№ 1110
гр. Пловдив, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20225330200444 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-6207-
000757/27.09.2021г. на Началника на група към ОДМВР - гр. Пловдив, РУ
Труд, с което на Н. Д. К., ЕГН **********, е наложено административно
наказание “ГЛОБА” в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.
140 ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП, като наред с това са отнети общо 10 контролни точки, на
основание Наредба N Iз-2539.
Жалбоподателят Н. Д. К. чрез пълномощника си по делото адв. Л.Л.,
счита издаденото Наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно, като моли съда да го отмени, по съображения, изложени
в жалбата и в съдебно заседание. Претендира разноските по делото.
Въззиваемата страна – РУ Труд при ОДМВР - гр. Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда от страната
е депозирана писмена молба –становище, с която пледира за потвърждаване
на обжалваното наказателно постановление. Прави възражение за намаляване
размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата, при
1
евентуално уважаване на жалбата.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени
законосъобразността на издадения административен акт, с оглед произнасяне
по същество, намира и приема за установено следното :
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено против Н. Д. К.,
затова, че на 09.07.2021г. около 11.15ч. в с.Рогош на ул. „Александър
Стамболийски“ до № 79, управлява МПС – лек автомобил „БМВ Х 6 Х
ДРАЙВ 35Д” с рег. № ..., който не е пререгистриран в двумесечен срок и е
със служебно прекратена регистрация на 21.06.2021г. Автомобилът е
притежание от 21.04.2021г. на М.Р. К..
Констатираното нарушение било подведено под материалната норма на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено на основание чл.36, ал.2 от
ЗАНН след прекратяване с постановление от 13.09.2021г. на Районна
прокуратура Пловдив преписка № 8792/ 2021г. за образуване на досъдебно
производство по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените по делото
писмени доказателства и от гласните доказателства – показанията на свид.
А.Х., които съдът кредитира дотолкова, доколкото служат за установяване на
обективната истина.
Според разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, заради чието
нарушаване е ангажирана отговорността на жалбоподателя Н. К., по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата
на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за
които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на
пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП).
Настоящият случай засяга хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП,
съгласно която служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. Като основанието, на което е наложено
2
наказание на Н.К., а именно чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, предвижда като
субект - водач, т.е. в това число и лице, което не е собственик на МПС, но го
управлява, въпреки,че не е регистрирано по надлежния ред, като се наказва с
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв.
По делото безспорно се установява, а и не спори,че на процесната дата
и място, действително лек автомобил „БМВ Х 6 Х ДРАЙВ 35Д” с рег. № ... е
управляван от жалбоподателя Н. Д. К.. Не се спори, че в системата на КАТ са
отразени данни за служебно прекратяване на регистрация на автомобила на
дата 21.06.2021г.
От справка за регистрация, към момента на вмененото нарушение в
графата данни за собственик на лек автомобил „БМВ Х 6 Х ДРАЙВ 35Д” с
рег. № ... е отразен „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД клон Пловдив, с ползвател М.Р.
К.. Видно от справка промяна на регистрация на автомобила към 17.08.2021г.,
се вижда,че действителният собственик М.Р. К. е регистрирала автомобила
на нейно име.
Въпреки установеното, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени, поради несъставомерност на вмененото
нарушение, при следните съображения:
Както по-горе се посочи, случаят засяга служебно прекратяване по
смисъла на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването
не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Съдът няма да коментира поведението на собственика на автомобила,
но в случая за едно трето лице, каквото се явява жалбоподателят Н.К.,
доказателствения масив по делото не позволява формирането на категоричен
извод, че същата на 09.07.2021г. е знаела за автоматичното отбелязване в
системата на КАТ за служебно прекратената регистрация на процесния
автомобил, направено на 21.06.2021г., т.е. само няколко дни преди
констатиране на нарушението. Налице е т. нар. извинителна грешка по
смисъла на чл. 14 от НК, според който незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва
освен умисъла, относно това престъпление, но и непредпазливите деяния,
3
когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на
непредпазливост. Действително всеки правоспособен водач на МПС, преди
да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено
ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши
това, в т. ч., дали управляваното от него МПС е преминало технически
преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на водач“ и т. н. В случая обаче констатираното
нарушение е от такова естество, че жалбоподателят не е бил и длъжен да
предвиди за наличие на данни по автоматично отбелязване за служебно
прекратяване на регистрация на автомобила, т.е. че е ненадлежно регистриран
преди управлението му - при абсолютно годно монтирани налични
регистрационни табели на МПС под № ..., с всички налични необходими
документи за управлението му. Житейски нелогично е и проявяването на
повече активност от вече проявената от жалбоподателя като едно трето лице в
търсене на това регистриран ли е надлежно автомобилът. При това
положение, съдът установи липсата на формирано субективно отношение от
страна на жалбоподателя Н. К., като водач – несобственик на процесния
автомобил към извършеното, което прави деянието несъставомерно.
Изминаването само на няколко дни след стъпката по чл.143, ал.15 от ЗДвП,
също засилва тази убеденост в съда в случая за несъставомерност на
санкционираното деяние от субективна страна, поради недоказаност на
неговото виновно извършване, абсолютно основание за отмяната на
издаденото наказателно постановление.
На следващо място, и все в насока несъставомерност на вмененото
нарушение, следва да се коментира правната природа на служебното
прекратяване на регистрацията на МПС по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, по
отношение, на което има формирана практика на Върховния административен
съд – Определение № 2785 от 01.03.2021 г. по адм. д. № 1828/2021 на ВАС;
Определение № 14092 от 16.11.2020 г. по адм. д. № 9510/2020 на ВА; също
Решение № 160 от 26.01.2021 г. по к. а. н. д. № 3303/2020 г. на
Административен съд – Пловдив. Практиката е последователна в смисъла, че
прекратяването на регистрацията на ППС в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП представлява принудителна административна мярка /ПАМ/, по
отношение на която не е допуснато предварително изпълнение, поради което
към посочената в наказателното постановление дата регистрацията на
4
управляваното от жалбоподателя МПС, не е прекратена и липсва
съставомерно деяние, осъществено в нарушение на разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП.
Предвид всичко гореизложено и атакуваното Наказателно
постановление № 21-6207-000757/27.09.2021г. на Началника на група към
ОДМВР-гр. Пловдив, РУ Труд, с което на Н. Д. К., ЕГН **********, е
наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 200лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП, следва да бъде
ОТМЕНЕНО като неправилно и незаконосъобразно.
По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването, на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на
контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.
По отношение на разноските:
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в това производство имат
право на разноски по реда на АПК. По този повод е направено своевременно
искане от жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за реално разходени
средства за адвокатско възнаграждение по случая в размер на 300 лева, видно
от приложения договор за правна защита и съдействие. В същия е записано,
че възнаграждението е изплатено в брой при подписването му, като в тази си
част представлява разписка за заплащането на хонорара. Ето защо, предвид
отмяната на обжалваното наказателно постановление и изложените по-горе
съображения, съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя до
пълния й размер, като следва да се осъди въззиваемата страна ОД на МВР
Пловдив за тази сума. С оглед изхода на делото и размера на претенцията на
жалбоподателя /поискан е минимумът на основание чл.7, ал.2, т.1 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/ за неоснователно се намира възражението на въззиваемата
страна за прекомерност на адвокатския хонорар.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-6207-000757/27.09.2021г. на
Началника на група към ОДМВР - гр. Пловдив, РУ Труд, с което на Н. Д. К.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер
на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за
извършено административно нарушение по чл. 140 ал.1 от Закон за движение
по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. К., ЕГН
**********, сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща разноски в
настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6