Р
Е Ш Е
Н И Е №
1424
гр.
Сливен, 10.12.2018 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І - ви граждански състав, в публичното
заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА
КИРИЛОВА
при секретаря АЛБЕНА
ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от р. съдия гр. дело № 2522 по описа за 2018
година, за да се произнесе съобрази:
Предявен е иск за прекратяване на брака,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия и намира правното
си основание в чл. 49 от СК.
В исковата молба се твърди, че брака е сключен
на 07.08.2017 г. в г. Н. З., който е първи по ред и за двамата. От брака си
страните нямат родени деца.
Твърди, че отначало на брака са били в добри отношения, уважавали
са се и си помагали един на друг. В края на 2017 год. е настъпила коренна
промяна на тези отношения по независещи от ищеца причини, а изцяло от
поведението на ответницата, която започнала да се държи към него , като с чужд
за нея човек, правила без каквато и да е причина скандали при които му нанасяла
и тежки обиди. Освен това се отделила изцяло от ищеца и съпружеските си
задължения.
Сочи, че в началото на 2018
год. след пореден скандал между тях, ответницата го оставила и до настоящия
момент не знаел къде живее в страната. Счита, че сключения между тях граждански
брак на 07.08. 2017 год. е изчерпан напълно от предвиденото в закона изискване
и съдържание и неговото съществуване е формално. На това основание също така
счита, че за в бъдеще не би могло да заздравят брачните си отношения, които
поначало не са били здрави и силни, но доколкото са били създадени, те са били
дълбоко и непоправимо разстроени.
Твърди, че това дълбоко
и непоправимо разстройство на брака е причинено изцяло от поведението на
ответницата Н.А. Христова, която по никакъв начин не изпълнявала брачните си
задължения, не го уважавала като съпруг, не се е грижила за тяхното благоденствие
съобразно възможностите си - както и настъпилата между тях продължителна и
пълна фактическа раздяла.
Твърди, че по време на
брака им не са придобили движимо и недвижимо имущество, което да представлява
СИО.
Не се
противопоставя, ако ответницата желае да запази след развода брачното си име Х.
Предвид изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да прекрати бракът им, като дълбоко и непоправимо разстроен
без да се произнася съда по въпроса за вина. Страните не притежават движимо и
недвижимо имущество придобито по време на брака. Не претендира за разноски и
издръжка от ответницата.
При условията на чл. 131 от ГПК
е постъпил отговор от назначения особен представител на ответницата, с който
счита иска за допустим.
Сочи, че по основателността на иска не може да вземе отношение, тъй
като не е осъществила контакт с ответницата по делото.
Счита, че обстоятелствата на които се основава
иска за частично основателни, тъй като от исковата молба е видно, че страните
са във фактическа раздяла, която от началото на 2018 година е окончателна, като
през този период страните по делото не са поддържали контакти, нито физически,
нито духовни, тъй като ответницата не се знае къде се намира.
Счита също така, че брака им е дълбоко и
непоправимо разстроен и страните няма да се съберат отново и да живеят заедно,
поради което моли същия да бъде прекратен, поради дълбоко и непоправимо
разстройство в него.
В
съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник, поддържа молбата и
моли за уважаването й.
Ответницата не се явява в съдебно
заседание, представлява се от назначен особен представител, който поддържа
отговора и желае прекратяване на брака без съда да се произнася по въпроса за
вината.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Страните са съпрузи и са сключили
граждански брак на 07.08.2017 г. в г. Нова Загора, който е първи по ред и за
двамата. От брака си страните нямат родени деца.
Не е спорно, че между страните е имало
неразбирателство, в резултат на което всеки е живял своя индивидуален живот,
поради което съдът счита, че не следва действително да издирва причините за
разпадане на брачната връзка.
Горната фактическа обстановка, съдът прие
за установена след преценка на събраните по делото, гласни и писмени доказателства,
които като еднозначни и безпротиворечиви, кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна
мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от ГПК е допустим и
основателен. Безспорно се установи, че брачното съжителство между страните е
вече прекратено и всеки живее своя индивидуален живот.
Налице е формално съществуващ брак, който
не е в интерес на страните и същият
следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен. Настъпилата
между съпрузите фактическа раздяла е преустановила всякакви духовни,
емоционални и физически връзки помежду им, при което техният брак, съществуващ
само юридически и като такъв не е
нито в техен интерес, нито в интерес на
обществото. Същият не може да бъде заздравен, видно от събраните по
делото доказателства. След прекратяване
на брака ответницата ще продължи да носи фамилно име Х.
С оглед изхода на процеса окончателната д.т. в размер на 60 лв. следва да бъде внесена от страните поравно по сметка на СлРС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод сключеният с акт № 138 на 07.08.2017
г. в гр. Н. ., граждански брак между Х.И.Х.,
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, кантора 43, чрез адв. С.Г. *** и Н.А. Х.,
с ЕГН ********** ***, чрез особен представител адв. Д.Д. с адрес: ***, поради
настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на същия, на основание чл. 49 от СК.
След прекратяване на брака Н.А. Х., с ЕГН ********** ще запази брачното
си фамилно име Х.
ОСЪЖДА Х.И.Х., с ЕГН ********** *** да заплати в полза на СлРС окончателна държавна
такса в размер на 30 лв.
ОСЪЖДА Н.А. Х.,
с ЕГН ********** *** да заплати в полза на СлРС
окончателна държавна такса в размер на 30 лв.
Решението може да се
обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Сливенски окръжен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: