул. п „Твърдишки проход“ № 23 ет. 2 офис № 6,
чрез адв. Д. П. Ц. - САК, срещу „Надежда" ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. ***, съдебен адрес: град Хасково, ул. „Преслав“ №
31 ет. 1, офис № 2, чрез адв. К.С. АК-Хасково че ответникът „Надежда“
ЕООД дължи на ищеца „Балкам груп“ ООД сума в общ размер 11 981,25
лева за главница – цена за доставени и незаплатени стоки по фактури №
********** от 03.11.2020 г. и № ********** от 03.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 18.01.2021 г. до окончателното й
9
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 260066/21.01.2021 година по ч.гр.д. № 123/2021
година по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА „Надежда" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. ***, съдебен адрес: град Хасково, ул. „Преслав“ № 31 ет. 1,
офис № 2, чрез адв. К.С. АК-Хасково да заплати на „Балкам груп“ ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Сливница“
№ 9, съдебен адрес: град София, п.к. 1404, ул. п „Твърдишки проход“ № 23
ет. 2 офис № 6, чрез адв. Д.П.Ц. - САК, деловодни разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 123/2021 година по описа на РС-Хасково – 239,63
лева заплатена държавна такса и 780 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Надежда" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. ***, съдебен адрес: град Хасково, ул. „Преслав“ № 31 ет. 1,
офис № 2, чрез адв. К.С. АК-Хасково да заплати на „Балкам груп“ ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Сливница“
№ 9, съдебен адрес: град София, п.к. 1404, ул. п „Твърдишки проход“ № 23
ет. 2 офис № 6, чрез адв. Д.П.Ц. - САК, деловодни разноски, направени в
исковото производство, както следва: по гр.д. № 1026/2021 година по описа на
РС-Хасково: сумата 239,60 лева – заплатена държавна такса и 400 лева –
депозити за вещи лица; както и деловодни разноски, направени във
въззивното производство по в.гр.д. № 247/2022 година по описа на ХОС –
държавна такса в размер на 239,60 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 780 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10