П Р О Т О К О
Л
гр.Добрич, 09.12.2020
година.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание, на девети
декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря
МАРИЯ МИХАЛЕВА, сложи за разглеждане, докладваното от председателя, Административно
дело № 544, по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:40
часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
– ОБЩИНА ДОБРИЧКА, редовно призован, представлява се от АДВ.ВЕСЕЛИНА ГЕОРГИЕВА,
редовно упълномощена и приета от съда от днес.
ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА – НАЧАЛНИК РЕГИОНАЛЕН ОТДЕЛ
„НАДЗОР НА ЯЗОВИРНИТЕ СТЕНИ И СЪОРЪЖЕНИЯТА КЪМ ТЯХ“ – СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ ДАМТН
– ЯВОР ДИМИТРОВ, редовно призован, явява се лично.
ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА – ГЛАВЕН ИНСПЕКТОР В
РЕГИОНАЛЕН ОТДЕЛ „НАДЗОР НА ЯЗОВИРНИТЕ СТЕНИ И СЪОРЪЖЕНИЯТА КЪМ ТЯХ“ –
СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ, ДАМТН – ДАНИЕЛА ТОНЕВА ЯНКОВА-КОСТОВА, редовно призована,
явява се лично.
по хода на делото
АДВ.ГЕОРГИЕВА: Моля да се даде ход на
делото.
ИНСП.КОСТОВА: Моля да се даде ход на
делото.
СЪДЪТ
намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, подари
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ
на основание чл.146 ГПК във връзка с чл.144 АПК докладва делото:
Постъпила е жалба от кмета на
община Добричка против Констативен протокол №05-02-27/09.10.2020г. на ДАМТН, РО
НЯСС Североизточна България от проверка и контрол на язовирна стена и
съоръженията към нея и документацията за експлоатация на язовир „Златия 2“ в
частта на точка V от Предписанията.
В жалбата се сочи, че язовир
„Златия 2“ е трайно сух. Притокът на вода към него е прекъснат с изграждането
на язовир „Одринци“ в началото на 90-те години. За язовира е изготвена
комплексна оценка на техническото състояние, която с протокол от 28.07.2017г. е
приета от Експертен технически съвет, като са приети комплексните оценки и
протоколът е изпратен на Областния управител, на основание чл.173 от Наредба за
условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на
язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им
състояние. Комплексната оценка и протоколът за нейното приемане са предоставени
на служители на ДАМТН при извършената проверка на 10.07.2017г. Сочи се, че при
всички последващи проверки на комисии, назначени от областния управител и
служители на ДАМТН е установено, че язовирът не се завирява. С оглед на изложеното
се счита, че тъй като язовирът не се експлоатира от 1991-2 година, а пробивът
на стената през 2015г. прави невъзможна техническата му експлоатация като язовир,
няма как да бъдат извършени ремонтните работи, както и другите предписания,
дадени в протокола. Отделно от това се излагат съображения, че е въпрос на
икономическа обосновка, дали имотът да се отдава под наем, като язовир или като
земеделска земя. Счита се, че от изготвения протокол не е ясно, на база на
какви констатации и изводи е дадено предписание да се изготви проект за
възстановяване, с цел осигуряване на проектните параметри на язовира, каква е
техническата необходимост за осигуряване на безопасността и на какво. Твърди
се, че в така поставените срокове не могат да бъдат реализирани тези
предписания, тъй като средства за изпълнение могат да се осигурят след
одобрение от общинския съвет на бюджета за 2021г. Сочи се, че предписанията по
т.5 от Констативен протокол 05-02-27/09.10.2020г. от проверка и контрол на язовирната
стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатация на язовир „Златия
2“ са издадени при съществени нарушения на административно-производствените
правила и подлежат на отмяна.
Моли се за отмяна на т.5 от
предписанията.
Моли се за присъждане на сторените
по делото разноски. Представени са доказателства.
По делото е постъпил писмен отговор
от зам.главен директор на ГД НЯСС с вх.№3038/30.11.20г., с който се изпраща
препис от констативния протокол и се излагат съображения за недопустимост на
жалбата. Твърди се, че констативните протоколи на РО НЯСС и дадените с тях
предписания и констатации за тяхното изпълнение или неизпълнение имат роля на
доказателствено средство в едно бъдещо производство по ЗАНН и не са ИАА по
смисъла на АПК. Обжалваният констативен протокол, по своята същност представлява
доказателствено средство, поради което не може да бъде предмет на съдебен
контрол за законосъобразност по реда на административното правораздаване,
очертано в нормата на чл.128, ал.1 АПК. Моли се да се прекрати съдебното производство
и да се остави жалбата без разглеждане, на основание чл.159, т.1 АПК, поради
липса на административен акт, който да подлежи на контрол за законосъобразност
от съда.
АДВ.ГЕОРГИЕВА: Поддържаме жалбата, на основанията
изложени в същата.
ИНСП.КОСТОВА: Поддържаме отговора.
Оспорваме жалбата.
АДВ.ГЕОРГИЕВА: По отношение на отговора,
оспореният констативен протокол, с който са дадени предписания е ИАА. По своята
същност задължителното предписание е указване на последващи фактически действия,
които проверяваният субект, в случая община Добричка, следва да предприеме
следствие на извършената проверка на комисията, както е в конкретния случай, при
осъществяване на действия, вменени със Закона за водите. Предписанието изисква
активно поведение от страна на адресата, в рамките на посочените в него срокове
за изпълнение. Като акт, създаващ задължения за адресата и предписващ конкретно
поведение, скрепено с осъществяваната от контролните органи административна процедура,
констативният протокол е ИАА и, като такъв подлежи на съдебен контрол по реда
на АПК. Изпълнението на предписанията се проследява при последващ контрол и
именно въз основа на този констативен протокол административният орган има
възможност да търси административно-наказателна отговорност, като такава е
изрично предвидена в разпоредбата на чл.190А от Закона за водите, а именно
община Добричка би могла да бъде наказана за неизпълнение на тези предписания,
които ние считаме, че са незаконосъобразни. Точно по тази причина, че в Закона
за водите не е изрично посочено, че констативните протоколи подлежат на
обжалване, следва да се приложи разпоредбата на чл.120 от Конституцията на Република
България, която дава възможност всички актове, в които се засягат права и
интереси на гражданите и техните организации да подлежат на съдебен контрол,
освен ако в закон не е предвидено нещо друго. Както заявих, в закона за водите
такава възможност не е посочена, затова считам, че констативните протоколи
подлежат на съдебен контрол по реда на АПК.
По изложеното в становището
от ответника, че би могло да се оспорят констатациите в този констативен
протокол едва в едно производство по реда на ЗАНН, има съдебна практика в
посока, че констатациите в протокол не могат да бъдат оспорвани в такова
производство, тъй като там се разглежда само и единствено налице ли е нарушение
и, ако има такова, законосъобразно ли административно-наказващият орган е наложил
санкция и съответно дали в унисон със закона е размера на тази санкция. В едно
такова производство не може да се развиват доводите за оспорване на
констатациите в констативния протокол, какъвто е настоящия случай. С оглед на
това считам, че следва да бъдат продължени процесуалните действия в настоящото
производство. Така изложеното искане за прекратяване на производството, като
неоснователно, моля да се остави без уважение.
НАЧАЛНИК ДИМИТРОВ: В становището, което чухме
се говори за констатации, а в жалбата се иска отмяна на констативния протокол в
частта на предписанията. Това разминаване между констатации и предписания не е
много коректно.
СЪДЪТ,
като постави за разглеждане така подадената жалба и становищата на страните,
намира, че същата е недопустима по следните съображения:
С разпоредбата на чл.21,
ал.1 - 4 АПК законодателят е дефинирал понятието индивидуален административен
акт. Съгласно ал.1 на цитираната норма, индивидуален административен акт е
волеизявлението на административен орган или на друг овластен със закон за това
орган или организация, с което се създават права или задължения или
непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни
граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
Действително, в разпоредбата
на чл.190а, ал.1, т.З от Закона за водите е предвидена възможност председателят
на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 да дават
предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях
съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2, както и да
определят срок за тяхното изпълнение, но СЪДЪТ
намира, че от така направените предписания, обективирани в констативния
протокол не са ИАА. Те по своята същност представляват един вид доказателства, които
не биха могли да бъде предмет на съдебен контрол. Липсата на ИАА по смисъла на
чл.21, ал.1 АПК прави жалбата лишена от предмет, поради което тя е процесуално
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея
прекратено.
СЪДЪТ,
на основание чл.159, т.1 АПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на община Добричка, срещу Констативен
протокол №05-02-27/09.10.2020г. на ДАМТН, РО НЯСС Североизточна България, от
проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за
експлоатация на язовир „Златия 2“.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по АД №544/2020г. на Административен съд – Добрич.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба, пред Върховен административен съд, в седемдневен срок от днес.
ДЕЛОТО приключи в 14:55 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен на 10.12.2020 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: