Р Е Ш Е Н И
Е
№ 10
гр. Велико Търново, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на двадесети януари две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря М.Д.и участието на прокурора от ВТОП Светлана Иванова,
разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10256/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба, подадена от „Магдак“ ЕООД, ЕИК *********, адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „Сергей Румянцев“ №34, представлявано от
управителя Р.М.М., чрез ***М.М., срещу Решение №486/25.11.2022г. по НАХД
№657/2021г. на Районен съд – Велико Търново, с което решение е потвърдено Наказателно
постановление №04-001314/12.04.2021 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. В.Търново, с което на „Магдак“ ЕООД гр. Велико
Търново, в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на
КТ, за осъществено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, вр. чл.414, ал.3 от КТ,
вр.чл.415в, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр чл.414, ал.3 от КТ, вр. чл. 415в, ал. 2 от КТ е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева.
Релевират се
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в
нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Касаторът твърди, че не е налице нарушение на
чл.62, ал.1 от КТ, тъй като между дружеството и Р.П.е сключен трудов договор с
конкретно договорени съществени елементи, който е бил подписан от двете страни
в два еднообразни екземпляра, което обстоятелство е потвърдено и от св.
Борисов. В подкрепа на горното изтъква, че без наличието на трудов договор
лицето не би могло да напусне територията на Р България, тъй като при
преминаването през ГКПП се прави проверка на всеки един товарен превоз, която
проверка включва и трудовоправната обвързаност на водача. Намира за неправилни
изводите на административния орган и на съда, че липсата на подпис на работника
в трудовия договор се приравнява на липса на предвидената в закона писмена
форма за сключване на трудов договор. Изтъква, че тези изводи противоречат
както на други текстове на КТ /чл.405, чл.75/, така и на практиката на ВКС.
Посочва, че ако се приеме, че липсва трудов договор между страните, това
автоматично би довело до незаконосъобразност на извършения от П. транспорт и до
основание за ангажиране отговорността на дружеството пред контрагента му, както
и пред административните органи, извършили проверка на редовността на
документите на шофьора при напускане на територията на Р България. В този
смисъл посочва, че недобросъвестното поведение на работника – да открадне
подписаните документи от работодателя си и да прекъсне изпълнението на
транспорта самоволно, не може да бъде причина работодателят да понесе
наказание, както и последиците от липсата на трудов договор. На последно място твърди,
че е налице неправилна квалификация на вмененото нарушението, тъй като в случая
е налице писмен договор в писмена форма, който е представен по делото, а
липсата на подпис на работника върху хартиения носител не води до липса на
договор в писмена форма. По тези
изложени в жалбата съображения се иска отмяната на решението на районния съд и
постановяване на ново, по същество, решение, с което да се отмени наказателното
постановление. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.
В съдебно
заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител ***М., поддържа жалбата
по изложените в същата съображения. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.
В случай на потвърждаване на решението, респ. на наказателното постановление,
моли да бъдат дадени указания при липсата на трудов договор следва ли касаторът
да направи корекция на платени осигуровки за съответния работник и съответно,
той дължи ли възстановяване на работната заплата, която е получил по банкова
сметка.
*** – Дирекция „Инспекция по труда“ град Велико Търново, в
представени по делото отговор на касационна жалба и писмено становище от
пълномощник оспорва подадената жалба и моли решението на районния съд да бъде
оставено в сила. Претендира присъждане на разноски, като при условие на
евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на
жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага
същото да бъде оставено в сила.
Административният
съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
С Решение № 486/25.11.2022г.
по НАХД № 657/2021г. по описа на Великотърновския районен съд е потвърдено
Наказателно постановление №04-001314/12.04.2021 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. В.Търново, с което на „Магдак“
ЕООД гр. Велико Търново, в качеството му на работодател по смисъла на параграф
1, т.1 от ДР на КТ, за осъществено
нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, вр. чл. 415в, ал. 2
от КТ и на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр чл. 414, ал. 3 от КТ, вр. чл. 415в,
ал. 2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1 500 лева.
За да
постанови съдебния си акт, ВТРС е приел за установена следната фактическа
обстановка: На 20.01.2021 г., от служители на ответника била извършена проверка
по документи, книжа и сведения относно спазване на трудовото законодателство от
работодателя по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на КТ „Магдак“ ЕООД, при
която е констатирано, че работодателят не е оформил по надлежния ред
правоотношението си с Р.С.П. по повод предоставяне на работна сила, а именно
чрез сключване на писмен трудов договор. За лицето бил представен трудов
договор № 502/24.11.2020г., който не бил подписан двустранно - липсвал подпис
на служителя П.. Установено е, че само по устната договорка по повод
отношенията по предоставяне на работна сила от П., работодателят бил подал
уведомление до ТД на НАП гр. Велико Търново, с което уведомил компетентния
орган, че между него и П. е сключен трудов договор, който фактически не бил
сключен, поради обстоятелството, че предложените от работодателя условия не
били скрепени с подписа на лицето, удостоверяващ неговата воля – съгласие да
престира работната си сила при тези условия. Въпреки че бил представен образец
на трудов договор, който е и регистриран в ТД на НАП, било установено, че не е
налице документа трудов договор, който да удостоверява съвпадащи договорки
между дружеството и П., тъй като липсвал подпис на работника/служителя, поради
което не можело да се приеме, че е налице писмен трудов договор между страните.
Било установено, че е започнало изпълнение по визирания „трудов договор“. За
така констатираното е съставен АУАН №04-001314/04.02.2021г., връчен на
упълномощен представител на дружеството на същата дата. Въз основа на АУАН, от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. В.Търново е издадено обжалваното
пред РС Наказателно постановление № 04-001314/12.04.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
В.Търново, с което на „Магдак“ ЕООД гр. Велико Търново, в качеството му на
работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на КТ, за осъществено
нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ вр. чл. 415в, ал. 2
от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ вр чл. 414, ал. 3 от КТ, вр. чл.
415в, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1 500 лева. Последното е връчено на упълномощен представител на
санкционираното дружество на 19.04.2021 г., видно от разписката към него.
За да потвърди
НП, въззивният съд е приел, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са
законосъобразни, издадени от компетентни лица, в законоустановените срокове и
притежават необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП са описани обстоятелствата
при които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните
признаци на самото нарушение, представени са и доказателствата, подкрепящи
административното обвинение. Намерил e, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства е безспорно, че
жалбоподателят, в качеството си на работодател е осъществил състава на
нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, като е допуснал лицето П. да работи полагайки
труд в един значителен период, за което му е начислена заплата, без да е
сключен писмен трудов договор. Изтъкнал е, че писмената форма е установена за
сключване на всеки вид трудов договор, независимо от неговия вид, като
спазването на това задължение е преди всичко на работодателя. Посочил е, че в
случая е безспорно установено, че П. е бил допуснат до работа, без да има
сключен писмен трудов договор, което е наказуемо по чл. 414, ал. 3 от КТ. На
последно място съдът е посочил, че наказанието е определено в минимално
предвидения в закон размер, като не са налице нито предпоставките на чл. 415в
от КТ, нито на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Въз основа
на събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство
доказателства, се установява, че фактическата обстановка по делото е правилно и
в пълнота изяснена от районния съд. Решаващият състав е извършил цялостен
анализ на събраните доказателства, като е направил обоснован извод досежно
осъществяване от касатора на състава на соченото в НП административно нарушение
и наличието на законовите предпоставки за ангажиране на отговорността му. Съдът
правилно е приел, че към момента на проверката не е бил налице писмен трудов
договор между страните. По силата на чл. 62, ал. 1 от КТ за
съществуването на трудово правоотношение е необходимо да е сключен трудов
договор в писмена форма. Писмената форма на трудовия договор е форма за
неговата валидност. За да е спазена формата, е необходимо в договора да се
съдържат съществените елементи от съдържанието на трудовия договор съобразно
чл. 66, ал. 1 от КТ, в т.ч. място на работа, наименование на длъжността, срок
на трудовия договор, основно и допълнително възнаграждение, продължителност на
работния ден или седмица и др. Тези основни характеристики на трудовия договор
са включени и в представения документ – „трудов договор № 502/24.11.2020г.“. За
да се приеме обаче, че е сключен един формален,договор следва да има съвпадение
на волята на двете страни в съответната форма, което при задължителната писмена
форма се изразява чрез оформянето му като документ и приключва с полагане на
подписите от двете страни върху писмения акт. Основният спорен по делото въпрос
се съсредоточава именно в това дали този представения по делото договор е документ
подписан от работника, и в този смисъл може да се приеме за надлужен валиден
писмен трудов договор. В случая несъмнено се установява от самия документ,
представен в хода на проверката от санкционираното дружество, че работникът Р.П.не
се е подписал на специално предвиденото за това място, нито в която и да е
графа, договора, в който същия се сочи като работник. Същият носи единствено
подписа на работодателя, поради което не може да се приеме, че е налице писмен договор
между страните. Договорът е винаги двустранно сделка или споразумение –
необходимо е да има съвпадение на волите и на двете договарящи страни, което в
случая на трудов договор следва да е оформено в писмена форма, която е
завършена с полагането на подпис от двете страни по договора. След като липсва
подпис за едната от страните – договор липсва, защото липсата на подпис в
писмен договор е равносилна на липса на съгласие. Подписът не подлежи на
доказване с гласни доказателства – същият е юридически факт, който по
определение се полага само в обикновена или електронна форма и след като този факт
липсва няма как да се замести от каквито и да е гласни доказателства,
удостоверяващи по същество преговорите за постигане на съгласие за съществените
елементи то договора между работника и работодателя.
Неоснователно се твърди от процесуалния представител на касатора, че изискването
на чл. 62, ал. 1 от КТ за писмена форма на трудовия договор е удовлетворено
дори и да не е съставен документ, съдържащ двете насрещни волеизявления в
съответната форма. В този смисъл следва да се подчертае, че въведената в закона писмена форма за
действителност на трудовия договор изключва възможността страните да изразят
волята си по друг начин, например с конклудентни действия. Без значение за съществуването
на трудовия договор са и косвените прояви, свързани с изпълнението на договора
– регистрацията в ТД на НАП, допускането до възложената работа, начисляване на
заплата и др. За пълнота относно позоваването на
съдебни актове, постановени от ВКС, следва да се посочи, че същите нямат
тълкувателен характер, не са задължителни и не обвързват настоящия съдебен
състав при постановяване на акта му при разглеждането на конкретния казус, с
който е сезиран.
При така
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Неоснователно и несъстоятелно е искането на процесуалния представител на
касатора за даване на указания за това дали касаторът следва да направи корекция
на платените осигуровки за съответния работник и съответно, той дължи ли
възстановяване на работната заплата. По същността си това искане представлява правна
консултация, каквато съгласно разпоредбата на чл.213 от Закона за съдебната
власт съдиите нямат право да дават. В тази връзка следва да се отбележи, че
консултациите и становищата по правни въпроси представляват дейности, включени
в адвокатската професия – арг. чл.24, ал.1, т.1 от ЗА, което предполага
осъществяването им именно от оправомощения адвокат. При всички случаи обаче
следва да се отчита, че осигуровки се дължат за упражнявана трудова дейност, а
не за формален договор, доколкото самата трудова дейност е подлежаща на
осигуряване, независимо от правната форма на съответното правоотношение, т.е.
наличието на трудов договор е индиция за полаган труд по него, но не е
задължително и категорично доказателство за това. От друга страна, полагането
на труд от едно лице, дори и без валиден договор представлява дейност,
подлежаща на осигуряване по КСО, за която плащания към осигурителните фондове
се дължат.
При този
изход на делото, предвид своевременно направеното искане и с оглед
представеното писмено становище, на основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗАНН
в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв. съобразно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид действителната фактическа и правна
сложност на делото.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.221, ал. 2, предл. първо
от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 486/25.11.2022г.
по НАХД № 657/2021г. на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Магдак“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново,
ул. „Сергей Румянцев“ №34, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Велико Търново разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.