№ 261
гр. Враца, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20221400100270 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно и обективно съединени искове: с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за обявяване нищожност, поради накърняване на добрите нрави; с
правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 ЗЗД - за обявяване нищожност, поради липса
на основание; с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 ЗЗД - за обявяване
нищожност, поради привидност; на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 48, том III, peг. № 2380, дело № 242 от 16.06.2022 г. на
нотариус, рег. № 719 на НК, с район - района на РС - Оряхово; иск с правно основание чл.
33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху недвижими имоти.
Постъпила е искова молба от И. Д. Г., с ЕГН **********, от *** срещу К. Д. П., с
ЕГН **********, от *** и Ф. Д. А., с ЕГН **********, от ***.
В исковата молба се твърди, че първият ответник К. Д. П. е негова сестра, с която
притежавали в съсобственост при равни квоти, следните недвижими имоти, придобити по
наследство от родителите им, а именно:
-поземлен имот с идентификатор 70723.216.10 в с. ***, общ. Оряхово, обл. Враца по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18
100/14.02.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността ***, целият
с площ 3001 кв. м., с трайно предназначение на територията; земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория трета, номер по предходен план: 216010, при съседи имоти с
идентификатори: 70723.215.496, 70723.216.11, 70723.216.43, 70723.216.44, 70723.216.9;
-поземлен имот с идентификатор 70723.253.60 в с. ***, общ. Оряхово, обл. Враца по
1
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18
100/14.02.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността ***, целият
с площ 3004 кв.м., с трайно предназначение на територията; земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория трета, номер по предходен план: 253060, при съседи имоти с
идентификатори: 70723.253.54, 70723.253.59, 70723.253.61, 70723.253.62, 70723.253.63,
70723.254.453;
-поземлен имот с идентификатор 70723.104.52 в с. ***, общ. Оряхово, обл Враца по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18
100/14.02.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността ***, целият
с площ 10 001 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване. нива, категория пета, номер по предходен план: 104052, при съседи имоти с
идентификатори 70723.102.560, 70723.104.22, 70723.104.31, 7072 104.39, 70723.104.40.
70723.104.53;
-поземлен имот с идентификатор 70723.175.65 в с. ***, общ Оряхово, обл. Враца по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-10
100/14.02.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността ***, целият
с площ 8000 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория шеста, номер по предходен план: 175065, при съседи имоти с
идентификатори: 70723.173.932. 70723.175.43, 70723.175.45, 70723.175.47, 70723175.66;
-поземлен имот с идентификатор 70723.144.10 в с. ***, общ. Оряхово, обл. Враца по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18
100/14.02.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността ***, целият
с площ 5001 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване нива категория трета, номер по предходен план: 144010, при съседи имоти с
идентификатори: 70723.144.11, 70723.144.13, 70723.144.14, 70723 144.399, 70723.144.9;
-поземлен имот с идентификатор 70723.251.25 в с. ***, общ. Оряхово, обл. Враца по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18
100/14.02.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността ***, целият,
с площ 9032 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория трета, номер по предходен план: 251025, при съседи имоти с
идентификатори: 70723.251.20,70723.251.21,70723.251.26,70723.251.38, 70723.251.738;
- поземлен имот с идентификатор 70723.244.8 в с. ***, общ. Оряхово, обл. Враца по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18
100/14.02.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността ***, целият
с площ 24 354 кв.м. с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория трета, номер по предходен план: 244008, при съседи имоти с
идентификатори: 70723.244.10, 70723.244.11. 70723.244.12, 70723.244.7. 70723.244.9,
70723.245.757;
-поземлен имот с идентификатор 70723.244.7 в с. ***, общ. Оряхово, обл. Враца по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18
2
100/14.02.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността ***, целият
с площ 5251 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория трета, номер по предходен план: 244007, при съседи имоти с
идентификатори: 70723.244.5, 70723.2446, 70723.244.8, 70723.244.9, 70723.245.757;
-поземлен имот с идентификатор 70723.257.14 в с. ***, общ. Оряхово, обл. Враца по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18
100/14.02.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността ***, целият
с площ 9502 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване нива, категория трета, номер по предходен план: 257014, при съседи имоти с
идентификатори: 70723.257.10, 70723.257.13, 70723.257.16, 70723.258.799.5.
С договор обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 48, том III,
peг. № 2380, дело № 242 от 16.06.2022 г. на нотариус, рег. № 719 на НК, с район - района на
РС - Оряхово, К. Д. П. дарила 1/200 идеални части от описаните по-горе наследствени
имоти, след което незабавно, в същия ден продала на втория ответник останалите си 99/200
идеални части, с договор обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 49, том III, peг. № 2402, дело № 243 от 16.06.2022г. на нотариус, рег. № 719 на НК,
с район - района на РС - Оряхово. Продажбената сделка била сключена на цена от 17 500
евро, с левова равностойност 34 227,03 лв., която сума била преведена по банкова сметка на
първата ответница ден преди това - на 15.06.2022 г.. Дареният и последващ купувач по
сделката Ф. Д. А. бил лице, чуждо на съсобствеността, а ищеца като съсобственик с 1/2
идеална част от имотите, не бил канен да изкупи частта на сестра си при условията на чл. 33
ЗС, поради което счита, че правото му на изкупуване било нарушено. С исковата молба
поддържа, че сделката за дарение е извършена при липса на основание. Очевидно не било
налице дарствено намерение у дарителя, каквото било изискуемо за този вид сделки, тъй
като дарителят и дареният били абсолютно чужди помежду си и дори непознати лица.
Липсата на дарствено намерение се установявала и от факта, че е дарена само 1/200 идеална
част от собствеността - практически нулева. Счита още, че сделката на дарение е нищожна,
тъй като мотивът, с който е направена същата протИ.речи на добрите нрави. Счита, че с нея
се нарушават добрите нрави, тъй като, независимо от близките роднински отношения между
брат и сестра и уважението, което демонстрирал към ответницата и нейното семейство,
ищеца като съсобственик бил напълно игнориран и правото му на изкупуване не било
зачетено от сестра му. Многократно заявявал, че желае да изкупи нейната идеална част и
то на цена, каквато тя определи, но независимо от това, тя не му предложила, а предпочела
да продаде наследствената земя на чужд човек, с което свое действие грубо нарушила
правото на съсобственост на ищеца, изискванията на закона и на морала. ПротИ.речие с
морала виждал и в това, че родителите им винаги искали наследствената земя да остане в
рода, за да се споменава с добро името им от бъдещите поколения, но сестра му грубо
нарушила това тяхно желание с постъпката си. Счита, че намерението на ответниците било
да заблудят ищеца и да го пренебрегнат при извършването на продажбата, което само по
себе си било укоримо поведение. Законът не дефинирал понятието "накърняване на добрите
3
нрави" по смисъла на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, но съдебната практика
приемала, че протИ.речие с добрите нрави било налице тогава, когато сделката
протИ.речала на общоустановените нравствено етични правила на морала. Съгласно
разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, страните били свободни да определят съдържанието на
договора, но тази свобода на договарянето не била безгранична - повелителните норми на
закона и добрите нрави били нейна граница. Нарушението на добрите нрави обаче следвало
да се разглежда с оглед както защитата на обществените отношения като цяло, а също и с
оглед индивидуалния интерес на конкретен правен субект. Сделката на дарение на 1/200
идеална част от процесните недвижими имоти била и привидна. Същата прикривала
продажба, съгласието за сключването, на която било постигнато още на 15.06.2022 г., когато
била платена и цялата продажна цена за притежаваната от сестрата на ищеца идеална част
от имотите. Сделката за дарение била сключена между съсобственика и третото за
съсобствеността лице с единствената цел да бъдат осуетени правата на ищеца да изкупи
частта на сестра си при същите условия, при които това сторил купувача Ф. Д. А.. Твърди,
че страните нямали намерение да бъдат обвързани от договор за дарение, а само направили
външни изявления за това, за да създадат привидност, от която да се възползват
впоследствие. Твърденията за привидност на договора за дарение от 16.06.2022 г. като
прикриващ действителното съглашение между ответниците за покупко-продажба се
установявал от съвкупна преценка на следните доказателства: договорите били сключени на
една и съща дата (16.06.2022г.), нотариалните актове били с поредни номера (№ 48 и № 49),
съставил ги един нотариус - М. Г.. Всички тези доказателства, макар и косвени, съобразени в
тяхната съвкупност, обосновавали категоричния извод за нищожност на съглашението по
договора за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №48, том
III, peг. № 2380, дело № 242 от 16.06.2022 г. по описа на нотариус М. Г. поради неговата
привидност. В сходен смисъл и при подобен казус била и константната съдебна практика,
част от която било решение № 40 на ВКС по гр.д. № 2383 по описа за 2019 г. Затова
сделката за дарение била нищожна като привидна, а последвалата я продажба действителна,
тъй като обективирала истинското намерение на страните - единият да прехвърли, а другият
- да получи собствеността върху цяла идеална част от имотите срещу предварително
заплатена, уговорена между тях, обща продажна цена от 17 500 евро. Съгласно чл. 26, ал. 2,
изр. 1, предл. 5 ЗЗД привидните договори не пораждали действие. Разпоредбата на чл. 17,
ал. 1 ЗЗД, установявала, че следва да се прилагат правилата относно прикрития договор.
Налице били изискванията за неговата действителност: спазена била формата за
извършеното разпореждане с имота - нотариален акт (чл. 18 ЗЗД) и имало съгласие за
съществените условия на покупко-продажбата по чл. 183 ЗЗД - К. Д. П. прехвърлила
всичките си притежавани идеални части от имота на Ф. Д. А. на цена от 17 500 евро.
Купувачът Ф. Д. А. бил трето за съсобствеността лице. С оглед на изложеното поддържа, че
разпоредителната сделка е покупко-продажба, а преди извършването й ответникът К. Д. П.
не му предложила продаваемата се идеална част като на съсобственик с равен дял. Правото
на изкупуване възниквало за съсобственика при наличие на валидна разпоредителна сделка,
която поражда вещнотранслативен ефект, като в този смисъл било и Решение № 475 от
4
14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 621/2009 г., IV г. о., ГК. Договорът бил от 16.06.2022 г.,
следователно бил спазен и 2-месечният срок по чл. 33, ал. 2, изр. 2 ЗС. Следователно ищеца
бил титуляр на правото по конститутивния иск по чл. 33, ал. 2 ЗС да изкупи 100/200 (1/2)
идеални части от описаните по-горе недвижими имоти, притежавани от ответника Ф. Д. А.,
продадени му от К. Д. П. на цена от 17 500 евро, с левова равностойност от 34 227,03 лв. и
да встъпи на негово място. Предвид изложеното ищеца иска постановяване на решение, с
което да бъде прогласена нищожността на договора за дарение, обективиран в нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 48, том III, peг. № 2380, дело № 242 от 16.06.2022 г. по
описа на нот. М. Г., въз основа на някое от следните основания: липса на кауза, протИ.речие
с морала и добрите нрави, привидност, както и признаване правото му да изкупи от първата
ответница вместо втория ответник 100/200 (1/2) идеални части от описаните по-горе
недвижими имоти на цена от 17 500 евро, с левова равностойност от 34 227,03 лв..
Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответниците са подали писмен отговор, в който оспорват исковете като неоснователни.
Съгласно TP № 5/28.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС, когато с договор за
дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето
за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за
продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на
първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона. В този
случай житейското предположение за наличие на намерение за заобикаляне на закона при
липса на законова презумпция за намерение, не може да промени характера на сделката по
чл. 33 ЗС и последиците от нея, нито води до опорочаване на предхождащото я дарение. При
извършване на дарение на част от съсобствен имот в полза на лице, външно за
съсобствеността, сделката по принцип не е в нарушение на закона. Последващото възмездно
придобиване на останалите идеални части на дарителя от същото това лице не води до
забранен или непозволен от закона резултат, тъй като самия преследван резултат не е
забранен или непозволен. Като основание за осъществяване на правото по чл. 33, ал. 2 ЗС
заинтересованите лица могат да сочат различни основания за нищожност на договора за
дарение с нарочен установителен иск, съединен с иска за изкупуване или като
преюдициален въпрос по отношение на иска за изкупуване. Може да се твърди, че
дарението е извършено при липса на основание, или че то или мотивът, единствено поради
който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави. Заинтересованият
собственик може да твърди, че дарението прикрива продажба, сключена между
съсобственика и третото за съсобствеността лице. Само при установяване на сочените
пороци на договора за дарение, останалите съсобственици ще могат да упражнят
изкупуването по отношение на продажбата, последвала дарението. В последната хипотеза
биха се приложили правилата на прикритата продажбена сделка, ако са налице основанията
за нейната действителност. В случая в обстоятелствената част на исковата молба ищецът
стъпвал изцяло на разрешенията, дадени с цитираното тълкувателно решение на ОСГК на
ВКС. Атакувайки дарението от 16.06.2022 г. ищецът въвел основания за неговата
5
нищожност: липса на основание, протИ.речие на добрите нрави и привидност. Основание на
сделката била типичната непосредствена цел, която се преследвала с предоставянето на
имуществената облага, желаният с нея правен резултат. С оглед на това дали условие за
действителността на сделката е тя да има основание или не сделките били каузални - с
основание и абстрактни. Липсата на основание при каузалните сделки водело до нищожност
на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД. В случая нямало липса на основание за извършване на
дарението. Дарителят и дарения били в дългогодишни трайни отношения, помагали си
взаимно, изпитвали уважение един към друг и благодарност за оказаната от дарения към
дарителя помощ в различни житейски ситуации, което било и причината за извършеното
дарение /наличие на кауза/. Дарителят желаел настъпването на правните последици от
дарението, същото представлявало външно проявление на благодарност към дарения и
затова го извършил. Причините за извършване на дарението били многобройни и резултат
от дългогодишни отношения между двете страни. Когато дарението имало основание, то не
можело да бъде привидно. Ответникът А. се познавал от дълги години с майката на К., която
починала, още от времето когато тя работела на ферибота в гр. Оряхово, а той на друга
длъжност. Тогава се запознал с ответницата К. П.. А. предоставил парична сума за лечение
на К. П. в Германия, където тя живеела преимуществено. Като благодарност за това, тя му
дарила идеална част от земите си, а останалата част му продала на изгодна цена, като по
този начин манифестирала благодарността си към него. За наличие на благодарност от
страна на ответницата К. П. към дарения Ф. Д. А. и основание за извършване на дарението,
говорел и факта, че останалите идеални части от собствените на П. земи били продадени на
значително по-изгодна цена от пазарната. Добрите нрави не били писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществували като общи принципи или произтичали от тях.
Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се извършвала от съда за
всеки конкретен случай /решение № 285 от 12.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1511/2018 г., IV
ГО/. Най-често в практиката на ВКС такава нищожност се прогласявала поради значителна
нееквивалентност на престациите, но с това не се изчерпвали случаите на протИ.речие на
сделките с добрите нрави. Например в решение № 1444 от 4.11.1999 г. по гр. д. № 753/1999
г. на V Г. О. на ВКС била посочена нееквивалентността на престациите като конкретен
пример за нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. В това решение липсвали критериите, по които съдът преценява кога
престациите са нееквивалентни до степен, предизвикваща нищожност на сделката. Такива
критерии били необходими, тъй като в противен случай преценката на съда би заменила
волята на страните. По този начин би се накърнил принципът на свободата на договарянето
/чл. 9 от ЗЗД/, защото еквивалентността на престациите поначало се преценявала от страните
и се съобразявала с техния правен интерес. Затова като критерий в съдебната практика била
възприета изключително голямата разлика в престациите - в решение № 615 от 15.10.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС например било прието, че нищожност
има поради 12 пъти по - ниска цена от пазарната, а в решение 119/22.03.2011 г. по гр. д.
485/2010 г. на I г.о. ВКС - при 28 пъти по - ниска цена. Във второто решение била
подчертана необходимостта от значителна липса на еквивалентност в насрещните
6
престации. По абстрактен и принципен начин бил формулиран критерият за преценка на
значителна нееквивалентност в решение 452/25.06.2010 г. по гр. д. 4277/2008 г. на I г.о.
ВКС. Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от
приложимите законови разпоредби и от добрите нрави. Законодателя допуска, че цената на
един недвижим имот може да бъде по-ниска от данъчната оценка. В същото време
понятието „добри нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните престации и
при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката. ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е
сведена до липса на престация. Значителна и явна нееквивалентност на насрещните
престации, която води до нищожност поради протИ.речие с добрите нрави, е налице, когато
насрещната престация е практически нулева. Добрите нрави били накърнени когато сделката
и съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно са довели до неоправдано
разместване на имуществени права, поради което в процесния случай основанието за
нищожност на дарението - протИ.речие на добрите нрави, не е налице. Дарението не било и
привидно. Ищецът не представял обратно писмо или документ, представляващ "начало на
писмено доказателство", за да твърди симулация на сделката за дарение, извършено между
ответниците. Плащането на продажната цена предния ден преди дарението, не правело
същото привидно, защото било относимо към покупко - продажбата, а не към дарението.
Само при наличие на "начало на писмено доказателство", предвидено в чл. 165, ал. 2 ГПК
било възможно преодоляване на забраната за свидетелски показания, като такова не се
сочело от ищеца. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищeца, чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове, по съображенията в исковата молба.В писмена защита излага
съображения за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител поддържат
отговора по съображенията в същия. В писмена защита излагат доводи за отхвърляне на
исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 48, т. III, рег. №
2380, д. № 242 от 16.06.2022 г. на нотариус, рег. № 719 на НК, с район - района на РС -
Оряхово, че К. Д. П. е дарила на Ф. Д. А., 1/200 идеални части от: 1. поземлен имот с
идентификатор 70723.216.10 в с. ***, общ. Оряхово, обл. Враца по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18 100/14.02.2019г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в местността ***, целият с площ 3001 кв. м., с трайно
предназначение на територията; земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория
трета, номер по предходен план: 216010, при съседи имоти с идентификатори:
70723.215.496, 70723.216.11, 70723.216.43, 70723.216.44, 70723.216.9; 2. поземлен имот с
идентификатор 70723.253.60 в с. ***, общ. Оряхово, обл. Враца по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18 100/14.02.2019г. на Изпълнителния
7
директор на АГКК, находящ се в местността ***, целият с площ 3004 кв.м., с трайно
предназначение на територията; земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория
трета, номер по предходен план: 253060, при съседи имоти с идентификатори: 70723.253.54,
70723.253.59, 70723.253.61, 70723.253.62, 70723.253.63, 70723.254.453; 3. поземлен имот с
идентификатор 70723.104.52 в с. ***, общ. Оряхово, обл Враца по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18 100/14.02.2019г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в местността ***, целият с площ 10 001 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване. нива, категория
пета, номер по предходен план: 104052, при съседи имоти с идентификатори 70723.102.560,
70723.104.22, 70723.104.31, 7072 104.39, 70723.104.40. 70723.104.53; 4. поземлен имот с
идентификатор 70723.175.65 в с. ***, общ Оряхово, обл. Враца по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-10 100/14.02.2019г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в местността ***, целият с площ 8000 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория
шеста, номер по предходен план: 175065, при съседи имоти с идентификатори:
70723.173.932. 70723.175.43, 70723.175.45, 70723.175.47, 70723175.66; 5. поземлен имот с
идентификатор 70723.144.10 в с. ***, общ. Оряхово, обл. Враца по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18 100/14.02.2019г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в местността ***, целият с площ 5001 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване нива категория трета,
номер по предходен план: 144010, при съседи имоти с идентификатори: 70723.144.11,
70723.144.13, 70723.144.14, 70723 144.399, 70723.144.9; 6. поземлен имот с идентификатор
70723.251.25 в с. ***, общ. Оряхово, обл. Враца по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18 100/14.02.2019г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в местността ***, целият, с площ 9032 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория трета, номер по
предходен план: 251025, при съседи имоти с идентификатори:
70723.251.20,70723.251.21,70723.251.26,70723.251.38, 70723.251.738; 7. поземлен имот с
идентификатор 70723.244.8 в с. ***, общ. Оряхово, обл. Враца по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18 100/14.02.2019г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в местността ***, целият с площ 24 354 кв.м. с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория
трета, номер по предходен план: 244008, при съседи имоти с идентификатори: 70723.244.10,
70723.244.11. 70723.244.12, 70723.244.7. 70723.244.9, 70723.245.757; 8. поземлен имот с
идентификатор 70723.244.7 в с. ***, общ. Оряхово, обл. Враца по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18 100/14.02.2019г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в местността ***, целият с площ 5251 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория
трета, номер по предходен план: 244007, при съседи имоти с идентификатори: 70723.244.5,
70723.2446, 70723.244.8, 70723.244.9, 70723.245.757; 9. поземлен имот с идентификатор
70723.257.14 в с. ***, общ. Оряхово, обл. Враца по кадастралната карта и кадастралните
8
регистри, одобрени със Заповед № РД-18 100/14.02.2019г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в местността ***, целият с площ 9502 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване нива, категория трета, номер по
предходен план: 257014, при съседи имоти с идентификатори: 70723.257.10, 70723.257.13,
70723.257.16, 70723.258.799.5.
Установява се от нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти № 49, т.
III, рег. № 2402, д. № 243 от 16.06.2022 г. на нотариус, рег. № 719 на НК, с район - района на
РС - Оряхово, че К. Д. П. е продала на Ф. Д. А., 99/200 идеални части от недвижимите
имоти, описани в нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 48, т. III, рег. № 2380, д.
№ 242 от 16.06.2022 г. на нотариус, рег. № 719 на НК, с район - района на РС - Оряхово.
Договорена е продажна цена 17 500 евро, с левова равностойност 34 227,03 лева, като е
посочено, че сумата е преведена по банкова сметка на продавача на 15.06.2002 г.. Посочена е
в нотариалния акт и данъчната оценка на продаваните идеални части от имоти - 4 420,71
лева.
Страните не спорят, а същото се установява от договор за доброволна делба от 2010
г., договор за доброволна делба от 25.02.2020 г., решение № 7 на Поземлената комисия в гр.
Оряхово от 04.07.1991 г. по преписка № 12088, решение № 7 на Поземлената комисия в гр.
Оряхово от 04.07.1991 г. по преписка № 12089, решение № 7 на Поземлената комисия в гр.
Оряхово от 04.07.1991 г. по преписка № 12457, решение № 7 на Поземлената комисия в гр.
Оряхово от 04.07.1991 г. по преписка № 12458, решение № 2 на Поземлената комисия в гр.
Оряхово от 05.03.2001 г. по преписка № 12089, удостоверение за наследници на П. Д. М.,
удостоверение за наследници на Д. Г. М., удостоверение за наследници на И. И. Н.,
удостоверение за наследници на П. В. Ц. и удостоверие за наследници на Г. М. Н., че ищеца
И. Д. Г. и ответницата К. Д. П., са придобили съсобствеността при равни квоти (по ½
идеална част) върху недвижимите имоти, описани в посочените по - горе два броя
нотариални актове, по наследство от родителите им.
Установява се от заключението на вещото лице по събраната съдебно - оценителна
експертиза, и от изслушването на същото в съдебно заседание, че пазарната стойност на
процесните продадени идеални части от имоти е 44 897,00 лева.
От показанията на свидетеля М. М., се установява следното: свидетеля заявява, че
познава И. Г. и К. П., първият от повече от 30 години, а втората от повече от 20 години;
познава и майка им - П., много добре; П. искала оставената на И. и К. земя да остане в
семейството; майката на И. и К. я блъснала кола преди около една година; И. си държал
земята и вземал рента, като свидетеля не знае К. какво е направила с нейната част от земята,
не я виждал от много време, от близо 10 години живеела в Германия; за 20 години я виждал
1-2 пъти в с. ***; И. споделил, че предложил на К. да изкупи нейния дял.
От показанията на свидетелката Е. В., се установява следното: свидетелката заявява,
че познава К. П. и Ф. А. от деца, като съседи; Ф. познава от бизнеса от 10-тина година, тъй
като работи в земеделска фирма; К. в един разговор след като заминала за Германия казала,
че заминала благодарение на Ф., който й помогнал финансово; К. рядко си идвала в с. ***,
9
последно след погребението на майка й П., миналата година, по Великден; П. се познавала с
Ф., работели заедно на ферибота в гр. Оряхово; познавали се К. и Ф., били в много добри
отношения и той й помагал; Ф. се занимава със земеделие, обработва земя, арендова,
изкупува също земеделска земя; И. дошъл в офиса, където работи свидетелката - Земеделска
кооперация ЗП „Н. Ц.“ и попитал как върви цената на земята, след като починала леля П.;
казал, че К. иска да продава, но свидетелката предположила, че ще иска да я продаде на Ф.,
защото И. казал, че в момента той не може да купи земята, защото няма средства за това.
От показанията на свидетеля Б. М., се установява следното: свидетеля заявява, че
познава И., К. и Ф.; К. му била съученичка и били от с. ***; Ф. го знае повече от 30-40
години; работили на ферибота, свидетеля бил барман, а Ф. полицай; познава и баба П. –
майката на И. и К., тя била готвачка, на ферибота; заедно работели с Ф. и баба П., дълги
години; К. била в много добри отношения с Ф.; К. винаги споделяла, че била доволна, че е
облагодетелствана от ресурсите, които Ф. й дал; Ф. помогнал за някаква земя на К. и с пари.
От показанията на свидетеля Н. Н., се установява следното: свидетеля заявява, че
познава И. от около 30 години, а К. я познава, тъй като едно време му била приятелка; за Ф.
знае, че изкупува земя; К. я видял миналата година, може би в началото на месец юни, била
със съпруга си, и пили кафе в с. *** в дискотеката; било минало погребението, по - точно
след около два месеца; когато се видяли с К. и мъжът й те казали, че дошли да продават земя
на някакъв софиянец, който слагал слънчеви батерии; след два дни се видели в гр. Оряхово в
едно кафе при "Пепи", за втори път, те попитали кой купува земя и свидетеля им казал: Ц.
Н., Ф., Ф., Н. Н., Д. Д., които се занимавали със земеделие и с изкупуване на земя; К.
попитала в Оряхово, кой купува от тези и свидетеля казал Ф. – Ф., който живее на втория
етаж над аптеката на *** в Оряхово; след това не я виждал, за да разбере дали се е срещнала
с него; свидетеля не вярва К. и Ф. да се познават, защото тя го питала, кой е и къде живее.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Предявените искове: с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 ЗЗД - за
обявяване нищожност, поради липса на основание; с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1,
предл. 5 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД - за обявяване нищожност, поради привидност; с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД - за обявяване нищожност, поради накърняване на
добрите нрави; на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на
недвижими имоти № 48, т. III, рег. № 2380, д. № 242 от 16.06.2022 г. на нотариус, рег. № 719
на НК, с район - района на РС - Оряхово, следва да се разгледат в посочената по – горе
поредност, определена съобразно тежестта на претендираните пороци (в този смисъл е
решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о., постановено по чл.
290 ГПК).
Уважаването на предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4
ЗЗД - за обявяване нищожност, поради липса на основание на договор за дарение,
10
обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 48, том III, peг. № 2380, дело
№ 242 от 16.06.2022 г. на нотариус, рег. № 719 на НК, с район - района на РС - Оряхово,
предполага установяването от ищците на твърдяната липса на основание, предвид
разпоредбата на чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, съгласно която основанието се предполага до
доказване на противното.
С оглед установяване наличието, респективно липсата на основание при процесната
сделка, е необходимо да се разгледа съдебната практика по въведената от ищците с исковата
молба първа хипотеза на нищожност. В съдебната практика, липса на основание по смисъла
на чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 ЗЗД, се приема преди всичко при договорите за прехвърляне
на недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и/или гледане на
прехвърлителя. По същество се приема, че договора е нищожен, когато е сключен от
прехвърлителя при тежко болестно състояние, когато неговата смърт настъпва в кратък срок
след подписване на договора и когато това е било известно на приобретателя. В съдебната
практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 569 от 8.03.2011 г. по гр. д. №
76/2009 г., IV г. о. на ВКС, решение № 384 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 1190/2009 г., III г. о.
на ВКС и решение № 420 от 11.01.2012 г. по гр. д. № 99/2011 г., III г. о. на ВКС, е прието, че
фактическите предпоставки за приложение на основанието за нищожност на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на
основание е наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след
датата на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката
за скорошното настъпване смъртта на прехвърлителя. Такива заболявания са онкологичните,
мозъчносъдовите - инсулти, сърдечносъдови - инфаркти, напреднал стадий на сърдечна или
дихателна недостатъчност и то в така наречения терминален стадий /предшестващ смъртта в
период от няколко дни/, характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност
дори и за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и т. н., като
изискваният времеви период от сделката до настъпването на смъртта е съвсем кратък - дни,
по - малко от месец. Прието е в посочените решения още, че допускането, че прехвърлителят
по алеаторния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане може скоро да умре, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна
смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност. Налице е още един
случай, в който върховната съдебна инстанция приема нищожност на договор поради липса
на основание – според решение № 306 от 16.07.1998 г. на ВКС по гр. д. № 118/98 г., 5-
членен с-в, наемният договор е нищожен, ако в един и същ правен субект се слива
качеството на наемател по такъв договор и упражняващ правото на държавна собственост,
което включва в себе си правомощието на ползуването, тъй като последният не се явява
трето лице на същото и заплащането на наемната цена от него е лишено от основание.
Предвид, че по делото не се претендира наличие на обсъжданото основание за
нищожност по отношение на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, първата от гореразгледаните хипотези в практиката на ВКС е
неприложима в конкретния случай. Не е налице по делото и сливане в един и същ правен
11
субект на качество на наемател, притежаващ право на ползване или на други качества,
даващи възможност за сходни фактически или правни действия по отношение на една вещ,
поради което неприложим е и вторият разгледан в практиката на ВКС случай на нищожност
поради липса на основание.
Тъй като по делото се установи, че ищците твърдят нищожност на сделка поради
липса на основание при обстоятелства, които не са възприемани от съдебната практика като
основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 ЗЗД, съдът намира, че се
налага да прецени какво е според правната доктрина основание по смисъла на цитираната
правна норма, кога основанието липсва и дали от обстоятелствата по делото се установява
такава липса. Основанието (наричано още кауза или причина) на сделката представлява
типичната и непосредствена цел, която се преследва с предоставянето на имуществена
облага с каузална правна сделка. Мотивите при сключване на всяка сделка са различни и те
нямат правно значение за действителността на сделката. При двустранните договори
основанието на всяко от задълженията е да се придобие насрещно право, а при
безвъзмездните каузални сделки основанието е свързано с това, което е общо в мотивите за
извършването им - дарственото намерение на лицето, което отстъпва едно право, без да
желае да получи имуществена облага насреща, като и в тези случаи също конкретните
мотиви на сделката, които са обусловили дарственото намерение, не са основание на
сделката. В правната теория се разграничават различни основания: да се придобие едно
право (acquirendi causa); да се придобие едно вземане, облигационно право (credendi causa),
като това основание е частен случай на първото основание; да се прехвърли безвъзмездно
имущество (donandi causa), като това основание е характерно за безвъзмездните сделки; да
се прехвърли едно имуществено право за да се погаси съществуващо задължение (solvendi
causa); да се новира едно право (novandi causa) и други. Основанията и при наименованите и
при ненаименованите договори не са някакъв ограничен брой (numerus clausus), като при
някой видове сделки основанието може да варира, да е различно. Основанието на сделката,
не се формулира изрично в самата сделка, то се извежда от вида и съдържанието й. Всяка
двустранна сделка има различна кауза за всяка страна по нея. Съвпадение на каузата и за
двете страни има само по изключение при малък брой сделки, например при замяната и при
банковия кредит, а при останалите двустранни договори, където има разнородност на
дължимите престации при страните, са налице поне две различни каузи при един и същ
договор. В изложения по – горе смисъл е правната теория - Гражданско право, Обща част, т.
II, професор Мария П., 1996 г., стр. 83 – стр. 86, стр. 154 – стр. 155; Облигационно право,
Обща част, 2001 г., професор Ангел Калайджиев, стр. 111 – стр. 112; Абстрактните сделки в
светлината на понятията за абстрактност и каузалитет, Юбилеен сборник по повод 100
годишнината на проф. Иван Апостолов, 2001 г., стр. 419 - 451, доцент Кристиан Таков. В
цитираните трудове последният автор достига до извода, че основанието или каузата не е
самостоятелно основание за нищожност на сделките, като освен това приема, че във всички
възможни случаи до липса на кауза се достига при наличие на някое друго основание за
нищожност или унищожаемост. Професор Мария П., пък анализира съдебната практика по
договорите за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и
12
гледане, в съгласие с тълкуванията на ВКС в цитираните по – горе решения и освен това
приема, че изискването за основание на каузалната сделка няма оправдано практическо
значение.
След съобразяване на гореобсъдените практически и преди всичко на теоретичните
положения, предвид липсата на практика, извън посочените по – горе малобройни хипотези,
съдът намира, че по делото не се установява твърдяната от ищците липса на основание по
смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 ЗЗД при процесната сделка. Основанието при
обсъжданата сделка, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 48,
т. III, рег. № 2380, д. № 242 от 16.06.2022 г. на нотариус, рег. № 719 на НК, с район - района
на РС - Оряхово, като при всяка безвъзмездна каузална сделка е общото в мотивите за
извършването й - дарственото намерение на дарителя, който отстъпва едно право, без да
желае да получи имуществена облага насреща (donandi causa), като и в тези случаи също
конкретните мотиви на сделката, които са обусловили дарственото намерение, не са
основание на сделката. Именно посоченото основание е типичната и непосредствена цел,
която се преследва от ответниците при сключване на сделката. Посоченото основание следва
да се приеме, че представлява типичната и непосредствена цел, на процесната сделка, като
същото в максимална степен съответства на посоченото по – горе понятие за основание на
сделката. Този извод се основава и на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, в която
законодателят е предвидил оборима презумция относно наличието на основание, което се
предполага до доказване на противното, като в тежест на ищеца, който се позовава на липса
на основание бе да обори презумпцията, но същият не стори това.
С оглед гореизложеното, при липса на съдебна практика и правна теория, която да
подкрепя извод за липса на основание при процесната сделка, следва да се приеме, че при
същата не се установява такъв порок, предвид и необорената презумпция по чл. 26, ал. 2,
изр. 2 ЗЗД.
На следващо място следва да се разгледа предявеният иск с правно основание чл. 26,
ал. 2, изр. 1, предл. 5 ЗЗД - за обявяване нищожност, поради привидност на договора за
дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 48, т. III, рег. №
2380, д. № 242 от 16.06.2022 г. на нотариус, рег. № 719 на НК, с район - района на РС -
Оряхово, съобразно възприетата по – горе поредност, определена съобразно тежестта на
претендираните пороци.
Съдът намира, че в двата договора, обективирани в нотариални актове № 48 и № 49
от 16.06.2022 г. на нотариус, с рег. № 719 на НК, е изразено съгласие ответницата К. Д. П. да
прехвърли на ответника Ф. Д. А., притежаваната ½ идеална част от процесните имоти на
цена от 35 000,00 евро. Двата договора от 16.06.2022 г. инкорпорират общо съглашение
между ответниците и същото е нищожно като привидно (чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД),
доколкото прикрива действителното им съгласие ответницата К. П. да продаде на цената от
35 000,00 евро всичките си идеални части, от процесните имоти. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД,
прикритият договор за покупко -продажба е породил действие, доколкото са налице
13
условията за неговата действителност.
По предявения иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД от ищеца не следва да се очаква
да представи т.нар. „обратно писмо“. Такъв документ обичайно съставят страните по
привидния договор, а в него засвидетелстват признанията си за привидно изразената своя
воля, а и за прикритото съглашение (когато такова има). Ищецът е трето за договора лице и
той очаквано не представя т.нар. „обратно писмо“. Ако такъв документ е съставен, той се
намира в ответниците (в страните по привидния договор). Съдът по иска по чл. 26, ал. 2,
изр. 1, пр. 5 ЗЗД не може и да го изиска поради обичайно неосъществимите предпоставки по
чл. 190, ал. 1 ГПК – ищецът не е твърдял и не е доказвал, че такъв документ действително e
съставен и се намира в ответниците. Въпреки това твърденията за привидност на договорите
от 16.06.2022 г. като прикриващи действителното съглашение между ответниците за
покупко-продажба се установява от съвкупната преценка на следните доказателства: 1)
договорите са сключени на една и съща дата (16.06.2022 г.), нотариалните актове са с
поредни номера (№ 48 и № 49), съставил ги е един нотариус (с рег. № 719 на НК); 2) цената
от 35 000,00 евро ответникът А. е платил още на 15.06.2022 г. (преди датата на „дарението);
3) преди датата на сделката - 16.06.2022 г. в началото на месец юни 2022 г., видно от
показанията на свидетеля Н. Н., ответницата К. П., питала за лица интересуващи се от
покупка на земя, като така се свързала и с ответника, който изкупува земя по занятие, за
което сведения дава и свидетелката Е. В.. Показанията на посочените свидетели са логични
и последователни, не се установяват конкретни обстоятелства, които да сочат
заинтересованост на същите от изхода по делото, като не се установяват и обратни на
посочените и установени по делото факти в нито един от доказателствените източници по
делото, а поради изтъкнатата по-горе причина – ищецът е трето за съглашението между
ответниците лице – свидетелските показания, установяващи привидността, са допустими. За
тях не се прилагат допълнителните изисквания по чл. 165, ал. 2 ГПК. Извод за привидност
на договорите от 16.06.2022 г., като прикриващи действителното съглашение между
ответниците за покупко-продажба, следва и при съобразяване на другите установени по
делото обстоятелства, а именно: очевидно настъпилото между ищеца и ответницата К. П.,
отчуждение през последните години, в които същата живее в чужбина, обстоятелството, че
ищеца е имал желание, демонстрирано пред свидетелката Е. В. да закупи собствените на
сестра си идеални части от процесните имоти, но по една или друга причина не е постигнато
съгласие за такава сделка, ответницата К. П. се е разпоредила с дела си в полза на трето за
съсобствеността лице (на ответника Ф. Д. А.), без да го предложи първо на ищеца. Всички
тези доказателства, макар и косвени, съобразени в тяхната съвкупност, обосновават
категоричния извод за нищожност на съглашението по договора, обективиран в нотариален
акт № 48 от 16.06.2022 г., поради неговата привидност. Както в ТР № 5/ 28.11.2012 г. по
тълк. д. № 5/ 2012 г. ОСГК на ВКС се приема, няма заобикаляне на закона, когато с договор
за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на
трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена в последствие с
договор за покупко-продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за
изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС. Няма пречка обаче
14
съглашението да е нищожно на друго основание – в случая на основанието по чл. 26, ал. 2,
изр. 1, пр. 5 ЗЗД. Искът при тази правна квалификация е основателен, поради което следва
да се уважи. В изложеният смисъл е и съдебната практика – решение № 40/07.04.2020 г. по
гр. д. № 2383/2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о., постановено по чл. 290 ГПК, споделена и от
настоящият състав.
Предвид основателността на иска по по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД, не следва да се
разглежда иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД - за обявяване нищожност,
поради накърняване на добрите нрави на договор за дарение, обективиран в нотариален акт
за дарение на недвижими имоти № 48, т. III, рег. № 2380, д. № 242 от 16.06.2022 г. на
нотариус, рег. № 719 на НК, с район - района на РС - Оряхово, при съобразяване и на
посочената по – горе поредност, определена съобразно тежестта на претендираните пороци
(решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о., постановено по чл.
290 ГПК).
Поради сбъдване на положителното процесуално условие, под което е предявен
евентуалният иск по чл. 33, ал. 2 ЗС той също следва да бъде разгледан.
Ищецът и ответницата К. П. притежават по 1/2 идеална част от процесните имоти. Чрез
двата договора по нотариален акт № 48 и № 49 от 16.06.2022 г. на нотариус, рег. № 719 на
НК, с район - района на РС - Оряхово ответниците са прикрили действителната си воля за
покупко-продажба на идеалните части, които ответницата К. П. е притежавала. Съгласно чл.
26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 ЗЗД привидните договори не пораждат действие. Съгласно чл. 17,
ал. 1 ЗЗД, прилагат се правилата относно прикрития. Налице са изискванията за неговата
действителност: спазена е формата за извършеното разпореждане с имота – нотариален акт
(чл. 18 ЗЗД) и има съгласие за съществените условия на покупко-продажбата по чл. 183 ЗЗД
– всичките си притежавани идеални части от имота ответницата К. П. е продала на Ф. Д. А.
на цена 35 000 евро. Купувачът Ф. Д. А. е трето за съсобствеността лице. Разпоредителната
сделка е покупко-продажба, а преди извършването й ответницата К. П. не ги е предложила
на ищеца – първоначалният съсобственик с равен дял. Договорът е от 16.06.2022 г., а
исковата молба е от 15.07.2022 г., т.е. спазен е и 2-месечният срок по чл. 33, ал. 2, изр. 2 ЗС.
Следователно ищецът е титуляр на упражненото с конститутивния иск право по чл. 33, ал. 2
ЗС да изкупи дела на ответницата К. П. на цената от 35 000 евро. Чл. 33, ал. 3 ЗС го
задължава да я плати в 1-месечен срок от датата на влизане в сила на решението.
При този изход и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците следва да се
постави сумата 12 496,08 лева – разноски, за заплатено адвокатско възнаграждение по
настоящото производство, за заплатено такова в производството по допускане обезпечение
на исковете, за внесени държавни такси и депозит за призоваване на свидетел, всички
описани в представен от ищеца списък по чл. 80 ГПК, като единствено сумата 15 лв. такса за
вписване на възбрана не следва да се присъжда, предвид непредставяне на доказателства за
заплащането й. По делото възнаграждението на процесуалния представител на ищеца е
определено при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и в размер
незначително надвишаващ нормативноустановения минимум, поради което възражението на
15
ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Съдът взе предвид също така, че в
производството процесуалния представител на ищеца е изготвил искова молба, по делото са
проведени две открити съдебни заседания, като е събрано заключение на вещо лице и са
разпитани четири свидетели. С оглед на горното и като съобрази характера на спора, който
се отличава със сравнително висока фактическа и правна сложност, обема и съдържанието
на осъщественото от пълномощника процесуално представителство, съдът намира, че
договореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение не е прекомерно, предвид и
критериите заложени в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с оглед интереса по делото и предявените по делото съединени искове.
По изложените съображения, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на И. Д. Г., с ЕГН **********, от *** срещу К. Д. П., с ЕГН
**********, от *** и Ф. Д. А., с ЕГН **********, от ***, с правно основание чл. 26, ал. 2,
изр. 1, предл. 4 ЗЗД - за обявяване нищожност, поради липса на основание на договор,
обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 48, том III, peг. № 2380, дело
№ 242 от 16.06.2022 г. на нотариус, рег. № 719 на НК, с район - района на РС - Оряхово.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН договора, обективиран в нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 48, том III, peг. № 2380, дело № 242 от 16.06.2022 г. на нотариус, рег. №
719 на НК, с район - района на РС - Оряхово – по иска на И. Д. Г., с ЕГН **********, от ***
срещу К. Д. П., с ЕГН **********, от *** и Ф. Д. А., с ЕГН **********, от *** с правно
основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 ЗЗД като привиден, прикриващ покупко-продажба.
ПРИЗНАВА правото на И. Д. Г., с ЕГН **********, от *** да изкупи на цена от 17
500,00 евро 1/2 идеални части от: 1. поземлен имот с идентификатор 70723.216.10 в с. ***,
общ. Оряхово, обл. Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18 100/14.02.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
местността ***, целият с площ 3001 кв. м., с трайно предназначение на територията;
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория трета, номер по предходен план:
216010, при съседи имоти с идентификатори: 70723.215.496, 70723.216.11, 70723.216.43,
70723.216.44, 70723.216.9; 2. поземлен имот с идентификатор 70723.253.60 в с. ***, общ.
Оряхово, обл. Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18 100/14.02.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
местността ***, целият с площ 3004 кв.м., с трайно предназначение на територията;
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория трета, номер по предходен план:
253060, при съседи имоти с идентификатори: 70723.253.54, 70723.253.59, 70723.253.61,
70723.253.62, 70723.253.63, 70723.254.453; 3. поземлен имот с идентификатор 70723.104.52 в
с. ***, общ. Оряхово, обл Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18 100/14.02.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
местността ***, целият с площ 10 001 кв.м., с трайно предназначение на територията:
16
земеделска, начин на трайно ползване. нива, категория пета, номер по предходен план:
104052, при съседи имоти с идентификатори 70723.102.560, 70723.104.22, 70723.104.31, 7072
104.39, 70723.104.40. 70723.104.53; 4. поземлен имот с идентификатор 70723.175.65 в с. ***,
общ Оряхово, обл. Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-10 100/14.02.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
местността ***, целият с площ 8000 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория шеста, номер по предходен план:
175065, при съседи имоти с идентификатори: 70723.173.932. 70723.175.43, 70723.175.45,
70723.175.47, 70723175.66; 5. поземлен имот с идентификатор 70723.144.10 в с. ***, общ.
Оряхово, обл. Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18 100/14.02.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
местността ***, целият с площ 5001 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване нива категория трета, номер по предходен план:
144010, при съседи имоти с идентификатори: 70723.144.11, 70723.144.13, 70723.144.14,
70723 144.399, 70723.144.9; 6. поземлен имот с идентификатор 70723.251.25 в с. ***, общ.
Оряхово, обл. Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18 100/14.02.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
местността ***, целият, с площ 9032 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория трета, номер по предходен план:
251025, при съседи имоти с
идентификатори:70723.251.20,70723.251.21,70723.251.26,70723.251.38, 70723.251.738; 7.
поземлен имот с идентификатор 70723.244.8 в с. ***, общ. Оряхово, обл. Враца по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18
100/14.02.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността ***, целият
с площ 24 354 кв.м. с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория трета, номер по предходен план: 244008, при съседи имоти с
идентификатори: 70723.244.10, 70723.244.11. 70723.244.12, 70723.244.7. 70723.244.9,
70723.245.757; 8. поземлен имот с идентификатор 70723.244.7 в с. ***, общ. Оряхово, обл.
Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18
100/14.02.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността ***, целият
с площ 5251 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория трета, номер по предходен план: 244007, при съседи имоти с
идентификатори: 70723.244.5, 70723.2446, 70723.244.8, 70723.244.9, 70723.245.757; 9.
поземлен имот с идентификатор 70723.257.14 в с. ***, общ. Оряхово, обл. Враца по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18
100/14.02.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността ***, целият
с площ 9502 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване нива, категория трета, номер по предходен план: 257014, при съседи имоти с
идентификатори: 70723.257.10, 70723.257.13, 70723.257.16, 70723.258.799.5 – по иска с
правна квалификация чл. 33, ал. 2 ЗС на И. Д. Г., с ЕГН **********, от *** срещу К. Д. П., с
ЕГН **********, от *** и Ф. Д. А., с ЕГН **********, от ***.
17
УКАЗВА на И. Д. Г., че съгласно чл. 33, ал. 3 ЗС, ако в едномесечен срок от датата,
на която решението влезе в сила, не плати цената от 17500,00 евро на Ф. Д. А., решението в
частта по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС ще се счита обезсилено по право.
ОСЪЖДА К. Д. П., с ЕГН **********, от *** и Ф. Д. А., с ЕГН **********, от *** да
заплатят на И. Д. Г., с ЕГН **********, от ***, разноски по делото в общ размер на сумата
12 496,08 лева.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
18