№ 8551
гр. София , 27.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Частно
гражданско дело № 20211110138949 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу ГЮРГ. ЯК. АЛ., с което се иска издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника за суми по договор за паричен заем, сключен на
09.03.2020г. с „Микро Кредит“ АД и договор от същата дата за предоставяне на
допълнителни услуги, вземанията по които са били прехвърлени на заявителя с договор за
цесия.
Със заявлението се иска присъждане на сумите 191.12 лева – възнаграждение за
допълнителни услуги, както и 11.42 лева – лихва за забава върху това възнаграждение за
периода 16.04.2020г. – 02.07.2021г.
Съдът намира, че по отношение на така посочените суми заявлението следва да се
отхвърли по следните съображения:
Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по потребителските
договори и ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за
недължими – аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.
Сключеният между „Микро Кредит“ АД и ГЮРГ. ЯК. АЛ. договор за заем има
характер на потребителски договор. Търсените суми от 191.12 лева - главница, респ. 11.42
лева – лихва за забава върху нея са дължими по договор за допълнителни услуги, чиито
клаузи съдът намира, че се явяват нищожни, доколкото дължимото възнаграждение е
начислено като добавък към месечните погасителни вноски и същевременно се дължи за
услуги, осигуряването на които е част от организационните задължения на кредитора,
ползването на които не се установява от приложените документи. Това е в нарушение на
принципа за справедливост в гражданските отношения и води до скрито оскъпяване на
заема.
1
Претенцията за присъждане на лихви за забава върху възнаграждението по договора
за допълнителни услуги съдът също счете за неоснователна като акцесорна на главната
претенция.
Като последица от частичното отхвърляне на исковата претенция са и коригираните в
издадената заповед суми за разноски, а именно – 18.49 лева държавна такса /за горницата до
25.00 лева не се присъжда/, както и 36.98 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено по НЗПП в размер на 50.00 лева и присъдено съобразно уважената част от
исковата претенция /за горницата до 50.00 лева не се присъжда/. Тъй като са разноски в
заповедното дело, а не заявени за присъждане вземания, не се дължи отделен диспозитив за
частичното им отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
подадено от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, в частта относно
сумите от 191.12 лева – възнаграждение за допълнителни услуги и 11.42 лева – лихва за
забава върху това възнаграждение за периода 16.04.2020г. – 02.07.2021г., съгласно договор
за допълнителни услуги към договор за паричен заем, сключен на 09.03.2020г. между
„Микро Кредит“ АД и Г.А., вземанията по които са били прехвърлени на заявителя с
договор за цесия.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2