Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./06.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19 - ти състав, в публично
съдебно заседание проведено на шести ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: К***ИАНА КРЪСТЕВА
при секретаря Светла
Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3981 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от П.Т.Д., ЕГН **********, М.П.Д., ЕГН **********, двамата
с адрес: *** и В.П.Д., ЕГН **********, с адрес: *** 43, ЕИК ***, представлявана
от Кмета ****** отрицателен
установителен иск за собственост с
правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът не е собственик на 322кв.м ид.части от
поземлен имот с идентификатор ***.***2 по КККР на гр. Варна, одобрена със
Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение: КД-14-03-852/29.03.201Зг. на началника на СГКК-Варна, с адрес гр.
Варна, р-н Приморски, местност „А***", с площ от 1322 кв.м., номер по предходен
план ***, при съседи: ***.***; ***.***3; ***.***1; ***.***1;
***.***0; ***.***9; ***.***2.
Ищците
основават активната си материалноправна легитимация
по иска за собственост на следните фактически твърдения, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба: На 24.03.1993 г. ищцата П.Т.Д. и наследодателят им - П.
В*** Д. ЕГН **********, починал на 15.02.2019г., придобили чрез покупко – продажба правото на собственост върху недвижим
имот, представляващ лозе, цялото с площ по документ за собственост от 1000кв.м,
а по скица от № 453/10.02.1993г. от 1300кв.м, находящ
се в землището на гр. Варна, местност „Б***" /А***/, в зона за задоволяване
на здравни и курортни нужди, включено в парцел LVIII-***, кв. 9, при съседи: С***
Ч***, С. С***в, И*** Па*** и път. На 17.06.1996г. П. В*** Д. и П.Т.Д. дарили на
ищците М.П.Д. и В.П.Д., в равни части 500/1000 ид.
части от същия имот. Понастоящем имота, представлявал ПИ с идентификатор ***.***2
по КККР на гр.Варна, одобрена със заповед със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на
изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение: КД-14-03-852/29.03.201Зг.
на началника на СГКК-Варна, с адрес: гр. Варна, р-н Приморски, местност „А***",
с площ от 1322 кв.м., с номер по предходен план: ***, при съседи: ***.***; ***.***3; ***.***1;
***.***1; ***.***0; ***.***9; ***.***2. От момента в
който придобили собствеността, спокойно явно и необезпокоявано осъществявали, в
продължение на повече от двадесет години, владение и върху останалата част от
него, тази с площ от 322 кв.м. През цялото това време от 1993г. до настоящия
момент го обработвали, засявали в него трайни насаждения, оградили го,
електрифицирали и водоснабдили. През 1993г. било издадено от Община Варна
разрешение за строеж за сезонна постройка, а през 2003г. и разрешение за
изработване на ПУП-ПЗ. През годините Община Варна издавала скици за имота, в
който същият бил посочван с площ от 1300 кв.м. През 2006г., след като от Община
Варна издали необходимите разрешения, ищците изградили двуетажна жилищна
постройка, за която Община Варна издала удостоверение № 71/07.04.2006г. за
въвеждане в експлоатация на строеж. Владението върху процесиите 322кв.м
осъществявали непрекъснато в продължение на повече от двадесет години, явно и
спокойно, необезпокоявано от никого. През цялото това време никой не заявявал
претенции за собственост към имота и не оспорвал владението им. Имотът никога
не бил внасян в ТКЗС, не бил държавен или общински, не бил предоставян за
ползване на други лица и не подлежал на реституция. От момента в който
придобили собствеността по всички планове до настоящия момент, имотът не бил
променял границите си. През 2004г. във връзка с възникнал между ищците и
собствениците на съседен поземлен имот спор, относно местоположението на
границата между двата имота, ищците предявили иск, по който било образувано гр.
дело № 4420/2004 г. по описа на ВРС. Тъй като нямали документ за собственост за
процесните 322 кв.м, през 2016г. ищците
решили да се снабдят с такъв чрез извършване на обстоятелствена проверка. В
началото на 2016г. подали декларация по чл.14 от ЗМДТ, с която декларирали
322кв.м, като придобити по давност и внесли по сметката на Община Варна местен
данък. Докато в дирекция „МДТ" при Община Варна се обработвала
декларацията по чл.14 от ЗМДТ, през м. април 2016г. получили съобщение от СГКК
гр. Варна, че е започнато административно производство по подадено от Община
Варна заявление № 01-87368/24.03.2016г., с което се искало нанасяне на
настъпили промени в КРНИ за собственият ни недвижим имот, с идентификатор ***.***2.
Въпреки направените възражения, през м. май 2016г., получили уведомление от
СГКК за това, че на основание чл. 53, т.З от ЗКИР била извършена промяна на
КРНИ, състоящо се в дописване на Община Варна, като собственик на 322/1322 ид.части от собствения им недвижим имот с идентификатор ***.***2.
Община Варна съставила АЧОС № 8872/14.03.2016 г., вписан в СВ - гр. Варна, с
№33, том XIII, дв.вх. peг.
№5095, дело №2665/16.03.2016 r., с който на основание чл.2, ал.1 т.7 от ЗОС
били актувани процесните идеални части от имота. Съставяйки АОЧС Община Варна
оспорвала правото им на собственост върху имота, поради което възниквал правен
интерес от предявяването на настоящия иск.
В рамките на предоставената му възможност в срока и по
реда на чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, обективиращ
изявлението му, съобразно което оспорва изцяло насочения срещу него иск по
същество като неоснователен. Твърди, че съгласно чл.5, ал.3 от ЗОС, АОС нямал правопораждащо действие, а представлявал официален писмен
документ. Дейността по актуването на имотите имало вътрешно-служебен характер и
не засягала права или законни интереси на отделни граждани или организации.
Собствеността на Община Варна върху процесния имот не възниквала и не се
погасявала от тях. АОС нямал конститутивно действие,
не представлявал правопораждащ юридически факт по
отношение правото на собственост на общината, а единствено удостоверява
възникването, изменението и погасяването на това право. Нямало правно значение
моментът на съставянето на АОС, тъй като Община Варна придобила правото на
собственост върху имот с идентификатор ***.***2 по силата на закона. Процесният
имот попадал в територия по §4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която в пълна степен
били приложими правилата на специалните ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. С Решение №
322-4/29.05.2000 г. на Общинския съвет бил одобрен околовръстния полигон на
селищно образувание местност „А***", землище Варна (територия по § 4, ал.
2 от ПЗР на ЗСПЗЗ). От момента на влизане в сила на решението на Общински съвет
- Варна, респективно на създаването на селищно образувание „Виница-север",
земята загубила земеделския си характер, съответно същата не съставлявала земя
по чл.19 от ЗСПЗЗ. За територията на м. „А***" имало одобрен ПНИ, съгласно
Заповед № РД-06-7706-319/29.11.2006г. на Областния управител на област с
административен център гр. Варна. Имотът подлежал на възстановяване по реда и
при условията на ЗСПЗЗ, с оглед липсата на доказателства да е придобит по реда
и при условията на § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, следвало да се приеме, че по
отношение на този имот е налице хипотезата на чл.25 ал.1 от ЗСПЗЗ. По отношение
на ПИ ***.***2 имало проведена процедура по изменение на ПНИ, започнала по
искане на П.Т.Д. и П. В*** Д., изразяващо се в промяна, с която ПИ 592 станал с
площ от 1321,93 кв.м. От тази площ, собствени на В.П.Д. били 500 кв.м. ид.ч., собствени на Марин П.Д. били 500кв.м. ид.ч., а останалите 322кв.м ид.ч.,
спорни в настоящото производство били предмет на Акт за частна общинска
собственост № 8872/14.03.2016г. Същите били общинска собственост, тъй като
нямало издадена заповед за възстановяване или придобиване право на собственост,
нямало данни за закупуване на части от имота от ползвател, липсвали правни
основания ищците да се легитимират като собственици. Видно било от
представеното копие на извадка от ПУП-ПУР на СО „А***", одобрен с Решение
550-6, пр.10/26,27.07.2012г. на ОС Варна, че 93 кв.м от имота попадали в улична
регулация. Същото било отразено и в Акта за общинска собственост-по о.т.
461/459 и тупик за обслужване на ПИ ***.***1. Не били
представени доказателства дали на ищците е било предоставено право на ползване
по надлежния ред; дали имат качеството на ползватели по реда на § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ във връзка с § 63 от ПЗР към Постановление на МС за ИД на ППЗСПЗЗ, в
които текстове изчерпателно били изброени актовете, по силата на които може да
се приеме, че правото на ползване е законоустановено
и надлежно предоставено. Нямало сведения за издадена заповед за възстановяване
право на собственост на имота или за закупуване на имота от ползвател. Нямало
данни за ищците или праводателите им да се съхранява
протокол за извършена оценка за придобиване на имот по реда на §4 и следващите
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Нямало данни на лицата да е предоставен имот за ползване.
Процесният имот подлежал на възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ, с
оглед липсата на доказателства имотът да е придобит по реда и при условията на
§ 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, следвало да се приеме, че по отношение на този имот
е налице хипотезата на чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ. Същият бил общинска собственост и
по отношение на него бил приложим въведения с §1 от ЗД на ЗС, последна редакция
ДВ, бр. 7/2018 г. мораториум, съгласно който до 31.12.2022г. давността спира да
тече. Следователно ищците не били придобили имота на основание давностно владение с начало на владението от 1986г. до
предявяване на иска. Давност в тяхна полза е започнала да тече на 22.11.1997г.,
но била спряла да тече до 31.12.2018г., поради което до датата не е бил изтекъл
предвидения в чл.79 от ЗС десетгодишен давностен
срок. Придобивната давност не била породила правния
си ефект, тъй като не бил изтекъл изискуемият 10-годишен период от време. Не
били налице визираните в чл.79 от ЗС предпоставки за придобиване на
собствеността върху имота по давност, както и не била налице хипотезата на чл.
25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Ето защо счита насочения срещу него иск за собственост за
неоснователен и моли за постановяване на решение, с което същият бъде отхвърлен.
В хода на проведеното по делото
съдебно заседание, страните поддържат заявените с исковата молба и отговора по
нея становища.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от Удостоверение за наследници №
28691/25.02.2019г. П. В*** Д., род. на ***г. е починал на 15.02.2019г. и е
оставил за свои наследници П.Т.Д. – съпруга, В.П.Д. – син и М. П.Д. – син.
Видно
от Удостоверение за данъчна оценка изх.№ **********/06.03.2019г. се установява,
че частта от имот, находящ се в гр. Варна, м-ст А*** № *** с идентификатор № ***.***2 с площ 322 кв.м.
е записана в данъчната служба на името на М.
П.Д., В.П.Д. и П.Т.Д..
Видно
от Нотариален акт № 83, том XII, д.5239 от 22.12.1983г. Х***о Т***ов Д***в със съгласието на съпругата си А***я ***Д***ва, е дарил на сина си Т*** Х***ов
Д***в собствения си недвижим имот – лозе, находящо се
в землището на с.К***, Варненско, местност „А***“ с площ 1000кв.м при граници –
С*** Ч***, С. С***в, И*** Па*** и път.
Видно
от Нотариален акт № 129 том XII д.4023 от 12.10.1988г. Т*** Х***ов Д***в дарява на брат си К***р Х***ов
Д***в ½ ид.част от лозе, находящо
се в землището на с.К***, Варненско, местност „А***“ с площ 1000кв.м при
граници – С*** Ч***, С. С***в, И*** Па*** и път.
С
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт №127, том IX, дело № 2348 от 24.03.1993г., Т*** Х***ов
Д***в и К***р Х***ов Д***в продават на П.Т.Д. и П. В***
Д. собствения си недвижим имот – лозе, находящо се в
землището на местност „Б***“, включено в парцел ***, с площ 1000кв.м при
граници – С*** Ч***, С. С***в, И*** Па*** и път.
Видно
от Нотариален акт № 98 том XXIV д.6487 от
17.06.1996г. П.Т.Д. и П. В*** Д. даряват на В.П.Д. и М.П.Д. в равни части
500/1000 ид.части от лозе, находящо
се в землището на местност „Б***“/“А***“/, включено в планоснимачен
номер ***, цялото с площ 1000кв.м при граници: имоти планоснимачни
номера 156, 157, 129-А, 129,125,127.
От Община Варна е представена пълната
административна преписка по издаването на АОС № 8872/14.03.2016г. Видно от същата, с Акт №
8872 за частна общинска собственост от 14.03.2016г. на основание чл.2, ал.1,
т.7 ЗОС е актуван имот от 322/1322 кв.м. ид. части от недвижим имот,
представляващ част от Поземлен имот с идентификатор №***.***2, находящ се в гр.Варна,
СО А*** целият с площ 1322 кв.м., при съседи: ***.***, ***.***3, ***.***1, ***.***1, ***.***0, ***.***9, ***.2522.9572.
С оглед изясняване на спора от фактическа страна и
изследване на релевантни за изхода му обстоятелства, в хода на делото са
ангажирани специални знания посредством проведената СТЕ, в заключението си по
която вещото лице установява следното: От представените документи за
собственост процесният ПИ с идентификатор ***.***2 се идентифицира с ПИ *** по КП от
1977г. От комбинирания цифров модел между КП от 1977г. и процесния имот по КК
се установява, че източната и западна граници на имота попадат в ПИ ***.
Регулационните граници на имота не са променяни за периода от 24.03.1993г. до
настоящия момент. Изчислена графично, площта на имота по КП 1977 е 1462 кв.в.
Площта на имота се променя на 1322кв.м след изменението на КК със Заповед
№КД-14-03-852/29.03.2013г. на н-к на СГКК Варна на осн.
Решение №1951/26.07.2006г. на ВРС и изменението на имота в ПНИ на СО“А***“. В
разписният лист към КП от 1977г. за собственици на ПИ *** са записани Х***о Т***ов Д***в с НА №189/24.12.1965г., Т*** Х***ов Д***в и К***р Х***ов Д***в с
НА№129, том III/88г. В кадастралния регистър към ПНИ за ПИ ***.***2 за
собственици са записани П.Т.Д. и П. В*** Д. с НА№127/24.03.1993г., а в
регистъра към КК - П.Т.Д. и П. В*** Д. с НА №127/24.03.1993г. и В.П.Д. и М. П.Д. с НА №98/17.07.1996г. Експертът е
констатирал, че преди колективизацията територията в която попада имота е
земеделска, но от извършените справки в Държавен архив не се установяват данни
имотът да е бил включен в ТКЗС, ДЗС. Процесният имот не е бил държавна
собственост и няма издаден акт за държавна собственост . Няма данни същият да е
предоставян по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е проведено производство по
трансформиране на правото на ползване в право на собственост по реда на§4а от
ПЗС на ЗСПЗЗ, не е провеждана реституционна процедура, не е заявен за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, няма издадена заповед по §4к от ПЗС на ЗСПЗЗ.
Имотът не представлява земя по см. на чл.19 от ЗСПЗЗ. От извършеният оглед е
установено, че ПИ е застроен с двуетажна масивна сграда и ограден.
В полза на
ищците са събрани гласни доказателства, с показанията на които да установят
наведените от тях фактически твърдения досежно упражняваната непрекъсната,
спокойна, явна и несмущавана фактическа власт върху спорния имот с намерение за
своене в периода от 1993г. до предявяване на исковата
молба в съда, присъединявайки владението на
своите праводатели.
В показанията си св. С. З***
пояснява, че познава П. и П.Д. от 1996г., тъй като били комшии в м.„А***“,
където той е купил имот, а те 2-3год. по - рано са купили своето място и са
започнали да строят. По негови твърдения всичко в местността е купено от частни
лица. Известно му е, че ищците са имали недоразумение с оградата и техен съсед,
като впоследствие са решили този проблем.
Св. П.З***а
заявява, че познава ищците, тъй като са
съседи по вила. Тя живеела там от 1998г., а те били там от 2-3год. по –рано,
като и тя и те закупили имотите от други предходни собственици. Твърди, че в
този район няма парцели по постановления и не знае тези имоти да са били внасяни в ТКЗС. Известно и е, че
ищците са водили дело за навлязла в имота им ограда от другия съсед, което
впоследствие са спечелили.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Предявеният
иск е допустим. На първо място – налице е правен интерес от отрицателния
установителен иск, съгласно приетото в ТР №8/27.11.13г. по тълк.д.№8/12г.
на ОСГТК на ВКС. При отричане със сила на присъдено нещо на правото на
собственост на ответника върху процесния имот, негови собственици остават
ищците.
Спорно е
обстоятелството дали Община Варна е придобила собствеността на процесния имот на основание чл.2, ал.1, т.7 ЗОС.
Характерът на предявения иск възлага в тежест
на ответната страна да установи по безспорен начин обстоятелството, че се
легитимира като собственик на процесния имот на въведеното придобивно
основание. Като доказателство за оспореното нейно право на собственост Община
Варна представя единствено Акт за общинска частна собственост №
8872/14.03.2016г за процесния имот. Актът за общинска собственост обаче,
удостоверявайки възникването, изменението или погасяването на правото на
собственост, няма правопораждащо действие.
Съставянето на такъв акт, както и липсата на такъв, не се отразява върху режима
на собствеността, тъй като с него само се констатира, че по силата на
основанието вписано в него, общината е станала собственик на имота. Поради
горното, при спор за собственост, оспореният АОС не е годно доказателство за
установяване правото на собственост и именно легитимиращият се с него следва да
установи основанието, на което и издаден.
Между страните липсва
спор, че владяният от наследодателя и ищците в
периода от 1993 год. до настоящия момент имот е идентичен с актувания такъв в
АЧОС, поради което наличието на претендирани права и
от двете насрещни страни обуславя правния интерес от предявения от ищцата
отрицателен установителен иск за собственост. Доколкото твърдението, че имотът
е общински е въведено като възражение от ответната страна, съставляващо пречка
за придобиването му по давност, предвид въведения с § 1 ЗД на ЗС
мораториум, то в тежест на ответната страна – община Варна е да докаже тези
свои права, респ. да докаже твърденията си за наличието на пречки за
придобиване на собствеността върху имота по давност.
Цитираната в АЧОС
разпоредба /чл. 2, ал.1,
т.7 ЗОС/ не съставлява конкретен придобивен
способ, а само сочи начините, в резултат на които общината може да придобие
права на собственост – сделка, давност или по друг начин, определен със закон.
В отговора по чл. 131 ГПК
ответната страна се позовава на разпоредбата на чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на
държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. Нормата на
чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ има декларативен характер и също не съставлява конкретен придобивен способ със свой самостоятелен фактически състав.
От наведените от ответника твърдения за факти,
че имотът е бил земеделска земя, принадлежала на бивш собственик, следва, че
общината се позовава на осъществен в нейна полза фактически състав на чл. 19,
ал. 1 ЗСПЗЗ, а от своя страна земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ са в обхвата на
нормата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. В
приложното поле на нормата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ се включват само онези
земеделски земи, които са подлежали на възстановяване (т.е., земи, попадащи в
обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ), но не са заявени за реституция в предвидените в
закона срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при
условията на §4 и сл. от ПЗР
на ЗСПЗЗ. Земеделските земи, които не подлежат на
възстановяване в хипотезите, изрично посочени в закона остават държавна
собственост – чл. 24 ЗСПЗЗ. В обхвата на реституционния закон не са включени и
земеделски земи, които не са били обобществявани(отнемани)
и които са останали собственост на физически лица в реалните им граници, т. е.,
земи, които не попадат в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ. Придобиването на правото на
собственост върху земите по чл. 19, ал. 1
ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона, за разлика от
хипотезите по чл. 25, ал. 2
ЗСПЗЗ, които предвиждат възстановяване на притежавани преди
1947 г. от общините земеделски земи /вр. Конституция на
НРБ от 1947 г./ по административен ред с акт на органа по поземлената
собственост.
Установено е по делото, че наследодателя и
ищците упражняват фактическа власт върху процесния имот от 1993 год. до
настоящия момент и в същите граници.
Установено е също, че
процесният имот не е бил обобществяван
– не е бил включен в блок на ТКЗС, ДЗС или друга подобна организация, не бил
стопанисван или обработван от такива образувания.
При това положение се налага извода, че към
датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесният имот е
имал характера на земеделска земя по см. на чл. 2 от същия
закон, но не попада в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е., след
като не е отнеман под каквато и да е форма, а е останал собственост на
физическо лице и се е владял в реалните му
граници, той не е подлежал на възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ. Ирелевантно е обстоятелството, че с включването му в
селищно образувание, на основание § 4, ал. 2
ЗСПЗЗ през 2000 г. с решение на ОбС
– Варна вече попада в строителните граници и е със статут на урбанизирана
територия.
От изложеното следва, че по отношение на
процесния имот не е налице един от кумулативните елементи от фактическия състав
на придобивния способ по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, а
именно – да е земя, попадаща в обхвата на земите по чл. 10 ЗСПЗЗ. Поради това и
с влизане в сила на ПНИ общината не е станала собственик на имота при условията
на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, респ. чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ и съответно и нормата на § 1
от ЗД на ЗС, според която давността за придобиване на имоти – частна общинска
собственост спира да тече до 31.12.2022 год., съгласно актуалната й редакция на
нормата, в случая е неприложима.
От заключението на СТЕ, изслушано в
настоящата инстанция е установено, че процесният имот
не е бил държавна собственост и за него няма издаден акт за държавна
собственост. Няма данни същият да е предоставян по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
не е проведено производство по трансформиране на правото на ползване в право на
собственост по реда на§4а от ПЗС на ЗСПЗЗ, не е провеждана реституционна
процедура, не е заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, няма издадена
заповед по §4к от ПЗС на ЗСПЗЗ. Имотът не представлява земя по см. на чл.19 от
ЗСПЗЗ.
Доколкото по делото
не са представени доказателства за осъществяване на конкретното придобивно основание от страна на общината, а АОС като
доказателство, не е в състояние сам по себе си да отблъсне предявения иск,
следва да се приеме, че Община Варна не е установила по надлежен ред правото си
на собственост върху процесния имот.
В заключение,
простото възпроизвеждане в акта за общинска собственост на обща законова
разпоредба, не е в състояние да обуслови извод за установеност на правото на
собственост на общината при липса на проведено пълно и главно доказване на
фактите, по силата на които имотът е станал общински.
Ето защо, следва да
се приеме, че е оборен легитимиращият ефект на АЧОС, въз основа на който
ответникът заявява собственически права върху имота.
Предявеният иск е
основателен и подлежи на уважаване.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК и в съответствие с направеното искане, в полза на ищците се дължат
разноски за производството, съобразно представените доказателства за
извършването им, чиито размер възлиза на 1197 лева/ 297лв. заплатени държавни
такси; 200 лева депозит за вещо лице и 700 лева възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат/. Възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, направено по реда
на чл.78, ал.5 ГПК, съдът счете за неоснователно при съобразяване с правната и
фактическа сложност на делото, а и същото е минималното такова /700,97 лева/,
предвидено в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между П.Т.Д., ЕГН **********
и М.П.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: *** и В.П.Д., ЕГН **********, с
адрес: *** 43, ЕИК ***, представлявана от Кмета ******,
че ответникът Община Варна не
е собственик на 322кв.м
ид.части от поземлен имот с идентификатор ***.***2 по
КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение: КД-14-03-852/29.03.201Зг. на началника
на СГКК-Варна, с адрес гр. Варна, р-н Приморски, местност „А***", с площ
от 1322 кв.м., номер по предходен план ***, при съседи: ***.***; ***.***3; ***.***1;
***.***1; ***.***0; ***.***9; ***.***2, на основание чл.124 ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна,
с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк" 43, ЕИК ***, представлявана
от Кмета ****** ДА
ЗАПЛАТИ на П.Т.Д., ЕГН **********, М.П.Д. ЕГН ********** и В.П.Д.
сумата от 1197 лева /хиляда сто деветдесет
и седем лева/, представляваща реализирани пред настоящата инстанция
разноски за държавни такси; депозит за вещо лице и възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: