Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 16.01.2020г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
17.12. 2019
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1097 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, предявена от В.Р.Т., ЕГН:
**********, с адрес: *** и С.К.П., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Ж.К.Т., ЕГН:
**********, с адрес: ***.
Ищците твърдят,
че са собственици на имот с планоснимачен номер 58, за който е отреден парцел
XII, в кв. 4 по плана на с. Боровец, общ. Кочериново, утвърден със Заповед №
843/21.02.1955г. на Кмета на Община Кочериново, при съседи: улица с осови точки
14-16-17, парел XVI- 59, парцел ХIV-65, парцел ХIII-66 и парцел Х1-58“, като имотът В.Т. и С.П. са придобили по
наследство останало им от техния съпруг, съответно баща Кирил С.Т.,***, починал
на 10.03.1987г., a
същия от своя страна
е придобил имота от своя баща Стоян Стоилов Т. с договор за дарение оформен в
нотариален акт № 199, том VII, дело № 2888/1975г. на Ст. Димитровски районен
съдия. Твърдят, че винаги са живели в гр. Добрич, но често са посещавали своите
роднини в с. Боровец, като по този начин са наглеждали и имота си. До началото
на м. април съседния парцел ХVI-59 е собственост на ответника и неговата майка Василка Т.,
като твърди, че последната
е живяла в този имот до смъртта си на 04.04.2019г., когато по сведение от В.Т.,
същата е починала. След нейната смърт единствен собственик на имота е Ж.Т..
До м. април 2019г. ответникът, независимо, че не живее постоянно на този адрес ежедневно е посещавал болната си
майка и се грижел за
животните в имота. Този имот ответникът е посещавал ежедневно и по причина, че в същия
има работилница, в която ремонтира коли. За да влязат в своя имот ответникът, а преди
04.04.2019г. и неговата
майка ползвали имота на ищците. Входната врата на имот ХVI-59
е изградена на регулационната линия между имота на ищците и имота на Т.. Пред входната
врата има бетонова площадка,
която попада изцяло в имота на В.Т. и С.П.. На регулационната линия е
разположена и вратата на работилницата, в която Ж.Т. отремонтира коли. През годините имотът на ищците е ползван за път за достъп
на хора и коли придвижващи се от и до имот XVI- 59, собственост на ответника. За преустановяване на това преминаване през имота между ищцата В.Т. и ответника е
имало многократни разговори.
В края на м. 11.2016г. В.Т. отправила до ответника и нотариална покана да
освободи имота й или да заплаща наем на нея и дъщеря й. След
като не последвала ответна реакция от страна на Ж.Т. през м. декември 2016г.
срещу него от страна на ищците в РС – Дупница е заведено гражданско дело с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение
за неоснователно ползване на съсобствения им недвижим имот за периода 28.12.2011г.
до 28.12.2016г., което приключва
с Решение № 246/17.05.2017г. постановено по гр.д. № 2070/2016г., с което Ж.Т. е осъден да заплати
на обезщетение за ползването на ищците на съсобствения на ищците имот за периода от 28.12.2011г.
до 28.12.2016г. Решението на РС – Дупница е потвърдено с Решение на КОС № 23/12.02.2018г. постановено по в.гр.д.
№ 429/2017г. Тъй
като и след приключване на посоченото по-горе дело ответникът и майка му Василка Т. продължават да ползват
имота от страна на ищците в РС – Дупница е заведено ново гражданско дело под №
1899/2018г., с
правно основание чл. 108 от ЗС, с което същите претендират осъждане на ответниците да
преустановят преминаването през имота им, както и осъждането им да премахнат изградената на регулационната
линия входна врата
към имот ХVI-59. Искът
е уважен с Решение № 151/01.03.2019г., с което Ж. и Василка Тонкови били
осъдени да преустановят преминаването през имота на ищците и да премахнат входната врата. Предвид
горното молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника лично и в
качеството му на наследник на Василка Г.Т., ЕГН ********** да им заплати на
основание чл. 59 ЗЗД, по 675, 00 лева на всяка от тях представляваща
обезщетение за неоснователно ползване на съсобствения им недвижим имот, описан
по – горе или по 50, 00 лева месечно за
27 месеца, ведно със законната лихва върху уважения размер считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират
разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за неоснователност предявените искове - частично по основание, а изцяло по размер. Оспорват се твърденията, изложени в исковата молба, че за целия процесен период той е ползвал изцяло имот пл. № 58, за който е отреден УПИ XII, кв. 4 по плана на с. Боровец. Твърди, че никога и по никакъв повод не е ползвал целия имот, а само и единствено част от него с площ от около 15 кв.м, представляващи пътека за осъществяване на достъп до собственият му имот пл. № 59, за който е отреден УПИ XVI в кв. 4 в с. Боровец. С оглед на това искът за заплащане на обезщетение, изчислено като пазарен наем на целият имот на ищците, твърди, че е неоснователен, сочи, че като собственик на само 1/2 ид. ч. от имот пл. № 59 в кв. 4 по плана на с. Боровец за процесният период от време няма как да дължи в пълен размер обезщетение на ищците, а само до размера на 1/2 от евентуално дължимото се обезщетение, поради което за пълният му размер искът и на това основание се явява неоснователен по заявеният в иска начин. Оспорва изцяло твърдението по иска, че за времето от 01.01.2017 год. До 01.04.2019 год. е налице преминаване през имота на ищците, а твърди, че точно обратното - във връзка с образувано дело пред РС – Дупница гр.д. № 1899/2018 г. и още в края на 2018 год., предприел действия по преустановяване достъпа до собственият му имот през имота на ищците, като разширил пътеката, която минава от югозападната част от имота му и пред него откъм проектираната и нереализирана улица и през нея започнал да влиза в имот пл. № 59. Ето защо за времето от 01.01.2019 год. до 01.04.2019 год. нито преминавал през имота на ищците, нито по друг начин се ползвал от него, за да се е обогатил за сметка на ищците по спора. Ето защо за този период намира иска за изцяло неоснователен и като такъв моли същия да бъде отхвърлен в пълен размер. Предвид горното признава, че дължи на ищците обезщетение за 1/2 от обезщетението за ползване на около 15 кв.м от имота им и то само за времето от 01.01.2017 г до 01.01.2019 год. С оглед липсата на оспорване от страна на ответника, че за период от 24 месеца преминавал и респ. ползвал 15 кв.м от имота на ищците, както и че дължи обезщетение в размер на 1/2 част от наема на тези 15 кв.м, не оспорва иска за сумата от 72 лв., представляваща 3 лв. месечно за времето от 01.01.2017 г до 01.01.2019 год. За посоченият размер не възразява да се постигне съдебна спогодба.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 199, том VII, дело № 2888/1975г. на Ст. Димитровски районен съдия, Кирил С.Т. е придобил собствеността върху имот с планоснимачен номер 58, за който е отреден парцел XII, в кв. 4 но плана на с. Боровец, общ. Кочериново, утвърден със заповед № 843/21.02.1955г. на кмета на община Кочериново.
Видно е от удостоверение за наследници, издадено от община Добрич на 25.11.2016г., че Кирил С.Т.,***, е починал на 10.03.1987г., като е оставил за свои наследници по закон В.Р.Т. (съпруга) и С.К.П. (дъщеря).
Видно е констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 62, том I, дело № 55/2009г. по описа на нотариус Сийка Милева, че Василка Г.Т. и Ж.К.Т. са придобили собствеността на основание наследствено правоприемство и давностно владение върху имот с планоснимачен номер 59, за който е отреден парцел XVI, в кв. 4 но плана на с. Боровец, общ. Кочериново, утвърден със заповед № 843/21.02.1955г. на кмета на община Кочериново.
С нотариална покана от 23.11.2016г., връчена на Ж.К.Т. на 07.12.2016г., същият е поканен да заплати на В.Р.Т. и С.К.П. обезщетение за ползването на техния имот, считано от 01.12.2011г.
От скица № 70/20.05.2019г., издадена от община Кочериново и констативен протокол от 25.04.2017г., съставен от служители на община Кочериново, се установява, че имотите с планоснимачен номер 58 и с планоснимачен номер 59 са съседни, като съгласно действащия регулационен план, утвърден със заповед № 843/21.02.1955г. на кмета на община Кочериново е предвидена улица пред двата имота. Съгласно регулационния план има поставени стрелки за достъп до имота с планоснимачен номер 59 от към двамата съседни имоти – с номера 58 и 60.
Видно от удостоверение за наследници на Василка Г.Т., същата е починала на 02.04.2019г. и нейн единствен наследник е ответникът в производството Ж.К.Т..
С Решение № 246/17.05.2017г. на ДнРС, постановено по гр.д. № 2070/2016г., потвърдено с Решение на КнОС № 23/12.02.2018г., постановено по в.гр.д. № 429/2017г., влязло в законна сила ответникът Ж.К.Т. е осъден да заплати на ищците сумата от общо 360 лв., по 180 лв. за всяка от тях, представляваща обезщетение за ползване на собствения на ищците имот с площ от 1080 кв.м., с планоснимачен номер 58, за който е отреден парцел XII, в кв. 4 по плана на с. Боровец, общ. Кочериново, утвърден със заповед №843/21.02.1955г. на кмета на община Кочериново, в периода от 28.12.2011г. до 28.12.2016г., ведно със законната, лихва считано от 28.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като съдът е отхвърлил иска за разликата над 360 лв. до пълния претендиран размер от 1 800 лв.
Съгласно приетото заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Д. *** не са отдавани под наем имоти в урбанизираната територия на с. Боровец за горепосочения период за незастроени /УПИ - парцели/, както и такива отдавани на търгове, от извършеното посещение на място се установило, че УПИ XII 59, кв. 4, с площ от 1080 м3 по Регулационния План на НМ,съгласно приложната Скица №:70/20.05.2019г към делото, представлява незастроен, изоставен, неподържан парцел в регулация, със стари овощни дървета, няма статут на овощна градина с необходимата гъстота, месечният наем определения период от 27месеца, за цялото УПИ от 1080 м3 вещото лице определя като: 1080 м2 х 0.30лв/м2 х 27 месеца — 8 748 лева, като в проведеното по делото открито съдебно заседание на 29.10.2019г. вещото лице М. заявява, че на този терен не се съхраняват отоплителни материали, не е оценявал имота като имот за съхранение на отоплителни материали, а като празен имот, не е коригирал цената, която е посочил, след като е взел предвид състоянието на имота.
Съгласно приетото заключение на назначената повторна съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице Й.А. – в момента на огледа имотът, собственост на ищците е заграден, ответникът ползва своя имот чрез новоизграден вход. От огледа и измерванията на място, за ползването на стария вход за имота на ответника според вещото лице са необходими около 100 кв.м площ за преминаване през имота на ищците, наемът за целия имот УПИ ХII-59, кв. 4: 01.01.2017г. до 01.04.2019г.: 27 месеца X 85 лв./м. на обща стойност 2 295 лв., наемът за право на преминаване за площ около 100 кв.м - 01.01.2017г. до 01.04.2019г.: 27 месеца х 8, 50 лв./м. на обща стойност 230 лв., в проведеното по делото открито съдебно заседание на 26.11.2019г. вещото лице А. допълва, че за да влезе с автомобила си в имота ответникът му трябват 100 кв. метра. Двойната входна врата е около 2.20 м широка, в момента на огледа входът е откъм улицата и той не минава през имота на ищеца, има част от бетонова площадка пред входа на регулационната линия, разделяща двата имота.
Събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Николай Христов Пенев – съпруг на ищцата С.П., Кирил Райков Сотиров, Д.С.А. и Танка Г. Пеудова.
От показанията на свидетеля Николай Пенев се установява, че докато имало друго висящо дело между страните в настоящото производство, Ж. ползвал процесния имот, защото майка му била жива и живеела там, тя починала и той е освободил имота. През пролетта - април 2019г. свидетелят ходил на място и видял, че имотът е освободен. През 2018г. имотът бил ограден, извън оградата оставала само пътеката за достъп на Ж.Т. - дълга около 15 метра и широка 4-5 метра, пролетта тази година Ж. вече бил махнал двете врати, което означавало, че вече няма да ползва пътеката, предни пъти виждал Ж. да паркира колата си, минавайки през имота, което е част от имота на ищците и което той бил е оградил като подход.
От показанията на свидетеля Кирил Райков Сотиров се установява, че през есента на 2018г. Ж. прокарал път, развалил негова постройка, за да направи вход да си влиза в къщата, ищците сложили ограда лятото на 2018г., ответникът си влиза от новия вход, преди това влизал от портичката, като пътеката е дълга 10-15 метра и широка 2 метра, през нея не може да влезе автомобил, Ж. си оставял колата отвън, при другите коли. Майката на Ж. починала пролетта на 2019г., погребението се случило от новия вход.
От показанията на свидетеля Тинка Пеудова се установява, че имотите на страните са разделени с ограда от преди две години, оградата е от мрежа, преди да се сложи оградата нямало откъде другаде да се мине, защото няма улица, поради това ответникът преминавал през имота на С. и В., мястото било разградено, минавало се през него за черешарника и всеки можело да влезе. Ж. си направил над къщата, където няма никаква улица, със собствени средства място, откъдето да влиза през есента на 2018г., Ж. ползвал портата до есента на 2018г., когато си направил новия вход, погребението на майка му се случило през новия вход, преди да поставят оградата, ищците оставили място на Ж. да минава, защото оградата не стига до неговото място.
От показанията на свидетеля Д.А. се установява, че когато ходил там имотът на В.Т. бил ограден частично.
По реда на чл. 176 ГПК ищцата В.Т. заявява, че техният имот бил заграден от Ж. много отдавна – преди около десет години, направил там работилница, която била пълна с коли, а тя и другата ищца поставили ограда когато съдът взел решение да се махне работилницата. През 2018г. ищците оградили имота, но като дошли следващия път, ответникът бил преместил оградата, за да си остави място, колкото му трябва, но премахнал колите от техния имот.
По реда на чл. 176 ГПК ответникът Ж.Т. заявява, че има нов вход, който ползва от преди 01.01.2019г., ищците оградили техния имот преди две години.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание на 26.11.2019г., съдът на основание чл. 214 ГПК е допуснал изменение
на предявения иск касателно размера му, а именно същият да се счита предявен за
сумата 2 295 лв. вместо за сумата от 1 350 лева.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК, ищците следва да докажат, че ответникът се е обогатил в посочения в исковата молба размер за тяхна сметка, ползвайки собствения им имот за периода от 01.01.2017г. до 01.04.2019г.
Ответникът следва да докаже всички твърдени обстоятелства, от които черпи за себе си изгодни правни последици, включително и обстоятелството, че съществува общност между имот пл. № 59 и с пл. № 58 по плана на с. Боровец, община Кочериново от 1955 година, респективно, че за един от двата имота съществува сервитутно право в полза на неговите собственици, както и възраженията си.
Ответникът признава иска за 72 лева или по 3, 00 месечно за 24 месеца, което и предвид събраните по делото гласни доказателства дава основание за дължимост обезщетение за това преминаване през имота на ищците. Обезщетение се дължи от собственика (предвид настъпилото универсално правоприемство, установено по делото) на имот с планоснимачен номер 59 - Ж.Т., доколкото част от имота с планоснимачен номер 58 е ползван от него като вход. Показателно за това е изграждането на бетонова площадка в имота на ищците, което обстоятелство се сочи и от вещото лице А., намираща се точно пред ползвания вход от собствениците на съседния имот.
Спорен между страните е периодът 01.01.2019г. – 01.04.2019г. за който също се претендира от ищците обезщетение, както и размерът на претендираното от ищците обезщетение.
От събраните по делото доказателства – гласни не се установява по несъмнен за съда начин ответникът да е ползвал за преминаване имота на ищците или част от него след 01.01.2019г., поради което за този период, искът ще бъде отхвърлен.
При определяне на размера на
дължимото обезщетение следва да бъдат съобразени следните обстоятелства: безспорно
е ползвана само част от собствения на ищците имот, това ползване обаче
обективно и действително би затруднило намирането на евентуален купувач на
имота, а и пречи на цялостното ограждане на имота с планоснимачен номер 58, поради
изложените съображения и съгласно чл. 162 ГПК съдът счита, че справедлив размер
на обезщетение ще бъде сумата от 20 лв. месечно предвид заключенията на вещите
лица в тази насока и гласните доказателства за ползване на част от имота, която
собственикът - ответникът Ж.Т. (предвид
настъпилото универсално правоприемство, установено по делото с оглед смъртта на
другия собственик на имота – Василка Т. на 02.04.2019г., чийто единствен
наследник е ответникът съгласно приетото по делото удостоверение за наследници
на Василка Т., в която връзка се явява неоснователно възражението на ответника,
направено в отговора на исковата молба, че дължи ½ от претендираното
обезщетение, тъй като не се сочи от него, съответно не са ангажирани
доказателства, изключващи наследеното от наследодателя му – негова майка
имуществено задължение – предмет на иска) на имот с планоснимачен номер 59 –
ответникът Ж.Т. дължи на собствениците на съседния имот за ползването на част
от него за преминаване през периода 01.01.2017г. – 01.01.2019г. Ето защо
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от общо 480, 00
лв. обезщетение за периода от 01.01.2017г. до 01.01.2019г., т.е. по 240, 00 лв.
на всеки от тях. Искът за размера над сумата от 480, 00 лв. до пълния
претендиран размер от 2 295, 00 лв. и за периода 01.01.2019г. – 01.04.2019г.
следва да бъде отхвърлен като недоказан и следователно неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищците сторените разноски в производството съобразно уважената част от иска в размер на 160, 00 лв. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищците следва да заплатят на ответника сторените разноски в производството съобразно отхвърлената част от иска в размер на 237, 25 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж.К.Т. с ЕГН: ********** с адрес: *** на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да заплати на В.Р.Т. с ЕГН: ********** с адрес: *** и С.К.П., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от общо 480, 00 лв. - по 240, 00 лв. за всяка от тях, представляваща обезщетение за ползване на собствения на ищците имот с площ от 1080 кв.м., с планоснимачен номер 58, за който е отреден парцел XII, в кв. 4 по плана на с. Боровец, общ. Кочериново, утвърден със заповед №843/21.02.1955г. на Кмета на Община Кочериново в периода от 01.01.2017г. до 01.01.2019г., ведно със законната, лихва считано от датата на предявяване на исковата молба - 22.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 480, 00 лв. до пълния претендиран размер от 2 295 лв. и за периода 01.01.2019г. – 01.04.2019г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ж.К.Т. с ЕГН: ********** с адрес: *** да заплати на В.Р.Т. с ЕГН: ********** с адрес: ***
и С.К.П., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 160, 00 лв., представляваща сторени разноски в производството съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК В.Р.Т. с ЕГН: ********** с адрес: *** и С.К.П., ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплатят на Ж.К.Т.
с ЕГН: ********** сумата от 237, 25 лв., представляваща сторени разноски в производството
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: