№ 2156
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110129640 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от А. Б. П.,
искова молба против „С.“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ с искане да се
постанови решение, по силата на което ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от 80 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и сумата от 1 750.60 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 16.05.2023 г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на влизане в сила
на разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО – 08.04.2024 г. до окончателно изплащане.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между страните е бил сключен трудов договор № 2289/27.01.2022 г. по силата на който
заемал длъжността „монтажник“. Сочи, че през месец Май 2023 г. заедно с други
работници е извършвал монтаж на соларни панели близо до гр. Кеймбридж,
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. На 16.05.2023 г. около
10:30 ч. бил на работния терен и изчаквал инструкции за работа, като на мястото
имало разтоварени палети със соларни панели и един от палетите, поради наклона на
терена, паднал и затиснал десния му крак. В резултат на описаното получил тежки
физически увреждания на костите на дясната подбедрица и десния глезен. Още същият
ден му била оказана медицинска помощ, като била установена фрактура на десния
глезен и бил поставен гипсов ботуш. На 24.05.2023 г. твърди, че е постъпил за лечение
в болница в Кеймбридж, където били установени фрактура на Вебер С, фрактура с
раздробяване на задния тибиален пилон/малеола, която се простирала в задния аспект
на медианния малеол; леко изместена/ангулирана фрактура на дисталния ствол на
тибията над синдезмозата на глезена. Сочи, че е претърпял оперативна интервенция,
била назначена медикаментозна терапия и били дадени препоръки за обездвижване и
постепенно натоварване на увредения крайник. На 12.07.2023 г. бил хоспитализиран в
болница в Плевен, където също претърпял оперативна интервенция за екстракция на
поставените при първата операция два трансдермални винта. Излага, че е бил изписан
на 15.07.2023 г., но продължил да изпитва болки и имал ограничени движения и оток,
1
поради което на 01.08.2023 г. повторно бил хоспитализиран в МБАЛ „Авис-Медика“
ООД - гр. Плевен, където били проведени физиотерапевтични процедури. Бил изписан
на 08.08.2023 г., но след една седмица - на 15.08.2023г., поради продължаващите болки,
оток и ограничени движения на глезенната става, отново бил хоспитализиран и бил
проведен нов физиотерапевтичен курс в продължение на още една седмица. С оглед
продължаващи идентични оплаквания, в периода 12.09.2023 г. - 19.09.2023 г. бил
проведен трети физиотерапевтичен курс. Сочи, че е бил нетрудоспособен до
22.03.2024 г., на която дата трудовото правоотношение между страните било
прекратено по взаимно съгласие. Твърди, че не се е възстановил изцяло физически, че
периодично изпитва болки, накуцва, в невъзможност е да шофира, че не може да
натоварва физически увредения крак, че изпитва затруднения при клякане, а от друга
страна сочи, че има и трайни психологически увреждания, изразяващи се в
поведенческа промяна на характера. Излага, че е станал по-изнервен, избухлив,
ядосвал се лесно, атакувал вербално близки по незначителни поводи. Освен описаното
сочи, че е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за
потребителска такса, рентгеново изследване, болничен престой и процедури с
роботизирана рехабилитация /омего/, общо в размер на 1 750,60 лева. С Декларация за
трудова злополука вх. № 721/15.08.2023 г. по описа на ТП на НОИ - София-град,
ответникът декларирал гореописаната злополука, като с Разпореждане №
33410/18.08.2023 г. по описа на ТП на НОИ - София-град, влязло в сила на 08.04.2024
г., същата била призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват.
Ответникът не оспорва, че страните са се намирали в трудово правоотношение, както
и настъпването на злополука, призната за трудова по надлежния ред. Сочи, че ищецът
е имал задължение да започва работа само след като се убеди в техническата
безопасност на работното място. Излага, че доколкото ищецът е започнал работа в
началото на 2022 г., то същият е имал достатъчно опит и е следвало да знае, че при
наклон на терена, предвид тежестта на палетите, не е безопасно да се стои в
непосредствена близост до тях. С оглед изложеното прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат и сочи, че ищецът е проявил груба
небрежност, поради което счита, че отговорността му следва да бъде намалена.
Твърди, че вследствие злополуката е осигурил на ищеца незабавна медицинска помощ,
организирал прибирането му до България, а междувременно оказвал физическа и
емоционална подкрепа. Оспорва иска за неимуществени вреди като силно завишен.
Освен това сочи, че на основание чл. 200, ал. 3 КТ обезщетението следва да се намали
с оглед получени от ищеца обезщетения и/или пенсията по обществено осигуряване.
Прави искане за извънсъдебно уреждане на спора с ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ с искане да се постанови решение, с което ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 80 000.00 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди и сумата от 1 750.60 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на трудова злополука,
настъпила на 16.05.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
датата на влизане в сила на разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО – 08.04.2024 г. до
окончателно изплащане.
По иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди.
2
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряван - чл. 200, ал. 3 от КТ.
За да е осъществен състава на чл. 200, ал. 1 от КТ следва да са налице следните
юридически факти, а именно - да е съществувало валидно трудово правоотношение
между страните по делото, да е настъпила трудова злополука, професионално
заболяване или смърт, претърпени от работника в срока на действие на трудовото
правоотношение, състояние на временна неработоспособност или трайно намалена
работоспособност, или смърт, наличие на причинно-следствена връзка между
състоянието на временна нетрудоспособност, трайната неработоспособност или смърт
и трудовата злополука, вреда - имуществена или неимуществена и причинно-
следствена връзка между трудовата злополука, професионалното заболяване или
настъпилата смърт и вредата.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
плащане на претендираното обезщетение, както и възражението си за съпричиняване,
а именно, че ищецът е допринесл за настъпването на трудовата злополука, като е
допуснала „груба небрежност“ при изпълнение на трудовите си задължения.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са се намирали в трудово
правоотношение, възникнало по силата на сключен трудов договор № 2289/27.01.2022
г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „монтажник“, в срока на което, при
изпълнение на служебни задължения ищецът е претърпял злополука, при която е
получил описаните в исковата молба увреждания, която е приета за трудова по
надлежния ред.
Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства,
намират опора в приобщените по делото писмени доказателства.
От приложеното на л. 8 по делото копие на трудов договор се установява, че
между страните са били налични трудови правоотношение, по силата на които ищецът
е престирал труд в полза на ответника.
От приложеното на л. 12 по делото копие на заповед се установява, че на
22.03.2024г., на основание чл. 325, ал. 1, т.1 КТ / по взаимно съгласие/, трудово
правоотношение между страните е прекратено.
Съгласно легалната дефиниция дадена в чл. 55, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/ "трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето,
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при
всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
неработоспособност или смърт". В ал. 2 на същата правна норма са посочени
случаите, които са приравнени на трудова злополука. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Кодекса
за социално осигуряване компетентния орган, който приема или не приема една
злополука за трудова е длъжностното лице, определено от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Това лице следва
въз основа на документите в досието с разпореждане да се произнесе в 7-дневен срок
от декларирането. Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по
реда на чл. 117 КСО.
В процесния случай от приложеното на л. 5 по делото Разпореждане №
33410/18.08.2023г., издадено от длъжностно лице на НОИ ТД-София, се установява, че
декларираната от работодателя злополука /декларация л. 7/, претърпяна на
3
16.05.2023г., от ищеца А. П., е приета за трудова такава по смисъла на чл. 55 КСО.
Процесното увреждането е причинило неработоспособност на ищеца – в случая
временна неработоспособност, видно от представените доказателства и заключението
на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-медицинска експертиза.
Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба
възражение, че обезщетението следва да бъде намалено на основание чл. 201, ал. 2 КТ.
Съгласно цитираната материалноправна разпоредба отговорността на работодателя
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал „груба небрежност“.
Отговорността на работодателя може да бъде намалена по реда на чл. 201, ал. 2
КТ само в изключителни случаи, а именно само ако пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност /съзнавана непредпазливост/,
т.е. извършил е определени действия в нарушение на установените от работодателя
правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на
вредоносен резултат, като лекомислено се е надявал да го предотврати, разчитайки на
притежаваните знания и умения. В тази хипотеза вината на пострадалия не може да се
предполага. Не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда мотивира
приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, а само субективното отношение на пострадалия,
довело до осъществяването на грубата небрежност от негова страна като елемент от
неговото виновно действие. За да се приеме, че предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ са
налице е необходимо да бъде установено по категоричен начин по делото, като
доказателствената тежест е на работодателя, извършването на такива действия от
страна на пострадалия и то със съзнанието за възможното настъпване на вредоносните
последици и самонадеяното отношение към съществуващата опасност от тяхното
настъпване. Изводът за наличието на груба небрежност не може да се основава на
предположение / в този смисъл Решение № 719 от 10.11.2009 г. на ВКС по гр. д. №
2898/2008 г., I г. о., ГК /.
Във връзка с твърденията на ответното дружество за проявена от ищеца „груба
небрежност“ с доклада по делото е допуснато събиране на гласни доказателства, но в
проведеното на 15.11.2024г., открито съдебно заседание процесуалният представител
на ответника посочи, че оттегля това доказателствено искане /протокол л. 101 /, поради
което на основание чл. 253 ГПК определението за насрочване е отменено в тази му
част. С оглед изложеното възражението за проявена от ищеца „груба небрежност“
остана недоказано по делото.
На следва място настоящият съдебен състав намира, че без уважение, като
недоказано следва да бъде оставено и възражението на ответника и третото лице -
помагач, че обезщетението на ищеца следва да бъде намалено, на основание чл. 200,
ал. 3 КТ. Съгласно цитираната разпоредба от КТ - работодателят дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване.
За установяване на това обстоятелство с доклада по делото е уважено искането
на ответника за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред НОИ за
снабдяване с информация относно размера на получените от А. П., обезщетения от
държавното обществено осигуряване, но доказателства за изплатени обезщетения не
бяха ангажирани от дружеството работодател.
По изложената аргументация следва извода, че дружеството работодател дължи
на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на настъпилата трудова
злополука.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид следното.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
обем болките, страданията, неудобствата и други нематериални последици,
4
възникнали от деянието. Съгласно Раздел II от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не
е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други.
От заключенията на вещото лице по СМЕ се установява, че А. П. е претърпял
увреждания вследствие претърпяната трудова злополука, изразяващи се в триглезенно
счупване на дясната глезенна става, като е налице причинна връзка между
увреждането и трудовата злополука.
Не е спорно по делото, а и от заключението на вещото лице се установява, че
непосредствено след трудовата злополука, ищецът е претърпял оперативно лечение в
Университетската болница в Кеймбридж, изразяващо се в открито наместване на
счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. На същия е поставена
обездвижваща шина на дясната глезенна става и е транспортиран към България. На
12.07.2023г., П. постъпва за продължаване на лечението, изразяващо се в оперативно
отстраняване на поставените при първата операция транссиндезмални винтове.
Същият е хоспитализиран неколкократно за курсове по физиотерапия и рехабилитация
в УМБАЛ „Авис -Медика“ гр. Плевен. От заключението на вещото лице става ясно, че
през първите 20 дни от инцидента А. П. и търпял интензивни болки, придвижвал се е с
помощни средства /патерици/ около три месеца, след оперативните интервенции са
налице находки за два белега, както и ограничено движение на глезена – при норма от
20 градуса, същият може да повдига ходилото до 10 градуса. Експертът е посочил, че
прогнозата за пълно възстановяване е песимистична, като при изслушването вещото
лице заяви, че походката на ищеца е затруднена, като кракът се изнася настрани,
защото не може да мине напред, тъй като закача, не може и да кляка. При
изслушването вещото лице посочи, че с оглед уврежданията, А. П. не може да
упражнява професии, свързани с тежко натоварване.
Съдът кредитира заключението на експерта, доколкото същото е изготвено от
лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация, като кореспондира,
както с приобщените по делото медицински документи, така и с показанията на
разпитания свидетел.
По време на разпита на свидетеля С.М. / протокол л. 123/, същият посочи, че
ищецът след трудовата злополука се е прибрал в България, като заяви, че при
пристигането на А. П. на летището, същият е бил с ботуш и се е придвижвал с
помощни средства /патерици и инвалидна количка/. Свидетелят посочи, че ищецът не
е могъл да се обслужва сам, пролетта на 2024г., все още му е било трудно да се
обслужва сам, като през цялото време се е оплаквал от болки в крака. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, като последователни, хронологично издържани и
кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.
По изложената аргументация, настоящият съдебен състав, като съобрази, че П. е
претърпял тежко триглезенно счупване, 20 дни след трудовата злополука е търпял
болки с висок интензитет, претърпял е две оперативни интервенции, над три месеца е
ползвал помощни средства /патерици и инвалидна количка /, неколкократно е
хоспитализиран за провеждане на физиотерапия и рехабилитация в УМБАЛ „Авис -
Медика“ гр. Плевен, че над половин година е бил в отпуск по болест, песимистичните
прогнози за пълно възстановяване на глезена, обстоятелството че увреждането е
довело до промяна на походката / влачене и изнасяне на крака встрани/, ограниченото
движение на глезена / при нормални 20 градуса, движението на П. е ограничено до 10
градуса/, обстоятелството, че в случая става въпрос за млад мъж, който към датата на
5
настъпване на трудовата злополука е бил на 36 години, тоест повече от половината
период в живота му, в който ще е трудово активен същият ще е ограничен в избора на
професия с оглед последиците от трудовата злополука и чисто ментално ще се чувства
непълноценен, доколкото походката му е увредена, намира, че адекватния размер на
обезщетението за неимуществени вреди е 42 900.00лв. /четиресет и две хиляди и
деветстотин лева/. При определяне размера на същото съдът взе предвид и социално
икономическите условия в страната, размера на минималната работна заплата, която
към датата на настъпване на трудовата злополука е в размер на 780.00лв., респективно
обезщетение в размер на 55 минимални работни заплати би репарирало претърпените
от ищеца неимуществени вреди.
В обобщение следва извода, че претенцията за неимуществени вреди се явява
частично основателна за сумата от 42 900.00лв., като над тази сума до максимално
предявения размер от 80 000.00лв. или за разликата от 37100.00лв., искът се явява
неоснователен.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи следното:
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 200, ал. 1 КТ „За вреди от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им.“
Съгласно константната практика на Върховния касационен съд, обективирана в
решение № 323 от 27.04.2010 г. по гр. д. № 483/09 г.; решение № 521 от 23.06.2010 г. по
гр. д. № 550/2010 г.; решение № 128 от 11.02.2010 г. по гр. д. № 268/09 г., решение №
286 от 16.07.2010 г. по гр. д. № 69/2009 г. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК за
уеднаквяване практиката на съдилищата, работодателят дължи обезщетение за вреди
от трудова злополука или професионално заболяване, довели до трайна
нетрудоспособност както над 50%, така и под този процент , по който въпрос не е
имало колебание в съдебната практика до изменението на чл. 200, ал. 1 КТ през 2004 г.
(§ 26 от ЗИД КТ, ДВ бр. 52/2004 г.). С изменението на чл. 200, ал. 1 КТ от 2004 г.,
извършено с цел уеднаквяване на терминологията на КТ с възприетата от КСО и
приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове, терминът "инвалидност"
е заменен с "трайна неработоспособност над 50 %". Двата термина са смислово
идентични, поради което не се променя режима на отговорността на работодателя,
който следва винаги да е съобразен с общия принцип за обезвреда при непозволено
увреждане, залегнал в чл. 200, ал. 1 КТ, изискващ пострадалият работник да бъде
обезщетен пълно / в този смисъл Решение № 150 от 16.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1936/2009 г., IV г. о., ГК/.
В обобщение следва извода, че работодателят отговаря имуществено за пълното
обезвреждане на настъпили в резултат на професионално заболяване вреди,
независимо от определения от медицинските органи процент трайна
неработоспособност.
По отношение на претенцията за имуществени вреди.
Претенцията за имуществени вреди е заявена за сумата от 1750.60лв.
Настоящият съдебен състав намира, че претенцията се явява частично
основателна за сумата от 1720.60лв., от които 40.60лв. – потребителска такса /л.
31/,1140.00лв. - болничен престой и процедури по рехабилитация „омего“ /л. 32 / и
540.00 - болничен престой и процедури по рехабилитация „омего“ /л. 33/
Над тази сума до максимално претендирания размер от 1750.60лв. или за
разликата от 30.00лв., претенцията за имуществени вреди се явява недоказана,
6
респективно в тази част искът е неоснователен.
По искането за присъждане на законна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 212 КТ, за неуредените въпроси по имуществената
отговорност на предприятието за причиняване на смърт или увреждане здравето на
работник се прилага гражданският закон. По отношение на дължимото обезщетение за
забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на
настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова злополука, приложими
са общите принципи, изразени в чл. 84, ал.3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - работодателят, дължащ
обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат от
трудова злополука /виж и решение № 5 от 02.02.1995 г. по гр. д. № 565/1994 г. на IV на
ВС/. В случая трудовата злополука е настъпила на 16.05.2023г., а ищецът претендира
законна лихва от по-късен момент – влизането в сила на Разпореждането на НОИ –
08.04.2024г., респективно законна лихва следва да се присъди от тази дата.
По разноските:
Предявени са искови претенции в общ размер 81 750.60лв., уважената част е в
размер на 44620.60лв., респективно отхвърлената част е в размер на 37130.00лв., при
каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
От приложеното на л. 120 по делото копие на договор за правна защита и
съдействие е видно, че ищецът е представляван от адв. П. Ш. безплатно, респективно
на адв. Ш. следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Настоящият съдебен състав намира, че в полза на адв. Ш. следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 2500.00лв., при съобразяване фактическата и
правна сложност на делото, обстоятелството че са проведени две открити съдебни
заседания, разпитан е един свидетел и е изслушано заключение по СМЕ.
При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът взе предвид, че
с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл,
че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна
уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже
да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът
и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение
на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично
е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването
на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и
когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни
цени на адвокатските услуги. Настоящата съдебна инстанция е обвързана от
горепосоченото решение на СЕС и изводите в него.
По изложената аргументация и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, ответното
дружество следва да заплати на адв. П. И. Ш. сумата от 1364.53лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с оглед уважената част на
исковете.
На ответника, при съобразяване фактическата и правна сложност на делото,
следва да се признаят разноски в размер на 300.00лв. – юрисконсултско
7
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответното
дружество разноски с оглед отхвърлената част на исковете в размер на 136.25лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 2057.72лв., от които
1784.82лв. – държавна такса с оглед уважената част на исковете и 272.90лв. –
възнаграждение вещо лице с оглед уважената част на исковете.
По аргумент от чл. 78, ал. 10 ГПК третото лице в процесния случай не дължи
разноски, такива не се дължат и на него.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на А. Б. П. , ЕГН **********, на основание чл. 200, ал. 1 КТ,
сумите както следва: 42 900.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 16.05.2023г., на
работен обект, намиращ се в близост до гр. Кеймбридж, Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия и 1720.60лв. – обезщетение за имуществени
вреди / 40.60лв. – потребителска такса, 1140.00лв. - болничен престой и процедури по
рехабилитация „омего“ и 540.00 - болничен престой и процедури по рехабилитация
„омего“ /, ведно със законна лихва върху присъдените суми от 08.04.2024г. до
окончателно им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди, в
частта, за сумата от 37100.00лв. и иска за имуществени вреди, в частта, за сумата
от 30.00лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, да
заплати на адв. П. И. Ш., ЕГН **********, сумата от 1364.53лв. – адвокатско
възнаграждение с оглед уважената част на исковете.
ОСЪЖДА А. Б. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК ********, сумата от 136.25лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение с оглед отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 2246.17лв.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника – ЗАД „А.Б.“ ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8