О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр.Шумен, 23.06.2022г.
Административен съд
- град Шумен, в закрито заседание на двадесет и
трети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Аминистративен
съдия: Снежина Чолакова
като разгледа
докладваната от административния съдия Жалба рег.№ 2315/18.05.2022г. по описа на Затвора – гр.Варна, конкретизирана с Жалба
рег.№ 2795/08.06.2022г. по описа на Затвора – гр.Варна, депозирани по административно дело № 127 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.248 от ГПК, във вр.с
чл.144 от АПК.
С Решение № 108/25.11.2016г.,
постановено по адм.д.№ 127/2016г. по описа на Шуменски административен съд, съдът е отхвърлил предявения от В.А.Х., с ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи – гр.Шумен, иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 60000
(шестдесет хиляди) лева. Със същото решение В.А.Х. е осъден да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр.Шумен сумата
от 2330 лева разноски по делото.
Решение №
108/25.11.2016г. е съобщено на ищеца на 30.11.2016г., а впоследствие е влязло в
сила на 15.12.2016г., като необжалвано.
На 20.05.2022г. в Административен съд – град Шумен
чрез Затвора – гр.Варна е постъпила Жалба рег.№ 2315/18.05.2022г., впоследствие
конкретизирана с жалба рег.№ 2795/08.06.2022г., двете по описа на Затвора –
гр.Варна, депозирани от В.А.Х. -
ищец по горепосоченото дело, с които е отправено искане на основание чл.248 от ГПК съдът да измени постановеното от него решение в частта за разноските, като отхвърли
искането на ОДМВР-гр.Шумен за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 2330 лева. Сочи се, че ищецът е бил освободен от заплащане на
държавна такса и разноски по делото, поради което направените разноски остават
за сметка на съда.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпил писмен
отговор рег.№ ДА-01-1491/16.06.2022г. по описа на ШАдмС, депозиран от
ОДМВР-гр.Шумен чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт И.С., в който
са изложени аргументи за недопустимост на искането, поради подаването му след
изтичане на срока по чл.248, ал.1 от ГПК, респективно за неоснователност на същото,
доколкото освобождаването на ищеца от предварително заплащане на държавни такси
и разноски не означава, че според изхода от делото е освободен и от заплащане
на разноските на насрещната страна.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК участвалият в съдебното
производство представител на Окръжна прокуратура – гр.Шумен, не е взел
становище по искането на ищеца.
Съдът намира искането на В.А.Х. - ищец по АД № 127/2016г.
по описа на ШАдмС, за изменение на съдебното решение по адм.д.№ 127/2016г. по описа
на ШАдмС в частта за разноските и за отхвърляне на искането на ОДМВР-гр.Шумен
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално недопустимо, поради следните
съображения:
Доколкото в АПК липсва
регламентация относно реда за изменение на решенията по отношение на разноските, на основание чл.
144 от АПК приложение
намира разпоредбата
на чл. 248, ал. 1 от ГПК. Според нея срокът за подаване на искане за допълване или изменение на
решението в частта за разноските съвпада със срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо – искането следва да е депозирано в едномесечен срок от постановяването му.
Решението, чието изменение в частта за
разноските се иска, е обжалваемо по реда на чл.208 и сл. от АПК, като постановено в производство по чл. 145 и сл. от АПК, което означава,
че е подлежало на касационно обжалване в 14-дневния срок, регламентиран в
чл.211, ал.1 от АПК. Същото е било
съобщено на ищеца на 30.11.2016г., като в съобщението му, а и в самото решение,
изрично е отразена възможността за касационно обжалване на съдебния акт, срока
за депозиране на касационна жалба и пред кой съд подлежи на обжалване. При това
положение ищецът е имал право да поиска изменението му в частта за разноските, в 14-дневния срок на обжалване на съдебния акт, който за него е
изтекъл
на 14.12.2016г. (сряда,
присъствен ден). В случая искането
за изменение на решението в частта
му за разноските е подадено на 18.05.2022г. и като такова е депозирано извън
законоустановения срок. С изтичането на срока по чл.248, ал.1, предл.1 от ГПК, във вр.с чл.211,
ал.1 от АПК, правото на ищеца да поиска изменение на съдебното решение в частта
за разноските се е преклудирало.
При това положение настоящият съдебен състав намира искането
за изменение на Решение № 108/25.11.2016г., постановено по адм.д.№ 127/2016г.
по описа на ШАдмС, в частта за разноските и за отхвърляне на искането на
ОДМВР-гр.Шумен за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, обективирано
Жалба Рег.№ 2315/18.05.2022г. по описа на Затвора – гр.Варна, конкретизирана с
жалба рег.№ 2795/08.06.2022г. по описа на Затвора – гр.Варна, за процесуално
недопустимо, като подадено след изтичане на преклузивния срок по чл.248, ал.1,
предл.1 от ГПК, приложим съгласно чл.144 от АПК, поради което същото следва да
бъде оставено без разглеждане.
Само за пълнота следва да се отбележи, че в хипотезата
на цялостно отхвърляне на исковата претенция, ищецът дължи репариране на
разноските на насрещната страна дори и в случай, че е бил освободен от
заплащане на такси и разноски - съгласно чл.10, ал.2 от ЗОДОВ и по аргумент от
чл.78, ал.6, изр.първо от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК, във
вр. с чл.144 от АПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на В.А.Х., с ЕГН **********,***, за изменение
на Решение № 108/25.11.2016г., постановено по адм.д.№ 127/2016г. по описа на ШАдмС,
в частта за разноските и за отхвърляне на искането на ОДМВР-гр.Шумен за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, обективирано в Жалба рег.№ 2315/18.05.2022г. по описа на Затвора – гр.Варна,
конкретизирана с Жалба рег.№ 2795/08.06.2022г. по описа на Затвора – гр.Варна.
На
основание чл. 230 от АПК, определението подлежи на обжалване с частна жалба в
7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на
РБългария.
Препис от същото да
се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК, във вр.с чл. 138, ал.3 от АПК.
Административен
съдия: