Решение по дело №28130/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 34
Дата: 3 януари 2023 г.
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20211110128130
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110128130 по
описа за 2021 година
С. Л. К., Н. Л. С. и С. И. С. са предявили срещу С.О. иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на поземлен имот с
идентификатор 68134.2822.566, находящ се в гр. София, район „Връбница“, ул. „С.Д.“ и иск
с правно основание чл. 21, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 2 ЗОС за осъждане на ответника да им
заплати обезщетение за отчуждаването на имота съгласно Заповед № СО–РД–40–
78/13.09.2013 г., издадена от С.О., район ‚В.“, в размер на 21036 лева.
Ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор 68134.2822.575
и поземлен имот с идентификатор 68134.2822.566, находящи се в гр. София, район
„Връбница“, ул. „С.Д.“, въз основа на наследствено правоприемство. Излагат, че с
обнародвана с ДВ, бр. 36/19.05.2015 г. Заповед № СО15-РД-40-19/23.03.2015 г. на кмета на
С.О., имотите били отчуждени, а собствениците им били посочени в акта като неустановени.
Твърдят, че с решение на АССГ от 13.11.2015 г. заповедта била отменена в цялост и за двата
имота, но въпреки това било заплатено обезщетение само за имот с идентификатор
68134.2822.575. Депозирали ново възражение пред АССГ за заплащане за обезщетение и за
другия имот, но съдът се произнесъл с довода, че заповедта е отменена изцяло по
отношение и на двата имота. Заявяват, че ответникът отказва да заплати дължимото им
обезщетение за поземлен имот с идентификатор 68134.2822.566 в размер на 21036 лева
поради неустановени собственици на имота, с оглед което обуславят правния си интерес от
предявяване на настоящите искови претенции за признаване за установено, че са
собственици на този имот и за осъждане на ответника да им заплати процесното
обезщетение в размер на 21036 лева.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като
1
неоснователни и недоказани. Заявява, че след провеждане на надлежно отчуждително
производство по реда на глава III от ЗОС дължимото парично обезщетение за процесните
имоти е преведено по сметка на С.О. в Общинска банка. Твърди, че от представения от С. Л.
К. нотариален акт е видно, че негов предмет е имот от 571 кв.м., представляващ празно
неурегулирано място, находящо се в землището на София – Връбница, в местността
„Полето“, кв. „Бакърената фабрика“, като този имот не може да бъде определен като
идентичен с имота, отчужден от С.О.. Оспорва, че от представеното удостоверение за
идентичност не може да се установи, че описаният в нотариалния акт имот е идентичен с
отчуждения. С оглед на това и липсата на категорични данни и доказателства относно
собствеността на отчуждавания имот, заповедта на кмета на С.О. била издадена на
неустановен собственик. Излага, че на основание влязлото в сила решение № 7001 от
13.11.2015 г., АССГ, 36 състав, е издадена Заповед № СОА16-РД40- 58/04.04.2016 г. на
кмета на С.О., с която като собственици на поземлен имот с проектен идентификатор
68134.2822.2602 (незастроен), с площ от 212 кв. м, представляващ реална част от поземлен
имот с идентификатор 68134.2822.575 по КККР са посочени С. Л. К., Н. Л. С. и С. И. С.. За
този имот на собствениците било преведено дължимото парично обезщетение в размер на
4706 лева. Счита за невярно твърдението на ищците, че със Заповед № СО15-РД-40-
19/23.03.2015 г. на кмета на С.О. е определен неустановен собственик на поземлен имот с
идентификатор 68134.2822.575 и поземлен имот е идентификатор 68134.2822.566. Предмет
на Заповед № С015-РД-40-19/23.03.2015 г. сочи, че е поземлен имот с идентификатор
68134.2822.575 по КККР, като част от него е отчуждена – поземлен имот с проектен
идентификатор 68134.2822.2602 (незастроен), с площ 212 кв. м. В тази връзка ответникът
заявява, че е неоснователно твърдението на ищците, че не е изпълнено решение № 7001 от
13.11.2015 г. на АССГ. В отговора на исковата молба се твърди, че след като повторно са
заявили пред кмета на С.О. с молба вх. № СИС18-ГР94-131/1/19.12.2018 г. претенцията си за
заплащане на процесното обезщетение в размер на 21036 лева за поземлен имот с
идентификатор 68134.2822.566 и след като основателно им е отказано изплащането на
такова, то от страна на ищците не е извършено обжалване на отказа на кмета. Ответникът
твърди, че Заповед за отчуждаване № СО-РД-40- 78/13.09.2013 г. на кмета на С.О., издадена
на неустановен собственик по отношение на поземлен имот с идентификатор
68134.2822.566, е влязла в законна сила.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 24 от
31.08.1955 г. се установява, че Л.И.С. е придобил правото на собственост върху 571 кв. м.
празно неурегулирано, но в обсега на общия градоустройствен план на гр. София място,
находящо се в землището на София - Връбница, в м. „Полето“ – кв. „Бакърната фабрика“. С
решение от 27.11.1969 г. на СНС, Димитровски район по гр. д. № 94/1969 г. се установява,
че Ц.Н.П. има равен принос с Л.И.С. в придобиването на празно място от 571 кв. м. в м.
„Полето“, кв. „Б.Ф.“ и последният е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението
2
на 1/2 идеална част от този имот. Представено е удостоверение за идентичност на имот,
издадено от ОСЗ „Н.И., според което имоти № 68134.2822.575 и 566, съгласно одобрена КК
на район „Връбница“, са идентични с имот № 353g от полигон № 53, „Модерно предградие“,
1971 г., от 571 кв. м. в землището на с. Връбница, район „Връбница“. От представеното по
делото Удостоверение за наследници на Ц.Н.П. се установява, че нейни наследници са: С. Л.
К. и Н. Л. С.. От представеното по делото Удостоверение за наследници на Л.И.С. се
установява, че негови наследници са: С. И. С., С. Л. К. и Н. Л. С.. По делото е представена и
нотариално заверена декларация от 25.06.2014 г. от С. И. С., С. Л. К. и Н. Л. С., в която
последните са декларирали квотите си като съсобственици на ПИ с идентификатор
68134.2822.566 и ПИ с идентификатор 68134.2822.575, както следва: С. Л. К. – 5/12, Н. Л. С.
– 5/12, С. И. С. – 2/12.
Със Заповед от 13.09.2013 г. е отчуждена реална част от ПИ с идентификатор
68134.2822.566 с площ 177 кв. м., попадаща в улица, по която ще се изгражда обект „Главен
канализационен колектор II – по ул. „С.Д.“ до бул. В.М.“, като е посочено, че имотът е с
неустановен собственик. Определено е парично обезщетение в размер на 21036 лева, което
да се внесе по сметка на С.О. в „Общинска банка“ АД. Възложено е изготвянето на оценки
по пазарни цени на реалните части, подлежащи на отчуждаване. Изготвено е обявление на
основание чл. 25, ал. 1 ЗОС за уведомяване на собствениците на позелените имоти,
попадащи в обхвата на изграждащия се обект, което е публикувано в ДВ.
Със Заявление от 16.05.2014 г. С. Л. К. е поискано изплащане на определеното
обезщетение за имот ПИ 566.
Със заповед от 23.03.2015 г. на основание чл. 25, ал. 2 ЗОС, вр. чл. 21, ал. 1 и чл. 25,
ал. 1 ЗОС е отчужден ПИ с проектен идентификатор 68134.2822.2602 (незастроен), с площ
212 кв. м., представляващ реална част от ПИ с идентификатор 68134.2822.575 по КККР,
попадащ в улица, във връзка с реализацията на обект „Главен канализационен колектор II –
по ул. „С.Д.“ до бул. В.М.“. Прието е, че имотът е с неустановен собственик и е определил
сумата на паричното обезщетение в размер на 4706 лева, което да се внесе по сметка на С.О.
в „Общинска банка“ АД.
С решение от 13.11.2015 г. по д. № 6550/2015 г. на АССГ е отменена заповед от
23.03.2015 г.
С определение по д. № 10067/2018 г. на АССГ е оставена без разглеждане жалба на С.
И. С., С. Л. К. и Н. Л. С. против Заповед от 23.03.2015 г.
Със заповед от 04.04.2016 г. на основание чл. 25, ал. 2 ЗОС, вр. чл. 21, ал. 1 и чл. 25,
ал. 1 ЗОС е отчужден ПИ с проектен идентификатор 68134.2822.2602 (незастроен), с площ
212 кв. м., представляващ реална част от ПИ с идентификатор 68134.2822.575 по КККР,
попадащ в улица, във връзка с реализацията на обект „Главен канализационен колектор II –
по ул. „С.Д.“ до бул. В.М.“. Посочено е, че имотът е собственост на С. И. С., С. Л. К. и Н. Л.
С., на които следва да се изплати определеното обезщетение в размер на 4706 лева.
Представен е АПОС № 2880 от 14.03.2014 г., в който е посочено, че публична
3
общинска собственост е реална част от ПИ № 566, съставляваща 177 кв. м. площ.
С отговори от 07.01.2019 г. и 03.02.2020 г. С.О. е отказала изплащането на
определеното обезщетение от 21036 лева за имот № 566, тъй като към момента на издаване
на заповедта собственикът е бил неустановен.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗОС имоти - собственост на физически или на юридически
лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които
не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен
устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост
или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от
първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила
разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи,
определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение.
Според чл. 29, ал. 2 ЗОС когато собственикът на имота не може да бъде установен или е с
неизвестен адрес, както и в случаите, когато съществува спор между няколко лица за
правото върху дължимото обезщетение или за права върху отчуждавания имот,
обезщетението се внася в банката по сметка на общината. В тези случаи банката изплаща
обезщетението на лицето, което установи правата си по съдебен ред, по нареждане на кмета
на общината.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено, че част от имот № 566 е отчужден за изграждане на улица при
спазване на изискванията на глава III ЗОС. Съдът намира, че от събраните писмени
доказателства се установява, че ищците са собственици на процесния недвижим имот,
придобит от тях по наследство, при следните квоти: С. Л. К. – 5/12, Н. Л. С. – 5/12, С. И. С. –
2/12. От представеното удостоверение за идентичност на имоти се установява, че
процесният имот е бил част от притежаваният от наследодателите на ищците имот. Поради
това при отчуждаване на част от него за публични нужди на собствениците се дължи
обезщетение, определено по предвидения от закона ред. Същото следва да бъде изплатено,
тъй като по несъмнен начин се установи принадлежността на правото на собственост на ПИ
с идентификатор 68134.2822.566 към патримониума на ищците. Обезщетението е
определено след изготвяне на оценка, като пазарната стойност на земята е изчислена по
метод на сравнителните стойности.
По изложените съображения предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени.
С оглед изхода на спора право на разноски имат ищците, са сторили следните
разноски: 971,44 лева – държавна такса, 80 лева – кадастрални скици, 1600 лева – адвокатско
възнаграждение, което следва да бъде намалено до 1200 лева с оглед направеното
възражение за прекомерност, фактическата и правна сложност на делото и чл. 7, ал. 2, т. 4
НМРАВ в редакцията към датата на устните състезания.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.О., че С. Л. К., ЕГН
**********, Н. Л. С., ЕГН ********** и С. И. С., ЕГН **********, са собственици на
основание чл. 124 ГПК на ПИ с идентификатор 68134.2822.566, находящ се в гр. София,
район „Връбница“, ул. „С.Д.“.
ОСЪЖДА С.О. да заплати на С. Л. К., ЕГН **********, Н. Л. С., ЕГН ********** и
С. И. С., ЕГН **********, на основание чл. 21, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 2 ЗОС обезщетение за
отчуждаването на имота съгласно Заповед № СО-РД-40-78/13.09.2013 г., издадена от С.О.,
район „В.“, в размер на 21036 лева (на С. Л. К. – 8765 лева, на Н. Л. С. – 8765 лева, на С. И.
С. – 3506 лева).
ОСЪЖДА С.О. да заплати на С. Л. К., ЕГН **********, Н. Л. С., ЕГН ********** и
С. И. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2171,44 лева – разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5