Р Е Ш Е Н
И Е
№ 73 21.04.2022г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на шести април две хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Светла
Кърлова
и в присъствието на прокурор Йордан
Георгиев от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 22 по описа за 2022г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
ВПД
началник на РУ - Дупница при ОДМВР – Кюстендил с адрес за призоваване: гр.Дупница,
ул.“Бисеров“ №2 обжалва решението по а.н.д.№970/2021г. на РС – Дупница.
Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на
закона поради неправилното му прилагане свързва с доказано нарушение и спазване
на процедурата по ЗАНН. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.
В
с.з. касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът
И.М.Н. не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на
ДРС е правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №21-0348-000309/02.06.2021г. на началника на РУ -
Дупница при ОДМВР – Кюстендил с което на И.М.Н. за нарушение на чл.103 от ЗДвП
на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
От
събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 10.05.2021г. около 15.30 часа в гр.Дупница, ул.“С.ско шосе“ при АМ
„Хемус“ в посока гр.С. Н. управлявал посочения в НП товарен автомобил с
прикачено към него ремарке, придружаван от св.К. П.. Движението на автомобила е
забелязано от спрял наблизо автопатрул, съставен от св.Р. Д. и св.С. Ш. като
служители на РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил. Св.Д. подал сигнал със
стоп-палка към водача за спиране в дясно на пътното платно, но водачът не го
забелязал, не реагирал и продължил движението си в същата посока. По-късно водачът бил спрян от
контролните органи посредством светлинен и звуков сигнал и отправени жестове.
При извършената проверка представил всички изискуеми от закона документа и след
извършените справки не били установени
други нарушения на ЗДвП. В съдържанието на АУАН водачът записал като
възражения, че не е видял контролните органи да го спират. Съдът е дал вяра на
всички гласни доказателства, включително на св.П., която е пътувала с Н. на
посочената дата и час и разказва подробно за данните относно движението на ППС,
мястото на спиране, като категорично отрича да е видяла преди това полицейските
служители да правят опит да спрат ППС. Съдът е взел предвид и обстоятелството,
че контролните органи не отричат присъствието на св.П. в кабината на товарния
автомобил, като не се твърди същата да е слизала от него.
От
така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за недоказано
противоправно деяние от обективна страна. Според съда, единствено доказан е
подадения от органите сигнал за спиране на МПС, но не е установено в кой момент
е подаден сигнала, по какъв начин и дали и кога водачът го е възприел предвид
показанията на св.П.. Отделно от това съдът е установил липса на умисъл от
дееца и маловажен случай.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за
съответствие с материалния закон, решението е правилно. Съображенията за това
са следните:
При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на
закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел
правилен извод за незаконосъобразно НП.
Нарушението
по чл.103 от ЗДвП не е доказано от обективна страна. Приобщените пред районния
съд доказателства установяват, че на посочената в НП дата и място управлявания
от дееца товарен автомобил не е спрял на указаното от полицейския служител
място, като е продължил своето движение. Недоказано обаче е релевантното
обстоятелство относно възприемането на сигнала от страна на водача. В аспекта
на показанията на контролните органи и св.П. районният съд правилно е установил,
че няма безспорни доказателства водачът да е възприел подадения сигнал по ясен
и категоричен начин в аспекта на правилото по чл.170, ал.3, изр.1 от ЗДвП. В
своята съвкупност останалите доказателства за поведението на дееца при
последващото му спиране, липсата на установени други нарушения на правилата за
движение по пътищата и вписаното от дееца възражение в съдържанието на АУАН не установяват
съставомерно деяние. Изводите на съда са обосновани от доказателствата по
делото и се споделят от касационния съд. Липсата на доказано деяние от
обективна страна препятства проверката за субективната страна на деянието.
В
контекста на горното, не е дължимо изследване на случая като маловажен.
Поради
изложеното, решението на районния съд ще се остави в сила.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 150/13.12.2021г.
по а.н.д. № 970/2021г. на РС – Дупница.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.