Присъда по дело №500/2022 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
№ 60 от 23.03.2022 г.

ПО НОХД № 500/2022 г.
НА РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
НО, XI СЪСТАВ

Прокурор от Районна прокуратура Пловдив е внесъл за разглеждане
обвинителен акт по досъдебно производство № 609/2020 г. по описа на VI РУ при ОД
на МВР Пловдив, пр. пр. № 5794/2020 г. по описа на РП Пловдив, с който е повдигнал
обвинение на Н. С. Д. за това, че в периода от месец март 2020 г. до август 2021 г.,
включително, в гр. Пловдив, като е била осъдена с Решение № 10904/02.10.2019 г. по
гражданско дело № 3421/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV брачен състав,
влязло в сила на 02.10.2019 г., да издържа свои *** И. Р. О. с ЕГН ********** и С. Р.
О. с ЕГН **********, като им заплаща издръжка чрез техния *** Р. И. О. с ЕГН
********** в размер на по 140 лв. месечно за всяко от децата, съзнателно не е
изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски, както следва:
- за периода от месец март 2020 г. до месец август 2021 г. включително - 18
броя неизплатени месечни вноски в размер на по 140 лв. всяка за детето И. Р. О., ЕГН:
********** или общо 2 520 лв. и
- за периода от месец март 2020 г. до месец август 2021 г. включително - 18
броя неизплатени месечни вноски в размер на по 140 лв. всяка за детето С. Р. О., ЕГН:
********** или общо 2 520 лв., като общият размер на всички неизплатени дължими
вноски за издръжка на двете й деца възлиза на 5 040 лв. - престъпление по чл. 183, ал. 1
от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по
реда на Глава Двадесет и седма от НПК – „Съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция”, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК
подсъдимата призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Предвид това, съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване
на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, за което е предадена на съд подсъдимата, като прави предложение на
същата да бъде определено наказание, което да бъде ориентирано в размер на шест
месеца лишаване от свобода, което да се намали с 1/3 по реда на чл. 58а от НК и да се
наложи наказание в размер на 4 месеца лишаване от свобода и чието изпълнение се
отложи по реда на чл. 66 от НК.
Частният обвинител И. О. лично и със съгласието на законния си представител
Р. О. изразява съгласието си с изложеното от прокурора.
Законният представител Р. О. от името на частния обвинител и *** пострадал С.
О. е съгласен с предложеното от прокурора.
Защитникът на подсъдимата – адв. С., пледира предимно по наказанието за
извършеното престъпление, което счита, че следва да се определи по-лекото от
предвидените алтернативни санкции, а именно „пробация“, като евентуално моли, ако
се определи „лишаване от свобода“, то да е в минимален размер.
1

Подсъдимата признава в правото си на лична защита и последна дума вината си
за извършеното деяние и моли за най-ниско наказание.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото, намира за установено следното.

От фактическа страна:

Подсъдимата Н. С. Д. е родена на ***. Живее на адрес ***, б., б. гр., с начално
образование, неомъжена, неработеща, неосъждана с ЕГН **********.
В продължение на около 12-13 години подсъдимата Н. С. Д. и Р. И. О. живели
заедно при условията на фактическо съжителство. Установили се в жилището на
родителите му - П. Я. О. и И. Р. О., находящо се в ***. От връзката си имат две деца -
И. Р. О., ЕГН ********** и С. Р. О., ЕГН **********. Съвместното им съжителство
продължило до 2019 г., когато подсъдимата Д. напуснала жилището и заминала да
живее в Германия.
След фактическата раздяла между подсъдимата и Р. О. децата останали да
живеят при бащата, който от тогава, с помощта на родителите си, полага цялостни
грижи за тях.
Подсъдимата се дезинтересирала напълно от децата и не вземала участие в
отглеждането и възпитанието им, избягвала и почти не поддържала контакти с тях. Тъй
като тя не участвала по никакъв начин и в осигуряване на средства за издръжката им,
техния баща подал искова молба с правно основание чл. 127 от Семейния кодекс и
било образувано гражданско дело № 3421/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV
брачен състав. Съдът се произнесъл с Решение № 10904/02.10.2019 г., влязло в сила на
02.10.2019 г., по силата на което подсъдимата била осъдена да издържа синовете си И.
Р. О. и С. Р. О., като им заплаща издръжка чрез техния *** Р. И. О. в размер на по 140
лв. месечно за всяко от децата, считано от влизане на решението в сила (02.10.2019 г.)
до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.
Според постигнатата спогодба между страните, одобрена от съда, упражняването на
родителските права върху децата било предоставено на бащата и местоживеенето на
децата било определено при бащата. Със същото съдебно решение бил определен
съответният режим за осъществяване на лични отношения между майката и децата.
След влизане в сила на горецитираното съдебно решение, подсъдимата
първоначално заплащала определената й издръжка на децата, като извършвала
плащанията през системата за бързи плащания „Изипей“. По този начин тя заплащала
дължимите издръжки за децата от месец октомври 2019 г. до месец февруари 2020 г.,
включително. След това окончателно спряла да плаща издръжката и за двете деца, като
оправдавала бездействието си с настъпилата през месец март пандемия от КОВИД 19.
Д. не само преустановила плащанията на дължимата издръжка на двете си деца, но и не
осъществявала никакви контакти с тях. Тя отказвала да взема децата при себе си и не
участвала по никакъв начин в отглеждането и във възпитанието им. Поради това той
потърсил съдействие и се обърнал към Районна прокуратура гр. Пловдив, където
депозирал жалба за неплащане от страна на Н. Д. на две и повече дължими издръжки за
двете им деца.
В хода на разследването са събрани данни за имущественото състояние на
подсъдимата Н. Д., според които същата няма декларирано движимо и недвижимо
имущество, няма регистрация като самоосигуряващо се лице, не била регистрирана
като трайно безработно лице. Според изисканата и приложена по делото актуална
справка от регистъра на действащите трудови договори, поддържан от ГД на НАП - гр.
Пловдив, на 08.07.2020 г. тя сключила трудов договор в **** и няма последващи данни
2

за прекратяването му.
До приключване на разследването и съдебното следствие подсъдимата не
изплатила дължимите суми за издръжката на двете си деца.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и
подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното производство: гласни –
обясненията на подсъдимата на досъдебното производство, показанията на
свидетелите Р. О., П. О., И. Р. О., и писмени – 2 бр. удостоверения за раждане - копия
(л. 23 и 24 ДП), Решение № 10904/02.10.2019 г. по гр.д. № 3421/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, IV бр.с., влязло в сила на 02.10.2019 г. (л. 38, 39 ДП), актуална
справка от регистъра на действащите трудови договори, поддържан от ГД на НАП - гр.
Пловдив (л. 44), писмо от ТД на НАП гр. Пловдив, писмо от ТП на НОИ Пловдив,
писмо от Агенция по вписванията, писмо от сектор Пътна полиция към ОД на МВР
Пловдив за наличие на притежавани МПС, справка за съдимост, справка АИС БДС,
характеристична справка и останалите писмени доказателства приложени, прочетени и
приети по делото.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не
констатира съществени противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимата за изложената в обстоятелствената част от
обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепят от обясненията му пред съда,
където признава, че не е плащала издръжка, от обясненията й на досъдебното
производство, както и от показанията на свидетелите Р. О., П. О., И. Р. О., по
отношение на неплащането на издръжката от подсъдимата, както и останалите писмени
доказателства, сред които постановения окончателен акт по гр. дело № 3421/2019 г. по
описа на Районен съд гр. Пловдив, IV бр. състав, влязло в сила на 02.10.2019 г.
Предвид това и доколкото делото е протекло по реда на съкратено съдебно следствие с
признание от страна на подсъдимата на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, който съдържа описание на всички съставомерни признаци на
повдигнатото обвинение, а именно че подсъдимата е била осъдена със съдебен акт да
изплаща ежемесечна издръжка на децата си до определен момент, не е правила това,
съдът намира, че в случая е безпредметно анализирането на събраните по делото
доказателства, доколкото по делото липсва спор както по фактите, така и по правото.
Въпреки това не се откриха данни, които да опровергават доказателствената стойност
на събраните доказателства, като в тяхната съвкупност и поотделно установяват по
непротиворечив начин фактическата обстановка по спора, така като е посочена в
обвинителния акт.
Съдът оцени с доверие показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели, тъй като същите са непротиворечиви, относими към предмета
на делото и взаимно се допълват с прочетените писмени доказателства и признанието
на подсъдимата от досъдебното производство и съдебното следствие, макар и
последното да е формално с оглед на процедурата по развиване на съдебното
следствие. Дава вяра и на обясненията на подсъдимата, които макар и лаконични
установяват авторството на вменените й деяния. Доказателствената съвкупност се
подкрепя и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, които в цялост
установяват по безспорен начин описаната по-горе фактическа обстановка
С оглед непротиворечивостта на доказателствения материал по-подробното му
обсъждане се явява ненужно по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, в която връзка е и
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която съдът в мотивите на присъдата
3

се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна
присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето,
обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено
се установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият Н. С. Д. с деянието си
е осъществила състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
Налице са обективните признаци на състава на посоченото престъпление, а
именно – за периода от месец март 2020 г. до август 2021 г., включително, в гр.
Пловдив, като е била осъдена с Решение № 10904/02.10.2019 г. по гражданско дело №
3421/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV брачен състав, влязло в сила на
02.10.2019 г., да издържа свои *** И. Р. О. с ЕГН ********** и С. Р. О. с ЕГН
**********, като им заплаща издръжка чрез техния *** Р. И. О. с ЕГН ********** в
размер на по 140 лв. месечно за всяко от децата, съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на две и повече месечни вноски, както следва:
- за периода от месец март 2020 г. до месец август 2021 г. включително - 18
броя неизплатени месечни вноски в размер на по 140 лв. всяка за детето И. Р. О., ЕГН:
********** или общо 2 520 лв. и
- за периода от месец март 2020 г. до месец август 2021 г. включително - 18
броя неизплатени месечни вноски в размер на по 140 лв. всяка за детето С. Р. О., ЕГН:
********** или общо 2 520 лв., като общият размер на всички неизплатени дължими
вноски за издръжка на двете й деца възлиза на 5 040 лв.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс, родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Тази издръжка се
дължи, даже и да съставлява затруднение за родителите, тъй като всеки родител е
длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
на живот, необходими за развитието на детето. Задължението на родителя за издръжка
на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие
дете е основния социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-
важният елемент в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с
конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна
обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите.
Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението.
Субект на престъплението може да бъде само наказателноотговорно лице, което
е осъдено с влязъл в сила съдебен акт да изплаща издръжка на свой близък, по делото
сина му, който съдебен акт в случая е с № 10904/02.10.2019 г. по гражданско дело №
3421/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV брачен състав, влязло в сила на
02.10.2019 г., с който подсъдимата е осъдена да плаща издръжка.
За съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 от НК е необходимо от
обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима
по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не
по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено
съзнателно от дължащото задълженията лице.
В конкретния случай по делото се установи от свидетелските показания, че за
4

инкриминирания период, подсъдимата не е изпълнявала постановеното от съда
решение, по силата на което е осъдена да заплаща на синовете си месечна издръжка в
размер на по 140 лв., като общият размер на неизплатените от нея 26 месечни вноски
възлиза на 5040 лева, дължими за периода от месец март 2020 г. до август 2021 г.,
включително. Както бе посочено по-горе, това обстоятелство не се оспорва от
подсъдимата, която изцяло е признала фактите, изложени в обвинителния акт, които са
свързани с неизпълнение от нейна страна на изплащане на задължението за издръжка
към синовете си.
Коментираното престъпление по същността си се характеризира като такова на
бездействие, доколкото изпълнението на задължението за издръжка е толерираното
поведение и с него отпада ангажирането на наказателна отговорност. Престъплението
по чл. 183, ал. 1 от НК представлява типично продължено престъпление. В този смисъл
то представлява едно престъпление и наказателната отговорност следва да бъде
преценявана към момента на довършването му или до крайния момент, който е
определен от държавното обвинение във внесения обвинителен акт в съда, а в случая
това е месец август 2021 г.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено, доколкото
подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици и е допускала настъпването им.
Същата е съзнавала наличието на съответното задължение за заплащане на издръжка
на децата си, както и обстоятелството, че не е внесла дължимите суми, като е искала
настъпването на общественоопасните последици – неизпълнение на задължението за
заплащане на издръжка.
От субективна страна следва да се отбележи, че е необходимо да се установи
обективна възможност за изпълнение на задължението за заплащане на издръжка,
както и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на
издръжка. В настоящия случай подсъдимата е в трудоспособна възраст и не са налице
доказателства, установяващи влошено здравословно състояние. Подсъдимата не е
ограничена в предвижването си. Следователно не са установиха обстоятелства, които
обективно биха я възпрепятствали да полага труд. За съставомерността на деянието по
чл. 183, ал. 1 от НК са без значение трудовия статус и получаваното възнаграждение на
осъдения на издръжка, ново семейно или фактическо съжителство на бившите съпрузи,
наличието на други деца, поведението и финансовите възможности на родителя,
комуто са предоставени родителските права /така Решение № 188/2011 г. по н.д. №
1157/2011 г. на ВКС, III н.о., Решение № 126/06.04.2015 г. по н.д. № 205/2015 г. на ВКС,
I н.о.; Решение № 188/04.07.2011 г. по н.д. № 1157/2011 г. на ВКС/. Тъй като не се
твърдят, не се установяват и не се признават обстоятелства, които да обосноват
обективна невъзможност за изплащане на издръжката или пречка от непреодолим
характер, съдът намира, че подсъдимата е извършила деянието си при пряк умисъл,
доколкото съзнателно се е отклонила от задълженията си.

По вида и размера на наказанието:

Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК предвиденото наказание за
престъплението е лишаване от свобода до една години или пробация. С оглед на
посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимата
престъпление по чл. чл. 183, ал. 1 от НК, съдът, след като съобрази целите на
наказанието по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 54 от НК, намери, че на
подсъдимата следва да бъде наложено наказание „пробация“ за срок от една година
при следните пробационни мерки за същия срок: „задължителна регистрация по
настоящ адрес“ с явяване и подписване на осъдената пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично и
5

„задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
Съгласно ППВС № 1/1964 г. при алтернативно предвидени в нормата наказания
съдът избира това, което най-пълно би поправило подсъдимия и би го превъзпитало в
изпълнение на постигане на целите на наказанието съгласно чл. 36 от НК. Най-напред
се избира една от алтернативите и след това в рамките на избраното наказание се
определя и конкретния размер. Видът на наказанието се определя предвид степента на
обществена опасност на деянието и дееца, интензитета и степента на засягане на
защитените блага, времето на извършване на деянието, подбудите за извършване на
деяние, степента на вината и всички останали обстоятелства по делото, преценени през
призмата на целите на наказанието.
Съдът предпочете по-леката от предвидените в закона алтернативи, като отчете
наличните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства –поддържано в съдебно
заседание признание на вината от подсъдимата, което е допринесло за срочното
приключване на съдебното производство, осъзнаване на последиците от деянията си,
житейския й статус, а именно че има новородено дете, за което следва да се грижи,
както и фактът, че подсъдимата няма други криминални прояви и е с чисто съдебно
минало, доколкото се установява от справката й за съдимост, т.е. цялостното й
поведение сочи на лице с ниска степен на обществена опасност и на спазване на
установения правов ред. Отделно от това съдът отчете като смекчаващо и
обстоятелството, че подсъдимата макар и в зряла възраст все пак следва да има
възможност и необходимост да полага грижи и да осъществява контакти с децата си.
От друга страна съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство
факта на периода, през който подсъдимата не е изпълнявала задълженията си за
изплащане на издръжка към свое собствено дете, а именно 1 година и 3 месеца, и
периода, в който тя не е проявила заинтересованост и грижа към израстването,
възпитаването и родителското присъствие в живота на децата си. Предвид
продължително неизплащане на издръжката размерът й, който се е натрупал, не може
да бъде пренебрегнат – 5040 лв. Доколкото обаче това е част от дългия период на
неглижиране на законосъобразно поведение съдът не счита, че следва да се взима
предвид като отделно отегчаващо отговорността обстоятелство, а следва да се
причисли към дългия период на изпълнителното деяние.
Преценявайки смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът
определи и наложи на подсъдимата наказание, като предпочете по-леката от
предвидените в закона алтернативи, тъй като определянето на „лишаване от свобода“
безспорно е по-тежко наказание и последиците от него са по-тежки от тези на
„пробацията“.
При определяне на срока на наказанието пробация съдът прие по-
продължителен период за същото - една година, отчитайки посочените по-горе
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства при превес на смекчаващите, като намери, че
следва наказанието да е ориентирано около минималния размер, но малко над него, а
именно една година за задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от
НК – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи
с пробационен служител.
Съдът прецени, че така определеното наказание в неговите форми е съответно на
обществената опасност на деянието и дееца, като същото би оказало своето
предупредително и превъзпитаващо въздействие спрямо обществото и подсъдимата,
като все пак не му се отнема възможността да се труди, за да заплаща издръжка, и да
поддържа връзка с децата си. Наложеното наказание съответства на принципите на
законоустановеност и справедливост на легитимно упражнената държавна принуда,
която би постигнала своя поправителен и възпитателен потенциал.
Съдът не редуцира размера на наказанието пробация, тъй като разпоредба на чл.
58а, ал. 5 от НК изрично изключва това.
6

Съдът намира, че в настоящия случай не са налице множество или
изключителни обстоятелства, при които и най-тежкото предвидено в закона наказание
би се оказало несъразмерно тежко.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	60
Дата:	23 март 2022 г. (в сила от 8 април 2022 г.)
Съдия:	Иван Георгиев Бекяров

Дело:	20225330200500
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 януари 2022 г.

Присъда по дело №500/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите