Р Е Ш Е Н И Е
№
05.01.2017 г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 4472/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. В. ***, против Г.Д.Я., с която се твърди, че въз
основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2845/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е постъпило възражение от страна на
длъжника. Твърди се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. ***. Твърди се, че същият е
клиент на топлинна енергия за битови нужди, ползвал е ТЕ, за периода
01.12.2010-31.03.2016г., и не е погасил задълженията си. Твърди се, че
сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият период, в
която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила
договор за извършване на услугата дялово
разпределение с “ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД, гр. Варна. Общите условия за
ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г
и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди
се, че от страна на ищеца, ежемесечно са
издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Моли съдът
да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника ***, че
дължи сумата от общо 798,45лв., от които сумата от 708,04лв.- главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.04.2013-31.03.2016г. и
сумата от 81,41лв.- лихва за забава, за периода 03.06.2013-14.04.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се
разноски. Моли съдът да конституира като трето лице- помагач- “ХОЛИДЕЙ И
РАЙЗЕН” ЕООД, гр. Варна.
Ответникът Г.Д.Я., в срока за
отговор, изразява становище за неоснователност на иска. Твърди се,че отв. Я. е собственик само на ½ ид
част от имота. Заедно с това се оспорва начина на разпределение и отчитане на ТЕ, за имота.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
С определение № 4582/17.11.2016г,
по делото, като трето лице- помагач на страната на ищеца, е конституирано и ХОЛИДЕЙ
И РАЙЗЕН” ЕООД, гр. Варна. В указаният срок, същото представя по делото
изисканите от съда писмени доказателства.
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №1830/21.04.2016г.,
по ч. гр.д.№ 2845/2016г. по описа на ПлРС, срещу
издадена която, в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда
едномесечен срок, е предявен настоящия установителен
иск, поради което същият е допустим.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
По делото се установява също, че
на името на отв. Г.Я., за имот, находящ
се на адрес ***, е открита партида- с аб. № 507, за потребената за този имот ТЕ. По делото се установява също,
видно от представеният нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност и наследство, № 21, т.ІІ, рег.№ 1779, н.д.№ 163/13.04.2011г., на
Нотариус ***, че отв. Г. Я., е призната за собственик
на ½ ид. част от описаният по- горе недвижим
имот.
По делото е приета и изслушана
ССЕ, от заключението по която се установява следното: ответникът, с аб. № 507, е използвал доставяната от ищеца ТЕ, за
процесния период, която във връзка с консумираната ТЕ, за всеки календарен
месец, е възниквало задължение за плащане на определена сума, за което са
издавани данъчни фактури. Сумите са начислявани въз основа на изготвени отчети от фирмата, извършваща
дялово разпределение на ТЕ, в сградата,
на база отчет на уредите за дялово разпределение, а при ползване н.а топла
вода- на база показанията на водомерите. ВЛ е установило, че стойността на потребената ТЕ, за периода 01.04.2013-31.03.2016г., е общо в размер на 708,04лв.-
главница, от която-сумата от 323,84лв-
сума за отопление, сумата от 306,15лв.- ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, и сумата от 78,05лв - услуга дялово разпределение. ВЛ е установило,
че в имота има 0 бр водомери и 4 бр
уреди, както и щранг- лира в банята. Начислената ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, на база на реален обем на
жилището – 149,60 куб.м. Сумите помесечно са
дадени от ВЛ в табличен вид. ВЛ е посичило, че няма
плащане за периода 04.04.2016-01.12.2016г. ВЛ е изчислило размера на лихвата за
забава върху главницата, от изискуемостта на отделните плащания, за периода 03.06.2013-14.04.2016г, която е в размер на 81,41лв.. ВЛ посочва също,
че тези суми съответстват на
счетоводните записвания на ищеца.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово
разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ.
Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат
месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната
лихва, считано от деня на забавата до
деня на постъпване на дължимата сума. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ,
ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Нормата
на чл.150, ал.1 от ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие, на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, се осъществява при публично известни Общи условия, за които
безспорно се установи, че са разгласени
по предвиденият начин. в случая обаче следва да бъде съобразен факта, че отв. Я., е
собственик само на ½ ид.ч. от имота, за
процесния период.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявеният иск е
основателен, и следва да бъде признато за установено спрямо ответника Г.Д.Я., че
дължи на кредитора ТЕЦ- ПЛЕВЕН, сумата
от общо 349,73лв., от които сумата от 354,02лв- главница, съставляваща
консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.04.2013-31.03.2016г. и сумата от 40,71лв.-
лихва за забава, за периода 03.06.2013-14.04.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
до окончателното й изплащане, като за разликата до пълният предявен размел на
иска от общо 789,45лв., същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Както бе посочено по- горе, в претенцията на
ищеца следва да бъде уважена само до половината от претендираните
суми, съобразно правото на собственост на ответника.
В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените от него разноски, в размер на 277,50лв., съобразно на
уважената част от иска.
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и разноски в
заповедното производство, в размер на 38,87лв.,
съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата на
подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1
от ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр.
чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Г.Д.Я.,
ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална
зона, №128, представлявано от законния си представител ***, сумата от
общо 349,73лв., от които сумата от 354,02лв- главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.04.2013-31.03.2016г.,
за имот, с аб.№ 507, и сумата от 40,71лв.- лихва
за забава, за периода 03.06.2013-14.04.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-20.04.2016г.,
до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за
изпълнение №1830/21.04.2016г., по ч. гр.д.№ 2845/2016г.. по описа на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от
общо 708,04лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода
01.04.2013-31.03.2016г. и сумата от 81,41лв.- лихва за забава, за периода
03.06.2013-14.04.2016г., ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г.Д.Я.,
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, гр.
Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата от 277,50лв., съставляващи направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г.Д.Я.,
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр.
Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата
от 38,87лв.-разноски по
ч.гр.д.№ 2845/2016г. по описа на ПлРС.
Решението се постановява с
участието на третото лице- помагач ХОЛИДЕЙ
И РАЙЗЕН” ЕООД, гр. Варна.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: