№ 60
гр. Враца, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Галя Цв. И.а
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело №
20231400500583 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Ц. Я. И., ЕГН **********, И.
Ц. И., ЕГН **********, и двамата с адрес: *** и В. И. П., ЕГН **********, с адрес: *** и
тримата чрез адв. Т. В. Б., със служебен адрес *** против Решение № 394/03.07.2023 г. на
Районен съд-Враца, постановено по гр.дело № 156/2023 г., В ЧАСТТА МУ , с която е
обявен за относително недействителен на основание чл. 135 от ЗЗД договор за покупко-
продажба на МПС от 04.03.2022 г. с нотариална заверка на подписите на страните рег. №
1187/04.03.2022 г. на помощник нотариус М. Р. при нотариус И. Л., с рег. № *** на НК с
район на действие Районен съд – Враца, с който В. И. П. е прехвърлил чрез покупко-
продажба на Ц. Я. И. правото на собственост върху притежаваната от него след
прекратяването на брака му с Н. Я. П., с влязло в сила решение от 12.06.2020 г. по гр. д. №
157/2020 г. на Районен съд – Пирдоп, 1/2 ид. част от лек автомобил марка „Форд“, модел „С
Макс“, рег. № ВР *** СВ, рама № WF0SXXGBWSBY42222, двигател № BY42222, както и в
частта му, в която горепосочените лица са осъдени да заплатят направените от ищеца
разноски.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Считат, че с решението си първоинстанционния съд е направил извод за
приложимост на разпоредбата на чл. 135. ал. 3 от ЗЗД, като счел, че не е необходимо да
отменя определението, с което е даден ход на устните състезания и да даде указания отново
на страните относно разпределението на доказателствената тежест, при събрани по делото
доказателства по 135. ал. 3 ЗЗД. Първоинстанционният съд неправилно е счел, че не са
нарушени правата на страните вследствие неточно посочената правна квалификация и
разпределената доказателствена тежест.
Съдът приел, че са доказани предпоставките за уважаването на иска, а именно:
качеството си на кредитор на длъжника В. П., наличието на увреждащо кредитора действие,
1
с което се намалява имуществото на длъжника, респ. се затруднява удовлетворяването на
кредитора, както и наличието на намерение за увреждане у длъжника и лицата, с които е
договарял.
От анализа на събраните по делото доказателства не могъл да се направи извод, че В.
П. е извършил сделката с процесното МПС, за да увреди ищеца като негов кредитор, както и
обстоятелството, че разпоредително действие извършено на 04.03.2022 г. е било
предназначено от съконтрагентите на П. да увреди кредитора „И. - 53" ЕООД.
Сьдът неправилно интерпретирал събраните по делото доказателства, че бившата
съпруга на П. - Н. П. и Ц. И. са сестри, достигнал до извода за възможната информираност
относно задълженията на Н. П. към кредитора „И. - 53" ЕООД, както и за съдебните и
изпълнителни производства, водени във връзка със сделка с процесния автомобил, респ.
евентуалното възникване на задължение на В. П. вследствие уважаването на първоначално
предявения Павлов иск.
Считат, че е неправилен и незаконосъобразен извода на съда за наличието на
множество косвени доказателства, че ответниците са сключили сделката на 04.03.2022 г. с
намерението да се увреди кредитора-ищец, като не е направил достатъчно задълбочена
преценка на събраните гласни и писмени обстоятелства.
С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.
Желаят съдът вместо него да постанови друго съдебно решение, с което да се отмени
решението в обжалваната му част.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 13860/13.11.2023г.
от въззиваемия „И. - 53“ ЕООД, чрез пълномощника му адв.
В. Ч. от ВрАК, с който оспорва жалбата и счита, че същата е неоснователна и не следва да
бъде уважена.
В отговора се излагат доводи, че ищецът „И.-53“ЕООД е кредитор на Н. Я. П. с
вземане от 712 582.24 лв., за което разполага с титул-изпълнителен лист от 08.12.2020г.,
издаден по гр.д.№ 201/2020г. на Окръжен съд - Враца. Въз основа на него е образувано
изпълнително дело № 378/2021г. по описа на ЧСИ И. Ц. с peг. № *** и район на действие
ОС – Враца, като предприетите изпълнителни действия не дали резултат и вземането му не
могло да бъде събрано, тъй като длъжницата Н. П. не притежава имущество, а с малкото
което имала, се е разпоредила с него преди и по време на делото.
Освен това В. П. също е длъжник на „И.-53“ ЕООД срещу когото има издаден
изпълнителен лист от 15.11.2022г. по гр.д.№ 2076/2021г. на PC - Враца за сумата от 1465,00
лв., като е образувано изп.д.№ 2135/2022г. по описа на ЧСИ И. Ц. рег.№ *** с район на
действие ОС - Враца.
Твърди се, че В. и Н. П.и имат прекратен брак с влязло в сила решение №
53/12.06.2020г. по гр.д.№ 157/2020г. на PC - гр. Пирдоп, но въпреки това продължават да
живеят заедно в семейното жилище в гр. Враца, да отглеждат децата си и да ползват
съвместно процесния лек автомобил. С брачното решение, процесният лек автомобил марка
ФОРД, модел С МАКС, рама № WF0SXXGBWSBY42222, двигател № BY42222, рег.№ ВР
*** СВ е останал в изключителна собственост на съпруга В. П..
Ответницата Ц. Я. И. е сестра на длъжника Н. Я. П., което е установено като безспорно
обстоятелство в процеса.
Образувано било гр.д.№ 2076/2021г. по описа на PC – Враца с правно основание чл.135
от ЗЗД, по което е издадена обезпечителна заповед от 07.06.2021г. за налагане на запор
върху 1/2 ид.ч. от лек автомобил марка ФОРД, модел С МАКС, рама №
WF0SXXGBWSBY42222, двигател № BY42222, рег.№ ВР *** СВ. Въз основа на нея е
образувано изп.д.№ 1090/2021г. при ЧСИ И. Ц., като е наложен запор върху автомобила в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Враца на 09.06.2021г. Впоследствие бившите
съпрузи с помощта на влязлото в сила брачно решение са поискали вдигане на запора от
автомобила и на 29.06.2021г. незнаен служител вдигнал наложения от ЧСИ Ц. запор върху
2
него.
Производството по гр.д.№ 2076/2021г. на PC - Враца е приключило с влязло в законна
сила решение, с което е обявена в полза на „И.-53“ЕООД относителната
недействителността на прехвърлената от Н. Я. П. 1/2 и.ч. от автомобила.
По молба на „И.-53“ЕООД е образувано ново изп.д.№ 2135/2022г. по описа на ЧСИ И.
Ц. за събиране на присъдените му разноски срещу В. И. П. и Н. Я. П.. ЧСИ Ц. насрочила
дата за опис, оценка и смяна на пазача на автомобила за 17.01.2023г., за което В. П. бил
уведомен предходният ден на 16.01.2023г.
Н. П. подала писмена молба до ЧСИ Ц., в която посочила, че причината за
разпореждане на В. П. с автомобила е поради съзнанието му, че има вдигнат запор и няма
пречки за разпореждане с МПС-то.
Посочва се в писменият отговор, че показанията на св. К. Т. - помощник ЧСИ при ЧСИ
И. Ц. свидетелстват за действията на Н. Я. П. в защита на бившият й съпруг.
Освен това от доказателствата по делото се установява, че П. не е продал ½ ид.ч. от
автомобила, както твърди бившата му съпруга, а целия автомобил и негов купувач е Ц. Я.
И. - сестра на Н.. Продажбата била осъществена на 04.03.2022г. пред помощник-нотариус М.
Р. към нотариус И. Л. рег.№ *** на ПК с район на действие PC – Враца за сумата 6 600,00
лв., която получил в същия момент от И..
По този начин извършената сделка увредила кредитора, както на Н. П., така и на В. П..
В отговора се излагат правни твърдения относно разпоредбата на чл.133 от ЗЗД и
чл.135 и сл. от ЗЗД.
Счита, че въззивната жалба на Ц. Я. И., И. Ц. И. и В. И. П. и тримата чрез адв. Т. В. Б.
от САК е неоснователна и моли на основание чл.272 от ГПК съдът да потвърди като
правилно решение № 394/03.07.2023г. по гр.д.№ 156/2023г. на районен съд – Враца, като
осъди въззивниците да заплатят на въззиваемия сторените от него разноски пред въззивната
инстанция, за което е приложил пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в
рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд
констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните,
като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона,
Врачанският окръжен съд приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, с
който ищецът „И.-53“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, поискал
от съда да обяви за недействителна по отношение на него, в качеството му на кредитор,
извършената между ответниците В. И. П., ЕГН: **********, с адрес: ***/продавач/, Ц. Я. И.,
ЕГН: **********, с адрес: ***/купувач/ и И. Ц. И., ЕГН: **********, с адрес: ***/съпруг на
Ц. И./ продажба на лек автомобил марка „Форд“, модел „С Макс“, рег. № ВР *** СВ, по
силата на договор за покупко-продажба на МПС рег. № 1187/04.03.2022 г. на помощник-
нотариус М. Р. при нотариус И. Л. рег.№ *** на НК, с район на действие Районен съд –
Враца, както и ответниците солидарно да му заплатят направените по делото разноски,
включително и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът „И. – 53“ ЕООД е кредитор на
лицето Н. Я. П. със вземане от 712 582,24 лв., за което разполага с изпълнителен титул/
изпълнителен лист/ от 08.12.2020 г. издаден по гр.д. № 201/2020 г. на Окръжен съд – Враца,
въз основа на който образувал изпълнително дело № 378/2021 г. по описа на ЧСИ И. Ц. с
peг. № *** и район на действие ОС – Враца.
Твърди, че бракът между ответника В. И. П. и Н. П. е прекратен с Решение №
53/12.06.2020 г. по гр.д. № 157/2020 г. на PC – Пирдоп. Сочи, че ответницата Ц. Я. И. е
3
сестра на Н. Я. П. и балдъза на В. П., а ответникът И. Ц. И. е съпруг на Ц. И., респ.
баджанак на П..
Освен това ищеца навежда твърдения, че ответникът В. П. също му е длъжник, тъй
като срещу него има издаден изпълнителен лист от 15.11.2022 г. по гр.д. № 2076/2021 г. на
PC – Враца за сумата от 1465,00 лв. и било образувано изп.д. № 2135/2022г. по описа на
ЧСИ Ц.. По молба на ищеца по гр.д. № 2076/2021 г. на PC – Враца била издадена
обезпечителна заповед от 07.06.2021 г. за налагане запор върху 1/2 ид.ч. от лек автомобил
марка „Форд“, модел „С Макс“, рег. № ВР *** СВ в исково производството по чл. 135 ЗЗД.
В хода на изп.д. № 378/2021 г. на ЧСИ Ц. се установило, че сключеният между Н. и В.
П.и граждански брак е прекратен с влязло в сила на 12.06.2020г. съдебно решение №
53/12.06.2020г. по гр.д.№ 157/2020г. описа на РС Пирдоп, в което лек автомобил марка
„Форд“, модел „С Макс“, рег. № ВР *** СВ останал в дял и изключителна собственост на
съпруга В. П..
Посочва, че предмет на гр.д. № 2076/2021 г. на PC – Враца е бил предявен иск за
обявяване на относителна недействителност на извършеното от длъжника Н. П.
разпореждане с притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от автомобила в полза на В. П., като с
решението тази сделка е обявена за относителна недействителна.
Въз основа на издадената обезпечителна заповед, ищецът образувал при ЧСИ Ц. изп.д.
№ 1090/2021 г. за налагане на запора, който бил наложен в сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Враца на 09.06.2021 г. След като узнали за него, бившите съпрузи представили в
„Пътна Полиция“-Враца бракоразводното решение по гр.д. № 157/2020 г. на PC – Пирдоп,
въз основа на което негов служител на 29.06.2021 г. снел наложения от ЧСИ Ц. запор на
лекия автомобил.
Ищецът твърди, че след влизане в сила на решението по гр.д. № 2076/2021 г. на PC –
Враца с правно основание чл.135 от ЗЗД било образувало ново изп.д. № 2135/2022 г. по
описа на ЧСИ И. Ц. за събиране на присъдените в полза на „И.-53“ ЕООД разноски по
делото срещу В. И. П. и Н. Я. П..
ЧСИ насрочил опис, оценка и изземване на автомобила от В. П. за 17.01.2023 г. от
11.00 часа, като предходният ден П. бил уведомен за предстоящия опис. Тогава в кантората
на ЧСИ Ц. се появила Н. П. и депозирала писмена молба по делото с вх. № 02642/16.01.2023
г., с която посочва, че автомобилът не се намира нито у нея, нито у бившия й съпруг. Сочи,
че В.П. продал автомобила на Ц. Я./нейна сестра/ с договор за покупко-продажба на
04.03.2022 г. заверен пред помощник-нотариус М. Р. към нотариус И. Л., рег. № *** на НК, с
район на действие PC — Враца за сумата 6 600,00 лв., която сума бил получил в момент на
продажбата от купувача.
Ищеца навежда доводи, че тази извършена сделка го уврежда в качеството му на
кредитор на Н. П. и на В. П.. В конкретния случай В. П. е продал автомобила след
завеждане на гр.д. № 2076/2021 г. на PC – Враца.
Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна
защита обективирана в петитумната й част, с който желае съда да постанови решение, с
което да обяви за относително недействителна спрямо ищеца покупко-продажбата на лек
автомобил марка „Форд“, модел „С Макс“, рег. № ВР *** СВ, със страни В. И. П. –
продавач, и Ц. Я. И. – купувач, извършена с договор за покупко-продажба на МПС рег. №
1187/04.03.2022 г. на помощник-нотариус М. Р. при нотариус И. Л. рег.№ *** на НК, с район
на действие Районен съд – Враца и да му се присъдят направените по делото разноски
солидарно от ответниците.
В депозираният в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор от ответниците предявеният
иск по чл. 135 ЗЗД е оспорен като неоснователен.
Ответниците не оспорват факта, че пред Районен съд – Враца бил предявен иск от
ищеца „И. - 53" ЕООД против Н. П. и В. П. за обявяване на относителна недействителност
на извършеното от Н. П. разпореждане с притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от лек автомобил
марка „Форд“, модел „С Макс“, рег. № ВР *** СВ, като била издадена обезпечителна
4
заповед от 07.06.2021 г. за налагане на запор върху 1/2 ид.ч. от автомобила. Поддържа се, че
до приключване на първоинстанционното производство финансовото положение на П. рязко
се влошило и той имал необходимост от финансови средства, поради което решил да
продаде 1/2 ид. ч. от лек автомобил марка „Форд“, модел „С Макс“, рег. № ВР *** СВ.
Навеждат доводи, че през м.март 2022 г. П. при проверка в отдел ПП – Враца,
установил чрез служител на полицията, че няма запор върху автомобила и може да бъде
продаден. В този момент Ц. Я. И. и И. Ц. И. търсели да закупят кола, като се договорили с
П. за продажбата и цената. Сделката била изповядана пред нотариус, като собствеността
върху автомобила е прехвърлена на купувачите и те заплатили на продавача посочената в
договора цена.
Впоследствие П. научил, че искът по чл.135 от ЗЗД бил уважен в полза на „И. – 53”
ЕООД, но към момента на постановяване на съдебното решение, договорът за покупко-
продажба вече бил реализиран.
Ответниците не оспорват факта, че по молба на „И.-53“ ЕООД било образувано изп.д.
№ 2135/2022 г. по описа на ЧСИ И. Ц. за събиране на присъдените в негова полза разноски
срещу В. И. П. и Н. Я. П.. Действително ЧСИ насрочил опис, оценка и изземване на
автомобила от В. П. за 17.01.2023 г. от 11:00 часа, за които действия на ЧСИ била уведомена
и Н. П.. Поради тази причина тя посетила кантората на ЧСИ Ц. и депозирала писмена молба
с цитираното от ищеца съдържание.
Ответниците сочат, че Ц. Я. И. и И. Ц. И. не са знаели и не са предполагали, че по
отношение на придобития от тях лек автомобил марка „Форд“, модел „С Макс“, рег. № ВР
*** СВ е налице обезпечителна заповед, с която е наложен запор върху автомобила, нито
пък знаели за увреда на кредитора на техния продавач.
В писменият отговор ответниците сочат, че ищеца с настоящият иск желае да бъде
обявена за относително недействителна продажбата на целия автомобил, а не на 1/2 ид.ч. от
него, като с решението по гр. д. № 2076/2021 г. по описа на Районен съд – Враца е обявена
относителна недействителност на прехвърлянето от Н. П. на В. П. на 1/2 ид.ч. от процесното
МПС.
Желаят предявеният иск да бъде отхвърлен и да им бъдат присъдени разноските по
делото.
С първоинстанционното решение ВРС е оставил без разглеждане предявения иск по чл.
135, ал. 1 ЗЗД в частта му за обявяване на относителна недействителност
/непротивопоставим спрямо кредитора „И. – 53“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление : ***/ на договор за покупко-продажба на МПС от 04.03.2022 г. с нотариална
заверка на подписите на страните рег. № 1187/04.03.2022 г. на помощник-нотариус М. Р. при
нотариус И. Л., с рег. № *** на НК и район на действие Районен съд – Враца, с който В. И.
П., ЕГН: **********, с адрес: ***, е прехвърлил чрез покупко-продажба на Ц. Я. И., ЕГН:
**********, с адрес: *** и И. Ц. И., ЕГН: **********, с адрес: ***, правото на собственост
върху 1/2 ид. част от лек автомобил марка „Форд“, модел „С Макс“, рег. № ВР *** СВ, рама
№ WF0SXXGBWSBY42222, двигател № BY42222, придобита от В. И. П. чрез сделка на
разпореждане, извършена от Н. Я. П. в негова полза, обективирана във влязло в сила
решение от 12.06.2020 г. по гр. д. № 157/2020 г. на Районен съд – Пирдоп и прекратил
производството по делото в тази му част поради липса на правен интерес.
Със същото решение обявил за относително недействителен по иска с правно
основание чл. 135, ал. 3, във вр. с ал. 1 ЗЗД, предявен от „И. – 53“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление : ***, срещу В. И. П., ЕГН **********, с адрес: ***, Ц. Я.
И., ЕГН **********, с адрес: *** и И. Ц. И., ЕГН **********, с адрес: ***, спрямо „И. – 53“
ЕООД, ЕИК: ***, договор за покупко-продажба на МПС от 04.03.2022 г. с нотариална
заверка на подписите на страните рег. № 1187/04.03.2022 г. на помощник нотариус М. Р. при
нотариус И. Л., с рег. № *** на НК и район на действие Районен съд – Враца, с който В. И.
П. е прехвърлил чрез покупко-продажба на Ц. Я. И. правото на собственост върху
притежаваната от него след прекратяването на брака му с Н. Я. П. с влязло в сила решение
5
от 12.06.2020 г. по гр. д. № 157/2020 г. на Районен съд – Пирдоп, 1/2 ид. част от лек
автомобил марка „Форд“, модел „С Макс“, рег. № ВР *** СВ, рама №
WF0SXXGBWSBY42222, двигател № BY42222 и присъдил разноски.
Районния съд приел, че ищецът „И. – 53“ ЕООД има качеството на кредитор спрямо
ответника В. П. на основание влязло в законна сила на 28.10.2022г. Решение №
171/25.03.2022 г. по гр. д. № 2076/2021 г. по описа на РС – Враца(потвърдено с Решение №
240/28.10.2022 г. по в. гр. д. № 262/2022 г. по описа на ОС – Враца) за разноски пред двете
съдебни инстанции. Вземането за разноски е възникнало след атакуваната сделка от
04.03.2022 г., т.е. с влизане в сила на съдебното решение на 28.10.2022г.
Съдът е приел за доказано по делото, че с извършената между ответниците през м.март
2022 г. прехвърлителна сделка със собствената ½ ид.ч. на В.П. от процесния лек автомобил е
нарушен интереса на ищеца, тъй като е довела до намаляване имуществото на длъжника,
като е правноирелевантно дали същият разполага и с друго имущество. Независимо от
възмездния характер на сделката, същата е увреждаща интересите на ищеца в качеството му
на кредитор на ответника В.П.. Приел е за безспорно, че възмездната сделка между
ответниците е сключена на 04.03.2022 г. – преди възникване на вземането(28.10.2022г.),
поради което е приложима и разпоредбата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. Съдът в решението си е
посочил, че дори да е посочена неточно правна квалификация на иска, то не са нарушени
правата на страните в процеса, тъй като по делото са събрани доказателства и за
релевантните за спора факти и по 135, ал. 3 ЗЗД. На страните била дадена възможност и те
са ангажирали доказателства за обстоятелствата, че ищецът е кредитор на лицето В. П., за
наличието на увреждащо кредитора действие, за намерение за увреждането му у
договарящите страни, като ответникът не оспорва, че ищецът е негов кредитор, както и по
негово искане са събрани доказателства за осъществяване на насрещно доказване на
знанието за увреждане у съконтрахентите, които са способствали за реализиране защитата
му по иска по чл. 135, ал. 3 ЗЗД.
По горните съображения, първоинстанционният съд е приел, че са налице
предпоставките на чл. 135 ЗЗД и е уважил като основателен предявения Павлов иск в
оспорената му част.
Съгласно на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата, т. е. правилността на първоинстанционното решение се проверява
само в рамките на релевираните оплаквания. При тази служебна проверка, Врачанският
окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя правните изводи на районния съд и счита,
че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Фактическата
обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз
основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора
факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въвзивното производство не са ангажирани относими и допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от районния съд фактическа обстановка, поради
което, окръжният съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК,
като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.
Въззивната инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на районния
съд за основателност на предявения иск по чл. 135 ЗЗД, които са формирани въз основа на
изяснената фактическа обстановка и в съответствие с материалния закон и задължителната
съдебна практика на ВКС, като също препраща към решението на районния съд на
основание чл. 272 ГПК и по този начин същите стават част от настоящия съдебен акт.
По изложените във въззивната жалба доводи и в допълнение към съображенията
на районния съд, следва да се отбележи следното:
Въззивният съд намира за неоснователно възражението на въззивниците във
6
въззивната жалба и в писменият отговор относно правната квалификация на иска, респ. че са
нарушени правата на страните.
В т.2 на ТР № 1/2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че за
допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото
въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/. Когато във въззивната жалба или
отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с
доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва
нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът
на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция.
Освен това, извършването на изцяло нов доклад от въззивната инстанция с различна
квалификация на предявения иск би имало за резултат предварително определяне
действията на първоинстанционния съд като неправилни, а тази преценка се дължи едва при
постановяване на въззивното решение.
В тази връзка на страните в първата инстанция е дадена възможност за предприемане
на процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са
събрани за доказване на иска по чл.135,ал.1 и по ал.3 от ЗЗД, поради което не са налице
основанията на чл. 266, ал. 3 ГПК.
Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на въззивниците, че
първоинстанционният съд неправилно е възприел фактическата обстановка по делото. ОС-
Враца намира, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не са нарушени
принципите на диспозитивното, на служебното начало и на равнопоставеността на страните
в процеса.
Предмет на конститутивния иск по чл. 135 от ЗЗД е потестативното субективно
материално право на ищеца-кредитор да бъде обявена само спрямо него за недействителна
(т.нар. "относителна недействителност") дадена правна сделка или друго правно или
фактическо действие на ответника - длъжник, с които последният го уврежда. Това
потестативно право възниква, респ. искът е основателен при наличието на следните
материалноправни предпоставки: ищецът да е кредитор на ответника-длъжник, т.е. ищецът
да е титуляр на друго субективно материално гражданско право, противопоставимо на
ответника-длъжник; извършеното от последния действие/сделка (атакувано с иска) да
уврежда интереса на ищеца-кредитор, т.е. да осуетява или да затруднява по някакъв начин
упражняването на правата му спрямо ответника-длъжник; последният да е знаел за
увреждането към момента на извършването на атакуваната сделка/действие, а когато тя е
възмездна - и договарящото с него лице (съконтрахента му - също ответник по иска) трябва
да е знаело за увреждането.
Такова увреждане е налице винаги, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява същото или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на своя
кредитор. Ето защо, Павловият иск е способ за запазване имуществото на длъжника, когато
с действията си той застрашава удовлетворяването на вземането на кредитора в нарушение
на принципа, че цялото имущество на длъжника служи като общо обезпечение на неговите
кредитори, които могат да насочат изпълнението върху всяка негова вещ или вземане (чл.
133 ЗЗД и чл. 442 ГПК). Съгласно задължителните разясненията в ТР № 5/29.12.2014 г. по
тълк. дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Павловият иск е облигационен, а не вещен иск,
тъй като при уважаването му увреждащата сделка остава действителна за страните по нея
(прехвърлител и приобретател), но същата се счита за недействителна, нестанала, само по
отношение на кредитора-ищец. При уважаването на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД
прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя, но кредиторът-
ищец получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си
към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето
лице. Ето защо, собственикът на вещта (приобретателят) понася санкцията да търпи
изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й
придобиване – действал е със знанието, че сделката е увреждаща ( чл. 135, ал. 1, изр. първо
7
ЗЗД), или ако е придобил вещта безвъзмездно.
Съгласно задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК –
Решение № 4/26.01.2011 г. по гр. д. № 551/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение №
163/27.07.2011 г. по гр. д. № 672/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 639/06.10.2010 г. по гр.
д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г. о.)., кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр
на парично или непарично вземане по отношение на ответника, като за успешното
провеждане на иска за обявяване недействителността спрямо кредитора на увреждащите го
актове на длъжника не е необходимо вземането му да е изискуемо и ликвидно, нито съдебно
установено. Прието е също така, че длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има
кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора
Въззивният съд намира, че решението на първата инстанция е постановено при
наличието на всички посочени по-горе предпоставки на материалния закон за уважаване на
предявения иск по чл. 135 ЗЗД и в съответствие със задължителната практика на ВКС, а
изложените във въззивната жалба оплаквания и в писменият отговор са неоснователни.
Безспорно е по делото, че ищецът "И. 53" ЕООД депозирал искова молба против Н. и
В. П.и с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване за относителна недействителност
на сделка с разпореждане с ½ ид.ч. от процесния лек автомобил, въз основа на която било
образувано гр.д.№ 2076/2021г. по описа на РС-Враца, като в хода на исковото производство
на дата 04.03.2022 г. е сключена оспорената разпоредителна сделка, чрез договор за
покупко-продажба на лек автомобил марка „Форд“, модел „С Макс“, рег. № ВР *** СВ, рама
№ WF0SXXGBWSBY42222, двигател № BY42222. Решението на първата инстанция е
постановено на 25.03.2022г., но е влязло в законна ни сила на 28.10.2022г., поради
обжалването му пред въззивната инстанция.
Настоящият съдебен състав приема за установено от доказателствата по делото и
наличието на разпоредителна сделка с притежаваната от длъжника 1/2 ид.част от л.а. марка
Форд, модел: С МАКС, рама WF0SXXGBWSBY42222, двигател: ВУ42222, рег.№ ВР ***
СВ, като факт в правния мир, а едновременно с това и нейния увреждащ характер.
Извършеното на 04.03.2022г. е преди възникване на кредиторовото вземане, като ал.3
на чл.135 от ЗЗД повелява, че то е недействително, само ако е било предназначено от
длъжника и лицето с което е договарял, да увреди кредитора. С извършеното разпореждане
с вещта длъжникът осуетява възможността кредитора да насочи изпълнение върху същата за
удовлетворяване на вземането си. Съгласно установената практика на Върховния
касационен съд, всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за
удовлетворение на кредитора, предвид реалната възможност към момента на реализиране на
принудителното изпълнение паричните средства да не са налични. Увреждането на
кредитора като елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД е от категорията на
обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие се
затруднява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника,
като може да намери израз в трансформирането на имуществото в паричен еквивалент, или
обременяване на имуществото чрез ипотека и др. (в същия смисъл решение № 639 от
06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. IV г. о. ВКС).
В конкретния случай съдът намира, за безспорно доказани по делото първите две
предпоставки за уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД, а именно: ищецът „И. – 53“ ЕООД е
кредитор по отношение на В. П. и наличието на увреждащо действие – с извършената
разпоредителна сделка със собствената на В. П. 1/2 ид.ч. от процесния автомобил е намален
активът на неговото имущество и е затруднено осъществяването на правата на кредитора.
Качеството на кредитор за ищеца възниква с влизане в сила на Решение №
171/25.03.2022 г. по гр.д. № 2076/2021 г. по описа на РС – Враца, въз основа на което
възниква вземане на „И. - 53" ЕООД към ответника В.П..
Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена
8
след възникване на кредиторовото вземане (решение № 264 от 18.12.2013 г. по гр. д. №
915/2012 г. на ВКС).
В писменият отговор на ответниците подаден по реда на чл.131 от ГПК пред първата
съдебна инстанция се посочва, че по образуваното гр. д. № 2076/2021 г. по описа на РС –
Враца има издадена обезпечителна заповед от 07.06.2021г. за налагане на запор върху ½
ид.ч. от процесният лек автомобил, която е приложена на л.7 от първоинстанционното дело.
При служебна справка в ЕИСС/Единна информационна система на съдилищата/
настоящият съдебен състав констатира, че било образувано ВЧГД № 20211400500442 по
описа на ОС-Враца по частна жалба на Н. Я. П. и на В. И. П. срещу определение №
130/03.06.2021 год. по гр.дело № 2076/2021 год. по описа на Районен съд-Враца, с което е
уважена молбата на ищеца по делото "И.-53"ЕООД-гр.Враца за обезпечение на предявен от
дружеството против жалбоподателите иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, чрез налагане
на обезпечителна мярка "запор върху лек автомобил марка Форд, модел С МАКС, рама
WF0SXXGBWSBY42222, двигател: ВY42222, рег.№ ВР *** СВ и издадената обезпечителна
заповед.
С определение № 55/03.02.2022г. постановено по ВЧГД № 20211400500442 по описа
на ОС-Враца, въззивната инстанция потвърдила определение № 130/03.06.2021 год. по
гр.дело № 2076/2021 год. по описа на РС-Враца, постановено в производство по чл.389 от
ГПК.
Поради това съдът намира, че ответника В. П. е узнал за допуснатото обезпечение,
след като го е обжалвал пред въззивната инстанция и в хода на исковото производство е
извършил разпореждане с движимото имуществото(МПС) на 04.03.2022г. върху което е
наложен запор.
Настоящият съдебен състав счита, че е налице и следваща предпоставка за уважаване
на Павловия иск - субективният елемент, а именно- знание за увреждането у приобретателя
по сделката - лицето, с което е договарял длъжникът. За да е налице знание за увреждане, не
е необходимо третото лице да познава кредитора и длъжника, да са представени
доказателства кога и при какви обстоятелства му е съобщено съдържанието на техните
насрещни права и задължения, за да може той да е наясно как те се накърняват от сключения
договор. Достатъчно е на третото лице да са известни обстоятелствата, от които произтича
вземането на кредитора, да знае, че продавачът му има дългове и че с продажбата на МПС-
то той прави невъзможно удовлетворяването на кредиторите си или го затруднява, без да е
необходимо да са му известни личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане.
Поради субективен характер, ищецът много рядко разполага с преки доказателства за
обстоятелството дали ответникът-приобретател по възмездния вещно-прехвърлителен
договор е знаел за увреждането на ищцовата страна. Затова доказването може да бъде
осъществено чрез косвени доказателства, установяващи странични обстоятелства, които,
преценени в съвкупност, да създават сигурно убеждение у съда относно съществуването или
несъществуването на твърдения факт (решение № 139 от 06.08.2018 г. по гр. д. № 2508/2017
г. на ВКС, решение № 189 от 17.01.2018 г. по т. д. № 2646/2016 г. на ВКС).
В Решение №13/19.12.2015 год. на ВКС по гр.д. № 4606/2014 год. ІV г.о.постановено
по реда на чл.290 ГПК е прието, че обстоятелствата от които произтича вземането винаги са
известни на по-тесен или по-широк кръг от обкръжението на длъжника, но то се предполага
до доказване на противното само по отношение на посочените в закона лица.
В хода на изпълнително производство по изп.д.№ 378/2021г. по описа на ЧСИ Ив.Ц. е
установено, че сключеният граждански брак между Н. П. и съпругът й В. П. е прекратен с
влязло в сила съдебно Решение № 53/12.06.2020 г. на Районен съд – Пирдоп по реда на чл.50
от СК, по силата на което придобитият по време на брака лек автомобил марка Форд, модел
С Макс с рег. № ВР *** СВ, след развода останал в дял и изключителна собственост на В.
П..
От показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели Р. Ц. и И. Д. се
установява, че фактическа раздяла между Н. и В. П.и не е имало, тъй като в последните две
9
години, те всеки ден са се прибирали заедно с процесния автомобил. Свидетелката Т.
посочва, че всички призовки по образуваните срещу Н. и В. П.и изпълнителни дела, в
качеството им на длъжници, и след техният развод, са връчвани на Н. П., като двамата
имали един и същ регистриран адрес в ***, който не бил променян.
Безспорно е установено по делото, че ответницата Ц. И. и Н. П. /бивша съпруга на
първия ответник В. П. и длъжник на ищеца/ са сестри.
Следва да се посочи за безспорно, че ответниците по настоящето дело са в близки
родствени връзки по сватовска линия. От събраните пред първата инстанция гласните
доказателства на св.Радослав Антонов и Р. Ц. по делото се установява, че двете сестри Н. и
Ц. са в добри отношения, като общуват и се събират, а Н. и В. П.и живеят заедно в едно
жилище в *** и след продажбата често ползват процесният лек автомобил, който им е
предоставен от Ц. и И. И.и.
Правилен е извода на районния съд, че предвид установените близки отношения между
двете семейства, може да се направи обоснован извод за възможната информираност на
ответницата Цв.И. за задълженията на сестра си Н. П. и нейния бивш съпруг В. П. относно
задълженията им към кредитора „И. – 53“ ЕООД, както и относно водените съдебните и
изпълнителни производства във връзка с процесния автомобил, поради което е
неоснователно възражението на въззивниците в тази връзка.
Този извод на въззивния съд се подкрепя и от още доказателство, а именно от влязло в
законна сила съдебно решение № 171/25.03.2022 г. по гр. д. № 2076/2021 г. по описа на РС –
Враца, в което е отразено, че Н. и В. П.и заедно с Ц. и И. И.и са извършвали и други
разпоредителни сделки с имуществени права непосредствено следващи установяването на
паричните задължения на П.и към ищеца.
От анализа на всички събрани в хода на първоинстанционното производство
доказателства/писмени и гласни/, съдът може да изведе обоснован извод, че ответниците Ц.
и И. П.и към момента на разпоредителната сделка 04.03.2022г. са знаели за задълженията на
първия ответник В. П. и неговата бивша съпруга Н. П., възникнали в много по-ранен
момент, поради близката им родствена връзка по сватовство.
Предвид изложените съображения, Врачанският окръжен съд намира за доказани
обективните и субективни предпоставки на предявения иск по чл. 135 от ЗЗД, поради което
същият се явява основателен. Съдът изцяло споделя правните изводи на РС-Враца, поради
което първоинстанционното решение, с което искът е уважен в тази му част, следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
РАЗНОСКИ:
С оглед изхода на делото и направените от двете страни искания за разноски във
въззивното производство, окръжният съд намира, че на въззивниците Ц. Я. И., И. Ц. И. и В.
И. П., такива не им се следват, поради неоснователността на въззивната им жалба.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител е поискала присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2208,00 лв. съгласно приложеният с
писменият отговор на въззивната жалба договор за правна защита и съдействие, която сума е
заплатена в брой.
Процесуалният представител на въззивниците в ход на устните състезания е направил
възражения за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК на адвокатското възнаграждение
заплатено от насрещната страна.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част. В текста на цитираната разпоредба изрично е предвидено, че присъждане на по-нисък
хонорар е възможно само в хипотеза на отправено искане в този смисъл от насрещната
страна. Служебното повдигане и обсъждане на този въпрос от съда е недопустимо. При
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност
10
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в параграф 2 от ДР на
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата разпоредба минимален
размер /т. 3 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г., постановено по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК/.
Съдът намира направеното искане за частично основателно. В случая предвид размера
на претенцията от 3300,00 лв.(1/2 ид.ч. от продажната цена на МПС-то, която 6600,00 лв.)
адвокатското възнаграждение се определя съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. МРАВ. Съдът намира, че делото се отличава с фактическа и правна
сложност, поради което и размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде
редуциран до размер близък до минималния, а именно – 1100,00 лева. В разглеждания казус
упълномощеният от ищеца адвокат е изготвил искова молба и уточняваща молба,
осъществил е процесуално представителство на доверителя си в две открити съдебни
заседания пред първата инстанция, депозирал е отговор на въззивната жалба и се явил в
открито съдебно заседание пред ОС-Враца, пледирайки по същество на делото.
Следователно адвокатският хонорар на адв.Вл.Ч. от 2208,00 лв. следва да бъде намален
на 1100,00 лв., която сума въззивниците следва да му заплатят за адвокатско възнаграждение
пред настоящата въззивна инстанция.
Мотивиран от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 394/03.07.2023 г. на Районен съд-Враца, постановено по
гр.дело № 156/2023 г., В ЧАСТТА МУ , с която е обявен за относително недействителен по
иска с правно основание чл. 135, ал. 3, във вр. с ал. 1 ЗЗД, предявен от „И. – 53“ ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление : ***, срещу В. И. П., ЕГН: **********, с
адрес: ***, Ц. Я. И., ЕГН: **********, с адрес: *** и И. Ц. И., ЕГН: **********, с адрес:
***, по отношение на „И. – 53“ ЕООД, ЕИК: ***, договор за покупко-продажба на МПС от
04.03.2022 г. с нотариална заверка на подписите на страните рег. № 1187/04.03.2022 г. на
помощник-нотариус М. Р. при нотариус И. Л., с рег. № *** на НК и район на действие
Районен съд – Враца, с който В. И. П. е прехвърлил чрез покупко-продажба на Ц. Я. И.
правото на собственост върху притежаваната от него след прекратяването на брака му с Н.
Я. П. с влязло в сила решение от 12.06.2020 г. по гр. д. № 157/2020 г. на Районен съд –
Пирдоп, 1/2 ид. част от лек автомобил марка „Форд“, модел „С Макс“, рег. № ВР *** СВ,
рама № WF0SXXGBWSBY42222.
В останалата му част решението на РС-Враца, като необжалвано, е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА Ц. Я. И., ЕГН **********, И. Ц. И., ЕГН **********, и двамата с адрес:
*** и В. И. П., ЕГН **********, с адрес: *** и тримата чрез адв. Т. В. Б., със служебен адрес
***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „И. – 53“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 1100,00
/Хиляда и сто/ лева за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС, предвид чл.280, ал.3, т.1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12